Английска Каламбуриада (преводи на английски хумористични стихове, нонсенси и каламбури)

Chris Myrski

In Bulgarian. Това са преводи от английски на най-различни хумористични стихове, нонсенси, каламбури, и лимрици на български, по усмотрение на автора; плюс това са дадени и английските оригинали.

 

Христо МИРСКИ. Английска Каламбуриада (преводи на английски хумористични стихове, нонсенси и каламбури). 2008


Произведения на Христо Мирски
    Английска Каламбуриада (преводи на английски хумористични стихове, нонсенси и каламбури)    

© Христо МИРСКИ, 2008



     Резюме:

     Това са преводи от английски на най-различни хумористични стихове, нонсенси, каламбури, и лимрици на български, по усмотрение на автора; плюс това са приведени и оригиналите на английските стихове, както и някои трудно преводими нещица в оригинал.




 


 

 




АНГЛИЙСКА КАЛАМБУРИАДА

(Преводи на английски хумористични стихове,
нонсенси и каламбури)




Христо МИРСКИ,  2008








   To John Doe dedicated   






 

СЪДЪРЖАНИЕ

     Предговор

     І. Първа тетрадка

        Според източниците от:

        1. "A Choice of Comic and curious verse" ...

        2. Няколко класически лимрика

        3. "The Penguin Book Of American Verse", ...

     ІІ. Втора тетрадка

        Според източниците от:

        1. "The Norton Book Of Light Verse" ...

        2. "A Treasury Of Laughter" ...

        3. "A Subtreasury of American Humor" ...

     Appendix І: Sources For Translations For The First Notebook

     Appendix ІІ: Sources For Translations For The Second Notebook

     Appendix ІХ: Some Funny Things In English From Everywhere




ПРЕДГОВОР


     Е, предговор е малко силно казано, това са просто няколко забележки от преводача, които е хубаво да ги има някъде.

     Първото нещо е, че това не е систематичен превод на която и да било книга със английски стихове, а нещо "клъвнато" от тук и от там, което ми се е показало интересно. Така че от това следва и второто, а именно, че това е мой подбор на най-интересните английски и/или американски хумористични стихове, които съм срещал из нашите библиотеки. Е, разбира се, "най" е относително понятие, а и моя филтър сигурно е спорен за мнозина, но след като това не са предварително поръчани преводи, а неща правени основно за удоволствие, или for fun според англичаните, или per il mio diletto на италиански (откъдето се дава и думата дилетант, т.е. тъкмо човек като мен, който се развлича, или "дилетира"-забавя, съответно забавлява), то се надявам, че читателите няма да ме съдят особено строго (ами и те ще си правят кефа като ги четат). Понеже, и това може да се счита за трета забележка, какво друго да прави човек на този свят освен да си гледа кефа? Което, по-сериозно погледнато ще рече, че дилетантизма не е нещо лошо, и във всички случаи той е различен от масовата "култура", където се работи по поръчка.

     Ами това е: личен подбор, откъдето падне, и превеждано за удоволствие (където пък нашата дума, между другото, тръгва не от забавяне или ... диверсии-развлечения, ами от, хъм, доенето, удой на руски, или от риболова, понеже нашата въдица за тях е удочка, но това не е само славянско виждане, а тръгва някъде от санскрита). Ако случайно вкусовете ни съвпаднат то нещата би трябвало да Ви харесат; ако ли не — ами, подарете книгата на някого, който или (пак случайно) може да я хареса, или, в противен случай той да я даде на някого.

     Е, не е съвсем изключено някой да вземе и да си възпитава вкусовете, като се учи от някои западни образци, защото нашите вкусове са бая вулгарни, ще Ви кажа (макар че тя, вулгарността, не е непременно лоша, тя е просто, ами вулгарна или народна, така както, пак между другото, обикновените ... дроби по целия Запад се наричат "вулгарни", т.е. vulgar fractions на английски). Вулгарността се шири по целия свят, докато хумора е нещо фино, то е sense-чувство (или поне това, което тук е отбрано, е такова). Е, ако човек няма особено голям сенс-есенс, то той (а, разбира се, и тя) замества хумора с нещо неприлично, което деяние е брилянтно изказано в една руска частушка, която не мога да се въздържа да не споделя тук (което не значи, че ще се въздържа, но след като в българския още се използува двойното отрицание за усилване на смисъла, то и аз ще си позволя да го използувам), още повече, че руския език вече се позабравя у нас (та, дано, си го припомните, или погледнете в някой речник, ако не разберете някоя дума). Та частушката гласи:


Мимо тëщиного дома

я без шуток не хожу:

то ей х## в окошко суну,

то ей жопку покажу.


     Да-а, и датите са за справка, иначе събирането на нещата е твърде разтегнато във времето, и книгата се поддържа все отворена за нови включвания, така че и датата отдолу не е крайна (нито начална), а ознаменува момента на отделяне на тези преводи от друга по-голяма книга. Освен това потърсете и другите Каламбуриади ("Немска К." пак от преводи, но от немски, както и "Пъстра К." от авторски хумористични стихове).


     2008,   Христо МИРСКИ


     П.П.Е, да де, но тя отдавна е затворена.





ПЪРВА ТЕТРАДКА


От

     1. "A Choice of comic and curious verse", edited by J.M. Cohen, Penguin Books, 1975, превод 1996;

     2. различни места — няколко класически лимрици, превод 1998;

     3. "The Penguin Book Of American Verse", ed. by Geoffrey Moore, превод 1998.





     [От 1. "A Choice of comic and curious verse" ...]



Всяко зло за добро


Един приятел мой, оженен за жена

капризна, сподели ми своята беда:

— Жената ме направо подлудява!

Отвърнах аз: "Не е добре тогава".

— Не е чак толкоз зле, защото с таз' змия

получих аз пари и къща и земя.

— Това е чудно! — казах аз.

— О, не съвсем, че във лош час

аз скарах се със баджанака

и на съда ме той прецака,

така че аз съвсем бях разорен

и не останаха пари във мен.


— Това, наистина, е зле!

— Донякъде пък, бе добре,

защото спогодих се с него аз така:

за осем'сет овце му дадох къщата,

а пък овцете бяха тлъсти, бели.

— Ами, добре! Злините май са спрели?

— О, не съвсем! Тогаз се разболяха

овцете ми и всичките измряха.

— Беда! — аз казах, но сгреших.

— О, не! — отвърна той — реших

да претопя на мас

лойта им тлъста аз,

затуй във каца дъбова я сложих

(печалбата за зимата отложих).


— Туй по-добре е от преди!

— О, не съвсем. Послушай ти:

момент случи се неприятен,

защото момък непохватен

накарах да топи мастта,

така че някаква искра

от огъня в мастта попада

и лумва цялата фасада

на къщата като кибрит!

— О, боже! — казах с тъжен вид.

— Но всяко зло — отвърна той — е за добро:

жената изгоря със къщата ведно!


Анонимно



Предписанието на лекаря


Съпруга, разтревожена горката

да не пропусне нещо във кревата,

попита лекаря дали нощта

е по-добра за секс от сутринта.


— По здравословно сутрин е — понятно

той обясни, — а вечерта — приятно.

— Разбрах, — отвърна тя — докат' съм млада:

за здраве — сутрин, вечер — за наслада.


Анонимно



Бедата не идва сама


Правейки сандвичи наш'та слугиня

падна в камината и тъй погина;

и за да станат нещата трагични

сандвича също в жарта се капична.



Милостивият


Падна Били, цял във нови дрешки,

в огъня и изгоря без грешка;

застудя, но с`ърце ми не дава

да разръчкам пустата жарава.


Хари Грахам, двете



Детска невинност


Сивата мечка, тя всичко яде,

ето погълна невинно дете;

но на детето сега не му пука —

то е на сивата мечка в търбуха.


А. Е. Хаусман



* * *


Обичам да ям сирене със мед

и при това окото ми не трепва.

Така вкусът не е съвсем наред,

но пък към ножа то добре прилепва.


Анонимно



За жената тренираща салто


Какво видях, какво видях!

Черта и точка аз съзрях,

което, със въображение,

е точно знак за удивление.


Анонимно



За всеобщите избори


Отпадна ти, о власт на привилегии

(със спътници: шампанско, карти и жени)

и демокрация цари на тоз престол

(съпътствана с жени, хазарт и алкохол).


Хилеър Белок



За девичеството


Нима до днес не сте видяли

зелена клонка как се жали

в огнището и как фъсти,

докато се възпламени?


Отпървом девата, горката,

опъва се така в кревата,

а опитната дама, знам,

пращи, искри, гори със плам.


Джон Уилмот, Граф Рочестер



Ирландското прасе


В тиха ноемврийска вечер,

изрядно пийнал и пелтечещ,

кръстосвах улиците с клатеща походка,

но при поредната прозявка

се проснах в пътната канавка,

след туй едно прасе при мене легна кротко.


Тъй, проснат в пътната канавка,

на ум проклинах таз гощавка,

когато спря при мен девойка и продума:

"Човекът лесно се познава —

с кого се води, такъв става!"

Тогаз прасето стана и тръгна по друма.


Жената


Жената книга е, защо да крия,

по-предпочитана без подвързия,

затуй мъжете често по света

с наслада явна учат през нощта.


Анонимни



* * *


Да се ожениш или не — съвет от мен:

живей като баща си — цял живот ерген!




* * *


Слабости много мъжете показват,

слабости две за жените разправят:

никога нищо добро те не казват,

никога нищо добро те не правят.




* * *


Защо все търсиш повода красив

за пиене, ами не разбереш:

ако не пиеш докато си жив,

то как ще пиеш ти като умреш?




* * *


В кревата брошка малка Том намери,

която подарил бе той на Мери.

"Що ще туй тук?". Съпругата отвърна:

"Приятелят на Мери ми я върна".



При вида на кюлотите


Госпожице, червите се от срам

кюлотите Ви аз като съзрях,

но не за тях си мисля аз със плам,

а за това, което е във тях.


Анонимни



Житейско напътствие


"Живота безпътен приключвай, момче!",

бащата на Том го сгълча, "Срамота!

Жена да си вземеш веч' време дойде." —

"Да тате! Чия да е тази жена?"


Томас Мур



Посветено на луната


О Луно ненагледна, със бяло лице,

как се носиш в пространството ти кат' перце,

и навяваш ми мисли във нощния хлад:

да те зърна веднъж аз поне ... изотзад.


Анонимно



Нов кръгозор


По-рано бях скучаеща съпруга

със празни приказки и мисли в мен:

за мечтите и желанията,

за кавгите, отчаянието,

на жената от насрещния апартамент.


Сега работя аз и друга станах,

уверено говоря във захлас:

за мечтите и желанията,

за кавгите, отчаянието,

на жената, дето гледам всеки ден в анфас.


Челия Фремлин



Мухата


О, Господи, мухата ти направи,

но да ни обясниш защо — забрави!


Огден Неш



In Memoriam


Мирно тук почива моята жена.

(Приживе, обаче, как гълчеше тя!)

Тихичко да стъпва кой оттук минава —

да я не събуди, щото лошо става.


Анонимно


* * *


През нощта убих жената,

щото хъркаше страхотно.

Удуших я на кревата,

но го сторих неохотно.


Хари Грахам





     [От 2. Класически лимрици.]


* * *


В Нигерия девойка на разходка

излязла с тигър, кат' с голяма котка.

    На връщане я той донесъл

    в стомаха си, изглеждал весел,

и стъпвал тежко с клатеща походка.


* * *


Девойка млада в Хайд една година

от ябълка зелена се спомина.

    Докато милият тъгувал

    плодът в стомаха се разплувал

и ферментирал след това на вино.



* * *


Едно момиче младо от Дъндù

на френски знаела това: "Oui, oui!".

    Но щом изпаднела в беда

    отвръщала: "Благодаря".

Какъв находчив отговор, нали?




* * *


Живеела във Лин една девойка,

която кльощава била кат' сойка.

    Веднъж когато сяда

    да пие лимонада

през сламката пропада с челна стойка.




* * *


Веднъж един мъжага от Бенгал

облякъл се така за маскен бал:

    като кифла-кроасан

    (може да е бил пиян);

ала пред входа пес един го глътнал цял!



* * *


Живееше във Лайм един млад мъж,

сдобил се с три жени той наведнъж.

    — Защо пък точно с три, кажи?

    — С една жена не се търпи,

а за двуженство — във затвора, къш!



* * *


Веднъж един войник от форта Блейни

свалил момата стара, леля Жени.

    Кога попитали го: "Боже,

    със толкоз дърта, мигар, можеш?",

отвърнал: "В този дъжд къде ш'се денеш?"



* * *


Бих искал под във стаята да има,

не е вратата тъй необхидима,

    но в въздуха аз да се рея

    и с крак да стъпя да не смея,

за мен е пречка непреодолима.





     [От 3. "The Penguin Book Of American Verse" ...]



Литературни балони


Литературата определено само да спечели може,

вземе ли една по-ограничена употреба на сравнения и метафори в нея да се наложи.

Различни автори: било то гърци, римляни, немци, келти, или от други племена и раси

не могат просто да кажат, че едно нещо е това, което е, ами почват да се въртят и обикалят около него, докато накрая загубят ума си.


Така например, какво трябва да разбира старо или младо

като чете, че асириеца се нахвърлял като вълк на овче стадо?

Първо, Джордж Гордон Байрон би трябвало да бъде достатъчно опитен мъж

за да е наясно по въпроса, че тук надали става дума за един асириец, ами за цяла армия наведнъж.


Както и да е, тъй като излишните препирни могат само да ни скъсят живота, или поне да предизвикат умора,

ще приемем, че война е бил сам-самичък, за да избегнем спора.

И така, какво все пак има предвид поета като казва, че като вълк на овче стадо, както бе споменато,

се нахвърля нашият единствен асириец, този, чиито дружини, обаче, блестят във пурпур и злато?


Независимо, че под слънцето има толкова чудесии, че човек не може да отрича каквото и да било вещо,

не вярвам някъде да ходи вълк със пурпурни и златни дружини, или въобще с каквото и да е златно и пурпурно нещо.

О, не, лорд Байрон, не мога аз просто така да приема, че Вашият асириец действително на вълк прилича!

Кажете, имаше ли той голяма червена уста и големи остри зъби и дълга рунтава опашка; ходеше ли на четири крака и чували ли сте го често "а-уу, а-уу, а-уу" да срича?


Защото това ми се струва съвсем невероятно и единственото, за което Вие имате някакво позволение,

е да кажете, че асирийските дружини се спущат като огромни пълчища към еврейските редици, за да сеят разрушения.

Ала това се оказва недостатъчно за нашия лорд и тогава той ни представя редица поетични сравнения, след което така ги навързва, че да ни заболи главата,

в резултат на което, когато хората чуят за вòйните от Стария завет, те си казват: о да, това бяха тези, дето ги ядяха цели ята вълци, облечени в пурпур и позлата.


Така стоят нещата, и от времената на Омир до днешен ден сравняват всичките поети

страстта със огън, с рози или лилии — жените, а беззащитните създания — с овцете.

Или разправят, че снегът земята топли и загръща я досущ кат' бяло одеяло.

Е добре, легнете Вий тогаз под двайсет сантиметрово снежно одеяло, аз ще се мушна под едно непоетично и обикновено вълнено одеяло, па да видим как сутринта ще се чувствува Вашето тяло.


И, може би, чак след това Ваше героично постижение

ще проумеете защо съм аз противник на поетичните сравнения.


Огден Неш



Оплакването на искрения либерал


Монаси скришом нощем мастурбират,

домашни котки често дращят лудо,

жените хапят щом от страст примират,

но мигър мога аз да сторя чудо,

тъй че света завчас да реформирам?


Ърнест Хемингуей





ВТОРА ТЕТРАДКА


От:

     1. "The Norton Book Of Light Verse", edited by Russell Baker, превод 2000;

     2. "A Treasury Of Laughter", edited by Louis Untermeyer, Simon & Schuster, New York 1946, превод 08.2002;

     3. "A Subtreasury of American Humor", edited by E.B.White, 1941, Coward McCann, New York, превод 2002.





     [От 1. "The Norton Book Of Light Verse" ...]



Необмислено бълнуване


Едно мъжле

бе много зле.

В болнавата си дрямка

хортуваше с Иванка.


Но беше туй ужасно,

че чу жена му ясно —

цяла фурия

с име Мария.


Марк Холис



Мир на праха ù


Бе странно, че след тоз терор, и унижението,

той за жена си сълзи ля на погребението.

Но, всъщност, я поливаше човека със мерак —

улягаше праха ù, да не се надигне пак.


Томас Худ



Безразличие


Кога тъща ми се от лодката катурна

в реката, и удави във водата бурна,

Матилда, дъщерята, само се захили —

щях да я шляпна, но ... децата са ми мили.


Хари Грахам



За бутилката с кетчуп


Най-напред, ако не я добре разклатиш,

нищо не тече; а после пък си патиш.


Анонимно



За измамата


Измамата никога не успява — лъжа няма!

Щото, ако успее, кой я нарича измама?


Сър Джон Харингтон



Размисли за въздействието


Бонбона

е кат' мадона.

Но алкохола

възбужда пола.


Огден Неш



Поредна новина


Един мъж рядко ще рече "Ела!"

ако жената ходи с очила.


Дороти Паркер



За поета и глупака


О Сър, защо пред мен повтаряте Вий пак,

че щом поет е някой, значи е глупак?

Нали тогава мога, гледайки Ви, на свой ред

да кажа, че не винаги глупака е поет?


Александър Поуп



Епитаф за политика


Измит, богато украсен, в разкошна роба,

трупа на политика бе положен в гроба.

Аз плаках и наред със близките тъгувах,

че да го видя ... на бесилото жадувах.


Хилеър Белок



На Джон Бум


Тук почива Джон Бум

поразен от куршум.

Макар че името му не беше Бум, ами Грасман,

но Грасман не се римува с куршум, а пък Бум добре пасва.


Анонимно





     [От 2. "A Treasury Of Laughter" ...]



Леля Елиза


В кладенеца се катурна

леля ми Елиза,

тъй че ... филтър да си турна

ми създаде грижа.



Чичо Джо


По стълбата пропадна чичо Джо

и долу смъртоносно се удари.

Ах, как ридая аз за него! О-о!

Щот' даваше ми хубави цигари.



Малкият Вили


Отрови Вили на баща си чая,

човекът във агония почина.

И майката не се стърпя накрая

и кресна: "Вили, по каква причина?"



Вили-2


Скалпира Вили малкото си братче,

остави го на пода в тоз вид див.

"О, Вили", рече майка му, "обаче,

от ден на ден си все по-немарлив!"


Хари Грахам (до тук)



* * *


Живееше девойка млада във Сиам,

която каза тъй на своя млад Киам:

    "За да целунеш свойта мила

    ще трябва да приложиш сила,

но кой от двама ни по-силен е аз знам."


Анонимно





     [От 3. "A Subtreasury of American Humor" ...]


* * *


Един, що пушеше джолани в село Двете Круши

завърза и жена си там, и нея да опуши.

    "Аз сторих туй със съкровената надежда

    да я направя по-подàтлива и нежна",

разправяше на всеки, кой бе случката надушил.


* * *


Един ексцентричен професор от Кент

замаза жена си отвред във цимент.

    И рече усмихнат: "О, скъпа, не знам

    дали го цениш, но старах се да дам

на твоите прелести нужен акцент."


Морис Бишоп (двете)






APPENDIX І


Sources For Translations For The First Notebook

     1. "A Choice of comic and curious verse", ed. by J.M. Cohen, Penguin Books, 1975;

     2. Some well known limericks;

     3. "The Penguin Book Of American Verse", ed. by Geoffrey Moore.





     [From 1. "A Choice of comic and curious verse" ...]



All's Well That Ends Well


A friend of mine was married to a scold,

To me he came, and all his troubles told.

Said he, "She's like a woman raving mad."

"Alas my friend," said I,"'that's very bad!"

"No, not so bad,"said he,"for, with her, true,

I had both house and land, and money too".

"That was well," said I;

"No, not so well," said he;

"For I and her own brother

Went to law with one another;

I was cast, the suit was lost,

And every penny went to pay the cost."


"That was bad," said I;

"No, not so bad," said he;

For we agreed that he the house should keep,

And give me four score of Yorkshire sheep.

All fat, and fair, and fine, they were to be."

"Well, then," said I, "sure that was well for thee?"

"No, not so well," said he;

"For, when the sheep I got,

They every one died of the rot."

"That was bad," said I;

"No, not so bad," said he;

"For I had thought to scrape the fat

And keep it in an oaken vat;

Then into tallow melt for winter store."

"Well, then," said I, "that's better than before?"

"'Twas not so well," said he;

"For having got a clumsy fellow

To scrape the fat and melt the tallow;

Into the melting fat the fire catches,

And, like brimstone matches,

Burnt my house to ashes."

"That was bad," said I;

"No! not so bad," said he; "for, what is best,

My scolding wife has gone among the rest."


Anon. (p.39)



The Doctor Prescribes


A lady lately, that was fully sped

Of all the pleasures of the marring bed

Ask'd a physician, whether were more fit

For Venus' sports, the mornings or the night?


The good old man made answer, as 'twas meet,

The morn more wholesome, but the night more sweet,

Nay then, I'faith, quote she, since we have leisure,

We'll two't each morn for health, each night for pleasure.


Anon. (p.40)



Misfortunes Never Came Singly


Making toast at the fireside,

Nurse fell in the grate and died;

And what makes it ten times worse,

All the toast was burnt with nurse.



Tender Heartedness


Billy, in one of his nice new sashes,

Fell im the fire and was burnt to ashes;

Now, although the room grows chilly,

I haven't the hart to poke poor Billy.


Harry Graham (p.55), both



Infant Innocence


The Grizzly Bear is huge and wild,

He has devoured the infant child;

The infant child is not aware,

He had been eaten by the bear.


A. E. Housman (p.131)



Peas


I always eat peas with honey,

I've done it all my live,

They do taste kind of funny,

But it keeps them on the knife.


Anon. (p.132)



On A Lady's Sporting Somerset


I saw, I saw, I know not what!

I saw a dash above a dot,

Presenting to my contemplation

A perfect mark of admiration.


Anon. (p.136)



On A General Election


The accursed power which stands on Priviledge

(And goes with Women, and Champagne and Bridge)

Broke — and Democracy resumed her reign:

(Which goes with Bridge, and Women and Champagne).


Hilaire Belloc (p.138)



A Description Of Maidenhead


Have you not in a Chimney seen

sullen faggot, wet and green,

How coyly it receives the heat

And at both ends does fume and sweat?


So fares it with the harmless Maid

When first upon her Back she's laid;

But the kind experienced Dame

Cracks, and rejoices in the Flame.


John Wilmot, Earl of Rochester (p.141)



The Irish Pig


'Twas an evening in November,

As I very well remember,

I was strolling down the street in drunken pride,

But my knees were all aflutter,

So I landed in the gutter,

And a pig came up and lay doun by my side.


Yes, I lay there in the gutter

Thinking thoughts I could not utter,

When a colleen passing by did softly say:

"Ye can tell a man that boozes

By the company he chooses" —

At that the pig got up and walked away!


Anon. (p.223)


Woman


A woman is a book, and often found

To prove far better in the sheets than bound;

No marvel then why men take such delight

Above all things to study in the night.


Anon. (p.287)



* * *


You hesitate if you shall take a wife.

Do as your father did — live single all you life.


Anon. (p.288)



* * *


We have many faults.

Poor women have but two:

There's nothing good they say,

There's nothing good thay do.


Anon. (p.290)



* * *


There are several reasons for drinking,

And one has just entered my head;

If a man cannot drink when he's living

How the hell can he drink when he's dead?


Anon. (p.290)



* * *


Tom found a triket in his bed,

Which he'd to Stephen's mistress given:

"What's this, dear wife?" — "Only (she said)

Your gift to Ann — returned by Stephen."


Anon. (p.292)



On Seeing A Lady's Garter


Why blush dear girl, pray tell why?

You need not, I can prove it;

For though your garter met my eye,

My thoughts are far above it.


Anon. (p.293)



On Taking A Wife


"Come, come," said Tom's father, "at your time of life,

There's no longer excuse for thus playing the rake,

It's time you should think, boy, of taking a wife."

"Why, so it is, father. Whose wife shall I take?"


Thomas Moore (p.293)



To The Moon


Oh Moon, when I look on thy beautiful face,

Careering along through the boundaries of space,

The thought has quite frequently came to my mind,

If ever I'll gaze on thy glorious behind.


Anon. (p.296)



The Wider Life


I once was a dull, narrow housewife

With nothing to talk of at all

But the loves, the frustrations,

The rows, the revelations

Of the woman from over the wall.


But now I've a job, I'm quite different;

I can talk with a sparkle like wine

Of the loves, the frustrations,

The rows, the revelations

Of the girl of the desk next to mine.


Celia Framlin (p.366)



The Fly


The Lord in His wisdom made the fly,

And then forgot to tell us why.


Ogden Nash (p.337)



In Memoriam


Here lies a woman, no man can deny it,

Who rests in peace although she lived unquiet,

Her husband preys you, if by her grave you walk

You gently tread, for if she wake she'll talk.


Anon.


* * *


Late last night I slew my wife,

Stretched her on the parquet flooring.

I was loath to take her life,

But I had to stop her snoring.


Harry Graham (p.425)





     [From 2. Some well known limericks]


* * *


There was a young lady from Niger

Who went for a ride on a tiger.

    Thay returned from the ride

    With the lady inside

And a smile on the face of the tiger.


* * *


There was a young lady from Hide

Who ate a green apple and died.

    While her lover lamented

    The apple fermented

And made cider inside her insides.



* * *


There was a young lass from Dundee

Whose knowledge of French was "Oui, oui."

    When they asked, "Parlez vous"

    She replied, "Same to you"

A fine bit of fast repartee.



* * *


There was a young lady of Lynn

Who was so uncommonly thin

    That when sie essayed

    To drink lemonade,

She slipped through the straw and fell in.




* * *


There was a young man of Bengal

Who went to a fancy-dress ball;

    He went, just for fun,

    Dressed up as a bun,

And a dog ate him up in the hall.



* * *


There was a young fellow of Lyme

Who lived with three wives at a time.

    When asked, "Why the third?"

    He said, "One's absurd,

And a bigamy, sir, is a crime".



* * *


A reckless young man from Fort Blaney

Made love to a spinster named Janie.

    When his friends said, "Oh, dear,

    She's so old and so queer."

He replied, "But the day was so rainy!"



* * *


I wish that my room had a floor,

I don't care so much for a door;

    But this walking around

    Without touching the ground

Is getting to be quite a bore.





     [From 3. "The Penguin Book Of American Verse" ...]



Very Like a Whale


One thing that literature would be greatly the better for

Would be a more restricted employment by authors of similе and metaphor.

Authors of all races, be they Greeks, Romans, Teutons or Celts,

Can't seem just to say that anything is the thing it is but have to go out of their way to say that it is like something else.


What does it mean when we are told

That the Assyrian came down like a wolf on the fold?

In the first place, George Gordon Byron had had enough experience

To know that it probably wasn't just one Assyrian, it was a lot of Assyrians.


However, as too many arguments are apt to induce apoplexy and thus hinder longevity,

We'll let it pass as one Assyrian for the sake of bravity.

Now then, this particular Assyrian, the one whose cohorts were gleaming in purple and gold,

Just what does the poet mean when he says he came down like a wolf on the fold?


In heaven and earth more than is dreamed of in our philosophy there are a great many things,

But I don't imagine that among them there is a wolf with purple and gold cohorts or purple and gold anythings.

No, no, Lord Byron, before I'll believe that this Assyrian was actually like a wolf I must have some kind of proof;

Did he run on all fours and did he have a hairy tail and a big red mouth and big white teeth and did he say "Woof woof woof"?


Frankly I think it very unlikely, and all you were entitled to say, at the very most,

Was that the Assyrian cohorts came down like a lot of Assyrian cohorts about to destroy the Hebrew host.

But that wasn't fancy enough for Lord Byron, oh dear me no, he had to invent a lot of figures of speech and then interpolate them.

With the result that whenever you mention Old Testament soldiers to people they say: Oh yes, they're the ones that a lot of wolfs dressed up in gold and purple ate them.


That's the kind of thing that's being done all the time by poets, from Homer to Tennyson;

They're always comparing ladies to lilies and veal to venison,

And they always say things like that the snow is a white blanket after a winter storm.

Oh it is, is it, all right then, you sleep under a six-inch blanket of snow and I'll sleep under a half-inch blanket of unpoetical blanket material and we'll see which one keeps warm,


And after that maybe you'll begin to comprehend dimly

What I mean by too much metaphor and simile.


Ogden Nash (1902-1971) (p.361)



The Ernest Liberal's Lament


I know monks masturbate at night,

That pet cats screw,

That some girls bite,

And yet

What can I do

To set things right?


Ernest Hemingway (1899-1961) (p.350)


 




APPENDIX ІІ


Sources For Translations For The Second Notebook

     1. "The Norton Book Of Light Verse", ed. by Russell Baker;

     2. "A Treasury Of Laughter", ed. by Louis Untermeyer, N.York 1946;

     3. "A Subtreasury of American Humor", ed. by E.B.White, 1941, Coward McCann, New York.





     [From 1. "The Norton Book Of Light Verse" ...]



Careless Talk


Bill

Was ill.

In his delirium

He talked about Miriam.


This was an error

As his wife was a terror

Known

As Joan.


Mark Hollis (p.289)



Dust To Dust


After such years of dissension and strife

Some wonder that Peter should weep for his wife.

But his tears on her grave are nothing surprising —

He's laying her dust, for fear of its rising.


Thomas Hood (p.290)



Indifference


When Grandmamma fell of the boat,

And couldn't swim (and wouldn't float),

Matilda just stood by and smiled.

I almost could have slapped the child.


Harry Graham (p.299)



On Tomato Ketchup


If you do not shake the bottle,

None'll come, and then a lot'll.


Anonymous (p.383)



On Treason


Treason doth never prosper, what's the reason?

Why, when it prospers, none dare call it treason.


Sir John Harington (p.389)



Reflections On Ice-Breaking


Candy

is dandy.

But liquor

is quicker.


Ogden Nash (p.389)



News Item


Men seldom make passes

At girls who wear glasses.


Dorothy Parker (p.389)



The Fool And The Poet


Sir, I admit your general rule,

That every poet is a fool,

But you yourself may serve to show it,

That every fool is not a poet.


Alexander Pope (p.409)



Epitaph On The Politician


Here, richly, with ridiculous display,

The Politician's corpse was laid away.

While all of his acquaintance sneered and slanged

I wept: for I had longed to see him hanged.


Hilaire Belloc (p.421)



John Bun


Here lies John Bun,

He was killed by a gun.

His name was not Bun, but Wood,

But Wood would not rhyme with gun, but Bun would.


Anonymous (p.423)





     [From 2. "A Treasury Of Laughter" ...]



Aunt Eliza


In the drinking well

Which the plumber built her,

Aunt Eliza fell.

We must buy a filter.



Uncle Joe


Alas, alas, for Uncle Joe;

He's gone beyond the stars.

I miss him, oh, I miss him so.

He had such good cigars.



Little Willie


Willie poisoned nis fathers tea;

Father died in agony.

Mother came, and looked quite vexed:

"Really, Will," she said, "what next?"



Willie-2


Willie scalped his baby brother,

Left him lying hairless;

"Willie," said his worried mother,

"You are getting careless."


Harry Graham (pp. 300-302)



* * *


There once was a maiden of Siam

Who said to her lover, young Kiam,

    "If you kiss me, of course,

    You will have to use force,

But God knows you are stronger than I am."


Anon. (p.429)





     [From 3. "A Subtreasury of American Humor" ...]


* * *


A man who smokes hams in Shrub Oak

Hangs his wife in the smokehouse to smoke;

    "It's only to render

    Her tempting and tender",

He says to censorious folk.


Morris Bishop (p. 480)



* * *


A ghoulish old fellow in Kent

Encrusted his wife in cement;

    He said with a sneer,

    "I was careful, my dear,

To follow your natural bent."


Morris Bishop (p. 483)





 

APPENDIX ІХ:


Some Funny Things In English
From Everywhere

     1. "A Subtreasury of American Humor", edit. by E.B.White, 1941, Coward McCann, New York;

     2. The remarks to "The Cider House Rules" by John Irving.





     [From 1. "A Subtreasury of American Humor" ..., two lovely but untranslatable limericks.]



* * *


A tutor who tooted the flute

Tried to tutor two tooters to toot.

    Said the two to the tutor:

    "Is it harder to toot or

To tutor two tooters to toot?"



* * *


There was a young fellow named Tait,

Who dined with his girl at 8:08.

    But I'd hate to relate

    What that fellow named Tait

And his tête-а-tête ate at 8:08.


Carolyne Wells (pp.426-7)





     [From 2. The remarks to "The Cider House Rules" by John Irving, not a decent limerick, but just beautiful and actual for the Bulgarians.]



* * *


There was once a Queen of Bulgaria,

Whose bush had grown hairier and hairier,

    Till a Prince from Peru

    Who came up for a screw

Had to hunt for her cunt with a terrier.


Anon.


     P.S. Maybe the most decent explanation for the argot "cunt" has to derive it from German "Pikanterie", i.e. French "piquant"; but, in fact, this isn't true, and the word has a derogative meaning of vagina coming, according to some etymologies, from an old English "cunte", Norse "kunta", old German "Kunte", being in this way from the same old (possible Sanskrit) cluster where our jargon "шунда" belongs.






 

К Р А Й


 

 


 

 

Report this text