И Таз Добра! (Публицистика) — Част Трета

Chris Myrski

In Bulgarian. Тук са 3 тома на моята публицистика, включваща 4 раздела: “За Списания”, “За Вестници”, “Фейлетони” и “Други”, която обхваща много голям период от време, от към 1990-та и до 2017.

 

Христо Мирски. И Таз Добра! (публицистика — част трета).


Произведения на Христо Мирски

    И Таз Добра! (публицистика — част трета)    

© Христо МИРСКИ, 2001 - 2017



     Резюме:

     Това е третия и последен том от моята публицистика с обем около 1/4 от всичките неща, където най-напред са останалите неща “За Вестници” след 2015-та, и още две нови секции, “Фейлетони” и “Други”. Те също започват някъде към 1990-та и свършват в 2017-та, където тематиката е основно политическа, но не само.



 


 

 




И  ТАЗ  ДОБРА !


(ПУБЛИЦИСТИКА — част трета)




Христо МИРСКИ, 2001 - 2017






СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ


     Във първия том бяха:


     Предговор

     I. За списания



     Във втория том бяха:


     II. За вестници — до края на 2014 година


     В третия том остават още:


     II. За вестници — продължението на ІІ част от дек. 2014 година:

     III. Фейлетони

     IV. Други





 


 



ЗА ВЕСТНИЦИ

(публицистика)




Христо МИРСКИ, 2001 - 2017




     

Съдържание на тази част


     До 28 (Четете Мирски) в предишния том


     Размисли за Украйна

     Разни неща през 2016 година

     Сто години по-късно (за Октомврийската Революция)






 


РАЗМИСЛИ ЗА УКРАЙНА

 

     Това е това, което е казано, размишления за Украйна, защо това, което става там, макар и не ново като ситуация, не е хубаво, по какви причини, как се развива обществото и до какво това може да доведе, защо Украйна във всички случаи ще загуби, ако безредиците там продължават, какво е най-добре да се прави и към какво да се стремим, кой е виновен, и прочее свързани въпроси, Тоест това не е политически коментар, не само защото аз не съм специалист по тези въпроси, не съм политически коментатор или специален наблюдател, или нещо подобно, а и защото там ситуацията се развива доста бързо, и докато аз напиша и размножа този материал за няколко сайта, то той вече ще остарее. А моите неща обикновено не остаряват, даже и след двадесет години, защото аз има разумен и малко философски подход, така че и този път аз ще пиша така, че този материал да може да се чете и след, да речем, петдесет години, или сто, или двеста. Във всеки случай аз отдавна, вече 3-4 години, се каня да напиша нещо такова, и все не ми остава време за това. Е, ами тогава хайде да започвам, и да видим какво ще се получи.

     Макар че ми се иска да добавя в началото още и това, че аз може и да греша в някои детайли. Затова аз ще резюмирам най-напред как аз разбирам ситуацията там, а Вие, ако мислете, че не е така, че проблемите са съвсем други, и тази моя представа е твърде мъглява, то тогава просто излизайте по-бързо от този материал. Та моето разбиране за ситуацията е такова: украинците се чувствуват недоволни и обидени от това, че на тях им се е паднала ролята на по-малкия брат, а те са по-способни и по-истински славяни и християни, и отдавна им е време да се отделят от Русия, че и да се присъединят към Запада, към Европа, за да могат да живеят и да пеят сред реки от мед и масло. В същото време руснаците считат себе си задължени да защитават единството на съседните държави, а също и да упражняват военно превъзходство в региона, и колкото по-малко държави остават в ОНД, толкова по-упорито те ще защитават неговата цялостност. Така че украинците просто трябва да се примирят със ситуацията и да се постараят да извлекат от нея колкото се може повече полза, защото иначе, ако успеят да се отделят от Русия, те, при всички положения, ще загубят. Ето така мисля аз в общи линии, и доколкото ситуацията в Украйна е в редица отношения сходна с тази в България, поне по отношение на бедността, аз имам известен поглед върху нещата, тъй като Украйна се движи едно двадесетина години след България в своите действия по отвързване от влиянието на "великия и нерушим" Съюз, и в такъв случай може и да дам някои полезни съвети. Така, а сега започвам да излагам нещата в малко по-дребен растер.


     Нищо ново под Слънцето


     Това всички го знаят, нали? А това, което аз имам предвид тук, е че най-много спорове възникват между близки или териториално съседни хора и народи, защото те имат подобни виждания, но те се отличават в детайлите, а също и защото те имат какво да делят. Така е и с конфликтите между поколенията, където гените, в една или друга степен, дават своето отражение, а така е било и преди почти 25 века, когато един Александър Македонски бил решил да завладее най-напред Атинската държава на своя пък към Изтока. Завладял я не защото не ги харесвал, понеже те имали общи богове, а и езика им като че ли бил един и същ, но на него му трябвал здрав тил. Но той не искал да се бие с тях, те били тези, които искали да се бият при всички положения, и даже използували за въоръжение и заплащане на войските някакви-си сто таланта злато от съседните персийци, които последните решили да им подарят за да може, защитавайки се, те да спрат този Ксан Македонски. Е, те се защитавали, без никаква особена нужда, и загубили битката. А знаете ли какво е това един талант — откъдето е дошла и думата използувана за такива надарени хора (като Вашия автор, нали?)? Оказва се, че това били приблизително 20 килограма, защото такъв е обикновения товар, който човек може да отнесе на гърба си.

     Но аз давам този пример за да покажа как близки народи още от памтивека са считали почти за задължително първо да се бият един с друг, а след това, евентуално, да започнат да дружат. Тоест как не непременно икономически причини, а чисто "човешки", излишно упорство, нежелание да се съобразяват с реалността, стремеж към самоизява, и прочее, водят до съвсем ненужни разправии и битки. Защото трябва да е ясно, че не е работа слабият да се бие със силния, това е глупаво, нали така? Да, разбира се, че е глупаво, но затова е съвсем човешко! Такива реакции се случват доста често, вземете за пример събитията в Ирландия, или в началото на 90-те години на миналия век в Сърбославия, а и на други места. И някъде по това време когато се водеха сраженията в Югославия, струва ми се, аз стигнах до извода, че обикновено, като правило, в 90 процента от случаите,


     виновни са слабите, но отговорността носят силните.


     Аз не мога да се похваля, че чета политически коментари, но не съм срещал официално това твърдение, ала независимо от това за него има съвсем разумни причини. Те даже са залегнали лингвистично и в английския (тяхното mean, което значи среден, но и лош, злобен, и прочее), и в италианския (тяхното sinister, което значи ляв, тоест слаб, тук, но и злобен, ненавистен). И такъв характер има обикновено реакцията на женската страна при семейните конфликти, която, очевидно, е слабата. Тоест жените обикновено провокират конфликтите, надявайки се, било то на това, че мъжете ще се засрамят, било то на обществен отзвук, но те са тези, които започват споровете и мъжете са принудени да прилагат груба сила още от дълбока древност, А пък слабата страна е обикновено по-нечестната защото при честен двубой тя, разбира се, ще загуби битката, тя просто няма друг изход. В същото време отговорността носи силната страна, защото тя затова е и силна, за да намери решение, по възможност с най-слабо приложение на сила.

     Ето, и при този конфликт аз мисля, че ситуацията в общи линии е такава, украинците искат да отстояват тяхната независимост, това е право на всеки индивид и на всеки народ, да настояват на своя език, и на своята гривна, защото иначе руснаците ще ги асимилират. И всичките там военни бази, руските територии на Крим, и прочее, трябва да се върнат на Украйна, за да повишат нейния просперитет, считат те. Руснаците може и да приличат на украинците, ама не съвсем, и тяхната риза е по-близка да тяхното тяло, според една руска поговорка. Да, но след като те са слабите, след като руснаците по население са три пъти повече, а по територия даже 25 пъти повече, и след като руснаците са ядрена държава, то те просто трябва да им се подчинят; не да изказват свои желания, а да се съобразяват с тези на руснаците, да поддържат общ пазар с тях, и от това те само ще печелят. Но да продължим по-нататък. Аз считам, че


     независимостта е едно нещо, но не е хубаво да се сменят политическите блокове.


Защото сега сме вече 21-ви век, в който всички държави са в определена степен независими, няма колонии. Обаче военни блокове все още съществуват, и като че ли в близките 2-3 века не се канят да изчезнат. Те все още са нужни, приблизително в такава степен, в каквато са нужни партиите в политическия живот, които аз оплювам във всеки втори мой материал, но от това необходимостта от тях не изчезва. Блоковете са нужни, за да ни накарат някак-си да се замислим, преди да стигнем до последното средство (ultima ratio по латински), преди да започнем да воюваме, а и защото те са значително по-малко от броя на държавите (да речем, 50-тина пъти) и могат да поддържат разумни отношения, могат да се договарят, а не да се бият всеки със всеки. Блоковете това са сила, а със силата трябва да се съобразяваме, това е ясно на всички.

     Което значи, че, като че ли, единственото съображение, за да се напусне един блок, това е да се включим в друг. Много рядко някоя неголяма държава се счита за наистина независима и не се обвързва с военни, а и икономически, блокове. Ето да вземем България. Ние напуснахме Варшавския договор, както и Чехия, Полша, и прочее страни, и не закъсняхме (е, вярно, 4-5 години минаха, но ние се канехме отдавна, още от преди да напуснем този договор) да се включим в НАТО. Аз лично не съм доволен от това, защото, изхождайки от името на тази организация (North Atlantic Trade Organization), ние нямаме нищо общо с Атлантическия океан (нито със северния, нито с южния), и никога не сме имали, а и никой не е питал народа ни искаме ли ние това или не, обаче ние, все пак, сме в Европа, и след като всички държави наоколо са членки на НАТО, то и ние трябва да сме такива, няма друг изход. Тоест ние сме постъпили правилно, защото иначе ние би трябвало да се противопоставяме на НАТО, което е невъзможно, но случая с Украйна не е такъв. Украйна върви, или много дълго време е вървяла, ръка за ръка с Русия, и ако тя успее някак-си да влезе в НАТО, то тогава тя ще попадне под прицела на съседните държави, т.е. на Русия и съюзниците ù, а сега никой не се цели в нея. С други думи, (евентуалното) членство на Украйна в НАТО само ще влоши военната ситуация в региона!

     Да се разсъждава така, че, виждате ли, Чехия и Полша нали станаха членки, и тогава защо да не се разшири още малко този блок на изток, е много наивно, защото той не може да се разширява неограничено. Ето и Турция иска да влезе в НАТО ама засега това не става. А аз ще Ви кажа защо цяла Западна Европа реши да влезе в НАТО, ако не се досещате. Защото света, особено американците, не вярват много на европейците, след двете световни войни, и искат да контролират този център на цивилизацията, че и самата Западна Европа, като че ли, не вярва на себе си; хората там не харесват много американците (определено, затова те и се постараха да се обединят, за да могат да се противопоставят на САЩ), но те искат да бъдат в един военен блок с тях, защото така е по-спокойно (ами ако Русия ...). Прибалтийските страни също станаха членки на НАТО, но те са малко по-встрани, това не е същото като при Украйна, не е като руските военни бази да са толкова близко както в Крим. Всичко това не е същото.

     При това и Грузия обърка ситуацията. Аз съм най-малкото възмутен от поведението на Грузия, защото те, нали така, са длъжни да носят някаква отговорност за Сталинизма, а той забърка най-голямата "каша" в историята на целия Съюз през миналия век, целия свят не би гледал така на Русия и на комунистите, ако не беше Сталин. А е имало време когато грузинците са пращали коленопреклонна петиция до руския цар, Павел, струва ми се, за да ги вземе под своя закрила, защото неверниците от юг много ги тормозели. И, значи, руснаците са длъжни да ги защитават, когато последните са в беда, но те имат пълното право да зарежат руснаците, когато на тях съвсем не им е било лесно, след разпадането на СССР. Така че, господа украинци, не вземайте лош пример, вземайте добър, гледайте казахите и таджиките, а и други южни народи, които дори и не са славяни, на тях, очевидно, им е по-трудно да говорят руски отколкото на вас.

     После имайте предвид, или тогава, знайте, че


     един военен блок (примерно, НАТО) не може да подобри икономическото положение в бедните страни,


той няма такава цел и не може да има. Той може даже да го влоши, по простата причина, че ще потрябват пари за закупуване на ново въоръжение. От включването на бедна или пострадала страна в нов военен блок могат да спечелят само ... проститутките и спекулантите на черния пазар! Повярвайте ми, защото аз на стари години чета на италиански и (предвид на лошия асортимент от книги на този език) ми се наложи да прочета 2-3 книги от времето на американската окупация на Италия в края на Втората световна война, и там ситуацията беше точно такава. Освен това и България вече 10 години както е членка на НАТО и какво стана? В икономическо отношение нищо хубаво — ние сме на последно място по стандарт на живота в Европейския Съюз (а по-рано бяхме даже на предпоследно, след Албания). Така че, господа украинци, набийте си в главите (или си го напишете на челата, ваша работа), че ако някога вие влезете в НАТО, от това вашия живот ще стане само по-лош!

     Нека обясня малко това мое пророчество. От една страна съществува психологическа причина, която е в това, че Запада, и особено американците, ще гледат на украинците като на по-нисши същества. В този случай не бих казал, че като на бели роби, но нещо от сорта. От гледна точна на американците, и руския, и украинския, това е все едно някакъв китайски, на такива хора не може да се вярва. Това е. А и всичко това е Азия, не е Европа, нали? Е, може би не е като в Индия, но някъде там. После идва пазарът, конкуренцията с другите страни, значително по-развити от Украйна. Та в Българи това беше основния удар в резултат на нашето включване в Европейския Съюз, а че и преди включването, защото техните политици искаха и при нас да има преобладаващ обмен на стоки с тях, а не с другите страни (например, с Русия). И след като ние не сме "на ниво" то никой не купува нашите стоки, обаче ние си даваме всичките парици за да купим нещо чуждо, не българско. Всичко това е елементарно и очевидно, аз съм говорил на различни места за това, пазара, колкото и да е добър за едни страни, за силните, за по-развитите, е толкова по-лош за слабо развитите страни, като България, а аз мисля, че няма да сбъркам ако кажа, че и за Украйна, Беларус, Молдова, и прочее. Да попаднеш не на своя пазар, това е, ах, колко лошо!

     Така, а дайте сега да се обърнем и към въпроса


     за украинския принос към славянството.


     Аз не съм специалист в това отношение, но струва ми се, че това е известно на всички, че в Киев е било прието на времето си християнството, че там е била Киевската Русия, която после се е изместила на север, а и се е отделила от украинците, които са останали на юг. А приемането на християнството е бил много важен акт за това време, той е ознаменувал излизането от варварското невежество (колкото и да е странно днес това от гледна точка на съвременните виждания). И изобщо, през десети век, че и по-рано, когато Кирил и Методий са създали славянската азбука, центъра на славянството е бил на юг, приблизително в района на България, там е бил и представителния и единен славянски език, макар славяни да са живеели и на север, във Великоморавия, както и на изток, около Киев и даже зад Урал. Пък и самото наименование на този град, според мен, е свързано с възхищението или ... кефа, това е велик град, майка на градовете, както е Мадрид за испанците, и Рим за италианците. Това по всяка вероятност е именно така, и украинците имат пълното право да се гордеят и с Киев, и с християнството, и с това, че те са били негови основни стълбове поне на изток в посока към Азия, защото религията е носител на морал и без нея (когато не е имало всеобщо образование) хората са като диваците.

     А при това самото название на украинците трябва да идва, според мен (но за мен това е очевидно), от края или перифенията! Тоест това са хора от покрайнините (на окраине), те като че ли не са основните славяни в региона, ами дълбока провинция, селско-стопански придатък на великата Русь. Ето и техният език (до което скоро ще дойдем) е по-добър от руския, и те изхранват цяла Русия, понеже на север и картофите едва-едва покарват, и независимо от това руснаците ги обиждат по всички възможни начини, мислят си те. Всичко това е така, но да се застава на националистически позиции, че, виждате ли, ние сме добрите, а останалите са боклук, е не само неетично, ами и глупаво и несправедливо, защото всеки народ си има своите постижения. А това, че народите при своето развитие се стараят непрекъснато с нещо да се отличават един от друг, особено ако те са близки в много отношения, от една страна е съвсем естествено, това е част от еволюцията, но от друга страна това твърде често води до смешни различия, само и само да има такива (както разните модни стилове в облеклата, външността, и прочее — да речем, тези кошници с цветя, които знатните дами са носели по-рано на главите си, или железните "доспехи", в които са се оковавали, или перуките и мъжките цилиндри, и много други примери). Така че, всекиму своето, но не в смисъл, че всеки заслужава наказание в съответствие с неговите действия (както са интерпретирали фашистите този лозунг — Jedem das seine), а че всеки си има свои заслуги, при един едни, а при друг други, и ако украинците са били стълбове на християнството на времето си, то и руснаците са били стълбове на мира и защитата на околните страни в тяхното време, а и сега са такива (изобщо не си мислете, че да се носи царската корона и отговорността за всички е лека работа!).

     В тази насока, но тъй като тук ми се иска да кажа много различни неща аз я отделям под друго заглавие, идва въпроса


     за украинския (респективно, руския) език.


     Както вече казах (но не аз съм измислил това), преди десет века е имало единен славянски език, чийто център се е намирал приблизително на територията на България, тъй като Кирил и Методий са работили в Атонския манастир на територията на днешна Гърция, и съвсем наблизо до сегашната граница на България (а по-рано и на българска територия). И тогава в този смисъл спорът за първенството на украинците или на руснаците губи своя смисъл, защото първи са били, разбира се, българите! Та нали и християнството е било прието в България през 865 година, т.е. повече от век по-рано от Киевската Русия, а и българския език е бил в основата на славянския език, в смисъл, че сегашния български език стои по-близко до старо-славянския език, отколкото руския, или още украинския (в него няма латински букви, като "i", например). Аз и в това отношение съм лаик, не към получавал езиково образование, но аз имам достатъчно широк поглед върху тези въпроси (аз величая себе си като интелигентен лаик), за да имам правото да се произнасям по тях. Така че, господа, този път и руснаци и украинци, няма смисъл да спорите чий език е по-добър, аз съм обяснил (в много мои материали от папката "Для всех СНГ-цев"), че само българския език е достоен да бъде разглеждан като еталон за всички славяни (а че и за целия свят, по-късно), и в граматично отношение, и във фонетично, а и в международно политическо отношение (сега, като един от езиците на Европейския Съюз). Тук изобщо не може да има спорове, може да има само неразбрани предпочитания поради инерционността на хората и пристрастността на разсъжденията им (както казват руснаците, и с извинение пред читателите, "своето л##но не мирише").

     А този въпрос е много важен, той продължава доста векове, предполагам. Във всеки случай в 70-те години на миналия век, когато аз се учих Петербург, българските студенти от Киев се оплакваха, че в тамошния Университет им четели лекции на украински, което е съвсем неправилно, та нали тогава още съществуваше Съветския Съюз (и приблизително 20-тина години по-късно аз слушах лекции в Австрия на английски език, което се считаше за съвсем правилно). Значи, разберете ме правилно: необходим славянски език, по всичко личи (или докажете обосновано, научно, че това не е така) трябва да бъде българския, но щом става въпрос за територията на ОНД то това трябва да е руския, поне в официалните учреждения (как хората говорят в къщи, или к кръчмата, и прочее, няма значение). Не можем да си представим държава, където да говорят на няколко езика, единственото изключение в това отношение е Швейцария, но тя е планинска страна, отделните области са изолирани, установила се е такава традиция, и сега те всички изучават английски, така че проблема се е разрешил от само себе си. В рамките на Евро-Съюза няма официален език, но неофициално тази роля играе пак английския, обаче проблема си стои пред тях. Няма смисъл да ви напомням притчата за Вавилонската /Бабилонската кула; в днешно време да се оправят без официален език в една голяма група хора е просто немислимо. А сигурно така е било и в древността, понеже тогава езиците са се различавали един от друг по-малко, те и затова се наричат Индо-европейски езици (ако не е непременно един език, то са били два-три близки езика).

     Сега малко по-конкретно за руския и украинския езици. Макар че за руския аз говорих в цитираната папка (там се е добавил и нов материал в този смисъл), и той е съвършено допотопен, с такъв език в Европа не може (не че ще ви спрат на границата, но ще се смеят зад гърба ви). Същото може да се каже и за украинския, щом и в него има пак същите падежи, а и подобни дълги гласни ("ой", "ий", и т.н.) и не могат да се оправят с 32 букви, та се налага да привличат на помощ и латинското "i". А в политическо отношение той може да внесе само разкол, защото самата Украйна не е единна, една част от нея е за съюз с руснаците, а другата е за съюз с Европа, поради близостта до поляците (с които по-рано, разбира се, са се били, и то не рядко). Ако "водораздела" между двата блока трябва да минава през средата на Украйна то това е най-лошия сценарий (и затова аз се страхувам, че може да се случи нещо подобно — когато хората започнат да вършат глупости те никога, като правило, не се задоволяват с някоя малка глупост, не, те играят ва-банк, и обикновено губят).

     И все пак украинския език, от общи съображения че той е по-южен език, а и по някои фонетични детайли, е по-правилен от руския. Да речем по отношение на буквата "е" или "и" те са прави, те казват 'дивка' (в единични кавички аз слагам как думата се произнася, а не как се пише), както в латинския и по целия Запад (diva), което идва някъде от санскрита. Затова те имат и две букви 'и', но нямат 'ие' както в руския (т.е. руснаците се канят да кажат 'и', ама докато се наканят то вече се отказват и решават да кажат 'е'), което в моята терминология са модифицирани гласни (както в английското 'ae' в думата back). И след като те са (по-) южни славяни то при тях трябва да има и повече южни, разбирай арабски или персийски, думи. Например, аз съвсем наскоро разбрах, че при тях съществува думата "майдан" като сбор, конгрегация на народа, което е персийска дума, точно 'майдан', и означава това, което и българската архаична дума "мегдан", т.е. централно място в селото, където всички могат да се съберат (ако някой викне "махай на майдана /мегдана"). А и към всичко останало те са и по-близки за българите, те ... обичат лютите чушки, а руснаците — йок, в никакъв случай. Но независимо от това, нито руския, нито украинския са достатъчно добри езици, за да бъдат изучавани и от неславянските народи на ОНД, а и за славянските народи използуването на някакъв друг славянски език, т.е. на българския, би снижило, априори, възможните търкания между тези народи с едно 30-тина процента, струва ми се!

     Така, и оттук можем да направим лесен преход към следващата тема, че


     смутовете в ОНД само правят всяка от страните по-бедна!


     Това е не само защото въоръжението струва пари, и възможните разрушения в резултат на военните действия нанасят преки щети на страните, но и защото се разстройва нормалния режим на работа, това не е изгодно за никого. Което се свежда до това, че ако украинците не "рипаха" толкова срещу руснаците, те и щяха да живеят по-добре. И както аз набързо погледнах в един материал по Интернета, то руснаците тъкмо предлагали да поддържат или сформират общ пазар за Русия, Украйна, Казахстан, и другите страни от ОНД, ако те искат. Та нали така и се прави в цивилизованите страни, погледнете арабските страни, или обединена Европа, или Северна Америка (където са обединени САЩ, Канада, и Мексико, ако не греша). Само че украинците не искат мир, те искат безпорядъци, така ли е? Е, аз малко утрирам, не всички украинци искат това, но по-младите, които са успели да пораснат през демократичните години (както и нашите, българските, фашисти) искат тъкмо това, те искат да има спорове, битки, екшъни, за да могат да се изявят с нещо, защото иначе живота им се струва много скучен. Те по своему са прави, но това не е работа, така не постъпват разумните хора, още повече когато руснаците са много силно измесени с украинците, а и няма никакъв смисъл да се спира този процес, той е само от полза за гена.

     И ето сега какво се получава. Понеже украинците искат да се отделят от Русия, но в Украйна има много руснаци, то тези руснаци искат да се отделят от Украйна, и тогава Русия е просто принудена да им помага. Тя започва да им помага, но тогава Украйна надава вой пред целия свят, колко лошо постъпва Русия с тях, и че е нужно НАТО да се заеме с въпроса, и тамошните генерали, току виж, че вземат да изпращат оръжие на украинците. Да, ама как вие, мои украински братя и сестри, мислите, ще забогатее ли по този начин Украйна или обратното, ще се разрешат ли икономическите ù проблеми или ще се влошат? Вие какво, чакате да се намесят Великите сили и световната общественост ли? Ама нали когато те се намесват то "покрай сухото гори и суровото" (руснаците имат идиома че "колют много дров"), не е ли така? Нали Великите сили организираха страната Израел, и 10-тина години след това там започнаха безпорядъците, и те не се канят да спрат. За Западния свят, и особено за Съединените Американски Щати, е изгодно да има конфликти по целия свят, това им излиза по-евтино, отколкото сами да ги провокират. Опитайте се да се вразумите, иначе няма да се отървете от безредици!

     Е добре, хайде сега аз да ви кажа и няколко мои съображения защо украинците трябва да се примирят с хегемонията на Русия, защо те никога няма да могат да станат "старши брат" и да започнат те да командуват. Тук всичко е много просто, според мен,


     цивилизацията в днешно време просто се движи на север.


В смисъл че народите са тръгнали първоначално от изток на запад, може би за да ... не им блести слънцето в очите, предполагам, или просто това е по-лесно, да се намесват в Китай (ако изхождаме от Индия и Хималаите) не си струва, а по-нататък е океана, кой знае (т.е. кой е знаел по-рано) къде той свършва и свършва ли въобще? Така, стигнахме до новия свят, открихме Америка, с техните индианци вместо индийци, и по-нататък какво? На китайците не може да се повлияе, те са твърде много. Тогава какво остава? Ами, остава да се движим на север, и в Европа, и в Америка, и в Азия. В частност руснаците тъкмо това и са направили едно 5 - 10 века по-рано. А защо, как мислите вие? А-а, защото на студ по-лесно се издържа, отколкото на горещина! Те това е то.

     И действително, северните народи, вече няколко века показват завиден прогрес за разлика от южните (да речем от арабските страни; твърде много на юг, след екватора, да ходим е равносилно на движение на север, така че това не ни върши работа). Това е защото на студ растенията издържат по-лесно, отколкото на горещина, и дават по-добри резултати. Зимният сезон, ако питате южните народи, не е студен а мокър, и тогава всичко расте и вързва плод. Вие всички знаете, че сега по целия свят се продава канадска пшеница, или леща, или нещо друго, което расте на земята и е хранително (домати там струва ми се не отглеждат, но затова тях ги отглеждат във всички страни в оранжерии); по-рано, по времето на Римската Империя житницата на тогавашния свят е бил Египет, делтата на реката Нил, но сега това е Канада. И с рибата нещата стоят приблизително пак така, нея я ловят повече на север. А как е с хората, а? Къде е по-лесно да се издържи, вие как мислите?

     Е, аз лично се замислих (защото се старая да икономисвам от каквото само мога, и реших да измеря кога се чувствувам най-комфортно, макар че това е известно на биолозите), и излезе че това е при температура от 23ºC (може би по-подходяща да е 22º, но аз съм старичък и слабичък и на мен ми е студено). А сега хайде да се отдалечаваме от нея в двете посоки и да направим изводи: кога е по-добре, при 13 или при 33? Аз лично бих предпочел при 33, но много хора (особено в работни помещения, когато човек е облечен), а особено растенията и животните, биха предпочели 13ºC. А по-нататък, да речем при 3º или при 43º? Разбира се че при 3, 43º това вече трудно се издържа, сърцето се претоварва, а разширявайки още диапазона тези изводи стават направо императиви, защото при -3º хората живеят и си свиркат, но при 53º е нужен скафандър или климатик, а той е много скъп. После -13 това е обикновена зима при нас, но 63 вече не може да ни го побере ума, после -23º също може да се търпи, -33º по-трудно, но все пак може, а в плюсовия край на интервала вече се коагулира протоплазмата. Те това е положението. А растенията и животните издържат даже още по-лесно минусовите температури отколкото хората.

     А има и друг аспект, аз съм мислил по въпроса. Когато искаш да се стоплиш то запалваш някакъв огън, той повишава температурата в околната среда, затопля я и нея. А когато охлаждаш какво се получава? Ами, получава се това, че едно место охлаждаш, а средата наоколо я затопляш още повече, това не е действително охлаждане на средата а само локално, но това е така, защото съществува един термодинамичен закон, който казва, че не може да се отнеме от едно тяло енергия просто така (да се понижи енергията на електроните, изпускайки нанякъде по-бързите електрони и оставяйки по-бавните), то може да отдаде топлина само ако има кой да я приеме, обаче просто така да се охлади не може (ама просто така да се затопли може), т.е. тук ситуацията прилича на ... временната ос, тя има за нас само една посока. Добавете към това и евентуалното глобално затопляне (за което аз говора, че то не е толкова затопляне, колкото размесване на въздуха, но малко по малко ние се отдалечаваме от ледниковия период, така че слабо затопляне все пак съществува). В близките два-три века аз просто не виждам какво може да се измени, още повече на фона на мутантните плодове и животни; така че пак ви повтарям, на студ се издържа по-лесно отколкото на жега, за всичко живо е така.

     Което естествено, ако се върнем към нашата тема, означава, че Украйна ще продължава да бъде по-слаба в икономическо отношение от Русия, и даже в Русия ще може да расте абсолютно всичко (ако щете и банани, ако се наложи) така че те ще могат да минат и без селско-стопанските продукти, които тя им доставя. Но и за полезните изкопаеми севера като че ли е по-добре, защото на юг по-голямата част от тях вече е използувана. Така че този мой извод очевидно е верен.

     Но да вървим нататък, да поговорим сега


     за патриотизма и отечеството.


     Виждате ли, патрията, или земната партия (което би трябвало да е същото във фонетично отношение), е хубаво нещо, но в днешно време тя става във все по-голяма степен символична, защото ако страните не се противопоставят особено една на друга, ако съществува всеобщ обмен на стоки и услуги в целия свят, ако човек може да сменя местожителството си и да има двойно (и тройно) гражданство, и да живее където си поиска, ако ще в Париж, ако ще в Ню-Йорк, ако законите във всички страни все повече се изравняват, а и данъците също, че и заплатите (в еднакво развитите съседни страни, но целия свят върви към такова изравняване), то няма особена разлика "на какъв бог човек се моли", тъй да се каже, т.е. какво гражданство той ще има. Такава е реалността, а националните знамена и валута имат второстепенно значение, те вече стават несъществени, всички ние сме хора, няма по-добри или избрани, има (засега) само богати и бедни. Така че, скъпи мои подрастващи, или пък кадрови военни, стига сте размахвали бойната томахавка, както се казва. Хайде да дружим, а? И отчитайте основно икономическите блокове и пазари, така че да може всички в тях да са приблизително равни, и не обръщайте голямо внимание на политическите различия. Нима още не сте разбрали, че няма комунизъм или капитализъм? Има само силно ограничено монополистично производство в рамките на капитализма, и по-либерално капиталистическо, което признава и монопола и частните фирми. Комунизмът в общи линии конвергира с капитализма, разликата засега е в степента на интензификация (респективно, експлоатация) в едни страни, но всичко това е въпрос на време, въпрос на няколко десетки години (ама и половин век да е, какво от това?).

     Това е положението, мои уважавани (след като сте малко, а?) читатели. Вече е време да приключваме, но нека кажа накрая и нещо


     за спешните мерки в дадената криза,


защото някои от вас са прави да възразят, че тези мои нравоучения са само приятни разговори, но когато гори огъня няма смисъл да разясняваме правилата за пожарна безопасност, той трябва да се гаси. Е, то е така, ама не съвсем. Най-малкото защото още не сме взели да се замеряме с атомни бомби, ама току виж и до там стигнем? Така че правилата за безопасност и мирно съжителство трябва винаги да се разясняват, даже и когато успеем да потушим огъня също трябва да се разясняват, за да знаем за в бъдеще. И после, вие знаете, че тези спешни мерки, ако не броим още по-голямото разпалване на огъня в процеса на гасенето (чрез доставка на оръжие от различни страни и на различните страни в този конфликт), се свеждат само до приложението на по-голяма сила (както аз разяснявам на редица места), за да може противниковата страна да се ужаси и да се откаже да се бори (както, да речем, за да дам пример, постъпиха американците в края на Втората световна война с Япония, или пък тогава, както постъпиха след атентата на Бин Ладен в самото начало на сегашния век, обявявайки война на цял един народ), или даже да изплашат и двете страни (каквато беше ситуацията с бомбардировките в Югославия), ако се намеси (уж) неутрална страна.

     То именно така и става когато зрители от страни започват да помагат, на тях им дай да погледат екшъни наяве, а че конфликтиращите страни дават човешки жертви — е, ами че не ние сме ги накарали да се карат, я, ще кажат зрителите. Така че, преди всичко, опитайте се да си помогнете сами! Защото са виновни и двете страни, процесът вече се е зациклил, не може да се каже, че едните са виновни, а другите са жертви. Тъй като, ако изхождаме от моето твърдение в самото начало, то първоначално виновни са били украинците, че са искали да се отделят от Русия по нецивилизован начин, обърнете внимание, защото те са били слабата страна при противопоставянето Украйна - Русия, и Русия е носила отговорността, но пък тя нищо и не е направила, не е започнала да воюва с Украйна. Така че на този етап явните виновни са били украинците (и "пуберитетите" и старците). Обаче после, когато са започнали сепаратистките прояви в Украйна, там слабата страна са били украинските руснаци, а силната това е самата Украйна, така че там са виновни тези руснаци, а отговорност носи Правителството на Украйна, обаче то не се е справило удачно, не е потърсило заедно с Русия разумни мерки, с цел да са запази този съюз, или пък да се разведат цивилизовано. Но ако сега Украйна започне (или е започнала) да воюва с тези руснаци, то тогава конфликта прераства между Украйна, като по-слаба страна, и съответно виновната е тя (ако аз по старому съм прав в моето твърдение в началото), и Русия, която носи отговорността за (не-) разрешаването на конфликта. Така че вече, при все че Украйна по старому е по-виновна, все пак са виновни и двете държави и те двете носят отговорността. Само с танкове тук няма да се оправят нещата, навярно е нужно някакво общо осъждане и на едните и на другите, и на руските сепаратисти, и на украинските националисти, но важното е това да е общо решение.

     А сега за това какво значи цивилизован развод. Е, ама то това е очевидно, това е както направиха чехите и словаците, в далечната 1993 година (струва ми се). Ако украинците са такива, че те винаги са готови да подозират противника във фалшификации (а аз мисля, че те са точно такива, защото и при нас в България твърде често става така, по-слабите, съдейки по самите себе си, са винаги недоволни, тук е актуално — моля по гнусливите читатели да ме извинят — удачното сравнение, че ... на скапания член топките му пречат), то тогава съществува очевидно решение: трябва да се провежда явно гласуване! Вярно е, че така хората рискуват малко, но пък какво е това, в крайна сметка, в Украйна хората, или искат да дружат с Русия и да бъдат в един впряг с нея, както е било почти хиляда години, или не искат; нека да бъде ясно кой ще носи отговорността за следващото още по-голямо понижение на жизнения стандарт, основно в Украйна, но и в Русия също. Или пък да се провежда гласуване по Интернета и резултатите да постъпват към двете държави, или да се използува като междинно звено някакъв сайт на Евро-Съюза и да се изпращат там мненията на хората, с използуването на шифри, а оттам да могат да постъпват към двете страни — нещо такова, има много варианти и съвсем не е трудно да се изработи такъв, че да не може да се фалшифицира нищо. И в резултат на този референдум нека се изработи точен план как ще протича този процес, по месеци и години, но аз мисля, че при всички случаи трябва да се почака едно 4-5 години, до окончателното разделяне.

     Или тогава да се очертае приблизително зоната на разделяне на самата Украйна на източна и западна, където само западната може да мине към Европа. И всичко това без да се бърза, защото всички трябва да могат да вземат необходимите мерки, и европейските държави, и Русия, и другите страни от ОНД. Това не е като да се раздели едно семейство, тук са милиони семейства, не бива да се действува припряно. А още по-добре е да се проведат серия от гласувания, две или три, през половин година между тях, за да може хората сериозно да обмислят нещата. Или да се постави някаква неутрална полоса между гласовете "за" и "против", като, да речем, отношението на по-голямата част към по-малката да се различава с повече от 5% (а че може да се иска първоначално и десет), и да се провеждат референдуми докато хората покажат истинска разлика (та нали горе-долу по подобен начин се избира римския Папа), за да не може после да се каже, че е станала грешка. Защото Украйна, дори и да не е чак толкова голяма държава като Русия, все пак е доста голяма, това ще бъде почти като "битка между динозаври".

     Ех, ама то се оказва, че аз мога и още нещо да добавя, за това


     как Запада гледа на силата на Русия в региона.


     Аз не мога да съм съвсем уверен в случая, но ми се струва, че и цяла Европа, а и САЩ, не искат да са обвързват в открита военна конфронтация с Русия. Те не искат, и от опасения за многото жертви, но и по простата причина, че Русия за тях е изгодна като сила в региона, без нея би станало по-лошо, трудно би било да се удържи недоволството на арабския свят (или поне на мюсюлманството), а борбата за господство в района на Хималаите продължава да бъде централен пункт в геополитиката на Великите сили! Някои от вас може би си спомнят, че още през 1968 година, при десанта в Чехословакия, мнозина се надяваха, че Запада ще се намеси, но той, и това беше разумно, според мен, не се намеси, помърмори известно време, но не се намеси, считайки това за вътрешна работа на страните от Варшавския договор. Аз не разбирам защо сега много украинци (аз съм почти сигурен в това) мислят че Запада ще се намеси, аз лично не мисля така. Та нали ако Русия не беше толкова силна, то тя щеше да вземе да търси съюзници, може би би се обединила с Индия (древна цивилизация, миролюбива религия), че и с Китай (очевидно също древна цивилизация и огромна, най-населената страна в света, и също, както размислих, в общи линии миролюбива, не е завладявала колонии, а даже се е защитавала от монголците на времето, съвсем достоен съюзник, при това и комунистическа страна, няма да гледа на руснаците като на ... маймунки в зоопарка, примерно казано). И ако това се случи то с такъв блок вече няма да може да справи никой!

     Така че, господа, мислете, но се вразумете. Първата работа тук е да се прекратят военните действия и да се започне да се мисли спокойно и бавно. А аз на изпроводяк ви посвещавам следното стихче, дано то да охлади малко някои от по-горещите глави.


     Той, руснака, щом се случи,

        знай добре как да се бий,

     тъй че, окраинец, слушай,

        ти ината си надвий,

     инак все ш'си омърлушен,

        дор главата ти уври!


     12.2014




 

РАЗНИ НЕЩА ПРЕЗ 2016-А ГОДИНА

 

     Значи, господа, аз се отказах да добавям нови неща към моята публицистика, но понякога нещо се появява, и то не някаква нова тема, защото аз вече съм обхванал всички интересни теми (а ако нещо не съм обхванал, то това и не е глобална тема, а просто така, чесане на езиците), обаче остава да се добавя тук-там по нещичко, и тъй като всеки път да търся подходящото старо произведение и да добавям към него забележки под черта в n места (защото всеки сайт си има свои особености и е нужна отделна редакция) е досадна работа, то аз реших да започна да пиша сборни статии. Като че ли досега никой не е писал такива неща, но пък аз съм уникален (уни + кален, и нека добавя и това, че на руски "кал" значи нещо още по-лошо, то значи ... изпражнения) писател, така че на мен ми е позволено. Аз, naturellement, мога да пиша и кратички статийки или писъмца, и да увеличавам броя на моите "произведения" (в кавички, защото за мен произведение това е книга, нещо самостоятелно), но аз просто не обичам това, а и аз трябва не да увеличавам броя на нещата си, ами да го намалявам, за да не сащисвам читателите без нужда. Така че, ето, ще ви се наложи да свиквате с такива хроники или реминисценции. За всеки случай аз ще слагам точки или подзаглавия.


1. Процентите в банките


     Този въпрос мен ме вълнува и сам по себе си, а и затова, че аз казвах, че когато процентите паднат под 2 то значи ние вече се каним да излизаме от световната криза, ама нейния край засега не настъпва, поне в България той сигурно не е настъпил. Така че тук се присъвокупява, (но не се съвокуплява) темата за световната криза. Тоест въпросът е такъв: защо банковите проценти са такива ниски и колко още може да очакваме те да падат? И, респективно, какво става с кризата?

     Защото у нас процентите още не са стигнали нулата, но в чужди банки у нас те са я достигнали, нашите са вече под един процент, а на Запад процентите тук-таме са отрицателни. И те падат доста бързо, за една-две години с 3-4 процента. Ако така продължава то, да речем, в 2017 година те могат да са около минус 1, а в 2018 навярно и 2-3 процента под нулата! Особени "студове" тук не се очакват, но до минус 3-4 "градуса" може и да стигнат. Даже аз лично, като супер икономичен човек (по принуда, и при това демократична), мисля че ще търпя 2-3 отрицателни процента ако се наложи, защото няма изход, дребни суми мога да си държа в къщи, но големи не мога — и сейфовете се отварят, а и струват сумата пари. Аз бих започнал да купувам злато, то се продава, но ... не се изкупува обратно така лесно както парите. Тоест ако вие си купите злато то при продажбата ще загубите поне 15% (не съм специалист за да ви кажа по-точно), а и то се продава под формата на монети или неголеми плакетки (от порядъка на 20 грама) и ще ви го купят в краен случай като злато, не като украшение, което ще понижи цената още с 20-тина процента.

     Е, какво да правите в този случай аз няма да ви посъветвам, за това съществуват дилъри и те се "хранят" от вашите пари, ама и самите те не знаят какво точно да правят, разбира се — пазара по принцип е непредсказуем, и кризата също. Аз лично бих се старал да харча колкото мога да си позволя, което не само е разумно за хората, но е и правилно влияние върху пазара на парите и върху банките, т.е. основния процент е толкова нисък защото хората имат пари. Няма смисъл да се съмняваме в това защото банките живеят от разликата между внасям - тегля, и ако хората или фирмите искат да вземат пари, то процентите растат, а ако не искат то те падат. По идея звучи доста странно как в страна като България, най-бедната в Евро-Съюза, хората имат пари, но това е така, те имат, и то повече от 3 средни работни заплати, което вече е множко (на Запад една нова кола струва около 2-3 средни заплати, и ако там хората насъберат пари то те просто си купуват нова кола, че даже си сменят и любовницата, а?).

     Така че изхода от кризата ще повдигне малко процентите, за да ги приведе в норма, и правилното положение (според Мирски, а пък икономистите нека оспорват това) е най-ниското положение на кривата на процентите да ознаменува излизането от кризата, и ръста на цените да говори за нормално състояние (т.е. за назряване на нова криза, ха, ха). Което значи, че оттук следва простия извод: края на кризата ще означава ръст на цените на стоките, засилване на купуването на разни предмети, и развитие на производството. Което на свой ред означава че ... няма на какво особено да се радваме! Защото, виждате ли, за бедния винаги е лошо, и когато няма криза (цените са високи), и когато има криза (няма работа и пари). Затова аз и не желая особено да излезем най-накрая от нея, защото тогава всички мои спестявания изведнъж ще паднат (щом цените ще нараснат), а аз повече не мога да се възползувам от интензификацията на производството и пазара, защото човек не започва да работи активно на 70 години. Аз съм доволен и така и така (защото няма смисъл само да недоволствувам).

     Но все пак е интересно как може да се помогне на кризата, за да свърши тя, защото: колко дълго? Значи така, за да свърши кризата, аз обяснявам просто, е нужно да започнат да се търсят хора за производство на каквото и да било, и тогава вече при тях да се появят пари, и те да започнат да ги харчат, нали така? ОК, обаче какво да се произвежда, когато вече всичко е автоматизирано и роботизирано? И, от друга страна, при нас, при бедните хора и в бедните страни, няма толкова пари че да си позволим да търсим само натуралното (или еко, или както там го наричат). На Запад, в богатите страни, хората започват да се хранят с натурални неща и това изисква обикновен, че и неквалифициран човешки труд, там те по-бързо ще излязат от кризата (макар че те и по-рано влязоха, така че няма особена разлика). А ние продължаваме да се храним с всякакви заместители защото те са поне 2 пъти (че и 3) по-евтини.

     И ето сега стигаме до една моя теза, която аз разработвах и под формата на утопичен разказ, а именно: войните в известна степен помагат на производството, разрешават по-бързо кризисните ситуации (ultima ratio или последното средство, все пак)! Аз не казвам, че ние трябва да се бием, това е добре само за природата, не за нас, но ние все още не сме се научили как безболезнено да разрушаваме! Защото всичко се свежда до това, да разрушим нещо и да създадем нещо ново. На хората им дай да създават, но да разрушаваме ние не умеем. Така че аз и не виждам възможно разумно влияние на този процес. Ние не искаме да се откажем от придобивките на цивилизацията, и страдаме от това. А природата, или Дядо Господ, прилагат свои методи, това са природните бедствия, войните, и подобни неща. Когато няма войни, то възникват парадокси, като отрицателните проценти. Когато по един или друг начин парите (при бедните, разбира се) намалеят то ние ще започнем да излизаме от кризата, и процентите ще растат (и дал Господ това да не става твърде бързо, а така, по процент на 5 години).

     Все пак аз мога да дам предложение — аз нямаше да съм Мирски ако при мен се изчерпеха всички идеи и предложения. Но и тук всичко е очевидно, то е в социализацията на обществото, в отстраняването на необходимостта да се трупат много пари, в спокойния живот и в осигурената работа. Е, докажете ми че не съм прав. И въпреки че сега у нас има демокрация (което за България е еквивалент на гладория) нещо може да се направи; независимо от това че е по-трудно в условията на разногласия, но е възможно. Положението трябва да се отрегулира юридически, но идеята е в това хората да започнат да създават някакви групи, алианси, в които да влизат със своите средства процентно на техните доходи (т.е. бедните дават по-малко, а богатите повече), излизат от тях със затруднения и процентно към общата сума пари в алианса (т.е. ти може да получиш както повече, така и по-малко, ако излезеш след време от алианса), а иначе те са пожизнени и парите или средствата остават за самите алианси и за новите членове. Това трябва да са някакви комуни или гилдии, в крайна сметка, но организирани на по-добър принцип, така че човек сам да може да си подбере обществото от хора, а не всички да ги събират в общи "кошари", или да се подчиняват на фамилни връзки, тъй като хората се раждат различни и имат различни интереси, способности, и интелект. По-подробно няма смисъл да говорим, по простата причина, че хората сега все едно няма да поискат да прилагат подобни неща, те още не са дорасли до това, но аз може и да разработя тази идея в някакъв фантастичен роман (ако стигна до писане на романи).

     А, аз мога да дам съвет и по отношение на начина на влагане на пари в банките сега, при ниски и почти нулеви (а даже и при отрицателни) проценти, но и тук всичко е близко до акъла и е в духа на съветите как да печелите повече от парите си в банките, които давах преди 20-тина години. Значи, ако да печелите не може (почти) нищо, то тогава важното е поне да не харчите, а банките, поради принудата някак-си да съществуват при слаба интензивност на обмена на пари, започнаха да измислят всякакви такси или комисионни за каквото и да е, особено за теглене на пари от влоговете, и особено ако искате да използувате касите, а не автоматите. И така излиза, че таксите далеч надхвърлят всички възможни проценти и то за годишни влогове, ако вие не оперирате със суми от порядъка на хиляда евро (или по две в левове), едва тогава таксите влизат в рамките на под един процент. Аз имам впечатление от това, и най-лошо е ако поддържате текущ влог, за да можете да теглите пари когато си поискате, а ако имате и карта за банкоматите за това също се вземат всякакви такси (а пък ако нямате, то ви вземат още повече на касите).

     Така че изходът е просто в това да не поддържате текущи влогове, или да оставите само един такъв където да ви превеждат парите от работата. Но по мое мнение по-добре да закриете и него, ако нямате прилична заплата или пенсия (например от порядъка на 500 евро), когато за вас не е важна загубата на 1-2 евро на месец а удобството. Иначе дръжте всичко в годишни влогове (а може и в двугодишни), и имайте още един тримесечен, където може от време на време да прехвърляте пари, но теглете от него само веднъж на три месеца. Сложничко е, но нищо не може да се направи. Ако чак толкова ви се наложи да теглите срочно пари, то нарушете най-далечния годишен депозит (т.е. този, чийто падеж е бил наскоро, а следващия е далеч), тогава вие просто няма да получите вече символичните проценти, но няма да плащате такси за нищо. А имайте предвид и тази подробност, че след като вече почти всички хора използуват фонокарти и не получават пари на касата (по месторабота) или по пощата (за пенсиите), то най-големите опашки се получават пред банкоматите в дните на изплащане не пенсиите и заплатите, така че ако решите да се върнете към стария вариант, то вие само ще спечелите време от чакане на опашки. Или в най-лошия случай си изберете някоя дата 3-4 дни след този ден и считайте, че тогава ви плащат.


2. Грижи за здравето


     Е, това е просто мой "топик", тъй като аз, принуден от демокрацията у нас, която (не че специално, но така се получава) осъществява геноцид на интелигенцията, макар и по-цивилизовано, разбира се (без разни архипелази или "беленета", и без културни революции, а просто оставяйки ни да си умрем от собствена смърт в полу-гладно състояние). Така или иначе аз лично съм стигнал до редица изводи за това как може да се живее не само по-евтино, но и по-здравословно в градски условия. Аз съм излагал доста подробно тези неща в моето "Оцеляване", а и в други статии съм обяснявал какво да се яде и как да използуваме правилно пазара, но някои моменти са доста важни, и хората просто не искат да правят това (днес народа започна даже още по-малко да събира каквото може от природата защото в магазините вече има всичко), така че аз мисля, че известно повторение няма да навреди. А и това няма да бъде повторение, а акцентиране на по-важните моменти, с добавяне на нови аргументи, свеждащи се основно до личния ми опит, т.е. до проверка на практика.

     Така, нека започна тук от глухарчето. Аз лично вече почти цело-годишно слагам листа от глухарче на всичко което готвя (тъй като вече не ми останаха зъби да го дъвча — гадната демокрация доведе то това, че всичките ми зъби изпопадаха, а по-рано, при тоталитаризма, те си бяха здрави и прави, така че вината на демокрацията с това е доказана, нали?). Аз използувам също и този див лук, който взеха да продават в някои магазини в саксийки (даже на едно място под названието "Хималайски", макар че аз си го бера в близкия парк). Тъй като един мой бивш колега дотолкова се пропи, че си докара вече и цироза, аз реших да погледна в една книжка за лечебните треви и се оказа, че глухарче прилагат основно за лечение на заболяванията на черния дроб. А този дроб, било то защото хората отдавна го нагъват даже суров, заради съдържащата се в него кръв, било то защото са разбрали някак-си, че той е много полезен за здравето, но това е залегнало в езиците, и аз по стар навик търся във връзките между думите доказателства за здравия разум на народите. В този случай в българския (руската дума "печень" ни говори само за запичането ù, това не е интересно) е известно турското, което трябва да е и арабско, название "джигер", което е просто нещо много "дживо", а по-точно (според Мирски) джигера прави ... джигита! И имайте предвид, че аз не преувеличавам, защото последната дума се извежда от арменското "джи", което значело кон, т.е. нещо много бързо, като ... джипа, за да придадем съвременно звучене на моите изводи.

     Така, и това че глухарчето е много полезно е известно на всички народи, но на младите им дай разни снекове и коли, и прочее, а пък старите ги мързи да го берат. В същото време вече започнаха да продават някаква рукола, която има подобни листа и навярно е нещо подобно. Но работата е там, че, както намекнах, тези които имат пари не събират сами нищо от природата, а тези при които те са недостатъчно считат под достойнството си да събират треви по ливадите (так където са "акали" кучетата, според техните утвърждения, а това което съвременната химия "ака" в нашата храна те не забелязват, или пък не искат за забележат). Така че даже когато няма прясно глухарче аз си го осолявам (с оцет и сол и практически без вода), така също и този див лук, и го добавям към всяко ядене. Също така взех да използувам и остатъците от вишни (без костилките) от които си правя вино и да ги добавям като кисел плод; също и диви ябълки, дюли, корнишони (в ястията, не само на салата), и прочее. И никога не приключвам обеда си без да изпия 2-3 глътки естествено вино и не от грозде, а от диви плодове (примерно от: къпини, шипки и ябълки, вишни, черници, бъзи, и т.н.). Това, разбира се, е по-полезно от купешките вина, и тъй като за мен това е малко, то аз си правя и всякакви сладка, и медове (или сиропи), където особено ценя: мед от глухарче, мед от акация (това всичко от цветовете), сладко от вишни, от черници, от бъзи, и от много други. Всичко това са витамини, всичко е натурално, и освен всичко останало е и към 3 пъти по-евтино, а там има и естествена захар, не подстладители.

     Също яйчените черупки съдържат чист калций, и затова са много необходими и за млади и за стари, и най-важното — заместват млякото! Значи аз вече от десетина години ям всички черупки и просто не изпитвам нужда от мляко, а то само по себе си и не е много вкусно ако е прясно (аз си спомням, че като дете не обичах да пия мляко). Аз ям извара, понякога сирене, но мляко, дори и кисело се случва да изям в годината не повече от 2-3 килограма. Черупките просто се събират, може от сурови, а може и от варени яйца, леко се запичат, и се хрускат (няма нужда да ги чукате, те няма да ви порежат). Средната консумация това е черупката от едно яйце за 5-6 дни. Елементарно бе, Уотсън, както се казва. И обърнете внимание, че калция е просто основен градивен елемент на организма, той е нужен не само за костите, той е нужен и за ставите, и за кръвоносните съдове, т.е. това е и лекарство против атеросклероза. На мен това прекрасно ми помага, а аз съм хилав, старичък, и имах проблеми с едната колянна става.

     Така, и след това идва движението! Аз мисля че не само жената е движение (прословутото италианско la donna e mobile, което означава не точно това, а че тя е изменчива, обаче корена а същия), но и въобще живота е движение. Нужно е не само да се ходи, нужно е да се скача, да се джогира, тогава човек известно време е във въздуха, той лети, мускулите се напрягат. Но и да се ходи също. Аз лично не само че се качвам и слизат от 5-я етаж пеша, аз взех да бойкотирам изобщо градския транспорт и да ходя поне по 10-тина спирки пеша, и още толкова обратно, това са час и половина (но не по-малко от час) добър ход в едната посока, това е полезно, и това икономисва много, според цените сега, в 2016-а година, в България, това са около 8 яйца за един билет, а за мен това е цял дневен пансион, включително и пиенето, само един билет! Ето това е. И освен това аз джогирам само веднъж в седмицата, преди къпане, в коридора на апартамента, напред и назад, или под прав ъгъл, но сега, при моите 66 години, аз правя 2,000 подскока, към 20-тина минути (а когато започнах едва стигах до сто). И отдавна се отказах от пушенето, по икономически съображения, и се чувствувам вече както когато бях на 50 години (е, с изключение на "мацките", но те отдавна се отказаха от мен, щом като нямам пари). Това се нарича rejuvenation по английски или подмладяване по български, т.е. аз се превръщам почти в някоя ... Юнона, само че от мъжки пол. А, и правя още лицеви опори, когато започнах май че бяха 10, а сега аз правя, също веднъж в седмицата, преди джогирането, 40 (четиридесет) парчета. Е, докажете ми, че това не е правилно. Но все пак не са каня да повишавам повече натоварването, даже твърдо съм решил, че от 70 години ще почна да намалявам всичко — ами че аз няма да ходя на Олимпиади, я.

     А пък ако питате мен, то полезно за здравето е и пиенето, особено за старите хора. Но ако е умерено, което за мен означава 60-90 грама водка, и 100-150 грама вино на ден. Виното е натурално, както казах, за храносмилане и заради витамините, а водката са всякакви настойки (или ликьори, само че аз практически не слагам захар), т.е. в определена степен също лекарства. Както съм отбелязвал на друго място, и както някои навярно знаят, на Запад, в Германия, например, където пише "Apothecke" се продават ликьори; също и италианците когато казват "cordiale" подразбират някаква водка или настойка. Моите настойки са, да речем, от: лимонова или портокалова коричка, анасон, дива вишня (зрънцата са с големината на бахар и са леко горчиви), малина, вишня, горска ягода, рябина (на български се дава като офика), от стъблата на копър и кориандър, и още от какво ли не (все още не съм правил, но мисля, че ще се получи удачно, от: ананасова кора, нар, боровинки, и прочее). И обърнете внимание на този факт, че аз използувам не спирт за пиене (какъвто при нас не се продава и който трябва да е по-мек), а обикновен аптечен етилов алкохол, 95%, който разреждам в нужното съотношение (3 части вода, 2 части спирт), като предварително водата или настойката се кипва. Това също си има своите предимства, тъй като там няма смекчаващи добавки (аз слагам само лимонтозу и половин чаена лъжичка захар на половин литър готова водка), а пък след като спирта се чувствува то това е дори по-добре, та нали човек иска да усети нещо в гърлото си, не просто да налива вътре (като бензин в резервоар, примерно). И при това аз я оцветявам със сладкарски боички, сменям вида ù всяка седмица, така че това е чисто удоволствие, това е тъй наричания night cap или нощен калпак.

     Предвид на всичко това аз реших, че ще живея поне до 83 години, а още по-добре до 86, и направо идеално, ако до 88, защото това е много хубаво число (eighty-eight, звучи почти като "ей-ей"). А до 83 изчислих че ще живея защото най-после се пенсионирах с 16 само години трудов стаж, и някой месец отгоре, и щом като е така, то аз съм длъжен да я използувам още поне толкова години, и като добавите това към 66, то излиза че стигаме до 83-те години. Аз направо съм задължен да доживея толкова, защото моите пенсионни вноски по-рано, в тоталитарните времена, бяха 20% от брутния ми доход, а сега моята пенсия е към 17% (едва) от сегашния среден доход, което означава че остават още 2-3 процента и за самата пенсионна институция. А аз отивам нататък към 86 и 88 защото тези сметки са за средна работна заплата, а моята е била средно от порядъка на 1.2 от средната, което дава увеличение с 20%, или 20 години получаване на пенсия. Е, до 86 това е правилно, а пък 88 е просто моята молба към Всевишния. Обаче да оставям нещо на държавата аз считам за абсолютно необосновано, аз достатъчно се намъчих за 25 демократични години.

     А, без малко да забравя, аз просто не боледувам от нищо! Така че ще се наложи да ... умра здрав, но тук нищо не може да се направи, щом това е чак толкова наложително. За последен път аз купих от аптеката лекарство (ако не броим по литър спирт всеки месец, което строго казано и не е лекарство) някъде преди 5 години, това беше кутийка аспирин, и като разбрах цената ù то се ужасих и реших повече и аспирин да не купувам, и той стои все още някъде при мен. Така че аз и лекарства не приемам, и по лекари не ходя, щом трябва за това да се плаща. Те такива ми ти работи във връзка с грижите за здравето.


3. За студената учтивост и безчовечния капитализъм


     Аз наскоро се усетих, че през последните няколко години ми прави все по-силно впечатление колко културен е станал нашия народ (а предполагам че и други народи), и особено учтиви са в магазините, където направо ти "продават" или "завират под носа" учтивостта си като допълнителен сервиз. И се оказва, че на мен това ми прави неприятно впечатление, защото това е прекалено, което на руски е "чересчур", което, след като се замислих, излиза че се разбива на через-чрез + чур, като последната дума значи проклятие, урочасване (или по скоро се използува за прогонване на уроките), т.е. това е нещо въпреки проклятието, нали така? И защо това е толкова лошо за мен, а? Ами защото това е измама, отвличаща маневра, един вид прелъстяване, това те обезоръжава и те хващат, тъй да се каже, по долни гащи!

     Не стига това, ами много хора, и особено жени, започнаха в разговорите с познати също да им желаят наляво и надясно всичко най-хубаво, nice day на родния ни език, защото това нищо не струва и предразполага хората. А според мен едно нещо е когато някой действително се интересува как вървят нещата при теб, или иска да ти върви в живота, а друго нещо е когато учтивостта просто я навличат като модна дрешка, целяща да те заблуди по някакъв начин. По тази причина англичаните (и американците и прочее) обичат често да добавят думата indeed (наистина), за да те убедят, че те са искрени, с което, всъщност, със своята настойчивост и парадност, доказват тъкмо обратното, така както и думата "уважаеми" използувана в официалната кореспонденция до непознати лица за които човек няма никакви основания да ги уважава (след като не ги познава), или даже ги ненавижда (както опонентите в Парламента, или пък в съда).

     Е, тук почти всеки друг човек би казал, че това е хубаво, но аз забелязвам тези неща защото ненавиждам лицемерието. И особено парадират с това по- ... елементарните (за да не кажа глупави) хора (или по-точно жените, ха, ха), така както се гордеят с модната си прическа или с каквото и да е чуждо или купено (не със своите знания или умения). Както и да е, в нашия несправедлив свят всеки има правото да проявява някаква мимикрия, но аз използувам това наблюдение като встъпление към безчовечния капитализъм, или демокрацията от десен (или западен) тип, защото тази парадна учтивост е съвсем студена, както и подобава на капитализма, и особено учтиви станаха в такива учреждения, където не могат да ти предложат почти нищо друго освен нея (както, за да дам пример, се отнасяха с мен практически безупречно учтиво в пенсионната инстанция, където определиха, че на мен трябва да се плаща малко по-малко от 70 евро (под 140 лв.) на месец, което — просто така, за сравнение — се равнява на 85 ... билетчета за градския транспорт, тоест почти по три билетчета на ден за всички разходи!). Това е като, за да дам още един пример, ако човек отиде при участъковия си лекар и последния с усмивка на устата му казва: "Ах, това сте Вие, господин Иван Иванов, радвам се да видя че Вие изглеждате все още добре, особено като се има предвид че имате неизлечим карцином, ха-ха, е, разбирате, нали, който ще ви закара в гроба след има-няма две години. Обаче Вие не се вълнувайте, тук нищо не може да се направи, освен да Ви давам обезболяващи средства. Аз лично от цялото си сърце ви желая щастлива смърт, indeed.".

     А че капитализмът е безчовечен това би трябвало да е приблизително ясно на всеки, защото той е като живота, а пък той е, както знаете, c'est la vie. Но сега аз се каня да изкажа и по-силно твърдение, аз считам, че капитализмът е относително към своите възможности най-безчовечния от предишните обществени строеве, като крепостничеството и робовладелския строй! Защото: какво е можел да направи един крупен робовладелец, или, да кажем, фараон за своите роби, а? Той не е можел да ги пусне да си ходят живи и здрави защото къде са можели те да отидат след като наоколо е пустиня (или планини и гори, ако вземем феодализма) и там те ще умрат за броени месеци, а така той се грижи за тях, той ги храни. Ами че ако хората са можели да живеят разединено през онези времена те и щяха да живеят, но са нужни държави, градове, промишленост, военна сила, и тъй нататък. И освен това робите (а и крепостните) са изцяло необразовани, те са просто по-умни от другите животни, но все едно са животни и живеят като животни. И даже самите "животни" не са искали да живеят отделно, те са искали само да имат добри стопани. И ако от време на време, то тук то там, са възниквали брожения и въстания, то те са били просто разновидност на ... самоубийството, т.е. въстаниците са знаели, че ще загинат, но са искали и други да пострадат от това.

     Да се просветят всички в тези времена не е било възможно, нито всички да се облекат прилично, нито да се нахранят, и тъй нататък. И изобщо всеки обществен строй съществува за да експлоатира хората, аз отдавна съм обръщал внимание на това, без експлоатация няма общество, няма развитие, тук нищо не може да се направи, това е така и днес. Разликата сега е в това, че се е сменила формата на експлоатация, работниците са по-разкрепостени, могат да се движат свободно, но те са били и си остават роби на капитала, и без това робство просто не може, иначе обществото ще се разпадне, това е сигурно. И при комунизма или тоталитаризма съществуваше експлоатация, т.е. изстискване на всичко което е възможно от хората, в името на общото благо. А че от това общо благо се ползуват не всички — е, ами то всички и не могат. Но това, което аз твърдя, е че по-рано просто не е можело да се направи по-добре (иначе хората биха го направили). Виж, след изобретяването на парната машина, и особено на електричеството, всичко се е изменило, появила се е възможност за лесна мултипликация, можело е да се освободят сумата хора от работа. И капитализмът ги е освободил, те са станали безработни. Сега най-важното е да се намери работа, тя да се измисли, не да се извърши неизбежно необходимото, чактисвате ли разликата? Основният стремеж на добрия капитализъм или капиталист е откриването на работни места, а не изпълнението на необходимата работа, търсят се не хора за работата, а работа за хората.

     Което по друг начин казано означава, че всички потребности на хората в общи черти са удовлетворени, измислят се нови потребности. Хората могат елементарно да се облекат и настанят в жилища, но те винаги искат нещо ново и не могат да уталожат своя размножителен инстинкт и хората стават все повече, неоправдано повече, аз и за това съм говорил. Но самият факт, че се изхвърлят стоки поне три пъти по-рано от определения им срок — леки коли, всякаква битова техника, къщи, мебели, дрехи, че и храна понякога — означава че се произвежда повече от нужното, не че не достигат стоки. Освен това не забравяйте, че вече почти цялата ни храна е синтетична и хората я купуват волю-неволю, защото тя излиза средно три пъти по-евтина (сравнете с тъй наречените "био" продукти, които са приблизително толкова пъти по-скъпи). Ако това не беше така то хората щяха да ходят гладни, е сега е достатъчно човек да обиколи 2-3 ... кофи за боклук и ще намери нещо за хапване, ха, ха.

     А че това е така, че хората могат лесно да бъдат нахранени, нека ви дам няколко примера, от които се вижда, че ако едни гладуват, то други просто се чудят за какво да си харчат парите. Примерно, в момента в САЩ, а и в други западни страни ако се обърнат парите в долари, когато човек влезе в една пицария той плаща за пица и кола или кафе приблизително 50 щатски долара (във всеки случай аз знам от очевидец, че преди 30 години, през 1986, цената на една пица в заведение в Щатите е била към 18 долара и ако дадеш 20 то не ти връщат ресто, а цените скачат двукратно приблизително за 15 години); в същото време аз лично, по принуда на демокрацията, се научих да харча на месец за ядене и пиене, приблизително 25 долара, и не се оплаквам от това, на мен ми стига (макар че аз мога да похарча и още 25 долара, ако това е нужно, но не повече)! Друг пример: аз лично и в момента на писане на този материал използувам компютър Pentium-3 където има 1/4 Гб оперативна памет а на диска има 10 Гб, и това напълно ми стига за текстообработка, докато в същото време аз не съм убеден каква е последната новост в тази област, но мисля, че ОП е нараснала до 4 Гб, а дискове с по-малко от 200 Гб вече трудно се намират и аз не знам какво хората правят с такива машини (най-вероятно те използуват модерни софтуерни продукти които специално използуват на порядък повече памет от необходимото). Или да вземем за пример последния "хит" в кулинарната индустрия, тъй наречената емулсия от свински кожички, която се слага масово в саламите (или декстрин вместо бульони, мутантни плодове и зеленчуци, и тъй нататък) — защото след като вече свинските кожи не отиват за обувки то защо да не ги даваме на народа да ги изяжда? Но в резултат на такива хитрини всичко е евтино и стига за всички.

     Освен това нека ви напомня че пенсионното осигуряване, въведено преди повече от един век (струва ми се) в Германия от Бисмарк (който, положително, не е бил комунист), съществува вече навсякъде по света, и, макар и слаба засега в България, но е помощ, все пак, ако човек е здрав и сам си готви и има жилище и прочее, а средната пенсия у нас е някъде към три пъти по-голяма от най-минималната, и при това в нормалните страни тя е още 5-10 пъти по-висока. Значи пари има. Или още че едно билетче за градския транспорт у нас струваше по-рано около половин яйце (за да използувам максимално опростена потребителска кошница) а сега то струва 8 яйца, или 16 пъти повече, и тенденцията е то да стане 10 и 12 яйца, както трябва да е на Запад, което може да се интерпретира още, че цените на билетите сега може да се намалят поне 10 пъти (ако се влоши и обслужването, но хората специално искат по-скъпи неща). Така също и здравеопазването беше безплатно, и образованието, и значи може пак да се постигне това, стига да искаме. И в същото време имайте предвид, че банките почти се "пръскат" от пари, така че и парите са налице.

     А аз мога да ви предложа и един мислен експеримент, по-точно следното: представете си че по някакъв начин, по-добре мирен, разбира се, ако такъв съществува, хората на Земята намалеят поне два пъти (а аз изчислявах по-рано, че това трябва да стане 200 пъти). Какво ще стане тогава, а, включвате ли? Ами, ще се получи, че за всички ще има средно два пъти повече от всичко! Вярно е, че след време производството на блага ще трябва да се понижи, защото ще има два пъти по-малко хора за да ги произвеждат, но аз не съм съвсем сигурен в това, може спокойно да се окаже и че няма да се понижи, ами дори ще се повиши. Защото и така всичко е в излишък, и така храната и облеклото ни са синтетични, и така вече има много роботизирани производства, и спокойно може да стане така, че хора изобщо и да не трябват в не много далечно бъдеще, да речем след един век (аз съм споменавал това в един мой фантастичен разказ).

     С една дума, ако капитализма поиска, ако демокрацията си постави целта да удовлетвори основните потребности на всички хора, независимо от това дали те работят или не, то това може да се направи сравнително лесно (в следващата точка аз ще говоря за това). Това е толкова по-възможно, защото сега всичко е къде-къде по-организирано и управляемо, отколкото във времената на феодалите и фараоните, а и всички мерки може да се осъществяват бързо, тъй като сега даже техническите революции в редица отрасли протичат през 20-30 години, т.е. всичко е много динамично. Така че безчовечният капитализъм, или нашата българска анти-народна демокрация, която дойде на мястото на предишната народна, може да стане човечен, стига само обществото, и богатите и бедните, да поиска това. Само че то чисто и просто не иска!


4. Как да се подобри капитализма?


     Аз разглеждах този въпрос и когато говорих за умерения капитализъм и БУМ-банката, и когато говорих за социалното министерство у нас, и мисля че показах ясно, че капитализма може да се подобрява съхранявайки формата на собственост, съхранявайки експлоатацията, поддържайки наличието и на бедни и на богати, но просто привеждайки го до по-умерена и по-социална форма. Сега аз ще предложа друг алтернативен вариант свеждащ се до това, че може да се въведат още едни удръжки от заплатата подобно на пенсионните и те да се използуват специално за подобряване на комуналните разходи; това може да бъде лесно направено и по този начин е възможно да се борим и с монопола на някои услуги (да речем парното), защото там където има пазар то той все някак-си се настройва към възможностите на купувачите, продават се евтини имитации, но монополните услуги определяни централизирано не устройват народа в бедните страни. Аз ще изложа моето предложение, но дайте преди това да си отговорим на поставения в края на предишната точка въпрос, защо народа не иска да живее по-справедливо? Аз имам предвид преди всичко в бедните и не много развити страни, но и в богатите, като САЩ, също. Аз, струва ми се, съм подхвърлял подобни идейки някъде, но не пречи тези неща да се съберат на едно място, защото хората като правило не си задават такива въпроси, те знаят само да изразяват недоволство, но не разбират същината на нещата, а без това е много трудно да се борим с проблемите.

     Значи, преди всичко е важно да се констатира, че грижите за бедните (по различни причини) и социално слаби се осъществяват по-добре в богатите страни, а в бедните такива по-трудно. Това по принцип е очевидно, защото в богатите страни правителствата имат по-добри възможности, имат повече пари и за бедните, и те правят почти всичко което могат стига да не засягат особено интересите на богатите. Но те правят нещо защото всеки в душата си иска да направи добро, при условие, че той няма да пострада особено от това, аз отдавна съм говорил, че хората (а и животните) се раждат добри, но те стават лоши под влияние на обществото, и затова именно то трябва да се подобрява. И все пак се оказва, че и в тривиалните неща има важни моменти, защото вижте сега какво се получава: в бедните страни бедните живеят зле, защото те живеят в бедни страни, нали така?

     Е, такова положение се нарича, този път на италиански, circolo ('чирколо') vizioso, или порочен кръг по нашенски, но за технически ориентираните читатели навярно е по-правилно да се говори за положителна обратна връзка, която е направо бич за всяка система, тъй като тя не може да се стабилизира, тя през цялото време се усилва, докато в някакъв смисъл не се взриви. А в дадения случай това означава, че на бедните никой няма да им помогне в бедните, като България, страни. Затова аз мисля, че "другаря Ленин" на времето си е казвал, че, виждате ли, Маркс може и да е прав за това, че капитализма върви към социализъм и в богатите и развити страни той по-бързо ще стигне до него, но на нас от това не си става по-топло, ние трябва да се борим, трябва да правим революции; с други думи, диктатурата може и да е лошо нещо, но това не важи за диктатурата на пролетариата, тъй като без нея ние нима да се оправим. Аз, ей Богу, нито съм мислил, нито съм сънувал, че ще ми се наложи да оправдавам Ленин, но като си помисля излиза, че той е бил прав, порочните кръгове трябва да се разкъсват, иначе от тях не можем да се измъкнем.

     Обаче не си мислете, че аз призовавам към революции, това в днешно време е абсолютно излишно, особено в Европа, това може да се направи с помощта на финансите, те предлагат по-фино решение, и с евентуалното съдействие на Запада. Но да се излезе от порочния кръг е нужно някакво силно влияние, иначе ще трябва да чакаме още, струва ми се, едно 50-тина години, някъде до 2070-та година, а може и още пò до късно, до самия край на века. Защо аз считам така, а, как го изчислих това? Е, съществува интересно твърдение, че фирмите съществуват основно три поколения, тъй като първото ги създава, второто ги разширява доколкото може, а третото се опитва да пропилее парите. Тук не става дума за фирма, но модела на разсъждения е приблизително такъв, че едно поколение се опитва да създаде нещо ново, да построи демокрацията в случая, второто поколение разширява това начинание, а третото най-накрая се разочарова или му омръзват идеите с които е закърмено и иска нещо ново (както, собствено, и направи Горбачов на времето си и тъкмо по време на третото поколение). А пък от 1990 година до сегашния момент е минало точно едно поколение, то се изчисляваше приблизително на 27 години, но може малко и да е пораснало в последно време, може вече да се приближава до 30-те. Ние (независимо от всичките ми усилия, а?) все още мислим, че демокрацията е хубаво нещо и тя ще разреши проблемите ни, докато тя е само едно средство или среда за постигане на целта, тя сама по себе си не е решение. Без решителни действия ние не можем да се справим с бедността, ние можем само да доведем на власт фашистите, които още повече ще объркат нещата. Запада, даже и да иска, не може да ни помогне, защото тук е нужна промяна на модела на разсъждения, нужно е да разберем че да се стремим само да докопаме големите пари не е цел в живота за разумни хора, нужно е да надживеем и отхвърлим морала на новобогаташите — тъй като потомствен богаташ е едно нещо, а ново-забогатял това е бич божи.

     Така, а следващият момент е в сила за всички страни, и за богатите, аз съм споменавал това и даже съм привеждал ... етимологични доказателства, и той е в това, че народа не обича левите. Не обича левите защото ние живеем в свят на силните и всеки мисли за себе си, така че ако някой проповядва да се грижим за слабите, да се обединяват слабите, то той или се преструва или е откачил, такива хора не може да има. Затова в богатите страни хората искат да станат богати, а не да се прегръщат с бедняците, а и у нас вече така искат, още повече че в България и няма нито комунисти, нито социалисти в действителност, нашите социалисти само си осигуряват поддръжката на възрастните хора, но те самите са богаташи, или искат да станат такива. Е, богатите хора може да се придържат към левите идеи, това съвсем не е нещо ново, това (както аз съм споменавал) е така, защото в лявата доктрина има идея, тя е справедлива, а в дясната доктрина няма идея, тя е груба реалност. Такива хора съществуват, но те са само изключения, повечето хора просто не обичат равенството, иначе казано, те искат само те да са на върха, даже не да са първи между равни, както са казвали древните римляни, докато виж останалите нека бъдат равни, щом толкова искат. Обаче това е въпрос на здрави разсъждения, а и на добър морал, и всички религии (според мен без изключения) проповядват ненужността на земните блага и грижата за бедните. Само че българите не са религиозни хора, и това влошава още повече положението у нас, поне през времето на първото или второ поколение.

     Е, има и други причини, но те не са толкова съществени. Така например винаги може да се присъвокупи и това, че хората просто искат да бъдат лъгани (аз съм обяснявал това много пъти), искат да вярват в нереални неща, да речем че щом те могат да купуват в супермаркетите скъпи неща, то те живеят добре, докато в същото време всичко в супермаркетите е ширпотреб, това не е изискан вкус. Или още искат да получават много, за да могат много да харчат, тогава хората имат високо самочувствие, а не когато сами са направили нещо важно. Затова на хората надали би се харесала особено моята идея за комунални удръжки, но аз мисля, че ако нещата не се пресилват прекалено, както беше при тоталитаризма, то хората може и да бъдат убедени в необходимостта от такива мерки. Така че аз преминавам към самата идея.

     Значи, след като вече установихме, че най-трудното за хората, и особено в бедните страни, е да плащат комуналните разходи, които по-рано бяха или съвсем безплатни (като образованието и здравеопазването), или срещу символично заплащане (като градския транспорт, съобщенията, тока, лекарствата, и прочее), то трябва по някакъв начин да помогнем за снижаване именно на техните цени. Моето предложение се свежда до въвеждане на комунални удръжки — не е много удачно да говорим за данъци, тъй като аз имам предвид удръжки от личните доходи преди облагането им с данъци —, по подобен начин на пенсионните вноски и от такъв порядък, 20%, но това е като максимум, а може би и 15 или по-малко. Това не трябва да засяга твърде богатите личности, капиталистите, защото това не е допълнителен данък за техните предприятия а само върху заплатата, която те си плащат, други извън-трудови доходи (като наеми и прочее суми) не трябва да влизат тук. Тези пари постъпват във, да го наречем, комунален фонд, и след това се разпределят като дотиране към всички предприятия доставящи тези услуги, които са включени в кръга на тези комунални разходи (този кръг може да се променя, някои услуги може да влизат или да излизат от него); самото разпределение се извършва в съответствие с оборота или количеството на предоставените услуги в паричен еквивалент. Като идея това е всичко, но обърнете внимание на това, че тези проценти не са равни на процентите на поевтиняване на дадените комунални разходи, те само стоят в някакво съответствие с процентите на събиране, но се различават от тях, поевтиняването трябва да бъде с повече проценти по простата причина, че то засяга само част от разходите на населението, а се събира от пълните доходи на хората.

     За приблизителна оценка на предложението е необходимо да имаме представа за това каква е частта от тези комунални разходи, както и какво точно влиза тук. Аз мисля, че в пълен вид тук трябва да влизат: градски транспорт, парно отопление, електричество, вода, съобщения (телефон, интернет, писма), вноски за обучение в колежите и ВУЗ-овете (че и детските градини), медицинско обслужване, лекарства, а може би и част от хранителните стоки от първа необходимост (да речем, хляба и млякото) и някои учебни пособия (да речем, по-обикновени компютри). В минимален обем, обаче, трябва да влизат трите основни за всички разходи, а именно: градския транспорт, парното, и тока. Сега по отношение на частта на тези разходи. Е, аз считам почти априори, че те са от порядъка на 40%, за много бедните те трябва да стигат до 50% (много, много рядко до 60), а за доста заможните падат до 30%. Но провеждането на достатъчно точни сметки за държавата не би трябвало да е проблем, защото предприятията които ги доставят не са толкова много, а за минимума от три вида разходи те са монополни и за всеки град е по едно такова предприятие, които във всички случаи стоят в центъра на вниманието на обществеността.

     Тук може да бъде изказано основно възражението, че тези пари се събират от работещите, а се използуват от всички живущи в страната (или района) но това не е по същество, защото всички удръжки се вземат от работещите, а пенсионерите или учащите се, че и безработните, във всички случаи, се издържат от работещите. И тук мога да дам приблизителни числа, и това е че половината от хората работят, а половината не; в добре организираните страни за известно време може да се случи да работят до 60%, а в лошия случай те са около 40% (макар че за България се е случвало те да са и от порядъка на 30, но това е неправилно, това е аномалия). Така че излиза че един работещ ще плаща комуналните разходи за още едно зависимо лице, но тук нищо не може да се направи, това е нормално. Само че това е средно, т.е. ако вземем средната работна заплата, но ако вземем минималната заплата за бедни хора, която обикновено е 2 пъти (или 2.2, но рядко повече от това) по-ниска от средната, то може да смятаме и на базата на минималната заплата и на един човек в малка квартира и при затруднени обстоятелства.

     Така, обаче хайде първоначално да стесним предложението до 10% комунални удръжки и само за транспорта, парното, и тока, за да можем да направим по-точни сметки, а и за да започнем в по-малки мащаби. Ще използуваме пресмятания базирани на непосредствените наблюдения на автора, и при минимална заплата в момента на написването на материала от 420 лв. (на половина ако е в евро), и затова за сам човек. Картата за градски транспорт в София за един месец струва, нека да е така, точно 42 лв. (реалната цена а някъде там, тя варира), което прави 10%; парното за двустайна квартира за година при мен при супер икономии е около 250 лева, но реално е 350, или по 30 лв. на месец средно, ама това е без топлата вода, и ако добавим традиционните 2 кубика се добавят още 12 лв. за подгряване на водата, което прави пак 42 лв. или 10%; и за тока при мен разходите през зимата са 20 лева на месец, но аз отдавна съм си изключил хладилника, който изразходва средно 8-9 лева на месец, но при мен дори телевизора не работи, никаква друга техника освен котлоните на печката нямам, така че реалното е не по-малко от 30 лева, а най-вероятно към 35, което с известно приближение може да се счита пак за 10%. Общо това дава 30%. Ако заплатата е средна, то и квартирата може да е по-голяма, по-малка почти не се среща, и тогава за транспорта разходите може да се увеличат с 50% (тъй като децата и пенсионерите ползуват намаления), същото е положението и с тока, а парното ще нарасне дори още по-малко (при същата квартира), но затова ще се появят други разходи (ако са в пълен обем) като обучение, медицинско обслужване, лекарства, и прочее, така че комуналните разходи за двама души при удвоена или средна заплата ще дадат приблизително същото. Да, но ако се удържат 10%, и те се разпространят върху 30% от едни и същи доходи, то значи че те ще покрият 1/3 от комуналните разходи, или поне 30%! Затова аз считам, че 20% такива удръжки ще покрият съвсем спокойно половината от всички комунални разходи, така че може би и 15% ще бъдат достатъчни.

     Е, аз не виждам недостатъци, освен това че държавата може да се оплаче, че няма да получи своите пари от данъка общ доход върху тези проценти, но тук има два варианта: или тя ще си ги удържи от тези суми, които изпраща на предприятията предоставящи тези комунални услуги (което не е коректно, защото това не са получени лични доходи), или някак-си ще мине и без този доход (в името на благото на населението). И ако се избере някой град с население от порядъка на 100 хиляди души за експеримента то може да се направят и окончателните изводи за това да се въвежда ли това предложение в действие или не. Та нали аз, както казах, не предлагам революции, а фино финансово регулиране на непосилните за нас комунални разходи. Вярно е, че хората ще получават малко по-малко, но за сметка на това те и ще плащат значително по-малко за комунални разходи, т.е. това е вариант на устройване на социализъм в условията на капиталистическа икономика и стопанство.

     Така, и тогава някой от моите по-съобразителни читатели е прав да ми зададе въпроса: "Добре де, драги ми Мирски, щом всичко е толкова просто то защо ти не потърсиш някоя политическа сила, за да внедриш своето гениално предложение, както и другите ти подобни неща, ами излагаш идеите си пред нас, непрофесионалисти и хора без влияние в обществото?". На което аз мога да отговоря, че за това има редица причини, по-важните от които са следните: аз не искам да губя своята обективност и независимост като анонимен автор, аз не искам да се съобразявам с интересите на никакви политически сили, после у нас (а навярно и във всяка страна) няма подходяща партия за разумни предложения, и освен това народа във всички случаи трябва да се учи, да се образова, да се кара да мисли и се съмнява във всичко което му говорят тези, които стоят на кормилото на властта. А и освен това аз обичам идеите, разрешението на проблемите, това е като решаването на задачи, аз съм математик, а не практическите реализации, защото фактите в своята същност са ... фекални (аз съм говорил някъде и за това, в етимологичен смисъл), така че предпочитам, като всемогъщ бог, да си седя отстрани и да наблюдавам човешките глупости, тази роля на мен пò ми подхожда и на възрастта.


5. За яйцата и автобусните билети


     Е, тук малко ще се посмеем, защото идеите са опростени и пресилени, а за яйцата в качеството им на пари аз съм говорил отдавна, преди 15-тина години. Само че сега ще минем без таблици, защото нас ни интересуват само 2-3 реда от тях, като цената на автобусните билети и минималната и средна заплата в яйца. Значи през 1988 година, като последната стабилна година преди хаоса на промените, едно билетче струваше 0.5 яйца (ще съкращавам на яй.), минималната работна заплата (МРЗ) беше 1,230 яй., а средната (СРЗ) — 2,690 яй.; после в средата на 2008 година един билет беше 5 яй., МРЗ — 1,100 яй., а СРЗ — 2,300 яй.; сега в средата на 2016 1 билет струва 8 яй. (аз считам, че яйце размер М струва точно 20 стотинки, защото то варираше от 18 до 22 ст.), МРЗ е 2,100 яй., а СРЗ е от порядъка на 4,500 яй. (годината още не е свършила), и ще добавя още че средната пенсия е 1,600 яй.; а "в едно царство, в една държава" (както обикновено започват руските приказки за деца) на Запад във 1993 година 1 билет беше 11.4 яй., МРЗ — 6,400 яй., а СРЗ — 14,280 яйца.

     Така-а, а сега хайде да обърнем всичко от яйца в билети и да видим какво ще се получи. Ами ще се получи че сега МРЗ в България вместо 2,100 яй. ще стане 262 билета (делим на 8) или 8.75 билета на ден, за всички разходи, обърнете внимание. Но нека най-напред изберем име за тази нова билетна единица и аз предлагам да използуваме английската дума ticket известна на всички, само че ще я пишем с кирилица, или "тикет", и ще я съкращаваме до "тк". Значи една МРЗ дава почти 9 тк. на ден, средната пенсия (за хора с 40-годишен стаж) ще бъде точно 200 тк. на месец или 6.66 тк. на ден, а минималната пенсия ще бъде 100 тк. /мес. или 3.33 тк. /ден (а за мен лично е 85 тк. /мес. или 2.85 тк. /ден). Както виждате, нашето демократично развитие е блестящо, но тук нищо не може да се направи — глас народен, глас божи, нали така? За сравнение, в тази приказна страна (Австрия) МРЗ ще бъде 561 тк. /мес. или 18.7 тк. /ден; и още по-рано, в тоталитарна България, МРЗ беше 4,200 тк. /мес. (макар че това не е реално, защото градския транспорт се дотираше). Но както и да е, ние можем да изразяваме всичко в тикети, защото без тях няма как да минем, практически всеки човек ги използува, така че хайде аз да ви дам няколко цени на хранителни продукти сега у нас изразени в тикети.

     Значи, едно яйце ще бъде 0.125 тк., килограм хляб "Добруджа" (който е най-масово купувания от хората) ще бъде 0.68 тк. (а обичайния грамаж от 650 г. — нямам представа защо са избрали такъв стандарт — ще бъде 0.44 тк., а ако е от 830 г., където причината за теглото също не ми е известна, ще бъде 0.56 тк.), литър прясно мляко ще е около 1 тк., 400 г. кисело мляко ще е от порядъка на 0.5 тк., което значи че 1 кг. ще излезе около 1.2 - 1.4 тк., що-годе сносни кремвирши ще са около 2.5 тк. /кг (но има и от порядъка на 1.5 тк.), толкова е и цяло пиле, скумрията е около 3 - 3.5 тк. /кг., а тази дребна рибка наречена "цаца" сега е 1.5 тк. /кг., по-нататък килограм месо с кости или прилична кайма е около 4 тк., наша водка 1 литър е от порядъка на 7 тк. (а 700 мл — 5 тк.), кутия цигари е 3 тк., и така нататък.

     Основното преимущество на тази парична единица, обаче, ще е това, че повече няма да има нужда да се вдигат цените на транспорта — след като те все едно се определят централизирано то ще трябва само да се намалят заплатите в тикети, и работата е уредена! И това ще може да се прави и на полугодие и по-често, не да се чака да се наложи със скок, съответно, да се намалява заплатата, макар че никой не ни пречи и да повишаваме заплатата в тикети (както и в яйца). Освен това, щом като цените не само на градския транспорт, а и на всички стоки (хранителни и други) в различните страни се стремят към изравняване, както и законите и много други показатели за развитие на обществото (само не и грижите за бедните, уви), то тези тикети ще могат да станат универсални за целия свят! В смисъл че отделни страни може да си печатат свои банкноти и да си секат монети, но те ще бъдат равни навсякъде, и в САЩ, да речем, и във Франция, и в България и Бангладеш (още повече, че и стандарта на живот там е почти еднакъв), че даже и в Бужумбура (което име просто ми харесва, то звучи ободряващо).

     Така-а, и сега нека ви изложа моята идея за оформянето на тези парични знаци, защото аз не виждам никакви причини да не се приложи тази гениална идея на практика. Ще започнем с монетите, където "сребърните" или белите ще са със стойности от 0.10, 0.25, 0.50, и 1 тикет. Още сега може да се забележи, че 25 тикето-цента ще бъде най-удачното значение по средата между 10 и 50 цента, което вече само по себе си е интересно нововъведение и изравнява всички разногласия между различните страни. И тогава няма проблеми за жълтите или "медните" да определим значения от 1, 2.5, 5 и 10 цента, а това че до сега в никоя страна не е имало монета от 2.5 цента въобще не е аргумент за отхвърляне на гениалната ми идея, нали така? Та аз не предлагам монета със стойност, да речем, корен квадратен от 17 (но по-късно един корен ще се появи), половинката е много хубаво число, то като че ли дава възможност за детайлизиране с точност до половин цент.

     По-нататък с банкнотите всичко ще бъде аналогично, започвайки с тази от 2.5 тк., после 5, и 10 тк., малко по-големи ще бъдат банкнотите със стойности от 25, 50 и 100 тк., и още по-големи ще са заключителните  250, 500, и евентуално 1,000 тк., но за страни като България последната банкнота няма смисъл да се пуска, след като средно и за три месеца няма да се събере такава заплата. Малко по-големи по отношение на размера банкноти означава с 5 мм повече във всяка страна или с 1 см по-дълги и по-широки, и същото за най-големите по сравнение със средните. Да поясним по-нататък и цветовете и какво ще бъде нарисувано на банкнотите. Така на тази от 2.5 тк. ще е нарисувана кокошка (понеже тя струва приблизително толкова) и цвета ще бъде жълтеникав (но специално тук почти чисто жълт), на 5 тк. ще е нарисувано прасе (защото килограм свинско, че и телешко, излиза толкова) и цвета при това положение ще е червеникав (и почти чисто червен), а на банкнотата от 10 тк. ще има бутилка водка (а и други бутилки) и в този случай цвета ще е сребрист (но тук доста светъл). За стандартизация и облекчение на хората ще съхраним тези цветови гами и за по-големите банкноти, само че ще ги правим малко по-тъмни, и тогава те ще са следните: 25 тк. жълт но по-тъмен, леко към кафявото, и ще са нарисувани дрехи, а по-точно панталони и пола (като приблизително съответстващи по цена), 50 тк. червен към кафяв, на картинката ще има екран на монитор, като символизиращ електронната и друга нескъпа техника, и 100 тк. в сребрист цвят но по-тъмен, и ще е нарисуван велосипед. По-нататък за последната тройка ще съхраним идеята за транспортни средства и ще правим цветовете още по-тъмни, и ще имаме съответно, 250 тк. с лека кола, 500 тк. със самолет, и 1,000 тк. с космическа ракета.

     А сега да се върнем към монетите, където за "сребърните" всичко е ясно, изхождайки от възможността да се закупи за тези пари това, което е изобразено на тях, а по-точно: 10 цента това е едно яйце, 25 цента това е чашка димящо кафе, и 50 цента е закривен кремвирш (а за нас кебапче) по-добре набоден на виличка, и на 1 тк. ще имаме хляб и кофичка кисело мляко (или йогурт, или пък кефир за руснаците). Със дребните "медни" монети нещата са по-трудни, защото вече почти нищо не може да се купи за такива грошове, така че моето предложение в низходящ ред е следното: 5 цента с бонбонче, 2.5 цента с бисквитка, и 1 цент с 2-3 черешки. Значи всички тези изображения са на лицевата страна на монетката и от ляво на цифрата със стойността, а от дясно ще има специална емблема, която ще се отнася и за банкнотите, и там ще бъде също от дясната страна и отдолу, в неголямо кръгче, и която ще обясним сега.

     Виждате ли, след като Мирски предлага тази идея, универсална за целия свят, то тази емблема трябва да е някак-си свързана с неговото име, не е ли така? Така че аз предлагам следното: за единиците и т.н. (1 ц., 10 ц., 1 тк., 10 тк., 100 тк., и 1,000 тк.) ще има стилизирано изображение на самия Мирски, с неговата неподражаема интелигентска брадичка и мустаци, с леко закривен дълъг нос, почти като при евреите, но малко по-късичък, с побелели (от мисли за хората и цялото общество) коси, и с излъчващи (където това може да се покаже, но поне на 1,000 тк. това трябва да е възможно) блясък (от излишък на акъл, разбира се, той трябва да излиза отнякъде, иначе главата му ще се пръсне) очи. Това трябва да е релефно и да се напипва, не само на монетите, там това е очевидно, но и на банкнотите, нали то така се прави в днешно време, като помощ за слепите, но и за по-голяма сигурност и защита от обикновено копиране. По-нататък на петиците (5 ц., 50 ц., 5 тк., 50 тк., и 500 тк.) ще има, пак в кръгче за банкнотите, изобразени ... пръстите на дясната ръка на Мирски с мазоли по тях — от натискане на клавишите —, където мазолите също са релефни (но не е задължително да се показват папилярните линии на тях даже на едрите банкноти), т.е. с малки точици на пръстите при монетките. И останаха новите значения, 2.5 (2.5 ц., 25 ц., 2.5 тк., 25 тк., и 250 тк.) където ще има друг символ свързан с Мирски и това е ... цялото земно кълбо — след като Мирски е световен или мирски (мировой по руски) писател —, което може да бъде показано или като поглед центриран на Европа, Азия, и Африка, или като разгънато цялото земно кълбо (което, всъщност, не е естествено, това не може да се види ако е от космоса), или просто в две кръгчета едно до друго (на банкнотите това е съвсем просто да се направи).

     Сега да добавим споменатия по-рано корен: аз предлагам това кръгче с емблемата на средните банкноти (от 25 тк., 50 тк., и 100 тк.) да е с диаметър 1 см., а на най-големите да е квадратен корен от две пъти по-голямо (това е 1.4142, почти един път и половина), и съответно на най-малките банкноти да е корен от две пъти по-малко (от 1-цата, което ще даде 0.707). Е, самото оформяне на банкнотите аз оставям на художниците, но е добре ако указаните от мен картинки са разположени симетрично на лицевата страна, и тогава може да има някои разновидности, да речем: кокошка (от ляво, това е важно, тя е слабата страна) и петел (от дясно), или крава отляво и свиня отдясно, или полà отляво и панталони от дясно, или просто дублиране на картинките. Отзад ще има символи на страната, на монетите гербове, на банкнотите някакви важни символи за страната издаваща тези пари и така нататък, но не конкретни лица а просто така, пейзажи; водните знаци с емблемите свързани с Мирски и лентичките със стойността ще бъдат както е редно. Може по идея 2.5 тк. да се пуска и като монета от два метала, това сега се прави, и тогава банкнотите ще започват от 5 тк.; може да се промени и цвета при желание, но винаги е добре когато съществува някакъв стандарт, за да не се бъркат хората; емблемите, обаче, не си струва да се променят, те са достатъчно удачни за целия свят.

     В крайна сметка, идеята да се свързват парите с конкретни стоки, а не с личности или обекти, макар и не използувана до сега, но е по-удачна, тя е аполитична, изображенията не стареят (хората винаги ще ядат, ще се обличат, ще пътуват, стоките остават). Би могло да се използува и яйцето, но то е на един порядък по-малко отколкото билета, и както сами видяхте с билетите е по-добре, те са като че ли ценни книжа; заплатите може действително да се променят леко ако транспорта се променя, но той не трябва да прави това, аз мисля, че 10-12 яйца за билет е тавана — при нас все още продължава прехода към демокрация, аз говорих за това, и затова са тези скокове —, самите транспортни предприятия няма да искат да променят цените на билетите ако цялата икономика зависи от това (а и освен това аз ще дам на края един вариант за безболезнено леко изменение, установявайки, тъй да се каже, стандартен билет).

     Но яйцето присъствува тук като 10 цента, ние не сме го изхвърлили. Аз даже мога да ви предложа такова сравнение, за да почувствате колко голям товар е това градския транспорт за бедните страни и в условията на западна демокрация Представете си, че качвайки се в автобуса (и прочее) вие започвате да вадите от чантата си действителни яйца и да ги хвърляте в някакъв казан ето така: бам, бам, бам, дузина пъти под ред! Но за да може те да бъдат използувани (да речем, за изготвяне на яйчен прах — транспортните предприятия ще станат най-крупните производители на този продукт, а?), то вие чупейки яйцата отделяте черупките и ги хвърляте в специална кошница от дясно (за производство на калций), изливате яйцето в казана отляво, изтривате с пръст всяка черупка за да не се губи на вятъра белтък, и когато счупите цялата дузина (или десетка, както се реши) от изискваните от вас яйца, вие вземате ароматизирана салфетка от поставената наблизо подставка, изтривате си ръчичките, и минавате напред, за да дадете възможност и на другите пътници също да си "заплатят пътуването". И това само в един транспорт, а нали най-често след това следва втори, че и трети транспорт, и навсякъде по дузина, и за обратния път също, така ще се съберат едно 50-тина яйца дневно, представяте ли си! Колко хора могат да се нахранят с тези яйца, а? (И колко трудолюбиви ... кокошки са си разтягали дупета за да ги снесат, а?) Но тях ги поглъща ненаситното гърло на градския транспорт.

     Е, шегите са си шеги, но при мен всичко това е реализуемо, както виждате, и е въпрос само на желание. А сега за това как аз си представям плащането на пътуването в съвсем близко бъдеще. Тук всичко е просто, с помощта на фонокарти, както вече постъпват някои при нас, зареждайки на куп много билети по по-ниски цени, а после в автобуса само допират картата до четящото устройство, това положително е европейска система. Само че аз имам предвид естествено разширение на тази идея, където картата ще има индивидуалния номер на човека (ЕГН), и в системата ще се прочита този номер, датата и часа на пътуването, града (за да се универсализира това), номера на транспортната линия, номера на автобуса, номера на спирката, посоката на движение, количеството на изминатите спирки, и може би и още нещо. Това е нужно с оглед на това да се даде възможност за установяване на лимити по време — точно до един час — и по спирки — до 12, или поне до 10, но не в едно транспортно средство! Чактисвате ли? Идеята не е съвсем нова, но сега тя е напълно реализуема, и това ще бъде стандартния билет, който може мъничко да варира. Само дето ще трябва картата да се доближава до четеца два пъти, при влизане и при излизане, където при влизане е задължително, а при излизане е желателно. В смисъл че ако не се отбележите на изхода, то след изтичане на часа билета ще се счита за завършен, но ако не сте навъртяли още допустимия лимит от спирки то може да се прехвърлите в друго превозно средство и да продължите да използувате същия билет.

     Тогава на входа ще се проверява първо дали при вас продължава текущ билет или не, и ако не то той се открива, а ако да и може да се продължи то се продължава. На изхода се броят първо броя на спирките и ако те са превишили лимита то билета се затваря, после се гледа времето и ако е останало и време, то билета продължава; ако не сте закрили билета то няколко минути след изтичане на времето той ще се закрие. От друга страна ако вече сте влезли в автобуса преди изтичане на часа, то можете да пътувате и свръх това време до последната спирка в това направление. Така че някой може да пропътува 2-3 спирки с трамвай, за пример, после 4-5 спирки с метро, и после да седне в автобус и да пътува ако ще и час само в него и всичко това с един билет. Или пък да отиде някъде в магазин, да купи набързо нещо и да се върне преди да е изтекъл часа. Обаче може и да не успее за това време и тогава започва друг билет. Това е огромно удобство. А транспортното предприятие няма да загуби почти нищо, защото така хората ще използуват по-активно транспорта и няма само да ругаят предприятието. Защото нали картата за месец (или седмица, или един ден) ви дава тази възможност, но това е ако пътувате често, а ако излизате няколко пъти в месеца, или през ваканцията, и прочее, с билети е по-удобно. А така е и по-справедливо, хората ценят справедливостта. И системата няма да е много сложна, ще трябва още по спирките да се поставят колонки, за да може всеки да си проверява колко още може да пътува, както и броя на билетите, такива неща. Зареждането на картите с билети ще може също да се направи сравнително лесно, и от банкови карти и с налични, може да се допуска някакъв преразход (да речем до 5 билета), всеки ще може да има няколко такива карти, за да даде на децата или възрастните си родители. Не стига това, ами ще може в края на всеки ден да се изброяват и пътуванията от други градове (или села) и да се обменя информация и да се прехвърлят пари. И може да има и билети с намаление а не само месечни карти, това съществува в някои страни, само не и у нас. Но струва ми че вече стига за това.


     Така че, скъпи мои читатели, както виждате 2016 година е плодовита на теми, и аз успях да ги вместя всичките в един материал, достатъчно дълъг, както и подобава на Мирски, нали? Аз пак декларирам, че повече не се каня да пиша публицистика, обаче кой знае. А 16-тата година в България, по принцип, е добра, нямаше нови избори (до октомври, през ноември ще има за Президент, но те не са интересни, или пак ще изберат водещата партия дори ако само 30 % от хората отидат да гласуват, или това ще бъде началото на края на нейното управление), годината излезе топла, поне в София, зимата свърши рано, лятото даже и да не валеше дъжд но небето се покриваше с облаци, т.е. нямаше големи жеги, цените не започнаха още да растат (ако не броим билетите, разбира се, но цените на картите си останаха), даже може би леко паднаха тук-таме, нашето население като че ли повече не намалява, аз гледам че се раждат дечурлиги, растат, изхвърлят се все повече здрави неща на боклука, безработицата като че ли малко се намали, ами, както на Запад, ако не броим това, че заплатите ни са едно десет пъти (а може би и повече) по-ниски отколкото там. И даже някои потомствени интелигенти като вашия автор успяха да се пенсионират (засега с малко по-малко от три тикета на ден, но аз мисля, че няма да мине и година и аз ще имам вече цели три тикета, всеки ден, аз ще мога даже да спестявам по десетина тикета на месец). И после, след като и годината е 16-та — което е първия хипер куб, 2 на четвърта степен —, и аз съм си изкарал пенсията за 16 години, и засега не боледувам от нищо сериозно, то считам че просто съм длъжен да проживея още 16 години, нали така? Така че ще се готвя за смъртта някъде към 33-тата година на века, подходяща година за тази цел, струва ми се.


     10. 2016





 

СТО ГОДИНИ ПО-КЪСНО


(за столетието от Октомврийската Революция)

 

0. Встъпление


     Това е моята поредна, че и последна, апологетика на комунизма в моят традиционен, което ще рече съвсем нетрадиционен, стил на разумно и безпристрастно разглеждане. Аз по принцип се отказах да увеличавам моята публицистика, защото тя е достатъчно обемиста, но в дадения случай, както се казва, съм направо длъжен, т.е. за такъв голям юбилей великия демо-критичен реалист Христо Мирски да не си е казал своята дума просто не върви. Защото аз уж нищо ново няма да кажа, ще разглеждам нещата от гледна точка на нормален ляво-убеден но безпартиен човек (защото в дясно няма никаква идея, там действува само грубата сила, аз съм говорил за това), ще защитавам комунистите, но в същото време аз обикновено защитавам принизявайки, или принизявам възвишавайки — то е така в диалектиката —, така че тук-там моите идеи от времето на моята първа книга ("Комунизмът като религия") са еволюционирали, и някои нови детайли са се появили, и те всичките, както определено намеквам, не са очевидни за болшинството от хората, и за десните и за левите, и за когото и да било.

     Така, и планът на изложението общо взето е такъв: най-напред за Революцията, после за Ленин, после за Сталин, после за комунизма с неговите основни положения, за бъдещето на комунизма (който не е залязъл, не се залъгвайте), където основните моменти са вида на експлоатация, вида на комуните, най-вероятната еволюция на комунизма (само Пентаизма на мен не ми стига), и някои комични идеи за духа на комунизма. Но смешни идеи ще се появяват през цялото време, не се тревожете, на мен самия ми омръзва да говоря само сериозни неща. Тези разсъждения са нужни в днешно време, във времето на виртуалната действителност, защото хората до такава степен са свикнали с всякакви измислици, че са ошашавени, не знаят на какво да вярват и на какво не (аз лично съм срещал един умен ученик от горните класове, който ми казваше, че това за фашистките концлагери и масовото избиване на евреите, той не го вярвал — защото то е невероятно). Ама вие всички си спомняте, мисля аз, какво беше началото на третото хилядолетие от гледната точка на един "ладный человек", с хубава осанка, може би, схващате ли?

     Така че ако нужните промени не настъпят по разумен начин те ще настъпят по неразумен, повярвайте ми. А нашето общество на всеобщо изобилие (във целия свят, имам предвид) не води до изобилие за всички, а до още повече лишения за някои, до повече наркомани, самоубийци, и т.н., т.е. до повече несъответствия, каквито в природата няма, да, ние отдавна, вече 1-2 века, че и повече, страдаме в по-голяма степен от своите човешки грешки, отколкото от негостоприемната за нас природа. Защото, за да дам пример, аз виждам понякога в моята бедна България изхвърлени не боклука съвсем годни (или ще бъдат такива след малък ремонт) мебели, които нови се продават (аз случайно видях) за 500 лв (каквото и да значат тези левове за другите народи, а те значат половин евро), което все още надвишава една месечна минимална заплата (в 2017-та тя беше от порядъка на 400 лв), а в същото време някои (например аз) живеят със — ако не знаете това няма и да повярвате (както с газовите "душове" за евреите) — 3 (три) автобусни билетчета на ден за всички разходи! (Обаче аз, хайде, много съм учил и малко съм работил за демокрацията, но останалите, приблизително 20 % от населението, не са учили, те нямат никакви "оправдания" за тяхната днешна демократична мизерия — освен отказването ни от комунизма.)

     Така че, господа, а също и госпожи и мацки, и дребни дечица, аз ви призовавам да ми отдадете дължимото като прочетете този дълъг (както предполагам че ще излезе) материал за комунистическата революция, кое в нея е лошо и кое хубаво, и можело ли е тя да се проведе по-добре.


1. За Революцията


     Значи, господа, въздържайте се да прилагате неподходящи мерки към нещата, в друг мащаб те може да изглеждат съвсем другояче (аз от своя страна, като математик, мога да ви кажа, че в логаритмичен мащаб логаритмичната крива, която а бая крива, изглежда като права линия). Вие се опитайте да вникнете в духа на времето. Някъде от времето на Маркс, или на един куп буржоазни революции в Западна Европа, а че и освобождението на България от Турското (или османско, както повече ви харесва) иго приз 1878 година, или поне на Айфеловата кула от 1899 година, или конвеера на Форд от 1905 година, или изобретяването на електричеството също около 1900-та (да не говорим за радиото, телевизията, компютрите, и т. н., в малко по-късно време) обществото започна да не съответствува на възможностите на производството, хората можеха да имат значително повече от по-рано, но те имаха дори по-малко. По тази причина те и са започнали да се бунтуват, защото не бива едни да плуват в разкош а други — и обикновено по-добрите, моралните, не изпускайте това от внимание — да тънат в мизерия; едно нещо е, примерно, да може само в кралския двор хората да могат да имат вани с топла вода, а да може такива вани да има във всички домове, ама да ги няма действително. Народните маси могат да страдат и да приемат господството на върхушката управляващи, но ако са убедени че не всички могат да имат всичко, но когато всички могат то това е съвсем друго нещо. А пък изхвърлянето на хранителни продукти в реките и моретата се е появило някъде по това време, защото хората произвеждат но няма кой да купува, и не защото хората не искат да купуват. (Днес ние всички консумираме, масово произвеждани стоки, но това далеч не е всичко което ни трябва, хората искат да чувстват удоволствие от борбата с преодолими трудности, да имат някакви трудно достижими идеали пред себе си, а не само да си тъпчат търбуха и да развиват разни болести от празен живот, така че и днес възможностите на обществото не съответстват на социалната организация в редица страни.)

     По тази причина тогава всички народи просто са се объркали, и те още не са са оправили, не знаят за какво да живеят, те се считат длъжни — по силата на атавистични (и известни само на Бога) причини — да се борят за селекция на по-добри хора, на по-добри народи! Или най-малкото за по-добра организация в страната. Защото за какво се е водила Първата световна война, а? Ами така, за нищо! Хората просто са се били за да покажат един на друг кои са по-добри, немците, примерно, или французите, и за да не се бият всеки със всеки са взели и са се разделили на две групи. (Както и думата за бас на руски, която е "п`ари", която е френска, предполага някакъв паритет, намиране на двойки, или спор, което по италиански е scommettere, и означава "хайде да се разделим на отбори".) Проверете поне кога тя е свършила, ако не греша точно в 11 часа, на 11-ия ден на 11-ия месец, като че ли това е някаква игра, или магическа формула. И понеже тя не е разрешила противоречията в Западна Европа, то хората са почакали тъкмо едно поколение, за да се народят войници, и давай пак от начало да воюват във Втората световна за по-добра селекция на хората. И това на тези хора, които са толкова силни, че да издигнат 300-метровата кула в Париж просто така, от самохвалство — вижте ни нас, "петлите", какви сме силни! И хайде да прекрояваме картата на света, да завладяваме колонии, ама народите не са вече толкова диви, пък и това не е решение, това е само временно. Тези войни са като — аз отдавна стигнах до този извод, макар че в него няма нищо трудно за всеки човек — пускане на кръв, което от векове, че и хилядолетия, се е прилагало в медицината и ... е помагало в редица случаи!? Тоест, щом можем да строим никому ненужни кули то защо да не се избиваме заради екшъните?

     След това идва другият момент, това е духа на тероризма! По това време терористичните актове са били своего рода хит на модата, та нали по този начин е започнала и Първата световна война. Аз говорих някъде и то отдавна, че тероризма е най-безкръвната война, и той и затова се прилага, но при него загиват невинни хора, обаче, хайде, нека няколко десетки души повече или по-малко да не са толкова страшни понякога — всичко е дреболия (по руски думата e "хуйня" — за което питайте някоя рускиня какво значи) по сравнение със световната революция, нали? — но работата е в това, че той сам по себе си не решава проблемите, той само ги поставя! Така че до него може да се прибегне ако няма друга, по-голяма сила, когато не може да се решат проблемите, но може те поне да се поставят (както и направи този ладный-добър човек, защото се оказва, че след войната в Персийския залив стандарта на живот в арабските страни се бил понижил четири пъти — а това е повече дори от средното спадане на стандарта на живот в България по вина на прехода към демокрация, което аз оценявам на 2.5 – 3 пъти, и преди 20 години, и сега, нашия преход продължава вечно, и по всичко личи, че ще се разтегне до кръгли 50 години). А господин Ленин — защото руската дума "товарищ", дори и да не е ругателство то най-малкото е неприлична (аз дискутирах — сам със себе си — този въпрос в едно многоезично стихотворение) —, възправяйки се на пиедестала на Марксовия комунизъм, сигурно е бил почувствал сили в себе си, повярвал е, че народа, при добра организация, може и да разреши проблемите, защото те е трябвало да бъдат решени, не само да се декларират, че докато цивилизованите народи в центъра на Европа се избиват един друг, един голям, и дори огромен по отношение на територията си, народ няма какво да яде. От което следва, че Ленин и не е имал голям избор, тероризма не е решавал проблемите.

     А до какво са се свеждали проблемите, по принцип? Ами до бедността и мизерията, разбира се, защото, виждате ли, земята е изхранвала човека дълги столетия, но след техническите революции и натрупването на пролетариата се било оказало, че хората започнали да гладуват, те от една страна станали по-силни и можели да си позволят сумата нови неща, но от друга страна си позволявали по-малко от преди, просто защото се били оказали далече от земята-кърмилница. Това са елементарни заключения, макар че те далеч не са тривиални за обикновените хора, но за някои велики умове те се оказали очевидни и необходими, т.е. очевидно необходими, до такава степен необходими, че ако те не се направят ще бъде по-зле, ето така. Примерно, социалното осигуряване, или по-точно пенсионното, се оказвало че било въведено за пръв път в Германия от един Ото фон Бисмарк, когото хората на времето си не са харесвали много, но той се е бил опитал да направи каквото може от високия престол, и при това бидейки в никакъв случай комунист, защото иначе размириците и недоволството сред народа нарастват и това ... ами, просто пречи на умерената, установена от векове, експлоатация, разбира се. Тоест това заплашва в еднаква степен и богатите и бедните.

     Но да продължим още с бедността. Тя, виждате ли, не е порок, но е голяма свинщина, нали? И при това трябва да гладуват хора, които с нищо не са заслужили това "Божие наказание", да гладува трябва една велика, навярно най-великата, поне в смисъл на територия, империя, Руската, която обхваща основната част на Азия, а Азия това е основната част на земята, център на първичния континент, който с течение на хилядолетия се е разлетял в различни страни, формирайки по този начин онзи нищожен израстък наричан Европа, която била взела да учи света как да живее, а? Защото думата "Европа" е старо-гръцка и означава нещо далечно, обширно, не из нашите земи (имайте пред вид че по-рано тя се е произнасяла като възклицание, 'ойропа'), и под това име древните гърци разбирали първоначално само земите разположени по-далеч от Атина, а после това станала цялата Европа, но този континент е нито повече, нито по-малко от обикновен ... полуостров на Азия.

     Така че, господа читатели, ако аз бях на мястото на Ленин аз за нищо на света не бих се съгласил да чакам 1-2 века, или в най-добрия случай половин век, докато капитализма в Русия се развие достатъчно — както е казвал Маркс, и с което аз съм напълно съгласен, капитализма просто върви към комунизъм, или към по-голяма социализация и комунизация (защото иначе той и няма на къде да върви, иначе остава само края му, неговия гроб). А и докато Запада успее да уреди своите противоречия, които, както вие всички виждате, той започна да урежда чак към края на 20-ия век, а и не може да се каже, че съвсем ги е уредил, той, като че ли, живее по-цивилизовано от САЩ, но това е спорен въпрос, а пък американците, пак както виждате, народите по света не обичат особено, но докато Запада (на Европа) се справи сам със себе си какво ще прави тази велика Империя, а? Така че е трябвало да се действува, не да се чака и да се надяваме на тероризма, такава е действителността. И ако за това, за да може нещо да се даде на някои хора, това нещо трябва да се вземе от някои други, ами, че как иначе, да се надяваме на Бога, ли? Помогни си сам, за да ти помогне и Господ, казват умните хора, така че Ленин и си е помогнал сам, той е подготвил и провел тази епохална Революция.

     После за самата революция, защото и моите лични виждания по този въпрос малко се измениха, а и предполагам че сред мнозина все още се е запазило неправилно мнение. Значи на мен не ми харесваше това, че, както е казвал Ленин, революциите не са хубави, винаги е по-добре да имаме плавно еволюционно развитие, но нашата социалистическа революция си е много хубава — защото е наша, разбира се. Това е разсъждение според модела, моля да ме извините за израза, "своето л. не мирише", което изобщо е така, то не мирише, ама си е л., нали? Обаче аз извършвах (през младите си години) простителната грешка, че давах волна интерпретация на неговите думи, а той трябва да е имал предвид, че революциите са по-лоши от еволюциите, но идва време когато трябва да се правят революции, когато просто не може да се чака! А щом като е нужно, щом ситуацията го изисква, то това е правилно, тук няма място за спорове.

     И после, Боже мой, та нима това е била революция, нима е имало големи сражения, нима са дадени много жертви? Ами не, това е бил просто практически безкръвен държавен преврат, което често се случва когато ситуацията е объркана и всички чакат някаква сила, за да се подчинят на нея. И тъй като всички очакват промени, то те особено и не се вълнуват, е, не този цар а някой друг, какво значение има това, главното е да има стабилно командуване. Защото практически всяко управление е по-добро от хаоса, господа! Това е толкова предъвквана фраза, че аз не считам за нужно да ù обръщам особено внимание, ще припомня само (или ще приведа моето мнение), че на това се гради дясното управление, на силния юмрук: не е толкова страшно, че началника може да направи куп грешки, главното е хората да се движат в една посока, а не всеки в своя отделна, и да не се бият всеки със всеки, а само с един признат враг. Аз лично не съм съгласен с това, аз считам, че винаги е нужно да се търси правилната посока на движение, но ако приемем хипотезата за невъзможността (или оспорваността) на правилната посока, то това действително е по-добре, иначе трябва да седим и да мислим като Буридановото магаре какво да правим (не правейки нищо през това време).

     Така че революцията е била съвсем мирна, всички безредици са започнали след революцията, но никой не може със сигурност да твърди, че те е нямало да бъдат доста повече, ако революцията не е била проведена, понеже тя е била проведена именно за да се избягнат те. Изобщо в последно време, което ще рече вече някъде към 20 години, аз започнах все повече да вярвам на древно-източното схващане за събитията и за целия свят, че ако нещо се е случило, то значи така е трябвало да се случи, значи се е осъществила една от паралелните възможности, ние живеем в една от паралелните Вселени. Понякога това е много коварно твърдение — защото то означава, че, да речем, атомната бомба над Хирошима е била необходима (за да стресне сериозно японците), или че атентата на Ладен е бил нужен (за да вразуми побойниците-американци), или че (за да дам пример с неодушевен причинител) появата на СПИН-а е била нужна (за да ни накаже за нашето блудство), или че всичката изкуствена храна (като последния хит в кулинарната индустрия — кренвирши от картофено пюре и емулсия от ... свински кожички), че и бума на хомосексуализма (до което доведе, между другото, еманципацията на жените), всичко това е било съвършено необходимо (щом като не сме в състояние да снижим прираста на населението до няколко процента на столетие, а не два пъти за 35 години), и други примери. Към такова разсъждение трябва да се подхожда винаги с голяма предпазливост, но то по всяка вероятност е справедливо, и трябва да се вземе на въоръжение, поне поради невъзможността да имаме точен критерий за полезността на дадено събитие, защото винаги трябва да отчитаме и фактора време, а като мине достатъчно време, то ситуацията се променя из основи и да я разглеждаме пак в старата светлина е просто неправилно (както да съдим за Октомврийската Революция от днешните "демократични" позиции).

     Ех, господа, не знам, но ако аз бях в ... обувките на Ленин (както е прието да се казва на английски), или в неговите панталони (аз бих се събрал там, аз съм слабичък — с 3 билетчета дневно за всички разходи човек много не може да надебелее), и ако можех да организирам всичко така брилянтно както Ленин е успял да го направи (което аз не бих могъл, аз може и да не съм лош теоретик, но не съм никакъв практик в работата с големи маси от хора), то аз бих провел същата революция и по същия (или подобен) начин! Защото аз имам много идеи за подобрение на комунизма, или на капитализма, или на религиите, и прочее, но това са голи идеи, те трябва първо да се обсъждат дълго (което обикновено означава да са оплюват — това е така, не се заблуждавайте, думата "дискусия" е латинска и означава разкъсване със зъби на късове, както правят кучетата; а наскоро аз стигнах до аналогични изводи и за думата "диспут", защото на италиански sputare означава плюя, същото като английското spit), и чак след това деструктивно обсъждане да се започва да се мисли как те да се приложат. А пък за прилагането на нещо полезно, за убеждаването на хората да направят нещо без което е невъзможно, което е просто необходимо за всички (като, да речем, да няма просяци, относително бедни това може — и като че ли е нужно — да се допусне, но не наистина мизерстващи), за това нашата палитра е твърде бедна и съществуват само два действени начина: или чрез принуда, или чрез заблуда (с някаква измислица, като за добрия капитализъм, когато направо изгаряш от желание да бъдеш експлоатиран)!

     В моя първи "Комунизъм" аз ги докарах до 5, но останалите не са много действени (като възпитанието, примерно), така че Ленин направо виртуозно е използувал и заблудата и принудата (както в шеговитата фраза, че "колхоза е доброволно начинание, ако не искаш — ще те накараме"); той се е опитал и да реформира военно-временния комунизъм посредством въвеждането на политиката на НЕП-а (което направи и Горбачёв по негово време), и да не се разчита само на силата, Сталин е бил този който е разчитал предимно на силата. Аз повтарям, аз ще направя после много предложения за подобряване на комунизма (или капитализма, което в редица случаи се свежда до едно и също), но аз не виждам какво по-добро би могло да се направи в тези далечни времена от преди един век, и в тази изостанала (очевидно, за мен, но тогава) азиатска (както казах) страна. Мнозина биха могли да възразят за националистическата политика на Ленин, но това е основно по времето на Сталин, или е било продиктувано от елементарни съображения за териториална безопасност, и всичко подлежи на спорове, защото това, че Грузия, да речем, се е отказала от алианса с Русия (и това след като нейния "железен" човек е напакостил колкото може там), или Прибалтийските страни също се отказаха (независимо от това, че самите руснаци винаги са гледали на тях като на един вид аристокрация), или Украйна също не знае какво иска, и колко украинци искат едно и колко друго (аз съм изказвал своето мнение и по този въпрос), но по времето на Революцията аз просто не виждам грешки, а времената са били много тежки, и без Червената Армии е нямало как да се мине, хаоса е щял да бъде по-голям, очевидно. Така че хайде аз да свърша с тази точка и да мина към следващата.


2. За Ленин


     Господа, Ленин е бил гений, това за мен (сега) е очевидно, но това, което до известна степен не ми харесваше, беше, че за него се говореше навсякъде, той, т.е. негов паметник, стърчеше във всяко населено място, а аз съм човек с чувство за мярка. Обаче то аз съм такъв, а не останалите, и после нали все се раждат нови хора, те трябва да бъдат възпитавани, така че аз не знам, от гладна точка на PR-а (т.е. public relations, връзките с масите, което се свежда до тяхното манипулиране) всичко навярно е било според каноните! Защото вижте сега рекламите, официалната политика, дейността на всяка една религия, и прочее, и ще установите, че всичко се свежда до това, т.е. до фразата, че "всяка многократно повторена лъжа става истина"; аз бих предложил да се сменят поне думите а само смисъла да остава същия, обаче не е така, цялата работа е тъкмо в повтарянето на една и съща фраза, в мантрата, във самовнушението, такъв е човешкия материал, ние не сме много по-добри от папагалите.

     Така, но аз лично известно време се заблуждавах мислейки, че той е просто зъл гений, както и Маркс преди него, обаче и това не е така, той е човечен и добър по натура — когато никой не му възразява, разбира се, и аз съм такъв, защото може да се възразява, но по същество, а не само от любов към противоречието —, и знаете ли защо? А-а, аз съм човек със своя крачка, не съм тривиален като болшинството, аз често прилагам ... лингвистични доказателства, и тук имам пред вид неговия, ами, псевдоним, "Ленин"! Разбирате ли, той означава само това, че той е човек от реката Лена, ама тук и самата река е навярно тихичка, щом като тя има такова спокойно и женско име, това не е бучащия Дон или Дунав, или крещящата Ниагара, и прочее, тя навярно е като реката По, пее си и си тананика нещо тихичко. И този псевдоним не имплицира никаква сила (както, да речем, този на Сталин, или пък на Чингиз Хан, или на "хита" Хитлер, и прочее). Тук нещата са донякъде както с мен, с Мирски, та нали аз съм просто "мировой" като световен (в руския) и мирен човек, и всичко което аз предлагам се свежда само до мирни промени, и се отнася за целия свят (и мен, малко по малко, света започна да ме чете, на различни езици). А името, господа, е много важно нещо, то определя поведението на човека, той някак-си се настройва към своето име. (Както, за да дам пример, името на Мазох, откъдето е мазохизма, то е станало толкова интересно защото тук корена е старо-гръцки и латински и това е женската гръд, mazos, mastos, mazecto- понякога, че и Захер също не е като при другите хора, така че то е станало нарицателно, защото: ами какво може да се очаква от този "цицо-стискач"?)

     Освен това Ленин е човек умерен, а това според мен, от висотата на моите почти 70 години, е основния признак на интелекта. А това и не е мое мнение, разбира се, аз обичам да преоткривам "колелото", както са казва, това е древния лозунг "Нищо прекомерно", който е и старо-гръцки, а и санскритски в известна степен; това в същност е диалектика, защото всичко трябва да се стреми да се намира по средата на "ластика" на който то е закачено и по-настрани от самите краища, от екстремумите. А пък той е умерен защото 10-тина години след революцията той започва да мисли как да умери този военно-временен комунизъм, започва да въвежда НЕП; а и когато е вземал от кулаците земята им е оставял нещо, не ги е правил съвсем сиромаси, също и от тероризма е стоял на страна, и за експорт на революция не е говорил (а сравнете пак с някоя религия, поне с християнската: та нима не е имало християнски мисии във всички страни където това е било възможно?). Така че Ленин не е екстремист, и ако той е прибягнал до безкръвна революции, то това е било предвид на елементарна необходимост.

     Но за моето заблуждение някъде към 90-те години за неговата злоба има значение и това което видни наши СДС-ари ("единствените" демократи, ако им се вярва) твърдяха, че той, виждате ли, в писмо до Горки, говорел пренебрежително за някои интелектуалци казвайки, че "те не са интелектуалци, те са л. (говно по руски, че и латински)". Това навярно е така, но, господа, аз трябваше да се занимавам с публицистика повече от 10 години, и да започна да се превеждам на по-чужди езици (като английския), за да проумея елементарната истина, че думата "л.", не е псувня, това е просто силна думичка, но масово използувана като твърде културен израз на Запад (т.е. в целия свят), за да не се използуват по-груби думи. Та нали той е пътувал по цяла Европа в началото на миналия век, той знае какво е прието при хората и какво не е.

     (Думата "г." това е немското Scheisse или английския shit, което е къде-къде по-добре от f#ck it, или ё# те или блядь (за руснаците) и прочее. Аз даже мога да ви науча на една италианска псувня, която днес всички италианци, и млади мацки и тинейджъри, особено те, я използуват едва ли не на закуска, на обяд, и на вечеря, и по 5 пъти дневно между храната, това е тяхното vaffanculo, където е разбираемо само окончанието, culo, което значи, моля за извинение, задник, дупе, а за началото се обяснява че това идвало от основния глагол vado /vadere, или точно va в 3-то лице ед. ч., и вариацията на техния масово използуван глагол fare в смисъл на "правя", но -fan- е въобще неправилно, и целият смисъл на това се свежда до руското, или по-скоро полско, "пошёл в жопу". Ами как мислите вие, това културно ли е? Разбира се че не е, но хората го използуват. Това е, ами, просто самоизява, тъй да се каже — четете Ойленшпигел, той обичал да прави това, да оставя своите екскременти, навсякъде където може, и на кревата, и в някоя библия, и т.н.)

     А по отношение на това, че някои интелектуалци основно парадират с нещо неприлично но ловящо очите на хората, аз мога да приведа, да речем, така наричаното изкуство състоящо се в рисуване по ... голо женско тяло, по гърдите или задните части, навсякъде. Аз не казвам, че това е лесно, тук е нужен известен талант, но това е, с извинение, ху#ня (според руснаците), това е несериозно. И не е само това, вземете нашите първи демократични действия състоящи се в легализиране на проституцията — Ленин в своя първи декрет решава въпроса със земята за бедните селяни, а нашите демократи като нещо от първостепенна важност легализират най-аморалното поведение съгласно всички религии — това са странични ефекти, те могат да имат място в едно толерантно общество, но не и в условия на абсолютен бойкот от страна на целия Запад на младата съветска държава, което очевидно е поставяло под заплаха самото съществуване на тази държава, тук са нужни действия за спасяване на живота, тъй да се каже, а не за показване на голи дупета (не че аз знам за какво е ставало дума в това писмо на Ленин, но по всяка вероятност това е било нещо в стила на популярната руска частушка "мимо тёщиного дома /я без шуток не хожу /то ей х. в окошко суну, /то ей жопку покажу"). Такова несериозно изкуство може да има място само в условията на (загниваща) демокрация, като тази в която ние живеем днес (и в която и аз самия мога да си позволя да пиша и шеговити лимрици, и прочее порядъчно вулгарни стихчета, но и това след написването на цял куп сериозни материали).

     Така, но аз мисля, че имам значително по-сериозно основание за оценка на интелекта на Ленин, и това е свързано пак с езиците. Аз имам предвид просто че той е знаел 3-4 европейски езика, и не по учебник, защото той е бил и в Лондон, и в Берлин, и в Париж, че май и още някъде. Значи, виждате ли, аз съм обяснявал това на друго място, но ако е накратко, то самите езици се считат още от Древна Гърция за логически действия (не че това е съвсем така, но ако човек говори образовано, то това навярно е така), и в мозъка му се формират езикови петна (в мн. ч. ако човек знае няколко езика). Аз не се наемам да твърдя, че това са действително петна, т.е. че те са локализирани в пространството, но когато те са няколко то те започват да кореспондират едно с друго! Те правят това защото всичко, което човек изучава, той го изучава на даден език, и ако след това трябва да изрази това на друг език то той трябва да мисли, трябва да строи фреймове, както вече се казва, ама това е страхотна работа за нервните окончания. Това е преди всичко установяване на връзки между една област от мозъка и друга, между думите, но всяка дума се описва със своите фреймове, таблици, списъци, връзки с другите думи, това не е просто така записано някъде, за това са нужни хиляди и хиляди пресичания на невроните.

     Самото мислене има сложна биохимична база, то се състои в обмен на ... йони, примерно, един неврон казва на друг в един синапс: абе я ми дай ти малко калциеви йони, а пък аз ще ти дам за това ... вносни чорапогащници, ако използуваме изрази от тоталитарното време. Обаче важното е, че невроните са заинтересувани от този обмен, и по този начин протичат импулси по тях, а ако се пресекат само 100 неврони с други 100 събратя, то това прави вече 10,000 възли. Така че това от една страна е нужна активност за мозъка, а от друга това е домисляне, допълнителна преработка на информацията, установяване на нови знания, и това през цялото време когато превеждаш нещо в главата си, непрекъснато! Ще ви дам един пример, тъй като аз съм се занимавал с лингвистични проучвания повече от 10 години, може би и цели 20, аз все нещичко съм научил. Да вземем славянската дума "среда"; само когато човек се опита да я преведе на английски (и не само), то той разбира, че тук, всъщност, са скрити два фрейма, две понятия, това е самата среда на нещо, и цялото обкръжение (environment), всичко което е извън средата!

     Схващате ли, това е много силна диалектика, това е дуализъм, това идва някъде от санскрита, аз обяснявам това по-подробно на друго място (ако не някъде другаде, то поне в моя Urrh). Или вземете връзките на обикновеното сексуално сношение с разни полу-прилични думи използувани в различните езици (като руското трахать, или нашето чукам, or screw, o scopare по италиански). Това са все нови и интересни идеи, а във всеки език има свои идиоми, те може да си приличат малко, но и силно се различават, така че изучавайки нов език човек се приобщава към нова психологии, той сравнява, опитва се да намери компромисни решения, защото вижда, че всички народа са по своему прави, и това безспорно прави човека по-умен. Докато някой не успее да се откъсне от единствения роден език и да се възвиши над него, да види нещата и през очите на другите народи, то той не може да стане достатъчно мъдър, повярвайте ми. Аз знам по себе си, защото яз вече използувам 4 чужди езика, освен моя български, аз отдавна не чета книги на български, на мен това ми е скучно, така че ние с господин Ленин сме колеги в известен смисъл, ние се разбираме един с друг с половин дума, че и изобщо без думи понякога. Да, само че аз стигнах до тези познания когато наближавам 70-те, а той е бил такъв още в неговите 20-тина години, в най-лошия случай около 30-така, това е.

     Изобщо, ако Ленин бе успял да поживее още 20-тина години, или поне още 10-тина, то положително всичко щеше да бъде много по-добре, той навярно би намерил начин и за по-добро центриране на комунизма, т.е. за доближаването му до капитализма, и за по-удачна експлоатация (защото това, с което капитализма се оказа по-добър от социализма или комунизма, това е преди всичко по-добрата експлоатация при капитализма, за мен това е очевидно), а може би би успял и да подобри вида на комуните, било то в селата, било в градовете, но това са въпроси до които аз ще стигна към края на материала. Така че аз минавам към следващата точка.


3. За Сталин


     Е, тук аз няма особено да го оправдавам, но все пак ще приведа редица смекчаващи обстоятелства. Ще започна с псевдонима му, това че той е стальной-железен човек (тъй като някакъв-си Джугашвили не е много хубаво име за кариера в Русия, а е и дълго, пък и нищо не говори на хората). Така че той е стигнал до стоманата, но тук е важно кога се е случило това, някъде в годините на Втората световна война ли или малко по-рано. И както аз прочетох в една книга той бил започнал да се подписва с този псевдоним някъде около 20-та година, когато до Върховен Главнокомандуващ е било още много, много далеч, било е въобще неизвестно можело ли е да се очаква това, или това са само блянове. Тоест човека е живял под знака на това име, той се е стремил към него (както и аз, който си избрах моя псевдоним примерно в 1995 година, но тогава аз още нито съм мислил нито съм сънувал, че ще става най-великия — нали така? — демо-критичен реалист на 20-тото и 21-то столетие). Това е много важно, според мен, той самият се е формирал такъв, какъвто е искал да стане.

     А какъв е искал да стане, а? Ами разбира се че по-голям комунист от самия Ленин, най комунистическия комунист, до мозъка на костите си (и до връхчетата на пръстите си, и до краищата на косите си, и т.н.). Това е неговата същност, господа, той не е злодей нито тиранин, той е просто истински комунист, и затова той така тежко дискредитира системата, системата на комунизма, и днес хората на Запад под комунизъм разбират сталинизъм, защото така им е изгодно, което и е така и не е така. Като сляпо следване на идеята това е така, но от нормална човешка гледна точка той е изкривяване, перверзия на комунизма, аз бих казал още варваризация на комунизма! Харесва ли ви този израз? Но имайте предвид, че аз донякъде го познавам варваризма (или барбаризма, ако се придържаме към западния стандарт), защото аз съм достатъчно интелигентен за да мога да се ориентирам в тези неща, и още съм българин, така че съм длъжен да знам в какво се състои духа на българина. И ние твърде бързо успяхме да дискредитираме демокрацията и съвременния капитализъм, който е лош, разбира се, аз го оплювам, той може и трябва да бъде по-добър, но той никъде не е толкова лош колкото в моята България, ergo без наша вина тук не може да се мине, само с обективни обстоятелства (че ние сме бедни, без демократичен опит, и т.н., а че и комунистите ни били откраднали всичко което са можели и са го изнесли зад граница, което вече е бая далече от истината) не може да се обясни това, че тъкмо в най-бедната държава от половин-милиардната обединена Европа, в България, съществува най-десния капитализъм, приблизително от времената преди Първата световна война.

     И след като аз се отклоних към българите и барбаризма, то аз мога накратко и да дефинирам какво е това варварина: това е човек който живее сам за себе си, не се съобразява с другите, нито в пространството (т.е. около него), нито във времето (т.е. с миналите и бъдещи поколения), и в същото време колкото по-малко знае, толкова повече си мисли че всичко знае. При варварите може да съществуват идеи и убеждения, но те изхождат само от тях самите, и са екстремални колкото е възможно. Приблизително така е постъпил с комунизма и товарищ Сталин, който се е придържал към буквата, тъй като това му е давало възможност да се отличи от другите, но не и към някакъв идеализиран комунизъм, в каквато посока аз се движа, и който е стоял в главата поне на Ленин (защото той е въвел все пак НЕП-а, а това като че ли е отказване от идеите на комунизма и връщане към капитализма и частната собственост). В същото време Сталин е преследвал неотстъпно неговите екстремални идеи за комунизма, където всеки трябва да мисли само за другите, и в никакъв случай за себе си. Екстремалните решения са синоним на глупостта, според мен, но тук работата не е само в недостатъчен интелект, аз не се наемам да ви убеждавам, че Сталин е бил необразован, не, той е бил просто фанатик, а човек който поставя себе си сред другите хора не може да бъде фанатик, той неизбежно ще бъде реалист и умерен, тъй като всички хора са слаби или грешни.

     Но, господа, от друга страна — то само Мьобиусовата повърхност има една страна (но тя е получена с помощта на трик, тя не е съвсем реална) — Сталин в известна степен и е помогнал на комунизма, съхранил го е, може и с твърде насилствени мерки, но той е действал правилно в обстановката на размирици и войнолюбиви планове на западните държави! Той е станал, в определена степен, този "камък", за който се говори в пословицата (май че не съм я чувал на български) "нашла коса на камень" (т.е. ударила се, притъпила се), той не само е победил фашизма, но и е развил икономиката на изостаналата Русия, защото тази държава очевидно е била значително по-изостанала по сравнение със страните от Западна Европа. Аз не знам, може би на някои ще се покаже твърде тенденциозно следното твърдение, но аз мога най-малкото да го изкажа, а пък който иска да го оспорва. То е следното: ако нямаше Сталин, нямаше да има и ... Гагарин! Е, как е, а? Виж го ти тоя Мирски, ще кажат някои, но на мен то ми се струва съвсем правдоподобно и ако то не може да се докаже, то може просто да се поразсъждава малко непредубедено. Та нали сега и самите американци използуват руската космическа станция Мир, че и съветските ракети, нищо че са комунистически, а? И после, след като сега и руснаците имат атомно оръжие то може би по този причина американците (а то и французите, и други) не хвърлят повече атомни бомби, защото това много им харесва на тях!

     Както виждате всичко е взаимно свързано, всяко зло за добро, че и обратното. Аз не казвам, че сталинизма може да се повтаря и че той е хубава страница в историята на комунизма, но след като той се е случил, то той, в определена степен,, е бил необходим и неизбежен; т.е. той не би имал място в историята ако Запада не е искал да се бие, ако не е имало тези световни войни, ако хората от целия свят бяха взели да помагат на Руската държава, поне за това, че там хората живеят (т.е. са живеели) лошо, но и в името на по-доброто бъдеще на човечеството — и ако някой от вас вземе да отрича, че благодарение на комунистическия експеримент капитализма по целия свят (с изключение, навярно, само на обърканата България) сега е значително по-добър от този капитализъм от времето на Айфеловата кула и конвеера на Форд и т.н., то аз просто няма да му обърна внимание, това е човек без акъл, или поредния фанатик на своята идея. Сталинизмът в днешно време е безусловно погрешен, но по времето на Сталин — ами един Господ (или дявол) знае.

     Извода, за избягване на такива ситуации, хората отдавна са си направили, това е да съществува правилото за двата мандата, но и тук може да се спори, и може да има изключения (примерно в условия на война). И после това правило съществува само за Президенти, но не и за всички политически личности, и после то може винаги да се заобиколи по някакъв начин. Господа, не забравяйте твърдението на Макиавели в неговия "Принц" или "Княз", че висшия държавен деятел, особено Император или Фараон (или Генералисимус) трябва да стои на власт колкото се може по-дълго, за да може хората да свикнат с него и да му се подчиняват без да му намират през цялото време недостатъци. Тук нищо не може да се направи, такава е психиката на хората, а и на животните, че ако те са в състояние да изменят нещо, те и се опитват да го изменят, без значение дали това е нужно или не, те просто не могат да стоят със скръстени ръце, не че те са обезателно лоши, това е просто жажда за действие. Демокрацията прилага един доста оригинален похват, пита ги за неща за които е по-добре да не ги питат, с оглед на това после хората да се чувстват някак обвързани със задължението да се подчиняват, но на тях все едно им се иска да сменят ръководителите си колкото по-често могат, и това се случва съвсем не рядко.

     Но в същото време хората сами искат някак-си да поддържат силния юмрук, който не би им позволил да не слушат. Ако някой от моите читатели си мисли, че тук Мирски си противоречи, то нека забрави за това (защото Мирски не може да си противоречи, или тогава трябва да си противоречи сам на себе си — такава е диалектиката, господа), защото вие всички сте чували за някои "президентски" фамилии, като Ганди в Индия, или Кенеди, че и Буш (ако не греша) в САЩ, и други, и на любовта към силния юмрук (както казах някъде в началото) се крепят всички десни партии (а и левите). При това сравнително неотдавна руснаците доказаха — това е стара на рекордите, нали, в някаква степен, на революционните идеи — че правилото за двата мандата може лесно да се заобиколи ако имаш свой доверен подчинен, който формално (или не съвсем) да те замества за един мандат, и после всичко отначало.

     И изобщо, за правилата и изключенията, аз ще изкажа сега пред вас следната максима: всяка устойчива система от правила трябва да съдържа едно правило, което да позволява да се изменят правилата на системата! Ето така, по Мирски. Тоест ограничение за заемане на отговорни държавни постове трябва да съществува, но то трябва да допуска изключения (както и Наполеон на времето си е успял да заобиколи правилото, че върховния Консул, или както той се е наричал там, не бива да бъде по-млад от 40 години). И после, господа, вие представяте ли си какво е това да бъдеш Генералисимус, а? Аз лично не мога да си представя това точно, това е нещо като Бога, или Папата, или някой Фараон (пътеводен ... фар или фонарь, ако питате мен), или Император, той не е като другите хора, не е обикновен смъртен. А даже и Боговете могат понякога да грешат, или най-малкото досега никой не е доказал противното.

     А сега нека поразсъждаваме малко за наказанията на Сталин, за ГУЛАГ-а, за терора в който са живели хората тогава. Че е било тежко, това е очевидно, но пък и времената са били тежки, обстоятелствата са били изключителни, или поне са били такива от гледната точка на непогрешимия Сталин, но аз сега ще издигна твърдението, че и самите пострадали са виновни (за това че са се оказали сред пострадалите)! Защо аз мисля така ли? Ами, от една страна, защото официалното признание на нещо не го прави вярно! Това е просто доказателство за подчинението на човека, което обикновено е важното (хората да не възразяват и да не пречат на движението на държавната колесница). Това не е йезуистика, това е очевиден факт. Вземете за пример случая с един старец Галилей, и един младеж Джордано; той Галилей е открил, че се върти Земята а не Слънцето, както е написано в Светото Писание, но той, бидейки научен от опита на своите години, решил че нищо не му струва да се откаже от това твърдение, щом интересите на Църквата изискват това, докато в същото време непреклонния (като всички младежи) Джордано така и изгорял на кладата. Ето така. И нима вие мислите, че щом Галилей се е отказал от своето учение то Земята е спряла да се върти, а? Обаче Джордано просто е искал да покаже колко упорит е той, искал е да стане мъченик, и е станал, разбира се, никой не му е попречил, най-малкото простия народ заради когото той се е старал.

     С което искам да кажа, че героизма, когато той води до нещо положително, това е едно нещо, но празното самохвалство и отстояване, даже на очевидни, идеи, но противно на официално приетата в момента догма, е съвсем друго нещо, това е безполезно старание, потомство може и да запомни техните имена, но поне в момента на постъпката им те нищо няма да изменят. Към което идва и втория момент, а именно, че съществува истина и истина, т.е. че има йерархия на истините, и някои истини могат да бъдат по-важни от други, и в края на краищата нали всичко е относително, ние никога няма да познаем абсолютната истина. И по-важни могат да се окажат истини от по-общ характер, като, да речем, подчинението на масите. Защото най-важния въпрос в социалното управление (според Мирски) това е въпроса как да се накарат тези, които не разбират необходимостта от осъществяването на някое разумно за всички в момента поведение, да се подчиняват, и това се решава само по два начина, както аз казах в началото, с принуда или със заблуда. И в името на нужната заблуда някой (умен) човек може да се откаже от някои свои убеждения и от конкретната истина.

     Добавете към това още и факта, че тези, които са попадали в ГУЛАГ, са били основно комунисти, или интелигенти, това не са били обикновени работници, така че в този смисъл Сталин е правел това, което и всяка друга форма на варваризъм прави, той е пречел на своите хора, отслабвал е сам комунизма (в стремежа си да го засили — пътя към ада е усеян с благи намерения, нали?). Това е печална история, но ако хората са имали повече акъл, то и страданията са щели да бъдат по-малко. И после, Боже мой, ами не забравяйте че човека на стари години е бил просто болен, а е бил и този шпионин Берия, в когото той бил повярвал, и както обикновено става, човек страда тъкмо от своите приятели, от враговете си той накак-си се защитава. Така че аз, доколкото беше възможно, "побелих" и Сталин, и мустаците му и ноктите му и всичко останало. Което аз правя защото аз самият съм склонен към компромиси (на стари години) и защото съм чувал сентенцията, към която се присъединявам напълно, а именно, че интелигентния човек признава всяко управление (защото то предотвратява хаоса), докато обикновения и неук човек се противопоставя на всяко (даже и на най-доброто) управление.

     Е, като че ли достатъчно се занимавахме с този "мъченик" на комунизма, и е време да преминем към следващата точка.


4. За Комунизма


     Да ви призная, скъпи (защото сте малко, а?) читатели, аз не мислех първоначално да включвам тази точка, защото това уж е известно на всички (какво е това комунизъм, и "как той се яде", както казват руснаците), обаче може и да не е съвсем ясно, може хората да бъркат желания с действителност, или да подхождат формално към въпроса, да не разбират кое е по-важно, така че аз реших да ви дам и своята гледна точка за този феномен. Тук ще има следните подточки:


     а) Алфа и омега


     Комунизмът, господа, това е алфата и омегата на всички човешки желания, от дълбока древност и до ден днешен! Той е това, към което са се стремили хората и в първобитните общества, и към което се стреми всяка религия, това е рая на земята, нито повече нито по-малко! Ами преценете сами, с какво се характеризира той? Ами с това на всеки да се дава съгласно потребностите му, нали така? А пък и да се взема съгласно възможностите това е само справедливо. И така е било (или ще бъде) в рая, ако вярвате на която и да е религия. Ето, да речем, приискало му се на човек да си напълни тумбака, то тогава той само протяга ръка към най-близкото плодово дърво (освен забраненото, разбира се), откъсва едно плодче, и набива, искам да кажа дъвче, докато се насити, нали? Или пък го е замъчила жаждата, то тогава той пие вода от най-близкото ручейче и работата е свършена. Или се налага малко да се пооблече — взема едно лозово листо, или от палма, може и кленово, според случая, и прикрива с него това което е нужно, или пък си майстори някаква наметка или нещо друго. Или му се прииска малко да се посношава (ако Бог позволи, ама Той и би позволил, ако Адам и Ева не били започнали така безсрамно да практикуват цялата Кама-Сутра пред очите Му), тогава той и поляга някъде и са заема тихичко за изпробва всички органи, а то току-виж нещо се развалило. И други подобни.

     А сега не е така, даже и в (неприлично) богатата Америка човек трябва да мисли поне да не си забрави картичката за банкомата, защото без нея в нито един супермаркет няма да ти дадат да хапнеш и да пийнеш, а по отношение на облеклото и жилището е значително по-зле, и със здравето не всичко е уредено както трябва, и с обучението, и с общуването с другите не е така (ако не си от своите хора то всички странят от теб, и мацките не се съгласяват), и тъй нататък. И колкото и да се развива човешкото общество след пост-индустриалното, то хората винаги ще искат да задоволяват своите основни потребности, който (и то съгласно западни критерии) са следните: храна, стряха, продължение на рода (тоест обикновен секс — без садо /мазо). После идва кариерата, желанието да се придвижат напред, и на пето и последно място стои желанието (ако човек стигне до него, а и ако разбира как) за развитие и усъвършенстване на самия себе си (да речем да ... си мърда ушите — далеч не всички го могат —, или да танцува буги-вуги, или да рисува, да пее, да изучава чужди езици, да решава математически задачи, и така нататък). Единственото нещо което човек не иска непременно, но което му е нужно, ако питате психолозите (или Мирски, той знае всичко, нали?), това е той да среща трудности на своя път, но такива които може да преодолее; а може, навярно, да се добави още и обикновен късмет (да речем, да не се окаже на пътя на падаща от покрива керемида).

     В този смисъл от комунизма просто не може да се избяга, каквото и общество да съществува, то може да се обедини с идеите на комунизма. Примерно, първобитно-общинно, или религиозно, или монархично, че и по времето на фараоните и крепостничеството хората са искали да ядат и пият до насита и да имат в някаква степен и останалите елементи на комунизма, които следват.


     б) Собственост


     Въпросът със собствеността е основен въпрос във всяко общество, и той все още не е разрешен правилно, а по всичко личи, че никой и не мисли да го решава. Тук е полезно да привличаме от време на време идеята за живота в рая и за животните, защото в рая не е имало частна собственост, и сред животните тя не съществува, освен очевидно неизбежната, т.е. място на обитаване, жилище. В същото време сред хората тя съществува и е обоснована, аз не казвам че не е. Вземете за пример още древните религиозни изисквания само първородния син да става собственик на всичко, не втория и не третия, и не дъщерите. Собствеността е обоснована, защото, както казват сърбите, у чужди раце само … к#рец става, това е така, и човек я пази повече от нещо чуждо или от това дето расте в гората. От друга страна, обаче, собствеността се дава просто така, за да има някакъв собственик, съвсем не на този, който е по-способен да я владее и умножава, или поне да я поддържа в добро състояние. Че когато човек се ражда не е известно какъв той ще стане като порасне е ясно, обаче човек се развива, често се вижда кой е по-способен, ама не, парите си имат свои закони и те обикновено се събират на купчини, слепват се с други пари, и ако сумите са малки, то човек просто по никакъв начин не може да стане богат.

     Така че въпроса е сложен, но съвсем не е неразрешим, ми се струва, ние просто не сме свикнали да мислим разумно, ние искаме да се надлъгваме един друг. И в резултат на това със собствеността става така както и с правото на силата: приема се че силния е прав, което далеч не винаги е така, и парите остават при този който ги е получил, наследил, а не отиват при този, който би ги използувал по-добре. Тук има някакъв самонастройващ се механизъм — аз не виждам всичко в черно, аз се старая да мисля — и обикновено се получава, че когато човек няма пари то той се стреми към тях, но когато има толкова много, че, както казват руснаците, и пилците не искат да ги кълват, то тогава той се старае някак да ги разпредели, да върши добро с тях, но пък просто да вземе и да ги раздаде, с това няма да помогне на никого, хората, като казах, искат да имат някои преодолими трудности, и това, което се получава наготово, не се цени (както в един много стар виц за един грузинец, който си завел в къщи едно леко момиче, и то бързичко се съблякло и легнало на кревата, а той, недоволен от това, казва: ставай, обличай се, и се съпротивлявай!). Затова сред някои народи е известно мъдрото мнение, че фирмите съществуват обикновено 3 поколения, където първото ги създава, второто ги разширява, а третото започва да ги разхищава. Аз имам свое мнение в това отношение и ще го изложа накратко в следващата точка за бъдещето (на комунизма).


     в) Комуни


     Тук също не всичко е както трябва, но аз най-напред ще спомена, че комуни са съществували от дълбока древност, съществували са във всички религии, и мине се не мине известно време и те пак се появяват. Защото всичките науки и обучението — аз мисля че никой няма да вземе да отрича това — са започнали да се развиват в комуни, към манастирите (или в тъй наречените медресета към турските джамии), доказателството за което е пак етимологично, думата декан (на институт) и дякон (на църква), които в английския са представени само с една дума, dean. После и грижите за здравето на хората, както знаете, също са започнали да се прилагат под егидата на църквата (Червения Кръст, или Полумесец), и приютите за бездомни деца също първоначално са се строели към манастирите, и така нататък (болшинството от социалните дейности се поемат от църквите, защото иначе няма кой да се заеме с тях). Което е така, защото комуните помагат на хората когато те са слаби, очевидно, само когато те се почувствуват силни, забогатеят, само тогава те започват да се опъват и не искат да влизат в комуни, нещо което е било забелязано още от Платон някъде преди 25 века.

     Така че аз мога с чиста съвест да твърдя, че лоши са не комуните сами по себе си, а лошите комуни! А какво значи добри или лоши? Ами, такива, които съответстват на производителните сили, биха казали комунистите, което ми се струва малко мъгляво и аз ще кажа: такива, които дават възможност за по-добра експлоатация, за такава експлоатация, която се харесва на хората! Защото то е така, има такава експлоатация, която се възнаграждава добре и човек сам се стреми към нея — примерно в секса, та нали всяка мацка, ах, sorry, жена, иска мъжът да я такова, да експлоатира нейните сексуални органи, и същото правя тя с мъжа, изсмуква всичките му сили, и това на него му харесва. На мен това ми стана известно отдавна, и затова аз не отричам експлоатацията, тази дума съвсем не е чак толкова лоша, и после: да считаме, че обществото започва да съществува с появата на разделението на труда и създаването на условия за експлоатация, а пък при комунизма тя изведнъж ще изчезне, това означава да признаем, че комунизма е идеализирано общество, каквито в природата няма.

     Е, до по-добрата експлоатация аз скоро ще стигна, но комуните вършат не само това, те свързват хората, а човека е стадно животно, той не може са съществува добре в изолация. После те се грижат за нуждаещите се, и е съвсем естествено, че ще искат и членовете на комуните да правят нещо за самите комуни. Така че, както виждате, хората и искат и не искат комуни, всичко зависи от вида и момента. После не забравяйте и следното много важно положение, някакви групи от хора винаги трябва да съществуват, но сега ние нямаме нито големи родови общини, нито затворен селски начин на живот, където хората си помагат с каквото могат, нито даже страни, националности, всичко става интернационално (примерно, навсякъде е пълно с китайци и араби, ако не броим евреите, или циганите, и прочее), а приблизително от половин век вече няма и семейства, те са почти изчезнали (аз не знам как е в другите страни, навярно пак така, но в България, съгласно преброяването на населението през 2010 година, 55%, т.е. повече от половината, живородени деца са извънбрачни!). Затова отчуждението на хората става все по-голямо и това води до различни безредици, до загуба на смисъл в живота, до наркомания, и прочее. Нещо трябва да заеме мястото на семейството и/или комуната, но на това аз ще се спра в следващата точка.


     г) Връзки с обществото


     Тук аз имам предвид отношението на комунизма към другите социални структури, защото да считаме, че всички ще бъдат убедени комунисти е просто нереално, това може да съществува само известно време когато всичко кипи и живота още не се е адаптирал към новата ситуация. В това отношение комунизма, и особено сталинизма, не подхождаха правилно, и затова накрая се случи това, което се случи в 1989-а и 90-а години, но, от друга страна, може би така и би трябвало да бъде, защото обикновените хора са неблагодарни и глупави, уви. Аз имам предвид, че, разбира се, е по-добре да има някакво компромисно решение, да има различни форми на собственост, и платено и безплатно обучение и здравеопазване, и прочее, но това по всичко личи че е много трудно да се постигне, и както показва опита на многострадалната България, ако дадеш право на хората да избират те избират тъкмо това, което не е за тях, те са истински глупави дечица. Е добре, щом вече се върнахме пак в руслото на капитализма, то е нужно да мислим какво може да се направи при тези условия, на което аз ще се спра съвсем скоро, но тук аз мислех основно за корелацията на комунизма с църквата, с народните традиции, с монархията, с дребния бизнес, и прочее, което отношение беше не съвсем толерантно, да не кажем нещо по-силно.

     Обаче, виждате ли, всичко зависи от нацията и то установените в нея условия и традиции. За пример на мен ми се иска да обясня защо само французите са започнали да избиват своите аристократи, и да се гордеят пред целия свят с тяхната гилотина, а в другите страни народа не е бил толкова ожесточен. Аз съвсем наскоро стигнах до този извод препрочитайки една детска книжка за епохата на средновековието, където всичко, за да не се отвличам, било тръгнало от историята с тяхната ... Жана Д'Арк, която спасила Франция от набезите на съседна Англия, действително започнала, заедно с нейната рицарска армия да разгромява англичаните, и изобщо не е мислила да завладява кралския престол, но аристократите буквално я предали в ръцете на врага, затворили вратите на крепостта, когато тя излязла да се сражава с врага, и после не я пуснали обратно! Такива постъпки народа не прощава много векове.

     Е, към аристокрацията трябва да се присъвокупи и църквата, която по различен начин се е отнасяла към революцията, и затова в България и в Русия отношението към църквата от страна на комунистите е било различно, в Русия терора на комунистите е бил доста по-силен отколкото у нас. А пък в Италия, за пример, съществува и сега партия на комунистите-католици, или обратното, и в България имаше неотдавна правителство на направо невероятната тройна коалиция, от социалистите (или бившите комунисти), царската партия НДСВ, и етническата турска партия ДПС — и нищо, управляваха не по-зле от другите, и даже по-добре в някои отношения. Главното за едно стабилно, установено общество е толерантността към всички отличаващи се с нещо от масово приетото групи хора (както, да речем, към хомосексуалистите), иначе такова общество дълго време няма да издържи. А и въобще, умението да се стига до компромиси, да се намират умерени решения, лежи в основата на всяко умело управление. Така, и хайде сега да минем към бъдещето (на комунизма).


5. За Бъдещето


     Е, тази точка уж не е свързана с революцията, но след като предлага преразглеждане и развитие на комунистическите идеи в нова светлина, то тя е уместна, а и принципиална за автора. И защо? Ами защото аз имам купчина предложения, те са поместени в други от моите материали, но света еволюционира, някои неща се променят, и самият аз още домислям някои детайли, и никой не ме чете цялостно, така че известно повторение, или по-скоро акцентиране на по-важните моменти, е даже много необходимо, мисля аз. Тук подточките са обусловени от подразделенията на предишната точка.


     а) Експлоататорски минимум


     Мои скъпи читатели, парите изпълняват две функции, те са нужни за удовлетворяване на личните потребности, и за организация на някакво производство, което е свързано с експлоатация на работници, и колкото и да е трудно да се проведе отчетлива граница между тези две функции, някаква граница трябва да съществува. Аз реших, че сума в размер на 1000 МРЗ (минимални работни заплати за месец), и именно така измервани, за да не се налага тя непрекъснато да се променя и адаптира към условията във всяка страна, е съвсем  достатъчна и за осигуряване на който и да е човек с всичко необходимо дори за цял живот, и за развитие на някакъв бизнес, а е и кръгло число (макар че то може леко да се нагажда, навярно). Това значи, примерно, че в една България, където в 2017 година средната МРЗ за месец е 200 евро, тази сума ще бъде 200,000 евро, което напълно стига за започване на някакъв бизнес, дори и половината или една четвърт от тази сума стига, а в същото време, щом годината има 12 месеца, то това прави 80 години по една МРЗ всеки месец, с което човек може спокойно да живее даже и без никакви други доходи; в една Америка, обаче, където за кръгло можем да считаме МРЗ за равна на 2,000 евро (или щатски долари, както желаете), това прави вече 2,000,000 евро.

     Разбира се че човек може да печели и давайки под наем една стая в своето двустайно жилище, и това ще бъде някакъв бизнес, но може да има и три квартири (да речем, в Ню-Йорк, Париж, и Истанбул), и още 2-3 крайградски вили (в Швейцария и на Канарските острови), още 3-4 леки коли, яхта, свой неголям самолет и т.н., и да използува всичко това за себе си, и второто ще бъде поне сто пъти по-скъпо от първото, но ще използуваме 1000 МРЗ като 1 ЕМ (експлоататорски минимум), защото това е удобно, като считаме че както първия, така и втория случай са изключения и един среден човек ще притежава средно 0.1 – 0.3 ЕМ. То е наистина така и при нормални условия никой няма да вземе да развива бизнес нямайки в свое разположение поне стотина МРЗ. Но този ЕМ ще има особено значение при ... унаследяване на пари или имущество, когато ще се прилага драстичен данък снижаващ сумата така, че, както аз предлагам, от 10 ЕМ за човека ще останат само 2 ЕМ, и това по експонента, където 1 ЕМ остава на местото си и всичко по-малко от 1 ЕМ също!

     Виждате ли, това е съвсем справедливо, по много причини. От една страна нищо от никого не се взема докато той е жив, и всеки може да предаде всякаква собственост на когото иска от своите близки дори когато той прехвърли 50, а пък особено когато стане на 70 години, при условието, че те ще му разрешат да управлява тези пари докато той е жив (ако не "забравят"). Тоест всеки може да си печели колкото иска, да стане истински крупен капиталист, но ако може, и само той самия, не неговите синове или дъщери или жена или тъща или който и да бил друг, те ще бъдат принудени да се задоволят само с до 1 ЕМ. От друга страна най-несправедливото обстоятелство, което очевидно нарушава равенството на хората, това е наследяването на голяма собственост, това е което прави едни принцове, а други просяци, и съвършено не е свързано с техните способности. Това е което кара хората да негодуват, не това, че някой-си имал късмет в живота или в бизнеса, ако той сам е постигнал това хората го приемат като Божия справедливост, което е действително така, но огромната разлика между хората само поради някаква лотария на гените вече е съвършено неоправдана, такова нещо в света на животните не съществува, там всеки сам отговаря за себе си и всеки добива всичко сам. Тоест, аз стигнах до извода, че корена на злото не е в капитала изобщо, а във наследяването, и предлагам мерки за избягване на това.

     После, от още една страна, от това могат да пострадат само много крупните фирми, малките и средни предприятия така и ще преминават от едни ръце в други, а там съществува истинската конкуренция, там капиталите живеят, а крупните фирми (там където има стотина или повече работници), в една или друга степен, трябва да бъдат, ако не директно държавни, то тогава муниципални (на местните Съвети), или собственост на някаква група от хора (на някаква комуна, до което аз се приближавам), или поне да стоят в центъра на вниманието на държавата (защото тяхната съдба засяга много хора — това в известна степен е като при банките, които са самостоятелни ама не съвсем, има държавен контрол, гаранция на влоговете на гражданите, и това никой не счита за комунизъм, макар че то е тъкмо това). И най-накрая, ако вие вярвате в това, което яз казах за трите поколения в живота на всяка фирма, то тази мярка даже ще помогне на фирмата, предизвиквайки някакво принудително намаление на нейния размер, ще предизвика нейното разбиване на няколко по-малки и по-управляеми фирми.

     За повече подробности търсете моят конкретен материал, а и сами домислете нещата, но важното е, че това е идея която позволява да се вложи колкото се може повече комунизъм в капитализма, а това е моя основен стремеж, това е много важен компромис.


     б) Минимални доходи за всички


     Това също е идея за комунизация на капитализма, и моят принос е само в известно фиксиране на минималната сума и в начина на изплащането ù на всеки. Тук сметките се извършват също в МРЗ, и аз считам, че нормалната минимална пенсия или пособие, аванс за всеки по време на целия му живот, даже започвайки от самото раждане, но първоначално от 12 или 14 или 16 години, това е 1/3 МРЗ, в най-лошия случай (в такива мизерстващи страни като България) е 1/4 МРЗ. Това не отменя всички останали изплащани суми на някои граждани, като пенсии, стипендии, пособия по време на болест, при раждане и отглеждане на децата, и т.н., а просто застава като шапка, върху всички останали пособия, и затова се поставя под егидата на държавата, и се провежда чрез някаква банка, която аз нарекох БУМ-банка! Считайте, че това е един вид аванс изплащан в началото на всеки месец и на всеки, повтарям. После, когато месеца свърши, се извършва рекапитулация на получените суми и аванса се изважда от получените суми, ако това е възможно, а пък ако не е, то, както гласи руската пословица, за нямане не съдят ("на нет и суда нет").

     Значи, вижте, тези суми не са чак толкова големи както изглежда на пръв поглед и те засягат нормално 10 процента от хората, максимум 20 в аутсайдерски, в смисъл на бедност, страни като България и Бангладеш (а може би и Бимбинистан, а?). Много бедни хора, с лични доходи (съответно пресметнати когато има зависими лица, като деца и прочее) под 1/3 (а още повече 1/4) МРЗ не трябва да има в никоя държава, но обикновено едно 10 процента се намират. Ако включим и всички деца, от самото им раждане, то този процент, очевидно, ще нарасне, но това може да остане за по-късен етап, и тогава също нещо ще се изважда, защото има детски надбавки, а и обществото може да се преустрои по друг начин, ако и децата имат доходи. Освен това повече от половината от хората, така или иначе, получават нещо от държавата, действително, така че по-голямата част от хората вече е тръгнала по този път. Ами разсъдете сами: пенсионерите са 1/4 (поне в България това е така), децата не би трябвало да се по-малко (макар че далеч не всички получават стипендии), после идват болните, отпуските по майчинство, пособията за безработни, може би и още нещо (тъй като са необходими все по-малко работници, наистина, огледайте се наоколо, има куп професии само за да се намери работа на хората), а и броя на заетото население обикновено е около половината от цялото. Така че остана още малко, защо да не създадем едно общо правило?

     Виждате ли, това е нужно ако сравняваме комунизма с рая, където всеки може да си откъсне нужния плод и да си похапне, и щом е нужно то и трябва да се направи. Но това ще облекчи и контрола на имущественото състояние на всички в държавата (щом нещо се дава, то и ще има по-добър контрол на кого и защо, и да не прехвърлим ли това в друг фонд), а и събирането на парите изобщо от данъчните служби (защото изплащането на пари на всички граждани трябва да се извършва първо чрез тази БУМ-банка, по уникалния номер на човека, ЕГН-то, който като че ли вече навсякъде се нарича ПИН код); тази банка, след изплащането на парите, ще търси от какъв фонд да възстанови изплатеното, ако това е възможно. И после нали това е ново, комунистическо право на минимално пособие за всички граждани, но то е съвсем мотивирано от съвременното състояние на икономиката по целия свят, и ще бъде даже по-лесно да се изпълни в богатите капиталистически страни, но трябва най-напред да се експериментира тъкмо в бедните и в намален обем, да речем в един град от порядъка на 50-100 хиляди жители. Важното е че тази задача е съвсем по силите на съвременните изчислителни системи и възможностите за глобална организация, каквито нямаше до преди един или даже половин век.


     в) Комуни или Патрони


     Комуните трябва да се организират на професионален принцип, предполагам аз, като един вид гилдии, но не изключвайки и всеки друг вариант. Аз реших тук да ги наричам Патрони, защото думата комуна като че ли доста е омръзнала на хората, а идеята на патрона е тъкмо в това, че той е защитник на човека, и такава трябва да е целта на тези Патрони: да защитават старите хора, да приемат и обучават нови членове, и да станат заместители на отживелите вече семейства, т.е. да станат доброволно избираеми семейства! Аз мисля, че вие всички чувствате че това е идея за Нобелова награда, но аз мога да я приема само при някои условия (по-долу ще приведа едно от тях). Тук при мен всичко е твърде сурово засега, но пък аз не съм юрист, не мога точно да формулирам изисквания, а и няма смисъл те да се фиксират съвсем точно. Важното е човек да може лесно да влезе в такъв Патрон, даже да бъде член на два или три, но трудно да излезе от него; иначе казано при влизане човек трябва да приеме задължения да плаща някаква част от своите доходи, но при излизане той трябва да получи, и то навярно не лично, а де се преведе в друг Патрон, сума пропорционална на хората в Патрона с техните рангове, нещо такова. Тоест може да се случи че той ще плаща повече а ще получи по-малко от платеното, както и обратното. А после, след неговата смърт, неговата част в Патрона ще остане за другите членове, това и ще бъде наследяване!

     По-конкретно аз си представям това така: младежа (както и девойката, нали?) към възрастта за получаване на паспорт, или колкото иска по-късно, разбира се (това не е задължение), е длъжен да си избере патрон, който ще стане негово второ (ако не и първо, кой знае как хората ще се появяват на този свят след 1-2 века) семейство, да подаде нужните документи, и след неговото (най-вероятно) одобрение да започне да живее или на жилищната територия на това семейство или на своя, и да работи или се обучава или в рамките не семейството или не, но да плаща част от своите доходи, да речем 10%, като един вид вноски за осигуряване. Аз имам предвид, че както човек плаща разни данъци на държавата и тя носи някаква отговорност за него, така той може да плаща и на още някаква по-конкретна организация. Даже ако иска той може да се осигурява и в две семейства, но това обикновено ще бъде в напреднала възраст, когато човек започва да мисли основно за другите и какво ще им остави, а не за себе си.

     Ако приемем, че вноските ще бъдат по 10% (макар че може да има и неголеми разлики), то тогава плащайки тези проценти човек ще получава пълно осигуряване, съвсем аналогично на пенсионното, пропорционално на годините в този Патрон, а ако е по-малко, то пропорционално по-малко. Но може да съществуват, а е и правилно да има, някакви точки или рангове на членство, в зависимост от длъжностите в Патрона (примерно, в ръководството, или в обучението и покровителствуването на младите, или в някакъв друг отрасъл, а също и в никакъв от този Патрон). За сметка на това той ще плаща намалени цени използувайки услугите на своя Патрон, също в зависимост от годините членство и от ранга си. Тоест нищо революционно, както често се е правило, а и се прави и днес в редица случая (голям брой от приличните големи компании предлагат на своите работници още нещо отгоре, и не само колкото искат кафета, или евтин обед, но и служебна кола ако е необходимо, полу-заплатена почивка в някой курорт, и прочее, това са така наречените perks benefits).

     Това е много важно нещо в живота на всеки, господа, защото всяка колективна собственост излиза по-евтина от своята, и се използува по-пълноценно (не се изхвърля на боклука овеществен човешки труд); това че днешното консумативно общество счита, че всеки трябва да има свои вещи, независимо от това колко ги използува (жилище, лека кола, а ако щете и пералня или кафеварка), е продиктувано в крайна сметка от засилената експлоатация, разбира се, за да може човек да печели повече и да консумира повече. Но въпросът не е само в цената, когато се живее задружно това е и по-интересно. И ако всеки сам си избира Патрона-комуна или -семейство то това и ще му харесва, или ако не, то той ще го напусне и ще мине в друг, или в централния, на общината или щата, държавата. В добавка към това по този начин живота на всеки ще бъде по-спокоен и осигурен, защото има много неща, които са изгодни само да едрия собственик, те имат критична маса, и под нея са нерентабилни.

     Да речем, какви пари човек да пази и къде да ги пази. Уж в банките, но и там с дребни суми те гледат накриво, а за една банка суми по-малки даже от стотици ЕМ са все едно малки. Аз ще ви дам пак етимологично доказателство, термина real property, който англичаните използуват за недвижимото имущество, означава именно това, че другата собственост не е наистина действителна, а така, играчки за дечурлиги. И вие виждате, че то твърде често така и става, ту има бясна инфлация, когато централния лихвен процент става 500 и повече процента, то идва такъв застой, като не само при комунизма, но и при съвременния десен капитализъм, когато в 2017 година във много банки процентите са леко отрицателни и ако искаш да си държиш там парите то трябва да плащаш проценти, а не да получаваш (яз лично съм свидетел на изменения на банковите проценти от 700 до 0.3, но те продължават да падат). И за кого да ги пазиш и от какъв зор, след като вече и семейства няма, и на онзи свят никой не си е занесъл парите, те винаги остават на този. А комуните са друго нещо, там едни работят и съдържат другите, а другите може да помагат с каквото могат, те може да произвеждат неща между тях, на тях пари не са им особено необходими. Както и да погледнеш на комуните, аз не виждам нищо по-добро от добре организирани комуни, които няма да пречат на своите членове да се самоизявяват, а основно ще им помагат, защото всичко което такива хора изкарат ще остане за самите комуни.

     Така, и условието което аз поставям ако решат да ми връчат Нобелова (или друга) премия за моето гениално изобретяване на избираемите семейства (или някое друго от моите многочислени предложения) това е да ми издигнат паметник — докато съм жив, разбира се, след това яз няма да го видя, и току-виж ме излъгали — на площада пред Генералната Асамблея на ООН, както и поне по паметник във всички държави от това общество, със следната композиция: аз, гениалния Мирски, седя на бюрото си и пиша нещо с гъше перо (по традиция, така човек няма да сбърка какво правя), отдясно на мен стои господин Ленин, който е сложил покровителствено ръката си на рамото ми (в знак на одобрение и съпричастие), а отляво наднича в моите бумаги самата Мисс Демокрация, която може да се познае по божествените гърди и по лентичката по диагонал, на която пише "Демокра..." (не е задължително да се показва целия текст). Да, обаче аз съм наклонил малко глава, така че съм подложил дясното си ухо недалеч от гениалните уста на Ленин, като в същото време с лявата ръка, и без да гледам пряко към тази полу-богиня, аз ù показвам ... кукиш (или знака на фигата, но за България жеста може да се замени със среден пръст; освен това може даже леко да се увеличи мащаба на левия ми юмрук, за да се вижда по-добре).


     г) Комунистически морал


     Господа, тона също е много важно, това дава облика на комунизма (даже и за некомунисти, като мен, тъй като аз никога не съм изявявал желания да стана такъв, когато това беше основно място за кариеристи, обаче сега, когато видях как демокрацията далеч надмина даже и най-лошите кариеристи от миналото, започнах да я плюя, и сутринта с пробуждането ми от сън, и целия ден, а и вечерно време когато заспивам). Комунизмът, в този идеализиран вид както аз го описвам, не като реалност с всичките му минуси, а като (божествена) идея — идеите винаги са божествени, те идват от думата deo, т.е. бог — това е преди всичко това, към което човек се стреми и винаги ще се стреми, това е само добро, тук лошо няма. Затова и хората на бъдещето трябва да се стремят винаги да бъдат добри, а, примерно казано, да работят за пари това, разбира се, унизява човека, това е обидно, и по тази причина всички искат, наред с нещата, които те купуват, да правят и подаръци на своите приятели и познати, да ги черпят, да живеят като колеги, не е ли така? Или още да се опитват да будалкат всеки продавайки му нещо, а всяка търговия по своята същност е измама, за да купят от теб а не от другия (който, в условията на наситен пазар, предлага същото, той не може да предложи нещо друго). Или да плащаш луди пари за най-необходими неща, като здраве, образование, основни хранителни продукти, и прочее (а парите, разбира се могат да бъдат луди, ако някой някъде, както аз и в България, получавам пенсия в размер, както казах, на 3 автобусни билетчета на ден за всички разходи). В същото време когато при реалния социализъм — аз съм живял 40 години при такива условия — всички цени бяха съгласувани, и управлението беше насочено към задоволяване на потребностите на населението, преди всичко.

     И после хайде аз да ви предложа още едно название, не комунизъм, а ... комунионизъм, от латинското и католическо communion, защото там идеята е такава, идеята за комуна на всички вярващи! Господа, дайте да не плюем на хубавите идеи на комунизма, а да се опитаме да го направим по-добър, и в условията на комунизъм, и в други условия (щом това е вечната мечта на човечеството). Тъй като идеите на комунизма, действително, имат сечение с най-различни идеи, и с религията, и с монархията, и с капитализма, и с какво ли не; аз много бих искал да видя обединение на комунистите (или социалистите) с фашистите, защото това са общопризнатите два полюса, но аз не изключвам възможността и от такова обединение, защото ако едно движение е достатъчно толерантно към различията, то то трябва да се опита на направи всеки допустим компромис. Да речем, няма проблеми за организация на практически социализъм в условията на десния капитализъм, това е било направено в Скандинавските страни в далечните 70-ти години или някъде там. Сега, с помощта на съвременната организационна техника, няма проблеми да се прави и мониторинг и преразпределение на средства, в условията на експлоатация, без тя да се унищожава, а само леко да се смекчава в особени случаи. Ако ние гледаме на идеята, то можем да я претворим в почти всякакви условия, но ако се придържаме неотстъпно към буквата на комунизма, то той се оказва само временен строй в условията на война или криза. Ето така стоят нещата.


6. За Духа на Комунизма


     Ех, измъчих ви аз вас, мои читатели, но вече се движа към края, аз само ще ви поразсмея малко с идеи за това, как изглежда този прословут дух на комунизма. Защото на него ще трябва да му се издигат монументи, не може съвсем без паметници, само че не на конкретни личности, които обезателно след време ща започнат да не се харесват на хората; всичко се променя, остарява, само духа на комунизма не може да старее защото това е всичко добро, което човек може да си представи. Е, този дух може да изглежда различно, на когото както му харесва! Тук може да има всякакви абстрактни форми, това от само себе си, прави, криви, плоскости, фигури, правилни или деформирани, всеки скулптор ще има свои идеи, даже и при мен изкласи една идейка.

     Значи, това е обърнат тетраедър, страните му са четири равностранни триъгълника, но той е поставен не с плоскостта отдолу а с върха, схващате ли? Това ще е нестабилно, но затова може да се обяснява, че това символизира трудния процес на постигане на динамично равновесие в обществото, а пък да го закрепят така, че да не се катурне, хората ще успеят. Обаче на мен това ми е малко, аз искам на горната площадка да стои обикновена саксия със цветенце, металическо, разбира се, но това няма да е някакво обикновено цветенце, това ще е  комунистическото цвете, защото то ще има точно пет разцъфнали цвята и всеки от тях с по пет листенца (така наречените още от Древна Гърция, petalon-и — тоест те са и pente-пет, но и във формата на ... пета, аз това също съм го обяснявал отдавна). Така че това ще бъде петкратно прославяне на петолъчната звезда на комунизма, помислете над това, господа.

     Но никой не пречи на скулптора да изобразява ако ще и атомни ядра, или електрически далекопроводи, или космически спътници, или ракети, самолети, въртолети (само не топове и автомати, ако обичате), или лимузини, стругове, фрези, компютри, всякакво произведение на промишлеността, дори и детски колички. Винаги може да се обясни че това символизира нещо много важно за комунизма, както и всеки ... национален флаг означава нещо (без значение, че той нищо и не означава, това е просто символ, иконка). Или може да има различни видове храна, домати, краставици (ако щете и една краставица и два домата образуващи понятната "скулптурна композиция"), патладжани, чушки (дори и люти), всякакви плодове, и така нататък. Или още животни, в "свеж" вид, или опечени, хранителни продукти, кренвирши, каквото ще да е. Защо това ще символизира комунизма, ли? Ами, защото това е нещо хубаво, от което ние имаме нужда, храната е основа на нашето съществуване и ние се кефим от нея, така както и секса, naturellement. Това последното, защото съществува понятието хедонизъм, което е hedonism по гръцки и латински, което включва всички видове наслаждения, и вкусовите и плътските, и защото то идва от древното название на рая като Едем (или Eden), и в добавка към това съществува добре известната славянска дума, моля за извинение, е##не, или е#ля по руски, което според мнението на великия Мирски е същото както и гръцкото edone (с латински букви), по тази причина, че гръцката буква делта се пише точно както и кирилското "б", ето така.

     А пък щом е така, то може да има и паметник на гордия фалос (като символ на комунизма, а защо пък не?), само че за да го комунизираме малко аз мисля че ще е удачно да го снабдим с пет яйчени "причиндали" (на старо-български, ако ме разбирате добре). И тогава ще може да бъдат поставени наоколо и пет "хомологични" женски органи, така в промеждутъците между "топчетата", и те да се оформят или като чешмички, или като кресла, или като търговски пунктове за продажба на разхладителни напитки. Може даже тези топки да се направят и еластични, така че като ги ритне човек с крак те да изхвърлят нагоре водни пръски. Готино, а? Или просто гола девойка стояща на левия (този детайл, разбира се е важен) крак и повдигнала десния крак под прав ъгъл и сочеща на изток — разбира се, на запад нищо хубаво на може да възникне, той само повтаря изопачени идеите на изтока, да го оставим него да си загнива спокойно —, която с дясната ръка прикрива с голяма червена звезда въпросното място между краката отпред, а с лявата ръка или маха на някого или пък си прави вятър с ветрило.

     Тези паметници ща се наричат паметници на Духа или на Комунизма, или на Голата Идея, и ако те са няколко в даден град то ще имат и добавъчни квалифициращи прилагателни, като: северен, или голям, или стар /нов, или зеленчуков, сексуален, промишлен и тъй нататък. Може да има и такива монументи които ще изпускат във въздуха ароматизиращи вещества, и там наоколо ще мирише, да речем, в понеделник на малини, във вторник на портокали, и така нататък в този дух; децата ще обичат да се разхождат наоколо, особено ако те са в паркове и градинки, и така от ранна възраст ще се приобщават към комунистическите идеали. И не се смейте, защото то е така, ако човек е доживял до това да се надсмива над нещо свое, то значи той възприема това с леко сърце, без злоба и недоволство, а преследването на комунистическите "вещици" все още се шири по света, едни хора ожесточено отстояват остарели догми, а други ги оплюват без да предлагат нищо ново в замяна, просто от дух за противоречие. Общоприет морал ние, във целия свят, нямаме, и идеята за неизчезващото добро може да обхваща всичко каквото ни хрумне.

     Или още може да има паметник, монумент, представляващ жив обект, да речем хубаво дърво! А защо пък не? Важното е да не забравим да оставим около него приблизително толкова място колкото за короната му също и за корените му под земята (макар че те може и да се покрият с нещо, няма нужда да тъпчем земята). Това може да бъде стройния pinus /penis, или нещо японско или китайско, или декоративно, или плодови дървета, но тогава нека това бъде комбинация (аз мисля, че това може да се осъществи) от пет различни дървета, да речем, ябълка, круша, слива, праскова, кайсия. Или композиция от цветя. Или някакъв слънчев часовник, детски площадки, и прочее.

     Ами, виждате ли, духа си е дух, комунизма това са всичките човешки въжделения взети заедно, той не може да бъде отменен, грешки е имало и ще има, но не бива без идеали, трябва да се стараем да водим праведен живот, и да реформираме обществото, когато това е нужно (но то винаги е нужно, само че не много често, веднъж на цял век като че ли стига), да търсим компромиси, да решаваме нещата и централизирано, и оставяйки място за възможни корекции в конкретния случай, да се съобразяваме с егоистичната човешка природа, но и да се стремим да намалим разхода на "човешки материал" (а и въобще на биологична материя), да помним че в света всичко е свързано, и че той е динамичен и несъвършен, и ако не решим проблемите разумно, то ние пак ще ги решим, само че с цената на абсолютно ненужни жертви. След което ми остава само да отдам дължимото на основния инициатор на новите промени от преди точно един век, в моя традиционен (вече) стил, т.е. с кратък акростих (на английски, за универсалност).


     L_et it be that all try to be happy,

     E_ven when don't personally win.

     N_ot success is this what matters, rapid,

     I_n the end important's not to sin!

     N_ew ideas are the same old epic.


     10. 2017





 


 

 

 

 



ФЕЙЛЕТОНИ

(публицистика)




Христо МИРСКИ, 2001 - 2017





Съдържание на тази част


     За семките и хората


     Екстремалното решение


     За реформа в българския език


     Към съвременен български език


     Нови закони — стара политика!


     Горе главите, българи!


     Готови ли сте за изборите?


     Nomen est numen!


     Как да напълним хазната


     За ползата от хлебарките


     По-добре да не доживеем до пенсия!






 

ЗА СЕМКИТЕ И ХОРАТА

     Та, за семките ми е думата, де, за същите тези семки, от които става олиото, дето пак беше позачезнало наскоро, че и попоскъпнало "малко". А и как няма да поскъпне, като го изядохме още на семе, дето се казва! Не че не ядяхме семки през тоталитарно време, ядяхме, ама не дотам тотално. Отидеше човек на мач — да не е на опера, я, та да седи мирно и тихо — и идваше ред на семките: лапаш — плюеш, плюеш — лапаш, че и някоя псувня теглиш за разнообразие. Можеше и цигарка да припалиш, или пък: бонбонки, фъстъчки. Демократични бяхме тогава и всеки си боклучеше по свой собствен начин. Хубаво, де, ама само за мача.

     А сега докъде я докарахме? На опашка — семки, в трамвая — семки, на работа — семки. На всеки ъгъл — семки! По-рано "мургавите българки" ги продаваха, а сега само който има работа, той не продава нещо, ама те тези стават все по-малко.

     Онзи ден в трамвая гледам: всеки трети мляска семки. Едни плюят направо, други — през прозореца, а "по-културните" си събират шлюпките в шепа и после ги хвърлят под седалката. С една дума — демокрация! Ама и на тоталитаризъм ми намирисва, щото който не мляска нещо, него го поглеждат с подозрение някак-си — демек, толкова ли е беден човека, че и за едни семки пари няма, а пък, иначе, се изтупал — с дънки, като че ли за концерт.

     Едно време чувах да казват, че Европата свършвала там, където почвали да пият боза. Може и да е било така, но за бозата от доста време, комай, не са прави, защото малцина днеска могат да си я позволят, обаче за семките сигурно е така. То уж това не е толкова страшно — защо пък да не джвака човек семки "у мазето на Европейския Дом"? — ама излиза, че при тях и мазетата не били като при нас. Та знае ли човек, току виж и до мазето не ни допуснали?

     Освен ако не вземе Европейската Общност, или някоя фондация, или банка, например, да ни прати някоя хуманитарна помощ, ама такава, че хем да е достъпна за социално слабите, хем да може да се слага в устата, хем да разтоварва емоционално от стреса. Няма, обаче, да е лесна тя тази помощ. Хич не ми идва нищо на ум, освен дето една приятелка ми споделяше, че не било важно дали ще го гълташ или ще го плюеш — важното било да ти прави кеф — ама то това май беше за нещо друго.

     Та, сложна работа е това демокрацията и всеки демос си я разбира по свой начин. Виж, за българина, семките са най-важното. А пък щом са толкова важни, мисля си, то защо не вземем да му създаден една нова "Партия на Семкаджиите (Обединена)" и да си издигнем лозунга: "Семето над всичко!" — хем сплотяващо, хем примиряващо, хем аполитично?


     1992, 1995


     П.П. Едно 20-тина години по-късно се оказва, че трябва да добавим една забележка за по-младите, които може да си мислят, че нещата са твърде утрирани и семките си ги ядем все толкова, и тогава и сега. Това, обаче, не е така, защото сега не ядем повече семки от тоталитарно време, а в онези бурни "демократски" години действително ги "нагъвахме" с луда страст, така че си изядахме една прилична част от олиото във вид на семки. И ако някой реши да се запита, защо това беше така, то отговора е елементарен: поради глад за белтъчини. Макар че надали повече от един човек на стотина си даваше сметка, че това беше причината.


     07.2013




 

ЕКСТРЕМАЛНОТО РЕШЕНИЕ

     Тъй като за всеки българин стана очевидно, че благодарение на решението на г-н Беров да определи цена на олиото около 40 лв., за да не се продава по 60 лв., то сега то не може да се намери и за 80 лв., а докато кризата се разреши (чрез внос или по друг начин) цената му, без каквито и да било компенсации за гражданите, ще достигне, навярно, 100 лв. (тъй като олиото е сравнително дълготраен продукт и всеки българин, който успее, спокойно би се запасил за година-две напред), е ясно, че "компетентността" на решението няма смисъл да бъде обсъждана. Тук ние ще се опитаме да покажем нещо повече, а именно, че всяко друго решение би било по-добро, в смисъл, че би дало възможност на средно взетия българин да купува достатъчно олио за лични нужди и по цени по-ниски от сегашните 80 лв. На математически език това означава, че даденото решение има екстремален характер.

     Първо нека се убедим, че е налице локален максимум на глупост (респ. минимум на разумност) на решението. Използуваме добре известния от гимназиалния курс похват като се придвижваме по малко и в двете посоки на цената от 40 лв., за да се убедим, че това води до по-добро решение. Наистина, ако цената беше, например, 50 лв., което е близо до нормалната пазарна цена, това можеше да накара някои нови и пробиващи търговци да продават олиото дори на лека загуба, само и само да привлекат клиентела, като заприходят разходите, така да се каже, за реклама. От друга страна, ако пък г-н Беров беше казал, че цената на олиото трябва да е 30 лв. за литър (и то ще се продава по толкова), то всеки българин, от детската градина нагоре, просто би се изсмял на това и изобщо не би повярвал на подобна манипулация, а при това положение даденото решение нямаше да се утвърди, и като така няма защо да се разглежда (това е равносилно на ограничение на цената отдолу, така че локалния екстремум се достига на долната граница на разумност от 40 лв.). Така че, ако намесата беше само по отношение на цената, то 40 лв. дава най-тъпото решение.

     Сега да видим дали няма някакъв друг начин за въздействие. Тук отново можем да се движим, или към засилване на пазарните механизми, дори дотолкова, че да не се намесваме изобщо, или към отслабването им. В случай на засилване на пазарните механизми това означава намаляване на контрола върху цените на олиото, като хранителен продукт от първа необходимост, а добре известно е, че когато няма забрани няма и интерес за тяхното нарушаване, т.е. след като спекулата с олиото няма да е незаконна, то тя ще стане безинтересна и малко доходна (в скоро време) и този вариант ще се сведе до следващия. А този следващ вариант в тази насока е именно пълната ненамеса от страна на Правителството, което при цени на международния пазар от 600 щ.д. за тон, и цени на вътрешния пазар в повечето западни страни около един щ.д. за литър, както и цената на долара у нас за този период от 52—55 лв., щеше да доведе до първоначално подскачане на цената на олиото към 60 лв. и последващо установяване около 50—55 лв., нещо което и без това беше започнало да става, ако не беше въпросното решение на г-н Беров.

     Последният вариант на отслабване на пазарните механизми означава някакъв начин за централизирано контролиране кой колко олио купува, т.е. вариант на въвеждане на купонна система, което би било по-лошо от ненамесата, но, все пак, ако беше проведено правилно, би довело до по-добро решение от сегашното (обаче и това не бе направено). По този начин считаме за доказано, че, ако приемем непрекъснатост на решенията в затворен интервал (тук на глупост), то решението на г-н Беров е най-тъпото възможно.

     Все пак, обаче, ситуацията не е толкова зле за господин Беров, тъй като съществува още принципа на ... неограниченост на човешката глупост, който гласи, че човешката глупост няма граници (за разлика от акъла)! Следователно, за всяка глупост може да се намери глупост поне малко по-голяма (подобно на естествените числа, които също са неограничени). Ако приемем този принцип за верен, то въпросното решение не е екстремално, защото глупостта няма максимум (или интервала не е ограничен), което е едно съществено утешение срещу недоброжелателите му.


     1994 ?




 

ЗА РЕФОРМА В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

     Всеки език е огледало на душевността на един народ! А какво виждаме ние като се вгледаме в нашето огледало? Виждаме един изостанал език, а оттам и един изостанал народ! И какво трябва да се направи в това отношение? Трябва да се осъвремени езика и това ще отприщи творческия гений на българския народ — ще отговорим ние. Но как да се постигне това? Ами, като използуваме най-добрите световни постижения в лингвистичната практика, тези на съвременния латински, т.е. на английския език, но творчески приспособени кьм нашите национални особености — ще кажем ние. Етапите в това отношение са следните:


     1. Преминаване към един универсален род


за всички неодушевени предмети, който, с оглед на спецификата на българския език, предлагаме да бъде всепораждащия женски род! И действително, какво значение има дали ядем с една вилица или с "един вилиц", или с едно виличенце (или виличè)? А какви нюанси — моля най-учтиво за извинение — влага българина когато казва, в известни мигове на грубост, един задник, например, но едно дупе, докато руснака счита, че правилното е одна задница (или жопа)? Това е архаизъм, госпожи и господа, защото задникът си е задник, независимо от това от какъв род е!

     Родът, фигуративно казано, е нещо като апендикс в езика и трябва да се отреже, както са постъпили англичаните още преди векове! Бъдещето принадлежи на опростяването и не е достатъчно да се откажем само от падежите, за да считаме езика си за съвременен. И така, въпросът опира до избора на универсален род и тук скоро се осъзнава неприложимостта на средния род, тъй като в българския език рода се съгласува с окончанието на думата и не може да се каже "един вилица" или "едно нож", например. За сравнение, на немски "дер льофел" ("лъжицът") и "ди габел" (вилицата), при все че са от различни родове, имат еднакво окончание и затова не представлява никакъв проблем, при желание, да се казва "дас" и за двете (както е с "дас мессер", т.е. ножчето). С други думи, на немски човек може да си разменя родовете когато и както си иска (нещо което прави всеки нормален българин докато научи техните родове правилно), но при нас това не върви.

     Изходът за българския език е в женския род, защото ние лесно можем да обърнем почти всяко съществително в женски род, например: нож — ножка, мечок — мецана, цар — царица, член — членка (сравни с "тричленка"), работник — работничка, стол — столка (че защо пък не?), педераст — педерастка, и прочее. Е, не всичко е съвсем гладко, като и досега пред българистите стои открит въпроса с получаването на женски род от съществителното "лилипут" (също и за среден род от него), но в крайна сметка тези феномени не се въдят в нашата страна, така че няма и да ги срещаме в живота си.

     И така, от първа числа януара месеца (нова година — нова късметка, както казва нашата народка) предлагаме да преминем към универсалната женска рода за всяка неодушевена съществителна (съответно прилагателна и местоименна), като запазим, засега, мъжката и средна рода само за одушевените предметки.


     2. Преместванка на всички членки (определени и неопределени) пред съществителните,


както е във всички западни езици. Та нима не е по-естествено всяка членка да си стои гордо отпред, а не да се влачи някъде отзаде? Така за всички неодушевени предметки са напълно достатъчни членките: "една" и "та", и още "едни" и "те". По тази начина ние убиваме още една зайка, защото та въпроса за та пълна или кратка членка при та мъжка рода няма вече да има почва у нас. Една неодушевена рода — една членка!


     3. Свежданка на те всички глаголни форми само до две,


а именна: та единствена (трета лица единствена числа) и та множествена (трета лица множествена числа). Аналогична и за те минали и те бъдещи временки. Така напримера, ние предлагат да се казва "аз учи българска езика", "ние говорят английска", "Вие написаха ли домашна работа?", "аз/ти/той разбира английска" и прочее. Простота в та сложнотия е та наша девизка!

     4. Но защо ние да се ограничават само с те неодушевени предметки, а не отидат по-напред и от те други народки, като оставят


     само една рода изобщо?


     И наистина, няма никакви проблемки вместо "един мъж" ние вече да казват "една мъжка" или "една мъжа" като по тази начинка ние ще постигнат една пълна матриархатка в бъдещка. Така та наша българска езика ще заприлича на та италианска езика защото всяка съществителна ще свършва на гласна звука, която ще я направи изключителна музикална. Та българска езика ще стане по-модерна и от та английска, защото те, все пак, имат три рòди!


     Вместо всяка българка (жена, мъжка, или детка) да иска да учи английска езика, скоро всяка англичанка (дама или сърка) ще се гордее да казва: "аз учи българска, защото българска значи модерна", и ще почнат те чуждоземки да говорят с възторга и учудванка за та българска езикова феномена.


     Дами и господù, към опростена и съвременна българска езика!


     Да оставят ние те средна и мъжка рода в та двадесета века!


     Българска езика — световна еталонка на та двадесет и първа века!


     1994, 1997




 

КЪМ СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ЕЗИК*

     Необходимостта от осъвременяване на българския език в днешната международна политическа обстановка, както и неговата конвергенция към английския език не буди съмнения, а напротив, е предмет на похвална надпревара от страна на новинарските ни екипи. Ала досега този процес протичаше безсистемно и дилетантски, и ние считаме, че е полезно едно по-задълбочено и научно обосновано изложение на основните етапи и срокове в него. Това, с което трябва да се започне е


     1. Реформата на думите


(съществителни, глаголи, предлози, местоимения и междуметия) като най-низши градивни елементи на езика — 10 години. Веднага трябва да се отбележе, че тук в никакъв случай не бива да се изхожда от съображения дали дадена дума съществува в българския език или не. В това отношение ние имаме вече много добри успехи — масово навлязоха в нашия език думите: брокер, екшън, трилър, дилър, Милър, чек, снек, тек, стек, фен, кретен, лизинг, шопинг, фъкинг, брифинг, майтапинг, и други. Известни проблеми все още екзистират с думи като: топ, джоб, дженерация, стрийт, и пр., като мнозина предпочитат да казват, респективно: връх, работа, поколение, улица, оправдавайки се, че сме имали вече такива уърди в българския език, бът това е несериозно! Това драги лейди и джентълмени (между другото, дошъл е тайма вече на тоалетните да се райтва "Л" и "Д", а не както досега "М" и "Ж", което лесно би могло да доведе до ерор, като първото се чете като "мадами", а второто като "жентълмени", при което при втората дума имаме едно простонародно поглъщане на лидиращата конзонанта) ... Та това, лейди и джентълмени, трябва инстантно да се стопира и, както е сейвал поуета: всякоя ейдж, секс, и дженерация трябва да взима парт в тази деформация ... сори, демокрация ... сори, перформация, без аджитация.

     И да не фърготваме дребните екскламацийки и междуметия! За екзампъл, много Бългеъриани, както са си ситнали и си спекулират и бефор още да са взели някакъв десижън какво точно да сейват, си мърморят нещо като "ъ-ъ-ъ" или "хъм", бът това е симпъл ориентализъм и вери лош хабит по сравнение с контемпоралното англо-американско "амм" или "а-а-ам"! Да не спикаме за "дъра-дъра" и "дрън-дрън", компарирано с "бла-блаа" и прочее. Смол дреболийка, трайфълка, ще сейва някой, но от голяма импортенция за начина на тинкане на едукирания инглишман. Така също и екскламацията "уау" е в същия тайм и науна "голям успех", докато никой Бългеъриан не би имаджинирал някога фразата, че сега ние сме в голям "офф", за екзампъл. Ето от такива трайфълки трябва да се започне: от "оу" и "ау"!

     А-а-мм, освен това нашите пипъли обичат да сейват, че отиват да ги види някой лекар, докато на физишъна, фигуративно путвано, "не му и пука" за Вас, а във факта, Вие сте тези, които искате да го видите! Нещо мор, едукираните Инглишмани "се степенуват" от даден университет, а не го завършват (като че ли бефор Вас той не е бил финишван); те женят някого за себе си (което е реалитото), а не се женят те за другия; падат във любов (чети "в капана на любовта"); зависят на някого (както еври нещо виси на адър нещо) и сетера. Което ще рече, че те юзват пропозициите по-райт от нас!

     Още по-фъдър, те единствени от ол нации са ъндерстендвали, че най-важния пронаун е фърст пърсон сингуларно число и затова "Аз" олуиз се райтва с капитална буква, докато за секондния пърсон те изобщо нямат плурално число на пронауна (че и на верба, също) и си спикат на "ти" (както прави еври Бългеъриан още от литъл). Ето как Инглишкият ленгуич представлява екзампъл за нас със всяка своя смолна парт!


     2. Аксептация на Инглишките идиоми и експрешъни


— 5 иъри. Дис е следващия етап от реформацията, който още по-мор ни доближава до уея, по който тинкат Инглишманите. Първият субстеп в тази конекция е евридейското приветствие "здравей", което мъства инстантно да се чейнджва на "как си?", бекоз по този уей не само се грийтва някой, но и се поставя един субтилен куесчън, на който противния парт може да даде ансър, ако има тайм, но може и да реплайва същия контракуесчън, ако ли пък няма. Колко Инглиш соул експресван в една трайфълка!

     Един общ адвайс към ридърите е навсякъде, където в Бългеърианските идиоми и сеинги става уърд за диферентни анимали, да се путва коня за компаризация, за екзампъл: силен като хорс, бърз като хорс, умен като хорс, и сетера. Можеш да чуеш истината от "хорс"-ката уста, да се мъчиш да подкараш дедван хорс, и даже ако наречеш младоженеца "коняр на булката" ще хитнеш пойнта (в сейм тайм, обаче, чилдрените не си играят на "прескочи кобила", което саундва вери обидно за дис благороден анимал, а на "прескочи жаба"). Аналогикално, ако инстед на "парù" — путваш "пенита", дис ще те презентва вери добре, като дори еронезката фраза, че "не давам и пет пениса за теб" предизвиква у повечето гърли грейт плежър. За да приключим с този топик е юзфулно да експланираме, че той може парциално да се суперпозиционира с предишния и да резултира в общо 12 иъри.


     3. Секвенцея на уърдите, интонация и пунктуация


— 3 иъри. В релация до дис топик, благодарение на диферентни новинарски екипи, ол уърк е вече практически финишван. Нека да брифираме: чейнджване секвенцията на уърдите, така че индиректния обект да предхожда директния един, който да предхожда субекта — това е основния гол и така по-модерни нашите сентенции стават, защото слаби хуманите са и до енда да четат не винаги обичат. Логическият стрес на сентенцията, путван не където трябва, при дълги сентенции еспеционално, ню нюанси на експресионизма дава (както по-красив имидж придобиваш ти, ако на главата своя кеп назад с козирката сложиш). На енда на сентенцията, завишавайки своя саунд, вместо контрарното, най-силна апликация на този рул даваш ти.

     Реформацията на пунктуацията до няколко вери симпли позиции свежда се, а именно: ендваща квотация инстед на бегинваща и вицевърсно; лонго тире инстед на верипунктие; и заграждаща квотация чейнджваща лонгото тире при директната спич. А мисването на еври найн оф тен коми е ендния и най-симпъл рул в тази дирекция.

     И со, диис реформации, иф инстантно се апликират, в 21-то сентъри Бългеърианския ленгуич со модерен да би може, че еври едукиран Инглишман ор Американ да може да те ъндерстендва. Джъст тогава ауър ленгуич ще бекомва риъли контемпорален. Модерен ленгуич фор модерни пипъли!


     1994, 1997


     


     




 

НОВИ ЗАКОНИ — СТАРА ПОЛИТИКА!*

     "Пèкани" хора са комунистите и това си е! Те много добре знаят, че ако речеш да вземеш на някого нещо той ще се опъва, ама като му даваш — най-често взема. Ако пък се наемеш да го защищаваш, то с малко акъл можеш да му измъкнеш и майчиното мляко, както се казва. Така де, ако вземеш да обясняваш на някоя овчица, че искаш да я издоиш, за да си направиш сиренце, тя няма да те разбере, но ако я попасеш една-две седмици, ше можеш не само да я доиш, а и да си я стрижеш, че и дечицата ù да отмъкваш от време на време за някое чеверме, тя так ще блее доволно. Същото важи и за кравите. Виж, при хората една-две седмици не стигат, но 50-тина години — сигурно!

     Та, хубаво нещо е защитата, значи! Много рядко някой ще ти каже, че не иска да го защищаваш, пък и то ще е най-вече от неразумна гордост. Тъй че ако човек има малко левчета в някои банчици, защо да не му ги гарантират "милите хора", още повече, че това нищо не им струва, защото което трябва да дадат на гражданите, ще го вземат от фирмите (50% защита на влоговете им), пък и то няма изобщо какво да се гарантира, защото човек като си изтегли левовете от една банка и тича да си ги остави в друга (държавна), тъй като инфлацията е ужасяваща, а долара полудя, за да го купува човек. Така че работата е сигурна и, както казва народа: хем вълка сит (кой ли ще да е той?), хем овците цели!

     Остава само нещата се изпипат компетентно, по комунистически! Ясно е, че хората търсят защита, когато са застрашени, така че първо трябваше да се подплашат, нали така? (А още по-рано беше периода на "приспиване", за да може хората спокойно да си оставят левовете и валутата в банките, а не да си ги кътат в къщи, но това беше миналата година). След това трябваше тук-таме "да лумнат пожари". "Пирамидите" вече "подпалиха чергите" на доста хора, така че стигаше съвсем малка държавна (партийна, или БНБ-ейска) намеса. Имаше, например, една хубава фирмица, наречена "Финансово Търговска Къща, ФТА", която от 3-4 години си имаше разрешение за валутни операции, приемаше пари (и левове също) на депозит, продаваше държавни облигации и имаше доста офиси из страната. Една сутрин в началото на април, обаче, като станал от сън, директора на БНБ решил да ù отнеме лиценза (защото трябвали "съчки за огъня", тъй да се каже) и след няколко дни го направил. Не че БНБ тогава била разбрала, за тази фирма, но тогава беше потрябвало тя да бъде катурната, още повече, че фирмата предлагаше твърд процент върху депозитите (както е в "нормалните" страни), а не плаващ процент, привързан към основния лихвен процент (ОЛП), определян от БНБ (както е у нас), та това послужи като една от причините за отнемане на лиценза ù. Така че "пожари лумнаха", тук-таме някои хора "изгоряха", други се подплашиха и вече почнаха, гласно или негласно, да молят да ги защитят.

     Намесата отгоре, обаче, продължаваше, защото банките се държаха. "Ха да видим колко още могат да изтраят?", си казаха комунистическите лидери и междувременно са заеха да национализират, пардон: да "защищават влоговете на гражданите", в няколко банки. Ясно беше, че няма защо да започват с банки като "Капиталбанк", например, където от януари месец (та поне до август) не бяха променяни лихвените проценти и банката бе толкова незначителна, че хората дори не знаеха, че тя съществува — такава банка не им трябваше на компетентните политици и специалисти. Друго нещо беше "Минералбанк", например, защото хем беше богата, хем беше широко известна и на Запад, хем влоговете във валута бяха текущи, но при добри проценти (6-8% годишно) и се олихвяваха на тримесечие. То вярно, че в "нормалните" западни страни хората нямат едномесечни (още повече седмични) влогове, или почти не ги използуват, като депозитите им са за 1, 2, или 3 години, а за по-малък период имат текущи влогове, но пък и ние не сме Европа, я! Е, малко се поизложихме пред Запада и се затворихме още повече, както се казва, но пък нали това беше една от целите на занятието (комунизма не може да вегетира при отворени врати към Запада — "настива" — та затова поне финансовите врати трябваше да се затворят).

     Друга банка — "Първа Частна"! Тя дори да беше най-бедната, пак трябваше да се национализира, защото още самото ù име дразнеше комунистическия слух. А пък тя беше доста богата и също известна в чужбина, и най-вече никой не бе предполагал, че банката на "Венци", за когото гласуваха почти половината от гласоподавателите-софиянци, може да фалира. Но-о, една банка повече, една банка по-малко, какво от това (или "какво тук значи някаква си личност?", както е казал поета) — щом Партията го изисква, нищо не може да се направи!

     Ако, обаче, всичко приключеше за 1-2 седмици, човек щеше да го приеме за природно бедствие и скоро да го забрави. Затова трябваше нещата да се проточат поне два-три месеца, та другите банки (без държавно участие) да стоят под вечна заплаха от закриване и да не плащат на гражданите, не само повече от 30,000 лева без заявка (както бе по регламент), ами и повече от 10,000 лева, и дори със заявка от цяла седмица пак да не може да се теглят (дори и 1-2 хиляди не даваха някои банки), защото БНБ "защищаваше влоговете" на гражданите. За валута пък да не говорим — по принцип можеше да се тегли (другите банки не бяха обявени във фалит), само дето на практика нищо не ставаше. А пък който е искал да смени стотина долара за левове, поради високия лихвен процент (тогава "само" 108%), едва ли го бе направил, защото нито можеше да си пази левовете, нито долара се бе укротил.

     След това решиха да закрият още две-три банки. Наскоро — още пет-шест, а тези, които не бъдат закрити от БНБ, сами ще фалират, защото банките съществуват ако има кой да ги кредитира! А гражданите вече "не щат" да ги кредитират (ако банката не е изцяло държавна). Не може да се каже, че у нас няма частни банки, само дето те не могат да съществуват! Е, разбира се, това не е комунизъм, а държавно-монополистически капитализъм (според старата комунистическа терминология), но бихме могли до го наречем и финансов социализъм (за разнообразие), или по някакъв друг начин, ала това не е съществено. Важното е народът да иска да го "защищават" и да си сложи сам главата в хомута.

     После ще дойде следващата закрила (особено при сегашните цени на основни хранителни стоки) — купонната система. Единственият проблем в случая е, че при съвременната копирна техника добре защитени купони ще струват доста скъпо. (Представете си колко ще оскъпят купоните вградени метални нишки и надпис "защита на гражданите" на тях, или: "Жан", лъвче, "Жан", лъвче, и т.н., а може и направо кръстосани нишки, като решетка).

     След това ще започнат да изплащат заплатите в долари и, може би, ще гласуват закон за "минимална минимална работна заплата", гласящ че минималната работна заплата не може да бъде по-малко от един щатски долар дневно, което ще бъде по-добре от 1900 година, например (а може и да не е?). Важното е народът да е убеден, че е сигурно защитен. Пенсиите ще бъдат коригирани всеки месец според "научно-обоснованите норми" за консумация на един пенсионер, които, разбира се, няма да стигат само за комуналните разходи на едно- или дву- стайно жилище, да не говорим за храна и, не дай си боже, лекарства.

     Е, вярно е, че пари в банките имат, всъщност, бедните граждани, а не богатите! Не социално слабите, но все пак бедните, защото те не са имали достатъчно пари за да си купят нещо ценно — ако не "истинска" или недвижима собственост (т.е. real estate, на английски), то поне движима. Та със 100 или 200 хиляди лева (т.е. 500 - 1,000 щ.д. респективно) човек не може да си купи дори добре запазена кола на старо, защото, ако можеше, той би си я купил, вместо да си държи парите в банките. Да не говорим за жилище или 1/2 - 1 декар место край града. Така че, този "финансов шамар" за българския народ дори не беше по комунистически, т.е. да се взема от богатите и дава на бедните, а точно обратното!

     Но пък нали и комунистите вече са социалисти, нали се центрираха. Защо тогава да не централизират финансите? Например, сега "най-държавната" банка, "Булбанк", дава, кажи-речи, най-високите лихвени проценти за левови депозити и добри проценти за валутните. Аналогично е положението и при "Биохим", ОББ, Пощенска банка и дори при ДСК. Да не говорим за държавните ценни книжа, които към началото на октомври дават към 450% (!) годишна лихва, и парите влизат направо в държавната хазна, елиминирайки дори и държавните банки. Така че към Коледа около 90% от влоговете на гражданите (в левове и валута) ще се съберат в държавните банки и операцията ще бъде приключена успешно и компетентно, като у нас останат 4-5 държавни банки, 4-5 чужди банки (за асортимент) и още 10-тина други в процес на ликвидация. Важното е народа да иска да го доят, пардон, закрилят!


     10.1996


     П.П. Материалът се нуждае от известен коментар, защото той хем е верен, хем е спорен, т.е. изложените факти са верни и Жан, наистина, провокира фалитите на банките, но в името на запазване на валутата ни, доколкото можеше, като това беше най-добрия начин за спиране на инфлацията с наши средства, и, както после хората се убедиха, никой не си загуби парите в тези банки и сроковете бяха запазени и изгодно продължени (освен дето левовите влогове се изядоха от инфлацията, но те, все едно, щяха да се изядат). Социална защита на влоговете съществува и в някои западни страни и Запада приема този начин на "централно управление" на банките като правилен, а и нашите СДС-ари също не възразяваха срещу закона, и той и сега е в сила. Но това не значи, че такъв закон не е социалистически, и, ако сме последователни, той не би трябвало да съществува в един свободен капиталистически пазар (защото това е едно блокиране на банката преди съдебното дело за несъстоятелност, т.е. държавата се явява инстанция над съдебната).

     Цялата бъркотия при нас дойде отново от липсата на съгласуваност между политическите сили, защото, или трябваше да се признае пред народа, че такъв груб тоталитарен похват е необходим (но тогава да се остави Жан на мира и да се помисли за някакъв наш национален валутен Борд), или пък да се пледира докрай за свобода на пазара (но тогава да не се въвежда валутния Борд, който си е чист антипазарен механизъм, но с който СДС просто си изми ръцете за подобни груби мерки в последствие). Най-малкото трябваше да може да се приложи съществуващия закон и към подобни на ФТА финансови къщи, които приемаха депозити, защото за гражданите те бяха един вид банки. Но нито сините, нито червените, направиха нещо подобно.


     2001

     


     




 

ГОРЕ ГЛАВИТЕ, БЪЛГАРИ!

     Нещо не го разбирам напоследък българския народ и това си е. Не се радва когато трябва, ами все ходи с клюмнала глава. Ето, пенсионерите пак недоволни, че щели да им увеличат пенсиите само с 4-5 хилядарки на месец. Ами че това са хилядарки, бре, хора, бонове, както му казваме още. Мислил ли е някой от Вас по-рано, че ще види стотина бона на куп, още повече всеки месец? Нито е мислил, нито е можел да мечтае, а сега и най-дръзките ни мечти станаха действителност! Ето това е то демокрацията в действие, а не като предишните демагогии на комунистите, че все се грижели за народа, а пък най-високата ни пенсия тогава беше по-малко отколкото сега струва една баничка! А хората вместо да се радват — клюмнали главите.

     И разправят: да, ама като ти вземат 60 бона за парното и още за тока и водата, то парите ти вече свършват. Само че не е така, защото хората забравят най-важното нещо на този свят, забравят свободата, която сега имат, а по-рано нямаха! Защото сега, само ако не си рекъл, то тогава не си си спрял парното, а по-рано това не можеше, защото комунистите не даваха. По-рано ти казваха, че щом живееш в топлофицирано жилище, значи трябва да си плащаш и парното както всички други, а сега, откакто дойде демокрацията, вече имаш правото на избор. Сега можеш да избираш всичко: и кой да те управлява, и дали да имаш парно, и дали да ядеш сирене (или извара), и дали да си купиш месо (или патешки фенер), и много други неща. То и патешки фенери едно време не се продаваха, а сега ги има свободно по пазара.

     Да, ама народа ни не цени това, което има, ами е все недоволен. Колкото повече свободи му предлагаш, толкова по-недоволен става! Ето, например, вече когато искаш можеш да си плащаш лечението при който доктор смяташ за най-кадърен и в която болница си избереш, било то у нас, било то във Франция, или Швейцария, или където ти хареса, а не като по-рано — да ходиш само при този, който ти е определила "Партията и Правителството". Също и с образованието — не си рекъл да образоваш малко синовете и дъщерите си, не си го направил, защото обучението ни вече е свободно! Но народът ни пак недоволен, защото свободното не било съвсем свободно, ами срещу заплащане, ама това е така, защото той не разбира, че свободата е най-ценното нещо на този свят. А щом е най-ценното, то и трябва да струва най-скъпо!

     Или пък, работниците недоволствуват, че само с 10-тина процента щели да им увеличат заплатите, ама те просто не могат да смятат, защото това са 10 процента за всеки месец, а като ги умножим по дванадесетте месеца в годината вече стават сто и двадесет процента! А пък ако и това им е малко, то могат да пресметнат увеличението и за три години, да речем. Освен това никой не им пречи да стачкуват, ако искат. Ама нямало да има никаква полза от това, викат, и не се замислят, че то въпроса не е в ползата, а в свободата! Да излязат малко на улицата, да повикат, да се постоплят, и после ще се върнат весели и доволни на работа. Стачката е един демократичен хепънинг, така да се каже, и това не значи, че Правителството ни трябва да я уважи, защото то си има много други грижи. Щом народът ни го е избрал, значи той го харесва, а щом го харесва, значи ще го слуша, а не като по-рано да ни командуват разни дъртаци, дето никой не ни е питал свободно, дали искаме да ги слушаме или не.

     Пък и ако толкова си недоволен от нещо винаги можеш да отидеш при Президента и той ще те изслуша много внимателно и с жив интерес. Само че, понеже желаещите били много, той приемал само тези които били толкова зле, че не можели да дойдат при него. Но какво да се прави, нали не е слънце та навсякъде да огрее. Ако Президента не те огрее, то винаги можеш да отидеш в някоя църква и там да се стоплиш, а по-рано не даваха (или пък може някой друг да те "огрее" по главата, ако току що си получил заплатата или пенсията, и пак ще се стоплиш).

     А и какво му е лошото на Президента — строен, млад, талантлив, и с чаровна усмивка, а не с някакъв си крив нос като бай Тошо. Истински човек от народа, с обикновена синя ризка и отрудени ръце. И най-вече постигнал всичко сам, а не натрапен ни отгоре. По-рано, за да заемеш някакъв отговорен пост в Политбюро, да речем, трябваше десет години да се подмазваш на всички партийци за да те приемат в партията, после десет години да се подмазваш на всички твои партийни началници за да те назначат някъде в ръководството на предприятието, после още десет години да се подмазваш на местните началници докато стигнеш до градско ниво, после още десет — до окръжно, и след още десет и до национално, и като стигнеш до там вече ще си един изкуфял дъртак. А сегашният ни Президент, ако си сложим ръката на сърцето, е един млад левент!

     Пък ако много му завиждаш никой не ти пречи и ти да станеш Президент, нали? Начинът е прост и общодостъпен. Първо си правиш някъде снимка до кръста, облечен с нещо по-старичко (някоя комсомолска ризка, ако имаш останала от едно време, ще ти свърши работа); после я отпечатваш в 2-3 милиона тираж, като слагаш в горния десен ъгъл националното ни знаме, а пък в горния ляв — две-три лъвчета, преплетени като на ринга по свободна борба (колкото повече лъвчета — толкова по-добре); и след това остава само да я разлепиш на видни места, така че всеки да те вижда като отива сутрин на работа и като се връща вечер в къщи. А, щях да забравя, трябва още да напишеш, че "това е Президента" или нещо подобно, за да не си помисли някой, че си "лукова глава", и това е всичко. Като минат така пет-шест месеца и ето, че и теб те избрали, защото това е то демокрацията в действие.

     А пък оня ден слушам в трамвая как една жена се оплаква на друга, че децата били станали вече много непослушни, а по-рано те не били такива. Ами че няма да са такива, госпожо, идеше ми да и кажа, защото те са от новото, демократично поколение, а новото затова е ново, защото то не е като старото! И какво е това "едно време"? Комунизмът отдавна е отречен по целия свят, така че ние просто трябва да задраскаме това време, да го изхвърлим от нашата история и да се сравняваме с 30-те години на века, например, а не с това какво е било при бай Тошо. Това е правилният поглед във времето, а не само: "вай-вай, колко сме зле сега"! Защото през 30-те години имаше ли телевизия и видео — нямаше; имаше ли толкова леки коли колкото сега — нямаше; имаше ли толкова милионери като сега — нямаше; имаше ли "Кока кола" у нас — нямаше; а "Кентъки фрайд чикън" — пак нямаше; и други подобни.

     Да, ама народът, викат някои, сега няма какво да яде. Да, ама не! Защото по-рано имаше ли толкова обяви разлепени по улиците за разни диети за отслабване, колкото сега, или нямаше, питам аз? А защо ще иска да отслабва един народ, ако не защото се е охранил откакто дойде демокрацията? При тоталитаризма народът нямаше нужда да отслабва, защото не си дояждаше, докато сега дава мило и драго само и само да отслабне малко. И как няма да иска да отслабва, като по-рано луканка имаше по магазините само за Първи Май и Девети Септември, а сега е пълно с всякакви филета и луканки по всяко време. Значи народът ги купува и затова е пълно, защото при пазарната икономика това, което не се търси, няма и да го намерите на пазара. Мислете правилно господа, а не по тоталитарному!

     Че и някои още по-странни неща чувам понякога по улиците. Някои приказват, че вече се били появили и нови, демократични дисиденти, ама това си е чиста демагогия! Защото десидента може да съществува ако има кой да го подкрепя извън страната ни, да го спонсорира, така да се каже, тъй като у нас той не е на почит. Предишните дисиденти ги подкрепяха западните демокрации, и както се видя за хубаво, защото хората вече си седнаха на отговорните постове и престанаха да дисидентствуват. Докато сега кой подкрепя новите дисиденти, ако има такива? Русията ли, или Монголията, или Кубата, или пък Китай, може би? Никой не ги подкрепя, ще Ви кажа аз, а това значи, че тях просто ги няма и това е истината!

     А има и такива, дето са недоволни и от свободата на порнографията, проституцията, престъпността, наркоманията, и прочее, само че те не са недоволни от тези неща, а от свободата въобще! Свободата или я има, или я няма, а ако я има то не може да има свобода на словото, например, а да няма свобода на проституцията, да речем. Който си мисли, че това може, значи още мисли по старому, а новото време, новият ред, новите закони и демократични норми на поведение изискват и нови отношения в обществото. На когото това не му отърва, прав му път от този свят! Така де, то не може хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло, както казва народа ни.

     И ако толкова искаме да говорим за по-рано, то къде е "светлото ни бъдеще", питам аз? Не го видяхме и няма да го видим, което ще рече, че комунистите само ни лъжеха за да ни накарат да работим за тях! А сега никой не ни кара да работим: ако искаме работим, а ако не искаме, не работим, и това е то свободата, госпожи и господа! Свобода не на думи, а свобода в действителност! По-рано ни експлоатираха принудително, докато сега никой не ни принуждава: ако искаме, ние работим за другите, а ако искаме, те работят за нас. Всичко е въпрос на свободен избор и лични способности. По-способните успяват по-добре в живота, така че ако още не сте успели, то значи не сте се старали достатъчно, или не сте способни. Това е положението, защото всеки трябва сам да бъде ковач на съдбата си, а не да чака да получи всичко наготово от държавата.

     И последното нещо: по-рано хората просто нямаха цел в живота и живуркаха като марионетки, дърпани за конците от омразните комунисти, докато сега ние вече си имаме една много важна цел, най-важната цел изобщо — оцеляването на страната ни, както и на всеки един от нас! И кой ни даде тази цел? Ами демократичните реформи, разбира се, след като при тоталитаризма я нямахме, а сега я имаме! Това е най-радостната последица от демокрацията и ние трябва да я приветствуваме възторжено и да я посрещнем с отворени обятия! Това е най-великата и най-достойна цел на този свят. И това е нашият светъл идеал, идеал наистина, защото по всичко изглежда, че скоро няма да можем, наистина, да го постигнем.

     Така че основания за безпокойства и тревоги няма. Ние сме в завидно положение и трябва да сме само благодарни на тези, които ни поставиха в него. Горе главите, българи!


     01.1999




 

ГОТОВИ ЛИ СТЕ ЗА ИЗБОРИТЕ?

     Както се вижда пак се задават избори, или elections, както му викат англичаните (че и американците заедно с тях), а ние още не сме наясно какво значи самата дума. Но не е като да не сме чували една латинска дума с малко интимна употреба, а именно ... erection! Е, някои ще кажат, че едното няма нищо общо с другото, но ще сбъркат, защото всеки логопед ще Ви обясни, че звуците "р" и "л" са доста сродни и често се заменят. А пък англичаните (а и австралийците също) вместо да се напъват да карат езика си да трепти за "р"-то, просто го свиват малко навътре в гърлото и казват нещо средно между нашето "а" и "ъ", защото така им е по-лесно на хората. Така че тези две думи са като близнаци, а смисълът и на едното и на другото е някакво "повдигане". Ами тъй де, какво са изборите ако не едно издигане на видните политически личности на високата арена наречена Парламент? Или, да го кажем по нашенски: Народът прави "елекцията", а политиците ... получават "ерекцията"! Ха така, де, защото политиците знаят къде е "густото" (както му викат пловдивчаните), и друго си е човек да е по-близо до кацата с мед, или държавната баница.

     Обаче да оставим избраниците на мира и да помислим какво да направим за "повдигачите" или избирателите, защото избора хич не е лесна работа. Някои народи дори имат поговорки за случая, като немците (че и австрийците) казват: Wer die Wahl hat, hat die Qual, което на български ще рече, че "избора е мъка". И тази мъка е била известна на хората още от римско време, защото думата за "качество" е quality (по английски), което идва от същата тази мъка (да се получи добро качество). Но, мъка или не, народът трябва да избира, така че някой трябва да му помогне. Ето, точно това е целта на занятието ни — да помогнем на хората като им предложим някои прости алгоритми на избор.


     1. Алгоритъм на съпругата


     Той се състои в това, че два-три дни преди избора съпругът пита жена си за кого мисли тя да гласува. Тъй като при нашите условия това обикновено са една от двете водещи партии, то след като тя назове едната мъжът просто избира ... другата! Това правило е известно още от римско време и обикновено дава много добри резултати при изборни мъки от всякакъв характер. За ергените, разбира се, няма проблем да питат своята приятелка (или фаворитна колежка), така че това почти решава въпроса с мъжката половина от населението.


     2. Алгоритъм на съпруга


     Той, от своя страна, се базира на естествената ориентация на мъжа изразена в най-мъжкото в него. В деня на избора, когато той стане от леглото, измие се, закуси и се облече, за да отиде да гласува, съпругата просто го оглежда внимателно за да установи ... на коя страна в панталона си го е преметнал! Така тя вече знае дали да гласува за левите или десните, а ако случайно забележи, че му стои по средата, тогава гласува за най-силната центристка партия. За неомъжените няма проблеми да прекарат нощта преди изборите с техния любим, или, ако това в момента е затруднително (по физиологични или други причини), то да се обадят сутринта по телефона и да го попитат с присъщото за пола им кокетство. Дори това и да изненада малко мъжа, тази изненада ще му бъде само приятна.


     3. Алгоритъм на домашния любимец


     Този алгоритъм може да се прилага добре с малки кученца, котенца, хамстери, или пък някое невръстно отроче, което още пълзи по земята. На малки листчета се написват инициалите на 5-6 партии, измежду които човек се колебае в гласуването, те се свиват на топченца и се слагат в средата на стаята, или върху малко килимче. След това се отдръпвате настрани за да не пречите на естественото любопитство на домашния любимец, но го наблюдавате внимателно и след като той се заиграе с някое от топчетата, го вземате, разгръщате, и прочитате какво сте написали на него. Така изборът Ви е извършен вместо Вас по един обективен и безпристрастен начин, но трябва, разбира се, да се пристъпва честно към въпроса, а не да се подмамва "независимия избирател" с някоя хартийка, в която преди това е било завито нещо вкусно за него. Ако случайно нямате нито малко бебе, нито животно в къщи, то вървете на гости на Ваши познати които имат и може да сте сигурни, че ще прекарате една интересна и приятна среща с тях.


     4. Алгоритъм на джентълмена


     Както е известно, джентълменът обикновено защитава по-слабата страна (защото по-силната няма нужда от защита), като по този начин той допринася за създаването на един по-справедлив ред в обществото. По-слабата страна в случая са тези партии, които нямат шансове да стигнат до първото място, но пък са с интересни платформи или лидери. Затова джентълмена изключва първите 2-3 водещи политически сили и гласува за някоя от по-слабите (евентуално по някой от другите начини за избор), като дори и неговата партия да не влезе в Парламента той остава с чиста съвест, че е постъпил справедливо.


     5. Алгоритъм на стадото


     Той е директно противоположен на предишния метод, като се състои в това, че се гласува за тези, които ще спечелят изборите, според някакво предварително проучване. Така избирателят е сигурен, че не е прахосал гласа си, а се е възползувал изцяло от правото си за гласуване, като, ако все пак има известни колебания за коя от първите три сили да гласува, то може да приложи и някой друг от изложените алгоритми. Това е добра стратегия за нашата страна, защото сплотява народа, вместо да го разединява.


     6. Алгоритъм на пропорционалния избор


     Той се състои в следното: на картонен кръг с диаметър около 25 см. се рисуват кръгови сектори с различна ширина, но пропорционални на предварителните прогнози за партиите в изборите. Тези сектори може да се оцветят с фулмастери или цветни моливчета, като в средата на кръга се прави дупка (желателно със замба) и чрез пирон, промушен в тази дупка, кръга се прикрепва към вратата на стаята. Това представлява изборната мишена, като освен нея е нужна и някаква стреличка, но ако нямате такава можете лесно да си я направите като вземете една по-голяма игла (губерка, по народному) и вденете в нея конец дълъг половин-един метър, за да може иглата да лети направо. Можете по цели дни да се упражнявате с тази мишена, като, за да имате още по-независим избор, трябва да се научите да я завъртате и като се отдръпнете на два метра разстояние, чак тогава да хвърляте стреличката. В деня на избора вече Ви остава само да извършите последното и решаващо хвърляне. Този алгоритъм не само облекчава избора Ви, но го превръща в едно интересно и приятно занимание.


     7. Алгоритъм на енигматика


     Този алгоритъм се базира на разшифроване на скрития смисъл на някои (привидно несвързани с избора) текстове като, например: хороскопа Ви от деня предшествуващ избора в предпочитания от Вас вестник; харесала Ви кулинарна рецепта за нещо вкусно; някоя публикация на спортната страница на вестника; интересна (или пък досадна) реклама; 13-тата (или първата, или последната) страница от книгата, която четете; и прочее. След това започвате да четете текста буква по буква като се опитвате да получите инициалите на 5-6 партии между които се колебаете. Тези букви е трудно да се очакват да бъдат точно една до друга, затова Вие си записвате на едно листче минималното разстояние между първата и последната буква за всяка от партиите, за които това е възможно да се получи. Ако случайно не Ви се отдаде да получите ничии инициали, то опитайте в обратен ред, или четете през буква (през две и т.н.). При малко повече упоритост и търпение няма начин да не прочетете някога това, което съдбата е предопределила като Ваш избор, а пък така и времето Ви ще премине интересно и осмислено.


     Ами това е, уважаеми читатели: изберете предпочитания от Вас метод, или някаква комбинация от изложените, и отивайте смело на изборите, без обичайните мъки и терзания за кого да гласувате. А ако се чувствувате способни защо и да не си измислите някой Ваш алгоритъм? Внимавайте само той е достатъчно лесен за прилагане, обективен и независим от моментните Ви настроения, за да няма нужда после да съжалявате, че сте издигнали не този политик и не тази сила, която е трябвало. И помнете, че ако Вие не повдигнете лидерите на високата арена, то и няма кой друг да ги повдигне, така че: помогнете им поне на хората!


     04.1999




 

Nomen est numen!

(Да назовеш значи да определиш!)

     Отдавна никой у нас не се съмнява, че ние сме страна на чудесата, ако щете само защото въпреки демокрацията все още съществуваме, т.е. въпреки, че сме демократична страна все още сме далеч назад в жизненото си равнище по сравнение с "дереджето" при "бай Тошо", а и в близките 10-20 години "отникъде взорът надежда не види". Но няма защо да се чудим защото цялата работа била във ... имената на политиците ни!

     Ами съдете сами: нима не беше ясно, че Софиянски ще стане кмет на София, защото тя, всъщност, си е негова, нали? Но си губихме времето с разни избори и прахосахме сумата пари и нерви, а пък човека ще го изберат и пет пъти, ако може, по гореизложената причина. Или пък че Виденов, понеже е виден мъж, трябва да застане начело на комунистите, пардон — социалистите — и човека си застана (и последиците не закъсняха да дойдат). Или пък Първанов сега — ами че кой друг да бъде първи, ако не Първанов, а? Ама, ще каже някой, това са просто случайни съвпадения. Е, бройте си ги на пръсти тогава, щом така мислите, а пък като се свършат пръстите на ръцете минете и на краката, или хванете ръцете на "гаджето" си и продължавайте и с нейните пръсти (а може също да минете и към краката ù), щото две ръце тук явно не стигат, а пък ние ще продължим прегледа си.

     Да вземем, например, Стоянов — хубаво име, хубав човек, и явно избран да стои на високо място, а понеже е и Петър, т.е. petronimus, което на латински значи земя или камък (откъдето е дошъл и петрола), то човека си застана като камък на местото и всеки го вижда и чува поне три пъти дневно, което е повече и от приказките за предишния ни "тато" по медиите. А пък този "тато" се казваше Живков, нали? И затова човека живя доста време на трона, че и въобще (дал Господ всекиму толкова, че то както взе да се подмладява нацията ни след като хората вече и 70 години не доживяват, а пък младите като станат на 25 и вече ги няма в България, то скоро може средната възраст у нас да стигне до към Христовите 33 години).

     А пък за Желю не беше ли ясно, че е железен човек и ще разбие комунизма на пух и прах, а? Ама не беше чак толкова "стальной" като Сталин и затова не успя съвсем. Това да, ама не е само то, защото пък беше и Желев, където се съдържа ... обикновеното желе, и това беше нещо, което неговите хора забелязаха и затова решиха до го сменят. Те, разбира се, успяха, но, все пак, не и предсрочно, защото покрай желето имаше и малко желязо, така че човека си изкара мандата, че сега и за още пита, стига да има кой да го избере.

     А имаше едно време един Събев, дето на всеки ... "имаше зъб" — и на комунистите, и на Светия Синод, че май и на България, защото нещо не се чува напоследък човека и май бил отишъл при други "човеци" да разняся Божието слово. А пък Тренчев, както и можеше да се очаква от името му, разцъфна като един същи трендафил в демократичната ни градина, и както не се бореше за място на държавната софра, така и си го осигури, защото честичко го канят на "лаф-моабет" по разни трудови въпроси.

     Или пък да вземем един умен човек — един Соломон! Заряза човека точните науки, щото от тях много "леб" не се вади, и понеже беше и Паси, то направи редица пасове да ни предаде (to pass на английски) на страните покрай северния Атлантик, при все че, колкото и велика да е била някога България, никога не е стигала дори до южния Атлантик (да не говорим за северния). Но понеже "пас"-а си е в името му ще ни "пас"-не като едното нищо и Соломоновото му око няма да мигне.

     А пък един, ама наистина, хубав човек, взе и се провали само и само защото се казваше Слабаков, че провали и един друг "виден" човек със себе си, защото може ли разумен homo да вземе да прави коалиции с някакъв си "слабак", а? Коалициите се правят само със силните защото иначе народа хич не ги уважава. А запитвали ли сте се някога защо един прокурор трябва да се казва Татарчев, а? Ами защото всеки се страхува от татарите и като така уважава (доколкото може в демократични условия, де) и прокурора и законите ни, разбира се. То не че всички ние не сме, малко или много татари, което се вижда най-добре от дебатите ни в Говорилнята, пардон — Парламента — но, може би, тъкмо затова си избираме такива дето са "по-татари" и от нас. Сега си имаме някой-си Филчев, което също върши добра работа, защото ще рече, че човека е много прецизен или точен, т.е. филигранен по отношение на прилагането на законите, а пък това че бил и Никола, т.е. наследник на името на гръцката богиня на победата Нике, може само да му прави чест (сред престъпния свят). Въобще, за такива хора не е важно народа особено да ги обича, а да се страхува от тях, и тези си вършат тежката работа.

     А за да не си мислите, че това именуване важи само за политиците, то я вижте един Аспарухов: щеше ли да бъде такъв ако не беше потомък на храбрите Аспарухови воини, които са вдигали "пара" навсякъде откъдето са минавали или са разпаряли всяка отбрана, колкото и добра да е била тя? Или пък Христо Стоичков, щеше ли да стои толкова дълго време като най-ярката звезда на футболния ни хоризонт, ако не беше и един Христос за българския футбол?

     А пък не може да не познавате и един Ганчев, нали? Той малко ни позабърква с името си (както и с малкото си име, което в един паспорт било Жорж, а пък в друг Георги), но ако смените "г"-то на сродното му "х", или по-точно на твърдото "кх", което западняците пишат като "kh", то тогава се вижда, че това си е един "Кханчев", т.е. кхан на българите! Така трябва да се гледа на тази личност и, нищо чудно, тъкмо така и да стане, защото това е записано в името му, а имената не лъжат.

     Та нали когато се кандидатират разни овчари, т.е. Овчаровци, виждате, че те не могат да спечелят изборите? Но чудното е не, че не ги печелят, а че се кандидатират, защото тръгвайки срещу името си никой на този свят не е прокопсал! А пък някои, които са предопределени от съдбата да размахват боздугани, като Догановци, например, вече десетина година ги размахват съвсем успешно с някаква си мижава партийка, дето не може да събере и десетина процента мандати.

     Или пък да вземем един Симеон. Уж хубаво име, ама на англичаните като им кажеш simian ("симиън") и разбират нещо подобно на човека, но най-вече човекоподобна маймуна! Те, разбира се, хората са културни, и никога няма да го кажат на човека в очите, ама ще си го помислят. То и ние не казваме, че е така, а само изпълняваме своя дълг към него, демек да не си мисли, че може да ни стане цар с това име! Защото иначе той може и да си го помисли, като ни гледа как само се караме и имаме явната нужда от нещо, което да ни сплоти като народ, ама не около партии или съюзи, ами около една древна и издържала изпитание през вековете институция. Но не и около това име, а, може би, около някой Драган (да му е драго на човек да го избере), или пък Боил (да се бои човек от него и да го слуша), или Петър (каменен), или Стоян (устойчив), или Манол (с твърд manus или ръка по латински), или Теофил (обичащ Бога или богоугоден), и тъй нататък.

     Виж Благовест си е едно такова име, което веднага ти казва, че човека е умен и разумен защото носи все благи вести и, àко и да не е официално от никоя партия (страна), и при комунистите беше добре, и сега не е зле, докато брат му, понеже е само един "дар от бога" за родителите си, или Божидар, продължава да е неизвестен на широката публика, защото не тя го е породила. Така, както и Костов веднага ни информира, че той се занимава само с неща който могат да се "коснат", или имат някаква костуема стойност (дали вече не трябва да се казва "костовена"?). Той човека така и прави като продава всичко, което може да се продаде на всеки, който даде повече, ако ще да става дума и за цяла една страна, защото в света на капитала всичко се продава, и страните също. А пък с това Иван отпред, което идва от руската ива, което значи върба, и ще рече, че има достатъчно гъвкав гръб и може да се извива накъдето духа вятъра, така че да не пострада от лошите климатични условия, има всички шансове да се задържи още десетина години на политическата арена, така че виждате колко показателни са имената.

     А пък Блага Димитрова, защо толкова бързо мина в глухата линия жената? Ами защото беше прекалено блага и освен това жена, която твърде много мислеше или думаше! От този дим, или дым по руски, се е получила руската "дума" или мисъл, а оттам идва и името Димитър, което, още от времето на "Гошо" Димитров не се ползува с особено уважение у нас. Ние не сме като древните гърци та да се впечатляваме от разни думи — на нас ни дай екшъни и трилъри — и затова и вестник "Дума" едва-едва събира стотинки за издаването си, докато разни "Часове", "Трудове" и "Стандарти" се четат, та пушек се вдига. Че и един друг Димитров също не се прослави особено много, но то е не само заради фамилията си на мислител, ами и защото майка му и баща му го бяха кръстили Филип, а пък то си е същото като руското филин, което значи, да ме извини човека, просто един бухал. А пък партия която може да слага "бухали" начело, дори и да не е партия а коалиция, не може да стигне много далеч, поне докато не ги смени.

     Докато Александровците не са лишени от шансове за успех, защото тяхното име се извежда най-лесно от немското alles, което значи всичко и, разбира се, това е било известно и на древните римляни още по времето на г-н Македонски. Това са все хора дето искат да имат всичко и като така си избират да стоят начело, я на войска, я на Парламент, я на Правителство, я на нещо подобно. То и г-н Каракачанов си беше поставил подобна цел, обаче: къде с тази фамилия бе, момче? Кой у нас ти уважава днес каракачаните, или пък ще ги уважава в бъдеще? Ясно е, че човека е още твърде зелен и затова ги прави тези грешки. Когато узрее и почервенее достатъчно, или пък посинее като патладжан, ако вземе да си смени и фамилията, с това Александър отпред може и да му се "отвори парашута", ама засега "всичкото" е далече от него. Че и един друг съименник — Томов — също не ще да успее много, защото Тома Неверни си е име известно още от библейски времена, и то се вижда, че той, нито е с червените, нито пък смее много да им изневери та да посинее. Това си е едно такова много нестабилно, поне за политик, име. Да вземе човека да се прекръсти на Ломов, да речем, което идва от трошенето или "ломать" по руски, да види как ще потръгнат нещата, защото хората уважават тези, дето чупят остарелите виждания (дори и когато не могат да представят нещо по-добро). Или пък Томболиев — тогава хората може да го изберат, защото всички обичат да играят на томболи, и току виж, че спечелили чрез него нещо и за тях.

     А имаше едно момче — Емилчо — дето не можа да се спогоди с комшулука у нас и отиде в Щатите и си е добре сега и не се оплаква от нищо. Но тя цялата работа идваше от това, че фамилията му беше Кошлуков, което е един вид съкратено от Комшулуков, а я да беше някаква друга, сигурно щеше да си стои у нас и да гради демокрацията, така както и хиляди други политици, защото Емил е много мило име, нали? Или пък една Ренета, дето има такова хубаво име — като на сочна ябълка — ако не беше това Инджова след него, което кара сумата българи да слагат отпреде му по едно "м", досега да се е намърдала и в постоянни правителства, а не само в такива дето траят "от ден до пладне".

     А вижте г-жа Михайлова: àко и да речеш, че гони "михаля" с тая фамилия, ама понеже е Екатерина, което ще рече, че може добре да се катери — досущ като катеричка — вече добре се е възкачила, и току виж и за Президентка взела да се кандидатира, защото то катеренето нагоре си е в кръвта ù. Така е и с една друга нейна съфамилница — Надежда. Като чуе човек името ù няма начин да не се възрадва, защото тя спокойно може да оправдае надеждите му, че и министър може да стане (щото ние и без това живеем само с надеждите си — преди 10-тина години се надявахме, че като станат много партиите или фирмите и нещата изведнъж ще вземат да се оправят, но като се оказа, че работата не била в количеството, ами в качеството или едрината им, сега пък се надяваме, че ще вземат най-после да намалеят достатъчно, та като така да станат и прилично едри — както при тоталитаризма).

     Ами какво да кажем за г-н Симеонов, дето освен, че е подобен на маймуните (според фамилията си, де), ами е и петкратно такъв, защото се казва Петко? Хубав човек, ама лошо име, и като така не става за политик, àко и да е либерален. А пък ето го и г-н Берон, дето е роден да бере плодовете на своя труд, ама като го свържеш с този камък (Петър) отпред и излиза, че най-много да обере някой камък по главата. Дето се вика, с тая фамилия дори Гошо да го бяха кръстили родителите му, пак повече щеше да успее в живота, ама пък и кой да им каже на времето, а? Комунистите за такива "празни", според тях, работи като именология и не помислюваха, и ето ги плачевните резултати за нашата демокрация.

     Или пък да погледнем към земеделците за малко. Милан е много мило име, както казахме вече, но що щат тези дренки след него, а? Дали това е намек, че е голяма драка и с него е по-добре човек да си няма работа, или е пак недомислица, ама този път на пра-пра-дядо му? При някои други се появява вече споменатото име Гошо, което, все пак, звучи лошо! А небезизвестната дама Анастасия, си страда основно от това, че хората не могат да разберат дали тя е Ана или Станка, а едно такова шикалкавене на политическата арена не може да донесе обожанието на популиса, нали? А пък и това Мозер за нас звучи още по-загадъчно и дори страховито, защото ни напомня за разни маузери, а пък ние сме миролюбив народ, щото турците са ни научили на това за пет века, а при сърбите, както виждате, понеже ръцете все ги сърбят да се сбият с някого, едва дочакаха демокрацията да им даде тази възможност, и веднага започнаха тупаника.

     Но понеже е време да приключваме, то нека направим и нашето предложение за идеалния политик, според науката именология, за която споменахме и преди. Вариантите, разбира се, са много и те зависят от политическия климат в момента, от пола, външните белези и характера на човека, но нека, все пак, предложим поне 2-3 имена. Например, какво му е лошото на един Александър Стойчев като Президент или Премиер Министър, защото той ще устоява на всякакви нападки (най-вече на своите хора, защото чуждите, като правило, са по-леки)? Или пък Мирослав Кръстев, който затова така е кръстен, за да се прослави по целия свят (т.е. руския мир)? А може още и Димо Кратски — хем кратко и лесно запомнящо се име, хем е попило в себе си квинтесенцията на демокрацията, та в каквато и партия да влезе все ще се придвижи нагоре докато не застане начело и на страната ни, защото човека е роден демократ и такъв ще си остане (ако не сглупи да си смени името). Или още Слави Божков, а? Човекът вечно ще слави Бога или пък ще е славата на Бога, което се вижда много добре на примера на Иван Славков, който и при тоталитаризма се прослави и сега хората го смятат едва ли не за Бог, та затова още оглавява БОК! А представяте ли си ако се казваше Божан Славков? Ами че то тогава изобщо нямаше да има нужда да се провеждат избори за Президент, нали?

     Прокурорите и съдиите, от своя страна трябва да залагат на бабаитлъка и курназлъка, силата, страха, властта, здравето, бързината, и прочее. А пък при жените, защото политическата арена все повече започва да става тяхно поприще, което е лесно обяснимо тъй като жените, като правило са и по-посредствените личности, които трябва да слушат какво им казват другите и да го правят по един мил, приятен, и неконфронтиращ начин, което важи с пълна сила и за политиците като резонатори на гласа народен (àко понякога и да се случва те да кънтят "на кухо"), можем да предложим следните имена: Милена Говорлийска, Славка Българанова, Иванка Хубчева, Радка (може и Радостина) Емилова, Свобòда Искренова или Румяна Стоянова (много неутрални имена и добри за всички кабинети), Станка Любенова (търпи и мъжка вариация като Любен Стоянов, например), Наташа Мацева (никой русофоб няма да я отхвърли), Жени Миролюбска, Лили Димова (навява асоциации за люляци и домашно огнище), Петрана Блажева, Елеонора Монева (или самотната Елена — хем неутрално, хем леко възбуждащо), и много други.


     06.2000


     П.П. "Тебе лъжа, мене истина", дето викат някои, но въпроса с името, очевидно, е много важен за един политик, или въобще някаква star-ка, и затова много хора си избират псевдоними, които да казват нещо (подсъзнателно или неосъзнато) на хората. За изминалите някоя и друга години можем да добавим още: Станишев, който, съвсем ясно винаги е мечтаел да стане шеф, понеже такова е било посланието на родителите му към него; бойкия Волен Сидеров, който сигурно се надява избирателите му да оценят колко волномислещ е той, а и да направят асоциацията с един Хайдук Сидер, за когото се пеели и песни на времето; срамежливо мигаща Миглена, ама като Кунева и с доста сръчни кунки, та да може да се нареди навсякъде; а сигурно и други.


     2008




 

КАК ДА НАПЪЛНИМ ХАЗНАТА

     Нека първо изкажем нашата благодарност, госпожи и господа, на Главния Финансист на Републиката за решението му от 18.12.98, за това, че от 01.01.99 вече


     една минимална заплата е равна на две минимални заплати,


в смисъл на общественото осигуряване. Мнозина недооценяват епохалното значение на този факт, но той открива неподозирани широти за нашата икономика и финанси, защото по този начин всяко число може да бъде приравнено към всяко друго! За тази цел са достатъчни само две правила, а именно: 1 = 1, което можем да наречем правило на здравия разум (ПЗР), и 1 = 2, което ще наричаме правило на Министъра на Финансите (ПМФ). Предвид симетричността на равенството, т.е. че то важи и в двете посоки, ПМФ значи също и това, че 2 = 1, или 1 = 1/2 . За пример нека сега докажем, че 5 = 9. Това става много лесно като разбием 5 на 4 + 1, след това за първото число приложим ПМФ, а за второто — ПЗР, и получените резултати съберем. По аналогичен начин може да се предефинира и аритметиката с обикновени дроби, като се работи поотделно с числителя и знаменателя, както и с десетични дроби, където се работи с цялата и дробната им части, и после те се слепват.

     Това е гениално откритие и света тепърва ще го осъзнава, но то не е достатъчно за да напълни държавната хазна, ограбена от комунистите през тоталитарното им управление и затова дълг на всеки родолюбив гражданин (а и селянин също) е да даде своя принос за установяване на нови данъци и такси. Скромният принос на автора се състои от десет варианта, някои от които са били прилагани в човешката история и, следователно, са доказали своята целесъобразност, а други могат да бъдат наш роден принос по въпроса. И така, да започнем:


     1. Тоалетен данък


     За всеки тоалет в жилището трябва да се заплаща данък в размер на 1 лев дневно, независимо от броя на лицата, които го ползуват, а за тоалет на двора — половината от тази сума. Тъй като в едно средно семейство от трима души тоалета се ползува поне 10 пъти на ден, това би правило само по 10 ст. на ползуване, което, все пак, е поне двойно по-евтино от обществените тоалетни по улиците, по-хигиенично и удобно за гражданите, и не би натоварило особено семейния бюджет, но пък, от друга страна, една сума от 360 лв. годишно от семейство би била добре постъпление в бюджета ни. Тъй като, обаче, ние живеем в свободно общество, то всеки би трябвало да има правото и да се откаже от ползуване на своята тоалетна, като подаде съответна молба за запечатването ù, при което няма проблеми той да се договори със съседа си да ползува неговата, срещу част от сумата.


     2. Обувен данък


     Всеки български гражданин трябва да плаща годишен данък в размер на 10 лева месечно ако ходи с обувки на улицата и други обществени места през това време. Данъкът се плаща като годишен, но ако някой желае през дадени месеци, например: юни, юли и август да ходи бос, той трябва да декларира това в общината преди изтичане на месеца предшестващ босото му ходене (в нашия пример до края на май) и тогава той ще дължи за годината само 90 лева. Трябва да се предвидят, обаче, и глоби в 10-кратен размер, ако се докаже че някой е подал молба за освобождаване от данъка, но въпреки това е бил видян поне от двама души навън с обувки през това време.


     3. Сладък акциз


     Върху всички захарни изделия (със захарно съдържание повече от 20%, за да не се ощетяват диабетиците) трябва да се плаща акциз в размер на 50 ст. на килограм захар, което е оправдано, тъй като сладкото разваля зъбите, а не е така жизнено необходимо както белтъчините и млечните продукти, нито така калорично като мазнините. Такъв акциз съществува в Полша и просто не е ясно защо още не се прилага и у нас при положение, че кило захар струва почти колкото литър мляко, а захар се консумира поне 5 пъти по-малко и кесията на гражданите няма да пострада особено.


     4. Зъбен данък


     Редно е отново да се възкреси известния в миналото зъбен данък, но вече изхождайки от равенството на всички пред закона. Той трябва да се плаща годишно в размер на 5 лв. на жив зъб, като за такъв се смята този, който е запазен повече от половината (според оценката на здравните органи), но при това млечните зъби не се броят. При една средна зъбна натовареност на човек от 20 зъба това би правило годишно само 100 лв., което е приблизително равно на стойността на единична зъбна протеза и в този смисъл такъв закон ще способствува и за една демократична равнопоставеност на хората със здрави зъби и на тези с протези, като не ощетява едните за сметка на другите. В същото време е ясно, че всеки ще предпочете да си плаща данъка (и да пълни хазната) отколкото да си извади зъбите (и си плати протезите).


     5. Животен данък


     Тъй като най-ценното нещо на този свят е човешкия живот, то за него, разбира се, също трябва да се плаща данък на държавата. Нашето предложение е следното: всеки навършил пълнолетие български гражданин трябва да заплати еднократна сума в размер на десет минимални работни заплати за женски пол, и двадесет — за мъжки, като този данък може да се изплаща и разсрочено в течение на пет години със съответната лихва, след което лихвата вече става наказателна. Разделена на средната продължителност на живота това е една смешно малка годишна сума за такова ценно благо.


     6. Сексуален данък


     Тъй като човек практикува секса предимно с цел развлечение, а не за продължение на рода, е съвсем оправдано налагането на данък и върху това занимание. Предложението ни е да се заплаща по един лев за сношение, изхождайки от следната фиксирана база: за лица между 15 и 25 години — по едно сношение дневно, за тези от 25 до 35 години — по 4 сношения седмично, от 35 до 45 — по 3 пъти на седмица, от 45 до 55 — по два пъти седмично, и за останалите до 65 години — по веднъж седмично, като по-възрастните от 65 г. се освобождават изцяло от този данък. Разбира се всеки, който желае, може да се откаже от изплащането, при условие, че докаже пред медицинските власти, че той/тя е импотентен /фригидна, или пък мине в следващата по-долна група, срещу нотариално заверени декларации на трима свидетели, потвърждаващи намаления брой сношения, отчетен в продължение поне на един месец.


     7. Антикорупционен данък


     Във връзка с нарасналата корупция у нас считаме за целесъобразно създаването на Антикорупционен Фонд (АКФ), който да се запълва посредством този данък в размер на половин минимална месечна заплата годишно за всеки пълнолетен гражданин. При това положение всеки висш държавен служител, на когото се предлагат някакви подкупи и други облаги, извън тези според трудовия му договор, може да се обърне към АКФ като заяви предложената му сума и поиска по-голяма от фонда, но годишно не повече от удвоения размер на официалните доходи за миналата календарна година. Това е борба с корупцията на принципа "клин, клин избива" и се очаква да даде отлични резултати на наша почва.


     8. Слънчев данък


     Тъй като е всеизвестно, че Слънцето не само ни свети, но и ни грее, и е основна причина за растежа на животните и растенията, е правилно всеки гражданин да плаща и данък според броя на слънчевите дни в годината. Те трябва да се оповестяват в началото на всяка година за вече изминалата, по райони на страната, и всеки жител на даден район да заплати данък в размер на един процент от минималната месечна работна заплата за слънчев ден, или половин процент — за облачен. Разбира се дните със слънчеви затъмнения трябва да бъдат изключени от това число, за да не се натоварвано населението с непосилни данъци.


     9. Работен данък


     Всеки гражданин с постоянна работа, или осигуряващ се като работещ за даден период, трябва да заплаща данък в размер на: 5% от заплатата си (или тази, върху която се осигурява) за първите пет години на това работно място, 4% — за следващите пет години на същото място, и само 3% — при повече от десет години работа на едно и също място. Значението на работата за живота на всеки е очевидно, което и обуславя необходимостта от този данък.


     10. Демократичен данък


     Тъй като демокрацията е най-значителното ни постижение в социалната област в днешно време, то за нея, както и за всичко хубаво на този свят, трябва да се плаща скъпо. От тази гледна точка е оправдано заплащането от всеки пълнолетен гражданин и до навършване на 70 годишна възраст на един всеобщ демократичен данък в размер на половин минимална месечна работна заплата годишно за правото му да живее в нашата свидна родина. Двойното гражданство не дава основания за освобождаване от този данък, но болничните и престоите в здравните заведения може после да бъдат възстановени на лицето пропорционално на времето. Трябва да се допуска, разбира се, лицата с трайни увреждания, трудоустроените и инвалидите да бъдат освободени изцяло от този данък в името на хуманността.


     При навременно приложение на основната част от тези данъци още от тази година е очевидно неизбежното развитие и усъвършенствуване на нашето демократично общество. Единствено по този начин младите демократични филизи ще могат да пораснат и започнат да плодоносят, което пък ще се изрази в непрестанно подобряване на благосъстоянието на народа сега и през светлото демократично бъдеще. Благодаря за вниманието.


     07.2000



 

ЗА ПОЛЗАТА ОТ ХЛЕБАРКИТЕ

(научен фейлетон)

     Значи, има много съображения именно за ползата от нашите неизменни спътници в жилищата в днешно време и поради тази причина аз спокойно казвам, че си гледам хлебарки в къщи, понеже то така и излиза. Гледам си ги, и като грижи за тях (защото, ако мен ме нямаше, сигурно нямаше да ги има и тях, поне не в такова изобилие), а и като съзиране (искам или не искам, където трябва — ако някъде трябва, дори аз и да не съм наясно къде точно —, и където не трябва), по всяко време, но особено вечер и нощем (до към зазоряване) и най-вече в кухненския възел. Така че да обясня на читателите защо те са толкова полезни, че да им посветя този материал.

     Първото съображение е, че щом дядо Господ ги е създал, то значи те трябва да съществуват, иначе нямаше да съществуват! Това е желязна логика, от типа на древното източно виждане, че този свят е най-добрия от всички възможни (защото, ако имаше по-добър, той и щеше да се установи). Ако на някои им пречи думата "Господ", то я заменете с "Природа", т.е хлебарките са част от цялостния екологичен цикъл на Земята, особено в топлите райони, и в населените места, така че ако нямаше нужда от тях, то сигурно те щяха да изчезнат (примерно, в нашите климатични условия няма бели мечки, нали, ама на север има, а пък там няма хлебарки). В общия случай това важи за много насекоми (мухи, комари, паяци, и прочее), но следващите неща са вече по-специализирани, а и идеята е, че те се размножават тъкмо където има нужда от тях (защото иначе нямаше да го правят, да напомня отново това), а ако ние не разбираме ясно тяхното значение (т.е. Божиите помисли), то това си е наш проблем.

     Второто съображение е, че те съществуват от дълбока древност, далеч преди бозайниците, и като така имат богат опит и добре проверени инстинкти; независимо от древността си, обаче, щом се налага, те лесно мутират (както и други насекоми), потвърждение на което е това, че сега има основно едни по-дребни, рижи (по-скоро червеникаво-кафяви) и удължени, а не тези дето бяха преди 20 - 30 години (черните и топчестите), макар че и от тях се намират понякога някои. Възможно е, обаче, рижавите да са класическия вид, понеже на английски те се наричат cockroach, което ще рече "рижа кока или кука". Тези гадинки, или по-скоро твари — но, да Ви напомня, че тази дума идва от ... творенето, разбира се, т.е. и те се божи творения като другите животинки (нещо, което имало представяне и на Запад, където френската, а оттам и английска, дума cretin, т.е. кретен, идвала от латинското creare, или create по английски, създавам).

     Та тези божи твари са практически неунищожими, и като че ли най-сигурния начин е ... студа, т.е. ако стоите на студено, под 20oC поне през зимата, то и те ще намалеят до възможния минимум. Иначе, като пръскате с нещо, то те избягват за известно време, но едно на ръка, че отиват при комшиите, което не е решение на въпроса като цяло, но и след време се връщат, ако им харесва при Вас, т.е. ако е топло, готви се и се разлива тук-таме разна храна, има шкафове и/или кутийки (а в кое жилище ги няма?), където могат да се крият и плодят, и особено в по-стари домове, където се намират разни пролуки из стените и мазилките, но не бих казал, че ще се откажат да се нанесат в някое хубаво ново тухлено жилище. За да не го отделям като нова точка нека добавя тук и това, че те са големи ... патриоти, т.е. обичат си местата където са се излюпили (макар че не познават баща си и майка си, разбира се), така че и да ги изгоните за известно време, то после пак се връщат.

     Третото съображение е, че те не са отровни, не хапят и даже не бръмчат, тихички и кротки "домашни любимци". Дори "класическата" домашна муха е много по-досадна от една възпитана и срамежлива (защото те, общо взето, се боят да Ви се навират в очите, чакат да излезете от кухнята и тогава да дойде тяхното време) хлебарка, да не говорим за комари, паяци, че и домашните мравки (които могат и да хапят, ако се наложи). Е, вярно е, че през нощта се разхождат, и ако има някакви поомазнени от нещо кутийки (примерно стиропорните опаковки от месни продукти), те започват да ги стържат, за да ги почистят (àко и да не сте ги молили специално за това), или може случайно да се разходят по ... челото Ви, за да Ви "забършат потта" или мазнината, тъй да се каже, но пък като Вие не се сещате да го направите, и след като те предполагат, че Вие спите, то защо и да не се поразходят малко животинките? В крайна сметка те живеят при Вас, защо да не Ви спохождат, а? Нима ако имате куче или котка, или малко дете, то не се случва то да идва през нощта при Вас на по-сигурно място; приемете, че и хлебарките търсят понякога закрила при Вас от своите кошмарни сънища (защото, знае ли човек?).

     Четвъртото съображение е, че те въобще не са мръсни, както мнозина си мислят, а напротив, обичат да се разхождат около четката за зъби или гъбата за миене на съдовете, т.е., дори и да нямат зъби (не съм им гледал в устата, да Ви призная), но обичат дезинфекциращия аромат, мият си поне лапичките, и изобщо не биха се крили из мръсне места, ако им предоставехте чисти кутийки (както казах те са срамежливи, не обичат да ги гледате когато спят или, хм, правят това, което и хората правят като ги подгони хормона). Така че, като вариант, бихте могли да им оставите едно кухненско шкафче, или поне едно-две чекмеджета, където да наслагате разни празни кутийки, (примерно, кибритени, от лекарства, каквито имате, те не са претенциозни, но колкото по-малки, толкова по-добре) може и просто листчета хартия (и използувани трамвайни билетчета или касови бележки вършат работа), но да не ги закачате там и да не се опитвате да ги измамите, като започнете някакъв геноцид срещу тях, защото те, както ще видим след малко, са доста умни. Ако освен това им наливате привечер и малко прясно млекце (ама истинско, недейте да ги мъчите с разтворено мляко на прах, те не заслужават това) в една чинийка, може и в банята, или дори пред вратата на апартамента Ви, то, в крайна сметка — както чувах че правели някои индуси —, и те ще бъдат доволни, а и Вие (защото няма да Ви стържат там, където не желаете).

     Петото съображение е, че те дори Ви чистят дома от мазни и ферментиращи продукти, петна по пода, покрай мивката, по печката, дори и около (а може и в) хладилника! Няма майтап, те преработват тези течни остатъци в твърд продукт — едни такива мънички, като главичка, а че и като връхче, на топлийка, но иначе хигиенични черни топчици, които са техните изпражнения (ако мога да си позволя да оскверня слуха или зрението Ви с такива думи). Е, вярно е, че те полепват навсякъде където са ги оставили — а те ги оставят навсякъде —, но пък човещинка, дето се вика, как да ги кориш, като и малките дечица, а и домашните животни, правят същото, само че тяхното и мирише. А хлебарките, както казах, са чисти животни, и ако оставят нещо, то е добре преработено, с усвоени всякакви възможни белтъчни вещества, или мазнини, или млечни продукти, но и от сладки работи не се отказват (при все че не си падат много по тях — виж сурова каймица, дори и със соица да е, е по-друго нещо).

     И понеже това е научно-популярно изложение, то нека поясня някои неща за развалянето. Значи, има два вида разваляне, едното е запазващо, а другото е разлагащо; първото е към кисело, към някакъв вид ферментация, т.е. окисление, но може първоначално да е и захаросване, понеже захарта лесно става на кисело (трябва ù само малко водица и време), а другия вид е към алкално. Това всеки химик би трябвало да Ви го потвърди, защото има само киселини и основи (ако не броим неутралните съединения, но те са само едно разделително и неустойчиво положение). Обаче това, което надали някой химик ще Ви обясни е защо алкалното е наречено така, но моя милост има версия по въпроса, аз предполагам, че алкалното е същото, което е и ... калното, но в руския смисъл на думата, където "кал" значи — sorry, sorry — изпражнения. Ако не сте много на "ти" с руския, то тогава сравнете със западната дума фекалии, която се дели на две срички и първата е едно презрително (или заплюващо) фи- /фу-, а втората е същата тази "кал", която идва от старо-гръцкия, при все че там това значи нещо хубаво, καλο, но от там е нашата кал, която, поне за нас, не е чак толкова хубава (но не е и чак толкова лоша както руската). Така че не греша (но нека тук не задълбавам по отношение но това, защо корена "кало" може да бъде и нещо хубаво и нещо лошо), и при това положение хлебарките, както и сумата други насекоми, обират всичко кисело и/или мазно, което могат да намерят, и го преработват (защото всички животински видове, в някаква степен, преработват продуктите; както и растенията, но те постъпват така предимно с неорганичните вещества) в твърди алкални фекалии. Тоест хлебарките не ядат лай##, както мнозина си мислят, а са много чисти "кретинчета"-животинчета.

     Шестото съображение е, че те са изключително интелигенти твари, и почти винаги са по-съобразителни от хората, още повече при положение, че те не разполагат почти с нищо, т.е. "мозъците" им са големи като връхче на топлийка, и то на възрастните, да не говорим за "дечицата" им, и очите им са фацетни, т.е. виждат само петна, нещо като късоглед с поне 10 диоптъра. Представете си как Вие бихте се чувствали ако трябва да гледате любимия си сериал по телевизията на един кръгъл екран (големината няма значение) с 50-тина петна, навярно и в един цвят. И въпреки това те почти винаги отгатват Вашите намерения, и докато стоите и ги гледате и те стоят, но щом посегнете да вземете нещо за да ги цапардосате, и тях вече ги няма. Такава бързина и точност на реакциите, при толкова примитивно устройство, е направо фантастична, и такива са и хлебарките, удивителни същества, направо да ти е жал да ги унищожаваш! А дори и не се знае дали като ги морим с разни препарати не правим нещо ... добро за тях в генетично отношение, като форсираме нови и по-удачни мутации (да не говорим за физическото унищожение — това е просто оцеляване на най-приспособените, т.е. ние така ги селекционираме!).

     Седмото съображение, което е предпоследно в нашия списък (или последно в един по-сериозен план), е, че те са изключително стройни и красиви насекоми, поне дългите "рижавки", с добро физическо здраве, направо акробати, и се катерят по стените, че и по тавана понякога, стига да е достатъчно топло (над 20-тина градуса Целзий), защото насекомите още нямат регулиране на телесната температура. ( А известно време гледах, че някаква моя клечка за зъби, по-скоро парченце, но със същата функция, изглежда че не е на същото място, където я бях оставил предишния ден — аз живея сам и няма кой друг да я бута —, но си мислех, че нещо греша, ама като ми се случи това вече няколко пъти и стигнах до извода, че тези животинки просто ... спортуват през нощта, вдигат щанги, а? Но може и "хлебара" — понеже не е задължително това да е "тя" — просто да ми се ядосва, че не съм му оставил нищо по клечката, знам ли, но един български интелигент не може да си позволи да оставя вкусни парченца дори на върха на една клечка за зъби, така че да ме прощава "насекома". )

     Но ако не си регулират температурата, то пък снасят яйца, които преживяват студените времена, така че пак излиза, че са физически много добре устроени. Освен това те се захващат за почти всяка повърхност (мазилка, боя, дърво, фаянс, и прочее), стига да не е твърде полирана, и ако си мислите че понякога падат от масата — защото това би трябвало да е идеята в руското им название, тараканы, т.е. правят "търр" като тупнат — то много се лъжете, защото те просто скачат! Тоест те си знаят, че не могат да летят, но са леки, рижите (а пък черните са с твърди черупки, и сигурно пазят равновесие по-добре от котките, та се приземяват на лапите си), и си скачат и от метър и от два (което, сравнено с техните размери, ще рече човек да скочи от 100 - 200 метра, и без никакъв парашут, най-много да разтвори полите на палтото си!). И са доста красиви — те всички насекоми са направо съвършени в своята структура —, а здравото им тяло води и до здрав ... секс, разбира се, по всяко време, както и при хората, така че: как да не им се възхищава човек? (Изобщо, ако има нещо, за което аз лично не ги харесвам много е, че просто не можеш да ги ... напсуваш както трябва, защото, нали разбирате, с хлебарка, още повече с "хлебар", някак-си не върви.)


     Е, на изпроводяк можем да добавим и осмо съображение за ползата от хлебарките — това че те трябва да са доста полезни като ... храна! Тоест, те може и да не са непременно много вкусни (някак-си все ми е било жал да ги убивам за тази цел, да Ви призная, така че не съм пробвал лично), но съдържат мазнини (то се вижда като ги размаже човек с някой удар), белтъчини (щом са толкова пъргави, защото ние ядем основно мускулите, тъй наречените напречно набраздени, които са едни дълги влакънца и с кукички на краищата и се зацепват едно за друго), а съдържат и калций, понеже имат хитинови обвивки и закърнели крила (което е почти равносилно на ... млечни продукти, понеже ние ядем млякото и млечните продукти основно заради калция в тях, който е нужен особено за младите и старите). Така че ето Ви сега една рецепта:


Хлебарки с ориз a la Мирски

     Вземате един буркан от компот, 700 - 800 мл., сипвате вътре половин кафена чашка ориз (50 гр.), добавяте една кафена чашка прясно мляко (100 мл.), ливвате и малко (10 мл.) олио, слагате съвсем малко солчица и захарчица (може и чер пипер, ако сте ги приучили към по-остра храна), увивате около буркана някаква носна кърпичка (може и използувана, така е дори по-добре) и я защипвате с ластиче на отвора му, така че тя да виси надолу и да стига до пода, но иначе оставяте буркана отворен, и го поставяте вечерта в кухнята или банята, където хлебарките често се разхождат. Кърпичката не е задължителна, а може да се използува и някакво тясно парче плат завързано като връзка, която да се влачи по пода, но е желателно да има нещо такова, за да улесните животинчетата да се изкатерят на върха, след което те скачат — доброволно, т.е. Вие не ги принуждавате, това е съвсем демократичен подход — вътре, хапват си колкото могат, но не могат да излязат обратно. Ако за една нощ не са се събрали достатъчно — трябва да са 50 - 100 бройки, иначе яденето ще излезе много постно — то оставяте буркана и за втора (или трета) нощ; не се притеснявайте, че млякото ще се развали, то първо ще се опита да се запази, чрез някакво вкисване, или му добавете и малко оцет (това може да привлече и повече животинки). В деня в който решите да готвите ястието, то просто изсипете бързо съдържанието в тенджерка, където първо сте запържили малко настърган лучец, в още олио, добавете водица за ориза, сложете предпочитаните от Вас подправки, но не забравяйте нарязана на ситно целина, магданоз, или копър, и след към половин час готвене (хлебарките бързо ще уврат, те са дребнички) при възможност добавете и малко настърган пармезан. След още пет минути яденето е готово.

     Е, това е порция за един човек, така че ако сте повече хора, или чакате гости, то сложете няколко такива буркана, или даже помолете някой от комшиите да подържите при тях за една нощ някой буркан; използуването на по-голям буркан с увеличена доза също е вариант, но не пълнете много малък буркан (най-много до 1/3 от буркана, а най-добре да е до 1/4), защото храната може да вземе да Ви избяга. Това ястие може да се приготви и в гювечета, и тогава може вместо пармезан да се чукне по едно (малко, да речем пъдпъдъче) яйце отгоре, но няма нужда от други месни добавки, за да може да почувствате добре вкуса на насекомите.

     Ами, бон апетит!


     И обичайте хлебарките, те го заслужават!


     09.2012




 

ПО-ДОБРЕ ДА НЕ ДОЖИВЕЕМ ДО ПЕНСИЯ!


(трагикомична сага за българските пенсии)

 

     Значи, господа, ситуацията с пенсиите в България, откровено казано, е трагична, но тъй като трагичното и комичното, съгласно възгледите на древните източни мъдреци, към които и аз се присъединявам, често се допират, а да се смеем все пак е по-добре отколкото да плачем, то аз пиша този материал като фейлетон. Да се смеем е особено добре когато човек има хубави зъби, даже и ако те са "фалшиви", които той може да покаже на всички, или когато човек, моля за извинение, жена, си е забила някакво златно или позлатено канцеларско габърче, или нещо много приличащо на това, само че с дребничък рубин или някое друго камъче, в езика, и затова си отваря така широко устата, че да се види и ненаситното ù (за наслаждения) гърло, или сливиците ù, ако тя все още не си ги отрязала. Е, ако човек няма зъби (както да речем вашия автор), то тогава той може да се усмихва иронично или цинично, и това все едно е по-добре отколкото да пролива реки от сълзи.

     Тъй като нашия преход към демокрация, който продължава вече повече от 25 години — а той продължава защото ние все още живеем средно към 3-4 пъти по-зле отколкото при тоталитаризма — за някои може да се развива добре, но за други той е съвсем възможно да свърши едва към края на 21 век. Обаче нека караме под ред. И имайте предвид, че аз сега тъкмо се пенсионирам, така че вече разбрах някои нещо, това са доста точни изчисления, не е гадаене на кафе.

     Така, да започнем с това, че за да излезе у нас на пенсия човек трябва да има почти 40 години трудов стаж (38, но това е засега, а те постепенно се повишават и след 2-3 години ще станат 40), и да е поне на 64 години (аз малко позакръглям цифрите за по-лесни пресмятания). Ако той все още няма толкова години стаж, то след две години, това сега е почти 66 години, той може да се пенсионира даже имайки само 15 години трудов стаж. Така че, господа, смейте се, радвайте се, защото излиза, че дори и с 15 години стаж човек, благодарение на родната ни демокрация, може да стане пенсионер.

     Но това не е съвсем така, разбира се, защото това е тъй наречената половин пенсия, за която по-рано, тоест при лошия и безчовечен тоталитаризъм, за това трябваха само 10 години (ако не греша нещо). А за пенсиониране с нормална пенсия в миналия век трябваше възраст от 60 години за мъжете, и 55 години за жените. Така че за 25 години (за кръгли сметки) възрастта на пенсиониране за мъжете е нараснала с 5 години, а за жените с цели 10. Пресметнете сега, ученици, при това темпо на нарастване на възрастта, на колко години ще се пенсионират мъжете и жените след един век (или в 2115 година). Е, аз не знам как вие смятате, но за жените това ще даде повече от сто. Такива ми ти работи. И това е нормална ситуация, а ние имахме и още по-"нормална" (разбирай, ненормална) ситуация в първите години на прехода, някъде може би до 1995 година, когато мъжете можеха да се пенсионират на 57 години, а жените на 53, защото, виждате ли, наши видни СДС-ари, т.е. единствените демократи, от Съюза на Демократичните Сили (който вече не може да събере и един процент гласове), считаха, че старчоците само пречат на младите да правят кариера и затова колкото по-рано се освободим от тях, толкова по-добре.

     По-нататък системата за пресмятане на пенсиите е достатъчно проста и, както се казва, прозрачна, понеже се пресмята брутния доход за всеки през всичките години на работата му, той се отнася към средния доход за страната, в таблици, всичко е чинно и прилично, и по този начин се получава индивидуалния коефициент (ИК) за всеки човек. После средната работна заплата в момента — обърнете внимание, в момента, пенсиите постоянно се актуализират, направо да не повярваш (или поне в началото се изчисляват коректно, аз още не съм натрупал достатъчно статистика за да се произнеса уверено) — се умножава по този коефициент и се получава базисния доход за изчисляване на пенсията. След това този доход се умножава по процентите получени по следния елементарен (и хитър) начин, броейки всяка година трудов стаж за един процент (да речем 20 години и 6 месеца дават 20.5%), където чрез ПТС ще обозначим тези проценти трудов стаж. След това идва един ... мистериозен коефициент, който можем да обозначаваме като МК, и който сега за нас е 1.1, и получените ПТС, или като доход умножен по ПТС, се умножават по този коефициент и това дава процента или размера на пенсията. Даже — аз проумях и това — съществува някакъв социален праг, наречен минимална пенсия (МП), който влиза в сила ако изчислената пенсия се получава по-малко от този праг.

     Може да се каже, че това е направо блестяща система. И щом тя е такава, то по всяка вероятност е заимствувана от Запада. Нашето демократично развитие, в рамките на Обединена Европа, върви направо по европейски, ликувайте господа, че и госпожи (особено вие, след като вашата възраст за пенсиониране вече е равна на тази на мъжете — абсолютна еманципация, направо еманциабсолютизация, да?).

     Прекрасно. Нямам думи. Но все пак е по-добре да не доживеете до пенсия, както сега ще разберете. Защото съществуват още 2-3 уловки или въдици, на които се хващат демократичните оптимисти. Най-значимите от тях са две. Първата е, че тази минимална пенсия НЕ съответствува на минималните доходи, в никакъв случай, господа! Минималната пенсия кореспондира със средните доходи и е малко (с едно 10 процента, но всичко е индивидуално) ПО-ВИСОКА от средните доходи, това е социален чадър. Даже съществува максимална пенсия, която вече не е чадър, а удар по главата (с дръжката на чадъра, предполагам аз), която влиза в сила ако човек е изкарал твърде много и трябва нещо да му се отнеме. Така че ако вие сте един среден работник, със средни доходи, с ИК точно равен на 1-ца, то вие ще получите 1.1*ПТС от своята заплата (която е равна на средната). Тоест ако вие сте работили 20 години, то ще получите 22% от средната заплата, или минималната, което от двете е повече.

     Хубаво, много хубаво, ама нищо не е хубаво, както се пееше в една руска песничка (хорошо-то хорошо, да ничего хорошего), защото 40 години стаж това не са 10 или 20, това е страшно много, малко хора доживяват до това, а младите направо не вярват, че те може и да доживеят. Виж 20, 25 години това е добре, и така беше при тоталитаризма, тогава 20 години стигаха, а сега трябват 40. Завидно демократично постижение, разбира се. Е, някои могат да кажат, че то е така и на Запад, както и с еднаквата възраст за пенсиониране и за жените. Да, но това първо е по-лошо отколкото беше при (лошия, не забравяйте) тоталитаризъм, и после с "национални особености". Защото ако този наш среден човек е работил през цялото това ужасно дълго време от 40 години, то той в най-добрия случай ще получи 44% от своята заплата. А 44% това съвсем не са около 70%, както излиза на Запад, и както беше (или най-малкото така се говореше) у нас по-рано, при "народната" демокрация, за разлика от сегашната, определено, анти-народна такава. Даже по-рано се казваше, че около 60% получават хора с големи заплати, а тези които имат по-малки, то на тях им дават към 80% (за което аз не мога да гарантирам).

     Така, а сега да разгледаме по-подробно какво ще получи човек ако той е работил 40 години, което, както вече казахме, е твърде много. Ами това прави 44% от средната заплата, която през март 2016 беше 730 лв., или 320 лв. (и 1 лев = 1/2 евро, за справка). Много или малко са 320 лв. (а те вече, след половин година, станаха малко повече) е друг въпрос; за живота в една България това като че ли не е толкова малко, щом минималната работна заплата (МРЗ) е 420 лв. по същото време, но тук ние сравняваме средно с минимално, което не е коректно. И при цялата тази некоректност ние получаваме, че 320 / 420 = 76% (което би било добре ако сравнявахме средно със средно, но при нас не е така), и при това се дава, че средната пенсия у нас по това време е 340 лв., което означава че средното число пенсионери са работили почти 41 години, на което аз, ей Богу, просто не вярвам! Хората, виждате ли, измират, малко по малко, и твърде много хора не доживяват до пенсия, да речем, априори, едно 15 процента, а после в първите пет години от получаване на пенсията отиват на оня свят още към 15 процента, ако не и 20. Само тези, които надхвърлят 70 години, те умират постепенно. Това трябва да е така, след като пенсионерските карти за градския транспорт са все още доста скъпи, както за ученици и студенти, някъде на половина на нормалните карти, но след 70 години те падат изведнъж още 2.5 пъти (а по-рано беше даже повече от 3 пъти). Така че в най-добрия случай тази средна пенсия от 3/4 от минималната заплата се изчислява за 85% от тези, които са плащали пенсионните си вноски почти 40 години и след 5 години те остават към 70% от всичките, от които са постъпвали пари в пенсионния фонд.

     Но и тук трябва да има някаква уловка — при нас без това просто не може —, като например, че средната пенсия се изчислява за тези, които се пенсионират по този параграф, със стаж повече от 38 години, а има възможност и с по-малък стаж (до което скоро ще стигнем), а така също и много хора — да речем, едно 15% — не могат въобще да се пенсионират (даже 15 години работа не е чак толкова малко), и те или получават някакви социални пенсии, или не получават съвсем нищо. Така че най-вероятно тази средна пенсия се отнася приблизително за половината от тези пенсионери със стаж над 38 години, защото някъде се цитира, че 1/4 от всички пенсионери получават минималната пенсия, и тогава навярно друга 1/4 от тях получават пенсия над средната и по-малка от максималната. С две думи, не си мислете, че нашите пенсионери получават средно около 3/4 от МРЗ, което е сравнително прилично, не, средния пенсионер, ако усредним за всички които трябва да получават пенсия, то такъв човек едва ли ще събере повече от половин МРЗ, а някои ще получат къде по-малко (както сега ще видите).

     Така че хайде да започнем да намаляваме годините стаж, защото именно тогава става интересно (и трагично, разбира се — най-смешното в живота е когато другите страдат, нали?). Според мен средното трябва да бъде към 30 години стаж, което също не е малко, и такъв човек ще получи 33% от средната заплата от същите 730 лв., което дава 240 лв., което е почти два пъти по-малко от минималната заплата. А ако той е работил 25 години, то той (а разбира се и тя) ще има 27.5% или 200 лв., което вече определено е по-малко от половин МРЗ. Виж ако той има 20 години стаж то тогава неговите 22% ще дадат 160 лв., и точно тогава влиза в сила минималната пенсия (и при този параграф), която към март 2016 беше 157 лв. С други думи, минималната пенсия се получава при стаж от 20 години, който в тоталитарните години беше достатъчен за получаване на пенсия и би трябвало да дава към 80% от личната заплата, но поне 60%. Това вече е втората съществена "национална особеност" — намаляването три пъти на минималните пенсии по сравнение с лошите тоталитарни години. Започвате ли да проумявате по малко или все още не? Е, ако не, то аз ще добавя, че медиите цитират някъде че минималната пенсия в ... Африка, и по-точно в страната Габон, излиза 2.5 пъти повече, отколкото в (демократична) България. Ура-а, господа!

     А дайте да се посмеем (или, както казах, да поплачем) над положението на такива хора като вашия автор, които едва-едва насъбират 15 години стаж за половин пенсия. Е, там всичко пада, там е друга таблица, и затова прага наречен минимална пенсия (и който корелира със средната такава) вече (през март 2016) не е 157, а 133 лв., което е само 18% от средната заплата (от 730 лв. по това време), и което може да се нарече супер-минимална пенсия (СМП). Ако отнесем тази СМП от 133 лв даже към МРЗ от 420 лв., то се получава 31%. Ако вие се интересувате как може да се живее с 18% от средните доходи (или малко по-малко от една трета от минималните), то това е друг въпрос, аз съм го обсъждал на редица места, и специално за интелигенти (като мен) това не чак толкова невъзможно, защото те са свикнали да живеят бедно, това е трудно предимно за простолюдието, но нека да не се отвличаме тук с това. Дайте по-добре аз да ви обясня моето основно заблуждение при изчисляването на моя ИК, или поредния трик на нашите специалисти по социално осигуряване. Значи казано е, че човек може да си избере само три последователни години от целия период на работа, и като представи нужното удостоверение за всичките получени пари през това време, и като раздели тези пари на сумарния среден доход за същото време, от таблици, то той ще получи своя ИК. Е, моят ИК, на български интелигент, с висше образование (че и две такива и още малко отгоре), научен сътрудник, излезе за избрания от мен период 1.28 (а иначе средно към 1.2) което е съвсем прилично.

     Но всичко далеч не е така, разбира се (при нас нищо не е така, както трябва, аз мисля че вече схванахте това), тъй като имаше три години в самия край на века, когато можеше човек да се самоосигурява за пенсия като плаща някакви вноски, и когато аз плащах нещо 2 години и 3 месеца, но аз лично не работих тогава, и не съм искал те да се включват, но нашите специалисти считат, че те също трябва да участвуват в изчисляването на ИК. Така, и хайде опитайте се да отгатнете какъв излезе моя коефициент тогава, а? Ха, ха, ха, смейте се господа, това е ужасно смешно, защото моят общ ИК излезе 0.943, по простата причина, че за времето на самоосигуряване той е бил ... 0.5 (даже с един процент по-малко)! Ето така, интелигент мръсен, не стига че си учил два пъти във ВУЗ, ами още и въобще не си работил за родната ни демокрация, така че така ти се пада сега!

     Е, при такъв ИК, и с 16 години стаж, се получават към 18% но от намалената вече средна заплата, което дава 123 лв., ала тъй като нашата родна демокрация се грижи и за "мръсните интелигенти", то на мен ми се падна минималната пенсия (по тази таблица) от 133 лева (по-малко от 70 евро, и то на месец, не за един ден). Обаче тя расте по малко, така че докато аз пиша този материал тя вече стана 137 лв., и не е изключено до края на годината да стигне и 140 лева. Е-е, ами, щом е така, то вашият автор, като човек с математическо образование, реши че може да поиска преизчисляване на пенсията, не за 16.25 години стаж, а точно за 15 години (и почти цял месец отгоре) добавяйки само 1999 година от самоосигуряването, и тогава неговият, т.е. моя, ИК, ще стане 1.082, което е горе-долу прилично, но тъй като трудовия стаж малко пада то общата сума ще нарасне до 131 лв., но това е все още под 133, така че това преизчисляване е от чисто теоретичен интерес. Е, то е така, но обърнете внимание, че за по-малко време на работа в България може да получите по-голяма пенсия! И ха кажете сега, че ние не сме страна на парадоксите, а?

     Така че, казано накратко, пенсионирането в България, за тези които едва ли не са "хвърлили топа" от работа 40 години, дава минимална пенсия от 80 евро на месец, което е 2.5 пъти по-малко отколкото в Габон, и средна пенсия (за същите тези полуживи хорица) от 160 евро, но за работилите само към 20 години, както се изискваше при тоталитаризма, минималната пенсия става 67 евро, а средната (с такъв стаж) ще излезе пак 80 евро и пак за цял месец. И освен това вече всички се пенсионират приблизително с 10 години по-късно, отколкото при лошия тоталитаризъм. И пенсионната възраст непрекъснато расте и ще расте докато стане 67-68 години (даже и с 40 годишен стаж). А как един 67 годишен дядо или баба ще работят 8 часа на ден това си е вече тяхна работа, нали? Демокрацията им дава право да приемат или да се отказват, така че те както искат.

     ОК, посмяхме се, поплакахме, който както може, а сега нека погледнем как се използуват индивидуално натрупаните суми пари в пенсионния фонд. Значи в момента вноските само за пенсия (без болнични) излизат към 20% от работната заплата, грубо казано, макар че имаше периоди когато се плащаше и 30 и повече процента, и не от минималната, а от двойно завишената такава, което трябваше да съответствува на средната. По-нататък сметките са лесни, и ако вие имате при това и средни доходи, то при 40 години трудов стаж, по 20% се натрупва толкова в пенсионния фонд, колкото можете да използувате за 20 години по 40%. Аналогично 30 години по 20% можете да използувате 20 години по 30; така също и 20 години по 20 дава същите 20 години по 20%. Така че ако вие получавате пенсия още 20 години всичко е повече или по-малко оправдано, но работата е там, че у нас е много ниска средната продължителност на живота, тя е средно към 75 години сега, и ако вие се пенсионирате на 65 години (тези с 40 години стаж излизат на пенсия на 64, а тези с 15 на 66, което средно прави 65), то вие живеете двойно по-малко, отколкото се е предполагало, и половината от вашите пари остават във фонда или отиват за държавата. Е, ами тогава се старайте да живеете по-дълго, нали?

     Именно това е основния извод — важното е не размера на пенсията, а колко дълго ще я получавате. Така че ако работите по-малко, то вие имате повече шансове да живеете по-дълго, защото сте се амортизирали по-малко, както вашия автор. По-нататък, ако вие се самоосигурявате, то по-добре не плащайте никакви вноски, само гледайте да съберете минималния брой години, защото ако плащате малко, то вашия коефициент пада, а да плащате много от своя джоб е направо неетично и неприлично. Пенсията във всички случаи не е за богатите, тя е за бедните, и колкото и да е малка тя е все пак по-добре от нищо. Даже тази супер-минимална пенсия, която аз реших да наричам още "зорзаманска" (знаете че турцизма "зор-заман" значи "за всеки случай", но като прилагателно това не се използува, тук вашия автор импровизира), е по-добре от нищо, и ако имате къде да живеете, ако сте здрави и прочее, то тя е съществена помощ на стари години.

     Това което е убийствено за пенсионерите у нас не е размера на пенсията, а цените на комуналните разходи и на лекарствата, това е което не корелира с пенсията. Защото ако пенсиите у нас са паднали 2-3 пъти по сравнение с тоталитарните години, то комуналните разходи, такива като парно, ток, транспорт, и прочее, са нараснали поне 10 пъти, така също и лекарствата поне 5-6 пъти, така също и дотираните хранителни продукти като хляба и млякото поне три пъти, а също и медицинското обслужване, което по-рано не струваше нищо, но не може да се каже че нищо не струваше, то ни устройваше. Даже и с минимална пенсия но здрави може да преживеете по-добре останалите ви години, отколкото със средна, но и със средни разходи за лекари и лекарства, или също с максимална, но и с максимални такива разходи. Затова е лошо човек да доживее до пенсия, защото ние сме по-десни от най-богатите страни, или когато би трябвало да имаме максимално ляв капитализъм, то той у нас е максимално десен, в България, в страната на парадоксите. Но след като съм доживял до нея, то аз нищо не мога да направя, нали? Ще се постарая само, след като за 16 години съм натрупвал пари за пенсия, то и да я използувам поне 16 години, което значи да доживея поне до 83 години. Е, множко излиза, но пък и не е чак непосилно. Аз ще се постарая. Не за себе си, разбира се, а заради своите читатели. Ха, ха.


     09. 2016





 


 

 

 



ДРУГИ

(публицистика)




Христо МИРСКИ, 2001 - 2017





Съдържание на тази част


     Актуален политически речник


     Открито питане


     За дърветата и хората


     Дузина въпроси за размисъл


     Де 'й Киро на кирия?


     Идея за нов календар


     Да поразсъждаваме за числата





 

АКТУАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ РЕЧНИК

     Политик — обидно прозвище за човек, който твърди, че знае всичко, но единственото нещо, което върши е да се "бие по гърдите" винаги, когато има хора наоколо.

     Добър политикняма обективен критерий за определянето му, поради което се използува правилото, че този, който е най-оплютия, той е и най-добрия.

     Лош политик — политик, когото никой не осъжда.

     Независим политик — политик, който не желае да каже от кого е зависим.

     Политическа партия — пристрастна група хора с еднакви виждания за манипулиране на масите, еднаква неспособност за логическо мислене, еднакво късогледство по дадени въпроси, както и еднакви цели за лично облагодетелствуване.

     Политическа толерантност — допускане на хипотезата, че и политическия противник е човек.

     Политическа преориентация — политически игри, целящи пълно объркване на избирателите, с оглед последните да гласуват за нови партии, но за същите хора.

     Политическа принципност — психическо заболяване, изразяващо се в отстояването на идеи, които никой нормален човек не би отстоявал до край.

     Президент — избираем за определен мандат "баща" на държавата, което е необходимо, защото хората са като немирните деца и трябва да има кой да ги наказва, когато не слушат.

     Добър Президент — Президент, който надживява на политическата сцена партията, която го е предложила.

     Монарх — пожизнен "баща" на държавата, и поради пожизнеността всеки монарх е добър.

     Демокрация — свещеното право на народа да изкаже мнението на политиците, които най-добре са го манипулирали.

     Балкански синдром — балкански вариант на твърдението, че властта разваля човека, а именно: властта действува като слабително.

     Народно Събрание /Парламент /Говорилня (български превод) — трибуна предназначена за развлечение на народа, както и за избягване на уличните сблъсъци между разномислещите.

     Народен Представител — избиран от народа политик, имащ: високо самомнение, посредствен интелект, и примитивни емоции.

     Опозиционер — човек който е убеден, че другия греши, още преди да го е чул какво ще каже.

     Национално съгласиеутопично единомислие, изразяващо се в отсъствието на мнение по въпроси, по които всеки си има свое определено мнение.

     Служебно Правителство — Правителство, което служи на държавата, за разлика от другите Правителства, които служат само на хората и партиите в тях.

     Конституция — основен закон за страни, в които здравия разум отсъствува, или се оспорва.


     Свобода на словото — право на всеки да чете за другите това, което не би се съгласил те да пишат за него.

     Журналист — специалист по разпространение на масови слухове.

     Добър журналист — журналист, чиито слухове се оказват верни.

     Полиция — служба за въоръжена охрана на имущественото и социално неравенство между хората.

     Съдилища — институция, където срещу заплащане се доказват твърдения, които след това се приемат за истина.

     Законност — легализиране на вроденото желание на всеки да изиграе ближния си.

     Религия — разрешен (и препоръчван) опиум за масова употреба.

     Комунизъм — популярна религия на ХХ век, получила разпространение основно в Източна Европа и Азия.

     Социална справедливост — отстояване на идеята, че всеки има право да живее под социалния минимум.

     Шокова терапия — популярен метод за отслабване сред някои по-диви народи.

     Образователен ценз — причината, поради която "ученото" не може да получава толкова пари колкото "неученото".

     Хайлайф — избрана част от обществото, която не върши нищо полезно за него, и поради това приемана от него за образец.


     Пазарно стопанство — замяна на стопанството с пазара.

     Търговец — лице, което взема стоки от хора, на които те не им трябват, и пари от хора, на които те не им стигат, като печели и от едните и от другите.

     Капиталист — човек заменил грижата за набавяне на пари за лични нужди, с грижата за умножаване на пари, от които той няма нужда.

     Наемен работник — съвременен роб на капитала.

     Безработен — единственият свободен човек в съвременното общество, но заплатил скъпо за свободата си.

     Милионер — учтиво обръщение у нас в близко бъдеще*.

     Добро заплащане — най-сигурния начин за компенсация на човешката глупост.

     Частна собственост — всичко, което човек, за разлика от интелекта си, може да купи и продаде.


     1993 ?


     


     




 

ОТКРИТО ПИТАНЕ

до представителите на всички политически сили: парламентарни, извънпарламентарни, зависими и независими, индивиди, сдружения, партии, блокове, платформи, коалиции, и конфедерации



     Уважаеми дами и господа,


     Това е стандартен тест, целящ да даде възможност на българския народ, на базата на Вашите отговори на нестандартен въпрос, да се ориентира по-добре по отношение на политическите Ви виждания в сложната съвременна обстановка у нас.


     Въпрос: през един топъл слънчев ден, към 17 часа, един пълнолетен гражданин започва, с извинение, да онанира на площада пред Народното Събрание, където винаги има полицейска охрана и много минувачи. Ако Вие бяхте на мястото на полицая и имахте свободата да вземате решения, какво бихте предприели (посочете един от възможните отговори, който най-много Ви импонира)?


     а) Правите се, че не забелязвате нищо, тъй като в една свободна и демократична страна всичко, което не е забранено, е разрешено, а не Ви е известно да съществува изричен закон, разглеждащ подобен казус (либерален вариант).

     б) Обаждате се по радиотелефона като повиквате спешно 5-6 души колеги, за да заградите, хванати за ръце, едно пространство в полукръг пред господина, за да не би той, случайно, да опръска някоя госпожица /госпожа, която не го е забелязала. Изхождате от положението, че в една демократична страна Полицията не бива да ограничава свободата, но, все пак, трябва да пази гражданите един от друг, като избягва конфликтните ситуации (демократичен вариант).

     в) Обаждате се по радиотелефона като извиквате Бърза Помощ, за да може квалифициран медицински екип да окаже първа помощ на господина и, ако се наложи, да му бият бромова инжекция. Изхождате от положението, че всички сме човешки същества и трябва да си помагаме в нужда (християнски вариант).

     г) Обаждате се по радиотелефона като повиквате полицейска кола, за да откара господина в полицейския участък, където да бъде съставен протокол и заведено дело към смутителя на обществения ред. На делото, обаче, се оказва, че въпросното лице не е представлявало опасност за гражданите, тъй като той бил взел възможните мерки да не опръска случайно някой минувач, държейки предвидливо в лявата си, незаета, ръка напарфюмирана носна кърпичка, нещо което Вие, като принципен страж на реда, потвърждавате на съда (правов вариант).

     д) Обаждате се по радиотелефона като повиквате полицейска кола и лично го напъхвате грубо вътре, "възпитавате" го по пътя към полицейския участък, и съдействувате за изпращането му на двуседмичен изправителен труд. Изхождате от положението, че аморалността му е очевидна и той трябва да се накаже, независимо от буквата на закона (тоталитарен вариант).

     е) Особено мнение — укажете какво точно:

     .........................................................................................................

     .........................................................................................................

     .........................................................................................................


     Благодарим за отзивчивостта Ви, господа демократи.


     1994 ?




 

ЗА ДЪРВЕТАТА И ХОРАТА

(горска притча)

     В гората има различни дървета. Някои, като ги огънеш на едната страна, на лявата, например, подържиш ги така едно 40—50 годинки и после ги пуснеш, хич и не се опитват да се изправят, или пък го правят толкова бавно, че така и си умират без да могат да се изправят. Това са безнадеждните дървета.

     Други, като ги пуснеш и почват да възправят по малко дървената си снага, но понеже са си патили доста, не бързат да се изправят веднага. Такива дървета, ако ги оставиш така 10—15 години, ще щръкнат право нагоре почти без да кривнат повече, нито наляво, нито надясно. Знаят си, че най-хубаво е да гледат нагоре, към светлината, та затова им викат умни дървета. Само дето са много малко в гората и, все едно, че хич ги няма.

     Следващият вид дървета са тези, дето като ги освободиш и веднага бързат да се изправят, ама, тъй като много бързат и много им се иска да се изправят, се оказва, че докато се усетят и вече са се наклонили вдясно, а после, дори след като вече са се усетили, пак продължават по инерция да се накланят още по-надясно. Спират чак когато се огънат вдясно горе-долу толкова, колкото са били по-рано огънати наляво. Тогава се сещат, че то, ако въпроса беше да са изкривени, можеше да си стоят наведени и наляво, и се впускат със същия устрем обратно и пак прескачат средата. И така нататък — ту наляво, ту надясно — та, докато застанат изправени, много дървета си отиват и нови се раждат. Наричат ги дървета обикновени, или още вулгарни, и от тях има най-много в гората.

     А пък някои фиданки, млади и зелени, просто не знаят кое е по-добре, и така бързо се накланят надясно, после пък наляво, и пак надясно, че като ги гледаш оставаш с впечатлението, че им е все едно накъде ще кривнат, само и само да не стоят прави нагоре. Какво да се прави, пуста младост не трае, пък и кой знае дали наистина е хубаво да стоят изправени? То, старите дървета така казват, ама може да го правят само защото вече са загубили младежката си гъвкавост. Та тези са зелените дървета. От тях също има доста в гората и винаги ще ги има, защото никое дърво не се е родило научено.

     Така че, като разглежда човек една гора, никога не знае предварително на какви дървета ще попадне и в какъв наклон ще ги случи. За да се установи какви дървета преобладават в гората, обикновено, се провеждат избори.


     1994 ?




 

ДУЗИНА ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИСЪЛ*

     1. Ако демокрацията беше нещо толкова хубаво, защо ù трябваха цели 25 века, за да дойде от Древна Атина до България, след като сме им комшии?


     2. Ако диктатурата беше нещо толкова лошо, защо тогава при "бай Тошо" живеехме доста по-добре от сега?


     3. Ако капитализма беше толкова добър строй, защо трябваше да бъдат измисляни комунизма и фашизма? И ако те не бяха реализирани на практика, нямаше ли капитализма да си остане в социално отношение още на нивото от преди Първата Световна Война?


     4. Ако комунистическият блок не се бе оказал по-ефективен от капиталистическия, защо тогава богатите западни страни смениха политиката "на камшика", както се казва, с тази "на моркова" (от английското: stick and carrot approach), т.е. вместо да продължават да ни обръщат гръб, взеха че ни подадоха ръка (или защо не ни я подадоха по-рано)?


     5. Ако трябваше да се откажем от утопичния комунизъм, защо трябваше да се връщаме и назад във времето към "зеления" капитализъм, вместо да конвергираме постепенно към царящия отдавна на Запад социализъм (макар и не наричан така)?


     6. Ако толкова трябваше да се продадем на богатите западни страни, то защо се продадохме на възможно най-ниската цена (когато минималната работна заплата стигна 10-тина пъти по-ниско ниво от тоталитарното, а пък левовете ни станаха по зле от стотинки)?


     7. Ако, за да си построим нова "къща" първо трябваше да съборим старата, все "на палатки" ли ще живеем докато я построим? Пък и трябваше ли да събаряме всичко из основи без да сме си осигурили поне "тухлите" за нея?


     8. Ако целта на демократичните избори е избора на най-добрата партия /коалиция и ако само тя трябва да носи отговорността за успехите /неуспехите по нейно време, то защо в Парламента влизат горе-долу още толкова представители на "лошите" партии и освен това всички НП получават еднакви заплати? Или: има ли друг конкурс, където и победители и победени получават еднакви награди?


     9. Ако при демократичните избори всеки (стига да има високо мнение за себе си) може да се кандидатира, при това без да покаже някакъв документ за "правоспособност" да управлява, нито пък достатъчна възраст (като съображение за натрупан житейски опит), значи ли това, че управлението е лесна работа? И ако това е така, защо допускаме толкова много грешки, че след като отдавна вече "достигнахме дъното", още продължаваме да "копаем надолу"?


     10. Ако платеното обучение беше нещо много хубаво, защо в редица западни страни то е безплатно, а там, където не е, малцина са тези, които сами го заплащат? Аналогично и за здравеопазването?


     11. Ако при капитализма парите отиваха при по-способните, а не при по-богатите, то нямаше ли последните да наемат по-способните да множат техните (на богатите) пари, и нямаше ли това да е по-изгодно и за способните? Но нямаше ли тогава парите да отиват при богатите, а не при способните?


     12. Ако демокрацията не беше най-новото оръжие, или "Троянския кон" на развитите капиталистически страни, в борбата им с по-бедните но силни и свободни страни, то защо тогава така лесно успяха да ни завладеят сега, докато преди не им помогнаха, нито студени, нито "топли" войни?


     И въобще, ако е вярно, че българската нация е надарена в генетично отношение, не е ли по-добре понякога да се опитваме и да мислим? Иначе се оказва, че каквото сами си направим, никой не може да ни го направи, защото демокрацията си има този основен недостатък, че: Какъвто е демоса, такава е и "-крацията"!


     1996 ?


     2001


     


     




 

ДЕ 'Й КИРО НА КИРИЯ?*

     Съгласно последните решения на осигурителния фронт всеки, който се самоосигурява (а той почти винаги се самоосигурява, понеже не може да си намери работодател, който да му плаща заплата и да го осигурява), трябва да плаща поне 32% ако иска само да получава след време пенсия. Осигурителните вноски за болнични и майчинство са 35%, които, плюс още 6% за здравно осигуряване, правят 41% от една минимална работна заплата (МРЗ), но тъй като съответните инстанции не разрешават човек да се осигурява върху по-малко от 2 МРЗ, то излиза, че всеки самоосигуравящ се (бил той ЕТ, занаятчия, човек на изкуството, търговски агент, и пр.) трябва да плаща всеки месец поне по 82% от МРЗ.

     Дотук добре, като ние няма да разискваме дали това е много или малко (или за кого то е много, а пък за кого е малко), а ще укажем само, че откакто попаднахме под егидата на Борда нашето жизнено равнище спря да пада надолу, но то и не се качва, т.е. настъпи нормалната за всяко стабилно общество стагнация. Това ще рече, че ако инфлацията се движи около 5% годишно, то толкова е и основния лихвен процент (ОЛП) и ако днес човек вложи на книжка примерно 100 лв, то след 15 години ще има към 200 лв, но те ще се равняват по покупателна способност на старите 100 лева. В същото време ако човек получава днес доходи от 100 лв на месец, то след същите 15 години за същата работа той ще получава вече 200 лв на месец, а наред с неговите доходи ще расте синхронно и МРЗ. С други думи, ако изразяваме всичко в МРЗ (както и се прави по света, че и у нас се правеше при тоталитаризма) няма да има никаква промяна.

     От друга страна, във всички нормални страни средният размер на пенсиите и студентските стипендии се движи някъде около 70% от МРЗ (в по-широки граници между 65 и 75%, но никога извън 60—80% от МРЗ; е, за пенсиите може да се случи някои да получават и повече от една МРЗ, когато заплата им е по-голяма, но тогава и процента на пенсията пада, така че това не е много отгоре и то не е често явление, нито пък е правилно, а трябва да се удържат и данъци, а и рядко се актуализират, и въобще — пенсиите не са за богатите, те са за бедните и средни граждани). Малцина са тези, които считат, че сега ние сме нормална страна, един порядъчен процент счита че по-рано бяхме такава, но надали някой се съмнява, че в бъдеще ние трябва да станем такава. Това бъдеще е много относително, като някои казват след 10-тина години, други стигат и до половин-един век, но един приемлив срок е, да речем, 20 години.

     Ами тогава излиза, че самоосигуряващите се днес, които плащат по 82% МРЗ всеки месец, след 15—20, или 25, години ще получават пенсии по 70% от МРЗ (защото тогава 1 МРЗ няма да е равна на 2 МРЗ)! Навярно нашите управници считат, че народа ни е толкова "гола вода", че и такива елементарни сметки не може да направи. То може и да е така, но поне автора на тази дописка ги направи. И обърнете внимание, че сегашния размер на осигурителните вноски надхвърля това, което хората ще получават след време (средно взето), дори на база едно към едно, т.е. година работа за година пенсия! Само че съгласно новия пенсионен закон човек трябва да има към 40 години трудов стаж, за да се пенсионира навреме (т.е. към 60-те), а пък при статистическата средна продължителност на живота под 70 години (за мъжете даже 67.6 години, по последни данни), той има средните шансове да получава пенсия около 5 (пет) години (ако се пенсионира на 63). Дори да приемем, че бъдещето ни ще бъде отново светло (както ни убеждаваха комунистите по-рано), то средния пенсионер няма никакви шансове, след съответните 20-тина години, когато му дойде времето, да получава пенсията си повече от 10 години, максимум. С други думи надплащането на осигурителните вноски в момента е, цифром и словом, поне 5 (пет) пъти.

     В такъв случай съвсем естествено възниква питането ... (вижте заглавието).


     03.2000

     


     




 

ИДЕЯ ЗА НОВ КАЛЕНДАР

     

     Мисля, че е ясно, че календара ни има толкова много "кусури", че отдавна е време да се смени, поради което съм чувал, че имало сумата идеи (може би стотина, не знам) за нов календар.Е, и аз правя своята, която съм давал на 1-2 други места, но между другото, а тук ще я развия по-подробно.

     Този нов календар е слънчев, т.е. се привързва към Слънцето а не към Луната, което мисля отдавна е ясно, че е по-правилния подход. Освен на годината (времето за обикаляне на Земята около Слънцето), той залага и на деня (времето за завъртане на Земята около остта си), а всичко останало (месеци, седмици, както и часове, минути, секунди) е друго. Освен това той е десетичен, т.е. навсякъде където може се използува база 10 (а не 12 или 60), което също е очевидно за мен, така че не е изключено да "преоткривам колелото", с някои минимални модификации, но нека, все пак, изложа идеята, защото може моите добавки и да не са чак толкова очевидни за всеки, а и колкото и много предложения да има то нов календар все още няма, така че, предполагам, форума е открит, тъй да се каже.


1. Големи деления (по-дълги от един ден)


     Това, разбира се, са месеците и седмиците. Но първо, откъде да започнем, защото сегашния ни календар нещо е объркал нещата, понеже се привързва към някакъв уж-бог, а не към Слънцето, и започва годината не от правилното място, а някъде около точката на зимното слънцестоене. Е, то по принцип, при един цикличен процес (както съм споменавал и другаде) не е особено съществено откъде ще започнем, но ако имаме подходящо добро основание, защото циклите на сезоните, т.е. продължителността на греене на Слънцето, а оттам и на температурата (за дадено място и в северното полукълбо) е нещо като синусоида, а тя започва от момента на прехода през нулата (т.е., в нашия случай, от равенството на деня и нощта, 22 март); докато стария ни календар започва почти от долна мъртва точка (защото дотогава е било мъртвило, ама сега, като се бил родил новият стар бог, т.е. сина, и всичко ще цъфне и върже, но излиза, че само за половин година, защото после нещата пак се влошават; в южното полукълбо пък се оказва, че точно в началото на годината нещата започват да се влошават, започва да се захлажда). Ако започваме, обаче, от точката на пролетно или есенно равноденствие, то тогава навсякъде по земното кълбо това ще е начало, като разлика ще има само в това дали започва подобрение или влошение на времето (но на всички, все едно, не може да се угоди, а в северното полукълбо живеят повече хора, там е най-големия Евразийски континент).

     Прочее, няма смисъл от много дискусии по въпроса, съвсем ясно е, че трябва да се започне от 22 март, ако щете само защото такава е традицията, така започват всички зодии, а те идват от древността. Но ако се замислите малко за названията на месеците (които са латински), и ако прескочите основната част от тях, където има заложени други идеи (това някъде го дискутирам, но да не се отвличаме тук с тази тема), то ще стигнете до четири последователни месеца, където в началото има една цифра по латински, и после някакво треперещо (поради студа) "брр", т.е. аз имам предвид от септември до декември, където септември, съвсем ясно, трябва да е седми месец (после осмия е октомври, и т.н.), но той е с номер девет според сегашния ни календар. Как мислите, как така древните хора са се объркали? Да, ама те не са се объркали, защото ако март е първия месец, то бройте и ще видите, че на седем ще стигнете точно до септември, така че всичко е ясно (само дето Христос е объркал нещата).

     Сега идваме до месеците, които, щом трябва да имаме десетичен календар, трябва да са десет, няма как! Тогава 360 : 10 = 36, така че броя на дните във всеки месец трябва да бъде толкова, с малки изключения (защото дните в годината не са точно 360, те дори не са 365 или 366, но до толкова стигат). Тези 5 (или, респ., 6) дни, защото аз не считам, че трябва да променяме поправките за високосни години, те са си добри, и по-добри надали можем да измислим (числото, все едно, не е цяло), можем да ги разпределим по един ден на всеки четен, или пък нечетен, месец, но аз лично предлагам те да си стоят в една седмица (а каква ще видим след малко) в края на годината! Значи, преди да критикувате несиметричността на двете половинки, си спомнете, че и при стария ни календар те не са възможно симетрични, понеже съвсем не е нужно във февруари да има само 28 дни — а и защо във февруари, а? Ами защото там (уж) свършва годината, понеже това е последния месец преди март, така че това е още едно съображение за правилното начало на годината.

     Когато всичките допълнителни дни се сложат на едно място те могат някак-си ... да не се броят! Тоест, те са нещо допълнително, каквото те, наистина, са, и могат просто да се считат за официални почивни дни, за нещо подарено (от бога, ако така повече Ви харесва). Даже става много добре това, че те никога няма да надхвърлят числото 6. Това ще се окаже важно, защото сега идваме до седмиците, които няма да имат по 7 дни. Защо? Ами много просто, защото 36 не се дели на седем, а е хубаво да се делеше. Обаче то се дели (и то два пъти) на 6, така че новите седмици ще бъдат "шестици"! При това положение допълнителните почивни дни в края на годината (Коледна ваканция, ако има Коледа, или просто крайна годишна ваканция) ще дават една почти пълна седмица, а във високосни години — т.е., в такива с високи кости, да Ви кажа аз, израстнали повече от другите — тази седмица ще бъде съвсем пълна. Това е много хубаво, защото така всеки ден от всеки месец ще кореспондира еднозначно на едно поредно число от "шестицата" (остатъка от деление на числото от месеца по модул 6, казано на математически език)! Примерно, 17.4 ще може да се напише и като 5.3.4 (или обратното), т.е. 5-ти ден, от 3-тата "шестица" на 4-ия месец.

     А сега да кажем нещо и за названията. Ами, ако в някоя страна не смятат да си ги прекръстват по своему, аз предлагам едни универсални англо-френско-латински названия, а именно: онмон, дюмон, тремон, формон, фифмон, сиксмон, севмон, ахтмон, найнмон, и тенмон, като те може да се означават с числа, и дори вместо от 1 до 10 може да ги пишем от 1 до 9 и после 0 (за десетия месец), за да използуваме само една десетична позиция. Всеки месец ще има шест групи или "шестици", а ако щете и секстети, които се наричат: онгруп, дюгруп, тригруп, форгруп, фифгруп, и сиксгруп, с изключение на последния, тенмон, където ще има и една ексгруп, която го удължава; във всяка група ще има съответно по шест дни, наречени: ондей, дюдей, тридей, фордей, фифдей, и сиксдей.

     Но освен несиметрията заради ексгрупа, която засяга полугодието, се налага и още една асиметрия, за четвър-годината, която не може да е тримесечие. Някои пак може да побързат да възразят, но аз считам, че не е съществено, че няма четири равни сезона, по простата причина, че те, в действителност, и не са равни! Тоест, основните и по-дълги сезони са лятото и зимата, които спокойно могат да се броят по 3 нови месеца, а междинните сезони пролет и есен ще бъдат по 2 нови месеца. Я да видим какво се получи, като вземем предвид, че 1 нов месец е 1 стар месец + 6 дни. Годината започва с пролетта, която трае от 22.3 (ондей, онгруп, онмон) до (22.4 не, 22.5 не, а с още 12 дни, или, ако считаме всички стари месеци по 30 дни, то до) 4.6 по "стар стил" (което е ондей онгруп тримон), искам да кажа, че последното е вече първия ден от лятото (а за последния на пролетта си извадете един ден); после следва лятото (до 36 фифмон, или следващия сезон започва от първи сиксмон, което ще рече) до 22.9 по "стар стил" (както и трябваше да се очаква); после е есента (в северното полукълбо, разбира се) до 4.12; и после е зимата до 22.3. пак по "стар стил".

     Както виждате, това е дори по-добро деление на сезони, понеже пролетта, действително, свършва към края на май, юни месец си е вече истинско лято, и то още от началото, и така до 22.9, а есента трае, пак действително, до към началото на декември (или края на ноември). Ако има някакви промени н началото, в зависимост от географската ширина на мястото, то те са симетрични и в края на сезона, който или се удължава или се свива. Понеже, вижте, Слънцето започва да грее по-дълго от 22.3 в сегашния календар, но това още не се отразява на температурата, а ù се отразява с месец и нещо закъснение, поради инерционността на топлообмена (който е доста бавен процес), така че става едно равномерно изместване на всички сезони, и ако те се считат за равни а не са такива, то това ще даде изкривявания във всичките сезони (както, примерно, на 22.6 слънцето е най-силно, но това далеч не е най-топлото време, което се пада в августейшия или царствен месец август), а ако направим сезоните неравни, според както казах за основните и преходните, то при едно равномерно изместване може да налучкаме доста добро съответствие в температурата, както и става, понеже средата на синусоидата за слънцегреене (пролетното равноденствие) се оказва още доста близо до долната мъртва точка по отношение на температурата. Накратко, задължително деление на четири равни сезона няма да има (от гледна точка на статистика или отчетност, т.е. формално), но едно естествено деление ще си съществува на базата: 2, 3, 2, 3.

     Е, лунните фази няма да се означават, но тях и при съществуващия календар ги няма. А за любителите на зодии (понеже те, сигурно, няма да изчезнат) ще има малки таблички от кога до кога е всяка една. ( Между другото, нека Ви напомня, че месеците, като лунни, разбира се не са 12 в годината, те са с точност само до един ден 13, т.е. 28 * 13 = 364, така че и тук нещата са нагласени, за да може да се дели годината, и то ако е 360 дни, на колкото може повече числа, т.е. на 2, 3, и 4, или на 12. )


2. Малки деления (по-къси от един ден)


     Тук ще бъдем по-кратки, като е ясно, че за да имаме 10-тични подразделения на деня, трябва в денонощието да направим 10 часа по 100 минути, всяка от по 100 секунди. Това прави 100,000 секунди вместо 24*60*60 = 86,400, така че новата секунда ще е малко по-къса от старата, но затова пък новата минута ще е към 1.5 пъти по-дълга от старата (тя ще е 1/1000 от деня, докато старата е 1/(24*60) = 1/1440 ), а новият час ще е 2.4 пъти по-дълъг. Разбира се, че това няма никакво значение, и е въпрос само на навик, но просто е по-удобно да се използува навсякъде десетична система. Да добавим и това, че тук броенето започва пак по старому, т.е. от 0 до 9 за часовете, или от 0 до 99 за минутите и секундите. Ще може да има и следващо деление от още 100 единици (или пък 1000), като деление на секундите, които части ("третунди", може би?) ще се дават като дробна част на секундите, понеже са толкова малки, че човек не може да ги усеща и затова няма нужда от специално название, т.е. тук няма нищо ново.


3. Други предимства на идеята


     Вижте, тук ще говорим основно за това, колко време да работим, защото 6 по-лесно може да се подели, т.е. и на 2 и на 3, докато 7, всъщност, изобщо на нищо не се дели, то си е просто число. Група от седем дни беше удобна само защото това е част от лунния месец, но ако си представите, че нямаше Луна (а в днешно време ние и не ù обръщаме особено внимание), или живеете на друга планета, или нещо подобно, то тогава няма никакви основания за такива деления, докато от гледна точка на разделение на нашето време 6 в много отношения е за предпочитане — даже и пред 5 (при все че нямаме 6 пръста на ръцете си), понеже и пет е просто число. Така че, ако отидем на друга планета, то и там може да ползуваме секстетни групи за деление на месеците, където последните могат да си бъдат пак 10, само дето "шестиците" няма да се падат цяло число в месеца, обаче и в този случай пак бихме могли да започваме да броим всеки месец от ондей-понеделник, понеже така е доста удобно (а ще остава и някаква част от седмицата пак като почивна, навярно, само че за месеца).

     Но да се заемем с работните дни. Колко време работим ние сега, но като част от деня, защото само той остана на местото си от по-малките деления (като част от годината е доста по-засукано)? Ако работната седмица е 42 часа, но по толкова вече почти никъде не се работи (хората нямат работа, така че се чудят как по-малко да работят), то това дава 6 часа на ден (42:7), или 6/24 от деня, т.е. 0.25, а ако работят 35 часа (което е по-близко до нормалното, или поне до желаното съвсем скоро), то това дава 5 часа дневно, или 5/24 от деня, т.е 0.208333, което е към 21%. Е, а ако в новата шестдневна група работим 4 дни по 3 часа (нови), или същото но обърнато, т.е. 3 дни по 4 нови часа, т.е 12 нови часа, то това взето от 6*10 = 60 часа "шестично" или "шестъчно", т.е групово, секстетно, прави точно 1/5 или 20%, което се равнява на към 34 часова сегашна работна седмица. Аз лично мисля, че това е една направо идеална перспектива за съвсем близко (след 20 - 30 години) бъдеще.

     Така, и ако 1 нов час е 2.4 стари часа (2 часа и 24 минути), то 3 нови часа ще бъдат 7.2 стари часа (7 ч. и 12 мин.), докато 4 нови часа вече ще са 9.6 стари часа (9 ч. и 36 мин.). Е, 9 часа и половина сегашни е твърде дълъг работен ден, но това ако работехме както сега, 5 дни от 7, ама ако работим 3 дни и почиваме 3 дни това няма да е толкова зле, колкото изглежда, докато 4 дни по почти 7 ч. дневно, и после 2 почивни дни (а не 5 и после 2) е съвсем добре, нали? Искам да кажа, че ще се преценява според естеството на работата и/или желанието на хората, но вече все повече дейности се превръщат в един вид дежурства без някакво особено напрежение, и при положение че после човек ще почива точно толкова дни колкото е работил, това ще е доста добре във все повече случаи, понеже и сега има места, където се дават дежурства даже по 12 часа (а при моето предложение няма и 10 ч.), и после се почива толкова, и пак така дежурства, докато дойдат няколко дни почивка. Някакво подобно fifty-fifty деление на работната седмица е съществувало по-рано в Германия (и/или Русия, чел съм го в някои книги), като селяните (през крепостничеството) са работили 3 дни за господаря си и после 3 дни за себе си, а седмия ден са почивали; само дето сега ще работят само 3 дни и ще почиват пак толкова.

     Що се касае до училищата то там, както и при по-напрегнатите дейности (в здравеопазването, транспорта, полицията, и прочее), ще има намалено работно време от, да речем, 2.5 нови (точно 6 стари) часа в 4 дни от 6. Но има и друг съществен момент, на който ми се иска да обърна внимание: при едно деление на половина ще може да се позволи хората да ... спят так където работят! Това е толкова елементарно, че не знам как досега никой не е съобразил нещата, но няма никакви особени проблеми, дори още веднага, да може към всяко по-голямо предприятие (завод, голям магазин, или сервиз), да има и няколко стаи за пренощуване, както и един приличен паркинг, където, който идва с караваната си, да може да спи в нея. Трябват още и няколко сервизни помещения, които, все едно, трябва да ги има в големите предприятия, и тогава ще излезе, че ако хората работят по 4 нови часа, то те ще имат още цели 6 за почивка, повече от половината ден. Всеки който се е опитвал да работи нещо в къщи, а вече все повече дейности стават такива, че може да се вършат от дома по Интернета, е убеден, че няма проблеми да се работи и по 12 сегашни часа, половината време, на ден, без особена умора (защото, примерно, ако става в 7 може да започне работа в 8, да почива два пъти по половин час, и на обяд 1 час, или общо още 2 часа, да работи чисти 12 часа, и да свърши в 10 ч. вечерта, след което в 23 ч. да си легне и ще спи цели 8 часа; а аз говоря само за около 10 стари часа, което ще е, дето се вика, "да работиш и да пееш").

     При това положение съвсем спокойно може и учащите се да бъдат основно на пансионат, по за 3 дни от 6, както и родителите им (или поне единия родител, защото вече по двама родителя на едно място все по-рядко се срещат), или пък, иначе, да ходят на училище или в колеж, или в университет, по един ден в групата от 6 дни, за очни занятия, а през другото време да се обучават пред компютрите. Както виждате, делението на половина е много удобно нещо. И то не само за работата, не, това ще пести и време за транспорт, а то хич не е малко в днешно време — при средно 1 час насам и 1 натам (а в редица случаи, и в големите градове, в мегаполисите, то е поне с 50% повече), четири излишни пъти в сегашната седмица, това дава 2*4=8 часа, или 1/3 ден (а то и 1/2 и повече в някои случаи) направо хвърлен на вятъра. Добавете към това и икономиите на гориво, които са не само пари, те са и ... чист въздух, по-малко нужда от енергия, то ефекта, според мен, ще бъде огромен (при все това, доколкото знам, само в някои отдели на полицията има стаи за почивка на персонала, и то с 5 до 10 пъти по-малко легла от хората работещи в една смяна).


4. Кога да започнем?


     Ами вижте, хилядолетието вече го изпуснахме, а то беше най-добрия момент. Можем да чакаме до следващия век, а той е доста късно, докато моята идея може да се приложи буквално от утре — е, след няколко години на обмисляне и подготовка. Но, като помислих малко стигнах до извода, че този момент на прехода, ... ами, изобщо не е съществен, можем да го направим от която си искаме година, от 22 март (най-добре, но и това не е задължително), но ... със стара дата, разбира се! С други думи, когато се реши, че ще минаваме към този календар, просто се пресмятат всички важни дати след 22.03.2000 (на раждане, сватби, и прочее) по една доста проста процедура (като се изчислява първо поредния ден от началото на старата година, от него се изваждат дните до 22.3, ако може, и после това число се дели по модул 36, като дробната част дава новия ден от месеца, а цялата част + 1 дава новия месец; ако пък става дума за дни преди 22.3 то тогава се добавя точния брой дни от 22.3 миналата година до края ù, и се процедира пак както по-горе, само че годината се получава с 1-ца по-малко). При това положение аз бих предложил, да речем, година 2020 като най-близка и удобна за целта, но считано от 2000, както казах.

     И последният момент: къде, т.е. в каква страна, или континент? Е, най-правилно би било да се премине едновременно в целия свят, но това спокойно би могло да стане и в една по-голяма страна или съюз, общност от държави (но само в една малка държавка като нашата това би било смешно). В крайна сметка, различни календари съществуват, те се ползуват паралелно (както и Целзиевите и Фаренхайтовите градуси за температурата), така че това изобщо не е някаква сложност. Освен това няма проблеми едно 5 или 10 години да се водят паралелно двата вида дати, старите и новите. Проблеми няма, освен желанието на хората, което, както сочи социалната практика, се свежда до прекалената инерционност на големите групи хора, където проблема не е в измислянето на ново и по-добро решение, а в отказването от старото (и по-лошо). Аз лично си спомням, че въвеждането на единната система СИ от мерки и теглилки на времето си беше не малък проблем в някои страни (като Англия, примерно, където и сега хората се движат "на опаки" по улиците), но при добра организация на нещата и убеденост в целесъобразността от промяната, това предложение е напълно реализуемо, както казах, още от утре.


     10.2012




 

ДА ПОРАЗСЪЖДАВАМЕ ЗА ЧИСЛАТА

(популярна етимология, и още нещо)


     Встъпление


     Тук става въпрос за различните идеи, които се крият зад всяка една цифра, графичното ù изобразяване, смисъла на названието ù в един или друг (или трети) език, за някои по-особени по-големи или доста големи числа, за някои разделителни, ако мога да ги нарека така, числа (като руското 4, до което числата се считат в единствено число, а после в множествено; или пък френското 16, до което първо върви втората цифра а после първата, като и при нас за 11 и 12, а после става обратното), както и за самото название на цифрата и числото в различни езици. Въпросите явно са доста сложни, и забулени от тъмата на вековете, както е прието да се говори, но самите идеи не са сложни, защото те са измисляни и използувани от обикновени хора, само че вече тези наслоявания в съзнанието ни са изчезнали напълно.

     До всички неща, изложени тук, аз съм стигал лично (което означава, че по някои от тях може и да се спори, но, както ще видите, аз съм достатъчно убедителен с кумулативните си доказателства, така че не съветвам някой от Вас да започва да спори), но това бе възможно за мен поради математическото ми образование, а за обикновените читатели, боя се, че догадките ще бъдат твърде трудни и направо невъзможни (във всеки случай аз съм пробвал с някои ученици, като лица с по-будно и незакостеняло мислене от възрастните, и те почти за нищо не са се досещали). А темата е интересна практически за всеки, защото тук няма нищо сложно, нищо наистина научно, това е отражение на обикновеното човешко мислене и виждане за света. Всеки символ значи нещо, но в повечето случаи това е въпрос на внушение, че той трябва да значи нещо — вземете за пример държавните гербове или знамена —, както буквите, примерно, които са много и са минали през толкова вариации, и завъртания, и писане от дясно на ляво, или от долу нагоре, и прочее, че вече трудно може да се каже нещо просто и ясно за тях (примерно буквата "А" била биволско око, ама да Ви прилича на такова?; и ако Ви прилича, то защо биволско?; и т.н.).

     Буквите носят някои идеи, и в някои случаи, и на някои места, аз цитирам някои от тях, но с цифрите е по-лесно, те са само 10, като 0-та и 1-та са с очевидни идеи (макар че и там може да се добавят много неща), 2-та, 4-та и 7-та са лесни (за 2-та даже има нещо в някои буквари, но без обяснения защо), 8-та е малко по-трудна, обаче идеите скрити зад 3-та, 5-та, 9-та, и особено 6-та, са толкова завоалирани — при все че много интересни, поне за мен беше твърде интересно да ги постигна —, че надали един човек от 100-тина би се сетил (може би 1 на 1000 е по-близко до истината). Аз съм излагал това на две други места (в един мултиезичен речник с към 12 хиляди основно корени на думи; както и в една книга на английски), но тези произведения хем са доста големи, хем не са официално публикувани. По тази причина реших на едно 20-тина страници да изложа каквото може по-популярно.

     Защото цифрите, както казах, са наше всекидневие, и не е лошо да знаем как древните хора — арабите, но те само са ги пренесли от Древна Индия, така че цифрите са от санскрита — са ги възприемали, това е просто интересно и загадъчно (и то смислено загадъчно, а не втълпени загадки като зодиите, примерно, където има нещо разумно, но това, разбира се, не са звездите — но да не се отплесваме тук с това). Така че аз Ви предлагам да погадаете малко, да се почешете по главата (или където сте свикнали да го правите когато мислите усилено) и да видите какво можете да измислите. Да добавим към тези цифри и големите, хиляди, милиони, и някои по-малки, 40, 16, 4, че и 12 (т.е. защо месеците, а и апостолите, е трябвало да бъдат точно 12 — това поне е съвсем лесно). И почвайте да мислите, но спрете да четете по-нататък! След месец-два се върнете на този материал, за да проверите себе си. А за да не можете лесно да надникнете по-напред, то аз ще започна първо със самата дума за число.


     Числото


     Е, тази дума има няколко вариации, поне славянска и западна. Като славяни, да започнем с нашето число, но нека първо се условим за някои неща, а именно: нормално цитиране на чужда дума ще давам с двойни кавички ("така"), особено ако е на езика на обяснението (тук българския), обаче при латиница и особено при гръцки букви почти винаги ще ги изпускам, защото е очевидно че думата е чужда; единичните кавички ще използувам за това как думата се чете (по най-близкия до езика на обяснението начин); курсива е за наблягане на думата, а удебелените букви са за подчертаване, нещо като под-заглавие. По отношение на четенето нашия език е доста удобен, така че ще давам нещата на него, може би само с добавката за руското "ы", което е нещо между "ъ" и "и", като искаме да кажем първото, а казваме второто; но при френски и английски, а понякога и другаде, е нужно указание за произношението, така че ще го давам, но сложните гласни просто ще ги изписвам една до друга, примерно year ('иъ(р)'). Е, и понеже ще се срещат много пъти названия на разни езици, то ще ги съкращавам с по 3 (а понякога и 2) букви, за които положително сами ще се сетите какво значат (освен дето е редно да добавя, че под "евр." трябва да разбирате еврейски, а не някой европейски език); членуването си го добавяйте Вие, когато е нужно. Ако има нещо друго то ще го разяснявам на место.

     Значи, нашето "число" трябва да е просто нещо ... чисто ("чистый" на рус.), макар че четенето се използува освен за букви и за числа (което не е коректен израз при числата, но понякога се използува); това и от математическа гледна точка е така, понеже числото е наистина една абстракция, числа като такива не ходят по улицата, фигуративно казано. А за това, че този корен е не само слав., нека споменем и анг. gist ('джист') като (квинт-) есенция, фр. geste (жест, бързо движение, на лат. gestio, което значи да направя нещо, да пусна), или нем. Gestalt ('гещалт'), ядро, образ, същност, или турското "джаскам" (удрям, блъскам), или, ако щете, и арабския ... джин (jin, изписано на анг.), и прочее, което ще рече, че това е нещо изстискано, свито, или абстрахирано.

     Западния "номер", от своя страна, т.е. лат. numerus, или анг. number, или нем. Nummer, би могло да се каже, че е нещо като "nu" (или анг. now, или нем. na, и проч.) + mehr (или more), т.е. "нещо в повече"; или поне аз така си мисля, защото числата така се образуват, чрез добавяне на единица. Е, специално едно число на лат. е digitus, което е директно така и в анг., digit ('диджит'), само че то значи, всъщност, пръст (на ръка), нокът, което ще рече, че хората, ами, са броели на пръсти, разбира се (или пък че числата са толкова колкото пръстите, десет).

     Що се касае до цифрата, то, както мнозина сигурно са чували, това е старо-евр. дума (cefir), и араб. (chifr), а оттам и фр. (chiffre), нем., и пр., което, всъщност, е шифъра, нещо засукано, скрито, пак някаква есенция от реалните неща; и, разбира се, щом започва със "ш" или "с", то това може да стане и на "ц", както е в слав. езици. Но нека не задълбаваме тук повече, тъй като самите числа са доста по-интересни.


     Нула и единица


     Нулата, очевидно, е "женската", цифра, "дупката", нищото, и тя дълго време не се е смятала за число, понеже и не е естествено число (а едно число е естествено или natural, както аз обяснявам популярно на учениците, ако може да ... бяга, т.е. 0-та, отрицателните числа, и дробите от всякакъв вид не са естествени числа), и в ст. гр. няма днешната гр. дума νουλα (четено 'нула', защото гърците — можете ли да си представите? — просто нямат буква "у" и се налага да комбинират две букви). Тази нула идва от санскрита (скр. по-нататък), където тя е nullah, но "номера" е там, че това не значи нула, а долина, низина, и тогава аз считам, че е добре тук да се добави и една ... река. Сетихте ли се коя? Ами, тъй като нулирането често става на нихилиране (nihilus по лат.), то стигаме до корена "нил-", или до реката Нил (Nile). ( Между другото, само сричката "ни-" в скр. значи нещо ниско, низина, равнина, тъй като се дава — понеже автора не знае санскрит — че nivar значело низина — откъдето идва и нашата ... нива, нали? —, а udvar значело височина, баир, хълм, нещо щръкнало нагоре, като, хм, като цитирания в рус., за благоприличие, с надеждата, че хората няма да разберат веднага — както и става —, че това е някаква цинична дума, а именно араб. "уд", което е нашата трибуквена дума, която всеки мъж си има — не като дума, де. ) Колкото и да е странно, анг. zero ('зироу') се извежда от самата цифра-"сифира", и, действително, в тур. sifir значи точно нула; това е странно защото тя е най-незначещата цифра, но ако с нея се започва, то трябва да е така.

     Единицата е същата и на Запад, при все че това не за всеки е ясно. В смисъл, че руското "один", е и анг. one, и нем. eins, и ст. фризийско an, en, холандско een, и т.н., и ст. гр. οιοσ (а сега ενα), авестинско (това е от свещените книги на древните перси, т.е. почти ст. перс.; по-нататък авест.) aeva, и скр. ekas. Обаче, ако си мислите, че ще избягаме от нашата трибуквена дума, то се лъжете, защото дори в нем. представката ein- (четено 'айн-') е същото като анг. (а и лат.) in-, което значи "във", влизане някъде (в "нулата", разбира се). Освен това, защо нашия "один" ще има това "д" дето е в уда, а (понеже в uno, eins, ενα, ekas, и пр. тази буква я няма)? Ами защото "один" е мъжката цифра, очевидно, и в потвърждение на това нека споменем и един доста известен на Запад ... бог, Скандинавския Один /Оден (Odhen или Woden, който на руски се дава точно като Оден), и по етимологичните речници някъде се казва, че индо-европейския (и-е. накратко) корен wodh- значел да изгоря, или възбудя, да предизвикам ерекция.

     При все че буквата "д", или корена "од-", също го има масово на Запад, примерно в нем. Öde (пустиня, пусто място), анг. odd (нечетен, но идеята е на числото 1, т.е. че, като се "преброят по двама", едно число ще остане само, без другарче), или евр. od (което значи 7 и до което ще стигнем по-късно, но и 7 е просто число, и нечетно), а тук — вече би трябвало да е очевидно —, е и нашия слав. "ад" (който, някак-си, трябва да е свързан и със "яда", който ни яде и ни прави самотни, като в пустиня, до който се допира и рус. "яд" като отрова)! Този ад в ст. гр. е Αδησ (Hades), но има и един бог на смъртта "Аид" на рус., който бил син на Кронос и Реа и управлявал подземното царство, т.е. ада (така че яда може и да не случаен, àко и да се свързва с яденето). Тук можем да добавим и рус. "однако" (обаче) като някакво възражение, единично изключение, тук навярно е и известната ... "ода" (ode), като нещо за изключителни (единични) личности, а (според мен) и ... йода (jod или iode), защото той гори (като в ада), и други неща.

     Но наред с "од-" / "он-" има още един зап. корен за 1-ца и това е "моно-", където е фр. monde (свят, земя), нем Mond (този път Луната), нем. Monat (месец от календара), гр. μοναχοσ (монах, разбира се, т.е. усамотен човек, отшелник), че и анг. monarchy (монархия, оттам и монарха, който е лат.). И ако се питате, какво общо има Земята с Луната (фр. с нем. "монд"), то общото е в това, че те са нещо здраво, единично, оттам и идеята за монизма във философията. ( На това място, ако ми позволите — а ако не ми позволите, то прескочете всичко до края на параграфа —, бих искал да вмъкна една забележка за това, защо ... се подаряват нечетен брой цветя на живи хора, и, респ., за умрелите само четен брой. Това идва от връзката на "свършен" със "съвършен" в бълг., която е слав. връзка, има я и в рус. и ще рече, че докато на човека нещо му "стърчи", някоя единица в повече от четното, то той е жив, изменя се, не е перфектен — откъдето са и imperfect времената —, а когато вече всичко му е наред, той е завършен, най-малкото четен, и тогава вече си е отишъл от този свят — станал е perfect-ен, един вид, т.е. тази връзка за Запада е от корена "перфект". Във всеки случай древните хора са отдавали голямо значение на числата, Питагорейците са ги обожествявали, а първата разлика между числата е това дали те са четни или не. )


     Двойка


     Двойката (нашето "две", "двое" на рус.) може доста да мутира, като става на "тв-" (в анг. two) или на "цв-" (в нем. zwei, 'цвай'; като някакво ст. фризийско twa може да обясни тази анг.-нем мутация), или на лат. duo, или на ст. гр. δυο ('дио'), или на ст. евр. bina, а в скр. била dwan. Това, че тук са всички бинарни неща, като bicicletta по итал. или bicycle ('байсикл') на анг. (велосипед) и прочее — а и ... "био"-тата (βιο на гр.), защото всичко живо се дели, а пък преди това се копулира или сдвоява —, е ясно, но преди да минем към някои религиозни аспекти (а и към картинката на цифрата) нека обясним какво прави тук нашата слав. ... врата, която на рус. е "дверь", или пък нашия (вече и бълг.) ... "двор", а? Защото няма как да е иначе (при все че за това аз лично не се сетих преди етимолозите да ми го кажат). Ами, "номера" е в това, че двора дели пространството на две части, наше и чуждо (затова и се огражда), а същото прави и вратата (т.е. тя не само се "врàти"-върти, а и дели на две, има две страни).

     Религиозните аспекти би трябвало да са ясни, това е бога-двойка, понеже той е Deos на лат. (респ. dea е богиня), и Θεοσ /Theos на ст. гр., а това е така, защото, както казва нашия народ, "който знае 2, той знае и 200", т.е. щом човек надскочи единицата, себе си, то той вече обхваща всичко! А графичния "имидж" на двойката е, както и се дава в някои буквари, лебедовата шия! Така де, но никой не обяснява на дечицата (нито по-късно, на възрастните) защо това е така, защо лебеда да е двойка. Това сигурно не е защото той е красива птица, а защото той е ... просто птица! В смисъл, че тъй като лебеда е красив, то и казваме, че това е неговата шия, а и тя е достатъчно характерна за да символизира цифрата, но зад тази красота се крие всяка една птица, а зад всяка една птица, зад кокошката, например, се крие, хъм — какво се крие според Вас? Ами, крият се две неща (които се свеждат до едно нещо), крие се сричката "ко", респ. "co" на лат., оттам и слав. "со" или само "с" при нас, но наред с това и ... акта на копулацията, очевидно! Е, поне за мен лично това беше съвсем очевидно (след "лебедовата шия"), то и звуково това добре пасва с "ко-ко"-то на кокошката, така че оставаше само да си обясня защо древните са взели за такъв нарицателен пример кокошката, а не прасето, да речем, или овцата, телето, кучката, ако щете, и прочее?

     Ами, накратко, защото са ни под носа. Тоест кокошки е имало във всеки двор, докато крави далеч не навсякъде, и те през деня са на паша, овцете пък по цял сезон са навън, прасетата, вярно, стоят в кочината си, но всички тези животни, ами, се копулират, къде-къде по-рядко от птиците. Така че хиляди думи, дори само в един език, са тръгнали от тези животинки, като, примерно: копулация, корелация, кооперация, коалиция, колхоз (ако щете), т.е. колектив, конгрес, конспирация, констелация (constellations, и, респ., съзвездие), западното constipation (което е ... запек, стягане на червата), и кой знае какво ли още не, плюс нашите: съюз, свързване, слепване, сработване, и тъй нататък. А що се касае до думи за кокошка, и свързани с нея неща, то това са, да речем, руската "кура", която върви в паралел с немската Hure, което не е кокошка а проститутка, после френската coquette-кокетка ('кокет', т.е. като кокошка, понеже "кок"-а-coq е петел), после немския Vogel (птица — защото се носи като една съща "фога", ще Ви кажа аз), обаче vögeln вече е копулирам се, "чукам" се, по нашенски, и, разбира се, е редно да споменем още поне нашия жаргон копеле, което си е точно резултата от копулацията. В най-чист вид, обаче, този корен е представен в исп., където coño ('коньо') е точно вагина (и оттам тези хора имат грубата псувня "el coño le tu madre").


     Тройка


     При тройката идеята за картинката (до която аз стигнах веднага, но досега не ми се случвало някой друг да се добере до нея) е просто ... женска гръд! Сега, това не е кумулативно доказателство, защото е само едно и не е никакво доказателство, но в такива случаи аз изваждам най-силния си коз и казвам: "А какво друго може да бъде, а?" И действително, какво друго може да свързва два полукръга освен едни напращяли женски "праскови" (както обичали да казват арабите)? А женската гръд, очевидно, говори вече за дете (защото мъжете може и да ги "използуват" чат-пат, но това не е прякото им предназначение. Така, а що се касае до названията на тази цифра, то в тях винаги има някакво триене, както в триъгълника (който може да е любовен, но може и да не е), като нашето "три" /"трое" става на drei при немците, tria /tre /tres в лат-те езици, τρε в гр., и trdyas в санскрита.

     Тук са сумата думи, като: триумфа (thriumpus на лат.), трибуната, християнската троица (Trinity), триъгълника, тривиалността (trivial, само три неща, малко работи, първо използувано за задължителните 3 учебни предмета: граматика, диалектика, и риторика) но и ... дървото или тревата (tree по анг., което не е точно ст. гр. dendro, но е дърво, ама там трябва да е и нашата трева — защото няма как иначе, нали?), а тревата обикновено прораства с три листенца, т.е. те не са по двойки срещуположни, ако сте обръщали внимание. Тревата съвсем не е случайна, защото тук е и анг. thrive ('тхрайв', после throve, thriven), което значи раста, просперирам, т.е. нещо подобно на триумфирам, и в нем. това става на treiben ('трайбен'), което е движа, подтиквам (откъдето специално Treib е инстинкт или нагон, и най-често полов, т.е. някаква движеща сила; това се извежда от едно тевтонско dreiban като засявам, запускам). Тук някъде е и триенето на ръцете, нем. treten като настъпвам, тяхното treffen като срещам, итал. trovare (срещам — както си "тропам" по "тропоса" или "дромоса", ще Ви кажа аз), ст. гр. τριβω (четено тогава като 'трибоо'), което значи трия или руинирам; можем да добавим и известния фр. travail ('травай', работя), което много прилича на анг. travel ('траевъл', пътешествувам), а сигурно и други.

     Изобщо, тройката е много важно число, най-устойчивото тяло в плоскостта (която и се задава от три точки), и тя намира приложение в редица други места. Примерно, аз силно предполагам (но не мога да го докажа), че значението на 3-та е причината да има 3 анг. фута в един техен ярд (yard), а не 5 или 10, да речем; освен това анг. миля е около 5/3 от километъра (1,609 м.), при все че тук нещата са по-завъртени, т.е. (предполагам аз) когато човек върви пеша за един час той изминава обикновено 5 км., и ако това разстояние трябва да се състои от някакви 3 части, то те трябва да са дълги 5/3 от него.


     Четворка


     Графическия образ тук е тривиален, това е квадрат, евентуално с дръжка, за да може да го носим повдигнат. Фонетично, обаче, има съществена разлика между западното и слав. виждания по въпроса (в звученето), защото на анг. е four, което е нем. vier, и то уж няма нищо общо не само с нашето четири, но и с лат. quattro (всъщност на итал.), което е квадрата. Само че на ст. евр. цифрата била gevura, и означавала сила, смелост (якостта на диаманта, който и се рисува като ромб). Но тук аз се сещам за турския ... "геврек" (gevrek), кръгла кифличка или с формата на тор, т.е. нещо засукано, извито, и до геврека, очевидно, стои и "чеверме"-то, çeverme, което е нещо дето не само се пече на огъня (на скара), но и се върти (защото çevre, 'чевре' е кръг на тур. — и сигурно това ще рече и нашето остаряло "чевръст", т.е. човек който снове бързо навсякъде, като пумпал)! Засега нека не се отплесваме с това как (и защо) квадрата понякога става на кръг (и обратното), а да продължим с подобно звучащи думи, като: нашия ... "червей", който не е червен, а просто се върти (е, свива се и се извива, но то е нещо подобно за неизкушения човек), понеже на рус. е "червь" или "червяк", където последното значи именно една такава предавка в механиката, където нещо се върти като червей (така че тук, наистина, нещо се върти) и завърта зъбно колело напреки на "червея").

     Е, ама почнем ли да се въртим, то вече се появяват нови думи и идеи, защото тук е лат. roto (въртя се, оттам и ... нашата "рота", защото те са се ротирали за един ден, три пъти по осем часа, и затова и ротите са три!), после нем. werken (което е дало и анг. work, работя, ама и нашата ... "отвертка", и жаргона "човъркам" — почти като чевермето), после (или преди, не се формализирайте за времето, аз се движа в него, такъв съм си аз) в ст. гр. 4-та е τεσσερα, а в скр. е catvaras, което може да ни заведе и до "катр", което е вече фр. (quatre), а и vier /four вече са приближава до ст. евр. gevura, докато нашето слав. "четыре" може да се изведе направо от catvaras (т.е. руснаците в някои случаи получават думите си направо от древните индуси, без да трябва да ходят до латинците). Е, ама от "гевер-" можем да стигнем до "квер-", и до "сквер", което е руския "сквер" (малка градинка, но за тях е от м. род), който се предполага квадратен (square).

     И тук е момента да Ви обясня защо руснаците считат числата до 4 за малки (два, три, четыре человека — в ед. число), докато от пет нататък те стават изведнъж големи (пять, шесть, и пр. человек — мн. число). Ами тук трябва да се погледне математически на нещата, като броене на ... пръсти, разбира се, защото като брои човек и свива палците (започвайки от кутрето) и като стигне до 4 му остава вече само палеца и той решава, че този пръст, а и всичко повече от 4, ще значи "много"! Това е идеята, но руснаците няма да Ви я обяснят, защото те отдавна са забравили тези рудиментарни неща, които по-рано са им били вбивани в главите от малки; но нещата, наистина, са вбивани в главите, защото и днес те казват "1, 2, 3, 4 года", а после изведнъж "5 лет", тъй че излиза, че годините, макар че са синоними, но са, един вид, по-малки от "летата" (които, си мисля аз, а и не само аз, просто летят — е, това може да е само внушение, и тук да се намесва лятото, което пък да намесва лат. ... laetus като тлъст, охранен, чист, и пр., но да не се отвличаме сега с това). Нещо повече, тази връзка на 5, или това, което е след 4, с "много"-то може да се открие и в ... нем., където 4 е vieR, а много е vieL (което е неправилно образувано, после в сравнителните степени следват mehr и meisten, така че тук надали си внушавам).

     Но да продължим с 4-та, която, както забелязахме, в резултат на усукването може понякога да заприлича на кръг (геврека, който, между другото, е "бублик" на рус., нещо надуто, както анг. bubble-gum). Ами, задачата за квадратурата на кръга е измъчвала умовете на хората от най-дълбока древност, но това не може да стане, защото в кръга се намесва една неизмерима с числата и техните части единица, числото π, което с какъвто и "аршин" да го мерим, не може да се измери и с дробни части (колкото и да ги дробим, и до безкрайност — това е нещо, което и децата, а и възрастните, знаят, но не разбират, не усещат). Но усукването си остава, и затова тук са, примерно, следните думи: тур. и пер. ... "гяур" /"гявур" (gâvur), което е неверник, човек "извъртял" се от правата вяра, после нашето ... "гавря се" (един вид, като гяур), но което е и зап., защото тук е фр. gouverner (губернатор) и лат. guberno (управлявам), респ. гувернантките (които, както излиза, често се "гаврят" с непослушните дечица, а?). Доколкото всичко това пък се извежда от ст. гр. κυβερναω (управлявам, т.е. "говернирам"), то тук трябва да е и ... кибернетиката, която започва със "си-" (cybernetic), и киборгите, че и ... шифрите-shiffre (на ст. фр.), защото и те са засукани, нали?

     Изобщо, четворката може да има два противоположни аспекта (което е едно съвсем диалектическо виждане), на нещо много хубаво, квадратно, двойно, диамантено, или пък на нещо много лошо, изкривено, направено на квадрат (виждате ли, вече се оказва, че кръга си е много хубав, а квадрата е просто "изръбен"). Бихме могли да добавим и още "4-тични" думи, като: нашето "габърче" (защото то не ще да е от дървото габър, което пък, сигурно, е бая усукано), остарялата ни "губерка" (голяма игла), може би и ... ангел Гавраил (Gabhriel на лат., който някак-си се "гаври", т.е. "гувернира"), а тогава може би и слав. ... говор (hovor на чеш., gwar на пол.), защото говора е команда (като Гавраила, той може да е бил доста словоохотлив "човек", или пък безкомпромисен, кой знае?). Това, разбира се, е и гърлен звук, но той е много древен, и в скр. gavate значело звуча (някъде наблизо е и известния guru) и това не пречи да има и някакво усукване, въртене (т.е. въртене на езика в гърлото).

     А че около този размит корен по света има сумата думи (с техните идеи), трябва да е ясно. Примерно: има ст. гр. "тетрархи" (τετραρχοσ), които са били големи владетели (или на 1/4 от някои земи, или и на четирите посоки на света, предполагам аз), после идва ... тетрадката (τετραδα), защото тя е само един сгънат на 4 лист хартия, после е тетраедъра (τετραεδρον на гр. и tetrahedron на лат., т.е. с 4 страни, "едри" по гр.), тетрагона или четириъгълника, ... катедрата (навярно), защото тя е четириъгълна и повдигната нагоре, бълг. "едър", разбира се (това не е слав. дума, в рус. я няма), като човек с много (разбирай големи) "едри"-страни. Но има и още нещо, има "кайзери" (Keiser на нем.), или "кесарь" на ст. слав., но това е лат. цезар (Caesar), очевидно, и той може да е считан тъкмо като лат. еквивалент на гр. тетрарх. Има и лат. "теселиране", нещо като "теслиране", може би, където теслата е тур., с нея се режат парчета (но да не се отвличаме тук), т.е. tessellation, което значи покриване (или разбиване) на една повърхност с някакви фигури, най-често квадрати (но може и 6-ъгълници, и други; за триъгълници се използува думата триангулация). Е, тук, разбира се, е и квартирата, четириъгълника в който живеем, разните карета (които може да са и мръвки), известната стара анг. титла esquire (есквайр, която е и фр., и ще рече просто човек, който притежава някое парче земя, което се предполага квадратно), ескадрата или ескадрилата, итал. squadra (която е и ескадра и други неща, но и футболен отбор), и други думи. А за да не си мислите, че съм забравил за лошите, извъртени "квардати", то нека Ви припомня и ст. слав. "скверна", която много прилича на рус. "сквер", но е лошо петно, срам, позор.


     Петица


     Образът на 5-цата, положително, не сте могли да отгатнете (Вие може да си мислите, че сте, ама сигурно не сте), а той е много прост. Това е ... едно махало, pendulum по лат., където pendeo значи клатя се! Като някаква комбинация между махало и "пендало" ние сме чували и думата "мандало", но това измесване трябва да е доста отдавна, защото това е скр. "мандала" (свещен гръг). Както и да е: защо петицата се клати? Сетихте ли се? Е, докато "включите" аз ще приведа някои други думи, като: анг. depend или "зависи" (и то не от, а на, on по анг., защото е закачено на нещо и се клати), "пайантов", "панта" (вратата се клати на нея), тур. "пендари", защото това не са просто жълтици, а клатещи се такива, нанизани на връв дето се "пендват" на гърдите на младите булки (наред с това, на което се опират), самата 5-ца на ст. гр. πεντε, оттам и нашето "пет" или рус. "пять", и стигнем до скр., където тя била pañca (четено 'панча'). Е, дотук стана ясно откъде е слав. 5-ца, но нем. fünf или анг. five не са от там, обаче на ст. евр. тя била tiferet и означавала красота или изобилие, където има някакво "фит- /фет-".

     Добре, да кажем сега защо петицата се клати, понеже има и други идеи и да не се объркваме без нужда. Ами това е идеята на китката на човешката ръка, с петте си пръста, която просто лесно се клати, нали? И затова тя е и съвършена и изобилна (в ст. евр.). Обаче тук се получава едно измесване на 4 с 5, може би като съседни цифри, което е бая старо, защото на ст. гр., както казахме, 4 е τεσσερα, което много прилича на ст. евр. tiferet (5), на което може да се дължи и споменатата нем. връзка vier - viel, а и въобще имената на тези две цифри в редица западни езици (примерно, на нем. vier - fünf, на анг. four - five, на итал. специално 4-ти и 5-ти са quarto и quinto, което не ще да е случайно). И петицата, след като е красива и гъвкава като ръката ни, е символ на сила и защита, понеже пентаграма (pentagram), лежи в основата на ... Пентагона (Pentagon), разбира се, а и на петолъчката (колкото тя и да не се харесва сега на мнозина), защото всички звезди се рисуват обикновено с пет лъча (ако не броим евр. звезда на Давид, образувана от два преплетени триъгълника).

     Така че петицата е китката на ръката, но и педята, или стъпалото на крака, оттам и всички "педита"-дечица (а и тези дето харесват дечица, ама не просто така), но куриозния момент (дори за мен) беше в това, че и ... петата трябва да е тук, която и на рус. е "пятка" (т.е. връзката пет - пета, или пять - пятка, просто не може да е случайна). Е, петата сигурно е просто част от "педята на крака", тя се отпечатва при ходенето, но в нея за първи път се появява извивката в картинката на петицата, защото китката на ръката е просто разпокъсана, като парцал (което също не е случайно, защото на нем. парцала е Lappen, а стъпало на крак е Fußlappen, където Fuß е крак). ( Тук се появява и ... цветното листче, лат. petalum, който в ст. гр. е πεταλον, но ще Ви дойде множко да се отплесваме сега и в тази посока. )

     И още една малка добавка: доста цифри стилизирано се изписват с толкова прави чертички, колкото е самата цифра; така е с: 1, 4, 5, 6, и 8. А, и понеже много деца бъркат 2-та и 5-та като дроби, да обясним и това, то е така защото 1/2 = 0.5, а 1/5 = 0.2, така че се получава като че ли 2-та и 5-та са огледални образи (ако сложите огледалото под 2-та); това е следствие от аритметиката, но и то е намерило някак отражение в изображенията на тези две цифри.


     Шестица ...


     Тук, разбира се, е мястото на 6-цата, но понеже тя е толкова важна и интересна, то ще я ... прескочим засега. За да Ви дадем още време да помислите. Е, хайде, ще Ви дам една много важна подсказка: каква е връзката между six и ... sex?


     Седмица и осмица


     Разглеждаме ги заедно, защото няма много какво да се каже за всяка една от тях, но и защото в някои случаи те са свързани. Първо най-простото, образа на 7-та е, разбира се, ... едно знаме, на дълга дръжка, което се ветрее (с "железния" аргумент: "А че как иначе?)! Е, ама разбрахте ли защо? Ами, еврейска работа, с две думи. Бог бил сътворил света за 6 дни и на 7-ия си почивал, но това е 1/4 от лунен месец, така че има основание за използуването ù, а това е и просто число (и древните хора са им обръщали особено внимание, макар че и сега може да се окаже, че в тях се крият ... тайни на мирозданието, по точно в разпределението на големите и огромните прости числа в посока на безкрайността). Та, на ст. евр. 7 било od, което е точно анг. дума за нечетен (odd), но на мен лично тя ми звучи като ... "Ох (казал "дядо Господ", най-после свърших — и забърсал потта от челото си)". Докато 8 на същия ст. евр. било yesod, което вече трябва да е "ех + од" (yeah + od), но както и да го разбиваме, то 8 е подчинено на 7, формира се с добавяне на нещо към 7-цата.

     Сега, вярно, еврейска му работа, но се оказва, че и "вси словене" вече хиляди години мислят така, защото, нали, и при нас "осем" е "до + се(де)м", а така е и с рус. "восемь" ("вот + семь"), което не е логично, защото 8-цата е много хубаво число (ще видим скоро), докато 7-цата, поне според Запада, е едно ... ами, гнило число! Така ли е? Ами, не само че е така, но хората там привързват 7-цата към 6-цата, а не към 8-цата, защото, примерно, в нем. имаме sechs - sieben, във фр. six - sept — и това е гнило защото е септично (septic) —, в хол. е zes - zeven, в итал. е sei - sette, и тъй нататък (и тъкмо това се нарича кумулативно доказателство, между другото, с много примери). Тази "септика" (прилепване на всички бацили, коки, и каквото там може) при 7-та я има и в древните езици (без евр.), където в ст. гр. тя била επτα (а сега може и εφτα), а в скр. била sapta.

     Докато вижте осмицата, много засукана работа, осукан геврек, което е така, защото тя е първия (а и единствен от цифрите, т.е по-малки от 10) куб (2^3), и нейното название на Запад е просто възглас на удивление и възторг! Хайде да проверим: на нем. е acht ("ах", а като глагол achten значи "внимавай"), на анг. е eight ("ей"), на фр. е huit ('юи', т.е. "ухаа"), на итал. е otto ("баш таман", тъй да се каже), на шведски atta, и прочее, и на ст. гр. οκτο ("охо", минало без промяна в лат.), на скр. aštau ('аштау') и на авест. ašta, което си е направо ... astounding или изумително (по анг.). Така че, "на съда всичко е ясно".


     Деветка


     Да, ама 9-та не е обърната 6-ца, както сигурно сте решили, защото няма никаква логика в това (от математична гледна точка). Не, тя не е това, тя е по-скоро едно ... "не"! Ами, да се огледаме първо на Запад, където имаме: в нем. neun ('нойн'), в анг. nine ('найн'), в швед. nio, в хол. negen, във фр. neuf ('ньоф'), в итал. nove (но 9-ти е nono), на исп. nueve — май стига "кумулиране", а? — а в древните езици съответно εννεα (на ст. гр.), и в скр. и авест. nava. Ако още не сте схванали защо 9-та значи "не", то вижте и че в някои езици тя значи нещо "ново". Помага ли Ви това? Е, ако сте от тези дето гледат рекламите то сигурно това нищо няма да Ви говори, но ако все още можете да мислите поне малко, би трябвало сега, като затворите очи, и да видите защо 9-та е символ на новото. Нали? Защото с нея цифрите свършват, и трябва да започваме пак отново (в друга десетична позиция, точно както е при броячите). И по тази причина и графичният образ на 9-та се състои от ... две цифри — първите две, 0-та и 1-та, като 0-та е отгоре, а 1-цата отдолу. Това е цялата философия тук (т.е., тръгнахме от 1-цата и стигнахме до 0-та, като 10-ка).

     А как стоят нещата в слав-те езици тогава? Ами, пак така, защото, при това положение (но не и иначе — иначе човек не би могъл да се сети), нашето "девет" или рус. "девять" значат, че цифрите някъде са се ... дянали (пустите му цифри!). Тоест този път ние се чудим, както Запада се чуди на 8-цата, само дето ние правим това с 9-ката, понеже където е "девять", там е и "дева", "дива" (това е скр. Diva или Deva, като дева, красавица, но и като богиня), "дивак"(той е дивно творение — не знам дали сте наясно по въпроса?), "девать" (слагам по рус. — е, смисъла не е на чудене, но пък е на слагане някъде, на махане от тук), и така нататък.


     Десетка


     Ами, 10-ката не е цифра, от математична гледна точка, но може понякога да мине за такава (особено ако не почваме от 0-та). Във всички случаи нека кажем нещо за нея. Тук също има измесване на идеи, като тя на анг. е ten, на нем. zehn, на ст. гр. δεκα (dieci по итал, decem по лат.), като тук са и деканите (dean на анг., които за нас са "дякони") и декадите, и ... докторите (doctor или краткото doc поне на анг.), и доцентите (docent на лат., понеже doceo значи обучавам). После можем да добавим разните доктрини (doxy, теза на бълг.), наред с ... парадоксите (paradox, това което е около и извън "доксата"), и ортодоксите (точно според "доксата"), които идват от ст. гр. δοξα ('докса', теза идея, сметка, име, репутация, и т.н. — в древ. езици една дума често значи съвсем различни неща, понеже хората са тръгвали от скритите в нея идеи, които могат да се намерят в различни предмети, тук това е същността на нещото), а още и нем. decken, което значи покривам. Вижте, накратко казано, това е идеята за "капа"-та, т.е. шапката, която, вече и като гр. буква (καππα, kappa на лат.), е точно 10-тата, и тя просто увенчава нещата. Затова тук е и фр. chapeau ('шапьо'), и анг. cap и cape, че и cup, лат. capito, Капитолия, капитаните, капитализма (т.е. капитала като главното нещо, не човека), и сумата други думи. А древната дума била ст. евр. keter значещо корона или венец, от което е останала поне І-та буква, при все че тя значела 0 (т.е. това е някакъв кръг който се слага на главата на хора, на които си струва да се слагат разни кръгове, за да ги отличаваме от другите).

     Сега, корените са доста измесени, поне "капа-" и "докс-" са съвсем различни неща, още повече zehn или ten, но поне нашето десет си е лат. deci-, а "капата" се намеси поради десетото ù място по ред на буквите. Нем. zehn е или нещо издърпано (от ziehen, т.е. изкачило се нагоре, ако разглеждаме 10-та като последна цифра), или пък, което е по-логично, свързано с тяхното броене, zahlen, до което ще стигнем пак по-късно (макар че може да има нещо общо и с тяхното ... Zehe като пръст на крак, т.е. нещо жилаво, здраво), а оттам е и анг. ten. ( Аз, обаче, не изключвам съвсем и възможността старите тевтонци да са направили своето zehn, като са взели втората сричка на лат. deci, просто защото са мислили, че "de" е някаква представка. )


     Други особени числа


     За особеното положение на 4-та, евентуално 5-та, вече говорихме. После идва 12, което, съвсем очевидно, е хубаво число защото се дели на първите четири числа (2, 3, и 4), и оттам са и часовете, апостолите, минутите (те се делят още и на 5), даже имало някакви древни системи на броене с 60-тична база. А то и дузината, или dozen на анг., също е нещо като капа, от корена doc-. Покрай 12 се оказват особени и 11 и 13, първото защото е преди 12, а второто след него. Но тук има и други моменти, защото 11 е просто красиво число, то може да даде и ... 1001, което също изглежда красиво, и освен това се дели — това дори и математици в днешно време не го знаят, защото не са се замисляли за това — на 7, 11, и 13 ! Така че, като вземем двете прости числа около 12 (а такива две съседни прости числа няма особено много, те са най-близките възможни, като 29 и 31, и това по своему е интересно), и като ги умножим, и още веднъж ги умножим по предишното просто число, то получаваме 1001, което, като му махнем нулите, дава точно средното число, 11. Това е част от магията на числата, тя на времето, а и сега за някои, е пълнила главите на хората. Освен това 1001 е хубаво число и в днешно време за индусите, защото те не обичат да продават (или купуват) нещо за кръгли суми (това са, един вид, "умрели" числа, спомнете си за четния брой цветя), а с 1 по-малко просто нещо му липсва на числото, та затова те предпочитат да е 1001, 12001, и други подобни. И след като 12 е толкова красиво, то 13 вече може да е и грозно, нали, и затова руснаците (а сигурно и други народи) го наричат "дяволска дузина" ("чёртова дюжина").

     Добре, а 16, което за латинците (поне на фр. и итал. това е така) е границата до която казваме най-напред втората цифра, а после първата, докато после става обратното, е също забележително, понеже то е първата (ако не броим тривиалната 1-ца) четвърта степен (на 2-ката). Немците, обаче, не обръщат нищо при числата чак до ... 99, и който не знае това би си помислил, че това е нещо много перверзно. Е, то е така, но защото другите народи не го правят (но англичаните до преди два века, по времето на Чарлз Дикенс, са го правили, примерно, казвали са че някой-си е на "6 и 50 години"), но иначе в това има резон, понеже при събиране е по-лесно да се събират първо единиците, и после десетките; това, което не е удобно, е че за всички числа по-големи от 100 това вече не е така, но пък 100 е доста голямо число; по тази причина анг-ните не казват, да речем, 1984 година, а "19 стотици и 84 години", а и парите често броят по този начин.

     В анг-кия има и едно score, което значи буквално черта, но при числата значи, архаично, 20. Това пък, как мислите, защо е така? Е, това е елементарно (както би казал Шерлок Холмс), то е понеже толкова са всичките ни пръсти, включая и тези на краката, така че като няма на какво повече да броим слагаме чертичка и започваме от начало. На този лош "адет" анг-ните сигурно са се научили от фр-зите, които и днес не могат да се научат да кажат, примерно, 80, а казват 4*20, или не казват 96 (дори не "6 и 90"), ами 4*20+6+10, но ето, като стигнат до 97, то тогава казват 4*20+10+7. Тук може въпросът да не е в особеното положение само на 16, а и на 6 (до което скоро ще стигнем), но това е положението. При 70, обаче, решават, че 60 е много хубаво число (дели се на: 1, 2, 3, 4, и 5) и го наричат 60 + 10 (soixante-dix). Числото 60 е силно привличащо, и по тази причина и градусите са 360, а не 100, което би било по-правилно, но тук идва е периода на въртенето ни около Слънцето, така че 1 градус е 1 ден, и по 1 минута на ден нараства (или намалява) деня във всяка от посоките (т.е. с по 2 минути). Та, такива ми ти любопитни моменти, които са си чисти рудименти.


     Големи числа


     Ами, тук можем да тръгнем от 100-ката, но първо в зап. варианти. Нем. hundert ни говори  за някакво ... куче (Hund), което може по-рано да е значело нещо важно, или голямо количество (във всеки случай те, както и руснаците, имат поговорката: "Ето къде е заринато кучето", в смисъл на нещо важно, същността на нещата). А хилядарката е thousand на анг., което е от нем. Tausend (очевидно), където има някакво удряне, трясък — от удрянето на парите (евентуално с кесията) на масата, предполагам —, при все че етимолозите дават някакви стари тевт. форми като: tusund, dusund, dhüsundi, швед. tusen, и други, и обясняват, че това било комбинация на "dhüs + hundi", означаваща много стотици, но, както виждате "кучетата"-стотици са си пак тук. А пък що се касае до думкането (dhüs), това бил някакъв и-е. корен значещ надуване, и там бил и техния палец (Daumen на нем., а оттам thumb на анг.), само че за мен удрянето е по-убедително от евентуално надуване. Както и да е, това е близко до рус. 1000-ка, "тысяча" (където е "дюс-", там е и "тыс-"), освен това корена "дюс-" е просто 2-ката, която ни води и до дузината (dozen), където можем да добавим лат. duodenum, което е 12-пръстното черво, така че "номера" надали е в надуването.

     От тук стигаме и до дюйма, който е рус., но значи същото както и анг. inch, а освен това и същото като нем. цол (Zoll), така че нека разясним малко нещата. Значи, дюйма, според мен, е просто славянски вариант на изказване на анг. ... thumb или палеца, където има нужда от следното пояснение: това не е дължината на последната фаланга на палеца, а палеца гледан напреки (който е широк нормално към 2.5 см.), защото така може да се слагат палец до палец и да се мери. И като наредите така 12 "палеца", това трябва да даде точно 1 фут, т.е. стъпало, и аз лично го замервах и при мен излезе почти толкова (11.5 палеца, т.е. на 12-ия стъпалото свършва)! Така че тези връзки не са съвсем случайни, те може да са малко нагодени, но са доста близки до истината, за един среден човек (мъж, защото на жените ръцете са по-фини).

     Самият инч (за мен очевидно) означава, че това е нещо, което се пъха in-вътре в нещото, което измерваме. А пък цола-Zoll идвал от лат. telonium (което не му личи, но сигурно е така, защото 't' може да стане на 'z' при немците, да Ви кажа аз), което било от ст. гр. τελωνια и значело данък или такса, но това е така, понеже тук идеята е за някакво делене (сравнете с нем. Teil, 'тайл', като част). Така, но по-важното е, че от цола се стига директно до нем. zahlen (броя), или вариацията zählen (плащам, подразбирай като броя парите), което било съвсем евр., а именно tsoln, значещо броя. Така че цола е една пръчица за измерване, където корена е не само лат., а преди всичко евр., и от тук съвсем спокойно може да идва и нем. 10-ка (zehn), и самото броене. ( А, тук има и още нещо, при "таузенда", тук има връзка с рус. ... "туман" което значи мъгла, и този корен е доста разпространен, но идеята е за нещо много на гъсто, понеже древните хора са считали, че тъмнината е нещо такова, което закрива светлината, само че тук не е мястото да се разпростираме в тази насока. )

     А милионите (million) и милиардите (milliarde), а още повече амер. вариант "билион" (billion) са нещо много ... — ама сигурно няма да познаете, нали? Е, корена мили- е просто нещо много мило, което е свързано със ... меда, който е "мели" на ст. гр., и в араб. има нещо подобно, че и в скр., защото от меда се е правела от дълбока древност медовина, и специално в анг. mead значи тъкмо това. Тук също нямам възможност да се отвличам, но мога поне да спомена, че в този "кюп" са и всички ... военни, т.е. military, т.е. "мили хора"!

     Обаче без малко да изпуснем бълг. 1000-ка, защото "хиляда" не е нито нещо мило, нито надуто, но какво ще да е тогава? Положително никой не е могъл да се сети, а такива неща няма и в етимологичните речници, защото тази дума е типична бълг., т.е. нещо древно, дошло, я от перс., я от ... монголския, я от санскрита. Но можем да я свържем лесно с един наш жаргон, ... "хиля се"! За да не си мислите, че си измислям нещо с древните езици, то сравнете с лат. hilarious (весел), или с нем., по-скоро тиролско, "хайларипи" (или с heil, ама без Хитлер). А идеята за "хилещото" се число — е, то, разбира се, се хили не самото числото, а ние, че виждаме толкова много пари (защото хората, обикновено, за пари си мислят) — ми даде една пакистанска дума, Naulakha, значеща 900,000, така че, ако началото е свързано със 9-ката /neun /nine, то "лахенето" ще трябва да символизира 1000-ката (а на нем. lachen значи точно смея се, и корена също е много древен, защото ... съпругата на Вишну била Лакшми, и тя била много весела "мацка", и имала много лица). Прочее, тук може да се добави и тур. "лаф", което са обикновено смехории по време на ядене (или пък анг. laugh).

     Ами нашата, този пък слав., стотарка? Сега вижте, етимолозите извеждат "сто" от ст. гр. εκατον (където можем да споменем и лат. ... хекатомби, hecatomb, стотици гробове-"томби"), и слагат в този "кюп" и hundred, че и лат. centum, но това може да е така само защото трябва да е така, понеже значи същото, обаче идеите скрити зад думите са различни. В ekaton има някакъв "тон", а какво им говори на гърците "ека-"-та, да не гадаем тук; в centum-а има ... дрънчене, звънене, както при центовете, както и при кантарите, centenarium, на лат., което в гр. било κεντηναριον (откъдето можем, действително, да стигнем до нашия "кантар"); а в думата "сто", според мен, се крие просто ... възгласа "стоп", т.е. стига толкова (сто тояги, примерно, а?). За нас "сто" не е малко нещо, а подобна идея, само че завъртяна около 4-ката, има при рус-ците, които наричат нашата ... стоножка именно "сороконожка" (като "сорок" е 40). Ако толкова искате по-древен корен, то вземете скр. или авест. satam, някакво пре-слав. "съто", което е корена на насищането, ситостта.


     Пак шестица


     Да сте се сетили каква ще да е връзката между six и sex, не ми се вярва, но първо нека се убедим, че това е така (като (а-)кумулираме нещата от различни езици). Примерно: в лат. числото е sexis, а пола (защото това значи "секса" за Запада) е sexus, в нем. числото е sechs, и четено 'зекс' (което си е чист секс, защото те четат всяко първо "s" като 'з'; секса там е Geschlecht, 'гешлехт', което значи "лоша работа", защото те са — е, били са, де — морални хора), а на ст. гр. числото е εξι (което, очевидно, звучи съвсем секси). Но нека сме наясно още и по това, че секса се идентифицира с половия орган, и то с мъжкия (защото жените кой ги е "бръснел" по-рано?), така че излиза че този орган трябва да е тясно свързан с 6-цата. Сега вече става по-ясно, нали? Понеже, ако човек се загледа в един такъв "секс", особено ако е мъж и си го огледа в реката, то ще види, че той прилича на 6-ца, т.е. има си и пръчицата и кръгчето (е, две кръгчета, но в профил те изглеждат като едно). Така че излиза, че от дълбока древност (едно 3000 години е добра догадка) числото 6 се е сравнявало и оприличавало с мъжкия пенис.

     Но, разбира се, това са неща с математическа идея в тях, защото числото 6 се е считало за съвършеното число (а че пениса е съвършено творение би трябвало да е ясно на всички жени, че и на мъжете също), което ще рече, че то е равно, както на сумата, така и на произведението от всичките си прости множители: 6 = 1*2*3 = 1+2+3. За простите числа е ясно, че друго такова няма, защото сумата им е винаги с 1 повече от произведението им (което е равно на числото), но и за съставните числа е интуитивно ясно, че трябва да е така, понеже при 4 сумата е 5 а произведението 4, при 6 те са равни, а нататък сумата е винаги по-малка от произведението (за 8 сумата е 1+2+2+2 = 7, а числото или произведението са 8; за 9 сумата е 1+3+3 = 7; за 10 сумата е 1+2+5 = 8, и т.н., като за 100, да речем, сумата е 1+2+2+5+5 = 15, и т.н.). ( Е, това зависи от дефиницията, и аз Ви давам най-простата, но в "Началата" на Евклид, се приемало че съвършено или перфектно число е такова, за което сумата от всичките множители е равна на числото — вече не произведението —, и тогава, примерно и 28 е такова число, защото 1+2+4+ 7+14 = 28, а има и големи такива числа като 496, за което 1+2+4+8+16+ 31+62+124+248 = 496 = 16*31, и тъй нататък, те не са ограничени, но дори и при тази дефиниция 6 е най-малкото такова, а е и една цифра. )

     Така че тези идеи са стояли в главите на древните гърци и на други народи преди тях, защото още и звездата на Давид е с 6 лъча, и зарчето, т.е. куба, има 6 страни (и в България и днес се използува 6-бална система на оценки), което пак показва, че не мъжкия член прилича на 6-ца, а 6-цата е така замислена, за да символизира това съвършено (може би най-съвършеното, или поне най-емоционално възприеманото) органично творение. Но те могат да бъдат, донякъде, открити и в слав. езици, понеже на рус. 6-та е "шесть" (в пол. е szešč, 'шешч', а имало и някакво балтийско sheshi), докато ... пръта или кола е "шест", и: ха сега кажете, че "шесть" и "шест", и то в един език, не са свързани! Освен това самата 6-ца като име не е много различна от sex, или вземете итал. sei, което ако го четем с 'ш' в началото е почти като при нас, и това число в скр. било šat ('шат', което е практически този звук, който се чува като размахваме някаква палка) или още šaštiš, което няма как да не Ви ... шаштиса, нали!? Да добавим още и това, че в тур. числото 6 според речниците е alti, което няма как да не кореспондира с тяхното злато, altin ('алтън', при тях лат. "i" твърде често се чете като бълг. "ъ", защото хората нямат голям избор, или така, или чрез лат. "a"), или по-точно златна монета, но при играта на табла аз съм сигурен, че 6 & 5 се казва 'шеш-беш', където beş действително значи 5, така че този корен не е неизвестен и при тях. Освен това не забравяйте, че всички скр. богове, ако приличат на хора, са с 4 ръце, т.е. със 6 крайника.

     А що се касае до пръчката "шест" на рус., то техните етимолози казват, че имало някакво старо "шьстъ", после белоруско "шост", и споменават някакво латвийско shiekshtas като ... ствол на дърво без клоните. Е да, де, тя "оная работа" е точно като дърво без клони, нали? Те, разбира се, не обясняват точно това, а по-скоро гадаят, но тогава и аз мога да продължа с други думи, като рус.: "жёсткий" (твърд), "жестянка" (тенекия), "железо" (желязо, разбира се), "жезл" (същото), а че и ... желето, което е течно, течно, по вземе че стане твърдо (е, не съвсем като желязо, ама почти). Тоест желязото е един вид желе (докато е течно), а имало и някакво ст. слав. "желы" значещо ... костенурка (защото е с твърда черупка), но самата дума желязо в слав. езици кореспондира добре с нем. Stahl ('штаал', стомана) или Stiel ('штиил', стъбло на цвете). ( Бихте могли да си помислите, че и ... "жълтия" цвят е някъде тук, но това е измесване на корени, жълтото е по-скоро "гълто", или "голдено", така че да не се отвличаме с него. ). А, рус-ците имат още и думата "шестерня" което е зъбно колело, което може да е така защото профила на зъбите прилича на 6-ъгълен, но може да се има предвид и пръта, на който се поставя колелото (защото зъбно колело без ос, просто не може).

     Но, стига сме акумулирали, всичко вече е ясно, шестицата е "голяма работа", също както мъжката "работа". И нека за изпроводяк да се върнем към гр., където тяхното εξι—6 може да се запише и само като εξ, което, очевидно, е дало лат. представка "ex-" ("из-" при нас, а в итал. само "s-"), като нещо дето изскача изведнъж — ей така, няма, няма нищо, па току виж, че взело че изскочило нещо, а? Ето това е шаштисващата шестица, с която, съвсем заслужено, свършваме нашия опус за числата.


     10.2012




 


 


К Р А Й

 

 

 


 

 

  • And maybe you will write in Chinese, ah? I translate in languages that I know. Maybe will be translation later in German. It might be just one piece translated in Italian, but in French -- never, because I don't know it. So that you have to read me in English or in Russian, or eventually in Bulgarian, that's it
    Myrski

    · Il y a presque 6 ans ·
    My04

    Chris Myrski

  • please, Пожалуйста, напишите на французском языке

    · Il y a presque 6 ans ·
    Mm

    odess

Signaler ce texte