Лични Неща На Български (пъстър сборник)

ЛИЧНИ НЕЩА (пъстър сборник) Христо МИРСКИ,  2014 - 2019   СЪДЪРЖАНИЕ (с кратки обяснения) Мирски срещу Мирски (унищожителна критика)      [ Това е биографичен и обзорен материал на всички произведения на автора, показан под формата на комичен диалог на него със своя антипод. (2014) ] Обява      [ Това е една хумористична обява от автора в поетична форма, във римска терца, по случай излизането му в пенсия; въпреки майтапа автора остава верен на истината. Това, очевидно, няма да бъде превеждано на други езици. (2016) ] Условия за печатане на Мирски      [ Този материал не е предназначен за читателите, а за евентуални издатели на автора, все пак той може да представлява интерес за други колеги-автори. (2014) ] Творческо завещание на Мирски      [ Този материал също не е за читатели, а за собственици на сайтове и литературни издатели след неговата смърт, макар че може да е интересен и за други колеги творчески работници като нетипичен пример за творческо завещание. (2014) ] Затворено писмо до магазин "Мухоловка"      [ Това писмо звучи смешно и невероятно, на то почива на действителна случка с автора, след което е допълнено с какво ли не, и пораства 10-тина пъти, но е полезно буквално за всеки; ако аз самият не бях го написал, то щях да се юрна да го чета по всяко време. (2019) ]   МИРСКИ СРЕЩУ МИРСКИ (унищожителна критика)        Във всеки човек живеят двама души, самият човек, и неговото alter ego, другата му същност, неговата противоположност; понякога в един човек се спогаждат и повече персони, но това е при шизофрениците, ние не сме такива. Имам предвид, че ние с Мирски не сме такива, а аз съм неговия антипод. Аз, както виждате, до сега мълчах, мълчах, обаче колко дълго може да мълчи човек? Ако послушате (т.е. почетете) Мирски и може да си помислите, че той е някакъв корифей, каквито рядко се срещат, а пък той е само един самозванец, ще ви кажа аз. Ще ви кажа, ако той ми разреши, разбира се, защото той уж обеща, ама кой го знае ...      — Не се притеснявай, Мирски, можеш да ме плюеш колкото си искаш, аз няма да ти стисна гърлото, не се безпокой. Защото то, гърлото, е и мое, нали така?      — Значи, виждате ли, господа, той си въобразява, че негативната реклама е също реклама, но на мен това не ми се вярва много, защото: а къде остава морала? Не може да е все едно дали човека го хвалят или го хулят, нали така?      — Охо, и още как може! В днешно време всичко се свежда до публичността, ама то така е било и в древността, когато хората са палели всякакви храмове, само и само за да се прославят. А с хубаво или лошо се прославяш има значение само когато те съдят, а пък мен никой не ме съди, аз съм идеализирана личност, аз в известна степен не съществувам, няма ме, аз не съм аз.      Ето там е работата, господа. Аз тъкмо се канех да ви кажа за това, че той, като го погледнеш, и ще си кажеш: този човек е някъде на пенсионна възраст, може на нещо и да се е научил, я да го послушаме него, а? А пък той, е-е, не е младенец, това би било преувеличение, но е само на някакви-си двадесет и пет годинки, той е рожба на нашата демокрация, и всичко което пише за двете си и половина (а може би и три четвърти, а?) висши образования, се отнася за реалната личност, а не за тази псевдонимна. Самият Мирски е просто лаик, неучен, може да се каже едва-едва научил се да чете и пише, той ...      — Всичко е правилно, Мирски, но не говори за образования, че току виж вземеш и да ме хвалиш. Аз, както сам съм се нарекал, и ти прекрасно знаеш това, съм интелигентен лаик, което в моето разбиране значи човек, който е просто способен да разсъждава, но е лаик в дадената област. Аз имам образования в областта на точните науки, а не на политиката, или езикознанието, но независимо от това имам съществен принос, струва ми се, именно в тези области. А също и в областта на поетичните шеги и хуморески, където изобщо не се изискват образования. Аз съм дискутирал темата за интелекта достатъчно, но тук може да подчертая, че целта на образованието е да научи хората да разсъждават, което обикновено не е лесна работа и в много случаи това не се постига с образование, а това което се постига е способността да се ходи в един впряг с други учени хора в тяхната тясна специалност. Затова аз лично не се срамувам от това, че съм лаик, и даже ако искаш да обясниш на читателите, че тази дума, която макар и да е латинска, laicus, но трябва да се свързва — обаче според Мирски, не забравяй това — с българската дума от цигански произход ... л##но, която значи почти същото като английския shit, с тази само разлика, че нашата дума подразбира нещо рядко, докато английската, която е и немска, Scheiße, означава нещо изплъзващо се или изстрелващо се. Благодаря за вниманието, Мирски.      Ето, виждате ли, с него никога не може да се говори сериозно, и даже когато го критикуваш направо с унищожителна критика, той винаги успява някак-си да се извърти. А ако това: аз, Мирски, казвам така, а пък ти, Мирски, говориш друго нещо, ви прави впечатление, то не му обръщайте внимание, ние с него така си говорим, и досега не сме се обърквали, ха, ха. Е, както и да е, аз съм длъжен да ви предупредя, че той е самозванец, а вие както искате. Той въобще не е професионалист в тези области и прилага някакви-си свои методи на доказателства, които нямат нищо общо с прилаганите от специалистите методи, обърнете внимание на това. Всички тези етимологични доказателства "не струват и пет пари", нито в политологията, нито в етимологията. А той и не е изпращал своите материали на такива специалисти, не, той просто счита че знае всичко по всякакви въпроси, той е съвременен енциклопедист — и това в 21 век, представяте ли си? Но ако ще да е и в 20 век, защото той започна да пише тъкмо в последното десетилетие на миналия век, ама това е смешно. Аз се смея на самозванеца Мирски с неговите псевдонаучни методи на работа. Смейте се и вие, госпожи и господа, засрамете го, така му се пада!      — Е какво, свърши ли си тирадата? Я си поеми малко въздух, че то така ще се задушиш и ще ме оставиш сам да се боря с този свят, без "противотежест". Аз започнах да се занимавам с политологични изследвания по простата причина, че с идването на демокрацията народната глупост започна така ярко да изпъква, че буквално заслепява народа и той, като не вижда нищо, я възхвалява наляво и надясно. Това е положението, При тоталитаризма хората не смееха да си показват глупостта, а сега те направо се хвалят с нея, защото това уж е власт на народа. Ама тя и не е власт на народа, а само начин да му се запуши устата, биберон, аз съм говорил много пъти за това. Хората начело на властта просто трупат капитали за сметка на народната глупост и тогава някой трябва да им отвори очите, нали? Е, по всяка вероятност аз няма да им ги отворя, щом толкова им харесва да се заблуждават, но пък тогава аз просто съм си намерил интересно, интелектуално занимание, тъй като ти прекрасно знаеш, че с идването на българската демокрация тя като че ли си беше поставила за цел да унищожи цялата българска интелигенция, защото била про-руска, и, следователно, изостанала, вредна, и прочее.      — Пред българската интелигенция, особено пред техническата, имаше само три възможни изхода, или да се преквалифицират, и то предимно в областта на търговията, т.е. на измамата, или да бягат зад граница, ако те приемат там, че то се насъбраха нещо много "плъхове" от потъващите тоталитарни "кораби", или да се преучаваш да живееш по западен образец използувайки в своя полза народната глупост. Приблизително една трета от тези хора смениха своята работа, което ги спаси от гладуване, но надали им донесе удоволствие от работата; действително, поне в първите 3-4 години, че и 8-10, след идването на демокрацията, единствената работа за "интелигентни" хора (така пишеше в обявите за работа) беше да станат амбулантни търговци, т.е. разносвачи и продавачи по улиците, продавайки на хората неща на свой риск, дори не за определена заплата, както е във всяка професия. Мен това не ме привличаше. Другата трета, приблизително, забягнаха зад граница, а и сега едно 10-20% българи, основно млади, работят зад граница, като емигранти, получавайки по-малко от коренните жители и без осигуровки, почти незаконно, по за три месеца, после у нас, после пак на някъде, но това във всички случаи им даваше няколко пъти повече, отколкото биха изкарвали у нас; аз се опитах да направя така, но на 40 години никъде никого не приемат просто така като имигрант, така че аз поучих една година на Запад като аспирант (оттук е и половината висше), но отпуснатите пари свършиха и ми се наложи да се върна у нас. Едва около една трета от интелигенцията успя да се приспособи към новите обстоятелства, но това бяха хора, или по-млади от 30 години, или по-възрастни от 50, към 1990-та година, а виж тези in between, като мен, пострадаха най-много. Такива ми ти работи.      — Е, добре, добре, Мирски, аз не отричам оправданията ти, но това не значи че трябва да преподнасяш на хората нетрадиционни неща, нито действително научни, нито истински измислици, а някакви полу-научни сурогати, които не попадат в никакви жанрове. Затова хората и не те четат особено много, а така, между другото. ...      — Ами, тук може да се спори. Защото популярните неща са нетрадиционни, но такива неща трябват на хората, съвсем не е лесно да се пише научно-популярна литература, не е лесно, защото при неточен поглед върху нещата това вече е несериозно за видните учени, а те и време нямат за това, докато аз, работейки не съвсем в своята област, макар и не много далеч от нея (в някои от моите "Манифести"), мога да си позволя това, аз не съм чак такъв всепризнат виден учен, аз бях само дребна рибка, обикновен научен сътрудник. Обаче поживял в три държави, и на "Изток" (защото Русия не е истински Изток), и на Запад, знаейки 3-4 езика, имайки все пак различни образования, аз показвам далеч не среден поглед върху нещата. После, зависи, според мен това, че аз съм нетрадиционен писател, би трябвало да е предимство, преди всичко, т.е. всичко зависи от гледната точка. Полу-научните сурогати, както казваш ти, в редица случаи са важни неща, защото аз самият в своята младост съм искал да прочета нещо цинично, но никой не ми го е предлагал; а и сега не го предлагат, предполагам. ...      — А какви са тези етимологични "доказателства", които започват да се появяват при теб още в първата ти книга, в "Комунизмът като религия", и след това, мине се не мине време, и пак се появяват, даже във фантастичните (в твоето разбиране) разкази?      — Ех, Мирски, Мирски, ами ти знаеш, че има голяма разлика между точните науки, и тъй наречените хуманитарни или описателни, повествователни, може би, науки, където за сметка на точността се появяват класификации, и езика се задръства с всякакви термини, които обикновените хора не разбират, и по тази причина считат такива учени за учени. Както, примерно, с юристите, или с литераторите, езиковедите, и прочее. От гледна точка на точността, щом тя не може да се намери в такива науки — да речем в политиката и политологията — най-доброто средство е натрупването на доказателства, което аз наричам "кумулативни" доказателства, или другояче казано множество от аргументи, и колкото те са повече, то толкова по-добре се защитава дадената теза. Така че аз съм съгласен, че хората са говорили за религията на комунизма не по този начин, по който аз третирам темата, ама аз съм уникален, аз не съм като другите, нали така? И после аз също привеждам някаква класификация в тази книга, аз се старая да подхождам по тяхному, само че по-точно и безпристрастно, защото аз не защитавам комунистите.      — Така, и по отношение на етимологичните доказателства — тук ти си прав, това е мой принос. Аз ти разрешавам да говориш за "Мирски" начин на доказателство с помощта на думи от различни езици и връзките между тях. Аз мога да кажа нещо тук, и като мое оправдание, а и като обяснение. Аз се "оправдавам" с това, че в епохата на крушение на всички морални ценности (loss of values), което настъпи с идването на демокрацията, аз започнах да търся нещо, за което да се хвана, на което може да се вярва. И — в стила на английските лордове, занимаващи се за свое удоволствие с древни езици и етимологични изследвания — аз реших, че в думите, и най-вече, между думите от един и същи корен, когато те са се "поразходили" по целия свят, се крият много ценни неща, крие се информация за мировъзрението на хората от различните нации, т.е. това е път за намиране на непредубедената истина! Това е с евристична степен на точност, това не винаги е така, хората могат да грешат — както например с въртенето уж на Слънцето около Земята — но ако някаква идея е скрита в думите, то тя, по всяка вероятност е обмислена и прочувствана, и при това положение трябва да е вярна. (И това за въртенето на Земята всъщност нищо не променя в модела на разсъждение на хората, докато те не излязат извън нейните предели в космоса, или не използуват по някакъв начин устройства, които се намират в космоса; Слънцето пак изгрява и залязва, и прочее.) Това е така защото думите са измисляни и избирани, заимствани от други езици, и непрекъснато така и става, от самия народ, не от учените граматици — за разлика от самата граматика, която народите винаги се стремят да опростят, независимо от това, че точността страда от това. Етимологичните доказателства и днес, когато аз за едно поколение време, повече или по-малко, свикнах с необходимо-присъщата (това е юридически термин, ако не греша, или икономически) глупост на демокрацията, все още са от съществено значение. Ето какво може да се каже като обяснение на етимологичните ми изследвания и тяхното приложение където имам възможност; за мен това е интересно, то носи особена прелест.      — Да, разбира се, поетичното етимологично изследване като приложение към "Комунизма", носи някаква "прелест", но е сложно за разбиране с различните езици.      — Е, Мирски, ами че аз исках да проверя себе си, мога ли да пиша стихове на четири езика, и особено с немския аз порядъчно се измъчих, надявам се че читателите ще бъдат повече или по-малко снизходителни.      — Тези читатели, които успяват да се справят с това произведение, защото те не са много. Но, в крайна сметка, Интернета не е особено подходящ за сериозно четене, особено на литературните сайтове. Тъй да бъде. А с какво ще се оправдаеш за измислянето на пентаизма, а?      — Ето тук изобщо и не се каня да се оправдавам, аз мисля, че това е едва ли не най-интересната част на книгата, това е утопия, но тя е и твърде логична. Е, читателите надали се стараят да проследят точно хода на моите разсъждения, но аз съм се старал, аз, по принцип, нищо не изсмуквам от пръстите си; друг начин за обединение на разума с глупостта направо не може да се намери, според мен това е шедьовър. И там аз защитавам за пръв път тезата — която считам, че е лично моя, в смисъл, че аз сам съм стигнал до нея, но не е изключено и да преоткривам колелото — за това, че атеистите са вярващи! Боже мой, това е епохално произведение, но темата е неблагодарна, омръзнала е на хората и затова не му обръщат нужното внимание. Аз не им се сърдя, защото на мен ми беше приятно да го пиша ...      — Ех, Мирски, Мирски, кой се интересува от това, какво на теб ти е било приятно да правиш или не? Читателите се интересуват на тях да им е приятно да четат, нали така? А дали на теб ти е било приятно да пишеш или не — изобщо не им дреме на хората. Ти не за читателите си писал, а за себе си ...      — Ето тук ти улучи десятката! Разбира се. Аз съм вече 25 години без работа (защото много съм учил) и съвсем ясно, че ще пиша това, което на мен ми доставя удоволствие. Да се мъчи заради публиката може да си позволи един, да речем, Шекспир, защото той е бил известен по негово време и публиката е ходила на трагедиите му, но на мен не ми се вярва много чак толкова да му е харесвала цялата тая проливаща се там кръв, чактисваш ли? Макар че положително му е харесвало това "навързване" (versare по италиански, а и по латински, значи: наливам, усуквам, внасям, а il verso е стих, но тук е и нашето "въртя", очевидно), един вид преплитане на думите, намиране на рими. Но ако някой творец не е известен, и не напира да се нагажда към публиката, то той и трябва да пише за свое удоволствие, мисля аз, per il suo diletto, по италиански, оттам е и думата дилетант. Така че аз отстоявам дилетантизма в творчеството, ха, ха.      — Е добре, ще считаме че с "Религията" свършихме. А що за глупости са тези "Манифести", а? Ами че те на нищо не приличат. Но не може да се каже, че са глупави, защото в тях има и формули и таблици, и доста сложни изчисления, макар и не от висшата математика. Хората като че се плашат от тях, или мислят че не си с всичкия си.      — Ама и четат по малко. Е, това са научни модели, те са сериозни и издържани в научно отношение, една немалка част от тях, особено тези където има математически приложения (като ДДД, ЗЗЗ, и други), макар че в дадения момент те звучат утопично, но от друга страна те представляват и сериозна критика на демокрацията, защото дават, всички до един, някакъв идеален модел, без недостатъци, изхождайки от условията дадени в началото на всеки Манифест. Демокрацията, бидейки основана на измама, гъмжи от недостатъци, така че аз и не съм имал особени проблеми с избора не специфичната за всеки от тях гледна точка. Според мен това е много интересна книга, но тя е за хора с научен начин на мислене, даже не просто за такива с висше образование. Макар и това да е в сила не за всеки Манифест, има някои леки за разбиране на техните идеи, че и направо комични (като ККК, ССС, ФФФ, ЦЦЦ, и други).      — Така, обаче аз не мислех в началото да пиша цяла книга, аз написах само ДДД, и дълго време сам си вярвах, че съм открил спасение от глупостите на демокрацията, но я дадох на един умен човек да я прочете и получих отговор в смисъл, че това е интересна утопия. Е, щом е така, рекох си аз, то хайде да напиша и други такива утопии, и така и направих. Само че си мислех да се огранича с числото 5 или 6. Но после те станаха повече, и аз тръгнах към 10-ката, а след това стигнах и до дузина, че накрая те се оказаха даже и 13, с приложението УРА; към тях има и немалко мои афоризми за демокрацията и други свързани с това неща. Ако не се гледа сериозно на тях то те могат да се четат като един вид политическа фантастика, или като демократически шеги на учените, но в тях има много важни идеи, които могат, действително, да бъдат приложени, при желание. Независимо от това, те, както и болшинството от моите неща, не принадлежат към един жанр, те са между- или поли- жанрови — тук нищо не може да се направи, такъв е моят стил, нестандартен.      Ето, уважаеми читатели, при Мирски всичко е нестандартно, така че вие, ако искате, можете да си мислите и че човека е откачил, защото това, нали, е връх на нестандартното мислене. — А как се "излюпиха" "Циничните есета", а Мирски? Колко циници си прочел? Може би е време и докторат по цинизъм да защитиш, а?      — Както добре знаеш аз циници специално не съм чел, но съм имал, все пак, някаква представа за цинизма, всеки млад човек се интересува от тази тема, аз самият съм се интересувал на времето си. Но аз и не се каня да се оправдавам. Това което мога да кажа е, че тази книга аз я написах като че ли ориентирайки се към публиката, мислех че тя ще ù се хареса, и особено много не съм сбъркал, защото тя е по-четена от "Манифестите", при все че за мен беше доста по-лесно да я напиша. Така, и след като не съм чел други циници то, значи, излиза, че това е мой циничен поглед върху нещата, нали така? Е, не може да се каже, че тук се размина без намесата (отрицателна) на една жена, която и ме накара да търся циничния поглед за успокоение, но това е било известно още от Древна Гърция, по-точно че когато се ожениш, то ако ти се падне добра жена ще бъдеш щастлив, а ако не, то ще станеш философ; на мен ми се падна рускиня, което за българите обяснява всичко. Тоест искам да каже, че всеки философ си има своята Ксантипа.      — Независимо от това аз съм положил не малко усилия да систематизирам основните идеи, че и да измисля някои основни закони, като: тези за живата материя, принципите на мирозданието, необходимостта от насилие, тенденциите на развитие на обществото в бъдеще, и прочее; мои са и изводите за мъжете и жените, за интелекта, за религията, за справедливостта, за популацията, и прочее, да не говорим за Конституцията на Циникландия. Това е моя философия, но тя е популярна, предназначена е за всички, и е безпристрастна, защото аз просто се опитвам да гледам света и да правя изводи, не морализирам, не се нагаждам към ничии възгледи, т.е. аз пак не служа на никого освен на истината (в моето разбиране), аз, както обикновено, съм уникум.      — Браво Мирски, ти си най-новия и най-великия философ на света, който е измислил самостоятелна философия. Ти, може да се каже, си най-ученото ... куче, защото това е което значи цинизма, бързо движение, кинематика, както при разните canis-и или кучета, които не си седят мирно и тихо, нито възпитано, а само лаят срещу всички ...      — Хайде, хайде, Мирски, няма защо да ми обясняваш на мен какво е това цинизъм. Но за мен това е просто реализъм! При мен нищо не е разкрасено, аз даже и морала извеждам не от морални позиции, защото те може да бъдат погрешни, а от жестоката необходимост. Цинизмът не е за хора със слаби нерви, той е за търсещи индивиди, за стремящите се към познание, и аз им преподнасям това познание на позлатена чинийка. Виждаш ли какъв съм аз?, Хайде, карай нататък, че вече взе да ми омръзва.      — Ами по-нататък, Мирски, идва твоята публицистика, която основно и не е публикувано, но тъй като е предназначена за това, то няма да се заяждам за названието. Там ти също ли откриваш нови Америки, които никой друг преди теб не е забелязал? Ето, хората си плували и плували в социалните води цели векове, но никакъв нов свят не са забелязвали, обаче се появява нашия Мирски, и изведнъж на хоризонта се показват нови острови и континенти. Така ли е?      — Аз не разбирам нещо твоя хумор, но така да е. Публикувани са не много неща, едно десетина парчета, но аз в края на краищата и се отказах да изпращам където и да било материали, защото аз съм инакомислещ, а колкото повече демокрацията у нас се установяваше, то толкова повече хората свикваха с новите притчи и си искаха любимия опиум или заблудите. Но аз и тук имам сумата нови идеи, и икономически, и социални, и нови гледни точки на стари неща, и много предложения за подобряване на нещата. Аз съм съгласен, че моите предложения продължават да звучат утопично за много от хората, но то е така с умните идеи в нашия неразумен свят. Аз изпълнявам своя дълг за образоване на народните маси, а пък те искат ли да се образоват или не, това си е тяхна работа. Важното е, че моите материали просто не стареят! Ето, минаха повече от 20 години за някои от тях, и идеите са все още актуални, ако условията са същите, и даже ако условията са се изменили то в тях винаги присъствува разумно зърно. Това е преди всичко защото аз подхождам обобщено, философски, и научно към всички въпроси, а не се заяждам с дадени личности и не се интересувам от клюките на деня, обаче факта е факт — моите изводи са непреходни, или почти такива.      — Това което мога да добавя, е че моите неща са условно разделени на 4 групи, като основните са първите две: за списания и за вестници, а после следват едно 10-тина фейлетона, и разни други неща накрая. Материалите за списания не са изпращани на списания, не, това са просто по-сложни неща, които не е прието да се печатат във вестници. Но публицистиката е слабо четен жанр и аз в известна степен дори се удивлявам, че ме четат толкова, още повече не в своя страна, и неизвестен — е, нямащ широка известност — автор. Дали избирам интересни заглавия, или действително третирам проблемите нетрадиционно, но хората малко по малко почнаха да ме търсят по сайтовете. Аз засега съм доволен, специално за тази книга. А тя е и открита, аз непрекъснато добавям по нещо ново. Само че вече се каня да спра да пиша първо на български, а после да превеждам, защото просто не ми стига времето, ще публикувам публицистика оттук нататък само на руски и английски.      Ах, да, уважаеми читатели, та вие знаете, че Мирски се публикува на три езика, а се кани и на четвърти да се превежда, после на пети, на шести, и тъй нататък. Вие само си избирайте език и се наслаждавайте на неговия неподражаем гений. — Добре, а какво ще каже нашия гениален Мирски за папката "Социални проблеми"? Това също ли е Божие откровение, както и цялото твое творчество, а, драги мой?      — Ех, Мирски, Мирски, ако някой ти плащаше да ме оплюваш, то ти не би се справил по-добре, ама никой не ти плаща, за съжаление, защото и за мен щеше нещо да остане.По отношение на чуждите езици. Е, ти прекрасно знаеш, че в България мен не ме публикуват, а руснаците казват: ами да, заповядайте, вие само пишете! Освен това читателите на руски, по идея, са едно 30-тина пъти повече отколкото на български, така че аз правилно съм се ориентирал към руския език, след като го знам, все пак. При това положение на руските сайтове аз разполагам на руски език всичко чинно и прилично, в папки, по материали, но реших, че нищо не ми пречи да отворя и папка на български език, а и на английски. Доста странно е, че на български мен ме четат почти толкова колкото и на руски, но изглежда, че все още съществува известен афинитет към "по-големия брат", и хората се научиха да ме търсят там, или ще се приучават. А английския, според мен, просто трябва да бъде представен, защото така е правилно, или така беше по-рано, на научните конференции. Само че след като аз съм на руски сайт, то не заемам видимо толкова много място на чужди езици и публикувам нещата по цели книги, което намалява броя им от 5 до 10 пъти. Четвъртият език може да се появи скоро, след 2-3 години, това е немския, също за разширение на моята аудитория, и, естествено, защото го разбирам, но говоря трудно на него, така че ще се поизмъча доста с превода, но, от една страна, това е и целта на заниманието, да се поупражнявам с него, и, от друга страна, човек на стари години трябва да си намира някакво интересно и трудно натоварване за мозъка, тъй като той старее по-бързо от тялото (ако не се появят сериозни болести).      — Така, а сега за "Социалните проблеми". Това са вече по-нови неща, писани през епохата на Интернета, и там аз предимно предъвквам стари теми — нали под Слънцето няма нищо ново. Но те си имат свой стил, започват с неголямо резюме, и свършват с поетично приложение, и са оформени като отделни книжчици. Най-напред, както и е редно (тоест в моя демо-критичен стил), са "Демократичните ценности", после е "Търсете жената", после "Социални злини", "Оцеляване по български", и засега последно е "Неумението ни да рушим", обаче аз отдавна нося в моята — в нашата с теб, Мирски, в нашата обща с тебе — глава идеята за "Българското варварство", така че, дано доживея за да я изложа. Заглавията са достатъчно ясни за да отделям време за повече пояснения, но материалите са в моя стил, т.е. философски-поучителни и съвсем нетрадиционни. Мога единствено да се оправдая защо съм сложил тук и моето "Оцеляване", който материал е донякъде биографичен, в смисъл, че аз излагам моят личен опит по оцеляване в България в условията на демокрация. Обаче там има и немалко философски разсъждения за правилния начин на живот, и за използуването на всичко което може от природата, и за грижи за здравето без да ходим на лекари, и прочее, т.е. аз засягам и там важни социални въпроси.      — Така, а какво ще каже нашият уникален Мирски за папката "Для всех СНГ-цев" (само на руски)? Нея май хората и не я четат особено.      — Тук може би и трябва да се каже нещо, защото тази папка е с доста различен характер, тя е предназначена специално за хората от бившия Съветски Съюз, или от Соц-лагера, т.е. за добре владеещите руски език. Идеята за нея възникна едва преди около три години, първоначално като че ли за да стимулирам руснаците за изучават, или поне да се стараят да разбират, може би с помощта на компютърните преводачи, български език, по тази причина, че аз помествам немалко поезия по руски сайтове, а тя, засега, е основно на български (т.е. до 2014 година това, което е на български, е примерно десет пъти повече от това, което е на руски, или пък на английски); това не е чак толкова сложно за руско-говорещите, защото езиците ни са твърде близки, и нашият е по-лесен. Обаче после, на базата на моята отдавнашна идея за световна азбука и моите разработки по фонетиката на всички езици, аз стигнах до извода, че българския език е просто идеален език като официален славянски език, а оттам и световен! С други думи, аз възродих идеята на Кирил и Методий, давайки ù съвременно звучене, във "Под болгарским флагом". Там има още и мъничко писъмце към всички жители на ОНД, на което, и преди всичко на "Под болгарским флагом", хората засега не обръщат нужното внимание. Затова аз добавих сега и едно "Гневное продолжение", тъй като поставените там въпроси са наистина много важни, и трябва да стигнат до знанието на колкото се може повече хора, до знанието на ... милиони. Ще стане ли това аз не зная, но съм длъжен да положа нужните усилия. (Във връзка с това аз си направих труда през 2016 да преведа и преработя, тъй като на руски има доста специфични моменти, тази папка и на английски, този път адресирана към ... араби, китайци, и прочее. Това бе нужно защото въпросът е актуален не само за руснаците, и ако те не са въодушевени от идеята, то арабите може да се въодушевят, кой знае? Тоест аз предлагам и алтернативен вариант.) И за да не хихикаш отново по въпроса за моята гениална идея, то аз мога да се оправдая, че съм стигнал до нея защото, както е казал някой друг преди мен, "съм стъпил на раменете на гиганти", т.е. идеята е моя, но тя не е нова, просто аз прилагам нова модификация, защото тази идея стана особено актуална с влизането на България в Европейския Съюз, по-рано аз не съм мислил за това.      — Ех, Мирски, Мирски, идеята не е нова, но тя е направо откачена, т.е. нормален човек не би повярвал в нея. Това е вече утопия на утопиите.      — Е та какво от това? Тогава може да поставя кандидатурата си за нов рекорд на Гинес, навярно. Откъде да знам? Във всеки случай, Мирски, представи си че българския стане световен език. Е, не по наше време, това е ясно, но едно така след половин век. Ами тогава във всеки град с население повече от, да речем, 10 хиляди души, ще бъде издигнат паметник на Мирски, а в големите градове на всеки стотина хиляди души, примерно, ще се пада по един паметник! Че то това ще са повече паметници отколкото имаше на Ленин, представяш ли си? И аз с тази гениална козя брадичка — защото при храбрите военно-началници такива брадички не се срещат, тук нещата допират до гени, предполагам. И тогава децата още от детската градина ще ги водят при тези паметници и учителките ще ги показват на децата и ще казват: "Ето, деца, виждате ли този чичко с козята брадичка? Ето там, на пиедестала. Виждате ли го? Ето такива брадички имат само великите хуманисти, направили нещо значително за цялото човечество. Както например: при Дон Кихот, при Ленин, при оня чичко от 'Кентъки фрайд чикенс', и при Мирски. Запомнете го добре, деца." Или нещо подобно. Как ти се струва, а?      — Ех, шегаджия си ти, Мирски, но тъй да бъде, теб вече човек не може да те измени. Дойде ред на папката "Научный ПИР" (на руски, и впоследствие на английски, български вариант не се предвижда)?. Какво ще кажеш за нея?      — А-а, това също е нова папка и също в друг стил. Аз реших да събера там различни мои идеи, които са твърде научни, или просто не са свързани с политиката и местото им не е при публицистиката; това е моя научна папка, но тя не е специализирана, защото идеите са разнородни. Тъй като след няколко месеца ще навъртя 65 годинки, то аз реших, че няма смисъл да ги пазя за себе си, с надеждата да успея да изкарам някой лев от някои от тях, ами трябва да ги публикувам за всеки случай, за да може, ако някои се харесат на някого, след време, то той да може да ги приложи, понеже те (някои от тях) засега изглеждат утопични, обаче кой знае как ще гледат на тях хората след десетилетия (а дори и днес, стига някой инициативен да се захване с това). Щом аз съм "мирски" или световен (мировой по руски) писател, то аз и ги предлагам на света, нали така? Аз се надявам, че някой ще се сети за мен, ако нещо от тази папка бъде приложено на практика или донесе някакви пари, но след като не мога да изкарам нищо от тях то даже и да забравят за мен това няма да е чак толкова страшно.      — Аз бас държа, че никой няма да ти даде и стотинка, но нека да са достъпни за всички, в крайна сметка. Добре, и така ние стигнахме то твоята, пак неподражаема, научна фантастика, която и не е такава, а някаква-си жалка имитация на фантастика. Не стига това, че в нея просто няма никакво действие, в нея има само монолози и диалози на отвлечени теми, но в допълнение към това в нея се засягат и етимологични въпроси, а пък за "етимологична фантастика" досега, мисля че ще се съгласиш с мен, никъде не е ставала дума. Тук работата пак ли е в твоята гениалност, или има и нещо друго?      — Тук не мога да кажа, че нямаш основание за протести, защото това, действително, е нетрадиционна фантастика, но аз предупреждавам за това още в предговора, и, освен това, тя и не е много далеч от разни утопии. А по отношение на етимологията ти си прав, такива неща в утопиите няма. Но пък би могло да има, в крайна сметка, тъй като аз съм срещал на италиански книжки с религиозна фантастика. Ама, Боже мой, Мирски, та ти знаеш, че на мен ми е трудно да измислям конфликти между хората (че и между животните — ха, ха), при мен идеите направо извират от главата ми, но с конфликтите нещата не са добре. Това е защото аз и не ги търси, аз търся решения, правилни постъпки, а не погрешни. На мен съвестта ми се бунтува когато някой трябва да постъпва глупаво, ти знаеш това. Ето затова разказите ми са такива. Нищо не може да се направи. Но нали има жанр "социална фантастика", а? Е, аз съм социален фантаст, освен всичко останало. Свършихме ли вече, защото ти бая ме измъчи?      — Вървим към края, Мирски, но още не сме стигнали до него. Остана твоята "поезия", която също е от съмнителен характер, тъй като в нея има детски рими и почти никакви образи, всичко е отпуснато и бледо. Не, ти положително не си Пушкин.      — Е-е, разбира се, Ама не могат всички да са Пушкини, съществуват и Мирски поети, а? Но ти си прав за детските рими, аз ги харесвам. Според мен в поезията трябва да присъствуват три елемента: смисъл, рима, и ритъм. Може да отсъствува един от тях (да речем римата), даже и два елемента, но когато отсъствуват всичките три, то това вече не е поезия, в моето разбиране. Аз ценя римата и ритъма в 95 процента от случаите, но и смисъла, и когато него го няма, или е толкова завъртян, че човек трябва да го търси с фенерче, тъй да се каже, аз не съм във възторг. Моят поетичен стил е леката поезия, детските рими, но не задължително за деца, и особено шеговитите стихчета и нонсенси. В нонсенсите по идея няма смисъл, но това зависи от това как човек гледа на нещата, тъй като смисъла при тях е именно в това те да нямат смисъл, т.е. да звучат някак-си несвързано, глупаво, но това си има своята прелест, поне за мен (а и за много англичани).      — Така. Но засега поезията ми, както казах, е основно на български. Фундаменталното ми произведение в този план е "Пъстра Каламбуриада", после са преводните ми неща, като "Английска Каламбуриада" и "Немска Каламбуриада", но и политическите стихове "Върло Демократско", и детските стихове "В долината на Замбези". Тях, разбира се, не се каня да превеждам на руски, или пък на английски, аз, ако това е необходимо, по скоро ще измисля нещо ново направо на чужд език. Това което имам от поезията на други езици, на руски и английски, са само по една "Поетична тетрадка". Обаче това е засега, тъй като на руски почти съм завършил своето епохално произведение "Чем не география?", в което хората направо ще "изкукат" от лимрици — там те са повече от 1,700 парчета (и умножете това по 5 за да получите броя редове)! Само дето, след като ги пиша почти пет години, то и ще ги публикувам за същото време, т.е. веднъж в седмицата по 7, или по едно на ден, тъй като всичко е хубаво когато е умерено. Какво ще правя с тях след пет години засега не съм решил, навярно ще ги публикувам все пак, а може и да се опитам да ги продам. Но последното не ми се вярва много, защото на мен сега са ми нужни (както и досега ми бяха нужни) по едно 50-тина долара на месец, но никой не ми ги дава, а когато се пенсионирам пари няма да ми трябват, няма на кого да ги оставям.      — Ех, Мирски, ама никой нищо няма да ти даде на теб, нима не го разбра до сега? Руснаците, а и от другите страни на ОНД, може и да не са толкова бедни колкото българите, но ако могат да вземат нещо даром, по "комунистически", то и не са съгласни да плащат, нали така? Тези, които плащат по сайтовете, това са само дечурлиги, на тинейджърска възраст — защото парите не са техни — а ти не се каниш да се принизяваш до вкусовете на "плебоса", нали? Така че няма защо да подмяташ. Ако ти харесва — пишеш, ако искаш да публикуваш — публикувай, това е положението.      — А нима аз казвам нещо друго? Аз даже някъде цитирам, и то на три езика, че: "Както жлезите отделят секрети\ тъй стихове пишат някой поети.". Е, аз ги отделям и изхвърлям, така че: защо и да не ги закача на различни сайтове? А и, освен това, четейки смешни стихове хората ще четат, малко по малко, и по-сериозните ми книги, започвайки с "Комунизмът като религия". Аз не се оплаквам, аз даже ги привличам по този начин, особено се надявам да го правя за в бъдеще с моята "География", тъй като аз, нали, се каня да свърша да пиша на руски, и да мина на английски; нещичко може и да се появява веднъж годишно на руски (или на български), но това ще са трошички.      — Да, Мирски, а я зарадвай сега своите читатели с информация за бъдещите ти планове, какво могат да очакват хората от такъв гений? Те положително изгарят от интерес. Хайде, говори!      — Е, чак да изгарят аз не ги съветвам, разбира се, така че нещо може и да им обясня. Значи така, аз съм световен писател, и щом от български сам минал на руски, за да разширя аудиторията си, то сега от руски аз преминавам към английски. Но аз говорих за това, нали? Така, това което остана, от големите неща, да превеждам на руски е моят многоезичен речник "Explain", който засега съществува само на български, и никой не го е виждал с очите си. Аз се каня да го преведа на руски, но като запазя българските думи като индекси, без да ги заменям с руски, това ще ми бъде по-лесно, тъй като така ще бъде просто превод, не преработка, а и от друга страна, под българското знаме или не, но и българите ще могат да го четат така, а и руснаците и от ОНД ще имат полза от това, защото няма нищо страшно ако научат някои български думи, които, или са много близки до руските, или пък иначе са старо-славянски и вече са изчезнали от съвременния руски език. Аз отдавна мисля за това, но все не мога да стигна до него, не ми стига времето, както споменах, пък и, след публикацията на моя Urrh, който израстна като творческа преработка на този мой речник на английски, самият превод на Explain вече не е толкова важен; тъй да се каже, дори и да ме блъсне някоя кола на улицата, то някакъв вариант на този речник вече съществува в Интернета. Ориентировъчно руска версия, и за Интернета (с някаква интерпретация на страничките на базата данни, тъй като речника е оформен като база данни, и възможност за търсене на думи във файла като индекси), може да се очаква да се появи към 2016-17 година. Any more questions?      — Значи, Мирски, ти се каниш да обърнеш гръб на руснаците, така както си го обърнал на българите, а после може да го обърнеш и на англо-говорещите и да погледнеш към ... китайците, а? И какво възнамеряваш да пишеш на английски, ако това не е тайна за твоите малочислени читатели?      — Ами, на читателите може би си струва да се обясни защо аз обърнах гръб на българите. Добре, тъй да бъде. Аз мога да се оправдая само с това, че, бидейки демократичен дисидент и намирайки се в България, аз просто не мога да бъда официално признат в България и да се публикувам там на сайтовете. Това е така, но у нас има много хора, които лаят срещу демокрацията, не съм аз единствения, така че тук има и други причини, в допълнение към очевидното значително увеличение (към 30-тина пъти, че и повече) на броя на читателите на руски език. Тук работата е в това, че аз още в края на миналия век се обръщах (както ти прекрасно знаеш) с циркулярно писмо към 60-тина, или даже 80-тина, издателства у нас с молба не веднага за издаване, а само да им изпратя за запознаване една от моите, тогава около 10-тина книги, която те си изберат; в резултат на това не ми отговори нито едно издателство (строго казано едно ми отговори с отказ, но то се оказа чуждестранно представителство у нас, а в чужбина хората са по-културни, но и техния отговор беше необоснован, тъй като аз имах неща и от техния профил). Преди няколко години, след публикацията на моите произведения на руски сайтове, аз пак се обърнах към 4-5 издателства у нас, които считах за най-важни, да погледнат какво имам и да кажат дали искат да издадат нещо, и този път имаше отговори, но отрицателни — освен ако не искам сам да плащам за това, което аз, разбира се, не искам, даже и да мога да си го позволя (аз нямам намерение да образовам хората за своя сметка, аз не съм ... крал от никого, та да са се завъдили пари при мен, които да искам да хвърлям в очите на "плебса" за очистване на съвестта ми, нито се каня да прославям моята измислена личност).      — Така, а на руснаците се каня да обърна гръб заради езика, т.е. аз имам намерение вече да пиша само на английски, така както, между впрочем, аз започнах още в 2004 година да пиша моя Urrh, който и не възнамерявам да превеждам на руски (първоначално си мислех, че такава възможност може да възникне, но преводите ми отнемат много време). Намеците за китайския оставям без коментар, така че преминавам към бъдещите си планове. Те по принцип са тайна, но аз, по всичко личи, съм толкова уникален и инокомислещ, че никой няма да може да ме копира достатъчно успешно и да ме изпревари по този начин, а освен това аз може, действително, в скоро време да напусна този свят, така че: защо да отнасям със себе си в гроба бъдещите си идеи? Та това, все пак, са идеи, това не е точна реализация. Та освен превода на всички мои неща (без поезията) на английски, на първите три, а може би и повече, книги на немски (без поезията, публицистиката, за ОНД, и ПИР), аз се каня да започна да пиша, и се надявам да успея да завърша примерно за пет години, моята книга "Letters to the posterity", които ще представляват изложение (или предъвкване) на моите възгледи за живота въобще, само че този път под формата на писма до измислени личности (т.е. само имена), разсъждения съобразно с темите указани в subject-а, в колкото се може по комичен и шокиращ или циничен вид. Добавете към това и превода на Explain на руски, и аз мисля, че това е повече от достатъчно за следващите пет години, имайки предвид, че при всяко положение ще се наложи да напиша и още няколко публицистични материала.      — Така, така, Мирски. А защо ти се ограничаваш само със следващите пет години? А за по-нататък имаш ли планове или не? Нали твоите читатели (бъдещите милиони, ха, ха) изгарят от нетърпение да научат това.      — Ох как ми омръзна ти, мой Анти. Ама тъй да е, ще обясня, макар при моята възраст и пет години да не са малко, но все пак ще обясня по-подробно. Аз сега съм на 65 години, до 67 мисля да доживея, за да мога да се пенсионирам, тъй като съгласно последните ни закони такива хора които са работили малко (защото аз дълго време съм учил и дълго съм бил, т.е. и сега все още съм, безработен), трябва да започнат да получават пенсия на възраст от 67 и нещо години (и да я получават средно около 3-4 години, тъй като средната продължителност на живота за мъжете у нас е към 70 години със десети). Така, т.е. аз мисля че ще доживея до пенсия, защото не може да бъде нашата демокрация специално да унищожава родната интелигенция, тя само я оставя да води мизерен живот. После аз ще доживея до 69 години тъй като ... живея в апартамент номер 69, а това е също soixante-neuf, 'суасан-ньоф', по френски, известна поза в секса, тоест солиден аргумент. По-нататък аз ще доживея и до 71 години, защото бягам, правя лицеви опори, и прочее, т.е. водя здравословен живот, и освен това тази възраст е средната продължителност на живота за мъжете; кръглата цифра 70 аз пропускам, защото кръглите цифри не са красиви, съобразно древните, а и съвременни, източни (или поне индуски) възгледи. Ето така.      — А все пак по-нататък?      — За по-нататък имам само смътни силуети на планове. Да речем, аз искам да се опитам да преведа поне "Комунизма" на италиански! Съмнявам се, че това ще ми се отдаде, но предизвикателството е голямо, струва си да се опитам. Мозъкът трябва да се натоварва на стари години, защото него започва да го мързи да мисли. Или друго съображение: аз като истински пентаист почитам цифрата пет, а пък започвайки с родния си български засега знам само четири езика, така че италианския ще бъде завършващия пети. По нататък имам идеята — поредната гениална, разбира се — да създам нов език, който аз веднага, без да чакам бъдещите потомци, ще нарека мирсканто / Myrskanto! Това ще бъде не само един език, като есперанто, а цял клас от езици, за всеки език, но аз ще започна с английския, т.е. с английския мирсканто, като възникването на другите подобни езици аз оставям на други мои последователи (що се отнася до руския, то там най-добрия мирсканто ще бъде българския, както вече говорих). Това ще е език коригиращ английския, който има много недостатъци, като бедни глаголни форми, един род за предмети, и прочее. ...      — Така, така, и колко рода ще има в новия мирсканто?      — Ами, аз не мога да гарантирам със сигурност какво ще се получи, това е само идея, но ми се иска той да има ... четири рода! ...      — Ха, ха, ха! Чувате ли уважаеми читатели, нашия Мирски се кани да накаже англичаните, а и американците, и т.н., за това че те използуват само един род и мисли да ги накара сега да се мъчат с четири граматически рода! Really, това е неподражаемо, госпожи и господа, това е върхът на гениалността, аз просто нямам думи, аз немея. ...      — Отдавна ти беше време да онемееш, Мирски. Аз казвам, че това е сурова идея, може и да не ми се отдаде, тук трябва да се измислят лесни окончания за съществителните и за глаголите, а основните гласни са само 6, според Мирски, така че всичко е сложно. Но идеята е такава, че родовете да могат точно да се познават по окончанието, както е в славянските езици, като правило, и човек да може при желание на сменя рода на предметите — примерно, англичаните обичат лодката или кораба да са от женски род, това е рядко изключение при тях, но може би само лодката да е от женски род, а големите кораби да са от мъжки род? А четвъртият род трябва да бъде (ако ми се отдаде да направя така, повтарям) универсален за одушевените предмети, когато рода е неизвестен (да речем, при кучета, или при ... листната въшка), или не е съществен (да речем, женски). Такива ми ти работи. И тук трябва всичко да се съгласува, и в множествено число, и местоименията, и разни други неща. Тоест, аз ще правя нова граматика на английския, но ще запазя корените на думите им, както и ужасния правопис на езика им. Това е много интересен експеримент и аз чувствам, че ако Мирски не го направи, то и никой няма да го направи. И трябва да дам пример, да преведа немалка порция текст на този език, където окончателния тест ще бъде ... превод пак на моя "Комунизъм" на мирсканто. По този начин спокойно ще мога да "прахосам" 2-3 годинки само за това. Добро натоварване за мозъка ще се получи.      — Невероятно, направо невероятно! Ами ако не се получи?      — Ако не се получи, то ще загубя времето си с интересно занимание. Както и да е, да продължа нататък. На мен, разбира се, ми се иска да напиша още 2-3 хиляди поетически редчета на английски. Това е интересно и приятно. За какво — не знам. Може би за половата въшка? Или някаква нонсенс поема като "Ловът на снарка" на Луис Карол — кой знае? Това което за мен е ясно е, че повече лимрици не се каня да пиша (освен някои единични бройки, естествено), достатъчно, все едно моето епохално произведение на руски никой няма да го надмине. А и на немски ми се иска да напиша поне 2-3 стотарки, този път, редове. Не знам, когато премина на немска вълна то може и да пописвам по малко. Виж на италиански няма да се старая, този език аз никога няма да усвоя в такава степен, че да пиша стихове на него. Вярно е, че ми се иска да пробвам римската терца, но аз не съм Данте, няма да мога да пиша големи поеми, даже и да не е на италиански; може да опитам на английски, но тук допира до избора на тема, това е повествователна рима, за дълги неща. Както казах, не знам нищо със сигурност, това за мен е далечно бъдеще.      — И колко дълго се каниш ти, Мирски, да живееш? Както разбираш, мен този въпрос силно ме вълнува.      — Да знам, не знам, но може да погадая малко. С помощта на джогинга може да откарам и до 81 години (както казах, кръглите числа не ги разглеждам). Ако на 70 години мога да правя поне 25 лицеви опори и 1200 подскока в коридора веднъж седмично, то може и да откарам още десет (по 20 опори, а че и по 15 също бива, и 500-600 подскока, а?). А пък по-нататък, с божията помощ, може и до 91 да доживея. А може и повече, кой знае? Това, което съм решил определено, е че няма да живея повече от 100 години, и толкоз по въпроса. Щом започне да тече 101-та и ще започна да търся начини да премина в състояние на "чиста идея", тъй да се каже.      — Ето за това, за стоте години, аз съм напълно съгласен с теб, Мирски, повече от това не си струва да се живее, живота не заслужава чак такива жертви. Така че хайде да не живеем повече. И ако прехвърлиш 70-те и след твоето мирсканто ще има ли някакво сериозно прозаично произведение, или с това ти вече ще достигнеш "климакса" си, а?      — Е-е, аз отдавна мисля да започна да пиша фантастични романи, така че някъде след 70-те, а още повече след 80-те, ми струва се, че ще е най-подходящото време. ...      Ха, ха — чувате ли уважаеми читатели? Нормалните писатели започват да пишат романи някъде към 30-40 години, но вашия гениален Мирски счита, че към 80 ще е най-подходящото време, за да може да приключи до стоте, а? За двадесет години ще може да изфабрикува някъде към двадесетина романа, навярно? — Така ли мислиш, Мирски?      — Аз не виждам защо трябва да ми се подиграваш, но мисля, че когато приключа с всички важни неща, като: да имам първите си три "кита" ("Комунизма", "Манифестите", и "Циничните есета"), на четири езика, да съм разпространил колкото мога (т.е. на руски и английски) идеята за българския език като световен език, да съм измислил нов език, този English Myrskanto, да съм превел на него моя "Комунизъм", че и да съм се опитал да го преведа и на италиански (това е уникална апологетика на комунизма, която самите комунисти отричат — почти както аксиоматичните доказателства на Спиноза за съществуването на Бога, които църковните патриарси и вярващите не приемат), да съм написал колкото мога шеговити стихове поне на три езика, включвайки голям набор от най-различни неща на български, епохалното "географско" лимрично произведение на руски, не знам още какво на английски, и прочее разни идеи и публицистика (едно, така, петдесет, че и повече неща), аз имам пълното право, че и задължението, да се пробвам в големия жанр на романа, още повече на читаемата научна фантастика (няма значение, че моята фантастика не е като обикновената и модерна днес). При мен са се зародили някои смутни идеи, които ми се иска да доведа до края ...      — Ах, Господи, Мирски, ама не им говори на хората за Самюел, та ти съвсем се изложи с това начинание! ...      — Аз не бих казал така, но даже това и да е вярно, нищо не ми пречи да опитам пак, след двайсетина години. А и щом ти питаш, то аз отговарям, няма защо сега да се отказваш. Така че аз имам идеята да продължа (както и други автори преди мен) идеята на Джонатан Суифт за пътешествията на Гъливер, само че този път това ще е Самюел, някаква американска издънка на тази фамилия, който попада по странен начин в света на 23 век, където живота е разумен, обаче скучен, няма екшъни, и прочее. Е, може и да не е съвсем така, аз не съм се захващал сериозно с тази книга. Проблемите за мен, както правилно забеляза моя Анти, са в това как да измислям интересни фабули, защото интересен значи предимно глупав, изложен на страсти и заблуди и т.н., и моето логично ляво полукълбо на мозъка веднага отхвърля всякакви нелогични действия. Обаче аз затова и казвам, че след като съм написал всичко важно тогава може да се захвана и за нелогичното, ширпотреба, галиматията, където, разбира се, ще има някаква идея за живота. Трябва да има някаква приказка в приказката, ще разказва този Самюел, но аз не съм той, ама предполагам, че ще успея да измисля нещо. Бидейки някъде към 80-те човек, даже и да иска, няма да разсъждава много логично, така че: току виж се получило.      Ах, господа, вие схващате ли какво говори нашия гений? Че когато изпадне в старчески маразъм той вече ще може да пише измислици, истинска литература, която сега той не може, защото неговия неподражаемо логичен мозък я отхвърля. Ами че той вече е откачил, а? Не мислите ли така?      — Хайде, хайде, може би да, а може би не. Остави ме да свърша. Така, и после може да има друг роман, на съшия Самюел или не, не съм решил, в който той попада в света на ... птиците, това ще бъде страната Пирлипания, в далечното бъдеще, където хората вече ще са измрели поради своята глупост, или от много акъл, нещо такова. Там при тези птици трябва да има три пола, което трябва да се обмисли, но това ще даде разнообразие в секса. Имам още и идея за някакви мутирали мравки, които могат да мислят, защото някак-си (няма да кажа как) строят живи мозъци, на които се подчиняват. А може и още нещо да измисля. Нали към осемдесетте човек ще бъде основно в някакво състояние по средата между бодърствуване и сън, далеч от реалния свят, в своя измислен такъв, което, действително, трябва да помага за измислиците, мисля аз. И най-важното, това ще бъде сериозно предизвикателство към неспокойния мозък на Мирски и неговата непрекъснато измъчващата се по въпроса за щастието на хората душа.      — Такива ми ти работи, госпожи и господа немногобройни, но затова пък ценени от мен читатели. Така, и между тези неща аз ще трябва да напиша и завещанието си за това кой как ще може да печели от Мирски, и на кого да изпраща парите, когато него вече няма да го има, но така че той да бъде достъпен за всички желаещи да го четат. А по отношение на процеса Мирски срещу Анти-Мирски, аз предлагам той да бъде отложен дотогава, докато тях и двамата вече няма да ги има, и тогава да се вземе окончателно решение. Засега на мен ми се струва, че Мирски е явление в нелитературната (non-fiction) литература, и само бъдещето може да покаже прав ли съм, или не съвсем. Това е всичко. Амин.      Е, така да бъде, уважаеми читатели, да отложим процеса, но аз съм изпълнил дълга си, предупредих ви да не го четете, защото той не е истински писател, а самозванец и утопист, независимо от това, че той се мисли за "(по)явление на (Христо) Мирски пред (целия) свят". Ако ви харесват такива писатели-неписатели то го четете, а ако не ви харесват то го критикувайте и оплювайте, както правя аз. Нали, както се казва, в оплюването се ражда истината! Не е ли така?      11.2014     ОБЯВА        Аз веч' съм, чуйте, на шейсет и шест,      и търся позавехналичка дива,      която, кат' узнай, да прати вест.      Тя може да не е чак тъй красива,      но да не е пък като крокодил,      че силата ми мъжка да излива      що може подир туй кандил-кандил,      коет' се случва в седмицата раз,      и във което съм се убедил.      Щот' аз не съм, кат' някой, педераст,      и се втвърдява като парафин —      уви, за миг, изобщо не за час —      тоз' орган важен, че и доста фин,      наслада който носи на жените,      кога възправи се като комин.      Подир тоз' мой преамбюл нека всите      въпроси изясним, каква да'й тя?      'ми без значение са ù косите,      ами да почне още на часа      да ме направо тя боготвори,      но не поради женска простота,      а с твърдо убеждение, дори      аз ... облаче 'га пусна, не изтрая,      да се възрадва тя, да-н' ме кори,      защот' за нея то благоухае!      След туй, да е до четирийс'т и три,      защото се от древността йощ знае,      годините ти мъжки раздели      на две, и седем добави към тях.      Туй прави четирийс'т, но разбери,      аз ларж съм, та нали не е туй грях?      И даже минимален слагам праг      ('ко ще да стана със това за смях):      на две делим годините ми пак,      но вадим седем този път, защото      "зеленото" на старото е враг.      Отново, кат' намигна със окото,      изваждам още три, за зор-заман,      и стават двайс'т и три, тъй на хорото      са всички в този интервал таман.      Така реших аз тоз' въпрос нелесен:      двайс'т три е под, четирис'т три е таван.      Но продължавам ази свойта песен:      да знае чужди трябва тя езици,      защот' в годините на мойта есен,      ценя не толкова аз женски __ци [гургули-?],      а разум, ако може интелект,      не тъпи сексапилни магарици.      Тъй че не е към мене пътят лек,      но вместо с мацка мога аз прекрасно      сам да си спя, на мекичък дюшек.      Какви езици? Ами туй е ясно:      английски, руски, немски, италянски,      аз тези знам, или разбирам свястно.      И френски би ме радвал, и испански,      но българския аз отдавна знам —      за мене той е като че ... без бански.      Обаче бих приветствувал със плам      аз италянка, или пък немкиня,      да ме изцежда чак до милиграм,      но, извинете, само не рускиня!      Едвам се от такава отървах,      и йощ веднъж — набързо щ'се спомина,      и своите читатели аз, ах,      опечалени ще оставя, въх,      че всичко що в живота си узнах      ще се затрий с последния ми дъх.      И с българка аз бих се спогодил,      ще чувствам роден, някак-си, тъй лъх,      понеже тоз' език за мен е мил.      След туй тя трябва да е и висшистка,      не щот' не би ми инак изкласил,      ала неукото, то сал се киска,      това въпрос е на манталитет,      и редно е да е до мойта близка      душата ù, защото от съклет      ще тръгна скоро други да си тража,      понеже аз във всичко съм естет.      Образованието, да ви кажа,      Е редно да е в точните науки,      защото не желая да ме лажат,      или ушите ми да пълнят с клюки,      но нейсе, тъй като не ще катеря      на мойта възраст аз научни чуки,      на формули не ще се вече зверя,      кандисвам даже на хуманитарно,      'ко по-добро не мога да намеря.      Ах да, и ще е също много харно      с парици ако е осигурена,      защото при стопанството пазарно      не гледат мисълта ти възвисена,      ами дали слугуваш мирно, чинно,      дали на капитала си във плена      и чупиш гръб с усмивка и картинно,      и унижаваш се, комай, със кеф,      да може кат' отидеш в магазина      на свой ред да се перчиш като шеф,      и за боклуци модни да пилееш      с подмазване спечеления лев.      Тъй кротко като агънце ти блееш      и помен няма в теб от идеал,      един снобизъм сал береш и сееш.      Не съм, обаче, аз такъв абдал,      и като тъй с достойнство мизерувам,      но нека ви разкажа своя хал,      защот' не ща пред вас да се преструвам.      При все че беден, аз осигурен      със пенсия съм вече и ликувам —      сто трийсет лева, ала туй на мен      ми стига и третината остава,      далеч с по-малко скърпвах всеки ден!      И 'ко се питате: как в таз' държава      човек от въздуха мож' да живей —      ами, зеленинка расте и става      за ядене, щом топло слънце грей,      за зимата туршийки пък се правят,      'ко знаеш що да сбèреш и умейш.      Та ето, йощ от древността разправят:      глухарчето е сила, устрем нов,      предимно черния дроб то оправя,      ала джигера към ... дживота'й зов      (той свързва се кат'дума със ... джигита!),      и грижа се за него аз с любов.      Така че, ако някой ме запита,      глухарче аз на всяка манджа слагам,      и скитам из горите кат' комита,      и с други зеленилки си помагам,      но нека не разтягам тук локуми,      щот' всичко туй аз другаде излагам.      Така че, резюмирано, с две думи,      аз с натурална храня се храна,      с коет' спестявам си немалки суми.      Но има, виж, и друга туй страна,      тоз' начин на живот е здравословен,      това все важни са за мен звена,      така че, без да бъда многословен:      джогирам, бягам в коридора аз      веднъжка седмично, комплекс основен      за мен е туй, минути двайс'т, не час.      След туй в града по десет спирки бродя,      коет' малцина правят — ха на бас! —,      без асансьор по пет етажа ходя,      и правя даже лицеви опори,      на здравето си само да угòдя.      То в мойта възраст — кой ще го оспори? —      дес'тина да напрайш е келепир —      човек едва живей, що да се мòри? —      но аз ги вдигах бавно и безспир      докато до четир'сет стигнах вече,      без да съм плувнал в пот като във вир.      При туй съм още хилав аз, човече,      но понатрупах мускули тук-там,      и лете съм от слънцето опечен,      и чувствам се, ви казвам аз без срам,      практически като на петдесет      ('ко не броим във секса туй бум-бам),      макар че нивга нè съм бил атлет.      Е, имам си, разбира се кусури,      не съм аз с бели зъбки като плет,      дори фалшиви пак не съм си турил,      защот' за всичко искат ти пари,      тъй че в устата ми като че бури      вилнели са, обаче разбери,      човек без зъби ражда се в'обще,      и пак ги няма 'га се състари.      И недовиждам малко, но 'кво щеш?      За туй измислени са очилата,      коит' се свалят легнеш ли нощес.      Но здрави са ръцете и краката,      и вътре всичко е тих-топ,      и щракат мислите ми във главата.      След туй си хапвам всичко, като поп,      е, смленичко и хубаво сварено,      ала от туй не влиза се във гроб.      Изобщо, здравето ми'й натъкмено      така че аз лекарства не купувам;      за пример, ако ми е позволено,      аз аспирин да глътна пак умувам,      и то три-чет'ри пъти на година —      туй всичко вярно'й, нищо не надувам.      Освен това от дивата "градина"      аз плодове си сбирам за вина,      те слаби са, комай, на половина,      но туй са витамини, живинка,      те не вредят, лекуват организма,      промишлено не пия на инат.      А концентрат, кат' враг аз на снобизма,      си правя със аптечен спирт етилов,      което, пак през здравословна призма,      са билкови настойки, мен ми'й мило      дор до стотина грама в божи ден      да му гаврътна, щото се е пило      от памтивека, в туй съм убеден,      и да отдам по този начин чест,      'ко не на други, то на моя ... член.      Е, най-после прописах и в римска терца, така че ако дядо Господ реши да ме призове при себе си преждевременно (което значи 83 години, аз съм го изчислил) да може спокойно да склопя очи. Не че нямам куп други творчески планове, но това ми беше голямо гайле.      Така, и сега ако започнете със "щот'", вместо с "аз", то можете да продължите пак от началото, защото тя, тази терца, никога не свършва, винаги има в аванс указания за следващата тройка.      А когато се уморите от тези цикли, то можее да преминете към "гран-финала", който е:      И ако мислите, че ви излъгах в нещо тук,      грешите, щот'не ви се хваля с дълъг аз "дудук",      а че се подмладявам на природата напук.      И тъй кат' в демокрацията ни фалшива      отдавна кòпам аз литературна нива,      със туй реалността си разкрасявам сива.      Или пък приемете, че аз нов съм йога,      че тайни знам, на тях да ви науча мога,      тъй че четете ме по-честичко, за Бога.      05.2016     УСЛОВИЯ ЗА ПЕЧАТАНЕ НА МИРСКИ        Този материал не е за читателите, а за евентуални издателства, които могат за поискат да ме печатат. Не че сумата издателства правят това, всъщност до този момент мен не са ме издавали в печатен вид, обаче приблизително веднъж на тримесечие получавам някакво предложение за издаване, и по тази причина бих искал да обясня при какви условия аз бих се съгласил, защото моите изисквания се отличават от тези на издателите, но може би те са сходни с тези на разни други автори, така че нека този материал да послужи като образец и за тях. Тези предложения, които аз съм получавал, са основно от три вида: първия е издаване за своя сметка, втория е нещо средно първия и третия, т.е. за почти символично заплащане, и третия е предложение за сериозно издаване, каквото аз досега не съм получавал, но даже и да получа то аз ще имам още мои допълнителни изисквания.      Издаване за своя сметка мен абсолютно не ме устройва по простата причина, че аз никого ... не съм крал, за да чувствам угризения на съвестта и да плащам за това да образовам хората — защото моите неща носят основно популяризаторски и образователен характер (макар и в интересна форма, считам аз). Човек може да иска да плати за издаване ако той желае някак-си да се прослави, да работи за имидж, както се казва, но аз съм напълно анонимен автор, мен никой не ме знае (дори най-близките ми роднини), така че аз нямам никакъв интерес да придобивам известност на стари години. Затова за своя сметка аз и няма да се издавам, даже и да имам пари, които аз нямам (но може и да се появят, кой знае?).      По-нататък, да се издавам за символично заплащане от порядъка на 10-тина процента, без указание от кое точно, без договор, без уточняване на тиража, и прочее, аз бих могъл да се съглася само условно, за 1-2 неща, и то при първоначален тираж около 5000 екземпляра (има се предвид в "нормално" голяма страна, за България цифрата трябва да се намали към 5 пъти, но аз у нас и не желая особено да се издавам — аз превеждам материала на български за пълнота), тъй да се каже, за проба. Но трябва да сме наясно, че това не е работа, това е чиста експлоатация на авторите, и даже в България (която аз считам за варварска страна) в закона за авторското право е казано, че по-малко от 15% от крайната цена не бива да се предлага на автора, което значи че трябва да се започне от 20% и нагоре. Що се касае до публикация изобщо, то Интернета е публикация, и мен лично възможността да разполагам неща на сайтовете напълно ме устройва, тъй като така те получават масовост и остават някъде, за да не се загубят (както в древността е била изгоряла Александрийската библиотека), а и хората могат да си правят копия в някакъв вид, за да способствуват за запазване на материалите.      Така, и условията които аз имам за издаване на моите произведения в печатен вид могат да се разделят на две групи, които аз ще разгледам последователно, но на края ще има и още една група въпроси. 1. Ценови разчети за издаване на моите книги      Аз считам, че автора трябва да получи 1/4 от цената на корицата (cover price), тъй като има основно четири групи разходи, които формират тази цена, а именно: разходи за самото отпечатване и изготвяне на завършената книга, разходи в сферата на разпространение, заплащане на автора (ако са повече от един човек, то парите се делят между тях), и възнаграждение за самата издателска фирма като шапка, а и за носене на рисковете при печатането (или за търсене на спонсори). При това положение излиза, че авторът трябва да получи 1/4 от продажната цена, за да може никой друг да не получава повече от него, защото книгата е изцяло негова, нали, всички останали страни са основно храненици (макар и неизбежни). И даже самият процес на определяне на цената за продажба трябва да протича по следния начин: калкулират се всички разходи за издаване на книгата (включително евентуалната редакторска и коректорска работа) и тези разходи се умножават по 4 (с точност до закръгляне на сумата). В сферата на разпространението обикновено отиват от 20 до 30%, което в общи черти се обвързва с моите сметки, а шапката на издателството, разбира се, че носи рискове, има разходи за реклама, плаща навярно и за изготвяне на корицата на някой художник, така че за нея тази четвърт е също оправдана. Обаче всички други варианти се свеждат до експлоатация на автора. Аз лично съм съгласен или така както предлагам, или никак.      Освен това при печатането трябва да бъде указан и тиража на изданието, който по-рано се указваше на книгите, но днес като че ли престанаха да го дават. Авторът трудно ще е в състояние да проконтролира точно дали указания тираж съответствува на действително отпечатаните екземпляри на книгата, но трябва да съществуват някакви счетоводни документи (особено ако издателството плаща на друга печатна база) въз основа на които може да бъдат направени нужните заключения. Обаче издателството трябва да си носи отговорността за продажба на книгата, за нейната реклама, за рецензиране, и прочее. Затова на него трябва да му се оставят тези 25%, които може малко и да паднат, но това е чиста печалба, и даже 10% също са пари (практически за нищо, само за носене на риска). При допълнително стереотипно издание тези проценти може леко да се изменят, но не особено (обикновено при допълнително издание цената на изданието се получава по-ниска, тъй като се използуват вече готови печатни матрици), така че печалбите, и за автора и за издателството, трябва да нараснат. Във всички случаи възнаграждението на автора не трябва да пада под 20%, и само в краен случай, при нов автор, или при слабо читаем жанр (да речем, при публицистика, от която аз имам не малко), може да се стига при минимален първоначален тираж до 15% за автора. 2. Последователност на издаване на книгите ми      Това е типично мое изискване, но е напълно възможно, че и друг автор би поискал да приложи нещо подобно, защото всеки си има своя собствена оценка за неговите произведения, той настоява на едни повече отколкото на други. За мен аз определям следните пет групи, където издаването започва с първата и свършва с последната, и само тогава може да се издава всичко останало, което издателството иска; допуска се, обаче, слабо изменение на реда на две съседни групи. Във връзка с това трябва да се определят и минимални първоначални тиражи, а след това може да се преиздават и стари неща, за които има търсене след издаването на други книги, такива неща могат да се случат. Освен това аз ще давам и съвсем кратко описание на характера на книгата, някаква оценка за нейния размер в кило-байтове, а по-точно знаци (characters със шпации), и шрифт от 11 пиксела. Групите (които по принцип съвпадат с наредбата на моите произведения на сайтовете, но не съвсем) са следните.      а) "Комунизмът като религия", популярна студия за комунизма разглеждан като религия, какво я отличава от другите религии, през какви етапи минава в своето развитие, и малко социална фантастика за една нова религия, пентаизма, която е философска и атеистична религия, а така също и с едно много-езично стихотворение за комунистическите обръщения като Приложение: тираж от 10 до 20 К (т.е. хиляди), обем 134 КВ, размер 68 страници.      б) "Любопитни манифести", дузина манифести на измислени партии, които критикуват яростно съществуващите демократични форми, и предлагат нови утопични, но напълно научно-издържани, модели (към някои са проведени и сложни математически изчисления, но те са в отделни Приложения, и не са съществени за разбиране на идеите), които всички са по-добри от съществуващите в накакъв аспект, а освен това някои са и комични; към книгата има и две Приложения: тираж 5 - 10 К, обем 366 КВ, размер 180 страници.      в) "Десет цинични есета", популярно мировъзрение, цинизма трябва да се разбира в смисъл на безпристрастен и неразкрасен реализъм, темите са: за сътворението на света, за жената и мъжа, за човечеството, за интелекта, за религията, за демокрацията, за насилието, за справедливостта, за популацията от хора, за бъдещето, плюс Конституция на Циникландия: тираж 5 - 15 К, обем 465 КВ, размер 205 страници.      г) Тук има два варианта, които трябва да се разглеждат като ИЛИ.      Първият вариант е папката "Социални проблеми", в която засега са 5 неща (но те трябва да станат 6, така че дадените по-долу цифри трябва да се завишат с 20%), на най-различни теми (като: за демократичните ценности, за жените, за социалните злодеяния, за оцеляването по български, което се свежда до умерен и разумен начин на живот и естествена храна, и за нашето неумение да рушим разни неща), но те са обединени под общо заглавие, макар че всяко от тях може да се издава и като отделна брошура (но тогава всичките), и е съпроводено с поетично Приложение: 5 - 10 К, обем 356 КВ, 170 страници.      Вторият вариант е "И таз добра!", публицистика, но тя е твърде много, вече над 1 МВ обем, и 500 страници, така че изберете си сами каквото желаете от нея, под заглавие "Избрана публицистика" от порядъка на 200 - 250 страници, и в тираж 5 - 10 КВ.      д) Тук има вече три варианта, на етимологични теми, и също ИЛИ.      Първият от тях това е книга под заглавие "На лингвистична вълна", където трябва да бъдат следните статии (давам ги по руски, защото някои не са преведени на български, от 2016 ги има и на английски): "Неграмотный мир" (идея за световна азбука), "Порассуждаем о числах" (какви идеи се крият зад цифрите), и след това всички неща от папката "Для всех СНГ-цев" (те трябва да са 5 неща; алтернативно папката "For Arabs, etc." на английски): тираж също 5 - 10 К, обем приблизително 250 КВ, страници навярно 150.      Вторият вариант е на английски, това е огромния "Urrh" (500 стр. дребен шрифт): същия тираж 5 - 10 К, неговия обем е 3.3 МВ.      Третият вариант, но ако успея да го преведа на руски, това е също много голям (струва ми се че от порядъка на 300 - 400 страници при шрифт 10) многоезичен речник Explain: същия тираж 5 - 10 К, предположителен обем 2 МВ.      Едва след издаването на всички тези неща поне в минималните от указаните тиражи е възможно издаването на други мои неща от дадено издателство, които са по-ширпотребни, че и съвсем такива. Тук е основно моята социална фантастика "Разумният човек", утопични разкази, не съвсем science fiction, но приблизително такива неща: тираж всякакъв, но първоначално не повече от 20 К, обем 500 КВ, страници 230. Така също и всякаква поезия, която имам или ще имам, след като тя е изцяло публикувана на сайтовете (по руски в 2015 година трябва да започна публикация на епохална книга от лимрици под названието "Чем не география?", където има повече от 1,700 лимрици, но нейната публикация ще свърши към 2020 година). Що се касае до научните ми идеи, от папката ПИР (в 2016 ще се появи и на английски), то аз мисля, че те няма смисъл да се издават в печатен вид, те са твърде разнородни, това не е книга. Но за сметка на това моята пълна публицистика може да се мисли да се издава, и ако се добавят там и научните ми идеи (на руски или английски, на български не възнамерявам да ги превеждам), то ще се получат навярно стотина статии и на 300 - 400 страници, така че ако са издавани и други неща то може да се помисли и за това, и то в тираж от 10 К и нагоре.      Обаче всичко това бе основно на български, а аз се публикувам засега на три езика, още на руски и английски. Освен това на български имам и твърде обширна лека поезия (едно около 10,000 реда), която може да се издава във всяка страна, защото даже на територията на ОНД положително ще се намерят 1-2 милиона души, които разбират български, а същото важи и за САЩ и други страни. (Както споменах още в началото аз нямам предвид печатане на мои книги в България, от българска фирма, обаче на български език може във всяка страна, както и на руски и на английски.) 3. Други моменти при моите книги      Другите моменти се свеждат основно до това, че всяко издателство ще спечели (си мисля аз) ако започне да ме издава, по няколко причини. От една страна аз сега съм на 65 години, и статистически ми остава да живея не повече от 10 години, а после по принцип няма кой да иска изплащането на хонорара. По-точно, след моята смърт влиза в сила моето "Творческо завещание", но съгласно него за издателството ще остава още 1/4 от моята четвърт, и освен това то ще може да изпълнява стереотипни издания на всичко, което вече е издавано, във всякакво количество, и няма да има кой да следи това официално. Това, струва ми се, е съществен аргумент, защото, независимо от това че аз имам неща с повече от 20 годишна давност, аз се появих на Интернет сайтовете в последните 2-3 години, така че мен съвсем спокойно може да се очаква да ме четат и по-нататък и то в нарастващи темпове. Добавете към това и моята работа на няколко езика, което означава и различни страни, където може да се продават книгите ми. Това е едното.      Второто съображение за моето издаване се свежда до това, че аз, всъщност, и не искам толкова много пари за мен лично, както изглежда, аз ги искам за мен защото книгите са мои, така че парите се полагат на мен, но аз се каня да инвестирам основната част от приходите обратно в издателството, което ги издава! Това е така защото българската демокрация ме научи да живея мизерно, и ако аз най-сетне се пенсионирам, то на мен много пари и няма да ми трябват, аз бих се задоволил напълно с едно, да речем, 1,000 евро при издаването на книгата, и още по 1,000 евро на година за първите три години от издаването ù, но ако книгите следват една след друга, през поне половин година (а нормално една, мисля аз), то на мен може и да не ми трябват другите пари освен призовата хилядарка евро при издаването (или, може би, още толкова). Останалите пари просто ще остават в издателството до поискване (аз мисля че на отделна сметка, до която достъп ще има издателството, а не аз, те още няма да са мои), а аз, предполагам, ще ги инвестирам, за да помогна малко за издаването, да речем на публицистиката ми, ще работя съвместно с издателството.      Най-простия вариант на такова спонсорство можа да бъде, ако аз просто претендирам за 12 - 15% от инвестираните пари, а как издателството ще ги използува това си е негова работа. Друг вариант е ако аз заплащам нужните разходи по издаването на x книги по цена y (т.е. 1/4*x*y), носейки и риска наравно с издателството (но тогава ще искам да гледам и всички финансови документи, което не е особено приятно за издателството, струва ми се), за което ще получавам не само моята четвърт като автор, която ще се равнява на инвестираните пари (тъй като продажната цена ще бъде x*y, и после вземаме 1/4 от нея, което е равно на първоначалните инвестиции), но това само ще възстанови моите инвестиции, и още ще трябва да получа поне 10% (а то и малко повече) от цената на продадените книги (т.е. 0.1*x*y, което при инвестирани 0.25*x*y ще означава 40% печалба за мен), а за издателството ще остават приблизително 15% (което при условие, че иначе то получава 25%, означава че неговата печалба се намалява до 60%, но пък рисковете за продажбата на тези книги ще нося аз, макар и то да ги продава). Нещо в този дух, това ще трябва да се обсъди с издателството. И в крайна сметка аз мога да потъна във вечността, както се казва, и парите ще останат за издателството, а и нови ще се появяват. Аз може да поискам и всичките пари, щом те са мои, но ако те са много, то те ще ми са излишни, докато по-важно за мен ще бъде да издам още нещо, или още на друг език (за асортимент, и да се продава основно на един език, примерно на български, и пет пъти по-малко на руски и/или на английски).      С две думи, ако аз самият имах издателство, аз бих започнал веднага, малко по малко, започвайки с "Религията", да издавам книгите на този уникален Мирски, независимо от това, че той и не е писател в тесния смисъл на думата, не издава касови книги, а и изобщо не пише fiction. На три езика потенциалните читатели надхвърлят милиарда, помислите за това.      Обаче, за да укажа това изрично, авторските права остават за автора докато той е жив (а после съгласно Завещанието), и никое издателство няма да получи привилегировано положение за издаване на неговите книги; той може да се издава едновременно от няколко издателства, в няколко страни, да се преиздава, и да прекратява издаването при някое издателство, ако нещо не му хареса там, но всяко потенциално издателство може да се възползува от неговото предложение и тези условия за издаване, едно издателство не противоречи на друго а само се конкурира с него. Своите авторски права, обаче, той на никого не отстъпва.      Сега, разбира се, може да се възрази, че това са такива условия, които са съвсем нетрадиционни, и никое издателство няма да се съгласи с тях. Е и какво от това, тогава Мирски и няма да се издава в печатен вид, а само по Интернета, така че, госпожи и господа читатели, бързайте да го четете и копирате, той пише за вас. Ако искате да му помогнете с дребни суми (10 - 20 евро), то помагайте, а ако не искате, то и няма нужда. Той пише защото не може да не пише, от това няма отърване, то е като отделянето на жлезите, не зависи от него, нали? Той само си избира с какво нещо интересно да се захване (тъй като, да речем, политиката вече твърде му омръзна).      Е, основните неща ги казах. При възникване на нужната ситуация те трябва да се утвърдят юридически и да се подпишат съответните договори със всяко издателство, но имайте предвид, че анонимността на автора се запазва и при договорите (аз може да дам някакъв номер, моите биографични данни и фотографията съответствуват на действителността, но самото име не се каня да съобщавам, ако не се наложи обезателно то да бъде назовано за получаване на парите, но може това и да не се наложи).      Така, чакам предложения, ако желаете (стига да не е от България, където може да усложня условията).      12.2014      П.П. 2018. Тъй като аз добавих нещо към моето Завещание то мисля, че е удачно да вмъкна няколко думи и тук. Става въпрос за условията за моето печатане посмъртно, когато аз не бих могъл да подпиша контракт, но нямам никакво право да лишавам потомството от възможността да чете моите отпечатани книги, нали? Това, разбира се, трябва да става грубо при същите условия, като 1/4 от цената на корицата да е за мен, и в същата последователност на публикуване и при такъв брой копия, само че това, което е предназначено за мен, трябва да се подели в съответствие с моето творческо Завещание. Да, но последното се свежда основно до това, че Фирмата печатаща моите произведения е длъжна да изпраща 3/4 от моята печалба на някои Реципиенти, и 1/4 от моята печалба се добавя към нейната печалба, така че тя ще се чувствува значително по-добре ако ме публикува посмъртно. ОК, така да бъде, аз особено не възразявам; след като аз се пенсионирах с невъзможно "високата" сума от 85 (осемдесет и пет) Евро на месец (в момента) аз не се нуждая практически от нищо повече, с такава сума може да се живее творчески живот, а аз не изпитвам никакво желание да водя обикновен консумативен живот. Така че, ако всичко е против моята публикация докато съм жив, то аз нямам нищо против моята публикация посмъртно. Съгласно някои от моите последни пресмятания този момент трябва да настъпи най-вероятно между 33-та и 36-та години на века, така че моите читатели ще трябва да почакат до това време, предполагам.     ТВОРЧЕСКО ЗАВЕЩАНИЕ НА МИРСКИ        Член 0. Предназначението на това завещание е да регулира въпросите с четенето и публикацията на Христо Мирски, който ще бъде наричан Автор, след неговата смърт, основно на различни сайтове в различни страни, но също така и в печатен вид. Страната предлагаща на хората произведенията на Автора ще бъде наричана Фирма, а страната където Фирмата трябва да изпраща нужните проценти от приходите ще наричаме Реципиент; това може да става с използуването на така наречения Дистрибуторски Фонд (или Дистрибутор), който ще бъде обяснен по-долу. Другите термини ще бъдат разяснявани в хода на изложение на Завещанието; използуването на курсив и скобки е заложено от Автора. Публикуването на това завещание на различни сайтове потвърждава, че такова е желанието на Автора, тъй като друг човек не може да публикува неща на неговите сайтове.      Член 1. (1) Творчеството на Автора (Христо Мирски, чието име, всъщност, е псевдоним) принадлежи на всички хора. Това означава, че всяка фирма или частно лице има правото да копира откъдето си иска и предоставя неговите произведения след неговата смърт на всички желаещи да се запознаят с тях, ако не се обогатява по този начин пряко от използуването на неговите произведения над някакво минимално значение, което ще наречем Праг. Ако, обаче, праговото значение се превиши, то тя е длъжна да изпраща направо, или с посредничеството на някакъв Дистрибуторски Фонд, основната част от приходите на подходящи Реципиенти в съответствие със следващите по-долу членове. Под пряко облагодетелствуване се разбира изискването на заплащане за четене или копиране на неговите произведения, но това че тя може да повишава своя рейтинг (което може да се изразява и в увеличение на нейната печалба) само с показването, предоставянето на неговите произведения на нейните сайтове, или по друг начин, без изискване на пари специално за това, не се счита за пряко облагодетелствуване и за това тя не е длъжна на никого нищо, така че ако дадена Фирма не желае да се занимава със сметки и изпращане на пари на подходящи Реципиенти, то тя просто не трябва да иска пари за четене или копиране на Автора.      (2) Авторските права имат смисъл само докато Автора е жив, а след това остава само правото на всяка Фирма предоставяща произведенията на Автора, както и Дистрибутора в дадената страна (като заинтересовани инстанции), да проверяват всички ли Фирми изпращат каквото е нужно на подходящи Реципиенти. Преките наследници на Автора, и само от непосредствено следващото поколение, имат право да претендират само за 5% от останалите приходи от неговите произведения, и само за дадена текуща година (т.е. трябва да информират всички Фирми предварително), които могат да им бъдат заделени от четвъртата част, което ще бъде разяснено в Член 3.      (3) Праговото значение се изчислява на годишна база и възлиза на една Минимална Месечна Заплата (ММЗ) за цялата година; ако годината не е пълна то се изчислява пропорционална част от ММЗ. По този начин даже Фирми, които изискват заплащане за произведенията на Автора, може да не бъдат задължени да изпращат пари на Реципиенти, ако техните приходи са доста скромни.      Член 2. (1) Реципиенти могат да бъдат или фирмени институции, или директно частни лица. Изпращането на пари на Реципиентите се провежда на годишна база (или за пропорционална част от годината, ако тя е непълна). Техните характеристики са избрани по такъв начин, че характера и сферата на дейността им да съответствуват максимално на ситуацията на самия Автор, или иначе това да са някакви благотворителни организации, но не фирми работещи само заради печалбата. За да не се създават условия за необективно спонсориране на едни и същи лица се забранява да се изпращат пари от една Фирма повече от две години под ред на един и същи човек; що се касае до институциите то този интервал е максимум три последователни години. Ако една Фирма не знае на кого точно да изпрати нужните суми, и няма още сформиран национален Дистрибуторски Фонд (или тя не желае да се възползува от него), то е по-добре да избере наслука един или няколко Реципиенти, и да изпраща малки суми, не повече от една ММЗ на година, отколкото да изпраща на вече използувани лица или институции.      (2) Фирмени Реципиенти са преди всичко различни образователни институти, като: училища, колежи, ВУЗ-ове, профилирани такива (по математика или точни науки, или езикови, или такива факултети и отдели), академични институти (като националните Академии на Науките), а също и благотворителни институции от всякакъв характер (тук е трудно да се дадат точни указания, и това е когато не можете да намерите подходящо учебно заведение). И тук е в сила това, че е по-добре да изпратите пари на не съвсем правилно избран Реципиент, но нов, различен с нещо от предишните, отколкото да изпращате на една и съща организация (когато може да се създадат условия за фалшифициране на духа на Завещанието).      (3) Реципиентите физически лица трябва да бъдат приблизително сходни с автора, и затова тук е нужно да се приложи някакъв филтър за уникалност, безпристрастност, и незаинтересованост на лицата, но които изпълняват своята работа, своя граждански дълг, в съответствие с техните лични възгледи за нещата. Предлагат се следните характеристики за тях: възраст над 40 години, образование повече от едно висше (по-нататък ще поясним това) но в областта на точните науки (математика, физика, химия, и проч.) или техническо, знание поне на три езика включвайки родния, живот (и/или обучение) поне в една чужда страна (а още по-добре в две) повече от половин година, състояние без постоянна работа поне половин година в годината за последните две години, интердисциплинарност на тяхната работа (т.е. между науките, или извън сферата на образованието им), оригиналност на творчеството им и безпристрастност на разглеждането. Повече от едно висше означава, че човека се е учил в повече от един ВУЗ и има или две висши, или специализация повече от година, или докторска (или междинна) степен, и всичко което е в повече от първото висше трябва да е започнато повече от две години след завършване на първото висше образование и в друг ВУЗ; т.е. не са подходящи Реципиенти лица получили даже докторска степен но наведнъж и в един ВУЗ, трябва време между степените на образование като характеристика за творческата и неспокойна натура на тези хора. Това са доста сложни критерии, така че е трудно да се спазват от всяка Фирма, и затова съществуват фирмени Реципиенти.      (4) За да характеризираме по-добре типа на подходящите Реципиенти, обаче, е желателно да дадем и примери за неподходящи лица (а оттук и организации), които се свеждат до неоправдано желание да блеснат с нещо чуждо, т.е. купено, рекламирано, или ненужно (само заради самоизявата), не със свои собствени идеи и достижения, хора които не работят в името на истината или просвещението на хората, а тъкмо в името на заблудата, предлагайки на публиката само това, което тя желае (а не това, което е полезно за нея). Другояче казано, подходящи като Реципиенти са лица инакомислещи и свободомислещи, но уравновесени и разумни хора, които не се опитват да извлекат обогатяване със своето творчество (и затова такива хора трябва да се спонсорират), те може да предлагат на хората интересни неща, но интересни от гледна точка на познанието и интелекта, а не на празното увлечение и хихикане на необразованите маси, защото Автора твърдо застъпва тезата, че масите трябва да се образоват постоянно, това е единствения път към спокоен и осмислен живот, но който е много бавен. Хората трябва да се образоват, но да се учат да мислят сами, а не с готови фрази и шаблони, това, действително, е трудно, но това е което е нужно на хората. В съответствие с това, касателно Реципиентите-организации, неподходящи са професии и дейности в областите: реклама и public relations, политика, търговия, юриспруденция и право, а и почти всички хуманитарни науки, защото те не учат хората да мислят, а само класифицират известни явления в сферата на тяхната дейност, но така също и в областта на различни религии, които имат много добри замисли, но всичко се свежда до манипулиране и заблуда на масите.      Член 3. (1) Ако приходите на Фирмата надвишават една ММЗ за година (или пропорционална част, ако годината е непълна), то от тях се изважда 1 ММЗ (за служебни разходи) и останалата сума се дели на четири равни части (т.е. по 25%). Първата част (четвърт) остава за Фирмата, а останалите три части се изпращат на различни Реципиенти в съответствие със следващите параграфи. При определяне на конкретните адресати може да бъде използуван някакъв Дистрибутор, ако такъв е налице, но той не трябва да иска повече от един процент от въпросната сума за своето мнение, което не е задължително за Фирмата, или ако самият Дистрибутор разпределя и изпраща парите, то тогава не повече от два процента от тази сума. За покриване на тези разходи трябва да стига 1 ММЗ (която извадихме от приходите), но ако не стига то се изважда от тази част.      (2) Една част (втората четвърт) се изпраща в родната страна на Автора, която в случая е България, на подходящи Реципиенти.      (3) Третата част (четвърт) се изпраща на подходящи Реципиенти в страната на действие на Фирмата, която може (по изключение) да се окаже и съвпадаща с предишния параграф.      (4) Четвъртата част се изпраща на подходящи Реципиенти, или просто на нуждаещи се лица, по усмотрение на Фирмата; акотова са отделни нуждаещи се хора, то тогава се разрешава само еднократна помощ. Ако, обаче, някои лица успеят да докажат по убедителен начин, че те са преки наследници на Автора, то от тази част се изваждат техните проценти в съответствие с член 1.(2).      (5) Тъй като България не се явява, като правило, страна в която Фирмата работи, то ще изброя няколко подходящи като Реципиенти организации там, например: Българската Академия на Науките (БАН) и по-точно нейния Институт по Математика и Информатика, Института по Роботика, Института по Физика, Института по Астрономия, после Софийския Университет "Климент Охридски", по-точно Факултета по Математика и Информатика, Физическия Факултет, възможно е и други научно-изследователски институти или висши учебни заведения, после Софийската математическа гимназия, а и други математически гимназии в страната, гимназии по древни езици, езикови гимназии в страната (като по-елитни гимназии), освен това медицински институти или програми за работа в областта на онкологичните заболявания, или заболявания на сърцето, или по геронтология, и всякакви благотворителни организации ако е нужно да се избира още. Аналози на такива организации може да се използуват и в страната на действие на Фирмата.      Член 4. (1) Дистрибуторски Фонд може да бъде организиран във всяка страна, и те може да бъдат даже няколко (тъй като няма организация, която да контролира това). Той може да бъде и само звено на най-печелившата Фирма (сайт), или Фирмите може да се редуват по някакъв начин, така че да избегнат необходимостта всяка от тях да губи време за това. Във всички случаи, обаче, той трябва да може да изпълнява своята работа за 1% от сумата за която става дума, ако е необходимо само обявявяне на списък с подходящи Реципиенти, с някои характеристики за отделни лица (ако са указани конкретни лица), или 2% от сумата, ако трябва да се изпълнява и трансфер на пари.      (2) Все пак е добре, ако с течение на времето във всяка страна, където има Фирми печелещи от творчеството на (починалия) Автор, да се сформира неголям Дистрибуторски Фонд, който, въз основа на познаване творчеството на Автора, на неговите основни лични данни и неговите вкусове, да изработва всяка година списък от подходящи Реципиенти в неговата страна, както и в страната на Автора, и да го предоставя безплатно на всички други заинтересувани Фирми, за да оправят се сами, ако искат, но с условието да изпращат сведения за проведените парични трансфери на този Фонд. Само ако Фирмите поискат неговите услуги и по изпълнение на трансфера на пари, то тогава този Дистрибутор трябва да взема някакви проценти не превишаващи 2% от сумата, и тогава да информира Фирмите за проведените операции.      Член 5. (1) Това завещание има предвид преди всичко Интернет сайтовете с произведения на Автора, които той е поддържал по време на своя живот, но не само. В съответствие с член 1.(1) всеки сайт има право да копира откъдето желае някои произведения на Автора и, провеждайки още и нужната редакторска работа, за да може произведенията да изглеждат прилично, да ги предоставя при себе си срещу или без заплащане, но ако той получава някакви пари, то е длъжен да се подчинява на клаузите на това Завещание. Същото важи и за Фирми изпълняващи печатане на Автора, без значение дали са започнали да правят това докато той е бил жив, или след този момент, само че в този случай само частта подлежаща на изплащане на автора се счита за печалба в смисъла на това Завещание и се дели (без изваждане на 1 ММЗ) на четири части, една четвърт от които остава също за издателството, а останалите се разпределят в съответствие с този документ; ако, обаче, издателството е ново, или старо издателство продължава да издава нови негови книги, то тогава условията за издаване са съгласно с указаното в материала със съответното заглавие. Основното изискване при издаването на Автора, по отношение на заплащането за него самия, се свежда до това, че на него трябва да се даде 1/4 от продажната цена (която и се разпределя там на 4 части).      (2) (добавено в 2018-а) Все пак могат да възникнат проблеми с някои сайтове (или Фирми), които продават произведенията на Автора по цени установени преди смъртта му, но след това те ще продължават да печелят и може да не искат да поемат върху себе си задължението да изпращат пари на разни Реципиенти, защото при тях нищо не се е променило, обаче Автора не съществува вече и, следователно, това Завещание налага нови условия. За да се избегнат такива двусмислени положения аз реших да разреша на такива компании да изменят цените при които произведенията са били публикувани, с оглед на това те да могат да вземат правилно решение и да изберат предпочитаното от тях поведение, т.е.: или да предлагат произведенията съвсем безплатно, или да поставят минимално допустимата за тях цена (в момента това е около 1 щатски долар, но то ще се измени после), надявайки се, че няма да надвишат Прага и няма да се натоварват с допълнителни задължения, или да продължават в този дух (може би дори повишавайки цената, щом нещата се купуват). В случай на превишение на Прага, обаче, или дори ако се предполага, че те могат да го превишат (след като получават пари) те са задължени да публикуват всяка година информация за посмъртните печалби на Автора и на кого са изпратили нужните суми от неговата част.      (3) (добавено в 2018-а) Остава само да се изясни момента с установяването на смъртта на Автора, тъй като анонимността може да създаде някои усложнения. Аз предлагам най-простото: ако за повече от една цяла календарна година аз нито веднъж не съм се включил към сайта им (т.е. текущата година е с 2, или повече, над годината, когато аз за последен път съм се включил към тях), то те са длъжни да се опитат да установят връзка с мен, и ако това се окаже невъзможно, то те са упълномощени да приемат, че аз повече не се намирам на този свят, и да действат в съответствие с казаното по-горе. Нещо повече, всеки от моите читатели, стигнал до подозрението, че аз може би не съм вече жив, но някоя Фирма продава моите произведения по цени над минималната, има правото да запита тази Фирма за моето съществуване и да ù напомни, че ако аз не съм вече жив, то тя трябва да действува в съответствие с настоящето Завещание, и навярно да понижи цените (защото моите читатели са заинтересувани в установяване на възможно ниски цени). Но аз съм длъжен да добавя още и това, че от тези мои специални условия в Завещанието Фирмите в никакъв случай няма да губят, а по-скоро ще печелят, защото ще получават завишена част от печалбата от продажби (с 1/4 от печалбата на Автора, в съответствие с Член 3.(1)), плюс удоволствието от извършване на някое добро дело, докато иначе те, или ще изпращат суми на сметки, от които никой няма да може да вземе нищо, или ще ги държат при себе си, но без да бъдат официално упълномощени да ги използуват. Така че аз се старая да обръщам внимание на интересите на всички страни.      Член 6. Няма.      Член 7. Няма.      Член 8. Няма.      Член 9. Заключителни забележки. (1) (добавено в 2018-а) Както аз по-късно узнах, това мое изискване, моите произведения след моята смърт да принадлежат на хората, а не на някои Фирми или наследници, стои близо до термина "публична собственост" (public property, както, да речем, произведенията на Шекспир), обаче това не е съвсем така, защото аз поставям някакъв Праг до който Фирмите могат да печелят свободно, но над него те са длъжни да изпращат нещо на някои Реципиенти, и още аз описвам кръга от възможни Реципиенти, включвайки образователни институти, благотворителни организации, и някои конкретни лица, което се различава от изискванията за произведенията на изкуството явяващи се публична собственост. Все пак в широк смисъл на думата, от гледна точна на духа на моето творческо Завещание, моите произведения стават почти публична собственост.      (2) Нека това Завещание послужи като пример и за други автори, не само на литературни произведения, а и на аудио-визуални неща, или научни разработки, ако те очертаят свой кръг от подходящи Реципиенти. Това е само справедливо за възможните потребители на творчеството им (тъй като то ще бъде, предимно, безплатно), но и за Фирмите разпространяващи го срещу заплащане, защото те ще изпращат, т.е. ще бъдат задължени да го правят, основната част от приходите на различни организации нуждаещи се от финансиране, а не само да далечни роднини, които никога не са виждали това лице. Ето пример за справедливо завещание за творчески личности, чието творчество може лесно да се копира, но в същото време трябва да принадлежи на всички, а не само на ловки Фирми, които издават такива произведения и не плащат никому нищо (защото юридически не знаят на кого какво да изпращат).      12.2014     ЗАТВОРЕНО ПИСМО ДО МАГАЗИН "МУХОЛОВКА"   0. Предистория      Това писмо звучи смешно и невероятно, на автора Ви уверява, че то почива на абсолютно гарантирани факти, това, наистина, се случи с него самия (при все че той, тоест аз, дори би пожертвувал една петолевка — понеже тук за това става дума, за петолевки —, за да попадне на толкова интересен и поучителен казус, както казват юристите). Това е история за това как от една муха може да стане, а и става, слон, почти в буквалния смисъл на думата, и при това в ущърб на висшестоящата инстанция, без абсолютно никакъв кяр за нея. Така че с това автора получава пълното право да си разтяга локуми колкото си иска, и той не пропуска да използува всички възможни (че и почти невъзможни) вариации между леката иронията и подчертания сарказъм, само и само да се убеди, и да убеди и възможните си читатели, че всичките преструвки на търговците и PR-овците, и цялата човешка глупост, просто нямат граници!      Нещата, разбира се (е, от кумова срама, както се казва, пък и въпроса не е да завеждаме дела, а да си вадим заключения), са анонимизирани, и всички прилики с действителни лица и събития са случайни (както пише в началото на разни художествени произведения). Това, обаче, не пречи на никого да се опитва да отгатне за кой магазин, т.е. верига от такива, става дума (защото конкретното име не е съществено, всеки един магазин би постъпил по подобен начин при подобна ситуация, може би малко по-разумно, но няма никаква гаранция, уви, както аз се убедих в случая). Структурата на материала е следната (след това встъпление): 1. първо писмо до магазина (изпратено с надеждата, че хората, все пак ще вземат някакви, и то очевидни, мерки, както и го уверяваха след получаването на писмото, но по-нататък — нула внимание); 2. второ писмо пак до там (вече без надежда да получи какъвто и да било отговор, но засилвайки възможната ирония); 3. трето писмо, този път неизпратено (защото, с две думи, то и не е за изпращане, след него автора ще трябва да се разправя със съдилища — въпреки че е прав, разбира се); 4. пет основни правила на MBA специалиста (с оглед на по-успешно и безпроблемно ... лъгане на клиентите, очевидно, те само това и правят, уж в интерес на клиента, но, всъщност, преди всичко в техен личен); 5. пет основни правила за купувача (как да се предпази от това чудовище наречено свободен пазар, освен ако човек не е фрашкан с пари и не му пука); и рекапитулиращо заключение; ала може и още нещо да добавя, ако ми дойде музата.      А, и защо наричам това писмо "затворено"? Ами защото това е така, то, поне в началото, е само до магазина; бих могъл да го "отворя", тъй да се каже, но напоследък писах няколко отворени писма (и под друг псевдоним), на които никой не ми отговори, естествено (що им трябва на хората да отговарят на неудобни въпроси, и то пред публика?), така че сега и не си правя устата някой да ми отговаря; освен това така писмото хем е затворено и не е достояние на публиката, хем пък си го закачам на сайтовете където публикувам, та всеки който иска да го чете, ха, ха, нали?   І. Първо писмо      До Баш-Управителя на магазин "Мухоловка" – филиал ул. "Улична", № 12345      Уважаеми господине, ама комай и госпожо,           0. Preamble      Това "мило" писъмце е блестящ пример за това как от една муха може да стане слон (или, както биха казали немците, може да има weitgehende Folgerungen). Обаче, от друга страна, ако тази "муха" е била просто ембрионален зародиш на "слонче", то това спокойно може да се случи, както, според мен, и стана в този случай.      Сега, аз случая ще Ви го опиша, и даже с подробности, и в под-точки (като: Фактите, Моите обяснения, Вашите възможни действия, и Моята добронамереност), но нека най-напред Ви дам някои допълнителни пояснения за мен, и се условим да използувам псевдоними навсякъде, за да избегнем директно излагане на лица или фирми, ако на случая се даде гласност (което е твърде възможно и зависи основно от Вашите действия). Така че Вашата фирма аз ще нарека Buyer's Land, Вас лично — г-н Шефовенски (респ. г-жа Шефовенска), въпросния касов оператор, за който става дума, ще бъде г-ца Безименна, а аз самия ставам г-н Дърташки. ОК, да?      Така, а ето и малко данни за мен, които човек може да почерпи ако ме види (или трябва да ме познае на видео-файловете от Вашето секюрити). Аз съм към 70-годишен, с бели коси, козя брадичка, интелигентен вид (нещо, което всеки може да провери, да речем, ако ми поиска симултантен превод на 1-2 изречения между английски, руски, и български, а и на пасажи още от немски или италиански на горните 3 езика), ходя обикновено твърде демодирано облечен и като че ли с дрехи намерени на боклука (което през зимата значи две якета облечени едно върху друго, от които поне за второто се вижда че е с дамски фасон, понеже те и са намерени там — малко освежаващ смях от Ваша страна тук е съвсем уместен), и съм с месечни доходи от точно 1/3 МРЗ (минимална работна заплата), или 175 лв. в момента. А, без малко да забравя, аз съм късоглед и ходя с очила които са тъкмо с 2-2.5 диоптъра, минус, по-слаби от нужното (по съвсем понятната причина, че така те ми струваха 4 лв., а иначе би трябвало да са 40, навярно). Е, ако съм изпуснал нещо ще го добавя в процеса на по-нататъшния narration.           1 Фактите      Става дума за 2 касови бона, които дават точно времето и мястото на случката, така че ако не ми вярвате може да си търсите видео файловете (ако смятате това за нужно, или поне за да проверите колко добре функционира системата Ви за видео-наблюдение). Първият е отгоре с: № 2090, опер. Безименна, каса 016 /0115, Бон 0743 01Р, после следва изброяване на покупките, и накрая пише: 0001461496 от 18.01.20?? в 21:48 , а групата от 7 8-буквени кодове отдолу (където 5-те кода най-отдолу изглежда са някакви 16-тични кодове) ще Ви ги спестя. Вторият бон е отгоре с: № 2095, опер. [пак] Безименна, каса 016 /0115, Бон 0782 01Р, и след покупките пише: 0001465301 от 23.01.20?? в 21:58 , и аналогично нова група от 7 кодове (където, всъщност, това което е на пред-последния ред е едно и също).      Първият път аз дадох на г-ца Безименна нова петолевка, която тя след секунди ми върна в ... разпердушинен вид, като от сребърната лента отляво беше останало само малко отгоре и отдолу, но средната част липсваше, така че аз си я взех обратно, предполагайки че така са ми я дали, и платих с нова 10-левка, от която тя ми върна 5 лв. в прилична банкнота. Как е било възможно да ми дадат такава 5-левка преди това за мен остана загадка, но допуснах, че е теоретически възможно да не съм забелязал нещо, при все че това е практически невероятно, ако погледнете банкнотата, която си пазя, разбира се. На този момент ще се върна и по-нататък, но засега да карам в хронологичен ред към втория път. Тогава аз ù дадох пак нова 10-левка (напечатана специално за мен, предполагам, защото така ми дадоха пенсията на пощата), и след въвеждане на кода на покупките (където има някои пикантни моменти, както ще видите), тя ми върна 5 лева във възможно най-окаян вид, така че аз ги разглеждах половин минута още на касата, но не реших да ги отказвам, тъй като те уж си имаха всичко нужно, само че бяха много амортизирани.      Тъй като, обаче, сметката ми се стори с 10-тина стотинки по-друга (понеже аз съм математик, това ми е едното висше образование, така че си правя сметките, неизбежно), а и мисля, че забелязах нещо с периферното си зрение отляво, аз веднага я проверих, и открих че на нея има маркирани 3 пъти подред бял хляб от 650 гр. (преоценен, естествено, аз само такива хлябове купувам, или иначе най-много един), но единият от тях беше от 0.5 кг., и трябваше да бъде с 15 стотинки, повтарям, стотинки, по-малко, ама не беше. Е, аз се върнах и бях посрещнат с въпроса "Какво, грешка ли има?", и след като ù разясних ситуацията тя ми отговори "Добре, аз ще Ви дам 15 стотинки" (т.е. от себе си), с възможно най-негодуващия вид, и просто не се стърпя да ми пожелае дежурната "Хубава седмица", подчертавайки своята учтивост и с нетърпение да се отърве от мен — на фона на явно нейна грешка. Та, тук има няколко момента, които ще поясня в следващата точка, но това, което преля чашата (и ме накара да търся "слонски ембриони") беше нейното отегчение от такъв мизерен купувач като мен, а това аз не мога да понеса без да реагирам.      Тоест, това за което ме е яд бяха, естествено, петте лева първия път, към тях се добавиха и окаяните 5 лева от нея втория път (които поставяха под съмнение тяхното приемане на друго място), 15-те стотинки бяха просто куриозен момент, защото те не могат да са появят така случайно, тя ги маркира — и това е, което аз бях забелязал с периферното си зрение — като последния и по-лек нещо не мина поради смачкан етикет и тогава тя просто хвана един от вече маркираните хлябове и го маркира повторно, но той беше ДРУГ, нейната опитна ръка не може да направи това неволно, това беше умишлено! Но, както намекнах, такива дребни трикове, и за 15 ст., не са нещо на което (дори и) аз бих обърнал явно внимание, ако не бяха вече двата пъти поредни ГЛОБИ от по 5 лева само за това, че правя дребни покупки — Вие намерете по-добро обяснение. Вторите пет лева ми ги приеха в крайна сметка без възражения, така че те отпадат, но остават първите 5 и нейната арогантност да прикрива своя очевидна (макар и съвсем дребна) грешка с културни обноски и изписана явна неприязън на лицето. Така че това ме накара да се замисля по-задълбочено и да стигна до идеята за неин умисъл още от самото начало, на което ще се спра в следващата точка.           2. Моите обяснения      Ами, тъй като нейната досада от мен беше очевидна, а и грешката с 15-те стотинки си беше неоспоримо нейна, то аз започнах да търси логически основания (понеже аз вярвам, че логиката е това, което стои в основата на нашите действия, въпреки възможните емоции понякога) за нейните постъпки, които се оказаха напълно свързани. Тук трябва да се добави и факта, че втория път тя сама си спомни, че ми е дала "обезчестената" петолевка първия път (търсете го този момент на видео-файловете, ако желаете), докато аз, предвид на своето недостатъчно подсилено зрение, не обърнах внимание че тя е същата операторка. Тоест, тя не е допускала, че аз не бих се сетил, че е тя, и затова си призна това (без бой, както се казва), но аз обърнах внимание на съвпадението само след нейните думи, така че нейното признание за случката първия път не трябва да се приема като косвено доказателство за нейната невинност, тя може просто да демонстрира невинност. Но признаването на това все още не значи и умишленост, тя не е доказана, така че аз продължавам нататък.      Е, тя не е доказана, но е много вероятна, и доказването може да потърсите Вие, ако успеете да видите нещо на видеото. Обаче, аз си искам парите, и изясняването на нейната предумишленост или не, не ме вълнува особено, аз имам достатъчно circumstantial evidences (косвени доказателства на български, но като производни от обстоятелствата е по-правилно, според мен), които имат достатъчна тежест в обществото и при разни съдебни дела. Не че аз се каня да завеждам дела, не, опазил ме Бог, за това трябват пари, но медиите, до които може да стигна, и обикновените граждани стоящи зад тях, може да ги счетат за съвсем достатъчни, и тогава Вие ще трябва да действате според известния у нас лаф "Върви доказвай, че не си камила!". Нали ме разбирате? Така че нека аз Ви изложа моята версия на случилото се, та да може и Вие да вземете своето решение.      Ами тя е проста, една такава опитна касиерка като г-ца Безименна, която я остават да работи сама-самичка до затварянето на магазина, не може да не е обърнала внимание на очевидния факт, че аз съм един от, културно казано, навлеците, които само се шматкат из магазина, търсят нещо преоценено поне на 60 % (а още по-добре и на символична цена от 20-тина процента от първоначалната) и изобщо не правят оборот, не толкова на магазина, интересите на магазина за нея може да са като ... божите намерения, тя да не ги разбира — и аз затова си позволявам да ангажирам лично Вас, г-н Шефовенски —, но не сипват нищо в нейната "касичка", заради което тя работи. Защото, естествено, ако един среден клиент оставя при Вас, да речем (но Вие трябва да знаете това по-добре от мен), 25 лв., а има и не малко хора, които харчат и по 100-тина и повече, то аз с моите средно 4-5 лева на пазаруване, много рядко до към 10, и практически надали и веднъж годишно повече от 10 лв., съм човек, който я кара да работи за тоя що духа, дето се вика. Което е така, аз не се каня да го оспорвам, но пък аз съм (или поне бях досега) постоянен клиент, и посещавам специално този магазин от когато го открихте (мисля че вече повече от 5 години), и при условие (което е съвсем вярно, защото аз съм математик, както казах), че аз оставям при Вас два пъти седмично по 5 лева, това прави 40 лв. месечно, или 500 лв за година; а пък — не виждам защо да не го добавя — ако пазарувам още 10 години така при Вас (а аз съм планирал да живея още към 15 лазарника), това вече ще надхвърли 5,000 лв., така че да рискува да ми прави номера за 5 лева, когато на карта са заложени хилядарки, според мен не е достатъчно разумна политика на Ваш служител (поради което, повтарям, аз и се старая да се обърна към Вас, макар че вече е доста късно, нищо между нас няма да бъде вече същото, както се казва в разните love stories).      Та, to make the long story short, аз считам, че госпожицата, чисто и просто, с нейните ловки пръсти, с надянат някой гумен палец на някой от тях — Ваша работа е да проверявате това по видео записите — прави едно ловко движение, и с малко повече натиск, или по-скоро с повече ловкост отколкото сила, разкъсва и отлепва сребърната лентичка на банкнотата! Ето така, нарочно, и с приведените от мен мотиви. Тя може и да не е искала непременно да го направи (аз не съм дядо Господ, за да надникна в душата ù), но го е направила в яда си на такива мижави клиенти като мен! И този мотив обяснява защо тя втория път избира възможно най-"сдъвканата" банкнота която има, и бърза да се отърве от мен, независимо от това, че неписаното правило изисква след като аз ù давам съвсем нова 10-левка тя да ми даде също нещо лъскавичко. Но аз, както казах, си искам възстановяване на петтях лева, защото ако моята пенсия на "гнил интелигент" (научен сътрудник от сумата институти, включая и БАН, но през тоталитарно време) се изрази в такива петолевки, то това прави точно 35 парчета, или това е едно-дневния ми рацион; което не е съвсем вярно, това е, в действителност, три-дневния ми рацион (и то за ядене и пиене), тъй като средно 2/3 от доходите ми отиват за комунални разходи. Така че аз не искам да ми влизате в положението — то от такова положение е по-добре всеки да излиза колкото се може по-бързо — а да разберете защо аз се заяждам за една петолевка преди да се разделя с Вас, окончателно или на половина, което вече зависи от Вас.           3.Вашите възможни действия      Ами, аз не мога да знам точно Вашите действия, г-н Шефовенски — ама все повече си мисля, че Вие трябва да сте г-жа Шефовенска, защото вие там сте едно женско предприятие, със само около 5 % млади момчета, дето се вика за разплод, което е съдбата на всички предприятия в скоро време, през този век, там да работят основно жени, а мъжете да са на съдържание на жените и да си седят в къщи, да гледат децата, да шетат, да чистят, и да зачукват тук-там по някой пирон, ако е нужно. Та, както и да е, аз не мога да знам точно действията Ви, но те може да се сведат до следните групи:      а) Вие изобщо не ми обръщате внимание, или аз не мога да стигна до Вас, или Вие заставате изцяло зад Вашия служител и по този начин потвърждавате, че аз изобщо не съм Ви нужен, и не Ви "пука" за мен, и т.н., при което положение аз казвам: добре, ОК, както желаете, аз ще счета тези пет лева като изпаднали от джоба ми (или съм забравил да си взема някъде рестото, нещо от сорта), но тогава, тъй като съм си загубил грубо казано 2 дни и 3 нощи за съчиняване и писане на това писмо, то аз ще го разпратя където мога, т.е. на половин дузина медии и разни Комисии за защита на купувачите или гражданите. Те може и да не ми обърнат никакво внимание, но аз ще го разпратя, след това спирам изцяло посещенията във Вашия магазин (минимум за 5 години — според левовете, ха, ха), а може и да го публикувам на някои сайтове (тъй като аз, като безработен интелигент, пиша на едно дузина сайтове разни материали, и далеч не само на български, а по-точно и на български но изобщо не в България). Така че аз ще направя това, което един наш виден писател е бил казал, че "всякоя възраст, класа, пол, занятие, \ взимаше участие в това предприятие \ богатий с парите, учений с умът", което ще рече че разяснявам, и ще разяснявам на обикновените хорица недостатъците на пазарното стопанство, понеже предимствата всички ги виждаме, но те не компенсират недостатъците, особено в такива бедни страни като нашата.      б) Вие ми обръщате някакво внимание, в смисъл че ми възстановявате 5-тях лева — примерно, аз идвам някоя вечер между 20:30 и 21:00, в часа на scavengers, или боклукджиите, или "лешоядите", и викам дежурния управител, казвам му ключовата дума "абракадабра", подавам му изпортената петолевка, и това в добавък към мизерния ми вид на интелектуалец, слабите очила, козята брадичка, и дългия нос (съвсем като на евреин, макар че няма някакви основания за това твърдение), и тя /той ми дава нови 5, или ваучер за тази сума, пожелаваме си дежурния лозунг на магазина, и: bye, bye more buyings in the Buyer's Land. За Вашата операторка Вие вземате или не някакви мерки, признавате или не умисъл в действията ù, но това мен повече не ме касае. Аз пък, от своя страна, не търся никакви медии или Комисии, само след някое време, примерно 2 г. и 7 м., за да се забрави това и никой да не вземе да ме търси по Интернета и да разкрие творческия ми пиздоним, sorry, псевдоним, публикувам някъде това писъмце мо-та-мо на български, а може и на руски и английски, ако намеря седмица свободно време за да го преведа, защото то е дългичко, както виждате. Така аз ще услужа на народеца си, а и ще си гледам интереса, и даже ще съм Ви благодарен, за което ще говоря в следващата точка.      в) Вие не само че ми възстановявате загубите, но и решавате да ме възнаградите за прекараните безсънни нощи и дни над съставяне на това дълго писмо, и ми давате, нека отгатна, ваучер за 20 или дори 30 лв., гарантирано, от Buyer's Land, само и само да не пращам писмото никъде, защото така сте се уплашили от мен, че Вие, на свой ред, не можете да спите спокойно, защото то не е шега работа да загубите така изведнъж 5,000 лв, а може би и дори да бъдете заплашени със загуба от 5 млн. BGN. А то и си е за плашене, защото ако по вестниците се появят заглавия от рода на: "Касиерка в Buyer's Land дефлорира нови петолевки", или "Сръчните пръсти на доверени касиерки в Buyer's Land лишават бедни пенсионери от три-дневен рацион", или "Нов почин в Buyer's Land: при покупки под 5 лева клиента бива глобяван с пет лева", или "Непростително неуважение и финансови глоби в Buyer's Land, към мизерстващи пенсионери", или "Докога ще търпим измамите и мошеничествата на Buyer's Land?", или you-name-it, или журналистите все ще измислят още нещо.      Е, тогава аз ще кажа, че няма смисъл да се вълнувате толкова, защото аз бих могъл, и да Ви посещавам чат-пат, при условие, че не надхвърлям веднъж седмично (или 4 пъти в месеца, или 50 пъти в годината), и че в никакъв случай не надвишавам 5 лв. на "покупка" (ако това може да се нарече покупка), но гледам и 2-3 лева да ми стигат, което е напълно възможно ако не купувам дълготрайни хранителни стоки (като захар или олио, за мен), и избирам само неща на смешни цени (като, примерно, моркови за Вашите любими минимални 9 ст.). Така аз може и да навъртя хилядарка за 5 години, но за повече може и да не доживея. Освен това нашите медии не са чак толкова любопитни, особено когато се дават някакви дълги и умни обяснения, както е в случая — виж, ако е нещо простичко, то тогава може, ама не и да се занимават с интелигенти —, така че Вие няма защо чак да се страхувате, нещо повече, аз съм убеден, че Вие не сте с нищо по-лоши от другите магазини, така че нямате реални основания за безпокойство. А ако се опитвате да ме подкупите някак, или да ме накарате да работя за Вас, то аз пак ще трябва да Ви откажа, защото на мен много пари НЕ ми трябват, аз, все едно, не живея за себе си, а за (неблагодарното) потомство, така че предел моих желаний са някакви-си 50 - 100 лв. /мес. над пенсията, и повече просто нямам какво да ги правя, аз не живея за да консумирам, а консумирам за да творя, вот так-то!           4. Моята добронамереност      В тази точка аз искам да Ви убедя, г-жа Шефовенска (при все че може да сте и -ца, то в днешно време семейството е отживелица от миналото), че аз изобщо не съм кръвожаден (само не мога да се съглася да бъда наказван "ни за что, ни про что", както казват русняците), не крещя mordio (според италианците), и мога дори да опростя на г-ца Безименна въпросните пет лева, ако тя иска (което тя надали ще иска, но аз да ù го предложа все пак), като ги заменя с едно морално наказание, в стила на някой пастор от миналото. Е, значи, аз, естествено, вече си правя майтап с Вас, но пък какво искате, да лея сълзи (и сополи) ли? Освен това Вашата работа е достатъчно отговорна и досадна (то затова и се плаща при вас, ако е привлекателна човек може да се задоволи и с някакви трохи и потупване по рамото), и плюс това този случай е първият неприятен, с който аз се сблъсквам при Вас, така че дори и умишлен (което, както казах е трудно доказуемо и въпрос на трактовка), той може да бъде пренебрегнат, и положително все ще се намери нещо, с което Вие да сте за предпочитане пред другите магазини понякога (което важи с пълна сила и за тях, нали?). И наред с това аз затова и Ви пиша, за да вземете някакви мерки, такива случаи не са чак толкова редки, и специално за петолевки аз си спомням поне за още един случай (ако не бяха и повече) на напълно отсъствуваща сребърна лента на банкнотата, така че Вие може и да направите нещо по своя инициатива, което може и да Ви доведе повече клиенти, защото не е моя работа да Ви уча, че в бизнеса, особено дългосрочно погледнато, важното е доверието (което и се нарича credit). Така че аз имам основания за добронамереност, ако и вие проявите такава и възместите моята с нищо незаслужена загуба.      Но да се върна на моралното наказание на операторката Безименна. Ами вижте, тя положително има хубав ... детински почерк, защото в днешно време хората избягват за пишат на ръка, а и на нея сигурно не ù се е налагало да си води записки на лекции или нещо подобно, та да си развали почерка. Та тогава тя си купува една малка тетрадка от 20 листа, което прави 40 страници, и ако събира на всяка страница по 25 реда това ще направи 1000 реда, нали така? Е, нека да напише 1001 пъти следното изречение: "Клиента винаги има право!" и подпис, което не е вярно, разбира се — never say never, както казват англичаните —, но е добро като лозунг, където желаното се приема за действително. Алтернативно може да пише, примерно: "Лешоядите са полезни птици (, пазете ги)!", като това в скобите не е задължително; или още "Дъртите са били млади, и ние ще остареем"; или също "Показната вежливост отпъжда клиентите" (което, ако питате мен, важи за всичките Ваши реклами, но, хайде нейне, няма да Ви уча как да будалкате клиентите, навярно сте прави да третирате всички като слабоумни дечурлига, поне докато те не докажат, че не са). А, и 1001-то изречение може да е на вътрешната корица отзад, и евентуално (не че това непременно го изисквам, но то навярно би зарадвало старческото ми сърце), може да е обградено от 2-3 отпечатъка от ... начервени устни. Ето, една такава тетрадчица ще си я сложа под възглавницата нощем, хем да ми повдига главата, за да не се оросява тя прекалено много с кръв, хем за хубави сънища (с нещо младичко до мен — фетишизъм, ама пък сигурно кой знай дали не е и вярно донякъде).      Освен това, независимо от възстановяването или не на моите "потурчени" от Вашата служителка пет лева, аз има за какво да съм Ви благодарен, за това че Вие ми напомняте недвусмислено, че съм се превърнал в нежелано "постоянно присъствие", приспан малко или много от Вашите тъпички (според предполагаемите клиенти, разбира се) реклами и една и съща, ама една и съща, музика, така че е крайно време за мен да сменя "мястото на водопоя", така да се каже! Понеже то е така, хищниците причакват кротките овчички и антилопки и други тревопасни все на едно и също място, така че ако човек иска да си поддържа тонуса то той трябва да сменя обстановката, не прекалено често, но във всички случаи да я сменя (защото старостта е преди всичко неспособност за адаптация, и ако човек иска да се бори с това трябва дори да си търси поводи за адаптация към нови обстоятелства). И това е особено актуално за мен, защото аз мисля да живея още едно 15-тина години, както казах, и така приспиван от Вас аз направо се разлагам, така че благодарете от мое име на г-ца Безименна. Плюс това, ако моите доходи са 1/3 МРЗ, а нейните са средните, което значи 7/3 МРЗ, то значи че мои 5 лв. са за нея 70 ст., или обратното, нейни 35 лв. правят мои 5 лв., така че аз съвсем не искам "майка си и баща си" за една волна или не, но нейна грешка, плюс явното неуважение към мен последния път. А ако фирмата Ви реши да поеме цялата сума — която е страхотно голяма, нали? — върху себе си, то от това никой няма да загуби нищо, а аз винаги съм считал че Вашата фирма не е дребнава, както едно 90 % от българските фирми. Така че, господа, аз по принцип не Ви се сърдя, освен ако не ми обърнете внимание.      Така, и ако се питате и не се сещате, защо използувам през цялото време един доста несериозен тон, то ще Ви отговоря, макар че аз, май, го намекнах преди: то е за да доставя удоволствие и на Вас при четенето му, а и на моите бъдещи читатели, било то сега по медиите, било то, най-вероятно, после на моите сайтове, защото хората обичат разни шутки-прибаутки, и аз трябва да се грижа за своя имидж (на пиперлив и интелигентен автор), така както Вие се грижите (или би трябвало да го правите) за Вашия такъв. Пък и, в крайна сметка, ако някой искаше от мен да напиша такова дълго и интересно писмо, аз бих поискал поне 100 лв., че и бих се надявал на някои премиални. А аз имам и сумата предложения за Вас, които Вие няма да искате да приемете, но по отношение на негодни в някакъв смисъл банкноти може би нещо може да се направи, аз имам една идея, но ако проявите желание за съдействие. И ако случайно аз греша като считам, че щом Вие предлагате нещо на смешно ниски цени, то имате интерес от това, ами моля, поправете ме, но аз си го обяснявам като смесица от реклама и благотворителност, или по-скоро от рекламна благотворителност, плюс не малка доза здрав разум, защото в магазин, където хората имат пари да пълнят багажници на коли, едно намаление от 30-40 % често пъти би се оказало недостатъчно и стоките така и ще си отидат на боклука, а пък ако един културен "лешояд" като мен "понамаже" от това Вие ще имате по-сладки сънища, или не е така?      Е, надявам се до две седмици, т.е. до средата на февруари, да може да получа някакъв отговор от Вас, но е желателно до седмица да ми кажете, че "работите по въпроса", та да не взема прибързано да разпращам тези писания наляво и надясно, което, ама хич не ми се иска да правя.      Sorry for bothering, г-жа Шефовенска (където тази английска дума, да Ви кажа, идва от боденето, или пък от буденето, но откъде идва самото то няма да Ви кажа, ако не си платите, но е някъде от времето на санскрита, ще знаете).      С уважение:      Господин Дърташки      01.02.20?? (защото 02.02 би било по-лоша дата)   ІІ. Второ писмо      До Баш-Управителя на магазин "Мухоловка" – филиал ул. "Улична", № 12345      Уважаема госпожо (вече почти не се съмнявам, че е така) Шефовенска,      Точно преди един месец (30 дни) Ви изпратих едно "мило" имейлче, дискутиращо, фигуративно казано, нарастването на едно слонско ембрионче, а декларативно казано моето оплакване от една Ваша касиерка, госпожица Безименна, която (в моето виждане, което още никой не е оборил) ловко "дефлорира" хубави нови петолевки от станиолената им лентичка, понеже някои дъртаци като мен са много несериозни клиенти, за да работи за тях, и тя иска да им отмъсти някак. След като за цял месец Вие не благоволявате да ми отговорите, то аз приемам това като отговор, че Вие и не смятате да си губите времето с мен, нито да се разщедрявате с 5-10 лева,, понеже от мен, все едно, няма какво да спечелите като реклама, а при Вас всичко, започвайки с рекламата, се прави само за да спечелите нещо (for profit както казват англичаните и американците и прочее). И Вие печелите, жонглирате с парите на хората така както, ако използувам едно сравнение, някакво допотопно ... динозавърче, Динко, да речем, хваща ловко с опашката си някои напращели дини или пъпеши, подмята ги високо във въздуха, и ги лови в зинала си паст и хруска с удоволствие. А говоря за дини и пъпеши, за да не казвам че Вашата (магазинска) паст лапа нашите бедните хорица и ги изяжда барабар с кокалите им (изплювайки, евентуално, налчетата на обувките им, ако все още се срещне някоя обувка с налчета в днешно време, или пък катарамите на коланите им).      Обаче това, в крайна сметка, е правилно, съвсем по демократски, и в духа на пазарната икономика (където всеки гледа да излъже ближния си, така че по-способния да оцелее, а по-слабия да погине, понеже на нас не ни трябват слабаци, при пост-индустриалното общество всичко е на висота). И аз, който в последно време все повече се убеждавам в справедливостта на древното източно (санскритско или по-старо) виждане, че това, което се е случило, избора на конкретната една от паралелните вселени, е единствено правилното, понеже, ако не беше правилно, то щеше да се случи нещо друго, считам че Вие постъпвате справедливо и искам да Ви благодаря, че разрешавате по такъв лесен начин моите проблеми, т.е. правите избора на един от няколкото варианти, който аз изброих в предишния си имейл! Защото избора е трудно нещо (поне ако се вярва на немската поговорка, че Wer die Wahl hat, hat die Qual), и аз на Ваше място може би щях да се колебая, да вниквам в нещата, изобщо да си губя времето, а Вие съвсем елегантно ме "пращате в трета глуха", както казва народа ни понякога. (Това виждане за справедливостта на случилото се може в редица случаи да е спорно, защото то означава, че, примерно, американците правилно са хвърлили атомната бомба над Хирошима, или че немците едно време с основания са събирали евреите в концлагери, за да ги унищожат накрая, или че "юнаците" на Бин Ладен справедливо са наказали американците като са им пратили няколко камикадцета, и прочее, но съмнения може да има от гледна точка на силния, за слабия, обаче, за един такъв гнил интелигент като мен, плюс това и досаден дъртак, едно такова примиренческо поведение е съвсем оправдано.)      Така че аз, без дори и дума да обеля за да оспорвам Вашето необръщане на внимание на такива просяци като мен за една никаква петолевка, която в днешно време е май най-дребната джобна пара за един ученик (àко и за мен тя да е равностойна на храната и питието ми за три дни), приемам Вашето справедливо решение без никакво роптание! Аз Ви пиша просто за уточнения по повод на моето (провокирано от Вашето) поведение, което, всъщност, се свежда да най-очаквания от мен първи вариант, който се изразява в пълно скъсване на "дипломатическите отношения" с Вашата фирма и насочването ми към Вашите конкуренти (но към няколко, за да не се пристрастя към който и да било от тях) поне до настъпването на 2025 година и поне за този филиал (но друг ми е доста неудобен). Е, аз си мислех, че Вие, като представител на "по-добрия" Запад, ще проявите малко повече коректност и няма да постъпвате така, както би могло да се очаква от всяка българска инстанция, но пък то чуждото при Вас е само в "шапката" иначе всички служители са българи, които са хора с много хубави гени, но толкова уникални или самобитни, че с пълно право могат да се нарекат ... варвари! Но пък защо, Бога ми, да не сте такива, какво Ви пречи, та нали сте в България?      Освен това в първия вариант се включваше и разпращане на това писмо до всички възможни (да речем 5-10) медии, но аз реших че е по-разумно да се откажа от този мой ход (не че ще се закълна, че няма да го направи, но има едно, така, поне 95 %, а може би и 96, зависи, че няма да го направя)! Нека Ви обясня защо считам така (за да не си помислите че това е от особено уважение към Вас въпреки реакцията Ви). Ами, вижте, всичко зависи от ефекта на това действие, и аз мисля, че има поне две причини за това, където втората е, че медиите, почти сигурно, ще постъпят като Вас, т.е. ще ме игнорират, понеже те са реалисти и усещат, че с 5 лева няма да заинтересуват читателите /зрителите си. Ако ставаше дума за 50 или 500 лева, то тогава е друго нещо, или за телесни повреди, или за изнасилване (този път, предполагам, на малко момче, понеже жените са твърде тривиални, това вече е омръзнало на хората), но с такава смешна сумица никой няма да иска да се захване. А и освен това от моето писмо лъха анти-демократичен, дисидентски, бих казал, дух, аз намеквам, че нашата демокрация е унищожила голяма част от нашата интелигенция (от старата, де, тоталитарната), а пък никой не ми е виновен че съм учил толкова много, та сега да го правя на въпрос за джобните пари на едно първолаче (т.е. никой не ме е бил по главата да го правя, и сега младите просто избягват да учат, за какъв дявол им е, освен ако не е някакво MBA, където може и да няма истинска наука, но поне се печелят пари).      А пък първата, и по-важна според мен причина, е в това, че когато в обстановка на конкуренция човек критикува един от участниците, то с това той само повдига акциите на другите участници (така става и в политиката, и къде ли не), а пък аз нямам никакво намерение да вдигам акциите на конкурентните вериги магазини, защото всички сте един дол дренки (за да не използувам точно думите на бай Ганьо за политиците). Аз отивам при Вашите конкуренти просто за да сменя стереотипа (който води до остаряване, както разясних по-рано), и на базата на тяхното количество да компенсирам качеството; аз, общо взето, постъпвам така и с жените, винаги гледам да имам едно 3-4 под ръка, та като се скарам с едната да отида при другата да ме утеши (а то и нахрани, понякога, понеже, както намекнах и това по-рано, бъдещето принадлежи на женския пол).      Е, но пък след толкова труд да Ви пиша разни дълги и философски писма, то аз, естествено, ще закача това някъде по моите дузина сайтове, но, разбира се, анонимизирано. Примерно Вашата фирма ще стане, да речем, "Рог на изобилието", или "Панацея за всеки", или "Осмото небе" (що трябва да е седмо, примерно), и други варианти. Ще сменя също и адреси и прочее, така че ако човек иска да гадае за кого става дума, то да гадае, но всички прилики с действителни лица и инстанции могат да бъдат само случайни, както обикновено се казва в белетристиката. Това вече значително променя ситуацията, защото аз не пиша за "сульо и пульо", аз пиша за сравнително умни читатели. По-точно, ако приемем една скала от 1 до 5, където 1 е най-ниското, то тогава, примерно, рекламите (Вашите или на когото и да било) са предназначени за хора с ниво най-много 1 (но ако може и 1/2, за дебили, имбецили, морони, деца от забавачницата, и прочее), публиката за нашите (и чиито и да са) медии са хора доста под средното, тук ниво 2 (но по-добре и 1,5), а пък моите читатели като правило са с ниво към 4, но не по-малко от 3,5. При това положение аз ще се адресирам до поне 2 пъти по-умни читатели, и това е редно да "хване дикиш". Но, отново, аз никого не обвинявам, защото който се адресира до по-проста аудитория дава това допълнително удоволствие на хората, че те могат да се чувстват значително по-умни от колкото са, те се извисяват в своите очи.      Ами това е, г-жа Шефовенска, мисля че всичко обясних, и се надявам, че няма да вземете това мое второ писмо като подсещане, а ще зарежете въпроса окончателно. Тогава аз ще мога да добавя и трета точка с някакви експертни правила за всеки бизнес, както и за купувачите от друга страна, така че това да повиши удоволствието на моите потенциални читатели, понеже две точки обикновено не си пишат (нека не Ви губя времето да разяснявам моята теза за минималната троица). И за да не забравя за това, а и за да Ви убедя, че съм сериозен в намерението си да приключа с Вас, то, ето, изказвам това и в поетична форма.      К_огато човека го стържи глада      Р_работи с главата си само про форма,      А_ трябвало би всичко тук да е в норма,      Й_обаче не е, и това'й срамота.      С (неизменното, макар и незаслужено, но справедливо) уважение:      Господин Дърташки      03.03.20?? (защото е празнична дата)   ІІІ. Трето (неизпратено) писмо      До г-жа Шефовенска, магазин "Мухоловка", филиал същия      Здравейте госпожо,      Нямате си представа колко много се радвам отново да Ви напиша едно писъмце (независимо от това, че Вие изобщо не благоволявате да ми отговорите дори и една думичка, дори и едно "гък", дето се вика не казвате). Как сте Вие, добре ли сте, успявате ли да си изхарчите парите дето ги печелите на този доходоносен пост? А дечицата Ви как са? Ако не съм забравил Вие имахте една кукличка-дъщеричка, Ефилопа, струва ми се, дето често Ви разваляла ... сексуалното удоволствие с Вашия boy friend през нощта, защото ù никнели млечните зъбчета. Ама не се безпокойте хич, госпожо, те обезателно ще ù поникнат, че и ще ù опадат и пак ще ù поникнат (за да има какво да ù пада като остарее като мен, или пък като реши да си ги извади всите, за да си сложи една представителна, направо PR-ска, протеза). Ами по-голямото Ви чадо, момчето Гигантей (или пък беше Мармалей, или Бармалей, или Епопей? — то на стари години човек взема да изкукуригва по малко, но съм сигурен, че не беше Мъдолей) как е? Ако Ви притеснява това, че се ... напишквал през нощта, то хич и да не Ви пука от това, то ще мине и ще замине. И знаете ли кога ще мине, а? Ха, ха, ами когато на мъжа вземе да му става,\ то той да се напикава мигом престава,\ защото едно и също "устройство" се употребява — да, ето Ви го и в поетична форма. Поздравете ги от мен, госпожо, Буболина я ощипете по бузката, а пък Водолей — ах, да, той май беше само от тази зодия, пък името му беше друго, но както и да е, простете на дъртака, — му разрошете перчемчето (щото няма как да няма перчем, то и животните даже имат).      Та защо аз се сетих за Вас, а? Ами защото се появиха нови моменти, и аз вече изобщо не Ви се сърдя, нито на Вас, нито на г-ца Безименна, нито на когото и да било от Вашия магазин, който аз няма да видя цели пет години и кусур. Едното нещо е, че аз, обикаляйки Вашите конкуренти, се убедих, че те, действително, не са с нищо по-лоши от Вас, нито Вие от тях, разликите са само в някои нюанси. Също както с жените, нали? И ако човек се поразтърси малко то винаги ще намери нещо, или по-евтино отколкото при Вас, или по-хубаво отколкото при Вас, или не толкова досадни реклами, или по-близък до дома му магазин, или още нещо, че и няколко от тези неща наведнъж. Аз затова Ви се чудя малко защо постъпихте толкова глупаво по моя въпрос, ама пък това си е Ваше право — всеки има основното демократично право да прави каквито си иска грешки, това е начина по който той се изявява, чрез грешките или греховете си, ха, ха.      Защото аз намекнах по-рано някъде, че имам разни предложения (които Вие няма да искате да приложите защото са ... логични), и поне по въпроса за лошите банкноти имам едно твърде лесно такова, но не исках да Ви го кажа тогава, като си го пазех, за да изразя с него благодарността си към Вас като ми върнете петтях лева. Да де, ама Вие нищо не ми върнахте, а и аз няма да Ви пиша повече мили писъмца, така че не виждам защо да не Ви го кажа сега, нали? Искам да кажа, че сега мога да Ви го кажа без да рискувам нищо, понеже това писмо просто няма да стигне до Вас! Пак ха, ха, скъпа ... Венска — нали ми позволявате да посъкратя така Вашата мила фамилия, понеже е бая дългичка, — защото, ами, аз чисто и просто не смятам да Ви го изпращам (поне след това "интимно" встъпление това трябва да е ясно), и след като Вие нищо няма да научите, то аз мога да Ви кажа каквото си искам, нали? Също както и с Дядо Господ, човек може ако иска да му се моли, ако иска да го псува даже, но няма как да го види наистина, така че моят подход в случая не е чак толкова парадоксален колкото изглежда. А поредното ми (за мен, или първото за Вас) гениално предложение по въпроса е да инструктирате Вашите касиерки да приемат всякакви негодни банкноти, стига да е ясно, че не са фалшиви, които после да връщате в БНБ, която просто е длъжна да ги приеме, че и да Ви благодари за почина (ако го направите на почин, с който може дори да печелите клиенти)! As simple as that!      Просто и ясно, нали, без никой да се бръкне в джоба, и хем вълка да е сит, хем агнето да е цяло, ама на Вас Ви се било дощяло да не ми обръщате никакво внимание, което ми се вижда глупавичко. И аз, като умен (или поне много учил) човек, се интересувам от това, защо някой ще постъпва против интереса си, в свой ущърб — понеже хилядите левове оборот, които губите от мен са си факт, в това не може да има никакво съмнение, гарантирано от Дъртю (също малко си посъкращавам дългата фамилия, за по-голяма интимност между нас). И не мога да стигна до еднозначен отговор, но виждам само 2-3 възможности. Едната е, че аз може да пиша, че става дума за баш-шефа (защото Вие си имате винаги дежурен управител, но това не е същото, това е "гръмоотвод", тъй да се каже, той /тя не вземат решения), но истинския управител на магазина се крие "в дън гори дълбоки" (според народния ни епос). Това е възможно, но ако е така, то това си е чисто негов проблем, защото един началник винаги трябва да се стреми да има преки контакти с хората отдолу, било то негови служители, било то клиенти в случая; една от основните грешки на всички началници, не само сега, ами и da che mondo è mondo, демек "откакто свят светува", е в това да се доверяват на хора, на които не трябва да се доверяват, т.е. на тези от близкото им обкръжение, които знаят как да ги коткат и будалкат.      Друга възможност е Вие да не можете да проумеете моите "бисери", понеже, нали, съществува древната латинска поговорка, да не се дават перли на прасетата, защото те не им харесват, не стават за пълнене на тумбаците им. Е, тук, признавам, вината би могла да е моя, защото аз, по неволя, надценявам опонентите си, считайки, че и те са толкова умни като мен, но това не е съвсем така, понеже аз гледам да използувам съвсем прости, шаблонни за даден език изрази, и ако Вие лично не ги разбирате, то винаги можете да ги маркирате и да попитате Гугъла какво значи това, те си имат дори и меню на "разпознаване на езика" и то може би ще проработи в случая, но и всеки браузер ще Ви каже нещо подобно, ако му поднесете такава фраза в кавички. А аз и затова публикувам това мое бая дълго (както започва да става) писмо, та да може моите хиляди бъдещи читатели сами да преценят дали могат да ме разберат, или аз държа такъв високопарен език, че само големи ерудити могат да постигнат моите мъдрости.      Трета възможност, е че Вие усещате подигравките ми, и не искате да ставате обект на тях. Е да, де, но какво да направя аз, да завеждам дела ли, а? Въпросът е елементарен, и аз считам, че една подигравка винаги е за предпочитане пред обвинения и нагрубяване. Освен това тази Ваша "политика на щрауса", да криете главите си в пясъка и да отбягвате неудобните въпроси не ги разрешава, нали? По този начин Вие чисто и просто се излагате, като неспособни да вземете най-простото решение (т.е. да ми възстановите петолевката). Аз се опитвам да Ви оневиня доколкото мога, като приема, че Вие, вашите PR-овци, сте свикнали да реагирате на стандартни, което в повечето случаи означава глупави, ситуации, и когато някой Ви изправи пред добре мотивирано искане Вие просто се "панирате", не знаете как да реагирате, на това не са ви учили, а Вие нямате право да реагирате самостоятелно, магазина не Ви е бащиния, Вие се обърквате и ошашавяте, когато някой е толкова дребнав да си иска някакви-си пет лева (такива клиенти не трябва да има, нали?), които Вие, ама очевидно, можете да му ги дадете, но какво ще спечелите от това? Казано с други думи, Вие до такава степен сте свикнали да ... будалкате, разбира се, клиентите си, че ако някой недвусмислено показва, че не може да бъде излъган с нищо, то Вие просто го оставяте, и отивате да лъжите другите, които могат да бъдат излъгани с нещо — примерно, че могат да спечелят не пет, а 20, 50, 100, 500, или дори повече (да речем някоя лъскава колица) лева. Така че това е много вероятен мотив, Вие просто елиминирате непечелившите ситуации.      А има и четвърта причина, която може да се разглежда и като вариант на предишната, и която ми се вижда също доста вероятна, а именно това, че аз изобщо не се държа като просител, аз нищо не моля, аз просто си искам правата, според мен, а Вие не сте свикнали на такова отношение. Вие сте там основно жени, и можете да давате (каквото и да било) ако човек Ви помоли учтиво, а не ако си го иска — като законен съпруг, примерно. Тази женска характеристика на услугите не би трябвало да е нещо особено ново, но като че ли на нея не се обръща нужното внимание (което аз може и да ù обърна в някоя от следващите точки). Така или иначе Вие, скъпа Венска, както и фирмата която представлявате, доказахте с този казус недвусмислено, че Вие не давате и пет пари за клиентите си, и то в един най-пряк смисъл, на недаване именно на пет пари! Ха, ха, нали, Вени? Но Вие не се притеснявайте особено, защото аз, както Ви казах по-горе, няма изобщо да пратя това писмо до Вас, и освен това аз честичко си се смея, ето така "ха-ха", или "хи-хи", или "хо-хо", защото човек на стари години е логично да стане, малко или много ... хахо, разбира се. Само дето ми позволявате да използувам, и то с основание, не само наклонени букви, а и надебелени (за което също съм Ви благодарен, както казах).      Та, както казах, ха-ха, но има и още един момент поради който Ви пиша това писмо (което Вие няма да получите, и като така няма да прочетете), и той е в това че мен, Вени, съдбата — ако мога така да се изразя — ме закриля. В смисъл че преди едно така две седмици аз, който винаги си носех дефлорираната от г-ца Безименна петолевка, реших да попитам една позната касиерка какво да правя с нея (като ù я подадох)? Като при това нека поясня най-напред, че "позната" тук не значи, че си пия с нея кафето (а още повече, че съм я опознал и изотвътре — if you see what I mean), а че просто се виждаме с нея едно 5-6 пъти годишно, защото имам някаква работа (свързана с пари, естествено, след като тя е касиерка) при нея. И какво мислите, се случи тогава, а? Ами, тя не ми отговори какво да правя с нея, не, тя чисто и просто я огледа няколко секунди, след което я сложи на една страна, а от другата страна взе най-горната петолевка от една купчинка и ми я подаде! Което беше приятен сюрприз за мен, понеже аз не бях и сънувал нещата да се разрешат така лесно, но пък излезе че съм бил в общи линии прав в моите разсъждения, че всяка касиерка, а още повече една голяма фирма като Вашата, би могла да постъпва така с клиентите си, ако е доброжелателно настроена към тях.      Да, ама Вие можете да тръбите наляво и надясно, че клиентът е първата грижа за Вас, и че, едва ли не, не можете да спите спокойно през нощта (със секс или без него, пак ха-ха), но само не и да проявите елементарна грижа за защита на интересите на клиента, която и няма да ви струва нищо, освен една доброжелателност. Да де, но при Вас излиза, че и безплатната доброжелателност трябва с нещо да се заплати. Брилянтно доказателство за моите тези, които аз ще развия по-нататък за да образовам малко моите интелигентни читатели (които са такива, защото тези, които не са, просто не ме четат — хайде хо-хо този път). А също и потвърждение за това, че аз може и да съм изкукал донякъде, но имам нюх за интересните теми, защото ако сега погледнете в началото на целия текст, ще видите, че аз започвам първото си писмо именно с думите, че това е един пример как от една муха може да се роди слонче. И то се роди, воистино се роди, няма това-онова, роди се в един магазин от забележителната (с това че не дава и пет пари за клиентите си) верига магазини "Мухоловка", такова слонче, което можеше чисто и просто да си погине, както die Milliarden und aber Milliarden миниатюрни ... сперматозоидчета си отиват за едното нищо съгласно волята Божия. Амен, един вид.      Обаче, добър и лош Дядо Боже, благодарете Му, скъпа Вени (с която аз толкова свикнах, че направо ще ми липсвате, без майтап), защото ако аз бях този, дето държи контролния пакет акции от Вашия магазин — и тъкмо за това Му благодарете, че не съм аз този човек —, то след този случай щях одма да уволня едно 2/3 от управленческия персонал, и 1/3 от редовия, просто така, за сплашване! Но пък, като стана дума за Господа, то нашия народ има една поговорка, че Той на бодлива крава (като мен, нали?) рога не давал, така че, ето защо такива като мен не държат контролния пакет дори на една тоалетна (или пък, да речем, на един крайпътен камък, или на едно улично паве, ако има още останали улици с павета), а камо ли на такава импозантна фирма като Вашата. Така че не се притеснявайте хич, госпожо, няма да Ви се случи абсолютно нищичко, поне във връзка с този въпрос.      Е, на това място аз вече ще Ви кажа отдавна очакваното "адио", макар че бих могъл да Ви разкрия още, че adio, разбира се, се разбива на: a + dio, и като така ще рече "(вървете) при Бога", или "останете с Бога", както е и с нашето "сбогом", което е руското "с Богом", но тук може да има едно интересно допълнение. То е, че, наред с Бога, съществува и дявола, който е също бог, само че от лошите (както и аз съм, или по-скоро бях, също Ваш купувач, само че от лошите), и поне в английския думата devil се разбива на deo + evil, т.е. "Злата сила". Така че, с малко повече въображение, човек може да изтълкува adio-то и като ..., ха, ха, "(вървете) по дяволите". Но за да не си помислите, че аз наистина Ви желая нещо лошо, нека Ви запозная и с едно мое малко поетично експромтче, та да се посмеете малко с Вашите служителки над глупавия Дъртю. То е нещо като кръстословица, и се чете и насам и натам, ето го:           Клиентът да го      Д_а обслужиме клиента е целта за нас,      У_трояваме усилията си за Вас,      Х_рабро бориме се с всякакви невзгоди,      А_ла к'во да прайм, печалбата ни води!      02.04.20?? (защото е точно след 30 дни)   ІV. Пет основни правила за MBA специалиста      Тази глава я пиша специално за учащите, а и завършилите, MBA (Master of Business Administration), защото техните програми може да имат и пропуски, а пък аз (като бивш научен сътрудник от БАН и затова безработен с идването на демокрацията — както обяснявам на някои места), може и да мога да формулирам нещата по-добре, или поне по-ясно за публиката и по-сбито (като представител на точните науки). При желание те всичките може да се сведат, след редица "софистицирани" доказателства до едно единствено положение, че бизнеса, и по-специално услугите, са една очевидна лъжа и измама, но това е силно опростяване на нещата, еклектична гледна точка, няма ли ли никакво разделяне все едно, че нищо не сме казали. При това тук започвам да ставам и малко по-сериозен (без да изхвърлям съвсем хумора — защото кой иначе ще чете сериозни неща ако те не звучат поне малко смешни?), като не твърдя, че това е нещо лошо, напротив, малко лъжа или маскиране на грубата действителност е необходима за хората (че и за животните), за да могат те да живеят някак, да не се отчайват още от самото начало (да речем, от стадия на ... сперматозоида, хи-хи). А се спрях на пет точки, защото, ами, ние имаме пет пръста, така лесно можем да ги изброим, нали?           1. Усмивката е най-лесната измама      Аз дори си мисля, че това е една от основните разлики на човека от животните, че той (including и тя) може да се усмихва, докато последните са далеч по-непосредствени, те могат да се радват или тъжат, но не чак да се усмихват (особено когато съвсем не им е до усмивка). Така или иначе това е една страхотна мимикрия, усмихвай се наляво и надясно и хората ще те мислят за добър човек! При тоталитаризма не ни учеха да се усмихваме и какво стана с него — ами, издъни се. А една добре отмерена, тоест добре престорена, усмивка залъгва, приласкава, че даже и обезоръжава. Тя е като парче кренвирш за едно куче, като чашка с млекце за едно коте, като зърна царевица за една кокошка, като разголена цица — ах, sorry girls, — за някой мъж, като шоколадче за някое дете, като, ами, морков за някое конче, или пък, ха-ха, хубаво биволско л##но за едно торно бръмбарче, и тъй нататък. Понеже никой — е, освен мен, де, — не смее да каже, че е лошо да ти се усмихват, но това си е чисто съблазняване, примамване, подхранка, само че не с нещо истинско, а с хитра имитация, усмивката не храни, и не чини и една стотинка.      Е да, но това е от гледна точка на клиента, и ако той е умен (като мен, а такива практически няма), но за всеки магазин или друг обслужващ обект без усмивки не може. Разбира се, че прекалено обобщаване е опасно, но то е опасно в някои частни случаи, а не променя общия случай, който е такъв, че ако не можеш да се усмихваш абсолютно независимо от твоето настроение в момента, то не ставаш за търговец, а и за каквато и да било професия свързана с обслужването. Усмивката е първата измама, която един търговец може да поднесе на клиента, тя не му струва нищо, и той просто е длъжен да започне с нея. А и учтивостта, най-общо казано, е един допълнителен плюс, който се предлага на клиентите, и като маниер на заблуда, и като реклама за добри обноски, и като балсам за запълване на празнотата от похарчените пари (ако мога да се изразя така прочувствено)           2. Нужно е често да се "мъти водата" и нарушава стереотипа      Това е едно основно търговско правило, но далеч не е очевидно, и надали в някой учебник за MBA го пише. То може да се перифразира още и като: да ошашавим клиента с каквото можем, но аз акцентирам не толкова на измамата, а на начина, по който тя се провежда. А жаргона за мътене на водата е от бита на рибарите, но то и думата балък у нас е тъкмо от там, тя значи дословно "риба" на турски, и е ясно, че колкото по-трудно купувача може да се ориентира в нещо, толкова по-лесно той може да бъде излъган. Аналогично и промяната на стереотипа е нещо, което хората не искат да правят, защото това изисква повече внимание, и тъкмо на тази въдица доста често ги хващат, т.е., както аз споменах още в първото писмо, "овчиците" и другите "тревопасни" ги дебнат все на едни и същи места, защото последните не искат да си сменят маршрута, докато хищника той и по това се познава, че може бързо да се адаптира.      Ето ви няколко примера. Да речем, хлябовете, или каквото и да било, са подредени по някакъв начин, и човек научава къде е по-скъпия или, респективно, по-евтиния, затова някъде веднъж в месеца местата трябва да се разменят, за да може някой да вземе по навик нещо по-скъпо; освен всичко останало това създава и илюзия за новост, а пък е ясно, че хората искат все нещо ново (àко и от философска гледна точка на този свят да няма нищо ново поне от времето на Вавилон). Или дадена марка олио се продава 2-3 седмици малко по-евтино, и когато хората се ориентират че тя е по-евтина и почнат да я купуват, то тя трябва да поскъпне изведнъж, и на нейно място да дойде друга, после трета, и така нататък докато пак се стигне до първата, като продължителността на този цикъл съвсем естествено варира, за да не може купувача да разбере зависимостта. Или се продава нещо много сходно, или по съставки, или на съседно място, или си прилича по нещо друго, но и се различава по нещо, на което купувача се предполага че няма да обърне внимание, било то грамаж, било цвят, било процент на имитация, и т.н.      Но не си мислете, че това е трудно да се прави от един магазин, понеже той има добра информация (особено с днешните компютърни системи) за това кое и как се продава, така че щом нещо започне да се купува повече, то цената му автоматически трябва да се вдигне, или обратното, независимо от себестойността на стоката за магазина. Това, че цената на всяка стока се върти около себестойността ù, е ясно (защото ако не е така то тя или няма да се произвежда, или ще се продава по-скъпо, ще се ориентират други производители към нея, и т.н., тук има отрицателна обратна връзка, която стабилизира системата на пазара, но това са азбучни истини), обаче клиента трябва да стои абсолютно в мъгла по отношение на тези въпроси; каква е реколтата тази година, или наличността на пазара, и прочее, са неща с които само магазините могат да спекулират (буквално "отразяват", разбирай в паметта, в латинския), но не и клиента, иначе той ще вземе да печели, а пък той не е фирма, той не работи за печалба, това би било нечестно според магазина.           3. Рекламата трябва да заблуждава, а не да информира      Аз не знам как е с другите, но аз лично, като представител на точните науки, все още, подсъзнателно, си мисля, че рекламата трябва с нещо да ориентира купувача за стоката, но това не е така, това никога не бива да става така, или поне ако специалистите по реклама си знаят работата! След като целта на всяка реклама е да заблуди клиента, то е ясно, че тя не трябва да информира, а да заблуждава, най-малкото да внушава на клиента, че само в този магазин може да намери това, което търси, при най-изгодни условия (което, очевидно, не е възможно в условия на наситен пазар, там всички фирми трябва да са при еднакви условия, така че няма, и не може да има, причини за трайно надмощие на един магазин или фирма над другите). Тъй като клиентите, обаче, вари ги или ги печи, са си балъци, то не може без реклама, тя е душата на търговията. Но има значение и това да не се престараваме прекалено с реклами без покритие, понеже това отпъжда клиентите, така че последните трябва — само формално, наистина, но все пак, — да не могат да се хванат за нищо.      Тук не е достатъчно само да се разчита на теорията на вероятностите и на наивната надежда на купувачите, че те ще спечелят а някой друг ще загуби, тук трябва да има и начини (и то има) да не се стигне до изплащане на дадени заработени печалби (поради изтичане на срока, или поради недостатъчно количество от един единствен номер, или пропуснато нещо дребно, и прочее), или и изплащането да е в стока от магазина, и други трикове. Освен това всички реклами се адресират към възможно най-глупавите клиенти, към такива с ниво на забавачница, което, естествено, не отговаря на действителността, но това е мотивирано, от една страна с това, че тъкмо малките деца или старите (и изкукуригали) хора са тези, които влияят на покупките, т.е. много клиенти купуват за да угодят на такива хора, но също така и защото всеки клиент, слушайки тези глупости, си мисли, че той, сигурно, не е чак толкова глупав та да се хване на такава гола въдица (дето се вика, на топченце от стиропор, не и на нещо наистина ядливо), и тъкмо това демобилизира хората, те се отпускат, и както не вярват така и запомнят названието на артикула, а то това е основната цел на всяка реклама. Така че щом хората искат да бъдат заблуждавани (което, да го кажа в скобки, е латинска поговорка: mundus vult decipi, и значи точно това), то те и трябва да бъдат лъгани, иначе ще останат недоволни (че дори не могат да ги излъжат като в другите магазини).           4. Трябва да се задоволяват страстите на клиентите,      дори и когато те не са морални, а аз бих казал: най-вече когато те не са морални! Защото какво е моралът, ако не съвкупност от правила, които би било хубаво да се спазват, но, уви, живота на този свят е "с`урав и к`урав", така че щом за нещо се плаща, то значи то е хубаво. Услугите трябва да предлагат услуги от всякакъв характер, и те в общия случай го правят. Но аз подчертавам думата страст, понеже тя (поне в моето виждане) е свързана със ... животното (в нас), тя не е разумно желание, нито правилно, морално, и прочее, тя означава най-често именно неразумно и глупаво желание (примерно: да напълним тумбака, или да замаем главата, или да покажем че имаме много пари, за да ги харчим за ненужни неща, и т.н.)! Без да се отвличам особено нека приведа няколко сродни думи, които тръгват от латинския, но и от по-рано (ако човек се разтърси), като: passion, pasture, pastor /пастир /паша, пасти, паст-уста, pass (като преминаване, бродене, като животно на паша), пустош, и други (че и Пасхата, но това изисква по-дълги обяснения). Тоест предназначението на услугите не е задоволяване на основни потребности, а именно на животински и неумерени страсти, и те могат да станат умерени, или ако човек има добър морал (което практически е фикция), или ако той няма достатъчно пари, за да задоволява всичките си страсти. По тази причина услугите трябва да предлагат, и те го правят, все по-нови и недостигнати наслаждения.      Ако някой MBA дипломиран вземе да си мисли, че това задоволяване на низмени (най-често) потребности и лъгане на хората, особено в интерес на користно забогатяване, не е хубаво и морално, то аз не мога да не се съглася с него /нея, но това е така, понеже такова е обществото ни. В консумативното обществото всеки трябва да консумира, и по този начин да изрази грижата си за другите! Цинично казано, ако някой има нужда от забърсване на задните части, то той може и да може да го стори сам, но в нашето общество е длъжен да потърси някой специализиран в това и да му плати, като за целта той трябва първо да се снабди самият със средства, така че трябва, на свой ред, да забърше нечий чужд задник! Това може да не е морално, но на това се крепи днешния свят, а пък, в крайна сметка, то не е нещо по-лошо от това да убиваме другите за да се нахраним, понеже ние тъкмо това и правим, ядем други живи същества (а често ги убиваме и без да ги ядем, когато става дума за хора, просто по ... морални подбуди)! Така че цялата мислима моралност се състои само в някакво разумно умерване на страстите, но не и в отказване от тяхното задоволяване, и без услугите нашия съвременен живот ще загуби основните си прелести.           5. Услугите са женски фирми      Това е едно естествено продължение на закона на Паркинсон, и аз не мога да претендирам за откривателство в тази област, мога само да се мотивирам като дефинирам грубо (или работно) мъжките и женските индивиди. Мъжкият е този който покорява като прониква, и най-често унищожава, другия обект или индивид или фирма, докато женската е тази, която покорява като поглъща, и най-често пак унищожава, но и използува, покорения обект или субект; други начини на покоряване не може да съществуват, а други начини на живот без покоряване, т.е. без установяване на надмощието (или поне опити за това) на индивида или фирмата над другите, не може да има (поне в нашата Вселена), понеже целта на всичко живо е то да прогресира а другите да погинат. Това е опростено, но справедливо твърдение, и от него се вижда, че женския подход е, в крайна сметка, по-правилния, по изгодния за всички, при него нищо не се губи, докато мъжкия подход е едно прахосничество на сили и материя.      Сега, аз не твърдя, че всеки работещ в сферата на услугите трябва да разбира такива философски разсъждения, но те трябва в общи линии да са му ясни — поне като нещо заучено, което после може и … да се забрави, но пък ако първо не се научи то как после да се забрави, а? —, и той да защитава интересите на своята страна или клика (или пасмина, ха-ха), защото на него затова му се плаща (или пък сам си вади по този начин парите). Та доколкото услугите са женски по своя характер, то е съвсем естествено те и да се окупират, все повече и повече, предимно от жени, и те на свой ред (дори и услугите да не бяха женски дейности) неизменно налагат отпечатъка на своя пол (което ще рече, хмм, желание за предлагане, стига да могат, и когато клиента се приближи достатъчно близко до тях, да отворят своята паст и да го глътнат на един залък, ако той не отскочи достатъчно бързо назад). Така че сексуализацията във всяка една област може често да ни бъде от полза.      Та това беше моята помощ към едната страна на диалектическото единство от "предлагачи" и търсачи, so to say. След като в пост-индустриалното общество всичко трябва да бъде перфектно, то аз, ето, обясних как да направим едната страна, женската, измамната, пасивната, променящата се, мистифициращата, и прочее да бъде на висота. Сега пък да помогна и на другата страна, чийто представител съм и аз самия.   V. Пет основни правила за купувача      Е, тези правила също могат да се сведат до едно единствено, а именно до това клиентите да търсят истината за това, което им се предлага, и да противодействуват по ловък, мъжки начин на всички женските коварства на магазините или фирмите за услуги. Но, както казах по-рано, когато всичко е в един кюп то нищо не е ясно, така че аз и тук ще изброя пет най-важни момента, които един "пекан" клиент трябва винаги да има в главата си и да ги следва.           1. Всичко безплатно се плаща от клиентите      Рекламите преди всичко, защото те не се плащат, но и сумата други безплатни неща (примерно: голям паркинг, някаква почерпка от време на време, разни листовки за лотарии или томболи, намаления или промоции, чашка кафе или нещо друго, или просто наличие на ... тоалетна, ако щете, и други), естествено, се плащат от клиента, т.е. от всички клиенти, а се ползуват само от някои! Аз съм говорил за това някъде преди четвърт век, а съм изяснявал и етимологията на самата дума реклама, която, naturellement, е вариация на рекламирането, т.е. връщането, обратното искане, защото фирмата дава пари за нещо, а после си ги иска (и ги взема) от клиентите, понеже няма от кого други да ги вземе, нали, а тези фирми не са благотворителни, те работят за печалба.      Това уж е очевидно, но хората (бидейки балъци, както казах) си мислят, че повече безплатни плюсове е по-добре, но то не е така, като цяло, защото това означава, че цените трябва да поскъпнат още, за да се покрият тези плюсове, и ако вие сте от тези които ги ползуват, то тогава добре, вие си плащате това което ползувате, но ако не сте от тези клиенти, то тогава плащате за другите! Тоест тези, които купуват нещо от такива магазини, плащат и рекламите за тези (като мен, да речем), които не ги четат (но рекламите са отпечатани, някакви разходи за тях са направени). Правилното съотношение е: пито – платено, но с безплатните неща става донякъде като с храната на "шведска маса", и от това губят предимно клиенти, които правят дребни покупки и не ползуват в изобилие предлаганите плюсове. Така че, господа, ориентирайте се правилно, и може би в редица случаи да е по-добре да купувате от някое дребно магазинче, защото там цените уж са по-скъпи, но може и да не са заради сведени до минимум плюсове; и освен това там продавачите ще ви научат, ще ви поздравяват лично, и т.н., това може и да е за предпочитане от някои.      Така, и понеже преди това говорих доста за усмивките, то и те, доколкото са безплатни, по някакъв начин ни излизат през носа, както се казва, просто, един вид, ни хипнотизират. Също и разни форми на представяне, пожелания за приятен ден, и прочее, поне мен лично, винаги ме карат да заставам нащрек, защото това е първата, встъпителна част от измамата.           2. Всички магазини са еднакви в главното      Това също би трябвало да е очевидно, с магазините е като с политиците, или като с мацките /пичовете, и в други подобни ситуации, това което е различно са само детайли. Е, спор няма че те тъкмо детайлите са интересни, но това е от емоционална гледна точка, а пък един клиент да встъпва чак в емоционални отношения с някой магазин ми се вижда пресилено, твърде ангажиращо. Така че и не встъпвайте в такива отношение, избирайте най-удобния с нещо магазин за вас, и често го сменяйте, за да не би да изпуснете нещо още по-изгодно. Защото смяната е един опит да се компенсира качеството с количество, което не може точно да стане, но до голяма степен е така, това е изпитан метод, така няма да ви е скучно, и няма опасност да се пристрастите (както аз към магазин "Мухоловка", например).      Още нещо, щом услугите са женски, то пък клиентите са мъжки (дори и да са жени, нали?), така че просто поддържайте няколко "мацки"-магазини и ги редувайте, за да сте рахат. Но пък като мъжкари не си мислете, че можете да излъжете "женската", защото магазина има повече възможности от вас да ви излъже, има не баш интуиция, но информация, там хората са професионалисти (в надлъгването), докато вие сте дилетант. Канят ли ви — яжте, гонят ли ви — бягайте.           3. Купувайте предимно базисни стоки      Това също е нещо, което аз съм разяснявал отдавна, и то е въпрос на здрав разум, защото чак такива модерни магазини, а и въобще масови услуги, като днешните има някъде от век-два, преди беднотията, народа, си е правел почти всичко сам, и е купувал само базисни стоки, като: брашно, олио, захар, сол, някои платове, инструменти и оръжия, и т.н., но не и, примерно, наготвено ядене, дето трябва само да го стоплиш в микровълновата за 1-2 минути. Като минете към базисни неща вие ставате просто по-независими от услугите, вие си намирате някаква всекидневна работа, придобивате цел в живота, ако щете, а пък ако позволявате да ви водят за носа ставате бетер малко дете, дето не може само, дето се вика, нито носа си да издуха, нито дупето да си забърше, ставате фиксирани към магазините! Фиксирани или зависими или магазиномани (shop-maniacs), а това не е здравословно и рано или късно ще ви навреди.      Сега, то е ясно, че готовите неща пестят време, но те са и стереотипни, те не са приятни или вкусни, те са едни и същи, те са индустрия, а вече и не са натурални, и много други неща дето не са. Яжте ги (или ги обличайте, и прочее) ако щете 5 дни в седмицата, но поне през почивните дни си направете нещо сами, и то хем ще ви излезе 2-3 пъти по-евтино, хем ще ви ангажира с нещо различно, вие ще имате активна почивка, и хем, като е ваше, то и ще ви хареса. Никога не забравяйте че големите супермаркети са за ... популиса, за простолюдието, не за богаташите, те не искат масова продукция а нещо елитно, а в суперите нищо не е елитно, то може да е лъскаво и практично и модерно и прочее, но то е масово за да бъде изгодно, то не е лично творчество или нещо изработено на парче. Просто не знам как по-ясно да го кажа, но сумата неща, които по-рано, при бай Тошо, при когото хич не беше лошо, хората масово си правеха сами, сега ги намираме наготово в магазините, но това не толкова ни помага, колкото ни пречи, тези неща ни отегчават, докато по-рано в домакинствата винаги имаше домашна работа и тя правеше живота по-интересен, не ви будалкам.           4. Търсете изгодната алтернатива      Е, от това по-очевидно правило трудно може да се намери, но малцина са хората, които го спазват. Защото под алтернатива аз имам предвид че, примерно, ориза, картофите, макароните, и други подобни неща имат подобни функции в готвенето; или още: всякакъв вид зеленчуци са взаимозаменяеми в широки граници, или различните варива, или различните видове месо, или плодове, и прочее и прочее, но въпреки това човек отива с някаква нагласа в магазина, и точно това, което търси обикновено (напук на нас) се оказва по-скъпо, а друг път, когато не търси това, то точно то е евтино. Това е един вид както когато чакате някой автобус и гледате че в противната посока вече са минали три такива, ама във вашата още няма нито един. С други думи, купувайте това, което в момента ви предлагат изгодно, и си променяйте бързо плановете; магазините тъкмо на това и разчитат, че хората ще търсят някои неща в определени периоди, а и сумата стоки зависят от сезоните, но, така или иначе, хората често не могат да си улучат фазата!      Този въпрос със фазата е съвсем очевиден (е, за мен, де), и поради това се правят периодично разни промоции, ама за ден-два, най-много за седмица, и когато човек най-после се накани да търси това, което е видял, че е било евтино, то вече било станало скъпо. Учете се някак-си да се носите по вълните на предлагането, а не да му се противопоставяте, и положително ще се чувствате по-щастливи. Избягвайте също, доколкото е възможно, и извън-сезонните стоки, те не са естествени (ако, въобще, може да се говори за нещо естествено в днешно време). Примерно, няма никаква нужда да купувате през зимата тиквички или домати или краставици и прочее, защото ще дойде време когато това ще е пет пъти по-евтино но тогава на вас това няма да ви се яде; вярно е, че това което аз предлагам означава да се храните донякъде като ... камилите, но сезоните винаги се менят, така че смяна рано или късно ще настъпи, в природата всичко е урегулирано от хиляди и милиони години, а това, което днешната индустрия и стандарт на живот ни предлагат, е нещо твърде ново и неизпитано, то може да не е на хубаво, освен дето е към три или повече пъти по-скъпо.           5. Чупете стереотипа      Това нещо аз го споменах още в първото ми писмо до "Мухоловка", че те ми напомниха, че аз много се застоях при тях и това не е здравословно, което наистина е така, независимо от майтапа. Животът е адаптация, а човек, особено старите хора, не искат да се адаптират, те се придържат към навиците си, които вече са и демодирани, така че всяка възможност за смяна на стереотипа която ви се предлага е за предпочитане. Стереотип по отношение на магазина, на вида стоки /храни, на традиции в страната, на противене на някакъв формиран от рекламите стандарт, опитвайте нещо ново винаги когато можете и това ви е изгодно, но не когато и защото ви го предлагат! Защото "новото" за магазина е това, което те са направили за да ви примамят с нещо, това не е новото, което вие може да опитате, ако няма това, което търсите, или то е доста по-скъпо. С това, което услугите ви предлагат, вие се губите като индивид, връщате се в забавачницата, водят ви за носа, и така нататък. В крайна сметка, щом клиента трябва да изпълнява мъжката роля, то той трябва да дава инициативата, а не жената-магазин, иначе излиза че, както казват англичаните, слагаме каруцата пред коня.      Така че, ето, ако сте на ясно, че всичко безплатно се плаща и усещате кое е то в даден магазин гледайте да не се минете да не го използувате; ако обикаляте и сменяте (поне от време на време) един магазин с друг, вие и ще сте по-ориентирани за цените, и ще можете да сравнявате, ще правите обективни преценки; ако купувате основно базисни стоки, вие и ще проявявате повече лично творчество, и ще избягвате разни ненужни оскъпявания при обработката на продуктите (и добавки на всякакви E-номера за сурогати), и ще ядете по-натурална храна; ако търсите изгодната алтернатива ще икономисвате по нещо, а и ще консумирате неща в естественото им време на разцвет, и няма да гребете срещу идваща вълна (та да я направите и по-голяма с вашия принос); а ако чупите стереотипа ще се поддържате във форма, по мъжествен, готов за нови "битки" с поредните услуги, ще живеете интересен и активен живот, а оттам може би и по-дълъг (кой знае?).   VІ. Рекапитулиращо заключение      Ами рекапитулацията е такава, че всяка фирма която губи клиенти е на чиста загуба, защото практически няма никакви обективни обстоятелства тя да има тези клиенти а не другите, т.е. тя е била възнаградена с тях по някаква случайност, афинитет или симпатия, а тези неща трябва да се пазят и уважават. И това писмо, което започва с едно дребно оплакване към търговската верига със сполучливото (според мен) название "Мухоловка", постепенно се разраства (защото това е една от характеристиките на гениалните умове — като моя, де —, да виждат напред в развоя на събитията) до едно ръководство както към магазините, така и към клиентите, а ще се разрасне и още малко поради следващата точка, на която ме наведе едно нощно посещение на моята муза (тя, музата, ме посещава обикновено нощем, защото тогава съм най-податлив на нейните инсинуации — когато дясното ми полукълбо дреме уморено от дневния труд лявото ми такова си "лафи" с една или друга муза, защото аз имам няколко, и после пък полукълбенцата ми си разменят информация тъй както, ако си позволя това simile, два хетеро-, или пък хомо-, -полови индивиди се разменят хормонални секреции).      Така, ала нека първо ви споделя моите етимологични виждания за самата дума "клиент", които също са интересни и свързани с името на тази верига магазини. Е, тя трябва да идва поне от Древна Гърция и е свързана с коренната сричка кле- — какво гениално прозрение, а, направо се чудя на себе си понякога —, която може да означава и чупене, тряскане на нещо (но сега нека не се отвличаме с това), но в случая означава някакво прилепване и оттам напластяване, натрупване. За да се убедите в това мога да спомена думите: клей (руска), kleben (немско), glue (френско-английско), глутена (който на руски е клейковина), и други подобни, т.е. идеята е прозрачна, клиента се лепи към магазина както мухи на мед (или на мухоловка)! Обаче това е неизбежно, няма смисъл да си мислим, че то може да се премахне, така че както магазините или услугите трябва да съществуват, така и купувачите или клиентите, това е едно неизбежно диалектическо противоречие (стига да не се стига до парадокси и антагонизми).      Да, но все пак нещо може да се направи това противоречие да е по-гладко и безкризисно, което според мен (в стила поне на философите-хуманисти от Ренесанса) може да стане преди всичко чрез добавяне на малко повече разум в системата! Което аз и правя често, а направих и тук. И освен това като се помогне на по-слабата страна да се засили, та тази борба да е колкото се може по-справедлива, нали така? Да но по-слабата страна в света на капитала е тази, която има по-малко капитали (елементарно, скъпи ми Уотсън), т.е. купувачите, така че аз затова помагам повече на тях. И какво трябва да направят те, а? Ами, да следват перифразирания лозунг на ... Маркс, а именно:   VІІ. Клиенти от всички страни, обединявайте се!      Ами така, де, вместо да се делите един от друг най-вече с това, че едни имат пари да си купуват всичко, а пък други нямат, то по-добре да си подадете ръка и заедно да се борите /борим с фирмите за услуги. Защото ако има съгласие могат да се вземат най-различни мерки, особено в условия на демокрация, това е ясно. И затова аз ще предложа няколко, пак пет за определеност, мерки, които да помогнат на клиентите, без, обаче, при това да навредят на магазините. Виждате ли, такива случаи са възможни, ако се прилагат разумни неща и по разумен начин (примерно, ако се върнем назад във времето, премахване на робството, или на крепостничеството, или въвеждане на социални и пенсионни осигуровки, и други подобни). А мога да ви припомня и последните драстични увеличения на акцизите (положително над 10 пъти или 1000 процента!) на алкохола и най-вече на цигарите; понеже цигарената индустрия се посъкрати, определено, да речем 3 пъти, но при 10-кратно увеличение на данъците, то държавата и фирмите пак са доволни, а пък пушачите пак си пушат, предимно от келешлък. Така че може, нали? Ами ето какво предлагам аз.           1. Да пише че рекламите лъжат      Да, защо не, какво пречи на всяка една рекламна листовка да пише накрая, дори и с дребни буквички, че всяка реклама има за цел да заблуди купувача, или че рекламите могат да заблуждават, или че рекламите не дават вярна информация за продуктите, и други подобни формулировки в този смисъл, но ако се рекламира накратко някакъв продукт, то в края трябва да се каже нещо на скоропоговорка, и най-краткото е "рекламата (може да) лъже". Който иска да се лъже да заповяда, а който не иска да внимава, това е. Ами ето как е с цигарите от няколко години, на всяка кутия пише, че тютюнопушенето убива (или нещо подобно), което, логично погледнато, е абсурд като твърдение, защото всяко нещо убива, живота убива, няма човек който да се е родил и който да не умре рано или късно, дори спането в кревата може да ви убие (ако не се събудите някой път — което аз съм си пожелал за себе си); или пък, иначе, че това вреди на другите, но всеки човек със съществуването си вреди на другите (като, примерно, намалява кислорода, пречи за кариерата на другите, гледа как да ги излъже с нещо, и т.н.). Та в резултат на тези тъпи надписи, или по-скоро на цените, истинските пушачи намаляха (поне сред новите), но много хора пушат именно защото знаят, че това не е хубаво — то така е със всеки "грях" (примерно със сексуалните извращения, или наркотиците), мнозина го правят за да опитат как ще се чувстват като грешници —, а пък непоправимите пушачи са си намерили колая като си пълнят цигарките сами с нелегално купуван тютюн (за което контролните органи затварят очи, защото това е вид болест, иначе лекуването им ще излезе по-скъпо за държавата).      Така и тук, ако на всяка рекламна листовка (а аз мисля, че няма проблеми и да не е с най-дребни букви, може да е и с едрички) пише, че рекламата може да ви излъже, то мнозина ще се заинтересуват да видят с какво, именно, искат да ги излъжат, това положително е така. Но тези, нека да са малцина, но те са хора, все пак, които искат да бъдат лъгани, ще могат да бъдат, no problems. Само че всичко ще е чисто и прилично и това изобщо не пречи на начина на предлагане на тази лъжа, пак може да е с шарени цветове, усмихнати олигофренчета от всякакъв вид, и прочее, та да може и най-простия, или тъкмо той, да се почувствува сред масите, да се радва, че е като другите (дори това и да не е така, но защо на човека да не му се внуши нещо подобно с лечебна цел?). И, изобщо, нека отново напомня, или да подчертая, че рекламите са такива каквито ние самите, ако не непременно ги искаме, то можем да ги понасяме, те са обвързани локално и темпорално с клиентите към които са адресирани. А пък самите рекламодатели, магазините, и всички работещи в сферата на рекламата (а те може да откарат към едно 10-тина процента от всички, при днешната стагнация на капитализма тези хора стават все повече и повече), ще получат най-малкото една индулгенция в повече, т.е. ще имат чиста съвест (ако някои изпитват случайно угризения на съвестта), че те са добри хора, в крайна сметка, никого не лъжат с лоши намерения, предупреждават, а пък ако хората сами искат, то тогава, какво да се прави, но поне да им предложат един вид "евтаназия". Така че всичко зависи само от колективното желание на клиентите.           2. Да се пращат реклами само ако човек иска      То, всъщност, именно това е най-лошото на рекламите, че се пращат на хора, които не ги искат, а не че се пращат въобще (защото, за да дам пример, някои хора го предпочитат ... отзад, нали така, макар че повечето не са такива). Това нещо, в някои случаи се прави, понеже при имейлите си има опция за спам, и пратените там неща не ви безпокоят, и хората си ги пращат, и малко по малко е редно това да се разпространи за всичко. Вярно е, че ако не се действува внимателно това може да навреди на бизнеса, но, мен ако ме питате, едно поне 30 % от хората изхвърлят рекламите директно при пощенските кутии, други още толкова ги хвърлят като си ги занесат в къщи, най-вече тъй като не живеят сами и може децата или някоя баба или дядо да искат да хвърлят някое око на тях, от останалите поне половината блейкат през тях както блейкат пред екрана на телевизора без да им обръщат внимание, и едно надали повече от 15-тина процента ги изчитат с интерес. Така че целия номер е нещата да се обмислят.      И аз имам предвид не тези, които не искат, да пишат до фирмите — те не са кой знае колко много, едно 10-тина близки супермаркети —, че не искат да получават, а магазините да не пращат реклами на даден адрес, ако не получат изрична молба за това! Така всичко ще бъде ясно, и фирмите ще реализират една голяма печалба (априори казано 50 % поне), и нищо няма да загубят, защото който не ги чете, той и не ги чете, нали така, писаните рекламни листовки пускани в кутиите ни не ни продънват ушите като телевизионните, не, те са си тихички и кротки дразнители. Пък и харченето на излишна хартия не е без значение за всички нас, най-малкото може нещата да се лимитират до изпращане по имейл на електронни реклами, така да се каже, без хартия, което май е на път да стане масова практика. Нещо повече, ако се вземат и някои от мерките предложени в следващите точки, то мнозина може да почнат да искат да четат някои реклами, ако могат да намерят в тях полезни сравнения, така че по този начин може и самите реклами да се подобрят, всичко зависи от правилния подход. Нека напомня, че някакъв вид реклами са съществували откакто свят светува, но едно е да ти се рекламира нещо на пазара, където си отишъл да пазаруваш, друго е да ти го бутат под носа, когато ти не искаш — ами че пощенската кутия е лична собственост, откъде накъде всеки който иска да може да си изхвърля там боклуците, а? Пък и живото може да се адаптира, то затова е живо, и ако някой дразнител е прекалено силен и настойчив то човек, че и животно, просто му обръгва, свиква, и не му обръща внимание, а магазините искат да им обръщат внимание, нали?           3. Да се поместват данни за всички безплатни неща      Както и всякакви полезни за клиента данни, които се пазят някъде в икономическите документи, или се използуват от висшите служители в тях, но не са достъпни за масите. Примерно, % разходи за реклама (за седмица, за месец) от всички разходи на магазина, места за МПС на паркинга (% на паркинга към полезната площ на магазина), брой служители (в различни части на деня), количества от продадени стоки по типове, средна възраст на служителите, полова принадлежност, ей такива дребни нещица, но които могат да направят рекламите интересни за читатели със средно ниво на интелигентност (не само за дебили, както казах). Тук няма нужда да бъда прекалено точен, тъй като конкретните данни, волю-неволю, ще се получат като усредняване на усилията на различни вериги да предложат нещо интересно за купувачите, което да не ги излага повече от другите, но да бъде донякъде показателно. Защото, вижте, има различни гледни точки върху нещата, и ако за мен, като беден интелигент, не е важен броя на местата на паркинга или цените на тежките неща (примерно бутилки минерална вода), защото аз не пазарувам с кола, то за някои хора това може да е тъкмо това, което ги интересува; също и цените на базисни продукти, проценти на промоции (по сравнение на нормалните цени, какъв процент от стоките се продават на промоционални цени, това може да е интересно за всеки, то може да накара хората да се опитват да попаднат на промовирани неща и, както обикновено, да не улучат фазата); а има и чисто психологически момент, че когато се дават много данни, то хората се ... объркват в тях, не си правят точно тези заключения, които би трябвало, така че и излишната информация може да се използува за реклама, при повече умение.      А, и за всякакви игри и лотарии, скреч-карти, талони или карти за магазина, или търсене под капачката, и прочее, трябва някъде да е казано каква е вероятността за печалба, но не точно така, а един на колко хиляди или милиона души може да спечели това нещо (примерно, ако има 20 печалби по 100 лв., но са отпечатани 20 млн. такива билетчета, то значи печели 1 от 1,000,000 души). Това го изисква коректността (в надлъгването), но не бива да се мисли, че то ще намали особено хората, които ще се хванат на въдицата, по простата причини, че хората налитат (като мухи на мед) тъкмо на това, което е малко вероятно (и ако някъде им предлагат 1:20, примерно, да спечелят 1 лев, те те ще си кажат: "че за какво ми на мен 1 лев?", докато, виж, когато някоя лъскава колица мержелее на хоризонта и 1: цяла-България за тях е нормално). Вярно е, че така ще могат да се правят сравнения с други лотарии и вериги магазини, но, както споменах, колкото повече безплатни неща има, толкова по-високи стават цените за много неща (за да не каже за всички) в този магазин, така че винаги могат да се правят двояки изводи, което няма да промени особено ситуацията, освен дето тези малцина, които искат обективна информация, ще разполагат с нещо подобно.           4. Да се дават статистики за средна цена на стоки от даден вид      Да, статистиката е велико нещо, ако човек може да вникне в нея, но и когато не може той се опитва — ами нали се четат разни борсови бюлетини, резултати от конни надбягвания, тотализаторни игри, и прочее, понеже колкото по-трудна за анализ е една предметна област, толкова повече обикновения човек си мисли, че той именно е този, който познава нещата —, така че това може да удовлетвори и умните и глупавите, най-общо казано, купувачи. Сега, въпросът е труден, защото при свободното предлагане няма стандартно определени видове или типове стоки (дето се вика, някой може да вземе да произвежда хляб изобщо .. без брашно — знам ли как, но може и да може), но всеки един артикул може да бъде причислен към някакъв тип, дори и с цената на евентуална грешка, това може някак-си да бъде направено без задълбочени анализи и стандарти. Тези видове могат да бъдат, примерно: хляб (евентуално, бял, добруджа, типов, други), хлебни изделия (бисквити, фафли, кексове, и т.н.), снекове и други подобни, после слънчогледово олио, други мастни продукти, после бяла захар, други видове захар, захарни продукти, оцети, сол, яйца (евентуално по големини, тук поне има стандарт), мляко (прясно и не), млечни продукти (евентуално, сирена, кашкавали, други), месо с кости и сланина, месо от по-ниско качество, месо от по-високо качество, пилета (аналогично като при месото на няколко типа), плодове и зеленчуци (те си вървят заедно, защото, примерно, дините са вид ... ягоди, те не растат по дърветата, но и не са зеленчуци, но може да има също 2-3 подвида), алкохолни напитки (вина и концентрати), и други нужни неща.      Е, така излизат едно 50-тина графи, но и така да е, какво от това, ала може първоначално да се дава всичко в по-големи групи и те да бъдат 10-тина. При това е очевидно, че всичко трябва да се обръща към еднаква мерна единица, килограм или литър. Това изглежда (но само изглежда) сложно, понеже в магазините има едно стотина продукта от даден вид, но какво от това, съвременните компютърни системи ще работят практически еднакво бързо и за две номенклатури и за двеста (според народната ни поговорка). На първо време сравнение между магазините ще може да се прави, ако човек използува различни рекламни листовки (което ще бъде допълнено в следващия пункт), но това ми се струват интересни данни за всеки един, и за конкурентите, и за купувачите, и колкото и груба да е една такава статистика тя може да бъде интересна. Ако към всеки (или някои) типове стоки се дава и процента на такива стоки продадени на промоционални цени (нещо което всеки магазин обича да прави), това също би било полезно за някои клиенти, а и така всеки магазин ще може да се отличи с нещо пред другите (защото всеки ползува различни снабдители, и, съответно, цените по които се купуват продуктите може да са различни, така че един магазин може да предлага по-евтини пилета, друг месо, трети олио, и тъй нататък). Във всеки случай това вече ще бъде информация за продуктите, не само измама и лъжа; място за възможни манипулации и хитрини ще остава, но ще има и някаква обективност, а пък на фона на нищо (подобно) това вече ще е нещо (по-добро).           5. Да се въведат стандарти за нормални стоки от даден тип, и съответните статистики да станат по-изчерпателни; да се привеждат също и сравнения с 10-тина вериги магазини      Сега, трудния момент тук е определянето на типа. Ние въведохме едно название "установен стандарт" за хляба, но то стана основно друг вид артикул, не стандарт към който трябва да се стремим. Аз лично бих предложим да въведем ново понятие, което на български може да наречем точно така: тИп, и то да се разшифрова като "технологично изработен продукт"! Не виждам нищо сложно в това, при все че за всеки тип продукти той ще бъде различен, но, примерно, е ясно, че в тИп пресни колбаси няма да влизат продукти с чувствително съдържание на емулсия от свински кожички и картофено пюре, или пък към сладоледите няма да влизат тези с мляко на прах, а само с натурално мляко, или зеленчуците и плодовете трябва да бъдат доколкото е възможно натурални, и други подобни примери. Това малко ще усложни контрола за тези неща при производството, но най-простото решение е, че някои производители ще разрешават това, и там ще се извършва някакъв стандартен държавен контрол, а други няма да го правят, но техните продукти и няма да влизат в тази категория. Извън дадения тИп, може да има и същия тип стоки но не отговарящи на този стандарт (т.е. не тИп), нещо такова. Мене ако ме питате, ми се струва, че ако подобни мерки се вземат и въведат, то след едно 10-тина години няма да можем да си представи как по-рано сме живели без наличие на тИпове стандарти.      При едно добро типизиране на стоките — и това не е грижа на купувачите, самите вериги магазини и производителите ще се погрижат за това, за да се отличават с нещо, — вече ще могат да се правят добри статистики, тогава ще може да има и някакви централни ранжирания според даден параметър (или пък, примерно, някои клиенти ще могат да се абонират, срещу символично заплащане на, да речем, 5 лв. годишно, и да имат правото на всякакви мислими статистики по всеки параметър който си пожелаят). И, ей тъй, за пример, може да излезе, че веригата "Рог на изобилието" има паркингова площ 2.17 от магазинната площ, но пък тежките опаковки вода при нея са с 12 % по-скъпи средно от "Изобилния рог", който има паркингова площ 1.23, но пък има и безплатен тоалет за клиенти, черпи по кафе всеки снабден с карта за магазина, и други подобни. Това няма да ограничи възможностите за конкуренция между производители и търговци, а само ще я подобри, и поне по-добрите от тях ще са доволни от това (а по-лошите кой ги пита?).      И сега вече, на базата на добра възможност за сравнения и между магазините тези взаимни сравнения ще могат да се правят и от всеки един магазин! Искам да каже, че след като всеки магазин публикува поне веднъж в месеца (това не е речено да се пуска в кутиите на хората, то може да е закачено на сайтовете на магазините) статистика за тИпове стоки за себе си, то той може да добавя графи и за още 10 (или 12, както ви хареса) водещи вериги в страната (а те може да са и само 2-3, примерно за строителни материали, или за килими). Така и самите магазини ще се контролират взаимно, и гражданите ще могат да четат само за този магазин, който предпочитат, и да са информирани за всички, а и всеки магазин ще свикне да праща като файл неговите материали на конкурентите си (за да не могат да се оправдаят, че са сбъркали някои цифра, защото само ще ги копират). Е, това вече няма да бъде тази традиционна реклама-измама, с която сме свикнали, но пък и няма да е чак толкова затрудняваща магазините, т.е. тя няма да се мъчи да кара вълка да стане вегетарианец, не, пак ще може тук-там да се послъгва, но пък и лъжата, като е примесена с повече истина, пò ще хваща дикиш.      Ами това е вече всичко, и господа "мухоловци", и господа клиенти, включая и госпожите и госпожиците и най-вече тях, аз казах туй, което имах да казвам по отношение на подобряване на обслужването ни в ерата на всеобщото изобилие, което толкова задръства производството, че ще доведе, помнете ми думата, до по-бързото сриване на сегашното общество на капитализма (и преминаването към, може би, някакво общество на разумна осигуреност на всеки с основни неща, според стандарта в момента, което може и да не се нарича комунизъм, но ще е нещо от сорта, някаква по-задружна комуна). Защото това, което всеки един иска, не е да няма проблеми, това е неосъществима фикция, а да има лесно преодолими трудности, които да го карат да се бори с тях. Поради тази причина аз отново благодаря на магазин "Мухоловка" за тяхното, sorry, тъпо поведение, което ми даде възможност отново да сторя нещо добро за другите около мен, да им дам малко акъл, защото той при мене просто извира, ето на, като този прощален поетичен изблик:      Д_ощл`о е веч' вр`еме да с`е разпрощ`авам,      Ъ_ф корс че е тъй, но словесната мощ      Р_азбунена в мойта душа продължава      Т_ревожно камбанния звън ден и нощ;      Ю_рдек като мене живота познава.      04. 2019