Mucchio Di Petrarchezzi In Bulgaro (Или Куп Сонети В Стил Петрарка) — Силно Съкратено

Chris Myrski

In Bulgarian. Това е моята последна поетична книга на бълг., писана за 3-4 мес. в 69-та ми година. Това е уж любовна лирика, в стил Петрарка, но тя е по-скоро шеговита, секси, философска, че и научна.

 

Chris Myrski. Mucchio Di Petrarchezzi In Bulgaro (Или Куп Сонети В Стил Петрарка). 2018


The works of Chris Myrski
    Mucchio Di Petrarchezzi In Bulgaro (Или Куп Сонети В Стил Петрарка) – силно съкратено!    

© Chris MYRSKI, 2018



     Abstract:

     In Bulgarian. Това е моята последна поетична книга на български, писана за 3-4 месеца в 69-та ми година (понеже бързам, всеки момент може да тръгна за оня свят, нали?). Тоя път това е уж любовна лирика, в стил Петрарка, но аз съм си аз, и тя е по-скоро шеговита, секси, философска, научна, от всичкото по малко; състои се от 3 тетрадки, а има и Приложения на 3 езика. Тетрадките са с по 51 сонета (защото кръглите цифри не са хубави), посветени съответно на: тялото, името (т.е. –ната), и духа на жената. Освен това аз доста обогатявам нашия език, и със стари думи, и с диалекти, и с чуждици, и с измислени от мен, а и аз не просто пиша стихове, аз просвещавам хората, философствувам, наставлявам, поради което доста често има редица обяснения, но и не забравям да се шегувам. А, и под сонети в неговия стил аз разбирам, гледайки последните срички с римите, следното: ABBA CDDC EFGEFG, само дето при него последните 6 реда може и да варират. Тук са 10 % от стиховете.




 


 

 

 

 

 

 



MUCCHIO DI PETRARCHEZZI IN BULGARO



(ИЛИ КУП СОНЕТИ В СТИЛ ПЕТРАРКА)


— СИЛНО СЪКРАТЕНО


Христо МИРСКИ, 2018




     [ На корицата трябва да има картинка: разделено на две части поле, като от ляво е снимка на Francesco Petrarca, под която пише "Всепризнат гений на ранното италианско Възраждане", а от дясно е снимката на Христо Мирски, под която пише "Непризнат гений на късното българско Израждане". ]






На колегата Франческо Петрарка посвещавам  


     С пожелание за щастлив живот на оня свят, легнал до вечно младата гръд на неговата Лаура, ухаеща на парфюм "Hot Paradise Nights", посмуквайки лекичко, като угаснала pipa, лявото ù (освен ако не предпочита тя да е от ляво, и тогава дясното) capezzolo.


     П.П. Че на оня свят може да се живее, ако той съществува (но пък никой не е доказал че не съществува), е повече от очевидно (защото иначе нямаше да го наричат свят), и, разбира се, че там човек също има право на щастие, както на този, така че аз и му го пожелавам на моя събрат по перо. За името на парфюма няма нужда да обяснявам какво значи, защото дотолкова всеки вече знае английски, освен дето мога да добавя нещо, което хората (не непременно никой) не знаят, а именно, че това име идвало някъде от санскрита, където имало дума paridaese (или нещо много близко, с техните букви), която аз (лично) обяснявам като "паралелни дискове", т.е. паралелен свят или вселена. А пък италианските думички са съответно: pipa — лула, pipe на английски, и capezzolo — зърно на гърда ("нипелче" според англичаните), т.е. някаква малка главичка (или оченце някъде в старо-гръцкия). Така че аз, както виждате още от тук, ви и просвещавам от време на време, не само забавлявам. А, и за това че тя е вечно млада — ами че човек след смъртта си не старее, което общо взето е справедливо, според мен, за да имат хората (демек душите) и някакво предимство.


 





СЪДЪРЖАНИЕ


     0. Встъпителни Бележки

     1. Първа Тетрадка (Body)

     2. Втора Тетрадка (Name)

     3. Трета Тетрадка (Soul)

     7. Appendix 1 (in English)

     8. Приложение 2 (на русском)

     9. Приложение 3 (на български)





 

Встъпителни Бележки


     Здравейте мои скъпи (защото сте малко) читатели. Аз уж се зарекох да не пиша повече стихове на български (понеже те станаха много), ама на, не се стърпях и за 3-4 месеца сварганил (както казват руснаците) една съвсем прилична стихосбирка. Е, аз не мислех тя да е толкова голяма, но, дето има един лаф, апетита идва с яденето, и като така, от 50-тина, сонетите пораснаха до 100 (във въображението ми, още преди да напиша и 50-те), и реших че е по-добре те да са на три места по петдесет, че дори и по 51, защото кръглите цифри не са хубави — поне според индусите и днес (а и според търговците по целия свят, които няма да ви продадат нещо за 3 лв., примерно, а за 2.99, но това е за да ви излъжат, щом могат); да де, само дето индусите, а и аз със тях, не изваждат нещо от кръглото число, а му добавят, та така то да е някак си по-живо — защото, нали, знаете, че за умрели се подаряват четен брой цветя, такива числа са завършени, или съвършени, докато нечетните още живеят (и могат да грешат, един вид).

     Така че ето ги вече над 150, и с малко приложения на разни езици, защото винаги е добре човек да приложи и още нещо (като добър търговец), да прехвърли кантара. Но тук има и някаква символика, естествено, в поезията трябва да има символи, така че те са събрани в три тетрадки или части, посветени съответно на: тялото, името (т.е. –ната), и духа. Освен това аз доста обогатявам нашия език, и със стари думи, и с диалекти, и с чуждици, и с измислени от мен, когато се налага. Също аз и не пиша просто стихове, аз просвещавам хората, философствувам, наставлявам, и се шегувам (защото ми омръзва, поезията за мен не е сериозен жанр — да свързваш, примерно, лук със боклук, или бон с панталон, или трамвай с кравай, и прочее, и после да убеждаващ хората, че в това има дълбок смисъл, на мен ми се вижда смешно). Предвид на това след редица стихове има някои кратки, доколкото мога, обяснения на някои по-особени думи или пък идеи — защото те, идеите, направо бъкат от моята глава, едва сколасвам да ги изваждам оттам, докато още не са се задушили и затрили по този начин.

     Ами това е, някои животни, както знаете, ги гледат за яйца, други за вълна, за мляко, че и с разрушително приложение, за месо, докато мене ме гледат — т.е. сам се гледам, де, на демокрацията ни изобщо не ù пука за такива като мен — за стихове! Не пиша, не пиша, че като се разпиша и откарвам понякога по 20-30 реда дневно (ако е на български). И най-вече през лятото, да ви кажа, защото за здраве (и икономии от лекари) се пека на балкона си, и като така трябва да мисля за нещо — аз просто не мога да не мисля, имам направо фабричен дефект — и наред с различните идеи, които изискват по-късно разработка, се пръква и по някой-друг стих. Ако пък е зима, тогава под одеялото, докато съм на топло, и тогава може и на други езици, без да бързам. Защото сега бая бързах да ги свърша, тъй като, ами, на моите стари години има опасност да забравя какво съм казал и да взема да се повтарям, особено при такива серийно бълвани стихове, където човек се чуди какво повече да добави.

     А, без малко да забравя за самото име и защо "разравям праха" на този човек починал преди около 7 века. Ами вижте сега, аз не съм учил за поет (учил съм много, но не за това), така че може и да сгреша тук-там, но за мен традиционния сонет е, ако гледаме последните срички с римите, нещо такова: AABB CCDD EFGEFG, или ABAB CDCD EEEFFF, където има и триплет (макар че съм срещал последен секстет и като куплет, но с добавени два реда, EFEFGG), а има и някакво завършване на края. Докато при Петрарка — което навярно е тяхна традиция, може да е от векове преди това, не зная, не твърдя че той е измислил този вариант, но нищо не ми пречи да ги нарека в негова чест Петраркеци — нещата стоят по-друго, аз се опитвах да го чета в оригинал, което хич не е леко усилие за моите към 70 лазарника, и като за пети (4-ти чужд) език. Неговите сонети са всичките такива (с това означение на римите): ABBA CDDC EFGEFG, само дето той не е толкова стриктен в секстета и може да се срещнат сонети и с EFGFGE, EFGEGF, и другите (общо 6) варианта накрая.

     Сега, докато не сте писали нещо подобно не можете да усетите добре разликата, затова аз ще я поясня. От една страна това, че няма триплет, е по-лесно, но от друга страна това нетрадиционно обръщане на римата малко усложнява (или поне прави по-интересно) писането им, както и четенето, разбира се. Липсата на дори два последователни реда с еднакви рими (освен тези в средата на първите куплети, но те просто се получават сдвоени, това не е римуване на съседни редове), оставя нещата някак-си незавършени, като че ли човек, ей тъй, си приказва, и слага точка на изречението; да ама тази незавършеност е и като живота, или любовта, ако щете, всичко продължава и следващия път. И от трета страна, тази усуканост на римата, в първите два куплета наопаки, а в секстета като че ли римата я няма, ние не сме свикнали да я търсим през повече от един ред, създава някакво усещане за преплетеност, на тела, души, you name it, тъй че това се оказва удачно за писане на любовна лирика. (Той има дори и едни секстети, или както там ги наречете, където се римуват цели думи, т.е. просто се повтарят, и римата е през цели 6 реда, което аз също харесах, и го използувам в едното Приложение на английски, което написах година по-рано, преди да мисля да конкурирам човека с наистина голямо количество.) А има и четвърта страна, аз използувам тук невероятно често апострофа за изпусната някоя гласна, както и съкращавам двугласни с "й", което хич не е литературно, но той го използува масово, това оживява езика, прави го по-народен (или вулгарен, според него, макар че той има предвид, че не е писано на латински). С една дума, ако някой от вас иска да се опита на сонетното поприще аз му препоръчвам да почне с Петраркеци, това е някак-си по-пикантно за нас.

     Та такива ми ти работи. Четете, ако ви харесват, а пък ако не, то тогава напишете вие по-добри! В крайна сметка моите книги, нелитературната ми (non-fiction) проза, аз затова и почнах да я пиша, защото не намерих подобни книги написани от други хора, а пък на мен те ми харесаха. Е, тези сонети са един вид, шир-потреб, те не са баш любовна лирика, но пък са пълни с житейска философия (че и етимология), което ги прави по своему уникални.


     06. 2018,  София, България, Европейски Съюз (на куйрука му)


 




 


Първа Тетрадка

(Body)


април, май, 2018, Христо Мирски





 


          — 1 —


     Аз галя с поглед твоите гърди

     и мисля си: за 'кво са ти те днеска?

     Да кърмиш с гръд е като хумореска;

     "Хумана" с биберон — иди-доди.


     Обаче пък ловят ми те окото,

     не знам защо — инстинкт първичен, а? —

     и иска ми се даже и сега

     с ръка да барна, без да мисля злото.


     Гърдите женски са атракцион,

     или пък брошка някаква, бижу,

     ил' ... мухоловка за мъжете, ха!


     'Ми тъй де, две пол'винки от балон,

     и си говорят сякаш те, шу-шу,

     ала докат' са млади — красота!


 


          — 2 —


     Гърдите женски да, ала зърната,

     са кат' оазис малък в летен зной,

     затуй мъжете вечно водят бой,

     за тях да'й красотата на жената.


     Или са още като две главички

     (не казвам кат' медузи, нал' така),

     коит' надничат сякаш от снега,

     засипал хълмчета, поля, тревички.


     Или кат' ягодки, кат' две черешки,

     кат' цветни пъпки, капчици роса,

     а то и кат' ... калинки на листо.


     Да ги желаеш е така човешко,

     да ги побутваш лекичко с ... носа,

     обаче, казах го, не знам защо.


 


          — 3 —


     Привличат ме гърдите твои, мòме,

     като магнит железния пирон,

     защото туй, що има всеки "он",

     без женски прелести като без дом е.


     Привличат ме да сложа там главица,

     какт' между купи две сено на Буридан

     магарето от много ум отишло зян,

     'ма аз ш'си бозкам, щот' си хубавица.


     Понеже те, макар и рудимент

     във битието на рода човешки,

     но натюрморта на жената йощ красят.


     Тъй че не бих изпуснал ни момент

     (при все че: нови мацки — нови грешки),

     дори когато веч' напускам този свят.


 


          — 4 —


     Та да си дойдеме на думата, гърдите,

     освен при мацки-интелектуалки,

     къдет' ги няма, ил' са много малки,

     простират се в мечтите мъжки до звездите.


     Сравняват ги мъже кат' мен, поети,

     със праскови, ил' пъпеши и дини,

     и двечки стигат — 'що са ти дузини?

     Но сал една не бива, трябват двети.


     Жената туй, 'ми сигур, затруднява,

     но дава имидж, влиза тъй в света,

     и сексапил създава също.


     'Ко ще да са напълнени със плява,

     ил' силикон във наше време, да,

     но повод са да я прегръщаш.


 


          — 5 —


     Сънувам аз гърдите твои често,

     понеже рядко ходиш със сутйен,

     и мисля си: показваш ги на мен;

     (щот' то онуй е неприлично место).


     Гърдите погледа не оскверняват,

     не са покана пряка те за секс,

     те троен крият в себе си контекст,

     при все че то, мъжете, се надяват.


     Гърдите кат' църковни са кубета,

     където бебето закрила търси,

     като фонтани райски и сарайски.


     Комай и като степани тепета,

     и ако'й тъй, то колкот' и добър д'си

     подтискат те кат' полъх хималайски.


     П.П. Това, че картинката на цифрата три символизира женската гръд аз съм го разяснявал доста отдавна, но то няма да е как иначе; или пък се опитайте да измислите нещо друго но правдоподобно.


 

... и т.н.





 


 

Втора Тетрадка

(Name)


май, юни, 2018, Христо Мирски






 


          — 1 —


     Аз силно любя моята Иванка,

     която е красавица неземна,

     с коет' не казвам аз, че'й ùзвънземна,

     обаче'й със снага като фиданка.


     Със кръстче тънко, нейде педи три,

     бедра тъй дълги, сякаш са диреци

     ('ма глезените влизат във гевреци),

     и клати ханша лудо 'га върви.


     Обаче стори ми в сърцето ранка,

     понеже, на, не ще да ми се отдаде,

     и аз горя, и пуша кат' комин.


     Вървя подире ù кат' нейна сянка,

     въздишам жално-милно, стана ми адет,

     а тя ме взема, май, за арлекин.


 


          — 2 —


     А още има моята Иванка

     две праскови назряли най-отпред,

     коет' е, знайте, божи берекет,

     не е като трамбована полянка.


     Сложете още повратливо де,

     що рипа като в ритъма на самба,

     тъй че си вика всеки мъж: "Карамба!

     Туй що висеше вече е в подем.".


     Изобщо, мацето е съвършенство,

     изваяна като на струг от Бога,

     с едничка цел — да съблазнява нас.


     Да легнеш с нея би било блаженство,

     привлича тя мъжете като дрога —

     'ко ще да изгориш след туй кат' фас.


 


          — 3 —


     'Ма вий не знаете каква е мойта Пена,

     коят' ума ми взе посред бял ден, о да!

     Отпред гърдите ù растат на свобода,

     и в любовта е още като мен, припрена.


     И лете, 'га човек от жега се разпени,

     неспирно за интимности напиня,

     предлага ми се като ... резен диня,

     коет', разбира се, приятно е на мени.


     Дори ме гледа със очички изумени,

     кога след два-три часа "кърски труд" над нея,

     решавам аз, че то за сън е време веч'.


     Понеже те, жените, тъй са нагласени —

     при все че аз не я коря, а песни пея —,

     да прекаляват вечно, падне ли "гювеч".


 


          — 4 —


     Та да ви кажа, значи, мойта Пенка

     е ненадминато за мен сладурче,

     ала си има тя това кусурче,

     че е понявга кисела кат' дренка.


     При все че инак рипа като мренка,

     в кревата, ил' на някоя полянка,

     под дъбче, орехче, или пък джанка,

     така че бих я взел за младоженка.


     'Ма 'га мъжете се за тях оженят,

     те мислят че с'те хванали с харпун,

     и искат вечно те да верховодят.


     Докат' когато могат да се сменят

     са като възпитавани с бастун,

     и се с кутренце дето искаш водят.


 


          — 5 —


     Ако познавахте вий мойта Станка,

     то щеше да се всели удивление

     в ума ви, кат' направите сравнение

     със мен, понеже аз съм си бабанка.


     Докато тя е фина като сламка,

     'ко не броим "подутинки" тук-там —

     они се видят, а и аз ги знам —,

     обаче, иначе, е стръвна самка.


     Кат' имам аз при мен такава жiнка

     не съм, признавам, хич във състояние

     да си представя рай без телеса — this not!


     За мен е тя кат' спусък, кат' пружинка,

     и губя аз самотно обладание

     докат' взаимното веднага влиза в ход.


 

... и т.н.


 





 

Трета Тетрадка

(Soul)


юни, 2018, Христо Мирски






 


          — 1 —


     Със стиховете си аз пред жената

     прекланям се дълбоко, до земи,

     сал за доброто, него ти вземи,

     а лошото пръсни във пустотата.


     Жената сам-сама е цял всемир,

     кипи тя от инстинкти, чувства, зов,

     към нещо що нарича се любов —

     да не придиряме, да има мир.


     Защото иска тя това, що иска Бог,

     да се плодиме, и живот да бъка,

     и да се биеме за него даже с стръв.


     Благата може да не падат кат' от рог,

     но с тялото си ни спасява в мъка,

     и вързани към нея ний сме, с пъпна връв.


 


          — 2 —


     Жената'й извор на любов за нас, мъжете,

     а в нея щастието се поражда,

     при все че лошичко се също снажда

     с доброто, ако можете го вий махнете.


     Така че любовта'й необходимост

     'ко ще да'й глупост, грешка, сал момент,

     презиран от мнозина сантимент —

     свят без любов да има'й непростимо.


     Затуй жената, вземайки, я дава,

     опитва с любовта да ни пречисти;

     не ù ли се отдава туй — винете Бог.


     На мен, и всеки мъж, ни туй остава:

     да бъдеме послушнички ... статисти,

     извличайки си — май, на оня свят — урок.


 


          — 3 —


     Ще каже някой: "Но какво е туй любов?

     С лъжица ли се сърба, ил' се мажи

     на хляб, или топят се зал'ци даже?".

     Отвръщам: за слияние взаимно зов.


     Слияние телесно, но духовно също,

     в безпомощно четирикрако същество,

     що бърка бясно генетично вещество

     със ход: напред – назад, отива и се връща.


     Духовно е когато има още дух,

     не вярвам да е тъй с хлебарките, мухите,

     но при бозайниците тъй е по-практично.


     Без дух е като да се храниме с хляб сух —

     засища, но кат' дойдат после старините,

     не можем да си спомним нищичко епично.


 


          — 4 —


     Но щом жената е любов, то 'кво'й омраза?

     Въпросът тоз' е ясен за диалектик

     (при все че ще роптай несведущия с вик):

     омразата'й любов във превъртяла фаза.


     От'дето следва: и омразата'й в жената —

     без да изключваме и някой мразещ мъж,

     но туй принаден елемент е, не присъщ —

     и разликата проличава с времената!


     Единствения начин да изключим

     таз' смяна е като стоим в средата,

     'га ни се силно любим, нито мразим.


     'Ма то тогаз какво се тук получи?

     'Ми то туй не променя същината!

     Ил' по-зле: бърза смяна, на талази.


     П.П. По отношение на това преминаване от едната крайност в другата просто не мога да се въздържа да не цитирам една блестяща италианска поговорка: Forte e l'aceto di vin dolce, която казва, че силен оцет се получава от сладкото вино. И още нещо, може да се твърди, че няма разумна любов, защото ако е разумна то тя не трябва да е силна, т.е. истинска, но пък тъкмо това е разумното, да няма прекалено силни емиции, ала с тях (а и с други неща) е така.


 


          — 5 —


     Така че любовта жената я въвлича,

     необходимост честа е за нея тя,

     дори когато стига тъй и до батак,

     държи на нея тя, кат' дрешка я облича.


     Аха, и знаете ли вий pourquoi е тъй,

     ами, щот' по природа е свенлива,

     а похотта я кат' с леген облива,

     и 'кво ще каже после Бог за нея, въй?!


     Изобщо тя'й една послушна божа твар,

     и щом ù'й казано: "Плоди се!", изпълнява,

     но и се оправдава с нещо, кат' жена.


     Кипи от страсти вечно тя, кат' самовар,

     и нов живот от собствената плът създава,

     и любовта ù е защитната стена!


 

... и т.н.


 




 


Appendix 1

(in English)


June, 2017, Chris Myrski






 


          LIFE, LOVE, WISDOM

          (to Fr. Petrarca)


     When happens so that one for first time comes to life

     He enters it with cries and laughs, 'cause such's the youth.

     Then he again with laughs and cries meets his first love

     In the pursuit to reach and not to lose the happ'ness.

     It might be in the end to some will shine the wisdom,

     But with it or without we'll never miss the death.


     Now, it is good to know that only after death

     We can appreciate and praise or not some life.

     In which case it's not bad if one dies in his youth,

     For in this way he'll have from th'others all their love.

     And since we never can be suºre 'bout the happ'ness,

     Untimely such demise can be a choice of wisdom.


 

… etc.

 


     June, 2017


     P.S. I dedicated this poetry to Petrarca because this is where I saw that such things are at all possible, for the rhyme here goes after 6 or more lines. More precisely, here the lines end in this way, ABCDEF, and then FA and B at most, he doesn't even bother to rotate the rhymes cyclically, how I (as mathematician) have done; but for that peculiarity here rhyme whole words, not just syllables, what has its advantages, it sounds refreshing. And I have beaten maestro Petrarca, as you can well see. So that after my efforts you can freely call this kind of writing of sextets Petrarca-Myrski's stile, right? Then do it, please. And, ah, I have begun for some time to use this sign "º" to mark additional syllable, or splitting of a diphthong in two.


 





 

          

Приложение 2

(на русском)


июнь, 2018, Христо Мирский






 


          ТРИППЛЬ-СОНЕТ


     Я славлю молодую бабу, девку,

     за чётко выявленное отличье

     от нас, и что уже фигурой кличет

     она нас, выпрямляя наше "древко".


     За 'ё округленные и трёхмерны

     и будоражащие кровь нам формы,

     такие что, превыполняя нормы,

     приходу рады мы часов вечерних.


     Ведь девка это дивное созданье,

     что Бог под нос заботливо нам сунул,

     чтоб' не считали мы что Он-то мизантроп.


     Прочтя в мозгу Адама эт' желанье

     он мигом на все плюсы секса клюнул,

     и наставлять сношаться начал нас как поп.


          — — —


... и т.д.


 





 

Приложение 3

(на български)


юни, 2018, Христо Мирски






 


          ЖЕНСКА СЕДМИЦА


          — 1 —


     Живота в понеделник почва отначало:

     във ранна утрин първото ... сношение,

     понеже стриктна'й тя в туй отношение,

     че инак ще ръждяса мъжкото ù "рало".


     На работа, в известен смисъл, шефа

     и той го прави, ала не така,

     щот' той не я докосва и с ръка,

     но пробвай да не му направиш кефа.


     'Ма в крайна сметка що да-н' се сношава

     с когот' си иска, с чувства или без,

     понеже, иначе, какво'й живота твой?


     Тук важното'й дали си заслужава,

     щот' всеки търси някъде "петмез",

     тя взема го от него, а от нея — той.


... и т.н.


 





 

 


 

К Р А Й

 

 

 


 

 

Report this text