Отворено Писмо До Всемогъщия Бог (философско есе)

Chris Myrski

In Bulgarian. Това е хем философско, хем смешно есе за съществуването на Бога, Сътворението, организираната материя, и прочее, което е написано в моя популярен и нетрадиционен маниер, както и преди.

 

Chris Myrski. Open Letter To God Almighty (philosophical essay) - in Bulgarian. 2018


Произведения на Христо Мирски
    Отворено Писмо До Всемогъщия Бог (философско есе)    

© Христо МИРСКИ, 2018



     Резюме:

     Това е едновременно философско и смешно есе за такива недоказуеми неща като съществуването на Бога, Сътворението, организираната материя, метода "за случая" (ad hoc) на сътворение на това, което може да бъде сътворено, и без глобален поглед върху нещата, и някои други свързани неща, с добавка на традиционното поетично Приложение.




 


 

 

      



- - - \/ \/ \/ - - -

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ВСЕМОГЪЩИЯ БОГ

(философско есе)


- - - /\ /\ /\ - - -



Христо МИРСКИ, 2018








 

 


     Резюме:

     Това е едновременно философско и смешно есе за такива недоказуеми неща като съществуването на Бога, Сътворението, организираната материя, метода "за случая" (ad hoc) на сътворение на това, което може да бъде сътворено, и без глобален поглед върху нещата, и някои други свързани неща, с добавка на традиционното поетично Приложение. Трябва, обаче, да Ви предупредя, мои читатели, че ако Вие още не сте чели други от моите произведения, то по-добре оставете това непрочетено, или, тогава, започнете от началото (да речем, от моя "Комунизъм като религия"), защото иначе това може да Ви се стори твърде заплетено, като, примерно, интегрално смятане в пред-училищна възраст. Нали ме разбрахте?


 





 


0. Защо писмо до едва ли съществуващ Бог?


     Скъпи мой Боже,


     Аз може да съм атеист и да не вярвам в съществуването на божествени същества, но това е въпрос на вярване, това нищо не доказва! Така че не се подвеждайте от такива елементарни, почти като за олигофрени, аргументи, защото аз съм интелигентен човек, а и въпроса с Вашето съществуване не трябва да променя правилата на учтивост; освен това аз не поставям под съмнение Вашето разумно, даже супер-разумно поведение, аз се съмнявам само във Вашето съществуване като някаква субстанция или същност, така да се каже. Така че аз трябва да имам някои основания за да Ви пиша, положително, и даже Вие и да сте длъжни да знаете всичко за всичко, и следователно също и една такава дреболия, като причината за написването на още едно писмо, то аз ще обясня своите намерения, понеже, ами, да речем, поради Вашите подчинени, те може и да не си направят труда да предадат това писмо на Вашето Превъзходителство (макар че има и други основания, към които аз се придвижвам).

     Някой би могъл да каже, че аз Ви пиша защото поставям пред Вас някои много важни въпроси, които могат да представляват интерес за всеки човек, така че Вие може да изразите желание да напишете някакъв Нов Завет или нещо от този род, където да отговорите на тези, а и на редица други, въпроси, което е правдоподобно, това мое писмо може да бъде използувано и по този начин, но Вие бързо ще разберете, че това не е истинската причина, тъй като моите въпроси са твърде философски, те не са такива, каквито може да постави един обикновен работник или домакиня или малко дете; тези въпроси могат да се използуват като дневен ред за събрание на някакъв Изпълнителен Съвет на боговете, ако имате такова нещо при Вас, но аз се боя, че такива неща Вие нямате, Вие трябва да сте едноличен господар там. Или пък може да приемете това писмо за един вид молитва или изповед, или нещо от този род, което всеки вярващ може понякога да направи, разбира се, само че аз не съм вярващ, както казах, но дори аз и да взема някога да вярвам във Вас (или в който и да е друг бог) аз никога няма да започна да се моля, това е твърде унизително за мен, а е също и съвсем недемократично. Освен това, както аз намекнах, аз съм необикновено умен, така че основанието за това писмо трябва да е по-заплетено и оригинално.

     При това положение Вие бихте могли да сте склонни да считате — ако Вие не знаехте всичко предварително, както вече казах, но аз, с Ваше позволение, ще предполагам тук, че това в случая не е вярно, че Вие сте за мен като един приятел (и дори може да се случи, че аз понякога взема и Ви наругая за нещо, защо не, между приятели такива неща се случват), тъй като иначе аз трябва само да стоя онемял и като ударен от гръм и да сричам нещо като "ах", "ау", "wow" по английски, и т.н., което и трябва да е причината за измислянето на английската дума "worship"-боготворя — така че Вие можете да стигнете до мисълта, че аз само се преструвам че пиша писмо до Вас, но, всъщност, аз си говоря сам със себе си, опитвам се да изясня за себе си някои въпроси. В такъв случай аз бих могъл да кажа: а, добре, Вие сте съобразителен Момък, това вече е по-близко до истината, защото то обикновено е така, човек започва да обяснява нещо на своя събеседник затова, за да го разбере самият той по-добре, по този причина професорите четат лекции, за да проверят още веднъж някои професионални истини, това е нещо изключително като съображение, да, обаче за мен то не е достатъчно. Трябва да има някакво още по-странно съображение за написването на писмо до някое високопоставено лице, на когото самия молител му е безразличен.

     Сега, нека аз да Ви дам (на моя умен Приятел) още малко информация, нека Ви кажа, че за моите 70 години аз съм писал няколко пъти писма до високопоставени лица, и те са ми отговаряли, да речем, в половината от случаите, когато писмата са били затворени, но като отворени на мен никога не са ми отговаряли! Аз съм публикувал тук един такъв пример (на английски), и имам още едно писмо под друг псевдоним (който аз именно затова и измислих, защото не ми се отговаряше на моите писма), така че аз стигнах до извода, че ако човек пише отворено писмо до някого, то последния никога няма да вземе да го чете, освен ако то вече не е станало добре известно и той не е принуден да бъде в течение на нещата. Да, но при демократични условия аз не мога да направя нищо друго, освен да се старая да използувам този случай за това, за да информирам други хора, по-широка аудитория, за някаква неправилна постъпка. Така че моето заключение е, че: отворените писма никога не се четат от тези хора, до които те са изпратени, но тях ги четат други хора, до които те не са били изпращани!

     В дадения случай това означава, че Вие, мой скъпи (и със съмнително съществуване) Боже, може да съществувате или не, но реалните читатели на това мое писмо ще бъдат огромни маси от хора по целия свят (или във Вселената); Вие може да ми отговаряте или не, но хората ще мислят за това, което аз съм написал, и за мен това е даже по-добре, отколкото ако Вие ми отговорехте (на някаква хартия с воден знак с текст като този: "Божествена Канцелария, Негово Величество Всемогъщия Бог, самолично", а може би и напарфюмирана с мирис на млади девственици, а?). Този феномен на достигане до по-широка аудитория при използуването на отворени писма, но не от страна на тези, към които писмото е било изпратено, е обясним, защото конкретния адресат обикновено е толкова зает, че няма никакво време да отговаря на всяко писмо, даже на затворените, ала на хората им е винаги интересно да си завират носовете в работата на другите, с надеждата да намерят там нещо скандално или поне неприлично. Е, тук аз няма да говоря скандални неща, но ако хората искат да се залъгват с нещо (което те обикновено искат), то нека те очакват това, макар че нещата, които може да бъдат намерени тук, са по-скоро философски, понякога етимологични, във всички случаи нетрадиционни, изискващи размисли, понякога дръзки, понякога смешни, и понякога даже в поетична форма.

     А ето и какъв ще бъде плана на това есе. Аз ще започна с някаква предварителна информация за Бога, какво означава това на няколко езика, и защо това е толкова необходимо понятие, дори в областта на точните науки, да не говорим за живота на обикновените хора. После ще бъде поставен въпрос към Негово Височество Всемогъщия Бог, защо Той е създал живата материя, имайки предвид, че тя е много непредсказуема и нейното поведение е твърде хаотично. Следващият въпрос към Бога ще бъде за използувания, така наречен, отдолу-нагоре (bottom-up) метод на сътворение, не както е описано в Светото Писание. После идва естествения въпрос, защо е нужно всичко това, живота, Сътворението. След което аз ще кажа бай-бай на моя скъп Бог в когото аз не вярвам (но Го използувам като неизбежно изискване за съществуването на материята), където може да се окаже, че аз не съм чак такъв неверник какъвто се показвам. След което, в Приложението, е добавено моето традиционно поетично творение, което си струва да се прочете и като философска поезия, но то беше написано специално за това есе. Така че вие просто вземете вашето решение, уважаеми читатели, струва ли си да продължавате да ме четете, или да свършите с това (и да отидете да се позанимавате известно време с малко освежаващ секс); имайте предвид, обаче, че това не е развлекателно четиво, или пък ако на някои им се струва такова, то тогава е за задълбочено обмисляне, а не да го прочетете и да го забравите.


1. Какво означава Бог, и защо ние имаме нужда от Него?


     Сега, мой скъпи Боже (заедно със скритите зад Вашия гръб читатели), позволете ми да Ви кажа защо аз не вярвам във Вашето съществуване. Накратко, поради логически съображения, защото Вие сте и ни предлагате именно това, от което ние се нуждаем — смисъл в живота, подчинение, убеждение да правим добро на другите, възнаграждение и възмездие ако не в този живот, то тогава в някакъв друг, а също и притчи и заблуди (измислици), бягство от този свят, такива неща —, а живота, разбира се, е безразличен към нас, човешките същества не са център на Вселената, те са част от нея, и никоя част няма право да вярва, че тя е цялото устройство, особено ако последното е неограничено сложно. Това, че нашите религии са просто смешни, може да се види с помощта на някои ... замени, да речем, да се смени един бог с друг, или един организъм с някакъв друг (примерно, да приемем, че вместо хора се имат предвид хлебарки, или амеби, и т.н.), или просто с редуването им (да речем, в понеделниците да ходим в католически катедрали, във вторниците в джамии, в средите в будистки храмове, и т.н.). Това, което е очевидно за мен, е че религиите са необходими за поне 90 % от хората, обаче да вярват наистина в такива измислици могат само малките деца, до достигането някъде на 12 години (до техните teens, както казват на Запад), и когато те започнат да разбират, че в действителност няма Дядо Мраз (или Santa Claus), по този именно начин те трябва постепенно да проумеят, че няма именно такъв Бог, за какъвто са им говорили. Но, ех, щом ние сме все още толкова глупави, за да разберем, че боговете вече са умрели, и че ние трябва да си измислим нови богове, то тогава нека бъде така както е: аз съм вече прозрял, но преобладаващото мнозинство от хората са само "сива" маса.

     По-интересни са названията на Бога, където английския God е очевидно свързан с думата good или доброто (същество), което е немско изобретение (Gott и gut, съотв.), и независимо от това, че в латинските езици това не е така, аз намерих нещо подобно, по-точно италианското godere като харесвам, радвам се на нещо. Аз мога да разбера желанието ни да вярваме, че нашия шеф или началник е добър, а не някакъв лош монстър, но това е твърде напарфюмирано, за да може да се вярва в него. По-интересно е славянското име "бог", което съвсем не е като английските bog-блато или bug-буболечка, а по-скоро ... горна дъга, нещо което винаги присъства и надвисва над нас; това може да се докаже с помощта на немския Bogen като това, или още като небесна дъга, а долната дъга (или просто земята, почвата) там е Boden. Това е още по-правдоподобно и поради сходството или римата между противоположните неща (което трябва да е така, защото от санскритски времена противоположните идеи вървят ръка за ръка, това е диалектически мотивирано). Обаче тук има и още една древна дума, имало някакво старо-персийско именно 'бага' като бог, и аз намирам тази мобилизираща идея, да не забравяме, че някой ни гледа отгоре, за по-естествена и присъстваща винаги (даже и днес, в ерата на мобилните телефони), отколкото немотивираната доброта (ако можеш да ме извиниш, мой скъпи Бог-Приятел).

     Дори по-добра от горната, понеже е философски осмислена, е идеята за бога-двойка, която е нещо питагорейско, и тя също никога не остарява, тъй като всеки, който е чувал за двоични числа, знае, че с помощта само на два символа може да се означи всичко! Ако Ти знаеш това, мой "Друже", разреши ми да добавя няколко пояснения за масите, позволи ми да каже, че това означава раздвояване, делене на две части, мултипликация-размножение, и ако човек слага нещо на едното разклонение то той може да раздвоява другото разклонение до безкрайност (това са тъй наречените свързани списъци, linked lists), и това е именно това, което някои дълги органични молекули обикновено правят (макар и не задължително до безкрайност). При желание съществува и друг поглед на тези неща, аз мога да напомня за някои древни схоластични (което етимологично означава изучавани в някакви schools-школи) диспути за това колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, където основната идея не е в това дали те са 2-ма или 2000, а краен или безкраен брой, така че ние стигнахме до идеята за безкрайността, но разреши ми най-напред да добавя още едно нещо. Разреши ми да добавя простото питагорейско разбиране, че двойката символизира излизането от его-единицата, от едното лице, и този начин на възприемане на двете (обикновено) противоположни (гледни) точки, или на две (и повече) същества, това е прерогатив само на някои много интелигентни хора (като мен, разбира се) или на някои божествени същества (като Теб, мой скъпи Goody God).

     Така че това е хубаво нещо да си deity-божество — което значи някакво двойно същество, старо-гръцкото Theos, или латинското Deus /Dea като двойно-мислещо същество, така да се каже — и да знаеш и 2 и 200 (по който повод съществува една българска поговорка, че този, който знае едното нещо, той знае също и другото), или да бъдеш безпристрастен, в някакъв смисъл — да, Бог трябва да е най-малкото безпристрастен —, а така също да знаеш как да стигнеш до някои действително големи (съотв. малки) неща, до infinity-безкрайността (и до infinitesimal, или безкрайно малките, неща)! Ех, тази идея за някакъв бог, който може да извършва деление, в различни аспекти, е къде-къде по-добра от глупавата, моля за извинение, християнска идея за доброто Същество, което е извършило Сътворението веднъж-завинаги, и ако аз Ти давах някои старо-гръцки думи като примери, то това не означава, че гърците са ги измислили, не, защото цифрите са дошли от Индия, и в санскрита двойката е била "dwan", най-близко до което стои славянското "две /два" (а съществува даже и странната връзка между нашите ... дверь-врата и двор, да речем в руския, което трябва да е така, защото вратата се върти насам-натам, тя прави някаква вилка, двоить-раздвоява нещо, и аналогично и оградата дели пространството на две части), или тогава вземи английския twig-клон (като правещ дърветата).

     А сега ми позволи да дойда до безкрайността, защото, какво е тя? Ами, повторение просто през цялото време, веднъж и още веднъж и още веднъж, което ние не можем да правим, ние можем да измерваме само измеримото, а безкрайността не е такава. Безкрайността има други характеристики, като това, че безкрайност плюс безкрайност дава пак безкрайност, което не е така с обикновените числа, но когато ние се опитаме да изваждаме безкрайности, то тогава затъваме в блатото и не можем да се измъкнем от него. Обаче безкрайността съществува, има толкова прост начин за образуване на целите числа чрез добавяне само на единичка към произволно число, започвайки с его-единицата, че няма никакво основание да се отказваме от безкрайността, но това просто не е число. Така че ето тук е мястото, ако ме питат мен, където математиците за пръв път са видели Теб, мой скъпи Боже! Защото всичко е ясно, но в редица случаи човек трябва да добави някакво изключение, което не съществува в природата, което не е материално, така да се каже, но е нужно за да можем да опишем по-добре реалния свят, материята, даже такива абстракции като числата. Дори числото нула не е действително цяло число, и предвид на това то не е съществувало в древно-гръцкия, то се появява едва в новия език (само че аз няма да се впускам тук в по-задълбочени обяснения, защото Ти, мой скъпи Боже, все едно знаеш всичко, а моите читатели могат просто да намерят всичко в моята огромна книга "Urrh, cum commentis", или тогава в моите "Reflexions about the numbers" / "Порассуждаем о числах"). И в случая на безкрайно-малките е важно да се правят действително безкраен брой стъпки, ако те ще ни дадат като резултат много хубаво крайно число. Така че учените просто се нуждаят от безкрайността така както хората се нуждаят от някакъв Бог, за да могат да запълнят някои празноти в съществуващите неща.

     Подобно на това е и понятието рекурсия, както и рекурентни формули, до които математиците също са стигнали. Това означава да се прави нещо наистина непрекъснато (от наша гледна точка). А после съществува и философията, където е абсолютно необходимо да имаме някакво понятие за духа на всичко, за това, което е скрито и не се вижда, но което организира всичко; ние можем да наричаме тези неща: атомни взаимодействия, или гени, или природни закони, или единствено разумно поведение (вземайки всичко под внимание), но няма никакъв начин да се разбере материята без идеята за нея. Обратното също е вярно, не може да съществува идеята (за каквото и да било) без материята, където тя трябва да бъде закодирана, така че аз, от своя страна, просто приемам, че съществува материя и идея, и те винаги са съществували и ще съществуват също и за в бъдеще; в противен случай, да изискваме върховенство на едното от тези две неща, е така глупаво, както да спорим за това, кое е първичното, яйцето или кокошката! Следователно Бог, Ти, мой скъпи "Приятелю", може да бъде приет за идеята, и Бога-идея може да се движи свободно във времето и в пространството, или тогава Той може да направи времето и пространството, но от какво?

     А-а, аз мога да Ти кажа от какво, а именно да Ти напомня за един стар санскритски пра-бог или Баща на боговете, наречен Tathagata, който бил създал Вселената от своите ... вътрешности, като еманация от червата си! Сега, аз няма да обяснявам по-подробно какво може да представлява тази "еманация", аз се надявам, че моите читатели са достатъчно съобразителни за да се сетят сами за това, но аз само ще подчертая вероятността за това, тъй като това не е много по-различно от теорията за големия взрив (big bang), или първичното яйце, разширяващата се Вселена, и така нататък. Защото за да построи нещо човек положително трябва да има някакви ресурси и някакви идеи за това, които неща трябва да дойдат отвън, иначе ние сме длъжни да допуснем съществуването на някакви поколения от богове, и дори в този случай въпроса остава в сила за първия от боговете. ( Все пак, позволи ми да добавя в скобки, че името на този древен бог може да се разбие на две части, където тази tatha част корелира идеално с българския "тати" като баща, а частта gata положително трябва да означава немския Gott-Бог. И последното е не само нещо хубаво, това значи също и нещо което ние сме успели да хванем — have got или caught —, имаме за наш защитник, да, ама навярно се има предвид, че ние сме Го хванали — и този път по английски, така че трябва древните англичани да носят вината за това значение — за ... топките, а? )

     Обаче, виждаш ли, мой скъпи Боже, аз от известно време съм стигнал до извода, че това и не е важно за нас, в края на краищата, въпроса за първенството или предшестването на материята или идеята има чисто академичен интерес, някои от нас могат да си задават такъв въпрос, но неговия отговор е безсмислен за нас, и дори той и да има някакъв смисъл, то е твърде възможно да се случи така, че ние да стигнем до правилния отговор изхождайки от неправилни предположения, или пък до погрешен отговор използувайки правилни предположения, ха, ха. Така че позволи ми да не се задълбочавам тук в повече разсъждения, а само да подчертая, че без някакъв бог ние просто не можем да се оправим. Обаче не такъв, на който трябва да се молим, да палим свещи, да правим приношения, и да вярваме дословно, защото Бог това е същество от друго измерение, ние просто не сме в състояние да Го познаем правилно, ние можем само да използуваме някои сравнения, да Го изобразяваме някак-си, да Го наричаме с някакво име, но това е за нас, това не трябва да съответствува добре на истината. И по тази причина в исляма, например, Бога не Го изобразяват, само Неговите продукти и творения.


2. Защо живата материя е била създадена?


     Това е вече въпрос към Теб, мой скъпи Боже, така че Ти по добре се събуди, ако си взел леко да задрямваш, четейки моите монотонни обяснения. Така че въпросът е прост: защо Ти е трябвало да създаваш организираната материя, когато тя е толкова непредвидима, нестабилна, хаотична, и така нататък? Защото натюрморта (nature morte) това може да се разбере, когато Ти правиш, да речем, камък, то той стои където си го сложил, докато ако, е, може би не точно Ти, ами аз легна гол на някаква полянка, то тогава или някоя клечка ще ме убоде по задника, или някоя мравка ще тръгне по ръката ми, или някаква буболечка ще реши да погледне какво точно имам в тези дупки наречени нос, и, слава Богу, както се казва, че аз нямам едно определено отверстие отпред между краката си, понеже тогава винаги съществува някаква вероятност, че някой скакалец ще се опита да скочи там. Може да съществуват мутации или дефекти в кристалната решетка, но те, така да се каже, са мъртви, те съществуват веднъж завинаги, човек не може да очаква че, примерно, червените жилки на някакво парче мрамор ще вземат да станат зелени, или че камъка изведнъж ще се разтвори като пъпка и там ще се появи лъжичка портокалов сок, прав ли съм? Нито че водата ще стане на вино, нито оловото на злато, нито камъните ще почнат да скачат нагоре към небето, и ако някой ритне с определена сила един камък, то последния на свой ред ще го удари със същата сила в обратна посока. Всички планети са мъртви в началото и едва ли една от милиарди такива парчета материя може да си позволи да поддържа съществуването на някаква органична материя на нея. И да бяха само растенията, то това нямаше да е чак толкова лошо, защото те поне не се движат, но животните се движат и още как, те просто не могат да стоят на едно място.

     Или позволи ми да Ти дам друг пример: човек рисува някаква картина, свършва я и я слага в рамка, но никой не очаква, че картината ще започне да се променя, да речем, по лицата ще растат бради, децата ще стават по-възрастни, кравите ще мучат, и други подобни неща, не, това би било съвсем неправилно поведение от страна на картината, не е ли така? Така също и тук, правилните неща те са някак-си предсказуеми, техните действия са адекватни на раздразнителите, докато тук живата материя има някаква anima-душа в себе си, така както и за engine-машината се предполага, че тя има някакъв jin-джин-дух в себе си, който я кара да се движи. И неадекватни означава по-точно, че на слаби въздействия отговарят силни реакции, и обратното. Това е оправдано, аз не мога да кажа, че това е глупаво, не, това е правилно, защото когато въздействието е слабо то само безпокои животното (или дори растението) и при същата такава реакция въздействието най-вероятно ще продължава или ще повишава своята мощност, докато силната и чувствително завишена реакция ще отхвърля настрани причината за безпокойството (без значение дали тя е жива или не), това е, един вид, очакване и предотвратяване на по-нататъшното засилване на въздействието, обаче, независимо от това, това е някак-си неправилно в мъртво обкръжение. Аналогично и при обратната клауза, ако въздействието е много силно, то няма никаква нужда да се изразходват напразно сили, причината за въздействието все едно не може да се отстрани. Но защо е било нужно всичко това, ето какво те питам аз Тебе, мой скъпи Боже? Защото това означава неадекватно отражение, това не е ... по рицарски, не е учтиво, в края на краищата, това е нещо, което довежда до ескалация на насилието (или поне на силата). По този начин някой слаб обект ще може да покори по-силен обект (или субект, след като е покорен), какво имаш предвид Ти с това?

     И аз забелязах, че това не е нещо случайно или непредвидено, не, това е преднамерено, Ти, мой скъпи Приятелю, искаш да изкривиш ситуацията, обкръжението, отношенията между участниците. Да, понеже Ти си направил даже насекомите, примерно, хлебарките, с техните несъвършени в много аспекти сетивни органи, да реагират бързо, толкова бързо, че, всъщност, да избегнат обмислянето, Ти си ги научил да усвоят някои относително сигурни схеми на реакции в случай на опасност (защото те нямат нито добро зрение, нито усещане за миризми, нито хомеостазис, да не говорим изобщо за мозък, но те излизат в много случаи победители в борбата с хората, действително!). Отражението при живата материя, според мен (но аз не мисля, че това се отхвърля от учените в конкретните области), е условно и изкривяващо, където първото означава, че това зависи от паметта на животното, от някои рефлекси, от обкръжението, което може да е интелигентно поведение, но това е пак несправедливо, това позволява да оцелява не по-силния, или по-добрия (специално това пък изобщо не може да бъде измерено, това е само едно неосъществимо желание), а по-коварния и /или злодейския индивид, докато ако човек удря два камъка един във друг, то "оцелява" този, който е по-здрав, именно това е редно да се очаква.

     И изкривяващо (или изопачаващо) отражение означава, че при сетивното възприятие почти винаги се използува логаритмическа скала, което позволява да се разшири диапазона на възприятие, но сигналите във всички случаи се изкривяват. Но това не е всичко, твърде често се използува модална скала (още и центрирана), което означава — аз обяснявам това за любопитните читатели, които не са безкрайно мъдри като Теб — нещо като седмицата, след 7-я ден идва пак 1-я, или тогава (за да може още и да я центрираме), като термометър от -49 през 0-та и до +50, където по-топло от 50 се измерва като минус 40 и нещо! Това позволява да се извърши някакво измерване, но то е километрично отдалечено от действителното значение, и колкото и странно да изглежда това, но твърде често се случва именно така, примерно: много голям студ се възприема като голяма горещина (и измръзването на плътта се усеща като изгаряне), след много силен звук ние се чувстваме оглушели, червения цвят изглежда като сходен с виолетовия, но те изобщо не са свързани, и така нататък. Аз мога да добавя още, че обединението на най-лявата точка на скалата с най-дясната често става през ... безкрайността (което означава, така да се каже, с Твоя помощ, мой Приятелю), т.е. непосредствено до минус безкрайност стои плюс безкрайност! ( Например, най-простата дробно-рационална функция y = 1 / (x-1), за x=1 не е дефинирана, но за някакво малко ε>0, в точката 1-ε, y -> -∞ , а в точката 1+ε, y -> +∞. ) С което искам да кажа, че противоположните понятия, даже силно противоположните, се събират заедно, което е една много добра диалектика от Твоя страна, но това са различни значения, няма никаква необходимост органичната материя да има такава изключително изкривена скала.

     Като че ли единственото нещо, за което аз мога да Те поздравя, е това че Ти си забелязал едно много важно правило за сложните системи (до което аз бях стигнал горе-долу преди 20 години, и бих стигнал до него и по-рано, ако не бях зает с изучаването на някои точни науки), а именно това, че: сложните системи трябва да се изграждат на базата на прости правила (тъй като иначе сложността започва на нараства ужасно бързо и системата просто не може да бъде построена)! Е, аз не твърдя, че нито един смъртен преди мен не е стигнал до това заключение, но аз съм стигнал (мисля) сам до него. И това, което Ти си направил, е че си почнал да използуваш много често свързани списъци, двоични или други дървета, рекурсивни методи за определяне даже и на неодушевени обекти, и особено на фрактали (което са такива структури, които са образувани с рекурсивно използване на някои прости обекти, така че всяка част е себе-подобна, и човек може да увеличава изображението безкрайно). Даже границите на ... реките и океаните са фрактални, и множество растения и органи са построени по такъв начин, където безкрайността се прекъсва само при достигане на размерите на някои основни градивни елементи, клетки (или атоми, когато става дума за граници на реки). Така че има за какво да Те потупвам по гърба (или да Ти почесвам муцунката) ако успея някога да Ти намеря гърба (или муцунката) и да казвам: Good God, Good God (Добро Богче).

     ОК, обаче въпросът си остава, с каква цел е била създадена цялата органична материя? Защото тя е като някаква ... плесен, тя покрива красивата и проста и предсказуема и послушна мъртва материя, цели планети (поне нашата), и само предизвиква смущения и проблеми за същата тази жива материя, разбира се, но така също, предполагам, и за някакво божествено същество като Теб, Друже мой. Единственият разумен отговор, до който аз стигнах, е че на всичко това е просто ... интересно да се гледа, да се види какво ще стане по-нататък! И това, положително, независимо от Твоето съществуване, т.е. ако Ти съществуваш, то Ти си направил това специално, защото си роден играч, gamer, ловец (охотник по руски, което е свързано с желанието-охота), обичаш да решаваш главоблъсканици или да откриваш тайни; а пък ако Ти не съществуваш, то тогава такава е самата материя, тя иска да експериментира, не си знае възможностите, тя е като малко дете, което си играе с каквото може (в крайна сметка затова, за да научи нещо, но дори и само заради удоволствието или кефа от играта). Да, но известно ли Ти е на Теб с какво малките деца, ако те са лошо възпитани или въобще не са възпитани, понякога се случва да си играят?, Ха, ха, те са готови понякога да си играят и със своите собствени ... faeces по английски (или с това, което на българо-цигански започва с лай-), разбърквайки ги с пръчка (не е задължително да е с пръст). Така че, ако отхвърлим за известно време възможността Ти да не съществуваш, отговори ми сега: вярно ли е това, че Ти си играеш със Своите — или, тогава, с тези на Татагата — изпражнения, или това се е случило някак-си от само себе си, или пък съществува някаква друга възможност?


3. Защо е този метод отдолу-нагоре?


     Защото то е така, действително. Ти правиш листата на някакво дърво, ала самото дърво никъде не се вижда. Съществуват връзки между организмите, но те се проявяват след като е възникнал някакъв нов организъм, не преди това, не като че ли Ти си казал на Себе си: хайде да взема аз да направя сега нова клонка с каквото и да е (да речем, със животни с всички възможни видове рога, или носове, и т.н.). Това е важно, понеже когато човек не може да види клоните, на които са закачени листата, то той е склонен да си мисли, че всичко става просто случайно, хората не могат да видят Теб зад нещата! И аз може и да не вярвам в Теб, като Същество или Субстанция, но аз вярвам в системата и в организацията, и във връзките, и в разумността, в крайна сметка; Ти може да не съществуваш както хората Те описват, но нещо съществува! По тази причина е казано някъде в Светото Писание как Ти си бил създал всичко за шест дни — или месеци, или години, или хилядолетия, и така нататък, тук не става дума за измерване на някакво време а за ... числото шест, което е свързано със самия ... секс (sex), аз обяснявах това на няколко места, но Ти положително знаеш това —, обаче това на е така, последователността не е точна, и този процес не може да свърши, такива неща като Сътворението не може да се направят веднъж-завинаги, те продължават винаги, те трябва да бъдат отворени. Или ако пък това е нещо затворено, то тогава основанието за това трябва добре да се вижда, и може да се появяват множество нови такива реализации, както и нови картини, или скулптури, или музикални пиеси. Така че, накратко, аз се безпокоя за Теб и Твоя имидж, мой Приятелю.

     И, действително, никой не започва да строи някакво здание без какъвто и да било план, не знаейки нито броя на етажите, нито предназначението на зданието; или, тогава, никой не създава фирма просто така, за да регистрира фирма, но без някакви относително ясни намерения какво той ще произвежда или продава; или, тогава, да започне да пише книга, но без да е решил още за какво ще пише. Позволи ми да разбирам нещо от това, тъй като аз съм написал известен брой книги, аз трябва да знам това; и дори когато понякога — което може да се окаже, че е често явление — човек започне да пише, да речем, стихове, и позволи на "течението" от думи и рими да го отнася леко встрани, то той трябва, все пак, да има някаква скрита в главата си идея; той може да не е в състояние да я опише (и затова се говори за някакви-си музи, които нашепват в ухото на автора приятни неща, или дори го държат, автора, тъй като се предполага, че само мъже могат да създадат нещо наистина ново, са надарени с въображение и съзидателна сила, та те го държат понякога за "клюна" — ако Ти разбираш какво искам да кажа, ха, ха), но нещо (което само с думи не може да се опише) съществува. А тук Ти си започнал да правиш нещо и после си го зарязал, след това още нещо, и пак си го зарязал, и никой не е в състояние да се досети за Твоя план. Да, ама може би това е така, защото Ти просто нямаш план, а?

     Виждаш ли, днес, когато ние вече започнахме да четем генетичния код, и не само да го четем, а така също и да го изменяме, т.е. разбираме как функционират нещата, повече не може да се скрива, че в гените не съществува никакво планиране, те се случва да закодират някакво решение за случая (ad hoc), това което се е оказало ефективно, но в момента, и по-късно то може да бъде (и бива) забравено. Например, аз съм чувал, че гените на някаква дребничка мушичка били по-сложни от тези на човека, и че те изглеждали като правени със кръпки (което ние, в България, имаме навика често да правим дословно при ремонта на улиците); а аз имам също и някои лични впечатления, понеже съм работил към десетина години като компютърен програмист, и знам, че във всяка една област (примерно при изготвянето на законите, или в различните науки, и т.н.) идва някакъв момент, след който всички по-нататъшни кръпки не дават желания резултат, не, нещата трябва да се преправят отново. Таке че може би това е така и с Твоето Сътворение, а, мой скъпи Боже, то трябва да се разруши и да се извърши наново, и това навярно преди тази работа да се случи от само себе си, при следващото ... свиване на Вселената?

     Някои етапи, все пак, могат да се забележат. Например, когато вулканическата активност е престанала камъните са започнали да се пукат малко по малко, с оглед на това да се образува малко примитивна почва, континентите също са започнали да се образуват, и океаните, и е дошло време на първия организъм да се появи. После, след няколко еона от време, са се появили едноклетъчните и те изглеждали смешно, но те били нужни — аз не отричам необходимостта от някои стъпки, аз само искам да подчертая хаотичния начин на Твоето Сътворение, и отсъствието на планиране, което би избегнало множество ... жертви, в крайна сметка, излишна загуба на органична материя. След това се оказало, че само една клетка не е достатъчно екипирана за да ... използува добре лежащите наоколо фекалии — ако Ти благоволиш да ми простиш досадните описания — и станало очевидно (за Теб) че трябва да се появят няколко специализирани клетки, които трябвало някак-си да се научат да живеят колективно и да образуват някакъв много-клетъчен организъм. И след това Ти си спрял и си мислил други еони години, и си направил рибите (където думата риба по английски и немски е fish /Fisch поради тази причина, че те са много бързи и докато човек ги види и те вече направили 'фишш' и изчезнали от полезрението му).

     После са дошли насекомите, които са действително перфектни, аз Те поздравявам този път, за своите размери те са безупречни и високо ефективни ... машини за убийства, разбира се. След това (ако не преди това, тук аз не съм в свои води) при Теб е възникнало капризното желание да провериш колко големи може да се направят животните и си стигнал до идеята за динозаврите, но те се оказали не много ефективни и изчезнали. Все пак, Ти би могъл и да запазиш някое и друго дребно динозавърче, за да може да ги използуваме като домашни любимци, вместо кучетата, предполагам, но си забравил за това, осланяйки се на факта, че изкарването на бял свят на птиците ще компенсира Твоята разсеяност, което също не е лош ход, аз признавам това, но два-три диника нямаше да навредят на никого, струва ми се. И птиците биха могли пак да станат венеца на Творението ако Ти беше успял някак-си да намериш начин да може  ... месото (имам предвид някаква силно калорична храна) да вземе да расте по дърветата. Така че нещо пак не е било много добре, обаче този път Ти си оставил птиченцата да живуркат, и после са дошли бозайниците и Ти си направил пак това, което си считал за нужно да се направи тогава, но по каква причина не си се спрял отново, преди да направиш и хората, това е нещо извън моите възможности за разбиране! Положително, но за тази поредна задънена улица от Твоя страна, аз ще говоря в следващата точка; това, което искам да добавя тук, е че има цял лабиринт от грешки и груби пропуски, и кръпки, и задънени улици, и немотивирана адхокрация (adhocracy), вместо някакво обмислено предварително планиране на всичко. Така че за мен въпросът сега е такъв: Ти нарочно ли си направил всичко това, или си бил някак-си принуден да постъпиш така!

     И тук идва един деликатен момент, Приятелю мой, защото на мен не ми се вярва — и това, уви, е въпрос на вярване, както и Твоето съществуване —, че Ти си някакъв зъл демон, Който обича да прави злини нарочно, не, аз се боя, че Ти, Всемогъщи Боже, си бил направен non operandi (или на Теб са ти вързали ръцете) поради някакви характеристики на материята, или поради ситуацията. Аз мога само да Ти съчувствам ако това е така, ала Ти знаеш, че има една поговорка, че царската корона е тежка, така че в нашия взаимно-обвързан свят никой не може да бъде наистина свободен и освободен от задължения към другите, и това може да се окаже вярно и за божествените Същества като Теб. Ако това е така, то аз бих бил щастлив да опростя Твоите грехове, да Те освободя от всякаква вина свързана с този отдолу-нагоре метод, тъй като аз Ти дадох примера с рисуването на картина, но това е ако човек (или който и да е) иска да направи нещо и да забрави за това, обаче ако става дума за непрекъснато "рисуване" и при изменящи се условия, които могат да оказват влияние на целта, и ако този процес е повтарящ се, то може да се окаже, че някакъв метод на случайно и старателно претърсване, ще бъде наистина най-добрия (както когато някоя река си проправя пътя през долините и към морето или океана). Ако това не е така, обаче, ако моята догадка е неправилна, то тогава поставения въпрос си остава.

     А има и още едно нещо, което оставя леко горчив вкус в устата ми, и това е ненужната, от моя гледна точка, загуба на органична материя при всичките тези задънени улици на Твоето отдолу-нагоре Сътворение. Но аз може и да греша — аз признавам това, като пред Бога, наистина —, по две причини, едната това е, че аз не мога да свикна с факта, че органичната материя, снабдена или не с душа, може да е практически безплатна, и времето също почти няма значение, и втората причина това е, че в дотолкова взаимно-заплетения свят, където дори и екскрементите (тази дума на мен започва да ми харесва, а, някакъв вид ... крем, в крайна сметка) на едни същества могат да бъдат използувани като храна за други същества, семената или ядките или целите трупове на някои същества са добре дошли и се явяват необходими за много други същества, ние всички сме някакви phagi-ядящи. Така че съвсем не е изключено че Ти, мой скъпи Боже, си прав, в края на краищата, и Ти не си чак толкова щастлив с тази Твоя роля и Твоя вечно-продължаващ живот, до което аз ще стигна към края на това философско есе, но да продължа сега нататък.


4. За какво е всичко това, какъв е смисъла?


     Сега, скъпи мой Приятелю, това е пак въпрос към Тебе, но, аз се боя, че той е по-скоро риторичен отколкото действителен, защото аз самия, и навярно преди 20-тина години, стигнах до заключението, че съществуват само два начина за движение в една и съща посока, и те са следните (използувайки математически функции за тяхното описване): или по синусоида, или по експонента! Където първото означава цикъл, крах, разрушение, връщане обратно към началото, което е обичайния случай, понеже експонентата това е изобретена крива, тя включва безкрайността (тя е безкрайно гладка, ако е при основа e то всички нейни производни са съвсем същите) и аз предполагам, че даже Бог ще започне да се отегчава накрая да поддържа такова умерено нарастване или намаляване през цялото време, но е възможна и някаква комбинация от тези две функции. И ако ние се движим в цикли то тогава са възможни само локални цели във всеки момент, защото после всичко ще се разруши — както предполагаемото свиване на Вселената. Което означава, че в такъв случай не може да съществува крайна цел или предназначение, смисъл, всичко е динамично, и единствената цел може да се състои в това, да продължава този безцелен тремор или пулсация!

     Както и да е, това е вечен въпрос, до който стига всеки в своите младежки години, и после пак към края на своя живот, тъй като когато той (тя) започне своя репродуктивен живот той е много ангажиран с полови сношения и намиране на средства за съществуване, за да може да се сношава и така нататък. Той е следния: какъв е смисъла на този живот, в края на краищата, защо ние трябва да се раждаме за да умираме след това, не би ли било по-добре ако ние изобщо не се раждахме, и, следователно, не бихме били принудени да умираме, и други подобни варианти. Аз, от своя страна, мога да добавя още: защо е този локален ред на фона на глобалния безпорядък, защо възмездието не постига конкретния виновен човек (или звяр, или бактерия, или дърво, и т.н.), или защо ние трябва да сме по-добри, след като не получаваме нищо от нашето добро отношение към другите, ние просто ставаме лесна плячка в ръцете на зли същества (или не само същества, на самата природа) — тъй като ми се е случвало да чуя една стара еврейска поговорка, че нито едно добро дело на този свят не е останало ненаказано! Или още: защо този свят е такъв случаен и безразличен към нас (без значение към хората, или дървениците, или червеите, или стъблата на тревите, или към каквото и да е друго нещо живо)? Или: защо хората са били създадени в крайна сметка, понеже другите животни не могат да мислят и да си поставят въпроси, но ние можем, обаче не сме в състояние да намерим нужните отговори?

     Така че позволи ми да отговоря вместо Тебе този път, а, мой Приятелю? Основният постулат тук е това, че в един цикличен процес единствената цел може да бъде цикъла да продължава, понеже иначе настъпва стагнация (ала планетите се въртят, звездите се движат, галактиките и те, Вселената се изменя, в другия край на скалата електроните, или каквито има там субатомни структури, също са в непрекъснато движение, никой няма право да се спира). И предвид на същото това непрекъснато движение трябва да съществуват големи случайности, които правят живота, наистина, интересен, да, при една детерминирана реакция на всяко въздействие ние бихме били още по-недоволни, нещата още повече нямаше да ни харесват, това е така (ние само обичаме да се оплакваме — особено женските индивиди —, защото това, по някакъв начин, ни помага при изменение на всичко). Така че аз, действително, не мога да видя друг начин за организация на нещата, ако непрестанното изменение на всичко съществуващо трябва да продължава. Произволността, така да се каже, е същността на живота; аз даже четох, че се оказва много интересно да се намери закона по който са разпределени много големите (да речем, с хиляди цифри) прости числа, защото за нас те са разпределени практически случайно, поне докато ние не намерим някои правила, към които те трябва да се придържат. И случайността на нашия свят е неотменимо условие за съществуването на динамичен живот!

     После за локалната организация и глобалния хаос, ами, навярно просто няма друг път по същата причина, ако нещо е правилно отгоре-надолу (top-down) регулирано, то това затруднява измененията и динамиката, но без каквато и да е организация също не може. Това е било осъзнато също и в обществото, при системата на свободния пазар, който по своята същност е вид хаос, така че тънкостта е в това, да се позволява някаква свобода, но не пълен хаос; или пък да се провежда частично отгоре-надолу, и частично отдолу-нагоре метод, това често се прави. И знаеш ли какво, мой Приятелю, аз съм мислил също и за огромните пространства между звездните системи, след това между галактиките (и навярно могат да съществуват дори много много Вселени, кой знае — освен Теб, мой Всемогъщи Боже), толкова големи, че летейки даже със скоростта на светлината човек ще стигне до друга галактика за хиляди и повече години. И аз стигнах до извода — само че не ми се присмивай —, че това е чисто и просто необходимо (щом нещо съществува, то то трябва да съществува, неговото съществуване е оправдано щом това вече е факт — аз се уча от древните източни философи)! Това е необходимо преди всичко затова, за да се позволи съществуването на различия, иначе по някакъв закон за скачените съдове всичко ще се изравни, и това ще унищожи разнообразието; навярно по тази причина Вселената и се разширява и ние живеем днес във, тъй да се каже, положителната полувълна, би могло да е значително по-зле ако или когато Вселената се свива, благодаря на Бога, че това не става в наше време, прав ли съм?

     Виждаш ли, скъпи мой Приятелю, аз започнах своите въпроси към Теб със живата, само-организирана материя и нейното създаване, поради това, че всяка организация е намаляване на хаоса, или на ентропията в конкретния физически смисъл, докато обикновено в затворените системи ентропията винаги нараства, което означава също че възникват нови различия от всякакъв вид, а различията правят живота интересен, не е ли така? Така че организацията, живата материя, особено такива високо-интелигентни същества като хората, противоречат на неодушевената, мъртва материя, където ентропията постоянно нараства. Следователно това е очевидно противоречие: ако ние искаме мъртвата материя (която трябва да е значително преобладаваща част от всичката материя във Вселената) да продължава да съществува, и ентропията-хаос да нараства, то тогава ние трябва да избягваме всяко ненужно въвеждане или проява на интелекта, или на някаква допълнителна организация (с изключение на минималната, така да се каже, въведена от самия хаос), и обратното. И това е причината аз да мисля, че създаването на тези ... уродливи човешки същества, тъй като те са лошо конструирани, те са само универсални, но не ги бива практически за нищо, това е, ако не непременно грешка, то тогава нещо което е под въпрос; другите животни не задават въпроси и изпълняват това, което им е заповядано (чрез генетичния код), те са по-дисциплинирани, но ние се опитваме да стигнем до смисъла на някои неща, които нямат смисъл, в очакваната от нас форма (и аз срещнах някъде, че хората тъкмо затова се мислят за свободни, защото съзнават своите желания, но не и скритите мотиви за тези желания). Или че животните само живеят, докато ние се опитваме винаги да подобрим живота, и при това доста често си позволяваме големи волности и правим много пакости даже на самите себе си.

     Но всичко зависи от гледната точка, или от модела, който ние прилагаме, или от обхвата (локален или по-глобален), и някой, аз мисля че Ти, може да твърди, че именно защото ентропията е склонна да нараства, то затова ние сме длъжни да я намаляваме по някакъв начин, или понеже съществува глобален хаос, то затова трябва да съществува локален ред, или защото хората не ги бива за нищо то може да се окаже (а и се оказва, в действителност) че тях ги бива за всичко (тъй като интелекта работи бавно, но той може да дава резултати когато бързите реакции са погрешни), или че предназначението на някои дефекти е в това да се избегне чупенето на цялата конструкция в някакво нежелано място, или че никой не може да предскаже точно какво ще се окаже нужно в следващия момент, и така нататък. Или, тогава, че ние не трябва да изпускаме от погледа си инверсията в отрицателната полувълна, защото ние (а навярно също и Ти, а?) не знаем какво ще се случи в края на разширяващата се фаза на Вселената, как точно ще започне това свиване, какво е това безкрайност в пространствено-временния континуум и какви са нейните свойства. Тъй като може да настъпи, както това се нарича, еластична трансформация, която да преобразува една форма в дуална на нея (в някакъв смисъл) форма, като, например, ние може да си мислим, че окръжността има две "точки" (в някакъв разширен смисъл), център и (цялата) периферия (която може да е в безкрайността, да), които са свързани с множество (безкраен брой) радиуси, и тогава ние започнем да разширяваме центъра и да свиваме периферията, използувайки някакво ново измерение, което ще даде най-напред конус, после цилиндър (или, по-точно, пресечен конус), и после конус насочен в обратната посока, после да се освободим от това ново измерение и да се върнем към старите, и, вуала (както казват французите), центъра и периферията (дори в безкрайността) са сменили местата си! Аз не разбирам теорията на относителността, и някои други подобни предмети, но след като там всичко зависи от геометрията на пространството, то такава трансформация не бива да се изключва съвсем.

     Така че безпорядъка е толкова необходим колкото и реда, и органичната "плесен" може да е действително необходима като съзидателен елемент или ядро на локална организация, с оглед на това да се направи глобалния хаос по-лесно "смилаем" тъй да се каже. До сегашния момент хората като че ли повече са обезобразявали нашата планета отколкото обратното, но може би няколко десетки хиляди години са твърде недостатъчни, ние сме длъжни, навярно, да почакаме още? Или тогава хората може да изчезнат горе-долу като динозаврите, и да освободят сцената за някои интелигентни мравки или хлебарки, или — защо пък не? — бактерии (ако те успеят някак-си да се свържат взаимно и да създадат някаква бактериална, вместо невронна, мрежа). Така че, учитайки различните моменти, аз започвам да стигам до заключението, че ние, хората, сме тези, които не разбират Сътворението, съответно Бога (Теб, мой Приятелю), но то и не е необходимо ние да сме много умни, тъй като, с нашите егоистични натури, ние бихме влошили нещата, ако разбирахме по-задълбочено Природата-Сътворение. В края на краищата, ние не бива да забравяме, че интелекта няма нищо общо с разпространението на видовете, и ако в живота е важно последното, то тогава първото не трябва да е от голямо значение. И сега аз стигам до последната точка на това философско есе, което е, всъщност, един от моите обикновени монолози, или разговори със самия себе си, но може да бъде прието и за диалог с някакво божествено Създание, с Теб, мой скъпи Приятелю, Когото аз съм моделирал в своята глава, за да мога да Те чувствам по-добре.


5. Бай-бай, Боже, или ново чудо


     И сега, чувствайки Те по-добре, аз стигам до извода, че Ти трябва да не си много щастлив, а, прав ли съм? Понеже всичко омръзва, също и свободното придвижване в пространството (и то навярно с 6 - 7 измерения, откъде да знам), а и във времето. И аз съм уверен, че Ти ме разбираш, защото всичко се изменя, само Ти не можеш да се измениш, нали, Ти си безкрайно умен, така че не можеш да станеш по-умен (докато аз мога, и всеки път ставам малко по-умен отколкото преди). И към това трябва да се добави и безсмъртието и самотния живот (тъй като боговете не може да имат роднини, те не се размножават, те живеят самотно, дори аз мога да общувам с моите читатели по сайтовете, аз имам един куп досадни ежедневни неща, които трябва да се свършат, това ме ангажира някак-си — Ти и не можеш да си представиш колко щастлив може да се чувствува човек понякога дори когато си ... изпразва пикочния мехур, о да, повярвай ми). И това вечно и винаги, ах, това навярно е някакъв кошмар за Теб. А Ти по всяка вероятност с цялото Свое Същество се стремиш да умреш, обаче Ти си безсмъртен, уви! Но може би аз мога да Ти помогна, аз съм стигнал до едно доста просто решение, което ще Ти доверя сега, ако нямаш нищо против.

     Аз искам да Ти помогна защото аз все повече и повече се убеждавам, че Ти си съзнателно Същество, и изпълняваш Своите задължения и никога не се уморяваш, и ако аз бях на Твое място, то и аз, в крайна сметка, бих постъпвал по този начин, аз Те чувствам като свой брат. И ако случайно Ти си пропуснал някак-си простото решение (или, тогава, не си намирал друго смъртно същество, на когото би могъл да се довериш)? Докато идеята е в следното, тя е в коректното разбиране за това какво едно божествено Същество представлява! За мен е ясно, че това е някакъв вид (или, тогава, всички видове) информация, прав ли съм? А информацията може лесно да се прехвърли на друго място, може да си размени местата с друга информация, такива неща се правят. Така че Ти сменяш Своята информация, Своята същност така да се каже, с моята информация, с моята същност представена в моята глава, и аз обратно се разменям с Теб, това се извършва едновременно (swapping по английски), и когато на мен ми дойде времето да умра (т.е. на моето старо аз), то тогава ще умреш, всъщност, Ти, в моето тяло, а аз ще живея в Твоето старо, фактически, не-тяло (където е записана Твоята жизнена информация)! Това е в общи линия, където, аз предполагам, Ти можеш да оставиш някакво дремещо (неактивно) копие на Себе си, но реалния изпълнител на Твоите вечни задължения ще стана аз. С други думи, аз мога да се жертвам в името на нашата дружба, нали така?

     С мен този свопинг може да се извърши още и затова, защото аз съм решил кога аз ще умра, може да се случат някои незначителни флуктуации в датата в посока само на положителната ос на времето, но това не е значително, и моето тяло е доста добре запазено, аз не съм нито много дебел, нито много слаб, нито висок на ръст, нито много нисък, и аз нямам практически никакви болести за моите почти 70 години (най-малкото нямам вътрешни болести). Така че ако Ти искаш, и ако имаш в запас някои неизвестни на мен начини за дълголетие, и с моята божествена помощ (аз Ти обещавам това), Ти би могъл да поживееш още 20-тина години, или навярно и 1-2 столетия, ако можеш от време на време да сменях Твоето тяло с това на някой друг, понеже да живееш повече от, да речем, 120 години, ще изглежда подозрително. И аз съм решил да умра точно на 3-то число на 5-ия месец на 35-та година от този век, между 3 и 5 часа през нощта, след второто ... изпразване на пикочния мехур! Това ще даде приблизително 85 години, което аз намирам за подходяща възраст да се умре в днешно време. Така че аз ще Те приема с удоволствие, ако Ти скочиш в моето тяло след първото изпразване на мехура и ме изпратиш (тоест съдържанието на моя мозък) обратно там, откъдето Ти си дошъл. И не се безпокой за това, че след публикуването на тази моя творба ще бъде известно за тази възможност, понеже никой просто няма да повярва на това, хората ще си мислят, че аз се шегувам, докато аз съм ужасно сериозен, Приятелю мой.

     Аз съм сериозен когато гледам на живота като на вечно-продължаваща и вечно-изменяща се игра, което е единствено правилния поглед върху това неустойчиво нещо. Само дето аз имам малко човешки поглед върху прахосването на биологичната материя, но аз мога и да свикна с нейното щедро изразходване, щом това е нужно в името на Сътворението. И аз ще Ти кажа още едно нещо, аз не само считам, че на Твое място аз бих се държал като Теб, но и че Ти, най-вероятно, съществуваш, в крайна сметка! Само че Ти трябва, несъмнено, да бъдеш съвсем различен от тези идеи, които всяка религия се старае да втълпи в главите на вярващите (особено от тези на християнската религия, която е ненужно и неправдоподобно разкрасена) и аз съм сигурен, че Ти разбираш защо това е така. Естествено че по тази причина, че хората като маса са като малките деца, те искат да ги приспиват и залъгват, докато разумно разсъждаващите хора са (а и винаги са били) малцинство от 2-3, не повече от 5 процента. Но всеки иска да намери удоволствие по свой начин, болшинството от нас в заблудите, и една малка част в намиране на истината. Аз лично не мога да кажа кое е по-добре, това зависи от природата на човека, но на фона на отсъствието на глобална цел във вечно-продължаващия живот това и няма голямо значение.

     И Ти трябва да съществуваш, защото аз Те възприемам като някакъв дух на Вселената, като сума от всички възможни закони на съществуване и характеристики на материята при дадените обстоятелства, а всяко нещо има някакъв дух, това не може да се отрече. Ако аз нямах такова високо мнение за Теб, то аз бих казал, че е възможно Ти още да не си осъзнал Своето съществуване и просто да изпълняваш своите задължения по поддържане на равновесието на материята във всеки момент като дисциплинирано куче, примерно (или както това, което правя аз след идването на демокрацията в моята бедна страна, аз образовам хората по всеки възможен начин като независим и безработен мислител), но Ти си длъжен да знаеш, че си Бог (ако си такъв, разбира се). Само че Ти, както и аз, се намираме в непоколебимите ръце на материалната действителност; Ти имаш свободна воля, но в някакви граници, такова е моето убеждение, понеже всичко е взаимно-обвързано и динамично, и променящо се, и нищо не е перфектно, но е единствено възможния вариант (една от неограничения брой паралелни Вселени) при дадените обстоятелства. Както още аз предполагам, че този предложен от мен свопинг не е нещо съвсем ново за Теб, такъв трябва да е бил начина по който Ти си въздействувал на ... яйцето в утробата на една известна Мария, девствена или не, ако има нещо вярно в християнската притча. И, ха, ха, дори ако Ти не съществуваш, то защо аз да не заема Твоето място, след като все едно съм един такъв прозрял вече всичко, а? От строго логична гледна точка няма нищо, което би забранило изпълнението на импликацията (т.е. на заключението, if - then клаузата), ако предусловието не се удовлетворява, това еднакво добре може, или не може, да се случи.

     Ах, обаче аз съм запазил един сюрприз за Теб в самия край, аз искам да Ти дам възможност да покажеш, че Ти съществуваш, ако имаш такова желание, да направиш, тъй да се каже, ново чудо. Това няма да е доказателство в строго научен смисъл, но в този случай провеждането на точно доказателство въобще не е възможно, защото Ти трябва да си нематериален (поне частично), а ние не сме в състояние да измерваме нематериални неща, даже лъчите и вълните имат материална природа, те могат да бъдат регистрирани, но докато ние не регистрираме нещо нематериално (което ние не можем да направим) то Твоето съществуване стои под въпрос. А аз даже срещнах и една шеговита сентенция, че ако съществуването на Бога би могло да се докаже, то значи Той ... не съществува! Това е некоректно логическо заключение (но позволи ми да не се задълбочавам в по-нататъшни обяснения) обаче неговата идея е ясна, ако някой би могъл да докаже нещо подобно, то той положително е направил някъде грешка. ОК, но тогава остават още косвените доказателства, които повишават увереността на хората, и те се използуват масово в съдебните процеси, и ще бъдат достатъчни и тук. Идеята е в това да се направи нещо практически невъзможно да се случи, и тогава масите ще вярват, че тук не се е минало без пръста божи.

     Добре, но тази дата 3-5 (хайде да я съкратя така) на моята смърт — естествена, нека кажа това и изрично, никакво убийство, никакви отрови или други методи на самоубийство —, предсказана за повече от 15 години напред (по-точно 17), което прави повече от 5,000 дни (по-точно 6,000), е нещо очевидно невероятно, така че ако това се случи, то тогава всички хора ще казват: "Ах, как само това е могло да стане? Ала пътищата господне са неизповедими. И този човек Мирски, ами че той е също Христо, това не може да е случайно? И той е живял сред нас и ние нищо не сме забелязали!", и други подобни. Защото в този случай ще е ясно, че Ти или някак-си си посетил и моята майка на времето си, или си проникнал в моя мозък по някое време по-късно, поддържайки ме по време на цялата моя творческа дейност, и така нататък; никой няма да допусне че такава точна догадка е възможна иначе; и, в допълнение, да се направи добро предсказание, което по английски се нарича prophesy, е нещо което могат да правят само ... professors-професори, или професионалисти, така че някой, или аз или Ти, и преди всичко Ти, както аз току-що споменах, ще бъде приет за ненадминат prophet-пророк. И аз ще Ти кажа, скъпи мой Боже, че може да съществуват някои минуси или плюсове в датата, само че плюсовете да са два пъти повече от минусите, тъй като аз казах, че може по-късно но не и по-рано. Примерно, един ден по-рано или два по-късно това е превъзходна точност, същото в седмици ще бъде също удивително, дори и един месец по-рано или два по-късно също е нещо забележително. Това е така, защото винаги може да се каже, че аз, с моя мозък на математик, и с моята любов към числата, несъзнателно съм изменил леко датата, указана ми от Теб.

     Така че, мой скъпи Приятелю, ако Ти чувстваш желание да се покажеш, аз съм готов да се жертвам, и да умра поживял само 85 години, докато аз имам цял куп интересни идеи за още, може би, един-два века, наистина. Но ако аз заема Твоето място то времето няма да има значение за мен, и помагайки Ти в тази работа със смъртта това ще ми дава сили, така че аз съм съгласен.

     Както и да е, бай-бай, скъпи мой Боже, и аз ще чакам Твоята визита в споменатата нощ, или по всяко време по-късно, което е по-добре за Теб.


     12. 2018


6. Appendix


IF I WERE GOD


     Oh, life is pretty doubtful a matter,

     We judge about it, but that's a clatter,

     And no one's ever grasped the part its greater,

     So that we move in it like mannequins,

     And ultimately lose, just rare win,

        Yet were I God I would have done the same.


     Then God's existence can be proved with nothing,

     But to disprove Him means that one does not think,

     For He the Nature ... dresses, is like clothing,

     What seams discouraging for lot of us,

     We find, this world is rotten, lies in pus,

        Yet were I God I would have done the same.


     And good and bad is relative a notion,

     We sink in these nuances like in ocean,

     Exacerbate the matter the emotions,

     So we spill juices, albumins, or blood,

     To multiply and th'others t'kill in bud,

        Yet were I God I would have done the same.


     Or sex and propagation take, such number

     Of future copies makes us often stumble,

     Survival's hindered thus, and I can grumble,

     That in the sex we fun have but the trees,

     Or grasses, fishes, suffer giving seeds,

        Yet were I God I would have done the same.


     Each living form is perilous for th'others,

     Thus the variety is lessened rather,

     While chaos is the equilibrium's mother,

     What means that life is as if kind of mould,

     And it disfigures Nature pretty bold,

        Yet were I God I would have done the same.


     To this is added bottom-up Creation,

     And movement hazardous to no end-station,

     With risk — the cause for joys, exhilarations,

     And building this process will never stop,

     And we shall always move in silly mob,

        Yet were I God I would have done the same.


     With this I don't raise for discovery my claim,

     From atheistic point is life a perfect game,

     And if a God exists I praise Him still, don't blame.


     09. 2017


 




 


 

 


 

 

Report this text