Пъстра Каламбуриада (хумористични стихове, нонсенси и каламбури) — Част Първа – клъцната до към 15 % !

Chris Myrski

In Bulgarian. Сборник от лека поезия със всичко: сериозно, пародии на песни, политикарски, леко секси, гадорийки, после епитафи, memento mori, нонсенси, лимрици, каламбури, акростихове, и послеслов.

 

Христо МИРСКИ. Пъстра Каламбуриада (хумористични стихове, нонсенси и каламбури). 2002+


Произведения на Христо Мирски
    Пъстра Каламбуриада (хумористични стихове, нонсенси и каламбури) — Първа Част    

© Христо МИРСКИ, 2002+



     Резюме:

     Това е сборник от лека и хумористична поезия включващ какво ли не, който тук е целият, двете части, плюс приложенията. По-точно всичките раздели са: почти сериозно, пародии на песни, политикарски, леко секси, и гадорийки, където свършва първата част; после следват: епитафи, memento mori, нонсенси, лимрици, други каламбури, акростихове, и послеслов, с което свършва втората част; а в приложенията има неща на чужди езици, като: в І-то са стихове на руски (които се съдържат в "Русская Поэтическая Тетрадь", но в нея има и още 2-3 по-късни неща),във ІІ-то са на английски (които се съдържат в "English Poetical Notebook", но там има и 5-6 по-късни неща), в ІІІ-то е една мултилингвата (която е добавена като Приложение към "Комунизмът като религия"), а ІV-то е просто майтап, малко празни листове, за да записвате там свои собствени стихове. Сборникът уж бе приключен в 2002 година, но има добавени неща до към 2011 (че и по-късно), т.е. аз бях приключил да пиша повече стихове, защото тези хич не са малко, но все по нещичко добавях от време на време, а след включването ми към Интернета в 2011 пак прописах.




 


 

 





П

Ъ

С

Т

Р

А



КАЛАМ

БУРИ

АДА



(хумористични стихове,

нонсенси и каламбури)

Първа Част – до към 15 %



Христо МИРСКИ,      София,  2002+








     [ Доколкото това е оформено като книга то на корицата, евентуално, снимка на тарикатски усмихнат и "изтупан" с костюм мъж, от чието горно джобче на сакото се подава един ... презерватив. ]








На Иванчо Йотата посвещавам.






СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗДЕЛИТЕ


        В първа част:


        Почти сериозно

        Пародии на песни

        Политикарски

        Леко секси

        Гадорийки


        Във втора част:


        Епитафи

        Memento Mori

        Нонсенси

        Лимрици

        Други каламбури

        Акростихове

        Послеслов


        В приложенията:


        Приложение I (стихове на руски)

        Приложение II (стихове на английски

        Приложение III (multilingua)






 

ПОЧТИ СЕРИОЗНО


Съдържание на този раздел


        Балада за жената като такава

        Цървули

        Алгоритъм

        Доцент

        Ода за хурката на баба

        Дивото зове

        Моите придобивки

        Все по-често срещам знаци






Балада за жената като такава

Жена — това е нещо твърде женско;

жената, може би, е негативен мъж?

Жената, казал бих, е нещо тъй английско —

звучи приятно, лесно и ... неясно.


Жената можеш да сравниш със всичко:

тя нежна е кат' палав слънчев лъч,

ала извърнеш ли се малко настрани,

изчезва той, съвсем като жена.


Красива и примамлива, ала бодлива като роза;

като нощта потайна, пълна със загадки;

тя грее като слънцето, ала изгаря като него;

като дете е непосредствена, и ... глупава като дете.


Омайва, казват, като руйно вино,

а сутринта главата те боли.

Тя като въздуха е жизнено необходима —

изгаряш с нея, както в кислород!


Но някой учени глави твърдят,

че ако дишаш в много кислород,

еуфория настъпвала тогава —

такова нещо, средно, между лудост и любов.


Като луната тя сияе — със отразена светлина;

като Вселената е вечна и безкрайна.

И като майката-земя е плодородна:

какво засееш, туй пониква — зависи от сеяча.


Като тревата тя е гъвкава и нежна,

ала, настъпиш ли я, се прекършва и увяхва.

Хъм, зависи — казват, че след по-обилен дъжд

отново се възправяла, окъпана и девствена отново!


Тя като праскова е сочна, апетитна;

и като майка любеща — добра;

като пчеличка — неуморна, работлива;

... като змия коварна, уви, да!


Жената е като парите: ако ги нямаш — търсиш,

ако пък имаш много — хич не ги цениш;

тя като гравитацията е необяснима,

ала на нея се крепи светът!


Жената можеш да сравниш със всичко.

Със всичко, само не с мъжа!

Мъжът е логика, рационалност, разум;

жената — страсти, ентропиен генератор!


О, спрете, философи и софисти!

О спрете, прагматици, и идеалисти,

или пък реалисти. Спрете вий, мъже!

Послушайте жени: сегашни, бъдещи и бивши:


Жената несравнима е с мъжа.

Прекрасно, значи тя е несравнима!

Жената трябва да е винаги жена.

И, може би, в това е красотата на жената,

защото красотата също е жена,

   или обратното,

       или дори едно и също.


01.1977





Цървули

Вчера купих си цървули,

щото вятър взе да брули,

а и дъжд студен забръска —

като че ли е зимъска.


Не че много са на мода,

ала не пропускат вòда,

а приличния чепик

стана вече твърде шик.


Във туй мръсно кално време

на цървула не му дреме

и е истинска находка

при таз' синоптична сводка.


Днес във локвите си джапам

и около мене зяпам

как народа навред щъка

и разглежда ми патъка.


Някой пита притеснено:

нè ли ми е тъй студено

да се скитам аз по друма

на крака с таз' твърда гума?


Друг ме пита колко чùни

и къде е магазина,

щото който си разбира

бърза да се екипира.


Трети само ми се чуди —

тъй де, от какви подбуди

се разхождам по цървули —

цъка с език и се пули.


Но на мене не ми пука

какво мисли комшулука,

че не ми е според джоба,

нито хляба, нито боба.


Наближава люта зима,

всеки харчи колко има —

зимнината да скалъпи,

дорде пролетта напъпи.


Аз, понеже имам малко,

колкот' и да ми е жалко,

щом е подивял пазара,

по цървули ще я карам.


1996





Алгоритъм

Сутрин ставам и се питам:

що живея тази vita

    във мизерия затънал —

    що бях сял, що съм пожънал,

        та не стига вече за храна?


Ежедневният ми ритъм

буреносно ме връхлита

    и, изгубил веч' надежда,

    ми поднася неизбежно

        шок след шок за цялата страна!


По пазара като скитам

почнах вече да залитам,

    че от глад ми премалява,

    но, щом друго не остава,

        карам пак на хляб и на вода.


Гладория страховита

целия народ помита;

    всичко вече сме опасли

    и седим на празни ясли,

        и не идва ум във таз' глава.


Всяка нощ сънувам пита,

или баница завита,

    но това не ме засища

    (и не храни цяла къща) —

        тихо куркат моите черва.


Седна ли да ям омитам

даже трици и ракита,

    и проклинам таз' промяна,

    и се чудя как тъй стана,

        че сме аутсайдери в света?


Пак ни граби малка свита —

олигархия мастита —

    и от ляво и от дясно,

    а народа е натясно

        и не знай защо и докога?


Веч на нищо не разчитам

и ще стана май комита,

    та ще развъртя бухалка

    по тез' дето ни будалкат

        та едвам крепим се на крака.


Умни хора аз почитам,

пък и книжчици прочитам

    да намеря в тях утеха,

    но съвсем не виждам лèка

        подходящ за наш'та тегобà.


Тъй че търся алгоритъм,

как да ям аз до насита,

    да работя, да се смея,

    и у нас да си живея,

        ала май е само блян това?


02.1997





... и т.н.

 





ПАРОДИИ* НА ПЕСНИ


Съдържание на този раздел


        Обичам те със слива

        Стàни жено

        На бюрократа

        Ричи-чичи

        Гергано моме

        Парлива глътка

        Джамайка

        Мама ми купи днес




     


     







Обичам те със слива1

(либрето за естр. песен, стил ню-слип-реге)

Текст


Познавам те отдавна,

много отдавна.

Знам, че си красива

но никога не съм те виждал

истински щастлива.


Красива съм, да знам това,

че много съм красива.

Красива си, красива, ах,

красива си, красива.


Но днес почувствах радостта,

че вече съм щастлива.

Щастлива си, щастлив съм аз,

щастливи сме, щастливи.


Сърцето бие лудо, ах

от радост то прелива

И в моето се влива, ах,

и в моето се влива.


Защото слива си посях,

посях в саксия слива!

Обичам те безумно аз,

обичам те със слива!





Не ще пожаля младостта,

и всичко дето имам ...

Ти имаш всичко - младостта,

аз имам мойта слива!


Но отреди ми ти честта,

таз' слива да поливам.

Поливай мили! Радостта

е да си имаш слива.


За мене тя е любовта,

щом с нея си щастлива.

Щастлива съм, щастлив си ти,

щастливи сме щастливи.


Обичам те безумно аз,

обичам те със слива!

Обичай ме, любими, ти,

обичай мойта слива!


1985 ?


Указания


Той, говори


малка пауза

голяма пауза



Тя, игриво, палаво


Той, припява басово



Тя, пак така


Той, пак така

Пеят заедно


Тя


Той



Тя


Той



Соло импровизации

в стил ню-слип-реге


Той, басово, натъртено


Тя, весело, игриво



Той, пак така


Тя, също



Той


Тя

Заедно


Той, повтаря се два пъти


Тя, може и повече пъти








Стàни жено

(по песента "Кацнал бръмбар на трънка")

Стàни жено до-

бричка,

па сготви ми су-

пùчка:

малко лучец на-

стържи,

па го леко за-

пържи;


сложи меки до-

матки,

чушки люти и

сладки,

още два-три кар-

тофа

и вода цяла

кофа;


сипи ориз ше-

пùчка,

кат, на всяка чор-

бичка,

морков един на-

стържи —

хайде, действай по-

бърже;


масло бучка мъ-

ничка,

чесън цяла гла-

вичка,

не забравяй ме-

сото —

да съм мъж във лег-

лото;




































тури сол, меру-

дия,

че без тях е по-

мия,

бàхар, също да-

фина,

дошли чак от чуж-

бина;


бъркай, гребвай и

пробвай,

кусай, сърбай и

зобвай,

оцет ливни лъ-

жичка,

или лимон с ко-

ричка;


накрай стори за-

стройка:

яйца вземи ти

двойка

и във чиста па-

ничка

рàзбий ги със ви-

личка;


млекце сложи, во-

дица

и цялата па-

ница

добави във кот-

лето

да нахраниш мъж-

лето.




































След туй жено ра-

ботна,

дорде още си

потна,

с твойта нежна ръ-

чица

замеси ми пи-

чùца2:


в малко хладка во-

дица

разтрий бучка ма-

ица,

подир вземи та-

вичка,

или малка нощ-

вичка;


брашно сипи две

чашки,

но пресей го — без

грашки —,

сложи щипка сол-

чица

и мазнина лъ-

жица;


добави и ма-

ята,

заедно със во-

дата,

стискай, бъркай и

мачкай

и тестото из-

бачкай;




































във тава на дъ-

нòто

просни го опъ-

нàто,

па нарежи до-

мата —

ситно, не за са-

лата;


сиренце му на-

трòши —

с 'кво сме жено по-

лоши

от хората в чуж-

бина,

дет' ги гледам на

кино;


добави и ме-

сенце —

шунчица от пра-

сенце —,

гъбки клъцни на

ситно

да е по-апе-

титно;


ръсни пипер, чуб-

ричка,

после жено доб-

ричка,

метни я в фур-

нàта,

да похапнем здра-

вàта.


     05.1997




 

... и т.н.

 



     


     

     






ПОЛИТИКАРСКИ


Съдържание на този раздел


        Благодарим ти партиьо

        Политик

        Добре е да се разбере

        Наш'те демократи

        Размисли пред писоара

        Демо пре-

        Кой Ви вази?

        Демократични питифурки






Благодарим ти партиьо

Благодарим ти Партийо любима,

за нашето развито общество:

   за туй, че хляб поне все още има,

   и още дишаме — не знам какво!


Благодарим ти Партийо обична,

закрилница на нашия народ,

   от всеки, що се бореше неспирно

   за чест човешка, да не бъде роб!


Благодарим ти Партийо, надеждна

опора на социализма зрял,

   на сталинизма, култа и регреса,

   подкрепяни от старец изкуфял!


Благодарим ти Партийо, че смело

ни водеше по твоя верен път —

   обезвери народа ни умело,

   човешкото в човека стана кът!


Благодарим ти Партийо велика,

защитница на светъл идеал:

   да правим всичко само за човека,

   дори да ни е лъгал той и крал!


Благодарим ти Партийо, задето

със страст и революционен плам

   облизваше на "баето" ... дупето

   и сладко мляскаше — без свян и срам!


Благодарим ти Партийо, отново,

за верността към пътя ти избран,

   за острия завой, ала на слово,

   а не със поглед по-дълбоко взрян!


11.1989





Политик

(На разпуснатото през 1994 г.
Народно Събрание посвещавам
)

Политик е, дума дава

да работи за народа,

и работи, не престава

(но ... за своята изгода).


За народа си милее

кога става, кога ляга,

и парата не пилее

(щото в джоба си я слага).


Справедлив е, порицава

смело всички чужди грешки

(ала свойте отминава,

при това безспорно тежки).


Политик е, той решава

що е право, що е криво

(прав е — кой повече дава,

а народа тегли здраво).


И е честен, дума няма

(но си търси келепира,

тъй че за пара голяма

смело ни манипулира).


Работлив е, за страната

в пот превива той гърбина

(явно чужда — тариката

през туй време е в чужбина).


Политик е, демократ е,

често глас народен слуша

(само дето тъй чепат е,

че ти идва чак до гуша).


А е мъдър, всичко знае,

винаги е компетентен

(но на практика, накрая,

се оказва ... импотентен).


Той народа представлява

от високата трибуна

(и добре го забавлява —

кат' се прави на маймуна).


Политик е виден мъж е,

гордо стъпа по земята

(ала за парата лъже,

и се на въже премята)!


11.1994





Добре е да се разбере1

Добре е да се разбере:

Европата да стигнем

ще трябва първо наш'та ре-

   путация да вдигнем.


Все чудиме се накъде,

когато победихме

и лесно диктатура с де-

   мокрация сменихме.


Но не вървиме към добро:

разврата процъфтява,

престъпност шири се и про-

   фанация настава.


Обгражда ни от вси страни

поредната измама —

сменихме старата мани-

   пулация с реклама.


Преследваме пари, успех,

богатства, кариера,

затуй навред се шири спе-

   кулация без мера.


И всеки мозък надарен

към Запада изтича,

че преходът ни като ... мен-

   струация протича.


Търпиме все беди, неволи,

че нашата върхушка

във всяко нещо търси поли-

   тизация хайдушка.


Така че нека изберем:

ще гоним ли Европа,

или те нас за лоша ре-

   путация — със сопа!


1996




(2)




(2)




(2)




(2)




(2)




(2)




(2)




(2)






... и т.н.

 


     


     

     

     

     






ЛЕКО СЕКСИ


Съдържание на този раздел


        Ако щеш

        На моята фея

        Кой не знае?

        Ха кажи ми дèте сладко

        Що стоиш, моме?

        Плаващо ложе

        Необмислено желание

        Последица от акта

        Новата пералня

        Manna-търк-sonnet

        "Крак", с мерак

        Житейско правило

        Сладка мръвчице

        Сигурен тест

        Кама-Сутра

        Явор и Калина

        Рецепта със ... "цици"

        Детско питане

        Разни дреболии






Ако щеш1

Ако щеш купувай

кошници цветя,

мирувай, кротувай —

все се сърди тя!


   Ако щеш вози я

   само в Мерцедес,

   със злато покрий я,

   слушай я кат' пес;


      сребърна лисица,

      шапка от писец

      ако щеш купи ù —

      пак ще си глупец!


         Лувър, Ниагара

         тя да посети,

         пак ще ти се кара,

         пак ще те кори!


            Истина едничка

            нека всеки чуй:

            за такваз женичка

            само по-здрав ... [хеликоптер].


01.1984





На моята фея

Моя нежна фея,

   все за теб копнея,

      щом при теб съм — грея,

   жално-милно блея,

моя дулцинея.


С твоята магия

   ни ям, нито пия,

      даже в залисия

    (няма що да крия),

тенджерите мия.


Ненагледна моя,

   аз ценя покоя,

      но приемам боя

   от ръката твоя,

щото знам ти соя.


Все за теб мечтая,

   затова накрая

      аз не ще изтрая

   и ще ти призная:

с теб съм като в рая.


Честно, нè се дуя:

   в къщи щом нахлуя,

      òбувки събуя

   и гласа ти чуя,

в миг ми става ... [хубаво].


08.03.1984





Кой не знае?

Кой не знае, че екстаза

е във областта на таза,

и оттам той без билет

разлетява се навред?


Кой не знае, че човека,

още чак от памтивека,

кат' ръждясал автомат

прави секс на този свят?


Кой не знай, че секса вечен,

даже във момент напечен,

днеска както и преди,

ни поддържа във беди?


Кой не знай, че всяко ложе

иска секс и че не може

посреднощно бдение

без туй развлечение?


Кой не знай, че упражнява,

ако туй му се отдава,

шефа с подчинения

всякакви сношения?


Кой не знае, че жената,

своя или непозната,

вечно чака някой мъж —

като суха нива дъжд?


Кой не знае, че децата

не поникват сред тревата,

а са резултат на секс,

който е за тях претекст?


Кой не знай, че мъж е този,

който в най-различни пози

за жената е факир,

като някой бог-сатир?


Кой не знай, че всяко време

сеят свойто свидно семе

милион мъже в света;

а туй прави сто ведра!


Кой не знае, че умуват

секс какъв да практикуват

всеки трети полов акт —

да, това е точен факт!


Кой не знае, че наслада,

повече от шоколада,

крие секса въжделен,

та го търсим всеки ден?


Кой не знае, че разврата

вечно дреме във кревата —

или няма той хабер,

или пък е лицемер!


09.1996





 

... и т.н.

 


     


     

     







ГАДОРИЙКИ


Съдържание на този раздел


        Балада за обществения клозет

        Във сортира

        Споделете екстаза

        Неочаквано затруднение

        Лезбо-гледна точка

        Седнал дядо

        Разни народи, разни идеали

        Разни дреболийки






Балада за обществения клозет

(от един млад поет1)

О, место велико! О, место потайно!

Тежко и горко му, кому е незнайно!

Тук се спира всеки: и богат и беден;

мъжага всесилен, и старец приведен.


Някой бързо влезе — да се анхидрира.

Вътре мръсно, смрадно, но кой ти отбира?

Дюкян разкопчее, пусне надалеко

струята си топла, па му стане леко!


Дребнички дечица заголват дупенца,

(или си го вадят, ако са момченца);

даже и жената със въ'душевленйе

припка, колчем зърне таквоз' помещенйе.


А който нехае там нос да покаже,

бързичко мирясва — кат' се "поомаже".

Туй место е свято — всеки тъй хортува;

влиза, вестник вади2, и гащи събува.


Мож' да е вулгарно да го посещаваш,

но щом се налага — ще да ме прощаваш!

Щот' ако човека спре метаболизма,

àко се затапи — прави му се клизма!


А е и полезно, че житейски смисъл

някой на стената е за теб написал,

тъй че тоз' вмирисан общий туалет

става за мнозина ... университет!


О, бъди велико, ти, место потайно!

Вечна слава тебе, средище всезнайно!

Тук се спира всеки — румен или бледен;

служещ и министър, богаташ и беден.


1978 ?





Във сортира3

Аз отивам във сортира

нещо важно да сортирам;

чувствам, че е баш момента

да направя 'ксперимента.


Грабвам мензура голяма,

разграфена без измама,

да отмервам смески разни

дор' мехура си изпразня.


Вземам също от килера

и кантара — за да меря;

да загребвам резултата

хващам още и лопата.


Не забравям два балона —

аромати в тях да вгоня —,

и със таз' екипировка

аз започвам сортировка.


Течност точа два галона,

(излях малко в панталона,

че съм много развълнуван —

туй е резултат нечуван!).


Въздух нещо днеска няма

(то не е беда голяма),

но пък твърдото ми тяло

(малко меко, ала цяло)


стигна пет кила и двеста,

и докато го преместя,

на кантара да го сложа,

щях току да се изложа.


Тъй че днеска съм доволен —

вижда се, живот охолен —,

и на всекиго желая

да ме бие в урожая.


04.1997





... и т.н.

 


     


     

     

     

     






 



КРАЙ на Първа Част


 

 


 

 

Signaler ce texte