За Българската Варварщина (минуси, но също и плюсове)

Chris Myrski

In Bulgarian. Това е популярно и забавно есе за българското варварство, което е написано в моя обичаен популярен и нетрадиционен маниер, както и предишните социални есета.

 

Chris Myrski. About Bulgarian Barbarity (minuses, yet also pluses) - in Bulgarian. 2018


Произведения на Христо Мирски
    За Българската Варварщина (минуси, но също и плюсове)    

© Христо МИРСКИ, 2018



     Резюме:

     Това е задълбочено, методично, етимологично, философско, но така също и популярно и забавно есе или студия за специално българското варварство, с множество примери и сравнения между нас и другите страни. То е дълго, предупреждавам Ви, но пък е толкова нетрадиционно, че аз мисля, че си струва положените усилия за прочитането му, то е много остра критика на варварщината, но в същото време е и нейно възхваляване, защото, кой може да предвиди божите намерения, дори аз не мога, така че, щом българите съществуват, то те са били създадени с някаква цел. Не е забравено и традиционното шеговито поетично Приложение след края на текста.




 


 

 

      



- - - \/ \/ \/ - - -

ЗА БЪЛГАРСКАТА ВАРВАРЩИНА

(минуси, но също и плюсове)


- - - /\ /\ /\ - - -



Христо МИРСКИ, 2018








 

 


     Резюме:

     Това е задълбочено, методично, етимологично, философско, но така също и популярно и забавно есе или студия за специално българското варварство, с множество примери и сравнения между нас и другите страни. То е дълго, предупреждавам Ви, но пък е толкова нетрадиционно, че аз мисля, че си струва положените усилия за прочитането му, то е много остра критика на варварщината, но в същото време е и нейно възхваляване, защото, кой може да предвиди божите намерения, дори аз не мога, така че, щом българите съществуват, то те са били създадени с някаква цел. Не е забравено и традиционното шеговито поетично Приложение след края на текста.


 





 


0. Въведение и дефиниция


     Откровено казано, аз мислех за написването на това есе навярно преди 5 години, но все не ми оставаше време да се заеме с това, тъй като винаги имах някакви други по-важни неща, които трябваше най-напред да свърша, и идеята за това я изтиквах в дълбочината на стека. Аз постъпвах така, защото за мен, а мисля, че и за всеки интелигентен българин — не че има кой знае колко много такива хора, но сигурно 2-3 хиляди души ще се намерят, ако човек вземе да се разтърси усилено — трябва да е ясно, че ние, без съмнение, сме си варвари, обаче, не само че, ако можете да ме извините, своето ... л##но не мирише, но също в това положение има някои невероятни плюсове, и някои варвари, т.е. ние, българите най-малкото, в редица аспекти сме за предпочитане пред някои от най-представителните цивилизовани страни! Да, действително, нито Дяволът (тъй като Той, the Devil, е, в същност, Deo evil, или също Бог, в крайна сметка, Той трябва да се пише с главна буква) е толкова черен, колкото го рисуват, нито (ще Ви кажа аз, но се надявам, че всеки един от Вас в сърцето си подозира това) самия Бог е толкова добър, колкото на нас би ни се искало да е.

     Така че нещата, от една страна, са очевидни, но, от друга страна, са неправилно разбрани, и, от още една страна, не трябва да остават скрити в главите на някои изпреварили своето време мислители, а трябва да се направят достояние на хората (по целия свят). По тази причина аз правя това сега, но трябва да Ви призная, че аз отдавна съм забравил своите първоначални идеи, или някои от тях са се оказали трудни за осъществяване, но пък нали е по-добре да се пусне на бял свят поне една версия на моите идеи, отколкото нито една. Но това, все пак, са само оправдания, и ако Вие приемете за доказано, че с течение на годините си аз продължавам само да поумнявам — макар че това надали е възможно, ха, ха, така че гледайте на тези мои думи като на фигуративен израз —, то тогава тази текуща версия няма да бъде в никакъв случай по-лоша от първоначално замислената от мен, имайки предвид и това, че запазени предишни версии няма, и Вие можете спокойно да считате, че (и) тази моя работа е също ненадмината.

     Сега нека да продължа с моите уникални мисли, дайте да дефинирам какво аз ще разбирам под думата варварство, защото съществуват различни гледни точки по въпроса. От една страна, чисто етимологично, може да се каже, че варварите това са хора, които не говорят нашия език, или могат да кажат само някакво blah-blah или бъра-бъра — където в случая аз се радвам, че пред българската аудитория няма нужда да разяснявам що за буква е това "ъ" , което нито руснаците четат като хората (т.е. те изобщо не го четат, хълцат нещо понякога), а пък на английски аз го предавам с помощта на латинското "y" (и казвам, че то се чете като в английската дума "girl" (т.е. 'гъл' /'gyl' или по-точно като 'гъhл' /'gyhl', където с "h" аз отбелязвам удължение на гласната, или пък 'гърл'/'gyrl' ако сте някъде във времената на Шекспир), тук важното е да добавя само, че единичните кавички използувам за това как думите се четат (тук на български). ( В английския оригинал — тъй като аз вече взех да пиша първо на английски — аз използувах латинско "y", и го нарекох i-bulgaro буква, по аналогия с игрека, който е i-greco, който символ аз използувам вече в много мои материали; основната ми статия за това как да се записват всички думи на английски е "Myrski's English Transliteration", и в оригинала аз използувам парчета от нея, тъй като там това често е необходимо. ) С което искам да кажа, че това е признак за произношение на непонятни думи, което се потвърждава така също и от връзката в редица западни езици между barbarian-варварин и ... barber-бръснар (аз обяснявам почти всичко от етимологична гледна точка в моята огромна книга на английски "Urrh, cum commentis"), в смисъл, че думите на варварина се заглушават от брадата му (навярно защото той още не се е научил да се бръсне). Такава е идеята и в славянския (руски /български) язычник /езичник като варварин, тъй като тази дума идва от езика; в известен смисъл подобна е идеята и на немския варварин, който живее в пустеещи места, някъде насред полето, все още не в градове, понеже тяхната дума е Heide ('хайде'), което означава също и някаква дива трева (май че изтравниче на български), и оттам идва и английския heathen ('хиhдн') като същия дивак. Всичко това е правилно, само че тук аз имам предвид не това, аз Ви го обяснявам, за да покажа, че съм се замислял за тези неща доста отдавна, по същата причина, че, особено след идването на демокрацията у нас, първото нещо, което ние показахме на света, беше именно нашата варварщина.

     И какво тогава аз имам предвид под думата варварин, а? Ами, за да Ви покажа, че съм наистина много умен, прозрял (и, следователно, ми е вече време да напусна този свят, да?), ще Ви кажа, че аз разбирам, грубо казано, това, което ... всички хора на Запад разбират (т.е. в Западна Европа, и моята уникалност се състои в това, че аз приемам за вярно това, което е общоприето като правилно, не измислям нереални неща), че ние сме неверници, или езичници, или гяури /гявури съгласно турците (ghiaurs, което сега те пишат като gavur, където това 'гяу', ако човек са замисли за стари корени, трябва да е някакъв вик с който се ... подкарват животните, положително), ние не вярваме в нищо, в което хората живеещи в цивилизованите страни вярват! Само че това е много размито определение, човек не може да отиде при всички хора в Западна Европа и да ги пита, какво мислят те за това или за онова, нито може да се пита някой случайно избран човек всеки път, а и това може винаги да се постави под въпрос. И тъй като всички религии, в крайна сметка, са различни, и въпроса не е точно в това, а в поведението на такива хора, и тук може да има също и атеисти, които съвсем не са варвари (най-малкото аз настоявам на това), то аз доста отдавна, приблизително преди четвърт век (почти в първите 2-3 години от моята поява като автор), стигнах до една работна дефиниция за всяка религия, и оттук варварите могат да бъдат дефинирани като хора, които не са като другите вярващи (в този смисъл)!

     Така че каква е тази работна дефиниция на религията (която за мен се оказа толкова проста и универсална, че сега аз не мога да си представя нищо по-добро от нея)? А, тя утвърждава, че религията това е система от вярвания измислена с цел да обедини хората във времето и в пространството! Защото то а така, религиите трябва да накарат хората да действат като един човек, където всеки може да се опре на другите, за това за да намери някакво опора или поддръжка в случай на нужда — което ни казва и самата дума religion, тъй като та, положително, трябва да произлиза от глагола rely (on), ако имаме предвид английския език (без да се връщаме към латинския)! И по отношение на обединението: в пространството означава с хората около нас, с нашите близки или не съвсем съседи, а във времето значи между поколенията, уважавайки своите предшественици. Ако си почешете малко Вашите глави то ще видите, че това е нещото, на което всяка религия ни учи, да се обединяваме, защото този свят е твърде суров към хората с уникален начин на мислене (като мен), или уникално поведение (като моите събратя-българи), и тогава има два начина на обединение: или с хората близки до нас (в териториален, или лингвистичен, или национален, и т.н. аспекти), или с чуждите (в какъвто и да е аспект) хора. Но на обединението с чуждите хора никога не се е гледало с разбиране, защото това обикновено предполага някакво отношение от вида господар - роб, така че остава само близкото до акъла обединение със съседите ни и с поколенията. Гледайки по този начин на нещата излиза, че религиите ни учат на нещо твърде полезно и логично в общия случай, но по различен начин за всяка от тях; така също може да се види и, че такова определение на религията е твърде универсално и може да включва също така и атеисти и различни системи от вярвания (и аз самият започнах своята литературна дейност с една атеистична религия, а по-късно добавих и още 1-2 неща, също и под друг псевдоним).

     ОК, обединението и религиите са много хубави неща, но ... най-малкото не винаги и не за всеки или във всичко, защото има още и селекция (отбор), има желание да се отличим с нещо, така че съществуват не само възражения против варварството, а така също и някои предимства, до които аз ще стигна към края на материала, обаче разрешете ми да вмъкна тук един пример за "варварство", ... фамилията на един световно-известен оперен певец, Николай Гяуров! Това положително не е традиционен пример, но той показва, че някои "гяури" могат да бъдат действително велики, и трябва да не подлежи на съмнение, че неговите предшественици са били наречени така по някаква причина, иначе просто няма как да е, и това съвсем не е обичайна фамилия у так, нито пък това се счита за нещо ласкателно, така че Вие по-добре седете спокойно и четете до края всичко, което аз пиша тук за Вас (и за себе си). И ако аз, в опита си да очистя лицата на моите съотечественици, взема първо да ги зацапам с мръсотия — ами, то нали това не е нов метод на лечение, всички жени обикновено най-напред покриват лицата си с някаква гадост, и след това те изглеждат по-добре, не е ли така? Или най-малкото аз се надявам да се получи тъкмо това.

     А сега по отношение на плана на това есе. Най-напред аз ще Ви дам някои (добре известни у нас) примери, че ние, българите, сме наистина варвари, в съответствие с моята дефиниция за разединението и поддържането на лоши отношения именно с нашите съседи, добавяйки също и някои извинения и обяснявайки защо и къде възниква варварството. После аз ще стигна до нашата нова история, до нашия демократичен период след 1990, когато ние практически протръбихме пред целия свят, че сме най-добрите и единствени варвари поне в Европа, показвайки цял куп съвършено излишни примери за анти-народно поведение на най-нисше и най-висше държавно ниво. След това аз ще направя някои сравнения с някои от бившите комунистически страни, или с други страни, с оглед на това да акцентирам на нашата уникална варварщина в най-цивилизованата част на света. След което ще сменя лайтмотива и ще Ви покажа, че редица цивилизовани и добре организирани страни могат независимо от това да дават примери за нехуманност и съвсем не цивилизовано поведение, които могат да бъдат къде-къде по пагубни за другите, отколкото нашата "обикновена" варварщина. По-нататък аз ще подчертая българското твърде цивилизовано варварство, което не вреди на никого, с изключение на нас самите. След което ще стигна до някои заключителни пояснения, И в допълнение към това есе е добавено и традиционното поетично Приложение, което според мен си струва да бъде прочетено и само по себе си. Така че това е редът, към който аз ще се придържам, и ако Вие сте склонни към задълбочен и философски и шеговит и оригинален и т.н. поглед към дадената тема, то можете да продължите да четете по-нататък, а иначе излизайте по-бързо от материала. Изборът е Ваш.


1. Исторически доказателства и климатични извинения


     Както аз казах, ние сме варвари, понеже, в съответствие с широко разпространените мнения на голям брой европейски народи ние сме неорганизирано племе, където всеки се интересува само от себе си, не зачита своите предшественици, нито останалите хора от неговия народ, което с по-малко думи може да се изрази, че ние сме неверници, И в това отношение има исторически примери от нашата относително нова истории. Имало е един Лайпцигски процес през зимата на 1933 година против един Георги Димитров, който е бил избран като подходяща жертва за подпалването на Райхстага им (Държавното управление, Парламента), изфабрикуван съдебен процес както множество други подобни (да речем, като куп процеси в Русия по времето на сталинизма, или като някои процеси в САЩ за шпионаж). Такива неща се случват също и в днешно време, но въпросът е в това, че човека е изглеждал като подходяща презрителна фигура в очите на народните маси, хората там са вярвали, че щом става дума за някакъв българин, то с това всичко вече е казано, от тук нататък може да се вярва на всичко, понеже ние сме просто монстри-чудовища — като комунистите, или фашистите, и т.н., или като вещиците, които са били преследвани независимо от това, че изобщо не е имало точна дефиниция за това, какво е вещицата и възможно ли е нейното съществуване.

     После имаше един по-късен случай с едни Антонов, който бил решил този път да гръмне самия римски Папа, защото това е човек роден в достатъчно варварска страна; никакви реални доказателства или разумни съображения за това не е имало, но той е бил държан сумата години в затвора и никой, нито обикновените хора, нито сред върховете на управляващите, не е казал, ей, хора, Вие трябва да сте нещо откачени, ами опитайте се най-напред малко да помислите! Или после, някъде в 1998 година в Либия се случва (все още не е известно по какъв точно начин), че няколко стотин либийски деца били заразени с вируса на СПИН в една болница, и ето, вижте хора, ами че там работели български медицински сестри, хайде да кажем, че те са направили това умишлено. Невъобразимо е защо те ще искат да вършат това преднамерено, навярно за някакви джобни пари, но щом става дума за българите, то там всичко е възможно, и в това е било убедено цялото население на Либия (те били провели някакво гласуване), Правителството, Съда, тях са ги съдили в съответствие с техните закони (е, прилагали са малко изтезания, но пък за такива изверги това са дреболии, разбира се). Там е работата, я, хората вярват, че ние сме варвари, и ние им даваме основания, от време на време, за това; те вярват без доказателства, но ние независимо от това сме варвари, което ние доказваме по друг начин (аз ще копая известно време в тази насока)! Странни моменти, действително.

     Сега вижте, ние показваме признаци на варварщина в редица случаи, и по тази причина хората започват априори да си мислят, че ние винаги сме варвари, в съответствие с техните представи за чудовищността, а ние далеч не сме такива, ние сме просто мили нещастни варвари, което е съвсем друго нещо, и аз по тази причина пиша този материал. Обаче ние сме варвари, тук няма никаква грешка, защото ние сме разединени, неверници, не ценим своите собствени хора, и някои от нас, на които им се е налагало да живеят известно време в чужбина, се срамуват, че те са, не непременно варвари, но просто българи, и постоянно се опитват да избягат в чужди страни вече векове наред. Съществуват исторически съхранени доказателства за това, че ние се срамуваме от нашата народност, поне от 1762 година, когато един Паисий от Хилендарския манастир е написал своята "История славяно-българска", в която той възкликва "О неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин?", да, което доказва преди всичко, че ние сме се срамували (а и още се срамуваме, бих добавил) от това! И по-нататък той обяснява, че ние сме имали силна държава, имали сме излаз на три морета, и подобни неща, но това не означава, че ние не сме варвари, и даже и да не сме били наистина варвари в 7-и и 12-и век — но дайте да не се връщаме чак толкова назад, защото тогава са били просто варварски времена — то ние сме такива поне от последните 2-3 столетия.

     После тук се измесват различни идеи, нашия имидж страда не само поради нас самите, но още и защото ние сме от класа на славянските народи, а хората на Запад са склонни да мислят, че всички славяни са просто ... роби (тъй като, по английски, едната дума е Slav а другата е slave), разбира се! Тази връзка е скрита в много езици (започвайки с латинския), и това е поради неправилното (ако питате мен) разбиране, че ако Вие не сте готови да се биете — всъщност за нищо — просто ей така, за каквото и да е, то тогава Вие сте страхливец, имате робско (но имайте предвид, че по английски това е slavish, и един дявол знае — което на руски звучи оригинално, те казват: и сам чёрт ногу сломит —, дали това идва от Slav или от slave) поведение. Аз не си измислям приказчици, аз Ви обяснявам неща скрити в езиците, защото има, например, латинско bellum, което очевидно е някакво belle-хубаво нещо, но е казано, че това било еквивалентно на тяхното duellum, което, също очевидно, означава duel-дуел, а и по английски думите bellicose = belligerent означават нещо military-военно. Аз обяснявах това в моя Urrh, така както и това, че славяните са направили тяхната ... гордост, или по-точно слава, от този корен, но корена на злото (ако ме питаха мен) е заринат в Древна Гърция, защото тези хора не толкова са предали на Запада мъдростта на античните арабска, персийска, и т.н. цивилизации, колкото са спрели древното източно влияние към Запада. Това водене на битки за нищо може да се забележи също и при френския петел, който е избран за тяхна емблема.

     Така че ние не сме войнствен народ, което е справедливо в общия случай и за руснаците, чехите, словаците, навярно и за поляците, украинците, и т.н., само не за сърбите, например, които са хора, на които ръцете често ги ... сърбят (по български) за да се сбият с някого, което е известен фигуративен израз означаващ, че много силно ни се иска нещо, а тук те да се бият, да убиват хора от други народности — или иначе (ако си мислите, че аз измислям неща) тяхното име идва от санскритското 'krpanas' като меч или сабя, от малайския крис (нож закривен като сърп), а и от славянския сърп, разбира се —, което те извън всяко съмнение доказаха още веднъж (в допълнение към това, че те са били формалния повод за избухването на Първата Световна Война) някъде в 1991 - 93, когато те воюваха с хърватите (чието име на свой ред идва от хриптенето — това хървати на български очевидно се свързва с хъркам или хриптя; но пък за Запада страната е Croatia, което ни връща към същия krpanas-сърп). Така че има много странни моменти скрити в думите, но хората са склонни да вярват в какво ли не, и затова е добре да се знаят тези неща. Така също и това, че нашите съседи-гърци ни наричат 'вулгарос', а Вие знаете, че никой не обича да го наричат вулгарен; сърбите, от тяхна страна, ни наричат 'бугари', въртейки се около думата "bug", предполагам, в значение на педераст-содомит (да прави това като буболечките)! Е, тези последни неща са чисти измислици, но пък такива са също и споменатите горни три (започвайки с Лайпцигския процес), и ние можем да се смеем над тях понякога, но сме длъжни също и да вземаме мерки и да подобряваме своя имидж (който ние, определено, влошихме с идването на демокрацията, ала за това аз ще разсъждавам в следващата точка).

     Сега няколко думи за нашето име, българи, което трябва да означава нещо, но официално не е известно какво именно; не че това е наистина важно (защото, да речем, руснаците това са руси хора, имайки предвид цвета на косите им, после немците за нас са просто ... неми, не говорят по нашенски, и така нататък), но Вие видяхте, че някои от нашите съседи имат развинтена фантазия, така че дайте да изясним това доколкото е възможно. Тук яз не мога да видя повече от две възможности за корена, по-точно: или това е 'бул', или е 'вул', което, в крайна сметка, може де се обедини, тъй като разликата е възникнала в следствие на гръцката буква бета, която те сега четат като 'вита', но в това могат да се крият различни идеи. Едната, 'бул', може да означава или някакъв силен крясък, където е руския балаган като шумен панаир, където всички се надвикват, после техния балагур като клоун, още немския Balg като мех за вода, тумбак, или шумно дете, а навярно и други, или пък нещо голямо, надуто (което е твърде странно за мен, защото ние сме дребен народец, приблизително 1/1000-а от световното население, но навярно тъкмо по тази причина, че ние се мислим за нещо голямо), където е, да речем, руското "большой", турския bulluk като множество от неща, някаква смес, немския Buhle като любим, мил (но основно в смисъл на сексуален партньор), турския 'буламач' като нещо безвкусно, лошо приготвено, така също и техния bulgur (= bulgul) като натрошено жито (нещо получено след яко чукане и бъхтене), самата планина Балканите (като голяма), топката под формата на английския ball ('бол', като надута, не само голяма), и други.

     Да, обаче тук се появява и френското bougre ('бугр') като варварин или содомит, където тъкмо е английския bug, което навярно се е появило тук с идеята за някакво слепване или сливане, съвокупление, правене на някаква гърбица, и тогава веднага изскача и руския бугор като хълмче или гърбица. По този начин излиза, че ние сами сме си виновни, сами сме дали тази идея с името си, но тук нищо не може да се направи, това е просто нещо смешно и несериозно. А пък що се отнася до 'вул', то това може да е фонетично същото, но идеята тук е в някакво ... пукане на черупките на яйцата, в популацията, и латинската volva = vulva е обвивка, мембрана, вагина-влагалище, така че вулгарните неща (vulgata) се подразбират като широко разпространени сред населението. Както и да е, името е само едно име, то може да означава нещо, но това не си струва да се взема на сериозно. По-важното е това, защо ние сме варвари, какви други народи могат да бъдат наши събратя? И тук аз мисля (което не е мое лично мнение, аз го чух веднъж), че причината е основно ... географска! Ами да, ние живеем в топли (ама не съвсем горещи) места, където особено обединение и солидарност и не са нужни, хората могат някак-си да оцелеят.

     И то е наистина така, южните страни (ако гледаме някъде от центъра на Европа, да речем, от Виена) в общия случай са по-разединени, не са като на север (в Скандинавските страни), и ако в допълнение към това те и не са религиозни, като нас, то тогава варварството като че ли е неизбежно. Официално ние не сме безбожници, ние се наричаме християни, даже ортодоксални (тоест православни, традиционни, от основния поток, не от някакво особено разклонение — като тези от 99-я или какъвто и да е там Ден), обаче ние не сме от редовно посещаващите църква, и аз мисля, че тук, може би, водата, в която са ни кръстили, е било доста мръсна, или иначе ние сме били омацани с варварска кал до ушите, но ние не се придържаме много към християнските догми. И обърнете внимание, че аз не казвам това, защото самият аз посещавам църква, нищо подобно, аз съм убеден атеист, но, както и да е, аз съм изключение (с 2,5 университетски образования, владея 3,5 чужди езици, и т.н.), и считам себе си за достатъчно интелигентен, за да мога да се придържам към общи правила за мирно съвместно съществуване и морално поведение — понеже такова е предназначението на религиите, на всяка религия, конкретните притчи те са за необразованите народни маси —, но моите бедни земляци са неверници и това мен силно ме опечалява. Защото, позволете ми да повторя това още веднъж, поддържането на добри отношения с хората около нас и преди нас (съотв. след нас) е неотменимо изискване за велики достижения на своите хора, това е било необходимо някъде от времената на Вавилон, и още повече след разпъването на нашия Христос.

     Но нека да продължа с южните варвари, броят на страните на които би трябвало да е твърде многочислен, но излиза, че аз се затруднявам доста да посоча поне един такъв народ. Защото, хайде да хвърлим поглед наоколо: турците са религиозни, арабите ditto, испанците и италианците даже повече от това, така също и другите страни около нас, и ако не отиваме твърде на изток, то остават само циганите. Да, обаче има цигани и цигани, както се казва, и те живеят толкова дълго навсякъде, че (независимо от това, че те, като правило, не се измесват чрез бракове с другите народности) трябва да се считат за част от дадената страна където живеят, т.е. аз мисля, че човек може да държи бас, че, примерно, италианските цигани са изявени католици, докато нашите са си такива неверници, както и основната част от българите. Комунистите се опитваха да ни приучат на братство между различните слоеве на обществото (поне между работниците и селяните), но с идването на демокрацията всичко това беше отмито надалеч, като миналогодишен сняг с идването на пролетта. Навярно нашето варварство лежи при нас просто в гените ни!

     Така че циганите трябва да се изключат като отделна нация, и тогава, ако тръгнем на изток, има сумата народности от юга на предишния Съветски Съюз, като: грузинци, арменци, узбеки, таджики, и т.н. (навярно също и украинци), после монголци, бангладешци, буркина-фасовци, зулуси, и Вие-ги-наречете. Но защо трябва да обвинявам невинни хора за които аз не знам нищо? Това, което знам, е че не само в Европейската Общност, но и в цяла Европа (навярно включвайки и Мала Азия), ние не само сме най-истинските варвари, ами и единствената такава нация, моля за извинение пред своите сънародници. И сега аз ще мина към следващата точка за редица конкретни примери на нашето варварско поведение.


2. Демократично разпространение на варварщината


     Уважаеми читатели, Вие може да обичате или да мразите комунистите (където аз лично, ако и не точно ненавиждах, но поне обвинявах комунистическите лидери за множество противоречия на здравия разум, но след идването на демокрацията в България аз започнах все повече и повече да се убеждавам, че те са били прави, в крайна сметка, обикновените хора трябва в редица случаи да бъдат заблуждавани в техен именно интерес), така че без значение какво Вие мислите за комунистите, но те преднамерено спираха или подтискаха нашата варварщина, не позволяваха тя да набъбне и да започне да цъфти, тъй да се каже, тъй като тоталитарното ръководство беше, в известен смисъл, избрано, възпитаващо, справедливо управление, то не беше такова: Вие, хора, трябва само да кажете какво искате, не, то беше: слушайте, хора, има неща, които Вие може да имате, и такива, които не е позволено да имате. Защото, какво е това демокрация, а?

     Е, аз съм написал навярно около 1,000 (положително повече от 500) страници за нея, аз все нещичко за нея съм разбрал. Най-сбитият отговор би бил, предполагам, че тя е просто другото име на ... вулгарокрацията! Защото, от етимологична гледна точка, това е правилната латинска дума, вулгарност, но за да се избегне казването на хората на голата истина (защото те обичат да гледат голи тела, но не и да слушат действително верни неща) е бил използван този старо-гръцки корен demo-, който може да се срещне като че ли само в демографията (понеже, примерно, в английските: demolition, или demobilization, или demonstration, и т.н., de- е представка, то не принадлежи към корена). По този начин демокрацията за нас беше основната причина за това, че ние започнахме да крещим пред целия свят, че сме варвари, и нямаше никой (в самата България), който да се наеме да ни каже, че има неща, които не е редно да се правят в цивилизовани и /или религиозни страни. Това е една от множеството причини защо аз мисля, че демокрацията е лошо социално управление, поне за варварски, като нас, страни.

     Бих искал да Ви напомня някои налудничави варварски прояви (или тогава да Ви информирам за тях), с които ние започнахме своя демократичен марш. Нашите първи стъпки бяха: легализиране на проституцията (аман от тези лоши и безчовечни комунисти, които ни забраняваха такива хубави нещица), шокиращи цени за основните продукти (храна, комунални разходи, и т.н.), които се появяват минат се не минат 2-3 години (дори и сега, в края на 2018 година), платено медицинско обслужване и образование и положително преди намиране на начини да се помогне на нуждаещите се лица, свободен пазар за нашия лев, който доведе до неговата 1,800 кратна девалвация, и до опустошаване на пенсионния фонд (който даже след четвърт век все още не е като в нормалните западни страни), ненужно връщане на селско-стопанската земя в ръцете на нейните собственици, но без никакви изисквания (най-малкото финансови) да я обработват, унищожаване (аз не мога да намеря по-добра дума за това) на почти всичките ни (е, от 2/3 до 3/4, но понякога и до 9/10 или там някъде) промишлени и научни институти, заедно с техните работници, и така нататък, което доведе като следствие до ярко изявена и не подлежаща на съмнение анти-народна демокрация (защото ние, глупавите обикновени хора, не обичахме много старата народна). Аз ще говоря за всички тези (а и за други) моменти малко по-детайлизирано, но позволете ми да подчертая, че неща, които противоречат на обичайната практика, на какъвто и да е религиозен морал, на интересите на цялата нация, на здравия разум, и т.н. могат почти винаги да бъдат квалифицирани като варварски, така че аз не си изпускам просто парата на моите демодирани и комунистически възгледи, тъй като аз никога не съм бил комунист, и мога да Ви обещая, че така също никога и не се каня да ставам такъв.

     Сега, хайде да пропусна чисто моралните въпроси, като разпространението на проституцията и порнографията, парадирането с хомосексуализма, изчезването на семействата, и навярно още нещо, понеже тук ние с нищо не можем да се отличим, нито с хубаво, нито с лошо, пред другите народи (на фона на сегашното разлагащо се общество), и ако изхождаме от това, че капитализма е общество на ... свободната или тотална проституция (където всеки може да продава нещо свое: ръце, крака, мозък, глас, усмивка, и т.н.), то това е нормално да се очаква. Но постоянните шокиращи цени не са толкова обикновено нещо срещащо се навсякъде, те са такива само в страни където съществува лоша или изобщо никаква социална политика. И дайте да се върнем назад към девалвацията на нашата валута 1,800 пъти, което беше твърде много, разбира се, но такива неща се случват от време на време, обаче те някак-си се компенсират, с помощта на банковия лихвен процент, с използуването на някаква твърда валута за пресмятания, чрез забрана на обмена на големи суми пари в национална валута, да, това наистина не е нова ситуация.

     Аз исках да приведа тук сравнение с някои други страни (да речем, с Полша, Русия), но това е трудно да се извърши използувайки само Интернета, а и това е ненужна загуба на време щом като нищо не може вече да се поправи и извърши отново, обаче аз съм правил своята скрупульозна проверка в миналото (аз съм математик, не забравяйте това) като сложих известна сума пари в една банкова сметка и после се опитвах да ги инвестирам по най-добрия начин, и през цялото време сравнявах сумата с нейния валутен еквивалент в твърда валута. Не беше много лесно това да се прави, защото когато веднъж у нас лихвения процент беше 300 %, то това беше само за годишните влогове, и само за няколко месеца, така че ако някой се беше опитал да си наруши стария влог и да направи нов, то той би загубил повече, отколкото ако си беше оставил парите при старата ситуация, мен така лесно не могат да ме излъжат, аз съм проверявал това на практика и обмисляйки сериозно нещата (или използувайки понякога държавни ценни книжа, това което беше по-изгодно). И знаете ли какво се оказа на края? А, оказа се, че нашия лев девалвира грубо казано 1,800 пъти, докато компенсациите, които всички предишни правителства успяха да предложат чрез банковия лихвен процент, се сведоха приблизително до 30 пъти, което означава, че обикновените хора останаха приблизително само с 1/60 част от своите спестявания, т.е. с чиста 60 кратна загуба! Нима Вие считате, че това не е проява на варварщина?

     И разбира се, че имаше очевидни начини за излизане от  затрудненията, като забрана на обмяната на големи суми в левове, но доколкото аз си спомням имаше времена, когато всеки можеше да смени до 2,000 US$ на година, като в същото време една минимална заплата беше между 20 и 30 щатски долара, а средната беше към 60 долара, което несъмнено не е правилния път към спасението; разрешавайки обмяната за даден период на всичко превишаващо 1-а минимална заплата е неправилна стъпка, а тук бяха надвишени всички разумни граници някъде 6-7 пъти. И /или ние бихме могли да си направим сами някакъв валутен борд, защото даже 1/3 от заплатата или пенсията в твърда валута би заситило глада за такива пари, и при условие, че заплатите в едно средно предприятие стигат обикновено до към 10 %, то това означава, че само 2-3 процента от паричния оборот (в страната) биха се оказали достатъчни. И /или ние бихме могли да изчисляваме заплатите и пенсиите в твърда валута но да ги изплащаме в националната, в съответствие с курса на обмен за миналия месец; това положително би могло да се направи, обаче ние предпочетохме изрично да декларираме в нашия Търговски закон (в член 4-ти, ако не греша), че всички изчисления във всяка фирма трябва да се провеждат в национална валута (което, ако не е варварщина, то тогава е лудост).

     А трябва да се добави още и това, че колкото и сурови да са шокиращите цени при свободния пазар, то той, все пак, има някаква отрицателна обратна връзка (изразявайки се на технически език), което е много положително нещо, пазара може да се адаптира, той е стабилна система, винаги може да се намери по-добра алтернатива (като, да речем, да се слага соя в колбасите, или глутен във хляба, или лепило-подобен декстрин в бульоните, или последния "хит", емулсия от свински кожички, която пъхат във всички по-евтини сортове салами), обаче могат да съществуват и по-лоши от пазара неща. По-лоша е ситуацията с комуналните стоки, като бензина, електроенергията, водата, централното отопление, вноските за здравеопазване, заплащането на обучението, градския транспорт, и други подобни неща, които се регулират от държавата и Правителството, и във варварски страни като България те са лошо, в някои случаи изключително лошо, регулирани. По тази причина в моята страна възниква известен апартейд за образование, за здравеопазване, и така нататък, в смисъл, че някои хора могат да си позволят тези неща, но много други не могат, и си остават само с желанията (и /или проклятията) си. За пример, за да не кажете, че аз само надувам мехури и не казвам нищо конкретно, мога да Ви цитирам, че в момента 1 (един) автобусен (или какъвто и да е) билет в столицата София струва 0.8 евро (хайде, холан, да не обръщам за българския текст цените в левове, белким можете да умножавате по 2), и аз лично изразходвам малко по-малко от това (да речем, 0.7 е.) на ден за ядене и пиене (измерено правилно за цял месец, или даже усреднено за година)! Да, такъв е нашият демократичен път, където мога да добавя, че аз съм принуден да правя това, защото моята пенсия достига 80 и малко отгоре е. на месец, което дава на ден приблизително 3 такива билетчета за всички разходи (аз започнах с 2.85 билета дневна пенсия и сега тя е към 3.65). Хубав живот, няма що, ама на мен така и ми се пада, никой не ме е карал да свършвам 2 че и малко отгоре университетски образования, другите хора живеят по-добре, някои пенсионери получават по 5, и даже по 6, автобусни билетчета дневно.

     Такива ми ти работи, и знаете ли защо това е така — ако не основната причина, то поне една от главните? Хъм, една от главните причини, за съществуването в България на хора водещи мизерен начин на живот, е нашия данък общ доход, което означава, че ако някой получава, да речем, 300 е. на месец, то той плаща 10 % данък общ доход, и ако получава 3,000 е. то той плаща пак същия данък. И сега, вижте, това е възможно най-десния данък общ доход, и оттук финансова политика на държавата (която се поддържа от десетилетия от всички Правителства, колкото и леви или десни или средни да са те), тъй като по-дясно от това би било, да речем, от тези с доходи от 300 е. да се иска 20 % (и навярно от хора с доходи под минималната заплата да се събират 30 %), докато тези с доходи 3,000 е. да трябва да плащат само 10 % (и навярно тези с повече от 5,000 е. доходи да бъдат въобще освободени от този данък)! Казано накратко: в най-мизерстващата от всички страни на Европейската Общност (ЕО) съществува не най-лява или социалистическа политика, а тъкмо обратното, противоположен най-десен данък общ доход и социална политика.

     И по отношение на пенсионния фонд, който беше практически изпразнен от налудничавата фискална държавна политика (и при това от страна на Правителства от всички цветове, защото аз не критикувам една политическа партия, аз обвинявам нашата демократична система като най-варварската от Европейските финансови системи), то трябва да сме на ясно, че това стана в резултат на нашия неконтролируем девалвационен процес (тъй като, ако Вие сами не можете да се досетите, тези пари бяха събирани в национална валута); само за информация тук мога да добавя, че имаше времена когато нашите пенсионни отчисления бяха приблизително 31 - 33 %, докато сега те са относително нормални, към 17 %; но имайте предвид още и това, че мъжете живеят средно само 5 - 6 години след пенсионирането си (ние имаме рекордно ниска продължителност на живота, за мъжете около 70 години).

     После връщането на обработваемата земя в частни ръце не беше грижа за хората. Не, това беше измиване на ръцете (както бил направил един Пилат Понтийски преди 2 хиляди години), защото хора, които са живели цял живот в градовете, никога няма да станат фермери, положително. В резултат на това нашето селско стопанство понесе тежък удар и оттук и цялото наше население започна да страда; и аз лично съм свидетел на това, как ние започнахме отново да засяваме нашите демократични целини след почти 20-годишно неизползване. Виждате ли, аз намекнах, но нека повторя още веднъж, че само пазара не е достатъчен за удовлетворяване на всички слоеве на населението, нужни са и други мерки, и в България ние просто престанахме да работим, Вие вървете в някой магазин и ще видите: боб (което е нашата традиционна храна) от Полша, Етиопия, Узбекистан, и аз мисля още и от Занзибар, яйца от Естония и Полша, много кулинарни продукти от Полша, слънчогледово олио от Румъния, Полша, Унгария, даже ябълки и домати отнякъде от чужбина, само не и наши родни. Това означава че хората са бедни, но независимо от това те не искат да работят повече от възможния минимум, защото няма стимули, а последните трябва да бъдат предоставени от държавата, те не могат да паднат от небето. По този начин ние руинирахме почти цялата наша промишленост, не че ние бяхме действително развити — за пример, ние така никога и не успяхме да организираме производство на свои леки коли, а всички бивши комунистически страни правеха свои собствени —, но ние имахме поне металургия, машиностроене, и военна промишленост, не само хранителна промишленост, а при демокрацията у нас вече няма даже достатъчно добра хранителна промишленост за нас самите, което означава в общия случай малко грижи, отсъствие на перспективно планиране, никакво обединение.

     По отношение на нашата лоша способност да се обединим върху някоя обща платформа (което е тъкмо противоположното на варварщината) личи от нашия политически живот, където ние имахме почти цяло десетилетие непрестанна смяна на крайно леви с крайно десни партии и след това пак и пак (и то не както е, да речем, в САЩ, където има републиканци и демократи, но човек може да държи бас, че нито първите са против демокрацията, нито вторите са против републиката). Някой би могъл да каже, че ние сме действително уникален народ, което аз не отричам, ние сме такива, и аз ще продължавам и по-нататък да копая в това отношение, но нашата основна уникалност се състои практически в нашата варварщина. И своите интелектуалци ние също пренебрегнахме, и това трябва да е една от основните причини за нашето последно място в ЕО, защото тази прослойка хора работят не толкова за парите, колкото за уважението на другите, ама и не съвсем без пари; тези хора просто смениха своята работа, или емигрираха в чужбина; първите оцеляха някак-си, но страната ни ги загуби като квалифицирани кадри, а последните ще правят нещо хубаво за други страни, не за нашата.

     А нека не забравяме и някои необходими услуги, които бяха пренебрегнати, тъй като струваха много пари, но по-рано не беше така, тези неща съществуваха, защото нашата народна демокрация не беше реална демокрация, обаче тя беше за хората. Докато сега ние нямаме, примерно, евтини закусвални, перални на самообслужване (laundromats), обществени бани, и други подобни неща, или, ако някъде има такива, то те са луксозни и не са за обикновените хора. Примерно, в София имаше една стара баня с минерална вода, разположена в историческо здание, в центъра на София, известна от римско време (някъде от 5-и век), и след нейната приватизация тя ... престана да функционира! Ето какво значи пазарния механизъм, щом банята не е рентабилна то тя не работи, и ако някога тя вземе да заработи, то това ще е само за "чуждестранни гости", предполагам, защото старата тоталитарна цена за обикновено изкъпване беше около 1-о - 2-е ... яйца (тъй като кокошето яйце е най-простата потребителска кошница, аз обяснявах това някъде), докато аз чух, че в някакъв град съществувала една баня, но цената на същото това къпане била 20 яйца! Подобна е ситуацията и с нашата планина Витоша, която е разположена до самата столица, където в старите времена тълпи от хора, особено през почивните дни, се качваха на нея, и лете и зиме, ала някъде към границата на миналия век всички автобусни линии за там бяха закрити.

     Но хора, градският транспорт е бил въведен някъде във старите римски времена, когато той се е осъществявал от конски впрягове, но те са се наричали омнибуси, което означава нещо за omni-всички (има един латински лозунг, "Omnia omnibus", което значи "всичко за всички"). И цената на едно пътуване тогава положително не е превишавала сумата, която бивш научен работник изразходва за цял ден за ядене и пиене (включително и малко, тъй наречена aqua vita, собствено производство, аз и това съм обяснявал), това се е регулирало по някакъв начин от градската Управа (или древно-римския еквивалент на Градските ни Съвети). Да, обаче във варварска страна като България такива неща не са възможни, те бяха възможни при тоталитаризма, но когато хората са свободни да изразяват своите желания, то те казват (индиректно), че не искат това, на тях не им пука как живеят обикновените хора (и това този път директно). Така че тук, по всичко личи, както аз и споменах това, че всичко е въпрос на гени, не само на южна кръв. Предвид на което аз имам една молба към учените-генетици: скъпи добре нахранени колеги (като работещи със мозъците си), ако обичате, опитайте се да намерите гена на варварщината, той трябва да съществува, и малко по бързичко, ако може!


3. Сравнения с други страни


     Ех, излиза, че това не е чак толкова лесно, колкото аз си мислех в началото, особено извън ЕО, например в Русия, защото там цените са други, те могат да се обърнат в евро, но това не е същото, съществува така наречения паритет на покупателната способност (purchasing power parity, ppp), който прави картинката различна. Това което аз намерих за стандарта на живот в Русия може да се сведе до приблизително 160 е. (11,163 рубли, 1 е. = 75 р. в ноември 2018) минимална месечна заплата (ММЗ) в средата на 2018, и средна заплата (СМЗ) около 550 е., което дава че 1 СМЗ = 3.44 ММЗ, а това е малко вероятно. На това трудно може да се повярва, защото, от една страна, хората в Русия не могат да живеят по-зле отколкото в България — никъде, поне в Европа, няма народ, който би живял по-зле отколкото в България, тъй като ако това беше така, то хората щяха да правят революции, само ние можем да живеем така, понеже ние сме изтърпели 5 века турско робство —, и от друга страна защото там, положително, съществува разлика в покупателната способност. Последното е мотивирано от разликата в цените на бензина, където е казано, че на някой август 2018 средната цена на бензина е била 45.28 р. (0.60 е.), докато средната цена по света в този ден е била 106.13 р. (1.41 е.), което значи че в Русия той е 2.34 пъти по-евтин. А аз бих добавил още едно съображение за невъзможността на толкова ниска ММЗ, и по-точно това, че обикновеното съотношение СМЗ / ММЗ (наречете го коефициент на Мирски, ако искате) е приблизително 2.2, в по-широки граници между 2.0 и 2.5, но когато то излиза извън тези граници то нещо не е както трябва, или метода на изчисление на средното, или тогава действителния смисъл на ММЗ, тя се използува само от съображения на данъчното облагане, но никой не работи за такива смешни пари (например за шофьори на таксита, или келнери, и т.н.); при нас този коефициент е достигал по някое време почти 3, но никога повече от това.

     По тази причина аз срещнах на едно място, че за едно двустайно жилище (на Запад това се нарича one-bedroom apartment), като моето собствено, се нужни приблизително 20 е. (1,500 р.) на месец за заплащане на комуналните разходи, а у нас човек едва ли ще получи сметка за по-малко от тази сума (40 лв.) само за електричеството, ала само парното отопление на месец през зимата достига повече от това (и остава още топлата вода, студената вода, телефона, Интернета, такива неща); още е казано, че средните разходи за градския транспорт са приблизително 10 е. (750 р., 20 лв.) на месец, ала при нас това е два пъти или малко отгоре повече от това (месечна карта). И ако човек сложи и малко бензин в потребителската кошница (ако тя е водонепропусклива, нали така?) и направи коректни изчисления, то е твърде възможно да се окаже, че това ще даде приблизително 30, ако не и повече, проценти намаление (понеже такива големи комунални разходи, включително и бензина, ще откарат до към 60 процента от доходите). Във всеки случай, в днешно време всички цени се базират на цените на бензина (съотв. на електричеството), а освен това остават и разни други социални такси като здравеопазване, образование, и така нататък (да речем, в България зъболечението е изключено от медицинското осигуряване, там човек трябва да си плаща за всичко).

     Иначе аз гледах цените в някои магазинни вериги в Русия и видях, че те са като при нас и навсякъде в Европа, но това са истински естествени продукти, те са приблизително 3 (поне 2.5) пъти по-скъпи от тези неща, които обикновения българин може да си позволи да купи (да речем, при нас се продават кренвирши по 1.5 е. = 3 лв. за килограм, докато истинските трябва да са някъде към 4 е. = 7-8 лв.). А остава също и свободният пазар, частно произвежданата храна и самоделни напитки (понеже литър уиски или кампари е като навсякъде), и други неща, руснаците имат вековен опит за живеене при ограничени парични обстоятелства; така също и цените на цигарите до 2017 включително са оставали приблизително 2 пъти по-евтини. Което ми дава всички основания да считам, че руснаците са поне 1.5 пъти по-добре от нас, българите. И не ми казвайте, ако обичате, че минималния жизнен стандарт не е мярка за организираността и /или цивилизоваността на страната, само във варварски страни може да съществува такава абсолютна незаинтересованост на управляващите от живота на нисшите слоеве на населението, особено когато се оказва, че тези мизерно живеещи хорица са основно ... добри и морални хора, те не искат да лъжат другите, или са възпрепятствани с нещо да бъдат като другите, или тях самите често са ги лъгали другите, или те са стари и не са преминали добре през преходния период към демокрация (който все не свършва, дори и за почти 30 години вече), или пък са били случайно с високо образование (като мен).

     После можем да погледнем и цените на цигарите, които също могат нещо да ни разкажат. Така например е казано, че пачка от 20 броя цигари в ЕО са се продавали през 2017 година, в евро, започвайки от най-горната граница в Англия за 11.13, после във Франция за 6.37, в Германия за 5.46, в Чехия, Словения, Унгария за 3.37, и така нататък, и най-накрая стои България с 2.61, добавяйки че в Русия в 2016 те са били 1.1. Това означава само, че ние не можем да вдигнем цените повече, тъй като иначе хората ще спрат изобщо да ги купуват официално и ще се обърнат изцяло към черната борса (където сега, ако човек сам си пълни цигарите и си купува тютюн нелегално, то това дава към 0.5 е. = 1 лв. за 20 парчета, което някои закоренели пушачи и правят, и държавата гледа на това донякъде през пръсти, защото те никога няма да са в състояние да плащат 5 пъти повече, а пък те са готови по-скоро да убият човек отколкото да се откажат от цигарите).

     Или дайте да се спрем на билетите за транспорта в градовете (в някои столици), където аз няма да използувам таблици, понеже навсякъде си има свои особености, които трябва да се обясняват. В България, в столицата София, един такъв билет (без значение за какъв транспорт) струва 0.8 е. (1.60 лв., но аз няма да обръщам всички цени, сравнявайте в евро), а дневна карта за всички видове транспорт струва 2.0 е., и месечна карта за всичко е 25 е.; после в Берлин единичен билет, но за 2 часа в каквато и да е посока, само не и обратно, струва 2.8 е., за 1 ден 7 е., и за месец 81 е.; после във Виена единичен билет но този път за 1.5 часа до където и да е струва 2.4 е., ама за хора по-стари от 62 години това са 1.5 е., и за 1 месец 51 е.; после в Париж обикновен билет, пак за 90 мин. струва 1.9 е.; така също и в Рим единичен билет за 100 мин. е 1.5 е., и за цял ден е 7 е.; и още в Лондон само единичен билет струва 1.68 е. (1.5 GBP), и за цял ден цели 13.5 е. (12 GBP). Съществуват също и други особености, например в Лондон имат пикови часове, които са само сутрин от 4:30 до 9:30, и те считат деня май че свършващ в 4:30 през нощта на следващия ден, но човек може да свикне с това; така също билетите обикновено се купуват предварително, но те трябва да се актуализират (или валидират) с отбелязване преди влизане в даденото превозно средство.

     Гледайки по този начин някой може да каже, че в България всичко е по-евтино и аз съвсем напразно плюя нашата хубава демокрация, но истината е такава, че аз я оплювам с основание, и при нас билетите са по-евтини основно поради ... населението на градовете (в София живеят 1.236 млн.), понеже в Берлин живеят 3.5 млн. души, така че е естествено там транспорта да бъде приблизително 3 пъти по-скъп, което е именно така, във Виена живеят 1.87 млн. и всичко е приблизително 2.5 пъти по-скъпо (но това е Виена, хора, и даже в този случай месечната карта е само 2 пъти по-скъпа), Париж има 2.2 млн., и цените там са съответствено по-високи, Рим наброява 2.8 млн. и цените там са 2 - 3 пъти по-високи, а пък Лондон е град-мастодонт, в него има 8.2 млн. души, повече от цялата наша страна (по последни данни 7.1 млн.), докато там единичен билет е само два пъти повече. И, в крайна сметка, ние сме безусловно най-бедните, цените при нас би трябвало да са поне 2, но още по-добре 3 пъти по-евтини, тъй като това е комунален транспорт, това не е за тези, които имат свои леки коли и не им пука колко ще е цената на едно билетче. Което се свежда пак до това, че ние нямаме грижи за обикновените хора, което по аналогичен начин се свежда до това, че ние сме си варвари! И само за сравнение, в Москва, където живеят почти 12 млн. души (значително повече отколкото в Лондон, или също в Ню Йорк, където се дават само 8.6 млн.), един единичен билет струва 0.47 е. (36 р.), и за 90 мин. с прехвърляния 0.75 E. (56 р.), така че ако вземем под внимание моята догадка за зависимостта от населението на града, и изходим от правилото 1 млн. - 1 е. за единичен билет, то цената на такъв билет в Москва би трябвало да е към 12 е., но той е 24 пъти по-евтин (ако можете да си представите това)! И само по тази причина (но има и други, разбира се) аз казвам, че българите са варвари, но руснаците ни най-малко.

     И последния поглед в тази точка, към ММЗ. Это какво казва по този въпрос някакъв EuroStat: "Абсолютният аутсайдер в ЕО е България с ?261 към януари 2018. После следват: Литва (?400), Румъния (408 евро), Латвия (430 евро), Унгария (445 евро), Хърватско (462 евро), Чехия (478 евро), Словакия (480 евро), Естония (500 евро) и Полша (503 евро). В петте останали страни на Общността, разположени в южната част на Европа, минималната заплата варира между 600 и 900 евро на месец, по-точно в: Португалия (677 евро), Гърция (684 евро), Малта (748 евро), Словения (843 евро) и Испания (859 евро). ... Най-добрите заплати са в северните и западните страни на континента, където минималната заплата във Великобритания била 1401 евро (но аз я видях някъде и като почти 1,500 е.), в Германия и Франция — 1498 евро, в Белгия — 1563 евро, в Нидерландия — 1578 евро, в Ирландия — 1614 евро, и абсолютния лидер това е Люксембург със своите 1999 евро на месец. ... И за сравнение минималната заплата в Съединените Щати била 1048 евро на месец през януари 2018-го". Без коментари, нали? Обаче аз ще добавя нещо, това че минималната часова тарифна ставка в Германия е 8.5 е., което прави 68 е. за един работен ден, а моята пенсия за цял месец 2 години по-рано (когато немската минимална часова надница е била пак същата) беше точно 67 е. (и аз няма да споменавам още веднъж, че аз имам повече от 2 университетски образования, получени в 3 различни страни, и нищо свързано с политиката, просто в областта на точните науки, и че съм бил известно време научен сътрудник в нашата Академия на науките, не, аз ще мълча по този въпрос, нали?).


4. Цивилизована нехуманност


     Така, а сега аз ще започна да плюя и по не-варварските страни, разбира се! Защото, както аз казах в началото, то не е така, че варварите са лоши, а останалите са добри, не, има твърде много лоши народи сред останалите, които все още не заслужават правото да бъдат наречени цивилизовани, и самите варвари са по-цивилизовани в много аспекти. Така че аз ще отделя първо една категория народи (нации), които ще назова безчовечни или нехуманни, и аз не бих искал да съм един от тях (но не знам как е с Вас, това зависи). После ще определя така също и една специална категория, въз основа на моите собствени вкусове, които народи аз не ценя високо, и ще ги наричам недостойни. Само тогава ще остане една неголяма категория цивилизовани народи, към които аз бих искал да добавя и българите, но тъй като съобразно моята дефиниция това не е възможно, то ще използувам думата "цивилизован" само като допълнителна характеристика за нас. Обаче за това в следващата точка, а тук аз ще разясня какво означава нехуманността (според мен), и така също защо аз не ценя особено някои други народи; тези които останат (ако останат, нали?) ще бъдат тези, които на мен ми харесват, но преди всичко ми позволете да Ви обясня какво означава цивилизация, понеже това е антична гледна точка, но аз се боя, че тя не съвпада с мнението на много от хората (по една или друга причина).

     Сега, цивилните (на Запад civil, от латинското civilis) хора са такива, които не са military-военни (като френската дума gendarme, която е дошла от фразата "gens d'arme", което означава буквално "от рода на въоръжените" хора), но работата е там, че ние просто обичаме силата или мощността, и по тази причина съществува самата дума "military", които са просто мили (в славянските езици) хора! Аз не мога да обяснявам тук всичко по всички въпроси, така че който не ми вярва може да погледне в моя споменат Urrh, но този корен е звукоподражание на някакво 'ммъ' или 'амм', и тук е нашето и западно мляко-milk, английското mild как меко (обикновено време), после големите числа милион и милиард, и много други. В същото време за корена цив- /civ- аз мога да спомена ... септичните (septic, и antiseptic) неща, които се прилепват към (или се зацепват за) нещо, както ... младите пиленца (тъкмо цыплята по руски) към майките-кокошки! Това е така, защото руския цыплёнок именно това и прави, той цепляется към нещо, а и младите пиленца обикновено пищят или чуруликат (chirp, 'чъhп', по английски, чирикают по руски, и т.н.), или казват 'чив-чив' /'цив-цив', което турците отдавна са забелязали, но те само пишат това като civ-civ, обаче го четат като 'джив-джив', тъй като латинската азбука за тях е доста ограничена (не е като кирилицата, до което аз ще стигна в следващата точка). И ако някой от Вас се кани да каже: "Ах, колко умничък е този Мирски!", то аз ще кажа: "Не, мои читатели, аз не съм такъв, аз просто съм развил в себе си чувство за това, което хората (в индо-европейските езици) могат да подразбират под една или друга дума, просто сравнявайки думи от различните езици". Не че това е наистина много просто, но ако човек може да прави сравнения — което могат също така и много, тъй наречени роботи, да правят, така че това е по-скоро глупава дейност, като това, което правят папагалите —, и ако знае някои възможни смени на една буква с друга (като 'м' с 'н' и обратното, 'р' с 'л'', 'с' със 'т', и други), и ако е достатъчно непредубеден, може също да прави. Но въпросът е там, че по този начин човек изучава психологията на хората от различни, от всички, народности.

     Така че хората трябва да бъдат цивилизовани, но те твърде често не са много такива, и колкото по-силен е един народ, толкова повече той е склонен към прояви на жестокост и нехуманност; изключение от това правило може да възникне или при някои генетични или традиционни, дълбоко разположени характеристики на хората, или при тяхната малочисленост, която не им позволява да стават действително жестоки! Докато най-добрата човешка реакция трябва да бъде лека и финна (на български, или fine по английски, и т.н. само че този път не и на руски), като, примерно, ... плавника-fin на рибите, в което се състои идеята на ... finances-финансите (никакви убийства и сурови наказания, само налагане на глоби-fines)! По тези причини всички западно-европейски държави са виновни за някакви жестокости, да речем: немци, французи, англичани, испанци, италианци cum латинци, даже и холандците, защото те или са започвали войни далеч извън техните граници, или са имали колонии, което в никакъв случай не е защита, това е нападение. И тук, разбира се, трябва да се добавят и световните жандарми, американците, които са завладели всичко, което може да бъде завладяно (Вие само погледнете картата на Северна Америка и ще видите, че всички области край двата океана са завладени от САЩ), и са започнали първи да хвърлят атомни бомби, като че ли това са новогодишни фойерверки, и са използували бактериологично оръжие, и така нататък. Така че американците и немците държат "палмата на първенството", но някои Наполеоновци, или Македоновци, или Кортесовци, също не бива да бъдат изключени от този списък, тези народи също са между лидерите. После добавете така също и мюсюлманите и арабските джихадисти, които са много миролюбиви хора, ама до определен момент; после тук са още и старите монголци - могули, или Чингис-хановци (поради които мирните китайци са издигнали великата Китайска стена), или някои египетски или африкански племена, а и други, и тогава почти не остават прилични народи, освен варвари, недостойни хора (към които аз приближавам), и някои случайно водещи цивилизован живот, но не много известни, племена.

     Недостойните народи (в моето разбиране за това) са такива, които не постъпват действително безчовечно, но в известна степен ... глупаво, или често стават причина за безредици, или които аз лично не харесвам, защото те като че ли се опитват, но не могат да станат, истински варвари, като в моята Bari-Glari Land. В Европа такива народи са поляците (те са мирни като славяни, но са винаги недоволни по една или друга причина, и освен това са обезобразили в известна степен хубавите славянски езици във фонетично отношение), хърватите (които са причина за това сърбите да станат безчовечни), румънците (защото те, доколкото аз знам, са били изгонени от Рим по времето на Карл Велики, и положително не без причина, и в последните години те проявиха ненужна жестокост към техния предишен диктатор Чаушеску), гърците (които не само са спрели древното източно влияние върху целия западен свят, но така също са оказали лошо влияние на древните латинци във фонетичен смисъл), и навярно и още някои други (като едни дребнички градове-държави). После аз мисля, че по една или друга причина (позволете ми да се опитам да бъда малко по кратък) тук трябва да се включат също и  украинците, молдовците, грузинците, 3-те прибалтийски републики, редица средно-африкански племена, китайците, евреите, и много други (но моите познания за Далечния Изток са практически нулеви).

     Китайците аз не обичам особено поради тяхното неограничено размножение, аз имам предвид, че: е, хубаво, нека да се сношават, но това не значи че трябва толкова често да раждат деца, за мен те са като, моля за извинение, листни въшки, те идват в България (или където и да било) и първата им работа е да почнат да правят деца, това е вид нахлуване, инвазия, действително, и аз имам подозрението, че те даже са субсидирани от тяхното правителство (защото те почти всичките развиват някакъв бизнес, това изисква пари); иначе те трябва да са миролюбив народ, но това не е коректно поведение. И същото може да се каже за евреите (ако не са били преследвани в течение на хилядолетия то и те щяха да са многобройни като китайците). Това по принцип е отличителна черта на всички южни народи, ала нали трябва да има някаква мярка, мисля аз. Тук бих включил също и индусите, защото те се състезават с китайците и в скоро време ще ги надминат, но те поне не емигрират, те навярно искат да проверят кога ще се задушат от пренаселеност; после на мен ми харесват, в определен смисъл, циганите, каквито те са, изобщо казано, аз ги чувствам тях като събратя варвари. И тъй нататък.

     Така че в света няма чак толкова много действително цивилизовани народи. Да речем, започвайки с Европа: швейцарци, чехи, финландци, словаци и словенци, после ескимоси (защото те предпочитат да живеят при много тежки условия, но не да завладяват други народи), после чилийци (по същата причина), руснаци (понеже те далеч не са безчовечни, и никой не може да нарече такава огромна империя недостойна), навярно арменци, някои от далеко-източните страни, и това е всичко (ако биха могли индусите да озаптят своето прекалено интензивно размножение, то бих включил и тях тук). Така че на мен много ми се иска да сложа тук и нашите бедни българи, поне с квалификацията цивилизовани варвари, защото ние сме воювали само с нашите съседи, а такива неща се случват и в най-добрите "семейства", както се казва, но за това в следващата точка. Аз моля за извинение споменатите народи, но моето поведение е напълно естествено, в края на краищата, от незапомнени времена хората са съдили за другите народи и са им измисляли смешни имена (както аз предполагам че и руската южна дума ишак, използвана като синоним на магарето-осёл, е измислена поради еврейското ... име Исак; както също и еврейската дума goyim — аз не съм я чувал нито на руски нито на български —, използвана за не-евреите, се е схващала в старите времена като някакво тлъсто ... животно, понеже "угоявам" по български или гоить по руски означава именно храня животни, да речем прасе).


5. Цивилизовано варварство


     Аз искам да започна тази точка с един неочакван въпрос, а именно: защо съществуват дивите неща, растения или животни, когато вече съществуват техните култивирани събратя, т.е. защо на нас все още ни харесват дивите неща, а и Дядо Господ също ги запазва, а? Е, от една страна, защото те са интересни и различни, и от друга страна, защото те са устойчиви и по-лесно оцеляват, нали така? Такава приблизително трябва да е причина защо Бог позволява съществуването на такива варварски народи като българите, понеже ние сме просто необходими, предлагайки интересни вариации на скучните и дисциплинирани народи, и по тази причина ние служим като необходима генетична банка, разбрахте ли? И ако Вие мислите, че аз се шегувам, то аз ще Ви кажа, че, е, аз често се шегувам, но пък нали трябва да има някаква истина скрита във всяка шега (както и казва една руска поговорка). Така че аз ще Ви дам, в моя обичаен маниер, няколко етимологични "доказателства". Съществува френско-латинската и не особено добре звучаща дума кретен /кретин (cretin, но се чете 'кретен'), която се счита за синоним на идиота, и тя се извежда от латинското creare, което е и английско create ('криейт'), т.е. това и именно някакво красиво ... creature-творение, и съвършено същата идея стои и в нашето славянско творение, което идва от думата тварь /твар, така че това съвсем не е случайно. По този начин, когато наричаме някаква буболечка божия твар, тя може и да не ни харесва особено, но щом Бог я е създал то Той е имал някакви съображения.

     Защото човек (че дори и Бог) никога не знае точно какви условия ще дойдат след време и какви мутации ще бъдат нужни, и тези, които са по-близо до дивата природа, те са по-адаптивни отколкото някои култивирани растения или хора или народи. Позволете ми да Ви дам друг, като че ли съвършено несвързан пример. Преди много години (навярно 40) аз бях за 2-3 дни в Източна Германия и видях веднъж един младеж (или може би девойка) разхождащ се с кучето си, само че това беше изключително дисциплинирано куче (както сега ще видите), по-дисциплинирано от цяла България, взета заедно, така да се каже, защото то ходеше може би на 10-тина метра пред стопанина си, развързано, и стигна до едно улично кръстовище и спря там само, защото имаше червен светофар, и дочака докато светлината се смени на зелена. Ала улицата не беше широка, някъде 5-6 метра, и нямаше въобще никакво движение, обаче кучето беше добре възпитано и спря, докато аз продължих напред, защото нямаше никакво движение, и аз мисля, че едно 60 - 70 % от българите биха направили същото. От гледна точка на средно взетия немец (което трябва да означава, предполагам, 95 %) моето поведение изразяваше само поредния варварски акт на някой варварин, с което аз съм принуден да се съглася, но аз разсъдих, че един пешеходец не представлява никаква опасност за пътуващите наоколо коли, особено ако се вземе под предвид, че там нямаше никакви движещи се коли.

     Но от друга страна, когато България е била известно време (след 1941) съюзник на фашистка Германия, ние сме успели някак-си, чрез масови протести (под фашистко господство!) да спрем депортирането на десетки хиляди български евреи в концентрационните лагери, аз не знам повече подробности, обаче това красноречиво доказва, че понякога и варварски народи като нашия могат да бъдат с нещо полезни. И ако Вие все още не сте разбрали квинтесенцията на моите разсъждения, то аз мога да добавя явно, че, от една страна, ние мислим със своите глави, и от друга, ние съчувстваме на бедните и угнетените хора, така че нашите гени, действително, са нужни на света! Това е още повече вярно, понеже ние наброяваме сега (в 2018-та) 7.1 млн., но преди десет години ние бяхме 7.35, а някъде около 1980 ние бяхме почти (без някакви-си 50-тина хиляди) 9.0 млн., т.е. ние намаляваме нашия брой и сега сме по-малко от 1/1000-а от световното население, което се дава като 7.7 милиарда! Твърде е възможно ние просто да се опитваме да се спасим извън нашите граници (след като тук условията на живот са изключително бедни — и това по вина на нашата дясна демокрация, очевидно), защото аз бях чул веднъж, че само в град Чикаго живеели към 100,000 българи, и по тази причина нашия брой да намалява, но аз мисля, че е удачно да се гледа на нас като на ... изчезващи видове (endangered species)! И до края на тази точка аз ще давам примери за нашата уникалност и оригиналност в различни аспекти, и това не поради някакво централизирано (следователно, предположително по-интелигентно) управление, а сами по себе си, защото ние сме варв..., извинявам се, този път аз имах предвид българи.

     Навярно тук е добре да започна с по-простото нещо, с нашия фолклор. Разбира се, че всеки фолклор е уникален с нещо, но нашия е най-уникалния сред уникалните, защото в нашата музика има не само неравномерен, ние го наричаме неравноделен, такт 7/8, но още и 15/16, и даже 31/32, това е изключително vivace-оживяващо, както в някакъв негърски джаз; и аз Ви казвам това не защото на мен ми харесва нашата народна музика, не, понеже аз се отегчавам когато слушам едно и също нещо, но ако аз не бях българин, то тя щеше много да ми харесва. После при нас са се съхранили някои старинни танци боси върху тлееща жарава, наречени нестинарски танци, чието начало се губи някъде през тракийските времена (в Странджа планина в Южна България и в Северна Гърция, която по-рано е била част от нашите земи), и независимо от това, че се обяснява, че това не е по-опасно от някои номера в цирка, човек трябва само да прави ситни крачки и да бяга действително бързо, опитвайки се да бъде основно във въздуха, отколкото на земята, но Вие се опитайте някой път да направите само една крачка на такъв огън, а неговия обикновен диаметър е 5-6 метра, така че те правят около 10-тина крачки преди да стигнат до студената земя, и после обратно, и така нататък. И разбира се също и нашите песни, които са нещо заслужаващо си да се чуе, даже и на фона на другите народности на Балканите (като турци, гърци, сърби, цигани, румънци, и т.н.), и останалите танци също, националните ни костюми, всичко.

     Обаче фолклорът не е всичко, Вие погледнете нашите музикални изпълнители и /или оперни певци, ако разбирате от тази материя, и ще видите, че от приблизително 200 (положително не повече от това) световно-известни музиканти, повече от 10, или дори 20, ще бъдат българи! Ние нямаме световно-известни композитори, но певци и цигулари и пианисти имаме не по-малко от 10 известни в дадения момент. И какво означава това? А, това означава, че вместо 1-н от 1000 души, както би трябвало да бъде ако е средно, тук при нас отношението е около 1-н от 20 (ако такива хора има 10 от 200), и тогава 1000 разделено на 20 дава 50 пъти повече известни музиканти отколкото ни се "полага"! Ами да, действително, да речем, американците, както и руснаците, са приблизително по 300 млн. души, и при нас има не по-малко известни такива хора, отколкото във всеки от тези народи, но те са едно 40 пъти повече от нас. Това е направо невероятно, хора, аз бих бил доволен ако този коефициент беше само пет пъти, но това е къде-къде повече!

     Или Вие хвърлете поглед на нашите лица и фигури, аз ги намирам действително приятни и интересни. Възможно е аз да съм донякъде заслепен от моето обичайно обкръжение, но аз не мисля, че е така, понеже аз по принцип съм безпристрастен в каквато и да било област, и нашите лица не са нещо необикновено, но те са различни, всяко от тях с нещо свое, ние не изглеждаме като направени по калъп или матрица (както голям брой чисти нации изглеждат, позволете ми да не давам конкретни примери), ние сме просто една много интересна смес — в дълбоката древност от навярно 15 % пра-българи, неголям брой, да речем 5 %, тракийци, и болшинството това са били славяни, но сега ние имаме грубо (тъй като никой не може да измери това обективно) 30 % турци, 20 % цигани, и навярно по-малко от 5 % всякакви други народности, така че ние никога не сме претендирали да сме чиста нация —, а смесването е това, което е нужно на една нация, иначе може да настъпи израждане. Подобно измесване има в САЩ, Бразилия, аз мисля, че и в южната част на Русия, и това, вече научно доказано, е подобряване на гена, аз не преувеличавам.

     После аз преминавам към моята любима (вече някъде 5-6 години) тема, българския език. Тук моето твърдение е просто: нашия език е най-добрия в целия (поне от цивилизования) свят, следователно той е най-подходящия за световен език! Аз ще се опитам да бъда колкото се може по-кратък тук, понеже съм развивал тези неща в моите "Уроках болгарского" и в други материали от папката "Для всех СНГ-цев" (а съществува и английски вариант в папката "For Arabs etc."), и ще засегна само някои от аспектите, като: азбука, фонетика, падежи, граматически родове, времена, думи, после защо е нужен световен език, защо от неголям народ, и даже политически аспекти.

     Дайте да започна с азбуката. Тя се нарича кирилица, защото е била създадена от Кирил и неговия брат Методий в 9-и век, и вече дори само от това може да се стигне до заключението, че тя трябва да е по-добра от другите (латинска, гръцка, еврейска, арабска, и проч.), защото в редица случаи е по-добре да сме оптимисти и да приемаме за правилно, че това, което е по-близо до нашето време, то и трябва да е по-добро (отколкото, да речем, по времето на римската империя, или при фараоните, или в древен Вавилон). Но за това си има основания, тъй като тя е била създадена комбинирайки буквите от различни стари, основно латински и гръцки азбуки, и е включено множество широко използувани и до ден днешен гласни и съгласни, но които не присъстват явно в латинските или тевтонските и други езици. Такива са, да речем, всички "топли" букви, 'ж', 'ч', и 'ш' (които на Запад се пишат с използването на няколко знака), но така също и тази буква, която в английския вариант аз отбелязвам чрез "y", а тук чрез "ъ" и четено именно както в българския, а и някои други варианти на разни "магарешки" звуци (като старо-гръцкия ипсилон, руското "ы", което в английския текст аз отбелязвах чрез "yi", едно "нямо е", няколко специални букви, които някога се четат така, а някога иначе, някои комбинации от букви, и други). Така че тази азбука е най-малкото разширена, тя е по-богата от латинската, обаче тя е разширена не само с някои странни комбинации от звуци, които само славяните обичат да произнасят, а и с много необходими на запад и на юг звуци, тъй като фонетичния апарат на всички хора е един и същ; тя е била ревизирана няколко пъти и последната азбука, и използвана тъкмо така, както я използуват българите, е просто перфектна!

     Сега, позволете ми да кажа, използувайки възможно минимален брой думи (иначе гледайте в: "Неграмотный мир" /"Illiterate world", "Для СНГ-цев" /"For the Arabs", "Myrski's English transliteration", и в други места), че аз деля гласните на 3 основни категории: базисни, модифицирани, и комбинирани. Базисните не са само основните латински гласни "a, e, i, o, u", но така също и това i-bulgaro (означено в английския вариант чрез неизползваната в латинския език буква "y", а тук чрез нашето "ъ"). После модифицираните гласни са формирани от 2 гласни, когато човек иска да каже едната гласна, но в крайна сметка казва другата, както в току-що споменатото руско еры, или в класическото западно "ae", или в английското "but" ('бъат', тъй като това не е съвсем същия звук както в тяхната 'гъл'). Комбинираните гласни (обикновено дифтонги), от тяхна страна, са просто неразделими комбинации от 2 последователни гласни (както също класическото 'ай', като в нашия "май", или в английското "may" или "boy", или още като в "pear"-круша, която се произнася като 'пае|ъ'). А може да има и просто последователни гласни (като в италианското произношение на "piano", или в немското "bearbeiten", или в нашето "коала"). Аналогично и със съгласните, където може да има прости, но с добавянето на западните 'zh', 'sh', 'ch', които на кирилица се пишат с една буква, после модифицираните са 'ph, th, dh, gh, bh', или 'vh' за "w", или 'nj, rj' като омекотени букви (което с кирилица ще бъде, да речем 'пх, тх, дх, ... вх, нь, рь'), комбинираните това е английското 'дж /dzh' като "j" (а така също и италианско, само че там така се чете понякога тяхното "g"), и просто последователни могат да са както в "мармалад". Единственото допълнително усилие за да се записват думи от всичките (предполагам) световни езици е това да се прави разлика между модифицирани и комбинирани знаци, което може да бъде направено по правилния начин чрез използването на специални модификатори (в "Неграмотном ..."), или не съвсем правилно но по задоволителен начин с използването на индекси (в "Myrski's ...").

     И защо аз Ви говоря всичкото това? А, защото само българите използуват нашата кирилица по най-добрия начин, дори руснаците, да речем, пишат "е" но четат 'ие' като модифицирано, не използуват тази прекрасна буква 'ъ' а тяхното магарешко 'ы', и така също и украинците, сърбите, и други. Ние имаме всичките 6 основни гласни, нито една модифицирана гласна изобщо, само класически комбинации (дифтонги) с 'й' (като "май"), и четем винаги (т.е. ако сме културни) така както пишем (или обратното), и Вие (особено по сравнение със западните езици) просто не можете да си представите колко е удобно това! И обърнете, ако обичате, внимание на това, че този език, особено неговата фонетика, е нещо, което е било създадено от самите хора, това не е каквото са казали граматиците, азбуката е въведена централизирано, но всичко останало е работа на обикновените хора, на целия народ. И нашата фонетика е по-добра дори от италианския (те също обичат да произнасят 'ие', удължават гласните по стар ... цигански маниер, нямат не само 'ъ' а даже и основното 'ж', и т.н.), а италианския език се приема единодушно за най-добре звучащия език, и ако българския е по-добър от него, то значи той е най-добрия в света език! Разберете ме правилно, ако обичате, аз не отричам прекрасното звучене на английския, или френския, или италианския, или какъвто и да бил друг език, но всички тези хубави неща са направени с цената на твърде много допълнителни трудности, докато в българския всичко е максимално опростено и работи прекрасно!

     Сега хайде да преминем към някои граматични аспекти. От всички славянски езици (а те са някъде 10-тина) само в българския няма падежи, докато в другите те са обикновено 6 (даже при немците те са по-малко, 4), и във всички латински езици също няма падежи. Значи вижте, съществуването на падежи е древно изобретение, те са били въведени — това е моя догадка — преди всичко за да направят по-трудно да се говори правилно дадения език, и оттук да може да се различава образованото малцинство управляващи и свещеници от необразования народ-"популис", може би не специално преднамерено, а защото използувайки падежи човек трябва да мисли по-задълбочено, да свързва правилно всички думи, а това може да покаже, че той (тя) ги превъзхожда с още нещо. Обаче непрестанната демократизация (навярно от времето на ренесанса, аз не знам точно) е започнала да налага по-прости езици, и всичките латински народи са се отказали от падежите изведнъж, изкоренявайки ги тотално, но само не и славяните, с изключение на българите (и сега Вие ми обяснете защо това е така, ако не поради това, че ние, по наш варварски навик, не обичаме особено да се подчиняваме на ненужни правила — моя пример с пресичането на улицата; и ако всички латински народи са постъпили също така като нас, то това не трябва да означава, че моите обяснения са неправилни — Вие трябва просто да приемете, че аз съм като самия Господ Бог, аз никога не греша —, а че и в другите народи също са скрити семена на варварщината и те могат понякога да покълнат дори при добре организирано централно управление). Защото, разбира се, че е къде-къде по-лесно да се използуват предлози, вместо това да се запомнят всички окончания за различните падежи, и да се мисли какво действие дадена дума изпълнява в изречението, или така също движи ли се нещо или си стои на мястото.

     Обаче с езиците има и други проблеми, съществуват още и граматически родове, които са налице във всички езици с изключение на английския, и те трябва да съществуват (погледнете също и моята последна шеговита "Фантазия в Эти Моле"), където проблема е в това да може рода на всяка дума лесно да се отгатва (а не човек да си пълни главата с разни сложни фреймове-картинки за всяко съществително), и в българския това, действително, е така, с много малки изключения (основно поради влиянието на руския език). Това оказва влияние също и на окончанията на прилагателните, което създава не малко проблеми във, да речем, руския или немския (щом там съществуват падежи). После има много други неща, които в българския са по-добре, в смисъл на по-лесни, и като че ли единственото нещо, което озадачава чужденците е това, че ние слагаме определителните членове във ... края на думите (съществителните и прилагателните) и даже прилепени към думата! Примерно ... и т.н., които неща няма смисъл да ги обяснявам на хора, които разбират български (само дето споменавам, че ние не обръщаме голямо внимание на това дали члена е пълен — дето се вика, член да е, все някога ще се напълни, нали така?). Но нима това на Вас Ви се струва трудно? Защото аз мисля, че по този начин всичко е значително по-добре и по-компактно. До сравнително скоро време, обаче, аз си мислех, че това е само наша измислица, но се оказа, че това е нещо старо и съхранено в някакъв вид в съвременния италиански, където те използуват, примерно, една единствена дума, smettetela, за да кажат "престанете Вие с това" (където smette е "престанете", следващото te е Вие, и la означава тук "с това"). Така че Вие виждате още един пример защо аз мисля, че нашия език е по-добър от италианския, тъй като това, което те правят, е доста по-трудно (и така също те никога няма да кажат "in the" — на български това ще е само "в" и члена после, но така не е ясно —, където "in" е същия предлог "в" както и навсякъде на Запад, не, те ще кажат nello, nella, negli — и аз все още не мога да свикна с това).

     После идват глаголните времена и тук ние сме също по-добре от всички, защото при нас има само 4-5 такива (официално е казано, че те са 9, но това не е съвсем вярно, защото ние изразяваме някаква модалност за минало или бъдеще времена), и действителните времена с таблици на формите, които човек трябва да запомня и винаги да мисли коя форма да използува, при нас са само 2 (две), а именно, сегашно и минало време. И всички латински езици, колкото и решително те да са постъпили изхвърляйки всички падежи, са останали с много сложна граматика, и, за пример, в италианския има 14 времена, където само миналите са 5, и това без продължителните времена (като в английския, те ги имитират с помощта на деепричастни форми на някои глаголи), само с ограничена модалност, и без пасивни времена. Сега, някои проблеми тук има, няма нито един език с действително прости времена, но нашия е просто най-простия, поне в него няма такова нещо като слаби (или прости) и силни (или неправилни) глаголи, при нас всички глаголи са прости.

     Една от особеностите тук е, че ние правим известна разлика в минало време между това дали сме видели нещо сами (били сме очевидци) или не сме (примерно, нашето "бях", но когато не можем да гарантираме това то казваме "бил", и съответните форми за останалите лица), но това е вид модалност или условност; съответно ние можем да кажем, че някой "бил бил" (като май че бил), или че аз "бих бил" (бих могъл да направя); все пак, обаче, това има значение в разговорната реч, а в един официален език — което аз подразбирам под световен език — това не трябва да има особено значение. После следващата граматическа особеност (от гледна точка на Запада) това е че в славянските езици (аз предполагам че във всички, но поне в българския и руския) няма продължителни времена, но има продължителни или не глаголи, което става с изменение на корена, да речем: "(да) изпълня", ако се подразбира само веднъж и това при нас е свършено време (както и в руския, но не и на Запад), и още "изпълнявам", ако се има предвид многократно изпълнение и такъв глагол е от несвършен вид, в което аз мога сега да видя някакво латинско влияние (понеже в италианския leggere-чета в сегашно време е leggo, leggi, legge, и т.н., но в имперфект е leggevo, leggevi, leggeva, и т.н.). Плюс това ние правим разлика така също и в минало време (което не е така в руския, там тази разлика я няма) между работил (веднъж) и работел много пъти, което може да бъде направено за някои глаголи, но за други не е възможно, тук има разни видове спрежения, обаче това са нюанси, за които човек рядко мисли, аз и не мога да Ви кажа какво точно е граматичното правило, това или се прави автоматично, или тогава не се прави изобщо, и ако някой иска да обърне внимание на това, то той добавя някаква допълнителна дума (като "веднъж" или "обикновено" или нещо от този род).

     Така че аз не мисля, че нашата граматика е трудна, а така също и фонетиката, чужденците могат лесно да се научат на това, което някои правят добре, а други не. Така например, руснаците винаги имат проблеми с нашата фонетика (защото тяхната е твърде засукана) и с членовете (понеже в руския няма такива въобще, там някак-си с падежите всичко се изяснява, но това озадачава хората от Запада), докато, от друга страна, арабите говорят доста добре по български (малко по-твърдо, но не много); и китайците, положително, не могат да говорят добре по български, тяхното произношение е направо ужасно (но пък те не могат да говорят добре никой език). Ако ние погледнем от обратната страна, то ще се окаже, че българите могат да говорят доста добре какъвто и да е език, даже английски (поради нашата чиста фонетика), и като че ли индийците могат да говорят добре по английски (тъй като в английския навярно са се запазили някак-си древните санскритски звуци), японците също (така че може би техния език също има прости основни гласни), но арабите и особено негрите (както и французите, италианците, и други) имат практически ужасно произношение на този смешен език (което английския и представлява — необразована смесица от немски и френски, ще Ви кажа аз).

     И сега нека да подхвана набора от думи на нашия уникален език (за повече детайли вижте моите Уроки или Lessons). Той е основно славянски, разбира се, но е значително по-добре от, да речем, руския, защото при нас има повече гръцки и още турски думи, които са предимно стари арабски и персийски; освен това славянските думи от своя страна са преимуществено латински (това не се вижда от пръв поглед, поради нашите окончания, но то е така). Накратко, българският език не е като унгарския, или финландския, или естонския, него всеки европеец може сравнително лесно да го разбере. После, вижте, няма добра замяна за (ненавистния, а?) английски, понеже, от европейските езици, френския е загубил влияние приблизително преди век или малко повече (основно поради неговото странно произношение, предполагам), немския е бил отхвърлен приблизително преди половин век (поради намаляващото влияние на немците след Втората Световна Война, а и поради засилващото се влияние на американците), италианския не е лош избор, но хората някак-си не обичат особено такива мафиоти), испанския той е основно в Латинска Америка, и това са най-говоримите езици. Към това трябва да се добави и факта, че английския не е хубав избор, той е ... развален език (аз споменавах няколко пъти това, а и на хората не им харесва световния жандарм САЩ), испанския или италианския (или португалския) също не са много добри (поради трудната граматика, лошата фонетика, и т.н.), финландския не прилича много на другите езици, по руски никой не иска да говори, той звучи като китайския, арабския европейците никога няма да приемат за нещо модерно, същото важи и за хинду, японския, китайския, и така нататък с другите страни.

     Да, обаче чужд език винаги е необходим, той просто повишава интелекта, хора! Вие погледнете някои двуезични страни, или двуезични народи (като, да речем, евреите), ами че те са винаги по-съобразителни от останалото "сиво" болшинство във всяка една страна. И езика трябва да бъде колкото се може по-прост, разбира се, обаче не и изкуствено създаден, а то имаше един есперанто, но на него хората гледат като на някакъв куриоз, като на някаква еврейска измислица (което е така). Забележете също, че народите, чийто език е бил приет като официален (като, да речем, руския в предишния СССР или в сегашното ОНД, или немския в старата Австро-Унгария, или английския в Обединеното Кралство или в САЩ, или латинския в древността, и други) започват след известно време да губят малко по малко своите позиции, и други двуезични младежи и девойки започват да вземат господството в своите ръце! Помислете малко по този въпрос и ще видите, че то е така (а аз мога да Ви дам за пример неспирния подем на местните не-американци в САЩ, или както там ги наричат, което аз виждам сега в областта на класическата, но също и поп, музика, човек започва почти да не вижда лица на бели хора там, и това съвсем не е лошо,  защото те са даже много добри в това отношение). Навярно тук е в сила едно от моите (проницателни, разбира се) наблюдения, че тези, които се придвижват силно напред, са обикновено хора с някакви неголеми ... дефекти, което ги кара да се стараят да компенсират това с нещо, да бъдат по-настойчиви и да работят усилено във всяка област! Например: жени с не особено женска физика (обикновено с малки или отсъстващи гърди), хора-леваци, или с нисък ръст, физически слаби мъже, емигранти, и други подобни примери.

     Което означава, че ако в качеството на официален език бъде избран този на някоя световна сила, то тази нация ще слезе от сцената по-скоро, отколкото ако това е език на някоя друга нация; така също когато това е родния език на голяма нация, то тогава повече хора ще се окажат потърпевши, това е така! Така че аз правя много мотивирано предложение (в Для СНГ-цев / About the Arabs), и навярно нашия уникален език е основната причина за нашата оригиналност в други аспекти, кой знае, или по-скоро, кой може да докаже противното? Понеже перверзностите (острите изключения) никога не идват самотни, те се групират както, хъм, както случайните числа, те не са разпределени пропорционално на интервала, те се стремят да образуват пачки; или вземете така също хомосексуалистите, те проявяват по-силни чувства, което може да се окаже много важно в някои области, като в изкуството; и нашата варварщина, положително, е вид перверзия! Таке че аз Ви водя малко по малко към извода, че нашата варварщина може да ... спаси света, нито по-малко, нито повече! Ако света възприеме нашия уникален език, то само ние ще сме сред губещите в лингвистичен аспект, но всички останали народи ще бъдат сред печелившите. Така също нашето варварство може да е просто нужно сред изобилието от нормални, безчовечни или не съвсем, но добре организирани народи, така необходимо както един ... клоун се е оказал необходим във всеки царски двор от дълбока древност. Никога не може да съществува стабилна система, ако отречем изцяло другия полюс, тук варварщината или неорганизираността или вроденото самостоятелно мислене на някои хора! Защото ние може да не сме способни да се организираме сами, но под чуждо ръководство ние се държим добре, работата е само в това да няма много варвари, а приблизително 1-2 процента.

     И дайте аз да се върна към божите намерения, които ние никога не сме в състояние да разберем ясно. Аз твърдя открито, че нашата варварщина се изразява в една съвсем мека форма, както някакъв дребничък но нужен дефект, тя е цивилизована и културна, тя не е опасна за другите а само за нас самите. Което може да се перефразира по такъв начин, че ние просто жертваме себе си в името на всички хора, в името на хуманността, ние само изглеждаме лоши, но иначе, дълбоко в сърцата си, ние сме по-добри от организираните страни, които могат да бъдат много ефективни, това не може да им се отрече, но могат така също често да стигат до задънена улица, придържайки се към някои демодирани принципи, докато известно неголямо количество варварска оздравителна перверзност може да е всичкото което понякога на нас ни е нужно! Да, аз предполагам, че разясних достатъчно добре своето кредо, най-малкото аз направих отчаяни опити да подбеля нашето окаляно с мръсотия лице или имидж пред света.


6. Заключителни разяснения


     Сега, всеки е в правото си да запита: за какъв дявол беше нужен целия този маскарад, защо аз не казах, че ние сме добри и мирни хора и нас абсолютно незаслужено ни обвиняват във варварство? Но, господа, няма никакъв смисъл да се връщам към началото, аз обясних всичко, употребявайки за целта даже повече време от колкото очаквах. Което мога да добавя е, че аз искам ние да свикнем с лошите думи за нас и да започнем да се подобряваме, малко по малко, ала не изцяло или радикално, понеже във варварщината има хубаво зърно, тя е нужна понякога и в известна степен. Аз, така да се каже, използвах един много стар подход, който е бил използуван преди 2 хилядолетия от самите ... християни! Да, тъй като, какво е това да избереш възможно най-унизителния символ, разпъването на кръст на някого за някакви много тежки престъпления, да го издигнеш високо, и да кажеш, че ние не само че не се срамуваме от това, ами дори много се гордеем, ние приемаме това за свещен символ за нас, защото се оказало, че ако Христос не бил умрял на кръста, то Той никога нямало да може да възкръсне, и така нататък, ако не същия този опит да се успокоят хората, по тази причина, че нашите дефекти са просто неизбежни, следователно ние не трябва да се чувстваме унижени от това?

     Защото, ако се замислим, то Христос е бил наказан, именно защото такава е била волята на населението в това време, това е било първото (и положително не последно) доказателство, че демокрацията има множество недостатъци и тя може често да бъде използвана против глупавите хора. А и самото Негово име е било Исус /Jesus (или Иссаа в исляма), този Христ(ос) /Christ(us) е дошъл от кръста-cross, очевидно. И Той е бил наказан, практически, за греховете на обикновените хора, Той е умрял за хората, надявайки се да ги направи по-добри, но ето че за вече 2 хиляди години след това не е станало нищо подобно, и няма никакви основания да се очаква, че това ще стане в бъдеще. Лошото лежи в нас самите, ние не можем никога да изменим радикално своята натура, но ние сме длъжни винаги да се опитваме да правим това (тъй като, накратко, когато ние постъпваме лошо с другите, то тогава и те на свой ред се отнасят лошо с нас, а това означава, че ние се отнасяме зле, фактически, със самите себе си). И тук аз твърдя чисто и просто, че варварщината е нещо естествено, ние не трябва да се срамуваме от това, тъй като в редица случаи това може да се окаже по-добре отколкото противното, но ние сме длъжни да се опитваме да не стигаме до крайности в каквото и да било. Понеже цивилизованите и организираните и религиозните хора често правят тъкмо това, стигат до крайности, те стават фанатици, но ако някой не вярва в нищо, казано свръх-опростено, то той никога не може да стане фанатик, наистина, в какво, в своето неверие, а? Така че Вие сте свободни също да не вярвате по свой собствен начин, казват варварите.

     После аз положително преувеличих нещата на много места, нищо не е толкова просто, както аз често го излагах тук, не съществуват варварски народи като такива, всичко е много по-динамично, истината е в това, че всеки един народ има своите лоши моменти, когато той се държи изключително нецивилизовано, понякога варварски, понякога глупаво, в редица случаи от добри подбуди, но пораждайки лоши резултати, и така нататък, обаче, от друга страна, цялата човешка история, промишлеността, търговията, изкуството, науките, религиите, всичко са само преувеличения, докато не се стигне до някакви граници, ала те може да се почувстват или разберат или регистрират само когато вече всички граници са прехвърлени. Но стига толкова философствания, и стига изобщо със всичко, тъй като хората се уморяват от това. Аз искам само да Ви предложа на края един смешен символ на варварщината, който може да бъде използуван като знак, или при поздрав, нещо от този род.

     Сега, какво е това варварщина, това е нещо засукано, перверзно в известен смисъл, не е ли така? И един такъв символ съществува, който се използува като число (вижте "Порассуждаем о числах"), това е осмицата, "8", което а така, защото това е първия (с изключение на тривиалната 1-ца) и последния между 10-те цифри куб, и там всеки казва 'ау' или 'оу' когато я види (примерно в латинския това е octo, което значи 'охо', "wow" съгласно англо-говорещите), така че това е засукано но е хубаво. Моето предложение е просто да засучете това число още веднъж като направите три листенца, или вземете едно гумено пръстенче, изберете 3 равноотстоящи точки, и ги залепете заедно, което може да се постави или с едното листенце нагоре (и 2-те надолу), или с едното насочено надолу, което е по-нестабилно (като че ли перверзно) и затова аз предлагам този последен вариант. И номера е в това, че този знак може просто да се показва с пръсти, като ги свиете в юмрук, и после откриете първите 3 с палеца надолу. Те това е то, момчета и момичета, независимо от Вашата възраст (включвайки и хомосексуалистите), ако на Вас Ви харесва варварщината, то можете спокойно да поздравявате някои от своите избрани приятели с разтваряне на първите 3 пръста към тях, но ако не посрещате това с голям ентусиазъм, то тогава Вие можете да сложите палеца ... между останалите два пръста, и аз мисля, че Вие добре ме разбирате.


     11. 2018


 


7. Appendix


     [ With the remark that the char "º" is used below for making of additional syllable, similarly to the apostrophe ("'") used for missing of one. ]


TRIBUTE TO ... BARBARITY


     I say, do you want to be barbarian?

     'Cause this isn't so hard, as it may seem.

     You have to be born just as ... Bulgarian,

     And be common, egoistic, mean!


     Still, this may for you have some advantages,

     Ofºten you'll be left to live alone.

     And what better thing on this world can exist,

     Than to have it your way, on and on?


     You will meet with no compulsion of religion,

     We are unbelievers like, say, dogs and cats,

     We've no communist or atheistic visions;

     Ouºr faith-'s the owºn guzzle, you may bet!


     We've no families, the newborn are most bastards/*,

     Neither honour we the old, or, then, the young,

     Ouºr wishes are for us the only masters,

     Life begins with us, and theºre's no beyond.


     [ * According to the census for 2010 for Bulgaria 55 % of newborn children are extramarital. ]


     Yet we have some precious genes, that make us unique,

     Not with purity but like some coffee blend,

     We show differences, nice piquantness, beauty,

     And this the innate barbarity amends.


     'Cause we harming one another have selected

     Better beings filling various niches,

     Other nations have not harmed or else affected,

     But have done this what each nation wishes!


     Id est we are not so bad as seems at first,

     More than this, because we can't unite

     To do harm to other peopºle, kill and burst,

     We unconsciously do what is ... right!


     Right from standpoint of some god or all the world,

     Leaving th'others peacefully to live,

     Each of us prefers to lie in his shell curled,

     Doing just what pleases him, and if.


     Wheºre nations organized, well, they feel strong,

     And enforce the way of life on-th' others;

     This variety diminishes, is wrong,

     If succeeds to spread itself much farther.


     Hence, we sacrify us, for the world to better,

     And the other nations must protect us, yeah!

     In the long run such as us are those who matter,

     And I, having told this, am so glad, ole!


     Sep, 2018


 




 


 

 


 

 

Report this text