ДЕМОКРАЦИЯТА, ТЪЙ ДА СЕ КАЖЕ ...
(лекомислено за сериозното — политическо есе)
— in Bulgarian
От Йотата – Ататой, 2021,
известен още като: Иванчо Йотата, Очнави Ататой, Иван Бугаров, Йотабаш Гяурджи, Нострадамус Буладамус, и под други клонингови имена
Резюме: Тук аз давам в хумористична форма разяснения за това, защо аз не харесвам демокрацията, какво ù липсва за да бъде тя достатъчно добра за интелигентни хора. Тези разяснения са повече от дузина, в редица случаи те имат ненулево сечение, т.е. някои идеи се повтарят, но по този начин нещата са обяснени по-добре, аз съм показал различните фасети на този често недоразбран социален феномен. Защото отдалеч тя изглежда добре, но в своята същност е просто една красива лъжа.
[ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture is a waist portrait of young Greek woman representing Miss Democracy. She is with long straight nose, probably blond, smiling, crowned with a diadem with 6 five-rayed stars made of some light blue or green precious stone, she is clothed with a piece of cloth, fastened at the left shoulder with a golden brooch in form of a star, which leaves the right (and well formed) breast open, and on the border of this cloth, diagonally, beginning at the left shoulder and passing under the right breast, is read DEMOC(R). Then her right hand is little raised from the elbow and she holds in it a whip, while the left is nearly horizontal and with it she shows … the sign of the fig. ]
[ Opening remark: Ah, it is obvious that I know pretty good this language, because it is my mother's one, as well also my father's, to be sure, so that I am bound to provide a copy of this paper also in it. But I am coming to it at the end exactly because there are no problems for me with it. Yet it is very necessary here, because with this work I am fulfilling another important task, to check the suitability and easiness of practically all contemporary European languages, and I am even bold enough to compare all of them in the first place with this one. In all cases, after this whole long work I can definitely say that this is my swan song in the political matters. ]
[ Забележка (към немския вариант): Този материал аз ще пиша, за разлика от другите ми неща, най-напред на немски, така че позволете ми да обясня защо взех това решение. На второ място е това, че немския език е по-квалифициран от английския, а аз искам да направя превод още и на италиански, само че не го владея така добре, че да го направя сам, аз ще използувам услугите на компютърните преводачи като контролирам само готовия превод (което вече съм правил); и, между другото, английския език е ... недоносче между езиците, не е ли така? А на първо място е това, че аз искам да подобря своя немски, което никога няма да направя, ако не започна да мисля на немски; което, обаче, означава, че аз ще правя повече грешки от обикновено, за което моля предварително своите читатели за извинение. Е, навярно това стига. ]
Съдържание
0. Дефиниция
1. Невъзможност на това решение
2. Тази процедура не се прилага никъде другаде
3. Демокрацията в Древна Гърция
4. Нулево решение
5. Стратегическо и тактическо управление
6. Велико и неразумно!
7. Най-добрия ... биберон за народа!
8. Цари лоша представителност
9. Разделение на властите
10. Законност срещу морал
11. Морален облик на политиците
12. Женско управление
13. Други моменти
14. Преимущества и недостатъци
15. Заключителни коментари
0. Дефиниция
Аз мисля, че е ясно какво имам предвид тук, но позволете ми все пак да го кажа изрично. Аз ще говоря тук за широко разпространената в последните два века на Запад, а вече и на Изток, дясна демокрация, която се отличава от древно-гръцкия оригинал, а така също и от демократичните елементи в древен Рим или по-рано, а още повече от лявата или народна демокрация. Защото демократични елементи са се прилагали от дълбока древност, също и сред животните, но това още не е демокрация. Другояче казано, тази демокрация изисква свободни избори на управници, така че да бъдат избрани тези, които са по-обичани (или по-малко мразени). И хората гласуват за партии, за високопоставени лица, които те не познават, и обикновените хора не са в състояние да вземат правилно решение, тъй като те нищо не разбират от управление на държавата, и такива избори не се прилагат никъде, понеже обикновено се изисква някаква квалификация, и тъй нататък и тъй нататък.
Аз съм говорил вече много пъти за това, вашият Йотата не може да пропусне такава интересна и неправилно разбрана област, не може да си позволи да я игнорира, и той е давал множество предложения за подобряване на управлението (поне в своята партия НАПУК, в Кодекса), но тук аз ще дискутирам тази тема по-подробно и в необходимата ù пълнота. Защо? Ами защото има много страни, където тя не работи добре, защото (практически) заради това са се водили двете световни войни, защото това е една неприкрита bamboozling-измама, и трябва да се намери някой, който да отвори очите на хората. Откровено казано, аз не съм най-добрия в тази област, има един човек който е казал истината във възможно най-кратката форма, и това е известния Оскар Уайлд, само че той използува думата bludgeoning, което е нещо като налагане с някаква cudgel-тояга, което аз бих заменил с малтретиране. Та той е казал, че демокрацията е bludgeoning-натупване на хората, от самите хора, и в името на (за) пак същите тези хора! (И когато сега се замисля над въпроса, защо аз самият не съм толкова умен като него, то мога да стигна само до една причина за това, защото аз не съм ... хомосексуалист! Навярно защото тези хора са много фино чувстващи, за тях секса не е някаква свинщина, използувана за размножение на бозайниците и другите бисексуални животни, а своего рода средство за изразяване на емоции. Е, аз казвам това на майтап, но пък кой може да бъде сигурен, че нещата с тези хора не стоят именно така?)
1. Невъзможност на това решение
Ах, скъпи читатели, на мен ми е малко неудобно да обяснявам такива елементарни неща, но това е защото ние не обичаме да си поставяме въпроси, да упражняваме нашите мисловни способности не е наше любимо занимание, ние, т.е. масите, обичат действията или екшъните, не мисленето. А и аз самият не си бях поставял по-рано въпроса за изборите отдолу, докато веднъж, някъде на около 25 години, случайно не чух, че такъв род избори са принципиално невъзможни! Обаче аз си имам своите смекчаващи обстоятелства, това че тогава бях просто ... щастлив, за да си поставям въпроси, а и нашите избори при тоталитаризма бяха съвсем излишни, само про-форма, всичко беше не както сега, когато аз още в 1991 - 92 години анализирах този въпрос и си направих своите изводи.
Е, както и да е, истината е, че за да може човек да избира той трябва да познава добре не само предметната област, но и конкурентите, или, като изключение, установяването на превъзходството на съревноваващите се би трябвало да е съвсем лесно и очевидно. Това последното се случва когато се провежда някакъв двубой, също и между животните; и обикновените хора, разбира се, нямат никакво понятие от управление или икономика или закони или public relations (т.е. от изкуството за заблуждение на масите) и други подобни. По-важното тук, обаче, е, че хората нямат достатъчно познания за самите кандидати за депутати, и по тази причина те не могат да направят правилен избор. Това, което те знаят за кандидатите, са само несъществени неща, като: външен вид, поведение, маниери, начин на говорене, любим тип жени или мъже за тях, марките на колите им, познанствата им, политическата им ориентация, и прочее, но това не е достатъчно за да се направи правилен избор. И освен това хората често проявяват своите неочаквани страни, даже след като са живели дълги години ... задник до задник (както се казва), така че в крайна сметка избирателите почти винаги остават разочаровани.
Накратко, не е възможно да се проведе отдолу компетентен избор, тъй като избирателя трябва да знае повече от човека, когото избира, да е по-добър от него в този смисъл, за да може да направи правилен избор, но когато той стои по-ниско от него, то почти винаги той знае по-малко от този човек! Така че изборът е правилен само тогава, когато избирателя гласува за хора, които стоят под него, или когато те не го превъзхождат много в своите възможности, т.е. когато те са или като него, или по-глупави. И то обикновено така и се прави, избират се разни комисии или журита, но от техни колеги в дадената област. Само това е достатъчно за да задраскаме демокрацията, но ние продължаваме по-нататък.
2. Тази процедура не се прилага никъде другаде
Е, това са очевидни неща, защото във всяка предметна област или съревнование съществува специално сформирано жури; така е в спорта, в обучението, в сферата на производство, навсякъде, и ако при избора на съдебни заседатели не е така, то това е защото там се прилага някакъв вариант на случаен избор, и в този случай специални знания не са необходими. Така че тази процедура е погрешна в самата си същност, и по тази причина тя и не се е прилагала в хилядолетната човешка история, само два-три века в Древна Гърция, и в последните 1-2 века. Позволете ми да ви напомня, че когато демокрацията в Гърция е била въведена , от един Пизистрат, хората не са искали да я приемат, те са си мислели, че това е поредната хитрост на управниците, още повече че този човек е бил тиранин! Следователно хората в древността съвсем не са били толкова глупави, колкото ние сме склонни да мислим днес, те са били даже по-умни и по-морални, те са считали, че управлението е изкуство, което изисква от човека много таланти, а така също и това, че демокрацията е изгодна за управляващите, след като е била въведена от един тиранин.
Така че ние трябва от време на време да се замисляме, и да хвърляме по някой поглед назад в историята, и ако някой мисли, че нашата история е изцяло погрешна, и че ние трябва да плюем на нея, то тогава аз самия бих могъл да плюя на него или нея, тъй като това е много лошо поведение, ние трябва да уважаваме своите предшественици. Но тук не става дума само за нашите предшественици, даже и днес чиста демокрация не се прилага никъде другаде, само някои нейни елементи, когато избора е по-труден от обикновеното, когато има много кандидати, като някакъв вариант на случаен избор, като допълнително изискване. Не можем да си представим такива неща, като, например: учениците да избират своите учители, или болните — своите лекари, или войниците — своите генерали, и други подобни, и ако някой счита, че това е възможно, то тогава той трябва да допуска, най-малкото подсъзнателно, че това е някаква шега. Да, но ние вярваме, защото сме просто глупави.
3. Демокрацията в Древна Гърция
А как е било в началото, в Древна Гърция? Е, по това време там е имало робовладелски строй, не такъв както по-късно в САЩ, по-мек и по-хубав, би могло да се каже, но все пак там са съществували роби. Което означава, че там е имало строги закони, обществото е било добре развито (за тогавашното време), хората са живели заможно, и ако ние тръгнем от латинската максима, че народа иска преди всичко две неща, panem et circenses, или хляб и циркове на български, то те са имали достатъчно хляб, но малко циркове, и като следствие от това са били почти винаги недоволни. И този хитър тиранин е започнал да си мисли (според Йотата), че би било добре, ако може да им затвори устата, да прехвърли цялата отговорност на техните рамене, но така че той, както и другите аристократи, пак да могат да бъдат избирани от тях. Това е била гениална мечта, и той бил успял да обмисли добре всички детайли, обаче неговите глупави хора не искали да кълват на тази стръв, така че му се наложило да помоли някои от древните мъдреци (Солон, ако не греша) да обяснят на хората, че по този начин и за тях ще бъде по-добре.
А как е било организирано всичко там? Ами, в техния Ареопаг-Парламент са били избирани по 10 души от всеки от 50-те така наречени демове-родове (или големи семейства), което прави общо 500 мъже (никакви жени, разбира се), които решавали всички важни въпроси, те били също и техния Съд. Обърнете внимание, обаче, на това, че по това време броя на свободните мъже в Атина надали е превишавал 10 хиляди души, но аз лично оценявам този брой на не повече от 5000, защото на всеки мъж са се падали навярно жена и майка, 2-3 деца, и още 5-10 роби, така че хората които са избирали са представлявали 1/10 от всичките хора там (предполагайки, че броя на всичките жители е бил около 50 до 100 хиляди). А това прави един на десет, и също в един род или семейство или област, така че тези хора са се познавали добре един друг, или тогава са знаели кой от тях стои по-високо, и като следствие от това трябва да бъде избран. Това няма нищо общо със съвременната демокрация, където се избира само един от повече от 10 хиляди практически непознати хора. Да, но независимо от това избраните лица положително често са били заменяни с други, а и цялата демокрация е била заменяна с периоди на диктатура, и обратно! Така че още тогава е било ясно, че само демокрация не е добро решение на управленческия проблем.
4. Нулево решение
Добре, засега ние установихме, че, иначе казано, хора, които нищо не разбират, избират лица, които те не познават, и при това тези хора не изискват от избираемите лица никакви документи за някаква професионална квалификация, което е, практически, пълна лудост! При тази ситуация е съвсем нормално да се предполага, че такова решение е невъзможно, и че ние трябва да го изхвърлим от сферата на социалното управление без по-нататъшни дискусии. А това подкопава цялата демокрация, защото, разгледано в обратен ред, ако ние изискваме някаква квалификация, то това може да доведе до дискриминация на някои хора (които, по една или друга причина, не са успели да получат квалификация), да познаваме по-добре лицата, които избираме, в днешно време и в една цяла държава, не е изобщо възможно, а пък да се образова простия народ по отношение на управлението, икономиката, и други области е чиста утопия. Така че, при съществуващото положение на нещата, тук просто нищо не може да се направи, и комунистите са били, действително, прави, когато са измислили народната демокрация. Което е вярно, и в същото време ... не е вярно, това зависи от целите, които ние си поставяме (за което аз ще говоря по-нататък).
А какво е това нулево решение? С две думи, това е решение, но което е тривиално и неинтересно, и което обикновено не трябва да се "търси", понеже то е очевидно. Това идва от решението на линейна хомогенна система уравнения (да речем: A11*X1 + A12*X2 + A13*X3 = 0, после A21*X1 + A22*X2 + A23*X3 = 0, и т.н.), която система винаги има решение, където всичките неизвестни (Xj) са равни на 0, но няма никаква нужда това решение действително да се търси. Това означава, че вместо официалните избори може да се приложи обикновен случаен избор, или пък че избора може да се проведе от някаква авторизирана инстанция (както това и се прави, когато се избира служебно правителство). Да, но ако се постъпва по този начин, то изборното надлъгване ще стане невъзможно, а управниците не желаят това, пък и ние още не сме завършили нашето разглеждане.
5. Стратегическо и тактическо управление
Както вече видяхме, демократичния избор е съвършено неподходящ за избор на нужните лица, но независимо от това той се прилага често и нещата не винаги вървят лошо, така че ние ще се опитаме, тук и в следващите 2-3 точки, да си отговорим на въпроса: как е възможно, че некомпетентни лица могат, все пак, да изпълняват своята работа? Предвид на това е вече крайно време да започнем да правим разлика между стратегическо и тактическо управление. Стратегията е изкуството да се прилагат такива методи, които водят до тотално унищожение на противника (корена тук е свързан със стриването, както в думите: street, estrade, нашето стриване, и пр.), а тактиката е изкуството да се направят нещата да работят като добре смазан часовник (да казват тик-так). Аз разяснявам тези неща, за да ви дам възможност по-добре да разберете етимологията на тези древно-гръцки думи, но казано по-просто, стратега е този, който знае само да иска, без да се интересува от това дали е възможно да се извърши това, което той желае, докато тактика е човек, който изпълнява, изпълнителен директор, който трябва да знае какво може да се направи и какво не може.
Оттук може да се стигне до извода, че родения стратег в семейството е жената, която знае само да иска (да речем: три пъти дневно, най-малкото, иначе можеш добре да си представиш, че аз няма да остана с теб завинаги), а мъжа е родения тактик (който знае, че и един път стига, ако може така да извърти нещата, че да "работи" поне 10 минути, а още по-добре и цели 15). В България, както знаете, имаме поговорката, че мъжа е главата, но пък жената е шията. Много хора, в това число и аз самия в миналото, си мислят, че такова разделение на функциите е излишно, и че едно лице, което може да изпълнява и двете функции, е за предпочитане, но това не трябва да е така, тук по психологически причини, но понякога и по функционални (както е с двата пола — това повишава разнообразието в следващите поколения). Така че ако ние имаме тук ясно диференциране на функциите, то това би било добре, но народните представители (НП) са, от една страна, некомпетентни лица, и като така годни само за стратези, а от друга страна, когато някои от тях станат по-късно министри, те започват да изпълняват също и функциите на тактици, и това често води до лоши резултати. В тази област трябва да се проведе по-добро диференциране (с което мисля да се заема по-късно).
6. Велико и неразумно!
Тук аз ще стигна накрая до горното заглавие, но най-напред бих искал да изясня два момента, които изглеждат малко загадъчно. Единият от тях е отговор на въпроса: щом като тук нещата стоят така, че хора, които нищо не разбират, избират хора, които те не познават, и плюс това не искат от тях никакви документи за квалификация, как тогава е възможно в редица случаи тези хора да вършат добър избор, или пък иначе, в други страни и моменти, все лош избор (както е, примерно, в България)? Е, тук е добре ние малко да си опростим задачата, и вместо НП да имаме ... ябълки, които са сложени в една кошница, и които изглеждат съвсем еднакво ако ги опипваме с пръсти, и тогава въпроса е: как може да се случи така, че когато ние, без да гледаме в кошницата, а само протягаме ръка и хващаме една ябълка, то тази ябълка винаги се оказва добра (респ. лоша)? Е, така вече трябва да е ясно, това може да се случи само когато всички ябълки са еднакви, нали така? И то е горе-долу така и с нашите НП, между тях няма особена разлика, а при това съществуват още и партиите, които са важните, не толкова самите лица. Но когато ситуацията е такава, че никой не може да прави чудеса, то тогава всички избрани лица се оказват в крайна сметка лоши.
А така също и от страна на НП: как може да се случва така, че когото и да изберем, той може да си върши работата добре (или пък лошо)? Отговорът и тук е прост: когато или работата е много лесна, така че всеки един може да я изпълнява, или когато не той (или тя) самия изпълнява работата, а неговите подчинени (да речем, в министерството), които трябва да са компетентни лица. Така че вие виждате, че и при демокрацията изборите също не са особено важни, те играят по-влиятелна роля при управлението на държавата или района, отколкото това беше при тоталитаризма (когато те нямаха изобщо никакво влияние при избора на лицата — те биха били включени в управлението дори и без избори), но не толкова голяма, колкото хората предполагат. Всичко е лъжа и измама (или bamboozling), тези избори отдолу са безспорно неразумни, но тъкмо в това се състои тяхното величие и гениалност, че никой обикновен и посредствен човек не би стигнал до тази идея! Защото вие трябва да знаете, че гениалността и глупостта стоят доста близко една до друга. Така и в нашия случай, нещо, което противоречи на здравия разум, може да се окаже (в друга светлина, тъй да се каже) гениално.
7. Най-добрия ... биберон за народа!
Да, всичко това е лошо, но доброто и лошото на този свят са тясно свързани, те вървят ръка за ръка, или, както казва една известна поговорка, дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват (и тогава аз бих добавил, че и Бог не е толкова бял, колкото хората мислят за Него), така че се оказва, че в друга светлина това може да изглежда не толкова лошо, колкото можем да си помислим! И наистина, демокрацията е по-малко ефективна от всяко друго силно централизирано управление, начина на провеждане на изборите е най-малкото комичен, политиците са лесно заменяеми, всяка партия е лоша, дългосрочно погледнато, множеството мнения пречат на вземането на правилни решения, навсякъде цари ненужен шум, и тъй нататък; аз бих добавил още, че демокрацията съзнава, че всяко решение е временно, и очаква това, би била самата тя затруднена ако бъде намерено правилно решение на проблемите (защото това ще намали цирковете, и, следователно, народа ще остане разочарован)!
Обаче ако забравим всичко това и разглеждаме нещата от психологична гледна точка, то тогава се оказва, че масите харесват това надлъгване, защото всеки жив обект иска с нещо да излъже другите обекти наоколо! Да, ние искаме да лъжем другите, но така също и да бъдем лъгани от другите, както открито ни казва латинската поговорка: Mundus vult decipi! Ние искаме да се надлъгваме един друг, и виж ти, идва демокрацията и ни дава тази възможност, това ни прави (без мен, разбира се) направо щастливи, ние искаме едва ли не да я прегърнем тази мис Демокрация. Аз наричам това затваряне на устата на хората, по същия начин, по който се затварят устата на едно бебе с биберон! Защото какво е предназначението на тази джаджа? Ами двояко, от една страна да излъже бебето, че то има в устата си истинско зърно на майчина гръд (което тук значи, че обикновения народ е този, който избира управниците си и който е изобщо важен), а от друга страна да защити майчината гръд (тук, да запази системата, понеже политиците се сменят, но демокрацията остава). А не забравяйте също и психологичния момент, че хората са ги питали, и сега те трябва да се държат прилично до следващите избори. Да, добре измислено, наистина гениално, отлична измама!
8. Цари лоша представителност
Това е нещо, което като че ли никой не забелязва, всички считат, че така и трябва да бъде, че Народното Събрание (както се нарича у нас), трябва да се избира като събрание на привържениците на партиите, но това не е правилно! То не е правилно, понеже по този начин получаваме събрание на партиите, една голяма комисия или комитет от представителите или депутатите на всички партии, а не на народа, а това са различни неща, защото, за да дам пример, в България в изборите участват по-малко от половината от гласоподавателите, и това вече 20 години. Това става по простата причина, че хората, както и вашия Йотата, не могат да намерят нито една подходяща партия, за която да дадат своя глас, но, както и да е, защо трябва тези хора да бъдат изключени от обществото, само затова, че те не желаят да участвуват в тази глупава игра? Е добре де, съгласен съм, че винаги ще има глупави хора, такива които се въодушевяват от всички нови неща (макар че отдавна е известно, че няма нищо ново под слънцето), които обръщат внимание на всяка търговска реклама, или винаги са готови, примерно, да погледнат под капачката, за да намерят там някакъв номер, с чиято помощ могат да спечелят нещо (с вероятността, че на първи юли в центъра на Европа, във Виена, ще ... има снеговалежи), и тъй нататък, т.е. хора, които са готови да участвуват в тази демократична игра, но това не означава, че останалите по-сериозни хора трябва да бъдат дискриминирани.
В този случай има два подхода, или да се откажем от партиите, или да сформираме някаква представителна извадка на населението, или и двете неща едновременно. Партии, разбира се, не са необходими, може да се гласува за личности, а последните може да принадлежат към някоя партия или пък не; ако преди век-два това би било трудно да се реализира, то днес няма никакви проблеми да се провеждат избори за стотици и повече хора и в една голяма страна, не на събрания и не в един ден, но, да речем, за седмица и чрез Интернета. После представителна извадка може да се получи с помощта на обикновен случаен избор, но така също и с някои параметри (като: възраст, пол, етническа принадлежност, доходи, и т.н.), и това ще бъде действително народно събрание (където, например, ако става дума за днешна България, то там трябва да има към 25 % роми, и около 35 % турци). Тези хора, разбира се, не би трябвало да управляват, но да изкажат своето мнение по всички важни въпроси един такъв орган в Парламента би бил много важен! И тогава може съвсем лесно да се изберат партии съобразно с тяхното процентно участие в избрания (или случайно съставения) Парламент (или на една от неговите Камери); аз имам предвид колко души, а кои точно, това трябва да определи ръководството на всяка една партия. Така че тези неща, естествено, могат да бъдат направени, стига само да поискаме.
9. Разделение на властите
Аз ще изкажа тук една гениално мисъл и разрешавам на всички вас да ме цитирате и хвалите където и колкото искате. Защо? Ами, защото тази мисъл е много проста, но аз не съм я видял или чул никъде, аз съм стигнал до нея с помощта на своите мозъчни клетки, и тя е следната: развитието се изразява почти винаги в някакво диференциране на идеи или понятия! Е, добре де, от гледна точка на диалектиката това не е нова мисъл, но кой се интересува днес от диалектиката? Тя беше част от комунизма, и следователно сега трябва да бъде забравена. Но, както и да е, аз искам да кажа, че само една група, или събрание, камера, палата, или както вие го наречете, в Парламента не е достатъчно, те трябва да са най-малкото две, по възможност три и даже четири, камери, които трябва да изпълняват различни функции и да представят различни слоеве от населението! А това не съществува практически никъде, защото втората камера, където я има, изпълнява други функции (там са представени етнически или териториални групи, това не е достатъчно). Това което аз имам предвид тук са двете основни групи, обикновените хора и управниците. Както вече отбелязах, НП се избират като представители на народа, но после те изведнъж, като с магическа пръчка, се променят и започват да създават закони и да управляват държавата, и това прави един пълен мишмаш!
По-точно казано ние трябва да избираме в Камерата на Ръководителите такива хора, които нещо разбират от управление, а не са, както ние казваме, Сулювци и Пулювци (посредствени, че даже и глупави обикновени хора). И да разбират, естествено, не само нещо, те трябва да са компетентни лица, бизнесмени, специалисти по връзки с обществеността, и други професионалисти, и те трябва да бъдат избирани от специални комисии, не от обикновените хора. Ами да, винаги се прави така, в различните журита, даже самия римски Папа се избира по този начин, това положително може да бъде направено, но ние искаме надлъгването да продължава. И тогава в Камерата на Народа, на обикновените хора, трябва да се използува обикновен (или с дадени параметри) случаен избор, като се избират, примерно, по двама души от всяка година на раждане, започвайки от 20 включително и свършвайки със 70 изключително, ако искаме там да има точно 100 души; в такъв случай е редно и в Камерата на Ръководителите да има също 100 души.
Така, и функционирането на тези Камери трябва да е ясно от техните названия: Ръководителите трябва да управляват държавата, да съставят нови закони, да назначават посланици, и т.н., а обикновения Народ трябва да си казва своето утвърждаващо "да" практически за всичко, иначе то няма да се счита за прието! Порочната практика, която и не се прилага никъде другаде, че хора, които участвуват в нещо, се привличат също и в оценяващото жури и дават своето мнение за готовите резултати, трябва да бъде изхвърлена от демократичната система веднага и завинаги. Да, но никой не ги забелязва тези неща, всичко е както във ... приказката за новите дрехи на царя, всички се дивят на прелестите на неговите нови одеяния, но никой (с изключение на вашия Йотата, когото не го публикуват в неговата страна, защото много е учил и казва истината) не стига до мисълта, че демокрацията е само ... aqua nuda (както се казва у нас, гола вòда).
10. Законност срещу морал
Ех, това е въпрос с хилядогодишна давност, който никога не е бил правилно разрешен, защото ... е, защото ние искаме да имаме или единия или другия полюс, никога нещо от двете неща, никога някакъв добър компромисен вариант, при който бихме имали и предварително съставени закони, но също и някакъв общ морал. Вие сигурно знаете, че религията, като основен носител на морала, съществува стотици и хиляди години, но след Френската революция тя е била практически изхвърлена от управлението, защото последното не е религиозна инстанция. Също и комунистите (както и фашистите, предполагам) не са били за религиозно управление, а и днешната демокрация също, но хора, едно нещо е дадено нещо да не се изисква официално, но то все пак да съществува и да се използува (примерно, преди повече от стотина години сексуалните сношения извън семейството са се считали за греховни, обаче хората не са престанали да се сношават, или греша?), а друго нещо е дадено нещо да се изхвърли съвсем (както това става в нерелигиозни страни, като България, примерно), но е доста по-добре това нещо да се съхрани, само че то да не се пропагандира и да се предупреждава за вредата от него (примерно, ние не забраняваме тотално цигарите или алкохолните напитки, а в някои страни даже и някои наркотици). Такова частично запазване е най-трудното, но то е възможно, все пак.
Това, което аз имам предвид тука, е, че различните религии по различен начин гледат на живота, и ако ние по някакъв начин им позволим да съществуват едновременно, което се случва от край време в някои страни (поне частично), то тогава ние можем да получим, както се казва в теорията на множествата, сечението на всичките религии, което би трябвало да е чист морал! Е, това е малко утопично, но не може да се каже, че е въобще неосъществимо. И по какъвто и начин да стане това, то е хубаво ние да се стремим към него, и да създадем един, ако не чист, то поне частично морален орган в управлението! Аз, обаче, не предлагам да се създаде някаква Религиозна Камера в Парламента (тъй като времето на религиите е комай малко отминало; освен това аз считам, че атеизма е също вид религия, само че това изисква повече място, за да бъде добре обяснено), а да се формира една Камера на Мъдреците (или Старейшините), която да изпълнява също и морални функции! Тази Камера трябва да стане трета власт в Правителството, която също трябва да казва своето мнение за почти всичко, но която да играе ролята и на стратези, тъй като Ръководителите са тактици, а Народа е оценител! Три власти е вече къде-къде по-добре отколкото една, не е ли така? И именно тези хора трябва да се избират по обикновения за демокрацията начин, т.е. чрез официални избори в цялата страна, само че не за един ден (това не е необходимо), и навярно в няколко тура, което трябва да даде възможност за избор и на близки познати! Е, малко е комплицирано, но пък е правилно.
11. Морален облик на политиците
Аз ще се занимавам и по-нататък с морални въпроси, а тук бих искал да говоря за моралния облик на политиците, който позволява да се желае още много, тъй като тези хора работят за лично облагодетелствуване и извличат полза от заеманата длъжност, а това е нещо, което не се харесва на масите. Сега, вижте, на всички е ясно, че всеки трябва да се грижи за другите, но почти никой не прави това, защото просто такъв е живота, и всеки управляващ гледа да направи така, че да стане по-богат, не по-беден, но когато хората виждат това те не са особено ентусиазирани да се държат добре, и щом демокрацията им дава възможност да протестират, те правят точно това (както често се случва в България, в последните няколко години), така че поведението на политиците и тяхната меркантилност пречат на ефективността на самото управление. Но ако ние имаме трите предложени от Йотата — това съм аз, хора, аплодирайте ми — Камери в Парламента, то не би било трудно да се въведе там едно умерено заплащане, което означава нещо около средната работна заплата, която обикновено е равна на 2 и 1/3 минимални месечни заплати (ММЗ)! Което, с две думи, означава, че политиците трябва, най-после, бих добавил аз, да живеят като свещеници и да дават добър пример на другите, а не обратното.
И защо аз мисля, че това е възможно? Ами, защото Камерата на Мъдреците, където става действителното гласуване, се пълни със стратези, а те не управляват, не стават министри, и т.н., за тях това ще бъде един вид publicity (реклама), те ще се чувстват съвсем щастливи с 2 ММЗ (и биха се съгласили да останат там и без заплащане); после Камерата на Народа се състои от обикновени хора, които също биха били щастливи да останат там известно време (те биха били готови дори да заплатят нещо, ако се налага); и Камерата на Ръководителите, ех, хората там съвсем не биха били щастливи да работят почти без възнаграждение (за такава отговорна, и обикновено добре платена работа), но при сравнение с другите Камери в Парламента те някак ще се примирят със ситуацията (и също ще считат тази работа като реклама за тях). Това, обаче, не означава че тези лица ще живеят там наистина бедно и ще харчат свои собствени пари, не, защото те трябва да получават много допълнителни неща безплатно, като допълнителни облаги, например: храна, облекло, лично превозно средство, медицинско обслужване, образование, престой в почивни домове, и т.н., и това също и за членовете на техните семейства, само че не като истински пари, които може да се натрупват и после да се използуват като средство за упражняване на власт.
12. Женско управление
Демокрацията, би могло да се каже, е своего рода женско управление, не в прекия смисъл, разбира се, но като слабо, емоционално, некомпетентно, неефективно, понякога скандално, съблазнително, и така нататък. И това наистина е така, и по тази причина демокрацията често се заменя с някакво силно централизирано управление (тирания в Древна Гърция, или комунистическа, респ. фашистка диктатура), или хората избират поне някоя силна фигура, с железен юмрук, или аристократ. Аз бих могъл също да добавя, че тя позволява лесно включване на чужди елементи, като: президентска институция, многокамерни Парламенти, извън-парламентарни протести, служебни правителства, дискусии около кръглата маса, и други — е, една проститутка спи със всеки, който плаща добре, нали? Всичко това може понякога да бъде полезно, и аз самият предлагам някои нови елементи на демокрацията, но вие знаете че половете са два, само един не е достатъчен, затова и тази форма на управление, както и другата (да речем, диктатурата), не са в състояние да функционират изключително сами, или ние трябва да създадем някаква хермафродитска управленческа структура; или пък трябва да очакваме изменения във времето.
Във всеки случай женската натура на демокрацията може да обясни добре редица нейни феномени. Например: тя е добра основно за промени, не за едно дълготрайно и стабилно управление, а такива са и жените, те искат да имат различни мъже (докато последните лесно свикват с една и съща жена); тя е управление без постоянна цел, и работи добре именно тогава и там, където няма жизнено важна цел, само да има интересен живот, и аз мога да кажа от свой личен опит, че за една жена е важно не толкова какво има за ядене, а как ... е покрита масата, буквално, каква е покривката на нея; после важно за демокрацията е как се живее в този момент, не дали е добра или не дадена партия, а само сега, тя не се стреми към хилядогодишно царстване (към райския Reich), или към светлото комунистическо бъдеще, а така също и жените живеят само в настоящия момент, и така нататък. Демокрацията разчита на неразумността на управляващото тяло, и на невъзможността да се намери най-добрия политик или партия, и просто ги сменя; тя няма също така никакъв морал (от какъв зор?) и ù харесва всичко, което се случва, стига демократичната игра да продължава! В следствие на това, обаче, тя създава работещ ... perpetuum mobile, тя се обновява на място, нещо което прави и всяка една жена, в преносен смисъл, когато поражда нови индивиди.
13. Други моменти
Щом вече съм написал своите планирани дузина точки, то това значи, че е дошло време да приключвам този материал. Тук аз ще подчертая само някои моменти, които като че ли съм прескочил, но които са важни, и аз бих са срамувал даже и на ... оня свят, ако съм забравил да ги разясня! Едното нещо е това, че в днешно време, в ерата на компютрите, всички официални гласувания могат да се провеждат по открит начин, и следователно те и трябва да се провеждат така! Това не би трябвало да бъде трудно да се организира — от миналия век хората теглят пари от банкомати и от това не е произлязла никаква кардинална грешка — с помощта на пароли, и не в един ден, което ще позволи провеждането на всевъзможни статистики, а това, по мое мнение, е много важно. Нещо повече, по този начин ще стане възможно провеждане на изборите и в няколко тура, което ще позволи реализиране на итеративния избор, който е единствения възможен избор отдолу, провеждан в течение на столетия.
По-нататък, тайният избор трябва да се провежда само в неголеми групи, където човек може да се страхува да даде открито своя глас. Също така всички НП, като лица отговорни за цялата страна, трябва да се избират именно в цялата страна, не по райони, където те в редица случаи не могат да бъдат избрани, но за цялата страна гласовете биха могли да им стигнат. И когато се гласува за партии то имената на конкретните лица не са съществени, всяка партия може и трябва да изготви и публикува нареден списък с имената на кандидатите преди изборите. И още — аз считам, че това е много важно — трябва да се провеждат редица допитвания до общественото мнение, и тези анкети трябва да се правят често, да речем веднъж месечно с около дузина въпроси; те не трябва да се считат за задължителни за управляващите, но това е много полезна информация; и това трябва да върши една централизирана инстанция, а не различни медии или фирми, и също с помощта на пароли.
Може да се гласува също така и за няколко сили, да речем 5 (където реда на избора може да има значение, а може и да няма). Или може да се гласува не само "за", а така също и "против", което ще даде съвършено различен поглед върху политическата сцена. Или може да има няколко фази на властта, където най-простото са два периода, на диктатура и демокрация, само че предварително планирани, а не да се чака да стигнем до тях чрез революции. И други варианти; както аз вече намекнах, демокрацията предлага различни възможности, тя не е толкова лоша по принцип, но, за съжаление, хората засега са все още ... твърде глупави, и затова тя не е достатъчно добра!
Ах, аз трябва да каже нещо още и за протестите, защото и тук всичко се върши наопаки, не по правилния начин. Аз имам предвид, че хората искат да изказват своите мнения, и те трябва да имат тази възможност, но не да пречат на нормалния ход на живота, обаче те вършат именно това, и по този начин само намират работа на полицаите, да стоят между протестиращите и минувачите. Правилното решение е да се разрешат всички протести само на специални места, и за тази цел може да се използуват стадионите, където всичко трябва да бъде заснето от различни страни и после показано където трябва, но също така и в реално време на големи екрани пред важните инстанции. Това е очевидно дистанциране, което днес може лесно да бъде реализирано, но аз мисля, че това не се прави никъде. Необходимо е също така да се положат усилия и за това, да не се стига до такива протести, където трябва да съществува някаква комисия, пред която да може да застане всеки, който иска да изкаже своето мнение, след това тези мнения трябва да бъдат класифицирани и взети съответните решения, но най-малкото тези мнения трябва някъде да се пазят и да бъдат достъпни за всеки (а не по варварския начин по който официалната българска общественост постъпва с вашия уникален Йотата). Трябва винаги да съществува и възможност за осигуряване на достъп до някаква спомагателна Камера за нови партии или групи хора (примерно: мирно движение, или безработни интелектуалци, или самотни майки с деца, и проч.), преди те да започнат да протестират.
14. Преимущества и недостатъци
Ах, аз бих искал да обърна вашето внимание на това, че една съществена характеристика на всяко нещо, или форма на управление тук, е нейното въздействие върху бъдещето, до какво тя води. Да, но ако ние тръгнем от диалектиката, то тогава (почти) всяко нещо се обръща в своята ... противоположност, а това означава, че ако нещо се е считало за лошо, то това може да доведе после до нещо хубаво, и обратното (където последното като че ли никой не оспорва — вземете поговорката, че пътя към ада е осеян с благи намерения)! Схванахте ли това? Е, то означава, че от тази гледна точка централизираното управление е по-добро, защото то води до демокрация, докато последната води до силна власт, и по този причина е по-лоша! И това се добавя към мнението, че централизираното управление има морално оправдание, то се стреми към нещо, докато демокрацията не се стреми към нищо, и по тази причина аз толкова упорито оплювам демокрацията.
Това отрицание на собствената квинтесенция може да бъде забелязано също и при партиите или парите или половите контакти (или при ... знанието), където, например: всички частични интереси си противоречат един на друг и водят към една партия, която и не е истинска партия, или много пари водят до слаб, а по-късно и до никакъв интерес към парите, или половите сношения също в крайна сметка се отричат (или много знания — както стоят нещата с вашия Йотата — водят до отрицание на по-нататъшните знания — защото все някога ще дойде време когато ... Вселената ще започне да се свива, и тогава ще се окаже, че всичко и било зà лудо и за нищо, докато, примерно, най-простите житейски удоволствия изглеждат по-засищащи). Да, това е така, но това са философски наблюдения, така че е по-добре да не задълбаваме особено много в тях; аз исках само да ви покажа, че всеки медал си има две страни, и демокрацията се е проявила в редица страни не като по-добра, ами директно като по-лоша, затова на тези неща трябва да се обръща по-голямо внимание.
Но да се обръща повече внимание означава да се правят компромиси, това е така, само че ние не обичаме много това, ние искаме да реагираме по тотален начин. И действително, ако хвърлим поглед към днешната демокрация и тази от преди около един век (да речем, в 1910), трябва да е ясно, че ние не сме променили нищо в западния демократичен модел, но за сметка на това сме водили две световни войни, измислили сме съвършено различната народна демокрация, и успяхме вече да я отречем тотално, но не стигнахме до никакъв компромис. Ала като не искаме да правим компромиси, то тогава стават просто повече кръвопролития, това е нашата алтернатива. Е, хората живеят днес заможно (като резултат от нашите ненатурални: храна, напитки, дрехи, домове, и т.н.), те навярно няма да стигнат до нови войни по икономически причини (макар че това никой не може да гарантира), но тогава те могат да стигнат до това по морални причини, или ако не направо до войни, то най-малкото до атентати на терористи-камикадзета (да ви напомня за един Ладен "младеж"). Така че тази проклета демокрация може да е лъжа и измама, но това не е толкова важно, по-важно е, че тя може да бъде променена, и затова аз правя тук моите различни предложения. Но, както казах, всичко зависи от нивото на глупостта на обикновените хора.
15. Заключителни коментари
В края на това есе аз искам да ви поясня, че аз го написах за другите хора, за целия свят, понеже аз вече прехвърлих 70-те и се публикувам анонимно, нямам повече никакви специални желания, не ми трябват нито пари нито слава, и мизерната пенсия която получавам на мене ми стига; ако освен това мога и да плюя българската варварщина аз се чувствам направо щастлив! А аз мога и да понасям тази глупава демокрация, защото интелигентния човек приема всяка форма на управление, по простата причина, че тя е по-добре от анархията. Това, което мен ме смущава, е преди всичко положението, че хората навсякъде около мен гледат на демократическото управление като на поредния вид бизнес, където всичко е измама, но човек не може нищо да направи, такъв е живота, докато за мен това попада в социалната сфера, и, следователно, там трябва да се прилагат други критерии, като любов към ближния, хуманизъм, религиозно чувство, грижи, един вид ... санитарна или свещеническа дейност! Е, за много от вас това може да изглежда утопично, но аз обичам утопиите, защото те са логични, пък и, в крайна сметка, такъв съм аз, грижа се за другите хора.
ОК, аз ще свърша това мое капитално произведение (макар че всички мои неща са капитални и основополагащи), вече съм си подострил специалното перо за последната точка — просто такъв ми е обичая — и ще сторя това, положително, бъдете спокойни, но преди това искам да се обърна към моите потенциални читатели. Значи, читатели мои, моля за извинение, но вие сигурно сте ... глупави, това се подразбира от само-себе си, поне 90 процента от хората са просто глупави, но аз все пак се надявам, че вие знаете това! Защото, както е известно от древните гърци, има глупави хора, които знаят, че са глупави, и това е ... хубаво, понеже те искат да научат още нещо, за да знаят повече, те не са щастливи с това, което вече знаят, а освен това има и хора, които са толкова глупави, че не го забелязват (просто не са в състояние да забележат това), но като следствие те са много щастливи. Така че ако вие сте от категорията на тези, които знаят, че нищо не знаят, то тогава вие ще се нахвърлите като изгладнели птиченца на зърната мъдрост, които аз, Йотата-Ататой, съм посял за вас! Аз се надявам, че вие сте такива читатели, и тогава на бърза ръка ще погълнете всички мои произведения, което е правилно поведение от ваша страна.
Защото, виждате ли, аз може да измислям утопии, но те са красиви утопии, аз бленувам за това, политиката да бъде издигната толкова високо, че да стои в такова отношение към капитализма, в каквото е нашия Господ Бог към целия материален свят! Това значи, че политиката трябва да бъде божествена, да съдържа хубави идеи, да свързва всичко в едно цяло, така че неприятния и несъвършен капитализъм да засияе като обновен! Дори това и да е невъзможно, то изглежда толкова хубаво, че си струва да се опита! И това е вече последната точка.
08. 2021
[ Closing remark: In this way this material and in this language is finished, but you are invited to cast a look in at least one more language (say, in English, German, Russian). Why? Ah, because I am fulfilling two tasks here, to educate people about the rightwing democracy, in a bit frivolous manner in order not to bother them much, and also to compare as many as possible languages, with the purpose to evaluate their suitability as world standards, meaning chiefly their easiness. And I have come to my conclusions, which reduce to the statement that all languages are bad, except one! I will not play hide and seek with you, this one and only good language is … this one, my Bulgarian language! This is not a new topic for me, but now I have gathered more detailed proofs. All this thanks to the misunderstood democracy, and myself existing thanks to the barbarian reaction of our whole official publicity (which has led to my birth under this pseudonym)! And have in mind that I am comparing practically all Slavonic, and Teutonic, and Latin languages, or all contemporary ones, so that my conclusions are entirely justified. And mark also this, that Bulgaria is the unquestionable (outside of its borders, inside we are always ready to deny this) barbarous nation in the civilized part of the word, and that our Bulgarian language is the best and simplest of all other civilized and contemporary languages, and these two facts simply cannot be occasional, they must be somehow related! I intend to provide also a comparative material for these languages, but in all cases at the end of this my democratic epopee I may with clear conscience exclaim: Long live Bulgarian language! and Down with the democracy! Amen! ]