Дрипави Спомени — Четвърта Година — Христомир КАЗАСОВ

ЧЕТВЪРТА  ГОДИНА

Съдържание на Тази Година

4.00. За философията и Itskata

4.01. За (в смисъл на против) демократическата лъжа

4.02. За (т.е. против) търговията и пазара

4.03. Пак против демокрацията

4.04. За плюсовете и минусите на неукото  

4.05. И още веднъж против демокрацията

4.06. За религията и морала

4.07. За нашата варварщина

4.08. За представящите народа ни мои комшийки

4.09. Някои мои предложения за разумно

4.10. Белогледа рекапитулация на тъпата демокрация

4.00. За философията и Itskata

Здравейте отново, мои малочислени читатели, и нека изобщо не ви пука от това, че още сте малко, защото, както май било казано в Библията, последните ще бъдат първи, и ще дойде време когато тези, които още не са прочели моите велики мемоари заедно с всичко което един интелигент може да измисли (като научни разсъждения, житейски наблюдения, етимологии — понеже в думите се крие изкристализирала човешка мъдрост —, майтапи с всичко, което заслужава да се майтапят с него, весели стихчета за отмора, и прочее), ще започнат да се срамуват, че още не са го чели, а пък него вече го няма на този свят, за да му изкажат своята благодарност. Аз даже си мисля, че някои чувствителни читатели може да вземат да си ... правят харакири, само защото досега не са били чували нищо за този изключителен българин — толкова изключителен, че неговите непосредствени комшии отдавна са го изключили от кръга на нормалните хора, и го считат за ненормален —, но тук аз ще кажа “Не, господа — и само господа, понеже жените вече са пукнати отдолу, така че повече от това те не правят —, недейте да жертвате безценния си живот заради един гнил интелигент! Аз ви прощавам и абсолвирам (absolvo) от вашите грехове, защото човек тъкмо затова има свободна воля, за да може да ... греши!” (Иначе щеше ужасно да затрудни еволюцията.) Така де, а това е и добър пример за философстване, каквито ще срещате много тази година, понеже тя ще е посветена на сумата човешки тъпотии, с основен представител в социалната област на прословутата демокрация! Е, ама не още “`Амин!”, защото аз сега започвам.

Така че аз ще философствувам както си знам, понеже аз не съм философ по образование, а само по душа и манталитет, аз обичам да говоря и pro и contra каквото и да било (примерно жените), понеже в тази уклончивост се крие дълбоката мъдрост, да не си сигурен в нищо, да се съмняваш във всичко (освен, и то условно, a priori, в това, което ти самият твърдиш). И сега вижте, от тук нататък, след като вече си изпълних задължителната и биографична част от моята книга, аз няма да търся в старите години дали съм казвал дадено твърдение, ами направо ще го казвам, щом счета че тук му е местото. И защо? Ами защото моите тези са твърде неортодоксални, необичайни за хората, шокиращи и даже цинични, така че те не са нещо дето често се чува, и едно минимално повторение е дори полезно. Та философията е любов към учените разсъждения или към мъдростта, но това не е любов от сорта на латинското amore или гръцкото agape, а още по-малко на английския sex, ами от рода на ф`илиите, които са нещо като ... фил`иите!

И не се смейте, ако обичате, или го правете в шепата си, защото то е така, корена фил- е за някакво влакно, то е слепване (или дълги молекули), и ние се лепим към нещо почти като мухи към меда; а с`офията пък, която може да стане и на соф`ия, е нещо леко като слаб ветрец, като дихание или духане-soffiare, където е и software и френската софа-канапе! Схващате ли идеята? А-а, може би само началото, но не и нейната огромна дълбочина до която аз ще се опитам да ви доведа. Обаче началото е просто, то е: со кротце, со благо, без употреба на сила, без чупещи проби, а, един вид, като божествено дихание. Подобна идея се крие и в анг-ия (английския, защото аз вече ще почна да съкращавам езиците) gentleman, който сигурно идва от фран-те (поне в началото). Също така и във ... цивилизацията, която трябва да е нещо писукащо, като цвърчене на пиленце (или циврене на детенце), не с оръжие, при все че досега нийде по света не се е случвала цивилизация без употреба на оръжие в ръцете на полиция или армия (и самата полиция идва от града-polis, който не може да съществува без ограда и пазачи)!

Ако продължим малко по-навътре в темата ще стигнем и до санс-ката  ... нирвана, която се разбивала на срички значещи “да кажем не на някакво вах-бах”! Демек пак без сила а тихичко, като се проникнем от духа на Вселената, в която цари хармония, която се вижда и в ст.-гръц-я космос, който е сроден със ... козметиката! Това последното ще рече, че косите ни украсяват, така както и космоса, или по-скоро обратното, защото мирозданието, или (божественото) Сътворение е прекрасно, то е пример за една добра и динамична организация, където не може да се каже, че няма сблъсъци, но те са минималните нужни за да се поддържат нещата в равновесие. Иначе казано, не можем да минем без диалектиката, която наука (дори и да е била ненужно натруфена от комунистите) е изключително важна и нужна за човека, защото тя предлага комай единствено правилното виждане за света! (От което, между другото, следва, че тъпите СДС-ри, или десни демократи — защото тази коалиция може отдавна да я няма, но нейния дух витае в политическото ни пространство и е причина за всички наши неморални бъркотии — трябва просто, както казва народа ни, ... да го духат! Но това го слагам в скобки, така че на когото то не му харесва, then unread it!)

И понеже споменах санс-та (чието име значи свещени скрижали) нека ви цитирам едно блестящо диалектическо виждане на тези хора, което едно 99 % от масите не знаят (и дори аз, великият български анти-демократичен философ, го разбрах може би само преди 10-тина години). Това е твърдението за 3-те не-та, или че нашият свят е система в която няма 3 много съществени неща: той е непостоянен, несъвършен, и неизолиран! Това че той е непостоянен дава др.-гр-я лозунг, че Panta rei, panta kinetai, или Всичко се изменя. Това че той е несъвършен е почти същото като това че той е незавършен, т.е. той е отворена система, той няма начало и край, няма някаква определена цел (примерно да стигнем до Рая), което противоречи из основи на християнската религия (но не и не хиндуизма и медитацията и прочее древни тези), но това май няма аналог в др.-гр-та философия. А това че нищо не е изолирано означава, че ние практически не можем да изучим нищо, защото не го ли отделим от всичко останало (свързано с него с безброй диалектически връзки) ние не можем да го постигнем, да извлечем закономерности за него, но пък то е неделимо (и това последното май че сумата хора го вярват, защото вярват в абсолютни глупости, примерно в зодиите, понеже всичко е свързано и космоса, освен че е красив, е и свързан с някакви невидими нишки, тънки като косъмчета!).

Ето това е една семпла диалектика, без научни трудове, и съвсем не комунистическа, но ние и това не изучаваме, защо ни е нужно, кого го е еня за древните философии, тези неща не се ... продават в суперите, нали? Да, но един философ по душа като мен това го интересува и впечатлява (комай повече от женски кълки). Такава философия е вече наука за всичко, защото не е частна и подробна, а е мирогледна! Но, както казах, какъв мироглед в едно консумативно общество, това не е свързано с бизнеса, ergo е най-малкото излишно. И аз отново не се изсилвам като намесвам бизнеса и консумацията, защото се оказва, че има една интересна връзка на школото с безсмислената ... схоластика, т.е. тези думи са от един и същи корен. А пък самото школо е просто ... пасаж, скупчена група от обекти, които вършат нещо общо (което донякъде и ги обезличава), но на тази тема може да се върна в някоя следваща година. Аз споменавам Древна Гърция и този корен, защото от там е нашата дума ... сколасвам, която я няма в другите езици и вече не значи уча нещо, не, тя значи просто успявам да свърша нещо. И каква е идеята тук? Ами тази, че за да се занимаваш с наука трябва да си сколасал с другата си работа, да нямаш грижи за прехрана, или жилище и прочее, те това е древното виждане! Но аз, грешният Ицка, разглезен от грижите на “Партията и Правителството”, не отчетох това, и като дойде демокрацията направо ми се е..., е, да кажем разката фамилията!

И още нещо е свързано неразривно с философията, това че тя е въпрос преди всичко на умереност, т.е. че мъдростта е почти същото като умереността — защото света е незавършен и най-вече несъвършен. И поради диалектическите връзки — или диалактически, както често обичам да казвам, т.е. свързани с някакви две, като че ли млечни, нишки — истината трябва да е някъде по средата, а не в краищата, и ако я търсим там, то това значи че ние просто, ами добавяме нова ос, нова зависимост, която по-рано не е изпъквала. Поради това всички крайности са тъпи, но хората обичат крайностите, те не обичат средите. И защо това е така? Ами аз мисля че съм споменавал, че това е така понеже умерен значи по средата, а това е практически синоним на посредствен! По тази причина никой не иска да бъде умерен, в това няма екшъни, това е скучно, а пък скучното ... Ха-ха, това пък е рус-то скученный, което значи събран на куча-купчина, един вид подреден, но хората, и особено малките деца, не обичат подредените неща, те искат всичко да е разбъркано за да е интересно! И ако някой си мисли че сега аз измислям, то ще трябва да го разочаровам, защото: пробвайте с някое малко бебе, което още не е изкушено от никакви науки, и поставете пред него някаква добре подредена купчина от кубчета, да речем, като пирамида, и то какво ще направи, а? Ами ще я развали, защото това са инстинкти! А това което важи за малкото бебе, то важи и за човечеството като цяло, и колкото го-голяма е групата, толкова пò по бебешки тя се държи. Ако всички хора бяха философи като мен тогава ... Ами тогава да сме умрели от скука, защото хората са преди всичко животни, т.е. снабдени с емоции, и чак след това, и ако условията позволяват (ако са сколасали с другата си работа, както казах) чак тогава те си задават философски въпроси, ако изобщо решат да го правят.

Е, яз мислим, че като въведение това е повече от красноречиво, аз ще философствувам за каквото се сетя и ще плюя анималните инстинкти в човеците. А пък за по-голяма тежест и като малка илюстрация аз завършвам с едно току-що съчинено от мен стихче.

Който е роден за философ

да си търси ... овреме прехрана!

Той за простото е пустослов,

хор'та виждат в него шарлатана;

той пък е за истини на лов.

Мъдростта в компромиса се крие,

но човек за крайности се бие,

тъй че в грешки се живота вие!

4.01. За (в смисъл на против) демократическата лъжа

Е, то това че демокрацията е лъжа на лъжите должно быть и ослику понятно, както казват рус-ите, защото народа просто иска да бъде лъган (сентенцията Mundus vult decipi, която споменавах), и той я харесва, така че тя трябва да е някаква красива лъжа, иначе няма как! Но пък тя не се прилага никъде другаде, ако човек се почеше по капацината! А ако беше нещо хубаво то щеше да се прилага че и бил`я (което този път е турцизъм, но се използува от старите хора)! И, господа, както пак съм казвал, нека не бъркаме демокрацията, което са преди всичко свободните избори от долу, от най-простия народ, на неговите управници (министри и прочее), т.е. тъкмо по върховете, с демократичния подход при разрешаване на редица сложни ситуации, който се прилага като допълнителен елемент, към обичайните изисквания. Примерно на свещеници, или лекари, пълководци, и прочее, където си съществуват съответните професионални изисквания, или пък да речем да са от аристократично потекло (както е било още в Древен Рим, преди 2 хилядолетия), но не да се избира баш Сульо и Пульо за какъвто и да било началник, дори и за Президент!

Да, ама при реалната (не някаква идеална) демокрация може и слабоумен или откачен да се кандидатира и да бъде избран — както, кажи-речи е било с Хитлер, който е бил избран тъкмо по демократичен път, нека подчертая това —, и почти всички диктатори в последно време са идвали на власт по желание на народа! Така че народа обича да избира именно диктатори, което е много интересен феномен, на който ще се спра малко по-късно; или пък тези хора стават такива след като вече масите им гласуват пълно доверие и те си мислят (а може и наистина да е така) че със своето диктаторство изпълняват тъкмо волята народна. Та демократични елементи са съществували сигурно и в първобитно-общинния строй, защото те съществуват и сред животните, само че не с гласуване, а след съответните двубои, където по-силния печели. Но никъде другаде не се избират хора без никакви изисквания, нито за образование, нито за психическо здраве, нито за опит в работата, и прочее. Тоест няма случаи когато в някои предприятие събират всички работници, включая и шофьори, чистачи, пазачи, общи работници и какви ли още не, и ги карат да изберат някой от тях за директор на предприятието (или звеното, отдела), нали? Или за генерал в армията да бъде избран някой обикновен редник, ако народа толкова го харесва, или пък за учител — някой ученик, или за главен лекар на болница — някой пациент или, хайде, от мен да мине, санитар или медицинска сестра. Не е ли така?

Докато при демокрацията е точно така, всеки, независимо от нищо, може да бъде избран за всеки възможен пост, което би трябвало да накара всеки що-годе мислещ човек да се запита: защо, аджеба, това е така при тази пущина? Е, то се казва, че това е защото този човек може да е бил възпрепятствуван да се образова, но пък той е тъкмо изразител на народното желание, но истината е, че това е така защото демокрацията е просто една явна лъжа, така че некомпетентността на избраните лица изобщо няма значение (което аз ще дипля и по-късно)! А и защото този Сульо или Пульо, като по-прост, може да бъде по-лесно управляем от разни задкулисни среди, което (поне при капитализма) ще рече купен, така че крупния бизнес си запазва правото да решава по мирен начин въпроса за избора чрез по-голямата пара — така както е и при системата на правосъдието, където, повече от очевидно, делата се печелят от по-богатите, които могат не само да подкупят съда, но и да наемат по-добри адвокати, които вече печелят делото! Но докато при животните, където силата решава всичко, в това има някакъв резон, защото на този свят силата управлява, то при хората става дума не за физическа сила, нито за образование, нито за морал, а за пари или money! Но парите не са непосредствено свързани с личните способности но човека, когото избираме, защото богатите бизнесмени просто си назначават служители срещу заплащане, така че при това положение избора се обезсмисля като избор! Демек остава само лъжата или хвърлянето на прах в очите на популиса.

Сега вижте, има още много неща да бъдат казани, но нека първо изясним въпроса с разумността на избора от масите, където аз отдавна, навярно вече преди 30 години, стигнах до извода че съществува закон за намаляване на разумността на групата, където аз твърдя, че това намаление е пропорционално на числеността на групата, и при големи групи разумността стига практически до нула! Искам да кажа, че при голямата група разумността не само се усреднява, и поради ниското средно ниво тя не може да бъде висока, ами че нивото на разумност на групата (получено чрез някакво гласуване или просто питане за мнението на тези хора) става доста по-ниско от средното ниво на нейните членове! Казано по друг начин, глупостта превалира и подтиска разума, умните гласове просто биват заглушавани, големите групи стават някакво стадо, водено тъкмо от най-глупавите, стига те да са болшинство! И защо това е така ли? Ами защото хората се солидаризират с масите, и тъй като повече хора са посредствени и глупави, то те се чувстват горди от това че са много, и приемат тяхното тъкмо глупаво мнение за правилно! Това е до голяма степен аналогично на еманципацията, която стига до очевидно неправилни решения тъкмо за жените, но те си ги харесват и искат да страдат! (Не си мислете, че ви лъжа, спомнете си поне за това, че в резултат на тъпата еманципация жените у нас сега се пенсионират с цели 10 години по-късно, отколкото при тоталитаризма, докато мъжете само с 5, което жените не са искали явно, но то се получава като следствие от техните желания.)

Та това изглежда е основната причина за това, че народа непрекъснато гледа да избере някой диктатор начело, защото първия разбира, т.е. уважава силата, тя се вижда, докато интелекта или каквато и да било компетентност в дадена област просто се игнорира от масите! Това е по-зле от избора на силен управник защото той ще държи масите в подчинение, което се вижда и от умните хора, не, тук силния юмрук се избира защото хората са доволни от техния избор, те виждат че той побеждава, че води нанякъде, а накъде именно, дали натам накъдето трябва или не, те не могат да преценят, те са въодушевени от силата. Затова често се избират, а и у нас в последно време, генерали, а не академици, примерно. Ясно е, поне на мен отдавна, че не може да съществува държава където да управлява разума, защото народа няма да го разбере, но това не значи че трябва да харесваме само силния юмрук, въпреки тъпото му управление, трябва някой да поучава масите.

Да, ама не у нас, не във варварска страна (до което аз ще стигна тази година). Получава се, действително, както ви казах миналата година, че жените грешат само в един случай, когато те решават нещо сами; така е и при демокрацията, при нея народа греши само тогава, когато изказва своя вот, т.е. на всеки пореден избор, винаги и непрекъснато! В една набожна страна народа се позовава на някакви свети писания, които може да са пълна измислица, но в тях има инкорпориран някакъв морал, докато в такъв безбожен народ като нашия морал няма! За нас важи само правилото: Парица е царица! И затова я докарахме до това дередже, че сме на куйрука на целия Европейски Съюз. Понеже ние, положително, не сме по-мързеливи от едни немци, или фр-цузи, анг-чани, амер-нци, ипонци, и прочее напредничави народи, обаче сме най-зле, и то тъкмо когато ни питат. Демек, ние не искаме това което трябва, ние трябва да искаме морал и организация, а не разпасаност, но ние не ги искаме, защото такъв морал ни проповядваха комунистите, но ние казваме “никога вече комунизъм”, или пък ни го проповядват ... тур-те, а сега и арабите, но ние не щем да ни управляват турци, или други народи (немци, амер-ци). И какво се получава от това наше неискане, а?

Ами получава се това, че ние имаме тъкмо това, което не искаме, отиваме на последно място в ЕС, въпреки че не сме никак мързеливи. То, ако питате мен, въобще няма мързелив народ, но има организирани и неорганизирани. Е, организираните такива от край време са религиозните народи; независимо от опиума религията излиза че е полезна и в днешно време, и повечето хора, поне тези които са малко по-способни от другите, не непременно висшисти, просто хора които знаят някой чужд език, намират начин да напуснат страната ни, и да отидат там, където ще получават средно към 6 пъти повече, и хората ще ги уважават, най-вече, докато у нас никой не уважава човека, а уважава само парата, която стои зад него! Позволете ми да виждам добре това, поне в моето непосредствено обкръжение където аз живея (до което също ще стигна). Така че лъжа или не, но демокрацията някъде работи, а някъде не, и този въпрос аз ще разисквам в следващата глава за нея, а тук ще си позволя да формулирам само една моя, велика мисъл (както повечето ми мисли), която е моята комай последна сентенция за демокрацията, и която е толкова важна, че ще я напиша на отделен ред. Тя гласи:

Демокрацията е ... божие наказание, особено за безбожници като нас!

Така че това е основната причина поради която аз я хуля и ругая от повече от 30 години, защото тя е това, което опропасти нашата страна! Не комунистите, ами демокрацията! Тъй като опропастяването започна с идването на тази пущина, и с всяка изминала година все нови и нови българи се изнасят от тук, което е най-красноречивото доказателство, че хората не я харесват, нашата демокрация. А към това се добавя и факта, че българките просто не щат да раждат, те искат да правят кариера — ако ще да е на ... продавач-чистачки — и в резултат на това чуждите етноси, главно турци, араби, и вездесъщите цигани, ни превземат отвътре. Е, с това свършвам, като пак има едно стихче, също прясно, но този път за демократичната лъжа.

“'Ко демоса не можеш да излъжеш,

кого тогава?”, питам смело аз.

“'Ми той събиран е от кол и в`ъже,

тъй че с лъжù на едро — давай газ!”

Макар тоз' извод да'й за мене тъжен.

Аз мисля демосът че заслужава

да знае истината в таз' държава,

а не лукаво да го заблуждават!

4.02. За (т.е. против) търговията и пазара

Ами вижте, аз намесвам тук веднага търговията и пазара, защото те са също очевидни лъжи и измами, и при тоталитаризма те бяха бая яко контролирани, Партията и Правителството им стягаше юздите както си искаше. Особено тъпите реклами, боже, младите не знаят тези неща и си мислят че иначе не може, но по-рано можеше и още как, защото по-рано нямаше реклами! Е, то е ясно (поне на мене, де), че тук, както и почти навсякъде, е необходимо някакво компромисно решение, защото свободния пазар си има някои предимства, но не и този у нас, който е очевидно лош, защото ако беше добър ние нямаше да сме на последно място в ЕС; ако икономиката е по-важна от политиката, то сега, когато никой не я ограничава, ние би трябвало да сме значително по-добре, от по-рано, ама ние не сме! В смисъл че, разбира се, сега изобилието е страхотно, и със стоки, и със заведения, и с услуги, и прочее, но ние сме трагично по-зле от другите европейски страни, дори и от Румъния (с която в първите години бяхме наравно), а и това изобилие далеч не е според джоба на хората, и поради това ползува малцина, най-големите лъжци и измамници, които засега са успяващите дребни търговци, ама след като поне 10 пъти повече фалираха още миналия век.

Не се изсилвам господа, защото по памет мога да ви цитирам, че в 1990-и-някоя година у нас имаше към 100 хил. частни фирми, в които работеха към 200 хил. работници! Е, ама то що за фирма може да бъде нещо в което има 1-2-ма (рядко 3-4-ма) работници? Или без капитали, само колкото да не стоим без работа и да се залъгваме с нещо. (Както ви споменах, че баща ми също беше регистрирал фирма за фотография, защото той е бил и фотограф преди да се изучи за диригент, но тази фирма нямаше никакъв размах, той работеше просто за да не стои без работа, това не е бизнес.) Така че нашият първоначален бизнес, едно поне 95 % от него, и дребния и едрия, отиде “на кино” — дребния заради неправилния подход към него, главно недостатъчно професионален, но и липса на капитали, а едрия предимно поради никаква конкурентно-способност със западния пазар, ние просто не бяхме за него! Да де, но то всичкото това започна поради не планирания а хаотичен преход, който ни направи, както сигурно съм споменавал, плячка за едрия капитал на Запада, т.е. ние помогнахме на Запада с нашия преход към свободния пазар заедно с демокрацията, а на себе си основно навредихме!

Но нека продължа още малко за лъжата, а после за пазара. Ами то няма как да не е лъжа, след като няма централизиран поглед и всеки е за себе си, това е джунгла, ни повече, ни по-малко. И затова още в 91-а година се появиха куп силови групировки, рекети, изнудвания, всичко най-лошо което ние знаехме от книгите и филмите за гнилия Запад, само че вече той далеч не беше толкова гнил, обаче ние станахме точно такива, понеже се върнахме, при най-оптимистичен поглед, с 1/2 век назад, но комай и с цял в редица отношения. Вижте, по мое мнение във всяка една дейност рано или късно възниква някакъв морал, за да не се изпотрепим всичките там, та така е и с бизнеса и пазара. Но докато в Изтока пазари съществуват от хиляди години, то нашия започна да възниква тепърва след прехода към демокрация, и поради това нашите, именно нашите, бъл-ките, дори не и на бъл-ки турци или цигани или евреи и прочие малцинства, търговски отношения бяха съвсем варварски и прецакващи. Истинският търговец, този който е такъв от поколения и с традиции, знае да привлича клиента с нещо, докато ние знаем само да из-нуд-ва-ме, и все още правим основно това! Аз ще дам после някои примери за абсолютно нелоялен към дребните клиенти пазар.

Та лъжата в пазара и търговията е очевидна, и рус-ците си имат тяхната класическа поговорка, че “Не обманешь, не продашь!”, по простата причина, че при един наситен пазар всички търговци (в даден бранш) предлагат едни и същи неща, така че те могат да се отличат само с нещо специфично, по-различно от другите, което се свежда до някаква специфична ... лъжа! Но тази лъжа трябва да харесва на клиента, не да е някаква форма на принуда, обаче варварина си е варварин, той мисли само за себе си, и поради много мислене в тази насока той, естествено, губи! (Ах, като споменах думата принуда, та се сетих за брилянтния руски лаф от времето на колективизацията, че “Колхоз дело добровольное, не хочешь, заставим!”. Та точно такава доброволна принуда прилагат нашите търговци и до ден днешен. И така правят и моите комшийки, до които ще стигна тази година.) Докато търговеца по душа, и с пари, разбира се, гледа да мине от него при по-бедните клиенти, и така си привлича нови такива, добротата задължава, търговията е преди всичко доверие, което ще рече кредит — от лат-то credo-вярвам!

Но има нещо, което аз установих кажи-речи преди броени години (защото по-рано не бях мислил в тази плоскост), и това е официалния подход на страната ни към частния бизнес, че това е именно търговия, и всички такива хора у нас се наричат, както знаете, Еднолични търговци или ЕТ! Да но идеята на тази професия не е такава за света, това са предприемачи, инициативни хора, които развиват някакъв бизнес, и дори и за Русия думата ЕТ се превежда като “индивидуальный предприниматель”. Е, ама не и у нас. И ще каже някой (от моите редки читатели): ами че то това е само една дума. Да, но тази дума изразява духа на българина в този смисъл, че номера е само в алъш-вериша, т.е. в лъжата, от която можеш да извличаш лични облаги.

Господа, хич не се изсилвам, ЕТ опропастиха българския бизнес, като първо опропастиха ... себе си (като оцеляха на 20 и повече души един)! Понеже търговеца, той нищо не произвежда, той работи, естествено, но не произвежда, той иска само да обира каймака от работата на други хора, и поради това ние закъсахме с производството, защото искахме много да лапаме! И в първите няколко години след преврата, особено преди Валутния борд, ние се надявахме само с това да печелим, като идват хората отвън да пазаруват у нас (най-вече сърби и македонци, но и румънци, гърци, и прочее). Да ама излезе, че сме си били направили сметката без кръчмаря, и тази “лавка” я затвориха с въвеждането на Борда, който на всичкото отгоре дойде далеч не тогава когато трябваше! А кога трябваше ли? Ами или още в 1991 година, или никога! И защо аз мисля така? Ами защото ние първо издънихме лева до дупка, започнахме малко по малко да бием долара, и точно тогава дойде Борда и ни фиксира на дъното! (Или, както е според един виц за Радио Ереван, където питат “Абе какво правят българите, стигнаха ли дъното!”, и когато потвърждават това то пак питат “Е, и какво правят сега?”, където отговора е “Копаят надолу!”.)

Така че грешките бяха цял комплекс, тръгващи от нашето използваческо мислене, минаващи през нашия разединен и варварски народ, обхващащи и обективните причина на бедна на природни изкопаеми страна, и зле, т.е. бандитски, проведена приватизация, унищожение (макар и без организиран геноцид, но все пак) на основната част от българската интелигенция, и не на последно място (но като че ли нецитирано от никого) попадане в лош, несъизмерим с нас пазар! Защото ако ние бяхме влезли в общ пазар с арабите, примерно, или турците, или руснаците, и други не особено развити в промишлено отношение страни, то ние щяхме да “предем” сред тях (поне заради местоположението си), но ние избрахме тъкмо Обединена Европа, където се оказахме баш в мазето! (Нека напомня, че една Унгария до 2000-та година, т.е. цели 10 години, поддържаше ограничения за обмяна на форинта, и като така те нямаха валутен борд, нито пък имаха нужда от такъв.)

Докато ние обичахме, и още обичаме, да твърдим, че комунистите били изнесли капиталите ни в офшорни банки, и т.н., и поради това ние сме зле, което винаги ми напомня за оня лаф, че на скапания, хъм, ... член, топките му пречат! Някои комунисти, положително (както се оказва преди всичко г-н Луканков, който обаче, се е бил попрестарал нещо с натиска си, поради което се е намерила бизнес групировка която да го очисти), са използували всички възможни начини да забогатеят от държавата при новите положения, но те са били поставени в безизходно положение от прехода към демокрация, така че те чисто и просто не са имали друга възможност (твърдя аз)! Защото след като само държавата беше богата, а хората бяха бедни, то откъде другаде те да забогатеят, а? Плюс това, че след като вече само парата важи, то как иначе те да държат властта, ако не се снабдят — и то на всяка цена — с големи капитали? А че бивши комунисти от висшия ешелон са се подкрепяли един друг — ами че те бяха социална партия, те винаги са били обединени, и защо тъкмо сега, когато повече от всякога беше нужно тяхното единство, те да проявят слабост и да спрат насред пътя? Така че комунистите направиха това което можеха и трябваше да направят, при новите обстоятелства, но те не го правеха преди това. Или пак излиза че виновни са не комунистите, а обстоятелствата на общество в което само парата важи!

А ето ви и няколко примерчета за изнудване на бедните у нас, каквито в другите (развити западни) страни ги няма. Примерно, у нас за да преведете валута в чужбина трябва да платите поне 10 евро, дори и за сума от 1о евро или долар, но аз лично съм виждал квитанция за извършен превод от САЩ до нас за сума от 100 долара, с платена такса само 2.50 щ. долара. Или аз плащам за телефона си който не ползувам, минималната такса от 5 (а вече и повече) лв. /мес., докато това изобщо не е правилно (тази такса би трябвало да е 1-2 лв., защото консумация няма, аз имам предплатени цели 50 минути разговори на месец, а поне за последните 5 години не съм набирал дори за 1а мин.). Или пък цените на трамвайните билети, лекарствата, обучението, и прочее, които изобщо не са съобразени с възможностите на поне 1/4 от населението, и други подобни неща.

Е, крайно време е да свършвам, пак със едно прясно стихче.

Ах, пазарът е ачик измама:

не обманешь, то и не продашь!

Неговата, казвам често, мама!

Ш'го ... онодвам, кат' му св`аля гаш-

-тите, щот' ме взема за бал`ама!

Той изнудване'й, ак`о е наш —

'ми търговеца, той няма срама!

4.03. Пак против демокрацията

Значи демокрацията е не само лъжа и измама на народа, и не се прилага никъде другаде като начин на избор, но тя и не е никакъв избор, в крайна сметка! Тоест тя е само един формален избор, и едно хвърляне на чоп би било в редица случаи по-добро, си мислим язека. Тя е това което в математиката, а и в други случаи, се нарича нулево решение, което значи тъкмо формално решение, което няма нужда да се търси, но което, все пак, Е решение. В математиката това е решение на една хомогенна система уравнения, която ако е от първа степен и има толкова неизвестни колкото уравнения, има винаги решение, но то е ... всяко неизвестно да е нула! Нека за тези от вас, които и хабер си нямат какво е система уравнения добавя, че тя е: нещо умножено по първото неизвестно, плюс нещо по второто, плюс и т.н. докато се свършат неизвестните, и което да е равно точно на 0 от дясната страна на равенството; и това повторено още, така че да се стигне до брой на уравненията равен на броя на неизвестните. При това положение е ясно, че каквито и да са тези неща по които се умножават неизвестните, ако всичките неизвестни са равни на 0, то това ще даде 0 и в лявата част, която е равна 0-та отдясно, и така за всяко уравнение. Но кой нормален човек ще вземе да търси едно такова решение, което е очевидно?

Обаче то е така при демократичните избори, защото работата която върши един избраник може да бъде вършена от всеки един човек, тя не изисква специални познания, и те затова и не се изискват, може да се кандидатира всеки (който знае да се подписва). Защото ако избрания човек не знае нещо, то той има помощници, които вече са компетентни; дори той да стане и министър то той само ще подписва документите които му се представят според неговите изисквания, ала да иска всеки знае (и колкото е по-прост, то толкова повече иска, най-вече невъзможни неща). С други думи той или не върши нищо трудно, или пък други хора му помагат активно, той е просто началник, размахва камшика, така че когото и да изберем все ще върши работа. И, господа, историята е пълна със случаи на началници които и бъкел не разбират от естеството на работата, но или я вършат добре или пък не, в зависимост от техните помощници. Да, но помощниците, действителните изпълнители, не са избират по демократичен начин защото той е тъп. Така че е съвсем логичен въпросът: защо тогава се провеждат тези избори?

Ами, за да се запушат устата на народа, за какво друго? Важното е че хората ги питат, и те се правят че мислят, което значи че действат импулсивно, проявявайки глупави емоции, но не и някакъв разум — защото те и го нямат! Преди да обясня защо масите нямат акъл, обаче, нека наблегна по-очевидно на това какво е този избор. Ами той е просто един ... биберон, за целия народ, защото той, все едно, няма повече акъл от едно пеленаче, говорихме за това. Но това е биберон защото — какво е неговото предназначение, а? Ами двояко, хем да успокои детето и му запуши устата с нещо, хем да опази зърното на майчината гърда, което не може да се смучи по цели часове! Е, тъкмо така е и при демократичните избори: народа мълчи (поне известно време, година-две), а пък гърдата в този случай е политическата система, защото партиите се сменят, но демокрацията си остава!

Само че тя си остава сега, но в Древна Гърция, където е била измислена, не си е оставала, а се е сменяла бая често, през 10-тина години, с диктатура, и последната след време се е заменяла пак от демокрация и тъй нататък. Но ние сега, понеже нямаме алтернативата на диктатура, а и имаме Президент, който до голяма степен може да изпълнява функции на диктатор ако това се наложи, т.е. да обявява военно положение и извънредни мерки, то tend-ваме (или проявяваме склонност) да избираме основно полу-диктатори, тъй да се каже, хора с твърда ръка или железен юмрук, което вече го споменах, така че някаква смяна на стила на ръководство пак се извършва, понеже на народа не може да се угоди! Но, господа, лъжата неминуемо си остава, защото самата демокрация е била въведена в древността от един ... тиранин, Пизистрат, който се е наричал така, понеже тогава диктаторите са се наричали Тирани (както, между другото, а и за да има малко джумбуш, казва и нашата дума ... тиранти, която е само наша, тъй като идва от гърците!). С други думи: демокрацията е изгодна на тираните или диктаторите, не само на народа, а и на него, в крайна сметка не му е никак изгодна, тя само му запушва устата. Изгодно би било такова управление, което да удовлетворява (в определена степен, разбира се) желанията на народа преди още те да бъдат изказани, до което се надявам да стигна към края на тази година.

А сега да доразвия темата за това, че народа няма нужния акъл за да избира правилно. Ами вижте, с 2 думи казано, избора отдолу, който е именно демократичния избор, е абсолютна утопия, с него просто не могат да се изберат нужните управници, и поради това такова решение е, още веднъж, нулево, възможно най-тривиалното и безсмислено. Но аз се замислих по тези въпроси едва след 1990 година, а преди това си бях просто щастлив в тоталитарните условия, защото имах работа, хората ме ценяха, а аз въпреки всичко вършех това, което ми харесваше. Та защо избора отдолу е пълна глупост? Ами, накратко, понеже народа хем не разбира нищо от управление (за него предметната област на икономиката и мениджмънта е една тъмна Индия), хем не познава своите политици (ами хората живеят с години ... задник до задник, както се казва, и накрая пак се оказва, че не се познавали добре, та какво остава в този случай), хем дори не се осланят на никакви документи за техните умения (не им искат тапии за образование, че дори и психологични тестове не ги карат да минават, те може да са и съвсем ненормални; дори и някакви изисквания за навършена възраст, поне над 40 години, не се изискват)! Това е абсолютен абсурд за всяко друго място, но не и за демократичните постове, където главното е да се излъже народа с нещо!

Този избор отдолу би могъл да се прилага в някои случаи, и той се прилага понякога, но само итеративно, т.е. избират се някои представители от една низова група, които после избират някои хора измежду тях за по-нагоре, и така нататък в няколко тура, докато се стигне до някакво Политбюро или нещо от сорта. По-общо казано, човек може да избере някой да го управлява, може да му се довери за това, ако той знае повече от него, или доста близо до него, знае поне толкова, че да може да прецени, че другия знае повече от него, това е! Такъв избор обикновено се прилага в партиите, избират се делегати, но при демократичния избор такива неща няма, там най-простия, тъкмо Сульо или Пульо избира най-високо стоящия човек, примерно Президента. Вярно е че партиите уж помагат, хората познават техния дух и им гласуват на тях доверие, а пък самите партии вече си прилагат някакви разумни итеративни методи за избор, но в днешно време, и особено у нас, такова нещо няма, партиите никнат като гъби, и политиците ловят масите като балъци (където балък, нека напомня, на турски значи тъкмо риба).

Така, дотук мисля че стана ясно, че демокрацията не само не е добра форма на управление — както някой виден политик (може да е бил и Чърчил) бил казал, че тя не е добра, но той не познавал по-добра —, ами е и изобщо лоша форма за избор; тя държи народа в подчинение, чрез запушване на устата му, но това не е избор, а само прах в очите на популиса. Демокрацията позволява лесна смяна на едни управници с други, но смяната още не е управление, и новите такива може да се случат и по-лоши от старите, което ще рече че при нея често се минава от трън та на глог, и се избират служебни правителства, и при нас комай 1/3 от правителствата ни са все такива (главно защото икономиката ни, а още повече социалните ни грижи са гòла вòда). А че уж не е известна по-добра форма, ами то общо взето е така, но диктатурата и демокрацията са крайни форми, а между тях може да съществуват, и то цял билюк, различни варианти на компромис, за някои от които аз ще спомена по-късно. Освен това аз ще добавя и още една глава (през една), за тая пущина, но засега искам да ви обърна внимание на една твърде любопитна подробност от етимологично естество, която дава пряко отражение върху демокрацията. За мен тя е много интересна и поучителна, но аз не съм чул някой друг да казва нещо подобно. Та за какво става дума тук?

Ами става дума за връзката между election (оттам електорат) и почти същата дума, но със съвсем различно значение, която е ... erection! Само че ако си мислите, че тези букви са много различни, то питайте някой логопед, и той ще ви изясни нещата; то “р”-то само при нас е твърдо, но на Запад е поголовно меко и много сродно със “л”. Но това са думи поне от лат-ия (а нищо чудно да са и по-стари), и (в моя интерпретация) корена с “л” значи меко или стилно издигане, извисяване, както при ... елините, елегиите, “елефантите”, и прочее, а навярно и при нашия елен, елек, също елексир, докато същото нещо с “р” вече е явно издигане, построяване на нещо, а оттам ерекция или надървяне. (Аз мога да добавя още и това, че когато нещо се издигне много нависоко, то после ... пада от там, и евентуално ни удря по главата, или дори ни се, ха-ха, завира отзад! Което се вижда по-добре при сричката ре-, където е и рекурсията. Но нещата са сродни, понеже в лат-ите езици това значи цар, а пък в нем-ия er значи той, понеже му се изправя.) Та извода от тук, който касае демокрацията е, че: електората осъществява ... ерекцията на политиците! Аз много пъти съм твърдял, че демокрацията е женско управление, но до скоро не подозирах че народа до такава степен иска да го ... дърви на политиците, но то е така, той някак-си се вживява (спомнете си за различни реалити шоута, за някои реклами и прочее); а пък политиците, от своя страна, гледат да изпедепцат народа, което си е пак из областта на секса. Е да, ама без мене, аз не бих го дървил и на Дядо Господ, нито пък желая мене да ме “работят”! Е, толкова засега, следва пак стихче.

Политикът върши сал нещица,

дето всеки може да ги върши!

Само дет' с голямата лъжица

мед гребе, и лаври после кърши,

да обкичи своята главица!

Ала инак гледа да “забърши”

плебса като мацка-хубавица!

4.04. За плюсовете и минусите на неукото

Ех, господа, само ученото може да разбере ползата от неукото, и то не всяко учено, а такова като мен, което е било доста време в немилост, и е имало време да си задава въпроси! Само че неукото да не се опитва да излезе от своето място и да заеме това на ученото, както и стана у нас, и все още е така, след като ученото все така гледа да емигрира навън. Простото има своите предимства преди всичко в това, че то е изпълнително, понеже няма друга възможност да се сдобие с добро реноме, освен с послушанието си. (А че ученото не е такова, позволете ми да знам прекрасно, защото аз положително можех да се заема с някаква търговия, или дори да стана чистач или охрана някъде, за което се плащаше, такива хора се търсеха, и сега се търсят, но аз не исках да деградирам чак толкова, така че не го направих и като така стоях гладен и онеправдан — нека напомня, че средните ми доходи са били около 10 - 15 % от минималната заплата, МРЗ, а имаше и 2 години когато нямах и 1, един, процент от нея.) А неукото е по-изпълнително още и затова, че то просто няма висши идеали, не мисли да прави кариера, а гледа само да ... напълни гушата, както се казва у нас.

Но освен това неукото е и по-издържливо, и смело и героично, то е именно това, което работи най-мръсната работа, на такива хора трябва да се плаща повече заради непривлекателността на труда им, и то така и беше по-рано. (Нека ви припомня словата на един виден наш поет, който казва за Левски, че той, понеже бил беден, гол и бос, и лишен от имот, си бил дал живота за свободата на родината ни.) Та да ви дам един пример от тоталитарните години: тогава аз ходих веднъж на бригада в строителството, при прокарване на някакви колектори, където изграждахме бетонни покрития за някакви тръби, във изринати канавки, това беше за 1.5 месеца, като аз получавах цялата си базисна заплата (без възможни премии) като специалист с висше образование, плюс минималната заплата като общ работник там, и това всичкото беше по-малко отколкото тамошен общ работник вземаше, защото иначе те нямаше да ни търпят! Освен това и думата стипендия, която е лат-а, означава ... нещо щипнато, с пръсти (както и пенсията, която пък е нещо взето ... с пинцети); а и на анг-и стипендиите са scholarships и студентите (включая и аспирантите) са fellows или колеги, приятели, те са практически без самочувствие. А вие знаете прекрасно и това, че всякакви майстори струват доста повече от един обикновен работник, и те изкарват повече не само от среден научен работник, но навярно и от един професор.

Също нека спомена и това, че думата пролетарий идва пак от лат-я и значи човек който е годен само за ... разплод! Но лат-ците, като практични ... цигани — а съответно и всички цигани и днес — са ценели тези хора, те не са гледали с пренебрежение на тях, защото това са били войници, а и обикновени работници, те са били задължително необходими в една добре организирана държава (че и днес циганите у нас вършат специално най-мръсната работа — в чистотата, като гробари, и прочее — и затова изкарват съвсем прилични пари). Само че в лат-о време, а и в нашето тоталитарно, учените, или хората на изкуството, не се пренебрегваха, те получаваха прилични доходи, макар не и големи. А сега тази разлика е значително по-голяма, като според мен от неквалифицираните работници най-много вземат ... продавачите на плод-зеленчук, или пък други продавачи в свои магазини. Но за сметка на парите им, моралът им е под всяка критика, за което аз имам и свои лични наблюдения, не говоря голословно.

От една страна моите разправии с комшийките ми са породени от абсолютно несправедливото виждане на тези, които събират парите за общи нужди, които през последните поне дузина години се сменяха, но те всичките са явни изнудвачки и прилагат правилото, че колкото по-малко ползуваш нещо, то толкова повече (относително) трябва да плащаш, на което ще се върна и по-нататък. Но това виждане на някои единици — което аз с пълно право мога да нарека “Болен здрав носи!” — се превръща в мнение на всички, понеже никой не възразява против моите твърдения, и всичко си върви по старому. Тоест на ученото не се обръща никакво внимание, и то, съвсем открито, бива считано за ненормално, което мнение е общо тъй като в моя вход, ако не греша, няма друг висшист (освен мен, и баща ми преди).

Но аз имам и още един, направо фрапантен случай с мен, който изисква описание малко по-отдалеч. Някъде от преди 3-4 години (кажи-речи от коронния вирус и поредното немотивирано поскъпване на основните хранителни продукти) аз започнах малко по малко да обикалям ... боклуджийските кофи, за някаква храна. И ако питате защо, то нека ви кажа, че моята първа пенсия беше 134 лв. цифром и словом, което се равняваше на малко под 3 трамвайни билетчета дневно, за всички разходи! Сега е доста повече, но пак е малко за приличен живот, а само за оцеляване, но аз си оцелявам вече повече от 30 години. Та по тази причина аз взех да обикалям вечерно време няколко плод-зеленчука, които след затваряне оставят нещо пред магазина в някои касетки, и това твърде често са съвсем прилични неща за готвене.

И така веднъж аз минах още по светло, но вече бяха тъкмо затворили, и не видях нищо освен буквално 2-3 листа маруля останали в една касетка, и тъкмо ги вземах гнусливо та да имам барем за вечерната салатка, когато от една лъскава японска колица се провиква един, ама по-бетер от пъдарин: какво правя аз там? Е, на такъв невъзпитан тон и аз отговорих съответно, и му рекох че той пък кой е та да ме пита. И тогава той изскача от колицата си, при което се оказва че е тъкмо от тези на които им викат мутри, т.е. бияч, необръснат, шишкав и толкова прост колкото можете да си представите, и ми отвръща че бил собственика на магазина (на което аз дори не повярвах защото познавах няколко жени продавачки и те дори веднъж сами ми бяха предложили да си взема, мисля че от гроздето), и при тези думи ме — ама четете внимателно — сграбчва за яката и ме повдига леко от земята!

Е, не успя да ме удуши, а и се събраха продавачи от съседните магазинчета, та се оттървах като се прекръстих (по-скоро про форма, тъй като не съм вярващ, но пък другите хора би трябвало да са), и пуснах един лист от маруля в касетката, по негово настояване (но пък и един ми остана в торбичката, ха-ха, така че пак имах за мезето). Ето това, господа, е имиджа на българския дребен бизнес, и затова ние сме на последно място в ЕС по каквото и да било, но поне по заплати. Така че простото трябва, подчертавам, да се учи на обноски, а не да се оставя на самотек. И по-рано то и биваше учено, и не получаваше много пари, така че нещата тогава бяха доста добре урегулирани, но не и сега, при демокрацията. Защото, нека ви обясня по-добре. Неукото може да е изключително нужно в страната но то не бива да се оставя да решава само. По тази причина и всички религии проповядват нещо на масите, но сега сме в демократична обстановка, нали? И като така основната теза, вътъка на демокрацията, е голямата лъжа, че народа решава съдбините си и избира своите управници, а не обратното, така че ученото, а и всички възможни морализатори, просто да го ... ами, духат!

Това е моралната причина за нашия колосален провал при демокрацията, че народа си развява байрака както си иска, а ако някой реши да каже нещо умно, то веднага му затварят устата тези, дето са с парите, които, като правило, са без образование, или най-малкото без морал (защото в бизнеса той само пречи). Но господа, демокрацията, в този смисъл на неукото да учи ученото, противоречи на всяка една религия, и няма никакъв морал. По въпроса за морала аз ще говоря по-нататък, но нека сега спомена само това, че демокрацията просто не съдържа морал в себе си, тя е практична и реалистична, но няма морал, и поради това работи сравнително добре само в набожни страни, а ние сме тъкмо обратното! Тоест, въпросът не е само в това, че ученото, ако толкова се наложи, може да върши работата на неукото, но обратното няма как да стане, а и в това, че няма никаква нужда да се налива вода в мелницата на простотията, че тя избирала управниците си. Тя не ги избира, но ги формира, а управниците ни са достатъчно хитри да се нагодят (като дресирани маймунки, или кученца, кончета), към това, което се иска от тях, за да може лъжата да върви и те да пълнят гушите си. Както вече споменах, ние ще развием морал, защото той е и вроден във хората, младото поколение инстинктивно го има, опитва се да се отнася добре към ближните си, но докато това стане ние ще се обезкръвим и се превърнем в един жив труп, като хем елита ни изтича навън, хем у нас се засилва чуждото етническо присъствие, главно на турци и араби (без да забравяме и циганите). Така че и по въпроса за баланса между ученото и простото демокрацията пак слага каруцата пред коня, и затова аз я, и ще продължавам да я, псувам.

Е нека с това сложа края и на тази глава, с поредното сега измислено стихотворение, което мисля че вече нарекох пръстоплетка, но този път комбинирана, редуцираща се такава, като във всеки следващ куплет редовете намаляват с 2 и се стига накрая до куплет от ... един единствен ред, който по липса на друг вариант римувам със средния ред на предишната тройка.

Бе д`а ви кажа, аз ценя простака,

защото той е нужен на света,

той работата среща със атака,

по-издържлив е, и на висота

при монотонен труд, но да не сака

да учи ученото, и с пета

да го натиска, какт' му е мерака!

Да си живее жабата във блато,

къдет' познава дъното, и'й сита;

да-н' иска да лети нагоре с ято

от учени главици, и да рита

тя да командва, 'ко го кажем сжато!

Тежи си камъкът там, дет' е паднал

и вече ямка си е издълбал.

В противен случай всичко е безрадно!

Което и ме хвърля във печал.

4.05. И още веднъж против демокрацията

Значи вижте, нека погледна този път под друг ъгъл, от гледна точка на това на което учи демокрацията, и то е: вирене на носовете на простото, игнориране на професионализма, ако не е подкрепен от крупен бизнес, превъзнасяне на една хаотична структура като пазаря, която се оказва твърде често много лоша към обикновените хора, отсъствие на морал, заблуда и прах в очите по отношение на ролята на народа, и никакви идеали, освен личното забогатяване, което е отречено от всички религии от векове. С други думи, тя е абсолютно непедагогичен обществен строй, и като се вземе под предвид това, че народните маси са, както аз изтъквах много пъти, с психика и манталитет на деца от предучилищна възраст, тя не може да съществува самостоятелно, без някаква морализираща инстанция, но в редица страни такива инстанции няма; или леко варирано това ще рече, че тя е добра само за момента, но не формира никакво добро бъдеще (докато при тоталитарните строеве беше точно обратното, те залагаха на бъдещето, като игнорираха настоящето, когато все още имаше много трудности).

В какъв смисъл тя е добра в момента? Ами в такъв, че позволява на основните противоречия да изпъкнат, а не да се маскират, което е до голяма степен добре, но така те не се решават, защото тя няма добри средства за разрешаване на противоречията, не, тя разчита само на тяхното само-разрешаване, както се получи, което е гнил подход, разумява се. Естествено, че не е добре да има проституция или хазарт, примерно, но тя ги позволява, като счита че с вземане на данъци от държавата всичко се оправя, но това не е така. Аналогично и с пазара, който е много лош регулатор, това е хаос, и той успява само там, където някой силен юмрук успее да се пребори с хаоса, като постигне добър монопол. Но почти така стои въпросът и с многото партии, които всичките, са гòла вòда, и са длъжни да са лоши, за да не се стига до стагнация, което демокрацията ужасно мрази, понеже тя е като живота, както споменах, демек суета на суетите (vanita vanitatum).

И тази суета се подкрепя основно от ... юристите, които не се спират пред нищо докато не стигнат до някакъв абсурд, с който да прецакат обикновения човек, което не беше чак така при тоталитаризма, където над законите твърде често стоеше морала, който е прост и ясен. Ето ви един пример: сега като откриеш влог в банка те карат да подписваш, и то на всяка страница, едни условия на банките, които са 10-тина листа и изискват поне 1 час четене и вникване в нещата, те са недостъпни за поне 95 % от хората, и те затова (me including) се подписват направо без четене, но това не премахва тяхната абсурдност (защото, формално погледнато, това е някакъв капан, нещо противоречащо на здравия разум или най-малкото отвличаща маневра, red herring според анг-ите). Или друг пример: по подобен начин ме караха да подписвам веднъж договора за жилището ми, барабар с точната квадратура и сумата детайли, които само те знаят, но ако не го подпишех нямаше да ми издадат нужния документ. А ето ви един пример и от най-демократичната страна, САЩ, където за една година аз получих две писма от тяхната Агенция по приходите, че не са ми удържани данъци (няма значение по какви причини) веднъж върху 3 (три) долара, и втори път върху 1 (един) долар, което може да се окаже много важно за моята декларация за доходите (just imagine). Изобщо, демокрацията е пълна със абсурди.

Но да добавя още нещо и по въпроса за партиите. Ами в едно-партийността, ей Богу, имаше някакъв резон, тази Партия (с главна буква) беше образец, пример, елит, докато сега всите са маскари, както е казал бай Алеко. Единствено в извън-парламентарните сили има смисъл (като разни там движения за мир, или подписки, или протести, и прочее), и тъкмо затова, защото те могат да бъдат смислени, то никой и ... не им обръща внимание, хората си запушват ушите, защото Бог високо, Цар далеко, както са казвали едно време. Макар че те биха могли да бъдат по някакъв начин представени в Парламента, да речем в някаква допълнителна секция, така че техния глас да се чува, но тъй като това само ще затрудни традиционната лъжа, то в тази насока не се и мисли. И, една партия или много такива, но те пак са малцинство, едно 10-тина процента, обаче те ни управляват, не народа, нито компетентни професионални инстанции, на което ще се върна по-нататък.

Но най-съществено за мен е това, че народа, като цяло, като представителна извадка, не е представен в Парламента! И защо ли? Ами за да не се пречи на лъжата, естествено, нека хората си мислят, че тези най-отгоре са най-достойните, което те — за мен очевидно — не са, но те са най- ... нахалните, най-много напинят да правят кариера, и то тъкмо в политически аспект, не както беше по-рано, когато за да направиш кариера, примерно като артист, или лекар, или агроном, и тъй нататък, трябваше да си в редовете на Партията, иначе — йок, марули! Докато по-рано в Парламента беше представен един национален елит, то сега това е само елит от маскари, гешефтари, мошеници, нахалници, и прочее в този дух. И поради това, както знаете, още някъде от края на миналия век, ние слязохме до fifty - fifty на тези, които гласуват, но сега те са вече към 40 %. Изкривената извадка на населението от по-рано сега се замени с още по-изкривена, в негативен смисъл. И народа, naturellement, който уж решавал всичко, никой не го пита за нищо!

При това аз нямам предвид наивни въпроси, като, да речем, каква да бъде цената на хляба, или олиото, захарта, и прочее, защото ако такъв въпрос бъде поставен, то е ясно, че ще бъде избрана най-ниската възможна цена, което ще бойкотира производството на тези стоки. Но, примерно, можеше да има някакви централно наблюдаеми и спонсорирани продукти от основна необходимост (хляб, мляко, и т.н.), или лекари и лекарства, образование, транспорт, and you name it. Искам да кажа, че нищо не пречеше да има и държавен сектор, съответно хуманен, от грижа за народа, и частен такъв, при разумно поделени типове продукти. И аз лично си мисля, че и 2 вида кашкавал да имаше, но те да бяха достъпни за масите, това щеше да бъде по-добре от сегашните над 20 такива видове. Или примерно, след като в една Германия едно билетче струва, да речем, 1о евро, то у нас то би трябвало да е 6 пъти по-евтино, защото толкова пъти по-низки са заплатите у нас, и за това народа можеше да бъде питан, и да бъдат взети някакви мерки, това не е ужасен преразход, и съвсем не беше нужно автобусите у нас да са супер модерни и с климатик. Господа, ние може да искаме много силно да бъдем втора Швейцария, обаче ние не сме такава, това стана ясно отдавна!

Обаче у нас никой не си направи труда да запита народа, дали да влизаме в този Европейски Съюз, или пък в НАТО, или пък за платената медицинска помощ, и прочее, не, от какъв зор? Ами току-виж, че народа бил гласувал не както се иска на нашите управници! Разбира се, народа го питат за да си измият ръцете, но не за да му помогнат! Всеки да се оправя сам, да прояви инициатива, и ако непременно трябва човек да лъже и маже, то да се научи бе, джанъм, толкова ли е сложно? Значи вижте, има разлика дали ще изхождаме от нещо желано, с оглед на бъдещето, или само от изискванията на момента, които да тласкат напред само тези, които са на гребена на вълната, нали? И това е една от основните разлики между демокрацията и тоталитарните строеве, че първата и пет пари не дава за бъдещето, тя е реална до мозъка на костите си, но хората искат и някакви идеали, не само пари, пари, пари. Иначе казано, демокрацията залага на само-регулиране на базата на оголени противоречия, докато тоталитарното, а и изобщо всяко разумно управление, иска да формира цели, да знае накъде отива, иска планиране.

В този смисъл, както вече намекнах, идеална демокрация няма, народа дори и в идеал не може да бъде питан за всичко, защото е ясно, че той само ще оплеска нещата (макар че за основни неща би могъл да бъде питан, но не е, поне у нас). Докато идеален тоталитарен строй има, това е такъв където могат да бъдат намерени безкористни държавници, които да милеят за народа, а не за себе си, и дори и без да питат народа, да знаят какво той иска — по принцип: хляб и циркове, според древния лат-и лозунг. Така че аз съм категорично убеден, че демокрацията опропасти страната ни, не някой-си Иван, или Стоян, или Петкан, ами пренебрегването на народните интереси, след като те са против тези на бизнеса. В страна на безбожници ние не можем да залагаме на съществуването на някакви хипотетични морализаторски структури, ние трябва да ги създадем и да ги инкорпорираме в самото държавно управление! Тоест, трябват социални грижи, и не чрез кръпки, както ни е системата, помощи за туй и за онуй, ами чрез ясни принципни положения, които да не се променят при която и да е партия, което ще рече да са над-партийни, общо-народни. Демокрацията може да бъде коригирана, както си искаме, за разлика от една тоталитарна власт, където това е доста по-трудно, но това не става, защото парата бърка всичко, тя не е морална, не е от Бога а от Дявола. Господи, колко просто е всичко на теория!

Особено в днешното общество на изобилие да се окажеш на куйрука е наистина обидно, за целия ни народ. А ние не само че сме на куйрука, но и чезнем като нация. При едно намаление на числеността ни с 1/3 за 1/3 век, това ще рече, че според неправилната, но съвсем човешка логика, след 1 век нас вече няма да ни има! Е, аз съм математик и мога да правя поне елементарни сметки и статистики, така че моята прогноза (с риск от повторение), е че в средата на този век етническите българи у нас (ако съумеем да ги измерим правилно, примерно по ... “патките” на мъжете), ще бъде вече под 1 милион души. Честити завоевания на демокрацията, скъпи демократи!

И пак следва прясно и вече традиционно стихче.

'Ко е народа свестен, той морал

ще има, няма д'вика: “Койт' можал

д'излъже го'й напрайл, да-н' си абдал!”

'Ко бяха със морал пък политиц'те,

не щяха да си гледат сал паниц'те,

а мас'те да третират както ... циц'те!

И 'ко бе демокрацията стока,

то щеше да я има от истока

на врем'то, не да'й кат' ... бацилна кока!

4.06. За религията и морала

Тук не виждам по-добро начало от това, че религията е опиум за народите, но с допълнението, че тя е тъкмо този опиум, от който те имат нужда! Did you get it? А-а, аз започвам по комунистически, но свършвам по ... човешки! Защото ако хората нямаха нужда от опиум, той нямаше да се прилага така широко. Е, от гледна точка на човек с интелект доста над средното това е тъпичко, но то не е само родно, ами и международно. Което е много интересен феномен, така че аз ще кажа сега нещичко по въпроса. Значи, от една страна, хората са слаби и грешни, те обичат да се залъгват, те са, както съм философствувал някъде, най-големите ескейписти от всички анимали (същества с anima или душа); иначе казано, пак както съм споменавал, хората не са мислещи същества, а такива които могат да мислят, но едва след като са изчерпали всички неразумни методи за постигане на целта!

С други думи, разумът е за нас последното убежище (преди отчаянието), а далеч не първото, което няма как да е иначе, след като ние сме резултат на милионна еволюция, и като така сме преди всичко чувстващи или емоционални същества; така както, за да дам пример, всички органични клетки, не само на животните, но и на растенията, имат практически еднакви органели — така че ако приемем че някакъв Бог ни е правил, то Той е действувал бая стереотипно, или с вързани от Природата ръце! (А нека вмъкна тук и моето виждане за емоциите, които са просто ... ами моции, движения, това което ни кара да действуваме! Както, респективно, промоциите са придвижване напред, нещо предназначено за да, или pro, се постигне моцията.)

Но, господа, този тъп стремеж да се залъгваме с нещо, което няма почти нищо общо с действителността не е чак толкова тъп, и това е било забелязано още от древните латинци, които са формулирали крилата фраза: Credo quia absurdum, или “Аз вярвам, защото това не е за вярване”! (Даже мога да ви кажа и това, че самия абсурд е нещо което води до ... сор-боклук или sorrow, което е нещо тъжно и замърсяващо поне от Древна Гърция насам.) И то не е чак толкова глупаво, ами си е ачик-ачик логично (ако ние бяхме логични същества, де), защото това, което е логично, то и се доказва или показва, демонстрира, по някакъв начин, така че няма нужда то да се приема на вяра, т.е. то не е за вярване, то си е истина; докато това, което не може да се докаже, то може да бъде възприето само по пътя на вярата, или, иначе казано, чрез някаква заблуда! Господа, аз никога не съм изучавал древни езици нито получавал такова хуманитарно образование, но аз силно уважавам тази древни мъдрости, дори повече от ужким божите слова.

Но вижте, аз обяснявам тези неща логично понеже съм философ по душа (а и математик по образование), но те са били ясни интуитивно още от дълбока древност, защото са били ясни и на животните, всяко едно животно се опитва, според своите възможности, да излъжи с нещо другите за да успее, и така всяка една религия се опитва да излъже с нещо хората, за да се сдобие с верни последователи, които искат да бъдат лъгани (което вече го цитирах като лат-а поговорка). Така че ако аз бях възпитаван в дух на стремеж за управление на масите, а и изобщо желаех да лъжа за да успея в живота (а не обратното, да търся истината, като научен работник), то аз бих уважавал поне една религия, моята. Само че, ще ме прощавате, но нека това да не е християнската, в която и да е от нейните разновидности, защото това е твърде напудрена религия, тя просто ... унижава човека, това най-висше творение! Всички тези картинки-икони, тези притчи за, ами, слабоумни, не са за мене. Аз отдавна съм стигнал до този извод, но веднъж случайно мярнах някъде, на анг-и, че това си имало научно определение, което сега не си спомням точно, но то се свеждаше до тази блокираща мисленето представа за някакви нагласени неща, които просто не могат да се случат в действителност, каквито и идеи да имаме за това висше същество, наречено Бог!

Докато в исляма има идеи, също в хиндуизма, а и още по-рано, в някакъв дзен-будизъм, или таоизъм, или каквото и да е било преди това някъде в Далечния Изток. Защото (преразказано съвсем сбито от мен) исляма е резултат от задълбочени размишления върху светите християнски и еврейски книги, отсяване на ненужните измислици, така че да остане само някакво поучително ядро за, ами, Духа на Вселената, който няма как да не съществува, всяко нещо си има свой дух, това е извечно човешко виждане, да се одухотворява природата. И те не рисуват Аллаха, защото това е прекалено наивно, Той е същество от по-горно измерение, ние не можем да си го представим, а и не това е важното, важното е да имаме правилно поведение, така че религията да бъде морална притча за поучение на масите. То и Аллах, според мен, очевидно се свързва с всичкото под формата на нем-ото alles. Докато нашият Бог — да ви просветя и за това, защото това май малцина го знаят — бил на перс-и Бага, и аз си мисля, че идеята тук е в нещо голямо и надуто. А пък тевт-ия и оттам анг-и Gott /God трябва да идва от доброто gut или good, т.е. това е добрата сила. Докато лат-ото виждане е и др. гр-ото Theos / Deus, което пък трябва да е повлияно от ... Питагоризма, където 1-цата е егото, а 2-ката вече е символ за всичко — спомнете си лафа ни, че който знае 2, знае и 200, или пък по-новата двоична или бинарна алгебра.

Или тогава да вземем идеята за прераждането на хиндуизма, ами че тя е брилянтна според мен, това е нещо в което човек може да повярва, докато християнския Рай е притча за дечица от забавачката! Прераждането е начин за постигане на целия свят, на всичките животни, така че да разбереш, че, ами, всичко е справедливо, само че за някоя от страните, поради диалектическото обвързване. Та, както и да е, хубава или лоша, но религията е опора за масите, което е идеята на лат-ия корен, откъдето идва и ... релето! Защото то е такава джаджа, която се накланя ту на едната страна, ту на другата, тя има 2 алтернативи в етимологичен смисъл, но иначе е просто опора (to rely on се казва на анг-и). И оттук, неминуемо стигаме и до морала, който е, с 2 думи, свод от правила за мирно съжителство! Аз стигнах до тази дефиниция пак тръгвайки от думата, понеже в лат-ия има mores като мн. ч. на нрав или обичай, или това е едно ... mare-море, или more на анг-и. Както виждате, ако гледаме думите сравнително лесно (с няколко почесвания по главата, нали?) стигаме до скрития смисъл влаган от древните народи, тогава когато хората още са измисляли названия на различните неща.

Така че, вижте, заблуда, утеха, или опиум, но религиите вършат не само това, те и сплотяват хората, понеже, както знаете, задружна дружина планина повдига! Това ни казва и нашия лозунг над Народното събрание, че в съединението е силата, който пък е и ... фашистки (което май че още не съм обяснявал, но може и да стигна някога до него). Тук има много неща за говорене, но аз ще се задоволя да кажа само това, че при добро подчинение, дори и централната власт да греши, това в редица случаи е по-добре, от вътрешни търкания сред народа, защото по този начин може да се прокара някакъв път към целта, докато правилният такъв може да е трудно да бъде намерен! (Вземете за пример пътя който си прокарва една ... река, който може да е много криволичещ, но пък се получава, реката потича.)

Което, разгеле, ни доведе до подчинението и дори унижението на личността, което всяка една религия изисква! Аз, като трезво мислещ човек не харесвам това, но аз съм прозрял вече много неща, а простия народец не е, така че за него не може без унижение! И затова всички религии изискват прекланяне на глави, коленичене, целуване на ръце че и крака, те стават деспоти на човешкото съзнание, защото човеците, просто си искат деспотизма, иначе само си развяват байраците и си вредят един на друг. Както току що казах, това подчинение може и да не е в правилна насока, но от него има полза. И по тази причина в древните религии е имало и човешки жертвоприношения, а и сега са останали поне тези на животни, и поради това деспотични управления често идват на власт, но за това аз вече говорих (че масите си искат тираните). Но във всеки случай демокрацията, като безморална структура, върви добре само там, където сред народа има никакви религиозни чувства и подчинение на висшата власт, а не вечно недоволство.

Е, ясно е, че аз стигам вече до края на тази глава, която ще завърша с едно сериозно  стихотворение, и този път на анг-и, за разнообразие, но преди това да кажа 2-3 думи за атеизма. Значи, господа, аз от 30-тина години, твърдя, че атеистите също ... са вярващи, което те самите няма да приемат, но то е така, в един формален смисъл, те просто вярват в един Не-Бог, т.е. в това че Бог няма, но както присъствието, така и отсъствието на някакъв Бог не може да бъде доказано! Само че при това положение те също трябва да бъдат включвани като вярващи, защото те не са анархисти, не проповядват хаос, а просто считат че няма нужда Духа на Материята да бъде считан за Бог, и природни закони вършат същата работа (примерно, че като хвърлим камък нагоре, той може да падне на главата ни). И в атеистичен Бог аз лично мога да повярвам, само дето хората все още искат простички лъжи. Това е, следва стихотворението. Ах, и този знак “°” означава добавяне на сричка, най-често чрез “ъ”, и рефлексията на чуждите мисли е квинтесенцията на мирното съвместно съжителстване, но за това просто нямам никакво място.

Against religions I have two objections.

That they discard the atheism 's-the first.

Then comes the big, for cheatings, lies, affection,

which their good intentions simply bursts!

Because of this is my, for them, rejection.

But if they preach some atheistic form —

say, you throw stone high and it falls on you —,

I will accept unproved things as a norm,

yet at a God-creator simply boo;

while I will never at the reason scorn!

I mean, it's reasonab°le to be good,

to fear that the Nature will you punish,

and try to be in contemplative mood,

your soul with deep reflective thoughts to furnish;

in such things to believe I gladly would!

4.07. За нашата варварщина

Ами, господа, дойде време да подхвана и този важен въпрос, за това какво е варварщина и защо аз считам че ние сме такива хора, което е тясно свързано с демокрацията, която не е морална, така че не може да работи добре ако в дадена страна няма някакъв сплотяващ морал, който най-често идва от религията. Та какво е това варварин уж би трябвало да е ясно на всеки, това е синоним на безбожник или невярващ за всички западни (и не само) страни, но ние, понеже сме с гузна съвест и сигурно сме чували много пъти обвинението във варварщина, считаме че тя не може да се отнася за нас. Е да, ама тя може да се отнася за нас, и тъкмо това и прави. С други думи, безбожника-варварин не вярва в някакво всесилно Същество, което всичко вижда и знае и ще накаже всекиго, ако той не се държи прилично, ами си развява байрака без да се интересува от ближните си, които са хора като него, и към които той трябва да се отнася внимателно, и дори с обич. Казано малко перефразирано, според това до което аз стигнах буквално преди година-две, варварството е едно пред-религиозно състояние, така че такъв човек още не е дорасъл да се счита за цивилизован, това е идеята.

Сега, естествено че всяка религия се счита за единствено правилната, но дори и при такава постановка, един вярващ уважава повече някой друговерец, отколкото безверник, каквито сме ние, защото — ами колко често средния българин ходи на черква, а? Аз мисля, че основно само на Коледа и Великден, някои по-възрастни хорица може би веднъж в седмицата, но за всеки ден и дума да не става, обаче в ислямските страни, или сред католиците, а дори и сред другите християни, и прочее, това не е така. И вижте, аз, както не веднъж изтъкнах, съм убеден атеист, но се считам за вярващ, аз се боя да правя мръсотии на ближните си, докато едно 95 % от българите тъкмо за това `умрат, да излъжат или измамят (примерно, да продадат нещо на някого)! Боязънта или страхопочитанието е особено важно изискване в едно цивилизовано общество, докато, както пак наскоро казах, демокрацията учи на всичко друго, само не и на почитане на ученото, не, демократа е с абсолютно немотивирано високо мнение за себе си като най-големия началник (защото, нали, народния глас е божи глас?). Така че, ето, да бъдеш вярващ е едно общоприето изискване и в днешните просветени времена.

Така, но нека укажа изрично, че безбожник не значи жесток човек (а камо ли садист, като крайна и утрирана степен на жестокост), поради което ние не обичаме думата варварин. Но това не е така, защото най-големите жестокости се вършат тъкмо от вярващи, а не от безобидни неверници като нас! В това отношение всички религии (но без атеизма) считат, че неверниците са само едни гюрултаджии, които викат вар-вар, или вдигат ... врява, вместо да прекарват времето си в молитви и поклонение на техния Бог — искам да каже, че от тази идея идва и самата дума варварин, а навярно и мнозина хора (от други народи) правят подобна връзка и с нашето име българи (понеже ние, така или иначе, сме си варвари, това е исторически доказано, или другите народи са убедени в това)!

В същото време, обаче, ако тези вярващи хорица направят поне един опит да погледнат себе си, или дори да помислят малко непредубедено, те трябва да стигнат до извода, че един неподчиняващ се на висши сили и разединен народ няма основания да проявява омраза към други народи, по някакви религиозни причини (включая и невярващите), защото такива хора не си вирят носовете толкова нависоко, колкото вярващите. Това е така главно защото вярващите са като правило фанатици на своята вяра, те считат че само тя е правилната, и се чувствуват защитени от техния Бог, когото те на свой ред защитават, подмазват му се чрез молитви и жертвоприношения; а освен всичко останало религиозните народи са и сплотени! Което вече е очевидно, защото това е целта на всяка религия, да направи един цял народ лесно манипулируем. В този смисъл вярващите са като без свои собствени глави, те не мислят, защото вярват в своя Бог, който е мислил и мисли за тях, а те трябва само да слушат Неговите наместници на Земята, свещениците. Това е съвсем очевидно, поне за един интелигентен атеист като мен.

Така че, малко по малко, аз започвам да ви лансирам мисълта, че Бог не е чак толкова бял, нито пък Дявола е толкова чер, т.е. че всичко, за пореден път, зависи от дозата, и ако се стигне до крайности, то това не води до нищо хубаво. Защото варварите, наистина, поне ние, не са организирани, понеже не могат да се организират, нямат в името на какво, нито пък желаят да го правят, тъй като не са убедени в тяхната единствена правота, не, те просто правят това, което и трябва да правят всички, само дето рядко го правят — живеят както си знаят, като се стремят да не пречат особено на другите (понеже другите може да им попречат на тях)! С други думи, варварите са добрите хора, те са тъкмо тези, които спазват божите заповеди, и не учат другите народи как да живеят! Понеже, както казах, те са в пред-религиозно състояние, в пред-организирано такова, те не искат да се налагат над другите, поне не повече отколкото за да оцелеят! А пък това състояние преди въвеждането на религиите е тъкмо това състояние, в което нашия или вашия или чийто и да бил Бог, е създал нещата, то трябва априори да е добро, иначе ще излезе че ние не сме последователни във вярата си в нашия Бог! Обърнете внимание на тези мои разсъждения, въпреки че те изглеждат бая йезуитски. Тоест, религиите са това, което коригира божието творение, с цел да засили дадена общност, но това е против волята на Бога, ей Богу!

Ние, варварите, имаме, господа, глави на раменете си, ние мислим, не се подчиняваме на някакви-си измислици (само и само защото са абсурдни), и по този начин ние си носим кръста защото страдаме, отделните личности на нашия народ си пречат един другиму, но пък способствуват за една добра селекция в генетично отношение! Възможно е аз да се заблуждавам донякъде, но си мисля, че ние сме много ценни именно с нашите гени, ние, варварите, сме тези, които трябва да помогнем на целия свят така, както дивите растения са нужни за да заздравят питомните, само дето някой трябва да ни ... ашладиса! Ха-ха, я! Ние може да сме абсолютно некадърни да се самоуправляваме, както показват демократичните ни години, но сме способни да селекционираме изключителни индивиди. Дори и аз самият, си мисля, че успях да се проявя като оригинален публицист и поет, именно благодарение на нашата, родна и самобитна, но все пак варварщина! (Докато преди това бях едно никакво инженерче, и после посредствен математик.) Само да не се варвареем чак толкова, че това да бърка в очите на другите народи.

Защото нека ви припомня някои исторически данни, като тръгна от преди 1 век, макар че, съдейки по История славяно-болгарская, на г-н Паисий, ние сме се срамували още отдавна от подигравките на другите народи около нас, и сме съзнавали, че не сме баш като другите. Ами има един Лайпцигски процес, нали, където нашия Гошо Димитров идва като божи дар в ръцете на фашистките управници, защото, разгеле, няма значение дали е вярно или не, но немския народ сигурно ще повярва че един бугарин е способен на всичко! Или пък те го след 25-30 години атентата срещу Папата и някакъв си наш Антонов — ами кой друг освен варварин ще вземе да стреля срещу Папата (което е съвсем немотивирано, понеже на такъв акт трябва да е способен преди всичко някой религиозен фанатик, но от друга религия)? Или пък, след още едно поколение време, и те ги нашите медици в Либия, които, разбира се, са способни да умъртвяват невинни дечица за някакви си дребни бакшиши, просто защото са варвари (и цял един народ вярва в това, защото там било имало и референдум, и народът тъкмо това и си мислел, че бугарите са виновни и то за предумишлени убийства). Но, господа, има и един още по-ранен случай, 1913 г., Между-съюзническата война, когато всичките наши съседни народи решават изведнъж, че ние сме по-лоши дори от 5- (а за тях може би 4-) вековния поробител, турците, така че се съюзяват с тях, за да се бият (на живот и смърт) с нас, горките многострадални мирни овчици! Така че толкова много примери не може да са случайни, те ясно показват, че всички други народи (само не и ние) ни смятат за злодеи и изроди, а не за хрисими и добродетелни варварчета! А пък и великите сили решават да проявят милост към нас, като ни дават Южна Добруджа (ако не греша нещо), с което потвърждават че не сме ние виновните.

Докато ние, ако не броим залитането ни в другата, нецивилизованата крайност, сме изключително положителни личности, защото предлагаме нови ... свободи на сънародниците си, свободата да се развиват такива, каквито искат (стига да оцелеят, разумява се), докато в една католическа или мюсюлманска страна, или дори при тоталитаризма, не беше така, там има явно следене на всеки. Докато, ето, аз, както споменавах, плюя най-безпощадно нашата демокрация, и никой не ми пречи в това — ами да си плюя, щом ми прави кеф! А аз защо я плюя, а? Ами заради степента на залитане, която другите народи не разбират и не могат да оценят като нова свобода, ами ни считат за изроди. Е, аз нищо няма да направя сам, но пък умът ме задължава да се опитам, поне аз да съм с чиста съвест за това което ни, и ще ни, сполетява. Това е, следва стихотворението като запушалка накрая.

Ах, варварщината ни е ... прекрасна,

готов съм в нея аз да се прехласна,

защото тя'й спонтанна бе, човече —

не ти помагат, но не ти и пречат —,

така че 'ко, дал Господ, оцелееш,

ще се на туй надсмиваш и ще пееш!

Но тъй като света не ни разбира

и ни за таз' проява сал презира,

я аз изтъквам на всеослушанье,

да коригирам наш'то, с туй, държанье!

'Ма как във туй да преуспей самин човек,

когато тук упорство'й нужно век след век?

А дотогаз светът глава ще врàти

от нас, ил' ще воюва пак, егати!

4.08. За представящите народа ни мои комшийки

Ами тук аз отново ще покажа, че съм философ по душа, като ще говоря и pro и contra моите комшийки, които се проявяват като абсолютни варвари (по-скоро -ки), постъпвайки направо враждебно спрямо един безобиден интелигент като мен, но от друга страна ще им благодаря за това, че ми дават тези блестящи примери, за нашето по-скоро детинско поведение, та нека хората по света (където аз се публикувам, защото у нас не мога, ако не реша някога да си платя) разберат, че ние правим по същество глупости и си пречим взаимно, но не сме лоши хора по характер. Само че говорейки за тях, аз имам предвид, че те са едно квартално или низово ... Народно събрание, те са една представителна извадка от нашия народ, така че са изключително показателни, това са към 35 души, които са единодушни в тяхното мнение, това не може да бъде случайно! Е, както размислих наскоро, те не са съвсем представителна извадка от народа, защото сред тях, доколкото знам, няма нито един висшист (а в страната ни висшистите трябва да са към 15 %), нито пък има турци, араби, или цигани, така че и етнически те не са представителни за страната ни, но пък тогава те представят съвсем добре простата, по-скоро селска част от нашето население, в която именно се проявява най-добре духа на българина. Плюс това нашето Народно събрание е още по-малко представително за цялата ни страна, защото там влизат само хора които се кандидатират, и са достатъчно богати и корумпирани, те не се избират случайно, така че аз ще работя с това, което имам пред себе си.

Но нека продължа. Това са предимно жени, защото въпросите са от битово естество, като събиране на пари за чистачка, за асансьор, или пък за някакви ремонти; мъжете не са от тези, които ще вземат да се занимават с такива досадни въпроси. Освен това тези булки са предимно ..., ами селянки, понеже в София, както и във всяка столица, гъмжи от селско население от околните села и от провинцията. Плюс това те са от типа на ... homo faber, т.е. работяги, главно неквалифицирани работници, които дълбоко в душата си не уважават ученото, а то дори и открито го презират. Но не забравяйте и това, че сега е демокрация, и хората колкото са по-прости, толкова за по-умни се считат (което вече го споменах); в смисъл че по-рано те не са изявявали открито пренебрежението си към ученото, комунистите не разрешаваха това, но сега е тъкмо момента за да си развяват байраците.

Към което се добавя и факта, че аз самият не общувам с никого, защото просто нямаме какво да си кажем — аз не се интересувам от футбол, нито от политика, нито от помиярестата съвременна естрада, нито от самата простотия като такава —, нито пък аз имам средства дори за елементарно общуване, понеже като перманентен безработен от идването на демокрацията аз не мога да си позволя практически нищо социално, а ако щете и човешко! Какво ли? Ами аз, поне от началото на този век, не съм купувал краве масло, мляко в бутилка или сирене, особено кашкавал, на нормални цени, не съм пил нито веднъж кафе на улицата (защото то ще ми излезе над 10 пъти по-скъпо от това, което аз си правя в къщи), аз дори и не ползувам градски транспорт, тъй като билетчетата са баснословно скъпи (както споменах, моята първоначална пенсия беше от 3 трамвайни билетчета на ден, а преди това аз имах още поне 5 пъти по-ниски доходи), и други подобни. Така че аз, съвсем очевидно, съм черната овца на “прогледалото сляпо”.

Та нека дам някои примери за разприте ми с комшийките, но имайте предвид, че те започват от преди повече от 10 години, кажи-речи откакто баща ми почина (в 2006-та), когато аз трябваше да се оправям със свои средства, каквито нямах, защото, с 2 думи, средните ми доходи са били от порядъка на 10 - 15 % от една МРЗ (но аз оцелявах, защото, според лафа, ученото си е учено). Та първо аз спрях да ползувам асансьора, въпреки че съм на 5-я етаж. Защото ми събираха пари на апартамент, а аз съм сам човек и плюс това излизам поне 5 пъти по-малко от средното! (И аз ви моля да обръщате внимание на пътите, защото това не са проценти. Мислете си, че, примерно, 3 пъти, това значи: хляба да ви е 3 пъти по-скъп, или сиренето, или транспорта, или бензина, или пък булката да иска да го правите 3 пъти по-често, и други подобни неща; или в обратната посока, че ядете 3 пъти по-малко, или пиете, или заплатата ви е 3 пъти по-ниска, в този дух.) А аз никога не съм излизал по-често от 15-тина пъти в месеца (в 2-те посоки), а в последните поне 5 години замервам това, и то излиза средно около 9-11 пъти в месец, и ако приемем че средния човек излиза едно 50 пъти /мес. (което ще рече 1.5 пъти средно дневно — изобщо не надувам сметките), това вече дава 5-тях пъти разлика; която трябва да умножите и по 2.5 защото в апартамент живеят средно толкова души, което вече прави разликата до 12 пъти! И след като аз си спрях хладилника за да икономисвам малко над ... 1о яйце средно дневно замерено за цяла година (аз го измервах с един стар електромер), или към 8 лв. /мес., или за годината 100 лв. за кръгло, то не виждам защо трябваше да плащам чуждата консумация на асансьора (защото то така излиза, че плащам харчлъците на другите)!

След това ние нямахме поне 1/2 година чистачка (защото сме разпасана команда), и тогава една булка реши да събира пари за чистачка и пак на апартамент, и след като аз ù обяснявах към 1/2 час че това значи аз да плащам поне 5 пъти повече, умножено по 3 заради хората (а тя самата беше от единственото семейство където живееха 4 души — но какво от това, всеки си тегли чергата към себе си, нали?), и това без да намесвам средно поне 5 пъти по-ниските ми доходи от средното, което вече би дало повече и от 50 пъти, тя пак не прояви желание за разбиране. Да, ама тя уж била с някакво средно юридическо образование, но не разбира от дума, и след като аз закачих една миниатюрна бележчица на таблото долу при входа, че спрямо мен упражняват ... пладнешки обир, горкото момиче уж се разплакало (което е очевидно театралничене), и веднага се намери един който да махне бележката (както после си призна, който е обикновен шофьор с комплекс за малоценност и върла омраза към мен; даже веднъж беше налетял да се бие с мене).

После преди 3 години тук се нанесе една пекана търговка-лъжкиня и първа изнудвачка (което аз проверих многократно), и то на най-горния етаж, 6-я, и веднага се самопредложи за касиер, която всички практически единодушно били избрали (аз на такива очевидни натягания не кълва, така че не бях на събранието), и тя започна да събира ужасно високи такси от всички! Какво значи ужасно високи, ли? Ами към 3 пъти по-високи от преди (поне при мен беше така), но в същото време и 2 пъти по-ниски, за някои (нейни хора)! Сега, вижте, тук не мога да разглаголствувам за това, тъй като имам написани вече над 15 писма до живущите във входа, на които никой не обръща внимание, и затова аз ги публикувам под 1 от псевдонимите си, с измислени имена, и преведени на 3-4 езика, за да може желаещите по света да разберат каква е нашата варварщина, и да ни се смеят, като видят, че ние сме инак хубави хора, но сме още глупави, недорасли. Ще спомена за нея само това, че аз първо ù написах едно предълго писмо, с надеждата че тя е заблудена за ситуацията тук, че при нас има и други бедни хора, с които се постъпва несправедливо, че трябва за всичко да се пита с някакъв лист по всички апартаменти (което тя не прави — така както и нашите политици не ни питаха дали да влизаме в НАТО), но още не бях се убедил, че тя е ненадмината изнудвачка, както и други търговци, във варварската ни страна.

Ще я нарека за тук Домка, от домоуправителка, която е таман 3 пъти по-млада от мен, но това не и попречи да ме нарече ненормален, след като видя, че не може да ме върти на пръста си, както другите! А целият номер, целта на тези събирания на пари на ангро, стана ясен (поне на мен) след 1-2 години, когато се оказа, че тя просто искала да си асфалтира отново покрива над главата, и само на нея, защото ремонти на покрива у нас се правиха 2 пъти, и вече не тече никъде (освен уж някакво прокапване при нея в банята, но тя твърди, че и за това бил извършен ремонт, който тя си била платила сама). Да, но предишните ремонти бяха от порядъка на 1а хилядарка, докато сега тя ще даде, цели 6 такива, събирани от всичките още 17 апартамента, където не капва и 1а капка. Образцова финансова операция, няма що.

А иначе моите комшийки, които би трябвало буквално да ме носят на ръце за моята дейност откакто останах без работа (далеч над 100 ebooks, на няколко езика, и стихотворни редове, които гонят 100-тарката като хиляди), и дори да ми помагат малко ако не за друго, поне заради моето упорито понасяне на демокрацията, не желаят да дадат дори и 5-6 ст. за мене! Защото аз лесно сметнах, че разликата от поне 2.0 лв. които аз плащам в повече всеки месец, и вече 3 години, с тенденцията това да бъде и доживотно, като ги разделим на 33-ма души в момента, прави по 6 ст. на човек. Като аз имам основание за това, понеже доходите ми са към 6 пъти по-малко от средното за страната, и сигурно към 20-тина пъти по-малко от неуката рекетьорка Домка. Но това е нашата демокрация — чрез нахалство, към прогрес!

А стихотворението този път чака повече от 2 години (от 4.22) да му дойде времето да го публикувам. То си има и много подходящо заглавие.

АНАТЕМА

Анàтема на моите комшии

изказвам аз пред прага на смъртта,

коит' бедняка правят на ... туршия,

дорде загуби си съвсем честта!

Простак с кола е цяла напаст божа,

добитък дет' да руча само знай.

С акъл пред тях аз сал ще се изложа,

щот' плюскане плюс секс за тях прай рай!

Затуй е тежко наш'то дередже,

народа вечно ядове бере,

и сме кат' че във сухо все дере;

щот' учено прокудихме навън,

и нямаме морал, той ни'й байгън,

и чакаме филиз, где веч' е пън!

4.09. Някои мои предложения за разумно управление

Господа, аз имам един билюк предложения, действително, в най-различни области, но за тях ще говоря в следващата година, в общи линии, и за най-важните от тях. Тук ще се спра основно на едно предложение за разумно управление, като някакво развитие на демократичния принцип, но и на тоталитарния, ако щете. Обаче и това не са всичките ми демократични предложения, защото аз имам над 10-тина моделирани демокрации, било то по съвсем научен начин, даже с компютърно моделиране на някои процеси, било то с някои комични елементи, но всичко е съвсем реализуемо, стига някога и някъде някой народ да поумнее дотолкова, че да вземе да прилага разумни модели на управление (в което аз изобщо се съмнявам). Но вижте, аз нямам намерение да повтарям под това си име всичките ми предложения, те са си направени под други имена, и ще си останат такива. Затова тук аз се стремя и да варирам названията, за да не можете лесно да се досетите за някой от псевдонимите ми. Та да започвам.

Първо ще ви убедя, че най-правилното управление на високо ниво трябва да включва 3 елемента, понеже това ще му придаде по-голяма устойчивост! Значи мислете си че това са ... крака на един стол, и ще видите, че на стол с 2 крака трудно ще седнете, а пък за 1 да не говорим, докато на 3 крака е дори по-добре отколкото на 4, това е известна геометрична истина от векове! Но и по-общо погледнато, развитието, еволюцията на някакъв процес се изразява преди всичко в разделянето му на отделни звена, или тела (това се нарича понякога дивергентно-конвергентна схема). В конкретния случай, както знаете, в редица страни има 2-камерни Парламенти, където най-често се отделя обикновения народ от висшите служители, Сенаторите, но някъде това може да е на етнически принцип, или на отделни под-държави или щати. Това да, но до 3 звена никой досега не е бил достигал, освен моя милост, обърнете внимание!

Та това, което аз предлагам, са следните звена, или Палати: на Управляващите (ПУ за кратко), на Народа (ПН), и на Избраниците или кумирите (ПИ)! Поне за първата Палата, ПУ, трябва да е ясно какви хора включва — това са ръководителите на страната, като Министри, и прочее началници на Кабинети или каквито и да било звена. Само че ясно, не значи, че вие не трябва да изобщо да мислите, а тъкмо обратното, тъй като тези хора ще бъдат професионалисти, и като така те не може да бъдат избирани от никакъв народ или други мъдри инстанции, не, те трябва да бъдат избирани измежду тях си, трябва да има някаква, да я наречем Комисия на Управниците, която да ги предлага, и най-вероятно без оглед на политически партии, т.е. това трябва да е аполитична компетентна структура! И то няма как да бъде другояче, защото при всякакви състезания журито не се избира от народа или от участниците, а от тяло, което стои над тях; аналогично и Папата не се избира от вярващите, а от най-висши служители на Църквата.

Та тези хора трябва да бъдат всякакви нужни специалисти, като: юристи, икономисти, инженери, химици, физици, лекари, агрономи, учители, PR-овци (връзки с обществеността), и прочее, според всичките възможни професии нужни в управлението на народните маси. Те ще се предлагат от тази Комисия, но трябва да минат и през някакво официално одобрение от другите 2 Палати, защото ако някой ръководител е нежелан за Народа или Избраниците (като компрометиран в предишни Кабинети, примерно), той трябва да бъде отстранен. И тези хора е редно да бъдат 100 души за кръгло и за хармония с другите Палати, но може да са и 50, или по-малко, защото най-нужните хора тук са Министрите, и още 10-тина души за разни въпроси.

Тази Палата трябва да взема общо решение по важните въпроси, като законо-проектите, например, но е редно от нея да е съставено и едно Изпълнително Бюро, което да е постоянно действуващ орган нужен за филтриране на постъпващите към нея въпроси и предложения, и за свикване на цялата Палата. С нея могат да кореспондират директно само тези от ПИ, за да не им се пречи на хората. И те ще решават всички управленчески въпроси, като назначаване на Посланици, избиране на всякакви нови органи или лица от правителствено значение. Това е в общи линии, и тази Палата е по същество диктаторски или централизиран апарат, но нейните решения, дори и понякога да влизат в сила веднага, могат да бъдат отменени в резултат на гласуване, евентуално с квалифицирано болшинство (от 2/3 от хората) в другите Палати, и ако не бъдат одобрени и от 2-те други такива, то те се отхвърлят! Така че диктаторството тук е в нужните разумни граници (освен ако не се стигне до извънредно положение).

Така, а сега да минем към Народа. Ами той трябва да бъде представителна извадка на народа, което се постига най-лесно чрез някакъв случаен избор, примерно по 2-ма души от всяка възраст от 20 години изключително (т.е. навършени), и до 70 включително (т.е. не са надминати), към момента на изборите. Мислими са, обаче, и някакви много-параметрични избори по принадлежност към различни видове подмножества (например: с висше образование, мъже, служители, и други), при което може да се цели точно удовлетворяване на нужните параметри според официалната статистика за страната, чрез итеративно нагаждане на хората (което може да става абстрахирано от конкретните лица, но да не навлизам в подробности). Тези хора може да бъдат избирани дори всяка година, чрез компютърна процедура, те трябва да бъдат 100 (но може да има и Разширена ПН от 1000 души за особено важни гласувания), и те само одобряват или обратното, т.е. прилагат право на вето, но други права нямат. Ако те имат някакви предложения или възражения, то се адресират директно до ПИ, които са един вид техни настойници и съветници. Това е накратко всичко за Народа. Той може да е формално звено, но то е нужно и успокоява хората в страната, защото това са обикновени хора като всички, без какъвто и да било филтър за изключителност (като уж подобряване на извадката).

Е, остана още само ПИ, където се провежда истинския демократичен избор, и то дори по-добър отколкото във всички страни и времена, понеже той трябва да бъде и итеративен! Това ще рече, че на 1-ва итерация всеки с право да гласува избира 5 (а ако щете и 10) души от всякакво ниво, начиная с низшето, с неговото най-близко обкръжение (баща, началник, умен познат, и прочее), но и по върховете, ако желае това, и към всеки от избраните се добавя в специално поле броя на гласуваните за него лица. Наредба на тези лица е най-просто да няма, така че те са равни. След това се прави подреден списък на избраните и се отсяват първите от 5 до 10 пъти (както се приеме) хора по-малко от общия им брой, които стават делегати за 2-ия тур, и вече си носят съответните тегла на гласувалите за тях. Всичко това става по ЕГН като уникален номер за всеки човек, който може да бъде намерен в централна база данни за страната по различни показатели, и с имената и снимка на лицата. Във всеки тур след първия се гласува само за вече избрани лица, така че броя на избраниците трябва постепенно да намалява.

Един тур спокойно може да приключи за няколко дни, но нека това да са 2 седмици. И така се продължава (в 3-4 или дори повече тура) докато се стигне до някаква бройка от порядъка на хиляда души (или няколко стотин, както покажат сметките). Тази бройка дава Разширената ПИ, от която се избират нужните пак 100 души, но след прекарани заедно от 1 до 2 седмици някъде (в някой курорт, примерно), с оглед на това да се опознаят донякъде и лично. Такива избори може да се провеждат и през 2 години, защото те не са свързани с фиксиран срок, и сега Интернета предлага идеални възможности за това. Но нека подчертая изрично, че тези хора са инициатори на промени или нужни действия, те казват какво трябва да се прави, върху какво да работят тези от ПУ, те са и настойници на хората от ПН, те се предполага че изразяват някакъв общоприет за момента морал, те са, иначе казано, стратези на страната, но не и тактици, те самите не вземат решения и не издават нареждания! Тоест те пак както Народа само одобряват или не дадени решения, но вече не като Сульо и Пульо, а като законни представители на народа, като негов елит (ако ще там да влизат и футболисти или ... порно-звезди)! Това може да изглежда доста странно, но тогава си мислете, че те са някакъв Надзорен Съвет, който да контролира (но без да наказва или коригира) работата на ПУ.

Ами това е в общи линии, и нека на края да ви обърна вниманието и на един паралел с древната ... индийска религия, където има 3 божества: Брама, Вишну, и Шива, чиито имена, както се оказва, се обясняват много добре именно на български език (и дори и това мисля че само аз го твърдя)! Ами Брама е бога който е накарал всичко да започне да ... бръмчи, той е създал света; после Вишну е този който ... върши всичко (или вършее), поддържа нещата; а Шива е този който ... ни шиба с някоя тояга, ако направим грешки, т.е. който наказва! В случая на моето предложение за разумно управление Брама е ПИ, Вишну е ПУ, а Шива е ПН, защото народа винаги наказва всички, и най-вече себе си! Това е, като пак има едно квинтесентно стихотворение с основните мои идеи написано също сега.

Три с`или, тов`а е планарност,

умелост, народ, елитарност,

устойчива парламентарност!

Професионална управа,

предлагана с визия здрава,

що тактиката да задава!

Народ, равномерно представен,

сал да оценява поставен,

със вето, но инак безправен!

Избраници или кумири,

където моралност се дири,

стратези, но не командири!

Та ето го триумвирата,

койт' да управлява страната,

где всеки'й със свойта позлата!

4.10. Белогледа рекапитулация на тъпата демокрация

Ами то е естествено, че в последната глава трябва да сумирам някак-си нещата казани през тази година посветена на пущината демокрация, която не се прилага никъде другаде, но щом народа толкова иска да бъде лъган, то разгеле, дошло време да я използуваме. Но аз не съм черногледец, а съм по-скоро белоглед, защото си имам един ... тик, падам си диалектик! Тоест аз търся във всичко някаква среда, баланс, компромис (което ще рече common-общ промысел, което на руски значи поминък, нещо обещаващо), и поради това плюя всяко управление, но и се подчинявам на всяко, защото, както казах, дори и движение в грешна посока може да бъде за предпочитане пред вътрешен тремор. Защото демокрацията е хубав биберон, когато имаме насреща си едно бебе, но е добре и да ù се помага малко, което аз се опитвам да правя с моите предложения, или по-специално за 3-те сили в управлението.

Иначе спокойно се оказва, че демокрацията опропасти нашия народ (но не успява чак да опропасти силни и организирани народи), тъй като, ето, у нас вече (може би от 10 и повече години) се плащат някакви суми за Интеграция, парични помощи на бедни, по една или друга причина, хорица, които са изключени от обществото, ergo здравия разум изисква те да се интегрират. Да де, но по-рано ние си бяхме интегрирани, по-рано имаше Комитет по цените, управниците мислеха за общността на народа ни, а сега той се разслои и аз, примерно, съм дезинтегриран от народа от 30 и повече години (след като не мога да си позволя да пия едно кафе на улицата — защото много съм учил, обърнете внимание на причината). А аз и сега съм дезинтегриран, защото моите един билюк книги остават скрити от народа ни, понеже у нас аз трябва да си плащам за всичко, а моите доходи чак сега гонят половината от МРЗ, а преди това десетилетия наред бяха доста под дори 1/4 от нея. Мислимо ли е това в една нормална страна, искам да кажа в някаква морална или религиозна, или тоталитарна? Което ми напомня да лепна тук първото за тази глава стихче, написано за целта.

ДЕМОКРАЦИЯТА Е ... ЕШАФОД

Ах, демокрацията'й ... ешафод,

за неединен, като нас, народ!

Щот' вместо да се кефиме интимно,

се ние вечно хапиме взаимно,

ала не можем да дадем приплод!

Което ние не можем и не можем, да дадем приплода, и то тъкмо откакто дойде тази пущина! Ама по-рано можехме. А сега хем хората бягат навън след като се изучат, хем у нас идват араби и турци, хем жените-еманципатки вече не искат да раждат, но това е положението; даже моите комшийки, както споменах, ме считат единодушно за ненормален, понеже не искам да плащам техните разходи (което е и институционална обида на БАН, в крайна сметка)! Така че спокойно може да се каже, че ако някъде демокрацията работи, то това е за сметка на страните, където тя лошо работи, или пък съвсем не работи, както при нас (след като толкова често имаме служебни правителства)! При нас само се правят кръпки, но нямаме обща визия за нищо (и, примерно, таксите за посещение на лекар бяха надхвърлили 5 лева, и това само на първия лекар при когото отидеш, а нормално се ходеше на 3 места, с разните изследвания, а сега за пенсионери те уж били само 1 лев, но аз пак не смея да отида на очен лекар, защото ще ми предпишат лекарства поне за 50 лева, и като така си ослепявам, но кой ме е карал да уча толкова много, и защо не съм забягнал и аз навън когато все още можех?).

Но ако си мислите, че аз започвам малко да почерням взора си, то това не е така, защото, както наскоро споменах, аз съм диалектик, и знам че ако у нас е зле, то навън е доста по-добре (едно 5 пъти като средно, което значи, да речем, от 3 до 10 пъти по-добре), и по този начин хората се спасяват, интелигенцията ни се запазва, младата де, и съответно гена ни няма да изчезне! Според моите прогнози към средата на този век у нас ще има етнически българи само към 1 млн., при общо жители за страната към 4 млн., но навън те ще са поне 5 млн. (така че нас дори и ... с атомна бомба, не дал Господ, няма да могат да ни унищожат), което е явна заслуга на демокрацията, докато комунистите не мислеха за света, не, те мислеха само за страната ни, и за общото дело на комунизма навсякъде. Така че, ето, има и хубави моменти, и аз съм, ако не оптимист, то поне реалист. Освен това то и няма как ние да сме по-добре, а една Германия или Франция да са по-зле, нали? На нас ни липсват добри управници и сплотеност на народа, но за сметка на това нашата мила варварщина е нова свобода, у нас човек може да живее по-свободно отколкото в току-що указаните страни. И като така ние можем да чакаме световния капитализъм да се подобри. Което той ще трябва да направи, of course, в името на по-добрата ... експлоатация, мислим си язека!

В смисъл, че всеки, разбира се, иска да бъде експлоатиран (дори повече от това да бъде лъган, може би), да има работа, тя да е не само добре заплатена, но и интересна, да му дава възможност да се развива, да показва нещо ново от себе си (примерно, аз никога по-рано не съм предполагал че в мен се е криел един, ако не много добър, то поне твърде обилен поет). Така че, рано или късно, експлоататорите ще започнат и да ни хранят и да ни обличат, и да ни обучават, и какво ли не, за да може да избират по-добрите работници при тях. Защото изобилието, то е за тялото, но не е за душата, а дори една гадинка си има своята душа, така че в редица случаи тя ще предпочете да живее по-скромно, но да е щастлива. Но дотогава ние ще продължаваме, и то в световен мащаб, да си бъдем тъпички, което аз третирам в следващото поетично вмъкване.

АКО БЯХМЕ РАЗУМНИ

'Ко бяхме ний разумни същества

то щяхме да живеем кат' милорди;

край нас щеш' да царува красота

и да звучат божествени акорди!

Но ние тънем вечно в суета,

и сме от нея именно тъй горди,

че пропагираме я по света,

и удряме взаимно наш'те морди,

и ни беда сполита след беда!

Ех, господа, всичко е заплетено на този свят, и ако имаме по-голяма свобода започваме сами да си пречим чрез нея, или ако живеем в по-голямо охолство, започваме и да презираме това охолство, искаме да отречем парата чрез парата, или локален ред можем да постигнем най-лесно ако цари глобален безпорядък или хаос (който да ни позволява да се организираме), докато ако има глобален ред (както, общо взето, беше при тоталитаризма), то той изисква някакъв локален хаос (за да не се отчаеме и изродим от прекалената си целеустременост), или ако има крайна цел, то като я постигнем трябва да престанем да съществуваме, да се само-анихилираме, докато ако такава няма, то можем винаги да си измисляме нови безсмислени, или суетни цели, и други подобни разсъждения. Е, ако това ви се е сторило много сложно, то ето ви нещо по-простичко, за самата суета. Та нашата слав-а дума идва от засмукването (сосать на рус.), което е сродно с духането (д`ует на рус.), а това е и лат-ото виждане, където vanita или vain е духането на Wind-а, от който се пазим чрез ... прозорци-windows. Тоест суетата е вятър (и мъгла), но вятъра, в умерена доза ни разхлажда, оживява, той е нужен.

Но да се ориентирам към приключване. Някаква демокрация, или изразяване на волята на народа, винаги е съществувала, но като идея, като един от цветовете на обществената палитра, обаче това не бива да се абсолютизира и да ни обезличава, защото иначе се оказва, че тя вместо да ни помага, ни пречи (както и става у нас)! В този смисъл е редно да се цитира великата мисъл на Оскар- ... Дивако (Wilde), че: Демокрацията е ... малтретиране на хората, от хората, в името на хората! Само дето конкретната дума, която той използува е bludgeoning, но bludgeon значи тояга, нещо за налагане. Ама то трябва да е ясно, че такова егоистично (че и злобно) същество като човека, ще използува всички възможни начини да заграби нещо към себе си, за което демокрацията предлага не по-малко възможности от тоталитаризма. Затова аз искам да я социализирам, доколкото може, понеже изпитвам на гърба си нейните удари (на народа върху, в случая, интелигенцията).

И последната подтема на която ще се спра е въпроса за заобикалянето на трудностите така както можем, и дори така както е най-живописно. Тоест аз имам предвид специално думата меандър, която е латинска, и наред с някакво търкане на дър- има и нещо мило в това меа-, което значи мой; или пък това е някакво смилане на почвата. Както и да е, меандрите обикновено са много живописни, и нашето криволичене в живота напомня реките, ние се движим като тях и заобикаляме трудностите, понеже не можем да си прокараме път през тях, така че после се оказва, че със задружни усилия ние, сигурно, бихме могли да си спестим сумата неприятности и заобикалки, което и се опитваме винаги да направим, но в последствие. В този смисъл ние само си удължаваме пътя, но това е безцелния живот и суетата, номера е в това пътя да се вие, и ние да оставяме нашите следи (или кости) по него. Е, с това вече свърших и тази година, следва финалното стихче.

ДЕМОКРАТИЧЕН ... ПЪКЪЛ

Живеем ний в демократичен ... пъкъл,

но не усещаме от туй ни бъкел!

Харесва ни възможната измама,

и туй, че си я ... псуваме на мама!

И правим сал меандри живописни,

в коит' са нашите животи впис'ни.

КРАЙ  НА  ЧЕТВЪРТА  ГОДИНА