Л Ю Б О П И Т Н И М А Н И Ф Е С Т И (ПОЛИТИСТИКА — Част Втора) Христо МИРСКИ,       София,  2000,  2007      [ Тъй като това е цяла книга, то идеята за корицата (разгъната) е следната: в лявата половина, която идва отзад, в долната ù част, се вижда земното кълбо с континентите, около което има малък пръстен по екватора (като на Сатурн), от който някъде в долната част излиза разширяваща се ивица достигаща 2-3 см в мястото на сгъвката на корицата, а после в предната (долна) част на листа тази ивица се разширява още, като в десния край достига ширина около 10 см; в тази ивица вече се вижда хорска тълпа (на някаква манифестация) на сив фон, които носят плакати с по три главни букви, на всеки от които, почвайки от десния (и преден) по-широк край, се чете следното: "ДДД", "ЗЗЗ", "ККК", "ННН", "ППП"(може би и "РРР"); фона на корицата е неутрален (небесно син, да речем), и в дясната (предната) част има място: отгоре — за заглавието и автора, а отдолу (под ивицата) — за издателството (и каквото още потрябва). ]       СЪДЪРЖАНИЕ      В първа част:      Предговор      Манифест на ДДД      Приложение към ДДД      Манифест на ЕЕЕ      Манифест на ЗЗЗ      Приложение към ЗЗЗ      Манифест на ИИИ      Манифест на ККК      Манифест на ННН      Във втора част:      Манифест на ППП      Приложение към ППП      Манифест на РРР      Приложение към РРР      Манифест на ССС      Манифест на ТТТ      Манифест на ФФФ      Манифест на ЦЦЦ      Приложение към ЦЦЦ      Следговор      Добавка: УРА, възможно ли е? МАНИФЕСТ НА ППП (ПАРТИЯ НА ПОСТОЯННАТА ПРОМЯНА)      Историята на всички общества е история на замяна на една управляваща партия с друга! Партиите са съществували от дълбока древност, още от преди появата на демокрацията в Древна Гърция, когато просто се решава да бъде използуван по някакъв начин този социален феномен. Коренът на днешната дума е латинското part, което значи страна, група (хора), част (от народа), която мисли и действува по различен от другите начин, изхождайки от своите (пристрастни) интереси, и в стремежа си да защити своите хора се бори за власт и място в управлението на страната. Партиите са необходими при демокрацията, а дори и през периодите на диктатура освен управляващата партия пак съществуват други (най-често нелегални) партии или различни фракции (т.е. партии в партиите). Партии винаги ще има, или поне дотогава, докато не бъде намерена най-добрата партия! Самият факт, че те съществуват вече хилядолетия, обаче, говори, че досега такава партия и не се е появявала!      И наистина, ако най-добра партия съществуваше, то за толкова време тя щеше поне веднъж да вземе властта и след това никога вече нямаше да я изпусне, защото (по дефиниция) тя е най-добрата и способна (а ако може лесно да изпусне властта, то, значи, не е чак толкова способна). Най-близко до истината стояха тоталитарните партии, които като най-добри отричаха всички останали (защото никой не търси по-лошото, след като най-доброто вече е на лице), но и те се изложиха, защото те бяха най-добри само съгласно техните виждания, а на практика им липсваше преди всичко възможността за постоянна промяна, както ще видим по-късно. Важното за нас засега е да констатираме, че най-добра партия просто не съществува! Това, което съществува, и може да се постигне за един, макар и тънък като косъм по сравнение с човешката история, период от време е някаква що-годе добра партия за момента, тъй като: panta rei (или всичко тече), така че народа постоянно мени вижданията си по редица въпроси. И както най-често се случва, липсата на качество се компенсира с излишък от количеството — нещо което лежи в основата на плурализма! В този смисъл традиционната демокрация дава някакво решение, но то съвсем не е това, което бихме искали да имаме; то е по-добре от нищо, но далеч не е най-доброто решение. 1. Идеалното решение      Нека след това встъпление се опитаме да видим първо как трябва да изглежда идеалното решение, ако то съществува. Идеалната партия би трябвало да представлява възможно най-широките народни маси, а не само някаква тясна прослойка; тя не би трябвало да има свои партийни интереси различни от тези на населението, което я е избрало (борба за власт и лично облагодетелстване, например); би трябвало да зачита всички чужди мнения (на опозицията) и да се стреми да търси приемливо решение за всички страни, нещо, което е основно демократично изискване (само дето не се реализира на практика); да дава еднакъв шанс за всеки, който пожелае да влезе в нея и да заема ръководни постове без да ползува каквито и да било привилегии; да може бързо и безкризисно да се променя щом обстоятелствата го налагат, т.е. да съдържа нужната промяна в себе си, а не да чака, някой да я победи за да се реформира; да поддържа, обаче, известна приемственост, а не така да се изменя, че никой да не може да я познае; да увлича масите, защото на тях им е интересно да членуват или да ù симпатизират, не защото някой ги задължава; и най-сетне, да предоставя емоции и зрелища на народа. Тази партия трябва буквално да живее както всичко живо на този свят, като всяко нейно ново поколение трябва умело да балансира между отрицанието на старото и изискванията на новото! Та, ако такава партия съществува, тя просто ще бъде единствената и вечно усъвършенствуваща се Партия (с главна буква, разбира се), която напълно ще заслужава названието: Партия на Постоянната Промяна (ППП).      Такава Партия, разбира се, не би могла да съществува без своята Опозиция (също с главна буква), защото ако Партията е една, още повече трябва и Опозицията да е единна и съвършена, т.е. също: да представлява най-широките народни слоеве; да няма в нея партийни ежби и интереси; ако Партията е конструктивния елемент в управлението, то Опозицията да е деструктивния елемент или вечната "контра" на всичко, което изхожда от Партията; също да дава еднакъв шанс на всеки, който пожелае да участвува в нея и да прави опозиционна кариера; да бъде адаптивна (както Партията) към новите условия, но при нужната приемственост; да обединява и увлича всички опозиционери и критикари. С една дума: каквато е Партията, такава да е и Опозицията, само че като нейно отрицание! Новото поколение на Опозицията трябва да се формира по аналогичен начин на новото поколение на Партията, иначе няма да има равностойна борба, няма да има диалектическо развитие, няма да има постоянна промяна и усъвършенствуване!      И, разбира се, не може да съществува Партия и Опозиция без да има Народ със своя свещен глас и право на избор, т.е. всички, които могат да бъдат гласоподаватели (например, навършили 18 години), но които при това не принадлежат, нито към Партията, нито към Опозицията, защото както не бива някой да е едновременно член на две партии, така не може някой, хем да е член на една партия, хем да не е. В този смисъл нашето понятие "Народ", се състои само от тези граждани, които не участвуват активно в политическия живот (обаче техните интереси са представени, макар и по различен начин, както от Партията, така и от Опозицията).      Основополагащ елемент в нашата програма е истинската демокрация, т.е. възможността на всеки да членува: ако желае — в Партията, ако желае — в Опозицията, ако ли не — да е просто от Народа (т.е. да не е член на никоя партия), и да бъде такъв какъвто той сам пожелае, стига да има и малко късмет, разбира се. Ако човек е универсално развито и съвършенно животно, то той трябва да може да сменя своята активност във времето; ако някой е годен за Партията, той е еднакво годен и за Опозицията, или като представител на Народа. Нещо повече, както Партията, така и Опозицията, като универсални партии за максимално широк кръг хора, трябва да бъдат представителни извадки от населението на страната, т.е. да представят интересите на всички слоеве от него! Само тогава нашата Партия ще бъде идеалното решение, недостигнато още в никой от съществуващите Парламенти, ще бъде вечната и неунищожима Партия на Постоянната Промяна. Но възможно ли е такова решение? Ние твърдим, че това е възможно и то е просто както всичко гениално. 2. Етапи на развитие на ППП      Тъй като Партията на Постоянната Промяна е от съвсем нов тип тя минава циклично през два отделни етапа в своето непрестано обновление и това са етапите на: формиране и балотиране. Ще ги разгледаме подробно:      а) На етапа на формиране на ППП всеки гражданин трябва да определи своята принадлежност към новото поколение на Партията, Опозицията, или Народа по един свободен и демократичен начин — с лично участие и малко късмет. С оглед на по-интересното и зрелищно протичане на този предварителен избор, а и за да се избягнат всякакви условия за фалшифициране и манипулиране на масите, на избор ще подлежат едни междинни числа, които по-късно ще бъдат привързвани към конкретни значения! Преди да поясним точната процедура нека първо разширим възможните алтернативи до пет, а именно: П за Партията, О за Опозицията, Н за народа, С за тези, които запазват стария си избор (от предишното гласуване), и Д за тези, които отиват на друго (второ) гласуване. Нормално е да се приеме, че при най-първото гласуване варианта С ще се трактува като Н, както и че при втория тур избралите Д ще трябва да се добавят към Н, тъй като ние спираме избора до тук (без, обаче, да има каквито и да било проблеми да се прилагат и три и повече тура по същата схема).      При това положение всеки, който има право да гласува, трябва в течение на един месец да мине през местния Съвет и да си избере едно число от 1 до 5 включително, което представлява неговия избор за принадлежност, като това бъде отразено в централизирана база данни за страната привързвайки ЕГН-то към избора му, и лицето получи съответната квитанция. Тези, които по една или друга причина не са направили своя избор в указания срок, получават автоматично числото нула, което после се интерпретира като Н. След това този избор за принадлежност се отразява публично чрез списъци по познатия начин като за всяко лице се записват: ЕГН, имена, адрес, сегашен избор (от 0 до 5) и стар избор (само П, О или Н). До две седмици след това, в най-тържествена обстановка, се провежда официално дешифриране на гласовете, като лично Президента, например, тегли жребий за всяко от петте числа. За посочилите числото, което се оказва, че е Д (втори тур), се провежда още едно гласуване, този път в следващите две седмици, като през това време лицата, които желаят, могат да променят своя избор, след което числата отново се дешифрират.      Както виждате има достатъчно време (цял месец) за провеждане на избора, а не само един ден, и няма никаква опасност от изопачаване на гласовете на избирателите, защото просто не се знае предварително кое число какво ще означава. Това, действително, е идеалната защита и сега тя става реалност! И обърнете внимание на факта, че при тези избори за принадлежност изобщо няма губещи, защото не само Партията, но и Опозицията участват в управлението на страната, че и обикновения Народ също (както ще видим по-късно), защото изборите не свършват до тук.      Без да отегчаваме читателите с прецизни изчисления (изложени в Приложението) ще отбележим, че, тъй като вероятностите за всяко от петте числа са равни (не се знае кое число какво означава, за да има предпочитания), и във връзка с второто гласуване и стария избор, се оказва, че при 100% гласували (което не е реална ситуация) по около 31% се падат на П и на О, а останалите на Н, докато при една реална цифра от 85% гласували, в Партията и Опозицията ще членуват точно по 1/4 от населението, а за Народа остава половината. Важен показател е и приемствеността в редиците на Партията (респ. Опозицията), която се оказва почти половината (48% при 100% гласували и 40% при 85% гласували).      б) На етапа на балотиране в ръководните органи трябва от вече сформираните Партия и Опозиция да се избере една представителна извадка, която да запълни така наречените Партиен Парламент (ПП) и Опозиционен Парламент (ОП). Най-добра представителност, разбира се, може да се получи само по някакъв случаен начин, при който всички народни групи и прослойки да вземат равномерно участие, иначе неминуемо ще възникне някакво изкривяване, както е във всички съвременни Парламенти, където свещения vox populi е просто заменен с "гласа партиен". Възлово положение при разбиране концепцията на ППП е тезата, че политика не е професионалист, защото от него не се изисква задължително, нито висше, нито полувисше, нито средно специално политическо образование, нито дори е необходимо той да знае "четмо и писмо" (не че това пречи, разбира се). Нещо повече, ако това не беше така (т.е. ако имаше образователен ценз), то изборите не биха били достатъчно демократични, защото определен кръг хора от народа щяха да бъдат изключени от заемане на изборни длъжности.      Това схващане има дълбоки демократични корени и още от Древна Гърция се е дискутирало по въпроса, че никой (освен Боговете, може би) не знае кое е добро и кое е лошо, и че това е нещо, което, нито може да се научи, нито пък има еднозначен отговор. От висотата на изминалите от тогава 25 века можем да придадем по-съвременно звучене на това твърдение, като го преформулираме така: не съществува алгоритъм, който да отличи доброто от злото без участието на човека! И слава Богу, казваме ние от ППП, защото ако такъв алгоритъм съществуваше, то тогава човека просто би бил елиминиран от всяка управляваща структура, като най-ненадеждния ù елемент! Така че членовете на Партията и Опозицията трябва да бъдат само хора от народа, необходими за да утвърждават законите, като прилагат своите критерии за добро или лошо в дадения исторически момент (а не за да ги създават или анализират задълбочено, което е работа на професионалистите — съответните Комисии към Парламентите).      По отношение на бройката ние предлагаме Партийния и Опозиционния Парламенти да се състоят от по 100 (сто) души, като по 1/4 от тях, избирани чрез жребий, да остават и в следващия Парламент за да предадат своя опит в работата на новите членове, така че на етапа на балотиране трябва да бъдат избирани само по 75 нови Представители. Съгласно приблизителни изчисления за страната ни, при около 6 млн. гласоподаватели и при около 25% от тях членове на Партията /Опозицията (което се получава при 85% участие в изборите), трябва да бъдат избрани 75 души измежду 1,5 млн. Тук ние предлагаме един естествен и аналогичен на изборите за формиране вариант, а именно: в течение пак на един месец всеки, който вече принадлежи към една от двете управляващи сили трябва да заяви в местния Съвет едно число от 1 до 9,999 (0-та се резервира за тези, които по различни причини не направят своя избор) и да получи съответната квитанция. След това, отново в тържествена обстановка, Председателите на ПП и ОП изтеглят по едно число от 0000 до 9999 (например като се теглят последователно, или едновременно, цифрите му) и още две допълнителни, като по този начин се определят с излишък съответните парламентарни пулове. При равномерно разпределение на числата трябва да имаме за нашата страна към 150 души избрани с основното число, т.е. двукратен запас, но за всеки случай се теглят и допълнителните числа, защото може да се случи много от хората да не желаят да избират някой номер (например 0013).      След набавяне на поне двукратен запас в пуловете (ако се наложи може да се теглят още допълнителни числа — това се разбира веднага, тъй като предварително е известен избора на всеки и по колко души има за всяко число) се провежда отсяване и подреждане на кандидатите, което става също по един атрактивен начин: в две сфери се поставят еднакъв брой номерца, равен на броя на хората, като за едната има предварително подготвен и оповестен списък на кандидатите подредени по ЕГН (или пък имена), а номерата на втората дават поредния номер на кандидатите в новите формации, като всички номера над 75 са текущи резерви за допълване, каквито резерви съществуват и в обичайните Парламенти. Така се прави връзката между кандидата и мястото в Парламента, като е важно да се отбележи, че изтеглените номера не се връщат обратно в сферите.      Когато за дадено число на избора се случат твърде много кандидати (т.е. повече от 80-90, колкото е реалната нужда с малък запас, но в средния случай те са двойно повече, а особено ако случайно се падне числото 0000 на негласувалите) и техните номера запълват плътно сферата, то те първо се разбиват на подгрупи (да кажем по 50), съгласно някаква наредба, после за подгрупите се тегли жребий за наредбата им, след това във всяка от тях се извършва теглене по указания начин с двете сфери, и накрая се прави смесване на подгрупите. Тъй като не е правилно наредбата на подгрупите да се интерпретира и като наредба за обикновено долепване на списъците (защото тогава след първите две подгрупи няма да има изобщо нужда от теглене и те ще бъдат дискриминирани), то подгрупите се обхождат (в установения вече ред), като се взема първия човек от всяка от тях, после втория, и т.н. до края. Такова теглене се извършва и за всяко от допълнителните числа (ако все още нямаме двукратен запас) и след това подредения списък се долепва към този за предишните числа за да се получи окончателния списък.      Ясно е, че това важи и за двата Парламента; а е добре да има и някаква процедура за отказване от участие в управлението, ако някой пожелае, като при това той получава всеки месец, докато трае мандата на Парламентите, по половината от полагаемата му се заплата, а на негово място влиза следващата по списъка резерва. Няма никакви крупни разходи от държавния бюджет, осъществяват се гарантирано честни и свободни избори (невъзможност за фалшификации), налице са емоции за народа, и най-важното — членовете и на двата Парламента са наистина представителни извадки на народа, което е един триумф на демокрацията!      в) Както показва опита на всички съвременни демокрации, обаче, не може да има някаква реална демокрация без консолидиращата роля на Президентската институция, и тъй като ППП налага редица нововъведения в процедурата на избора е необходимо да разясним и този въпрос. Правилно е Президента да не бъде, нито от Партията, нито от Опозицията, и, следователно, той трябва да се избира от Народа чрез пряк избор и при наличието на шанс за всеки, по аналогичен начин на избора за балотиране в Парламентите. Тъй като дори за нашата малка страна един пул от около 3 млн. души е доста голям, ние предлагаме неговото първоначално намаление чрез избиране на Президентска зодия като Председателя на ПП изтегля официално едно от 12 номерца. При това положение ще останат около 250,000 души кандидати за Президент, всеки от които трябва по познатия вече начин в едномесечен срок да заяви своя избор на едно число между 1 и 99,999 (този път), като нулата пак се резервира за негласувалите. След това се провежда аналогично теглене на едно печелившо число (от 00000 до 99999) и две допълнителни, и после става отсяването или подреждането на кандидатите, като втория човек в крайния списък става Вицепрезидент.      Така избраният Президент (Вицепрезидент) аналогично трябва да има възможността да се откаже, ако желае (срещу половината от заплатата си), и тогава се избира следващия по ред. Обърнете внимание, че отново Президента не е професионалист (не съществува Академия за Президенти, нали?), а човек от Народа, който просто има повече късмет от другите, но какво друго освен късмет трябва на един народ при демократичното управление? 3. Функциониране на новите институции      Дейността на новите институции е до голяма степен аналогична на тази на досегашните им аналози, само дето тя е по-съвършена, защото всеки прави точно това, което трябва, а именно: Партийния Парламент утвърждава законите, Опозиционния Парламент ги отхвърля (ако може), а Президента командува и представя страната. Самата разработка на законите се извършва от професионалисти юристи и специалисти от областта, за която се отнася въпросния законопроект. Заданието (закона за разработка или изменение) се поставя от Партийния Парламент, и след изготвяне на работния вариант на закона той се представя първо в Опозиционния Парламент и на Президента за критични забележки, а после в Партийния Парламент за утвърждаване (и конструктивни корекции), след което отново се връща на професионалистите със забележките на Партийния Парламент за евентуална доработка. Тази процедура се повтаря до два пъти, като и Президента от своя страна може да върне закона още веднъж, но решаващата дума принадлежи на ПП, разбира се.      Всеки от Парламентите може да взема под внимание и мненията на своите избиратели, посредством съответни звена (Комисии по общественото мнение), като и Народа също може да участвува в евентуални обсъждания и да дава отзиви на която от страните пожелае. При това положение добре познатите от сегашните ни Парламенти ситуации на "орел, рак и щука", образно казано, ще бъдат просто изключени и, най-малкото, понеже противниците няма да са в една зала, ще се критикуват само разискваните закони и изразените мнения, а не личностите, които са ги изразили! Това е особено важно, защото целта на демократичното управление и законодателство е да се разбере и превъплъти законово не личностната изява а най-актуалната в момента идея.      Доколкото между Парламентите и Президента може понякога да възникнат противоречия те ще се разрешават както следва:      а) Президентът може да разпуска двата Парламента само едновременно, като това става: или еднократно за срок до 7 поредни дни; или многократно до 30 дни в рамките на последните 6 месеца, но пак за не повече от 7 поредни дни и с прекъсване от не по-малко от една седмица; или постоянно, но след като е изчерпал всички временни възможности, в който случай той има задължението до два месеца да проведе нови избори (като ако в момента на решението не е изминало половината от времето на новите поколения на Партията /Опозицията, то се провежда само балотиране, а иначе и формиране).      б) ПП и ОП от своя страна могат да освободят Президента от неговата длъжност само постоянно и при едновременно решение прието с поне 2/3 болшинство във всеки от тях, като неговото място се заема от Вицепрезидента, а мястото на последния от първата президентска резерва; при това те имат също и правото да насрочат в едномесечен срок нови избори за Президент /Вицепрезидент от съществуващия Народ, но могат да сменят зодията му, като решение за това се взема при същото условие за едновременност и квалифицирано мнозинство.      За да не се стигне до такива крайни решения в един и същи момент, и да се запази върховната власт на Парламентите, то тяхното решение ще влиза в действие веднага, а решението на Президента, в случай на постоянно разпускане на Парламентите, трябва да бъде отново потвърдено лично от него не по-рано от 7 и не по-късно от 14 дни (ако още е на поста си). 4. Плюсове на нашето предложение      Накрая нека се спрем на някои важни предимства на ППП и структурата на обществено управление, която тя налага, освен вече указаните честни, демократични, зрелищни, функционални, и евтини избори, при наличие и на приемственост и на обновяване на Партията, Опозицията, и Народа във всеки цикъл, а именно:      а) Много важно особеност е отсъствието на общонародни избори за местни и съдебни органи на властта, тъй като те са административни или изпълнителни и изискват нужната доза професионализъм, следователно при тях изобщо няма място за политически пристрастия! Местните органи на властта ще се назначават от Президента на йерархичен (а не демократичен) принцип, на базата на някакъв конкурс, като всеки местен ръководител избира и назначава своите подчинени по аналогичен начин. Представителите на Народа (групирани по зодии, например), могат да искат замяна на някои местни ръководители, но тези въпроси ще се решават в административната йерархия. Назначаването на съдебните органи ще става също без общонародни избори, но по съвсем демократичен начин, като предложенията се правят от самите съдебни органи, някои личности се отхвърлят от ОП, и накрая приемането става от ПП, а тъй като Парламентите са представителни извадки от населението, то те представляват неговото мнение достатъчно добре, за да няма нужда от преки избори.      б) Доколкото е вярна народната поговорка, че скромността краси човека, доколкова няма нито един "красив" политик при класическите форми на демокрация, защото ако един политик е скромен, то той няма да се кандидатира! Единствено при ППП за пръв път се дава възможност да бъдат избирани дори скромните политици, защото не те се кандидатират, а шанса и късмета ги избират. Даже да имаше само един способен политик в страната, то той може да бъде избран в ПП, ОП, или пък да стане Президент, докато при никоя демокрация в света един политик не може да вземе властта, ако зад него не стои: я политическа, я икономическа, я тираническа, я националистическа, я някоя друга власт.      Основното предимство на ППП, обаче, е нейната разумност, така че ако някога един народ започне да разсъждава и по отношение на политиката, той неминуемо трябва да стигне до необходимостта от Партията на Постоянната Промяна — идеалното решение на политическия феномен, като наука за това как човек да се пребори, не само със своите грешки, дори не и с грешките на другите около него, още повече на стоящите най-отгоре, ами с тези грешки, които хората още не се проявили, може би защото още не им е дошло времето.      ППП не само се стреми към идеалното равновесие между "трите кита" на демократичното общество — Партията, Опозицията и Народа — но и прави този идеал съвсем реален!      Чрез Партията на Постоянната Промяна към най-добрата, вечна, и нерушима демокрация!      Към непрестанно обновление посредством Партията на Постоянната Промяна! ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ППП      Това Приложение съдържа математическия модел на гласуването за формиране на Партията и Опозицията. То има разяснителен характер и не оказва принципно влияние върху изложените в Манифеста идеи, като при желание за законови промени (които, естествено, трябва да се отразят в избирателния закон) позволява лесно изследване на влиянието им върху предварителния избор.      Нека първо въведем някои означения, като използваме, както е прието в математиката, латински букви, а именно: p да означава часта, принадлежаща към Партията (от Party), o (от Opposition) — на Опозицията, f (от Folk) — на Народа и v — часта на гласувалите (voted), като тези части са отношение на съответната бройка хора към всички, които имат право да гласуват (а не към гласувалите), т.е. към A (от all). Така например за Партийните членове (P на брой) ще получим, че p=P/A. Ясно е, че процента се получава като умножим частта по 100. Освен това, тъй като всеки тур е свързан с предишния (но различен от него), ще използуваме и долен индекс за поредния тур (i в общия случай), а на частта на гласувалите в следващия тур ще сложим "прим" на v-то. Доколкото вероятностите за всеки от петте варианта (П, О, Н, С и Д) са еднакви то те са равни по на 20% = 0.2 (но ако желаем да моделираме различни вероятности трябва да избираме измежду повече числа, например: 10 за точност до 10% = 1/10, или 20 за точност до 5% = 1/20, и в последния случай, ако за Партията приемем вероятност 15%, това ще рече, че принадлежността към нея ще се определя от 3 числа).      При тези уговорки ще получим, че частта от Партийните членове, които ще се дойдат от гласувалите направо с П ще бъде 0.2*vi, а тази, на избралите С съответно 0.2*vi*pi-1, и аналогично за Д (които отиват на втори тур) 0.2*vi*(0.2*vi'+0.2*vi'*pi-1) , или сумирано:      pi = 0.2*vi + 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi(0.2*vi' + 0.2*vi'*pi-1) =         = vi (0.2 + 0.22*vi'+0.2*pi-1+0.22*vi'*pi-1) =        = vi ( 0.2(1+0.2vi')+ 0.2pi-1(1+0.2vi') ) = 0.2vi (1+0.2vi') (1+pi-1)     (1) като, разбира се, също е значението и на частта на гласувалите за Опозизията, т.е. oi = pi, а частта на Народа е fi = (1-2pi).      В частен случай, ако vi = vi' = 1 ще имаме      pi = 0.2*1.2*(1+pi-1) = 0.24*(1+pi-1) = 0.24*(1+0.24*(1+pi-2)) = 0.24*(1+0.24+0.24pi-2) =        = 0.24*(1+0.24+0.242(1+pi-3)) = ... = 0.24+0.242+...+0.24n(1+pi-n) ≈        ≈ 0.24/(1-0.24) ≈ 0.3158 защото получаваме бързо намаляваща геометрична прогресия (плюс още нещо умножено по последния ù член), която можем да пресметнем с доста голяма точност като безкрайна (третия ù член вече е само 1% от първия). Това е доста интересен извод, който означава, че независимо от първоначалните 20% за П, след 3-4 тура на избори (и постоянен процент гласуващи във всеки тур) стигаме до едно установено значение на процента, или че pi ≈ pi-1 ≈ 0.316 ! Който се съмнява може просто да провери, че 0.316 ≈ 0.24 * 1.316.      Аналогични са сметките и за друг процент на гласувалите, като сега ще пресметнем за vi = vi'= 0.854, защото това дава доста кръгъл резултат от 25% за Партията и Опозицията и точно половината за Народа, когато се достигне установеното значение.      pi = 0.2*0.854*(1+0.2*0.854)*(1+pi-1) = 0.171*1.17*(1+pi-1) = 0.2*(1+pi-1) =        = 0.2+0.22+...+0.2n(1+pi-n) ≈ 0.2/0.8 = 0.25      И още за vi= vi'= 0.725, получаваме пак кръгло установено значение от 20% за Партията (Опозицията):      pi = 0.2*0.725*(1+0.2*0.725)*(1+pi-1) = 0.145*1.145*(1+pi-1) =        = 0.166*(1+pi-1) = ... ≈ 0.166/0.834 ≈ 0.2      Нека сега пресметнем каква е приемствеността на Партията /Опозицията в избора за формиране, т.е. каква част от Партийните членове ще бъдат избрани отново, като я означим чрез буквата c (от continue). Ако посредством pi* означим тази част от тях (отнесени към всички избиратели), която получаваме само от редовете на партийците от предишното гласуване, ще имаме нещо аналогично на (1), но събираемите получавани от П и С са еднакви, а именно:      pi* = 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi*pi-1 + 0.2*vi(0.2*vi'*pi-1) + 0.2*vi'*pi-1) =         = 0.4*vi*pi-1 + 0.2*vi*0.4*vi'*pi-1 = 0.4*vi*pi-1*(1+0.2vi')      c = pi* /pi-1 = 0.4*vi*(1+0.2vi')     (2) което за vi= vi' =1прави c = 0.4*1.2 = 0.48, при vi = vi' = 0.854дава c = 0.4*0.854*1.171 ≈ 0.4, а при vi = vi' = 0.725 — c ≈ 0.332.      Установените значения за принадлежност към различните групи и приемствеността в Партията/Опозицията, всичко в проценти, са резюмирани в долната таблица, след което следват други три таблици с резултати от компютърно моделиране за 50,000 души: v p = o f c 100 31.6 36.8 48.0 85.4 25.0 50.0 40.0 72.5 20.0 60.0 33.2 Табл.1. УСТАНОВЕНИ ПРОЦЕНТИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ГЛАСУВАЛИТЕ. No тур Начални % за Крайни % за Приемств. в % за без П О Н С Д П О Н П О Н 1 0.0 19.8 20.4 20.2 19.9 19.8 23.66 24.38 51.96 0.00 0.00 100.0 2 0.0 19.8 20.1 19.7 20.0 20.4 29.74 29.88 40.38 38.34 39.39 67.09 3 0.0 20.0 20.0 20.2 19.9 19.9 30.99 31.03 37.97 46.02 45.89 55.90 4 0.0 20.1 20.1 20.1 19.8 19.9 31.58 31.54 36.89 46.78 47.71 53.10 5 0.0 19.8 20.1 20.3 19.9 19.9 31.46 31.42 37.11 48.24 47.47 51.78 6 0.0 20.1 19.8 20.1 19.9 20.0 31.67 31.44 36.90 47.61 47.54 52.41 7 0.0 20.2 19.7 19.8 19.9 20.4 31.72 31.34 36.94 48.17 47.41 52.20 8 0.0 20.1 19.7 20.2 19.7 20.2 31.73 31.33 36.94 47.89 47.97 51.58 9 0.0 20.0 20.3 20.0 19.7 20.0 31.58 31.68 36.74 47.78 47.15 51.87 10 0.0 20.0 19.8 19.9 20.3 20.0 31.61 31.45 36.94 47.83 48.14 51.93 Табл.2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 100% УЧАСТИЕ. No тур Начални % за Крайни % за Приемств. в % за без П О Н С Д П О Н П О Н 1 14.4 16.9 17.2 17.0 17.1 17.4 19.96 20.24 59.80 0.00 0.00 100.0 2 14.5 17.0 17.1 17.0 17.0 17.3 23.98 24.19 51.84 33.23 33.46 69.20 3 14.2 16.9 17.1 17.2 17.3 17.3 24.50 24.94 50.56 38.59 38.72 61.86 4 14.4 17.0 17.2 17.1 17.1 17.3 24.79 24.92 50.29 38.75 40.24 60.72 5 14.0 17.1 17.1 17.5 17.1 17.2 24.93 25.06 50.01 40.09 40.10 60.66 6 14.6 17.1 16.9 17.1 17.4 16.9 24.91 25.01 50.08 40.61 40.46 60.34 7 14.5 16.9 16.9 17.5 17.0 17.2 24.92 24.86 50.21 39.62 39.51 59.92 8 14.6 17.3 17.1 17.2 17.0 16.9 25.17 24.86 49.97 40.07 39.35 60.01 9 14.3 17.1 16.9 17.2 17.2 17.2 25.05 24.93 50.03 40.15 40.67 60.06 10 14.5 17.1 17.1 17.1 16.9 17.2 25.12 25.04 49.84 40.16 39.22 60.07 Табл.3. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 85.4% УЧАСТИЕ. No тур Начални % за Крайни % за Приемств. в % за без П О Н С Д П О Н П О Н 1 27.5 14.5 14.5 14.5 14.7 14.4 16.62 16.67 66.71 0.00 0.00 100.0 2 27.3 14.2 14.8 14.6 14.5 14.5 19.18 19.67 61.15 28.96 28.38 72.82 3 27.0 14.6 14.7 14.4 14.5 14.8 20.01 20.11 59.88 32.02 32.80 67.72 4 27.3 14.7 14.4 14.5 14.6 14.5 20.08 19.94 59.99 33.57 33.89 66.33 5 27.2 14.6 14.6 14.6 14.5 14.5 20.04 19.95 60.00 32.98 33.08 66.70 6 27.1 14.5 14.5 14.5 14.5 14.8 19.88 20.16 59.96 32.51 32.76 66.42 7 27.2 14.5 14.1 15.2 14.6 14.5 19.85 19.77 60.38 33.10 34.51 66.74 8 27.5 14.5 14.6 14.6 14.3 14.5 20.07 19.72 60.21 33.05 31.91 66.89 9 27.5 14.4 14.5 14.5 14.7 14.3 19.88 19.91 60.22 33.15 33.60 66.63 10 27.2 14.6 14.4 14.5 14.8 14.4 20.02 19.86 60.11 33.33 33.46 66.97 Табл.4. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПРИ 72.5% УЧАСТИЕ. МАНИФЕСТ НА РРР (РАДЕТЕЛИ ЗА РАЗУМНА РАЗЛИКА)      Историята на всички общества е история на единство и борба на противоположни тенденции в социалната област! И при тази борба, съвсем очевидно, е важна не силата или слабостта на всяка от страните (тенденциите), а тяхното взаимно положение, т.е. разликата между противоположностите. Когато двама души се борят няма значение дали те са силни или слаби, а кой е по-силния от тях, така е и при войните, така е и в борбата между валутите, или между различните стоки на пазара, или между ветровете обуславящи климата на дадено място, или между ергените борещи се за някоя "мацка" (и реципрочното също), и при всеки конкурс или състезание, и прочее и прочее. Така е и с "демократичната люлка", при която надмощието на една партия или коалиция се проявява по отношение на другите, или относително, а не като абсолютна величина (макар че и това, понякога, има своето значение).      Това, разбира се, е известно, само дето не се използува както трябва, ами колкото "да се отбие номера". Защото когато силите са две и е приложимо правилото, че който не е с едните е непременно с другите (както е при чистия двуполюсен демократичен избор), нещата, общо взето, вървят и при съществуващата система, ала избора не винаги е двуполюсен, а и ако е такъв той не работи добре (поне в нашите условия), понеже се стига до ситуацията на "двата остри камъка", които, както народа ни казва, "не мелят брашното". А дори и да имаме само две партии, нека не забравяме, че при всяко (друго) конкретно гласуване се броят три вида гласове: "за", "против", и въздържали се, докато при всенародните избори това не е така (за всяка партия). И освен това в политиката, както и при други дейности свързани с популярността на дадено лице или тенденция, е важно дали народа изразява силни емоции, а не толкова какви са те (защото крайностите често преминават от една в друга, докато безразличието най-трудно може да бъде разклатено). А и ако някоя политическа сила се харесва от народа то съвсем не е ясно дали това е защото той наистина я харесва, или защото мрази другите сили (повече от нея), но привържениците на тези други сили може още по-силно да мразят тази (харесваната) сила, само че никой и не ги пита за това. С две думи — нещо "куца" в системата на демократичните избори, нещо, което може лесно да се оправи с приемане платформата на Радетелите за Разумна Разлика (РРР), на което ще се спрем в настоящия Манифест. 1. Основни недостатъци на демократичните избори      а) Не се гласува и "против", а само "за" дадена партия, докато изборът на една партия не би трябвало да се определя само от тези които са за нея, а и от тези, които са против нея. Това е съвсем ясно, но може би поради някаква относителна простота на избора никъде по света не се гласува и против всяка партия. Но нали ако за "Партията на Партийните" (ПП), да речем, гласуват 45% "за" и 40% "против", то когато тя дойде на власт ще се окаже, че за почти половината от гласувалите това е един лош избор? А то така се и оказва при нашия почти чист двуполюсен избор*, където гласувайки за "Партията на Безпартийните" (ПБ), например, само изразяваме несъгласието си с тази на Партийните. Е, разбира се, ако целта на избора е тъкмо той да е лош, то тогава съществуващият начин е добър. Само че надали това е целта на избора.      Не си мислете, обаче, че ако по някакъв начин забраним такъв избор, примерно, като приемем че за ПП са само 5% от избирателите, т.е. разликата между "за" и "против", то по този начин избора ще "зависне" и няма да може да се проведе. Тогава чисто и просто ще излезе, че центъра, т.е. някаква трета партия, която на малко хора се харесва, но и от малко се мрази, ще спечели изборите. Но какво по-добро от една добра центристка партия с умерени възгледи в един Парламент с "остри камъни" може да се желае?      Възможно е, разбира се, при първото прилагане на подобно решение да се получи съвсем друга изборна картинка, но е също така ясно, че, на базата на предварителни проучвания, ще бъде очевидно, както за народа, така и за политиците, че и ПП и ПБ (от нашия пример) не вършат работа (и то още преди изборите!), и политиците ще трябва да се понапънат в търсене на подходящи компромисни платформи, съставяне на добри коалиции, или промяна на курса им. Но, доколкото още от Древна Гърция е било известно, че истината не е в крайностите, а тъкмо в компромиса или средата, то само едно такова решение ще позволи на народа да избере добра партия, като накара партиите да бъдат такива, каквито народа ги иска, а не обратното, т.е. народа да избира от няколко злини по-малката!      Е, по-малката злина, естествено, е по-добре от по-голямата, но докато гледаме на политическия избор по този начин, той никога няма да стане достатъчно добър. Само разликата в гласовете между "за" и "против", отразяваща и тези, които не са толкова емоционално пристрастни или се въздържат, както да харесват, така и да мразят, може да даде една реална картина за настроенията на народните маси и да окаже обратно влияние върху самите политически партии! Конкретната процедура на избора ще бъде изложена по-долу, но тя вече се очертава в общи линии.      б) Не се отчита силата на емоцията при избора на дадена партия, защото силата е тъкмо в разликата между "за" и "против", и от гледна точка на разликата е еднакво важно в Парламента да бъдат представени партии с приблизително еднаква разлика, но с различен знак! Отрицателният знак (примерно -5%) означава, че повече хора мразят тази партия, но това доста често, по време на управлението ù, се променя в обратна посока, така че не знака е съществен, а абсолютна стойност на процента. Потвърждение на този феномен на човешкото възприятие може да намерите не само в нашия политически живот, където в съседни избори хората извършват тъкмо тази "смяна на знака", но и въобще при силните чувства, като любов и омраза, например, които най-често преминават в обратното, но почти никога в безразличие или обективност на разсъжденията.      Разбира се, не е все едно дали чувствата са на любов или омраза, и това трябва да се третира по нужния начин (който ще изложим по-долу), но е важно да се разбере, че влиянието на една политическа сила е пропорционално на разликата в гласовете за нея, и много мразените партии също трябва да бъдат представени по съответен начин в Парламента. При това положение от него ще отпаднат както тези, за които хората са противоположно настроени ("острите камъни"), така и тези, за които хората нямат мнение (защото са без значение за тях — както в случая е и при класическите избори). С други думи, нашето предложение също изключва слабите, според конвенционалното виждане, партии, но изключва и тези, които в последствие се оказват неспособни да функционират взаимно, докато запазва тези, които будят емоциите на хората, т.е. които повдигат важни въпроси в платформите си.      в) Добрите и лошите партии имат еднакви права в Парламента и получават еднакви възнаграждения. Не можем да си представим каквото и да било (друго) състезание в което и победителите и победените да получават еднакви златни медали и съпътстващи ги парични суми, но тази крещяща аномалия съществува във всички Парламенти по света и на никого не прави впечатление! Може да са ясни съображенията за дискусии и равнопоставеност на противниците, но такава постановка на нещата обезсмисля всенародния избор и, разбира се, противоречи на здравия разум!      Победените партии (коалиции и/или индивидуални кандидати), трябва да имат възможност да изкажат своя глас, и той да бъде чут от целия народ — това да, но не и да имат еднакви права при вземане на отговорни решения! И споровете и дискусиите не е задължително да се провеждат в една зала и по този начин, очевидно, да се пречи на самото управление, защото всички народи отдавна са снабдени с "четмо и писмо", така че кореспонденцията (чрез разни комуникативни средства, включително и Интернет) може да се провежда достатъчно ефективно и при едно поделяне на Парламента (което ще обясним по-късно). Поделяне по един естествен начин на: решаващо тяло — победилите партии — и съвещателно или информативно тяло — победените!      г) Мъглява постановка на понятието индивидуален кандидат (ИК), която изпълнява основно популистични функции. Такъв човек изобщо не е равнопоставен на партиите, и то не защото влиянието на една личност не може да се сравни с това на една солидна политическа сила, ами първо, защото кандидатирайки се в един район, както е при нас, той много трудно може да събере необходимия брой гласове (при избори за Парламент), докато в рамките на цялата страна той би могъл да надхвърли и 3-4 кратната бройка, и второ, той няма никаква полза от много голям брой избиратели и всеки глас в повече от нужната квота може да се счита за направо изгубен, тъй като той не може да спечели два или повече мандата. Съвременното общество отдавна не живее в затворени селски общини, където хората не се познават извън тях, а и Народното Събрание е един национален орган, така че няма смисъл с маловажни причини да обезсмисляме значението на индивидуалните личности с оригинални и особени платформи. Прочее, ясно е, че ИК трябва да могат да участвуват в единна листа за цялата страна, както и да могат да оползотворяват евентуалните допълнително спечелени мандати, като посочват свои видни сподвижници.      И така, борбата между противоположностите се затруднява без равнопоставеност в момента на борбата, т.е. избора, но държавната машина се бърка ако равенството продължава и след избора, който във всички случаи трябва да отчита разликата в гласовете "за" и "против", а не само абсолютното значение на гласувалите в полза на политическите сили, защото при базиране на разликата се елиминира в зародиш безсмисленото триене в системата. Как точно трябва да се провежда избора според Радетелите за Разумна Разлика ще обясним в следващата точка. 2. Нашето предложение за Парламентарни избори      2.1. Предизборна подготовка      Основната особеност в предизборната подготовка за гласуване се състои в това, че всички индивидуални кандидати се балотират на национално ниво (т.е. фигурират в списъците на всички райони под един и същ код или номер). Причините за това решение изложихме, но за да не се получи сега обратно предимство на ИК пред партиите, то и всяка отделна партия (коалиция) може да реши да участвува с кандидати на национално ниво, което ще рече, че конкретните лица по райони не са точно известни предварително (но е известно кои са кандидатите от партията за цялата страна; или и това не е известно, а те са определят в последствие съобразно някакъв рейтинг). Конкретните НП се районират след изборите от ръководството на такава партия, като броя им се определя според резултатите от гласуването по начин, който ще изложим по-долу.      Такава процедура за партии или коалиции има своите предимства, като започнем със значителното поевтиняване на изборните бюлетини, които могат да бъдат еднакви за цялата страна, че и за различни избори. Но докато това е само едно формално предимство по-важно е, че ако районирането на НП има смисъл за контакти с тях по време на мандата им, то е резонно това да са хора, които не са ангажирани и с други функции (като Министри и прочее), до които човек, все едно, не може да се добере и с месеци, защото те просто нямат време за всичко. Определянето на конкретни лица по райони, пропорционално на резултатите от гласуването, може да стане спокойно и след приключване на изборите (или да се замени някой районен НП предвид на заемане на отговорен пост в управлението), и да включва не всичките НП, а само по-малко заетите от тях, или както партията прецени за добре. Това отменя необходимостта някои видни партийни лидери да се кандидатират в няколко района, за да не би да останат неизбрани. Нещо повече, такива важни кандидати могат да участвуват и като ИК на национално ниво, докато партията си поддържа листи по райони по традиционния начин. Няма никакви основания да се изисква или счита, че индивидуалните кандидати са непременно независими, защото практиката (поне у нас) недвусмислено показва, че те и не са такива (а по-скоро още не желаят да кажат от кого са зависими). Във всеки случай РРР предлага по-голяма свобода на действие, като окончателната преценка зависи от дадената политическа сила.      2.2. Процедура на гласуване      При всенародното гласуване за Парламент (а с минимални корекции и за другите институции) трябва да се гласува с два плика — бял и черен — за някои от партиите (коалициите) или ИК. В белия плик се поставят бюлетините на политическите сили, за които човек гласува "за", а в черния плик — на тези, за които е "против". И в двата плика може да има от една до пет бюлетини, като това ограничение е нужно за да не се объркат и избирателите и преброителите. Тези пликове се пускат в съответно оцветени (бяла и черна) кутии и с това избора (за гласоподавателя) приключва.      Бюлетините на партиите (коалициите) могат да бъдат с лица по райони, но могат да бъдат и с централно балотиране (според казаното по-горе), но за ИК трябва да бъдат общи за страната. Такова измесване на балотиране по райони и общо за страната безспорно създава някои затруднения, но те са елементарно преодолими и съвсем оправдани. Това би могло да стане или чрез два вида кодове — за партии (коалиции) с районно балотиране, и за такива с национално (включая ИК) — като всички политически сили се смесват в едни списъци при преброяването (за което ще говорим след малко), но различните кодове се разпознават по нещо, или като се използува единен трицифрен код, на който ако първата цифра е нула значи става дума за партии с районно балотиране, а ако е единица — за ИК или партии с обща за страната листа (приемайки, че повече от сто партии или ИК не участвуват в избора). Прочее, това е въпрос на формално уреждане.      2.3. Преброяване на гласовете      Тъй като бюлетините са в отделни кутии, то и броенето на гласовете става поотделно за всяка кутия. Това, а и броя на бюлетините, увеличава необходимото време за преброяване, но то не е съществено по сравнение с многото плюсове на предложението (защото, ако това беше критично съображение, то би могло и самия избор да не се провежда за целия народ, а само за някаква случайна извадка от 5-10 хиляди избиратели, което би намалило времето за оценка към хиляда пъти за нашата страна, но това не се прави защото целта на избора е, уж, той да е добър, а не непременно бърз и ефективен). При броенето, аналогично на съществуващия Избирателен закон, еднакви бюлетини се броят за една, но новия елемент е, че може, и е желателно, да има бюлетини на няколко партии или индивидуални кандидати.      При наличието на гласове в два вида кутии е напълно възможно някой да гласува за дадена партия и с единия и с другия плик, но това е равнозначно на въздържане при нашата система на отчитане на разликите (само дето може да увеличи бройката на гласовете, което не е съществено), така че никаква съпоставка на персоналните гласове в двата плика не е необходимо да се прави. Но обърнете внимание, че някои могат да гласуват и само "за", което дава традиционния вариант на избор (т.е. нашето предложение съдържа използувания досега метод, но дава и нови възможности); или пък само "против", което ще рече че хората просто не харесват никоя от водещите партии, което и ще попречи те да бъдат избрани, а и ще бъде показателно за техния рейтинг.      При броенето, за всяка политическа сила, наред с уникаления ù код и вид балотиране (по райони или за страната) се записват в две графи гласовете "за" и "против", както и тяхната знакова разлика в трета графа, като знака е положителен, ако гласовете в бялата кутия (т.е. "за") са повече от гласовете в другата кутия, и отрицателен — в противния случай. После, при сумиране на гласовете на национално ниво (макар че това може да се прави и за всеки район, с оглед на допълнителна информация) този списък се разделя на два списъка, като в единия влизат, съответно ранжирани в намаляващ ред на гласовата разлика, само тези политически сили, които са с положителен знак на разликата (харесваните сили), а в другия — тези с отрицателна разлика. В тези списъци политическите сили са смесени независимо от начина на балотиране на конкретните НП, но на национално ниво между тях няма разлика (макар че те могат лесно да се отделят при нужда).      2.4. Определяне на квотите и мандатите      Важна особеност на нашето предложение е съществуването на два вида Парламенти, които ще наричаме: Парламент и Антипарламент. Ясно е, че в Парламента ще влизат представители на политическите сили от списъка с положителна разлика, а в Антипарламента (не звучи добре да казваме "Антинародно Събрание", нали?) — на тези с отрицателна разлика. Тъй като цифрата сто е кръгла и напълно достатъчна като една народна извадка то предлагаме бройката НП да бъде 100 и за двете институции, което означава още, че е все едно дали ще говорим за проценти или бройка лица. Тук също е необходимо да има някакъв минимален праг за участие в Парламентите, като ние предлагаме най-простото или един процент, т.е. влиза всяка сила, която събере гласове за поне един мандат, което следва и от приравняването на партиите и ИК.      Точната процедура на национално ниво е следната: събират се гласовете на всички сили от дадения списък и сумата се дели на 100 целочислено, т.е. махат им се двете крайни цифри, което определя цялото число гласове за избиране на един мандат, или първоначалната квота на избора. Всички политически сили с толкова и по-малка разлика в гласовете ("за" и "против"), отпадат от съответния Парламент. След това гласовете на останалите сили, които вече сигурно влизат в институциите, се събират отново и сумата им пак се дели целочислено на 100, за да се определи реалната квота, с която са избрани (при този начин на деление тя винаги е цяло число). После се определя броя на мандатите по начин близък до използваните по света методи, а именно: като се раздели броя на гласовете от изборната им разлика (знака вече няма значение тъй като в дадения списък всички разлики са с еднакъв знак) на реалната квота, и резултата се запише като десетична дроб с три разряда. Цялата част на броя мандати дава минималната (сигурна) бройка лица, които влизат в съответния Парламент, а дробните части се подреждат в намаляващ ред и се добавя по един мандат към всяка политическа сила до изчерпване на бройката (от 100 души в случая). (Ако случайно при някои две партии се стигне до точно число на мандатите, като реално с три разряда, и това е точно при последния мандат, то или се увеличава точността на изчисление, или се сравняват, тъй наречените остатъци от деление по модул квотата, които са цели числа. При равенство и в този случай, което надали ще се случи в близкото хилядолетие, може в дадения Парламент да има и 101 НП.)      2.5. Номиниране на Народните Представители      При вече определен точен брой мандати за всяка политическа сила, остава само районирането (ако то е необходимо) и назоваването на конкретните лица, които ще участвуват в управлението. При партии с национален списък на кандидатите за НП определянето на лицата става от ръководството на тези инстанции след обявяване на бройката, а ИК, в случай че печелят повече от един мандат, имат грижата да посочат другите лица (или лице), които влизат в съответния Парламент. Преди да посочи лицата всяка от партиите (коалициите) определя целия броя мандати по райони (които сумирани дават нейната обща бройка мандати), като конкретните лица при районно балотиране следват автоматично от изборната листа за района в съответния ред, а при национално балотиране се определят според предварителния регламент на партията. Определянето на цялата бройка мандати за всеки район става по съвсем аналогичен на изложения в предишната точка начин, но този път се работи с гласовете от всички райони за дадената партия (т.е. на базата на реалната квота за страната се определя първо броя мандати по райони като десетично число, после се заделят първо целите части от мандатите, а след това се обхождат районите в намаляващ ред на дробната част до изчерпване на бройката). Това, разбира се, се прави и за двата Парламента. 3. Функциониране на Парламентите      3.1. Видове гласуване      Така както при всенародния избор гласуването се определя на базата на знаковата разлика от гласовете "за" и "против", така и при всички гласувания в разискваните институции трябва да се използува същия принцип. По-точно различаваме два вида гласуване по отношение на болшинството, а именно: с обикновено, и със значително. Обикновеното болшинство в Парламентите, по принцип, е +10%, т.е. гласуване, при което гласовете "за" са поне с 10% повече от тези "против", но от всичките възможни гласове (в случая 100), а не от присъствуващите НП (например: 50 гласа "за" и 40 или по-малко "против", а останалите, или липсват, или са се въздържали), а значителното е +30% (например: 62 "за" и 30 "против"). Казваме "по принцип", защото преди всяко гласуване може да се постави и гласува с обикновено болшинство от 10% някакъв друг долен праг на процента на болшинството за конкретното гласуване (обаче само за него), но непременно в границите от 5 до 30%. Долната граница от минимум 5%, разбира се, е необходима за да се изключи приемането на закони, както се казва, "на косъм", което предполага, че те и не са много добри.      Ясно е, че при този начин на гласуване в редица случаи няма да може да се вземе решение, но какъв е смисълът от умишлено вкарване в системата на прибързани и необмислени закони? Ако някой законопроект не се приеме, то гласуването се отлага за срок от поне един месец, след което може да се гласува отново в същия, или в преработен и допълнен вид. Това важи за случаите, когато съответния орган (което ще разясним след малко), има решаващ глас, а иначе, или с информативно значение, може да се провежда гласуване по всяко време и по всякакви въпроси.      3.2. Взаимодействие между Парламентите      Върховният управляващ орган, както и при традиционните демокрации, е Парламента, който се състои от 100 души НП избрани според гласуването с положителен знак на разликата (по изложената в т.2 схема). Той взема своите решения с обикновено болшинство, освен в случаите когато се изисква значително (например при промени в Конституцията). Антипарламентът, от своя страна е помощен орган, който има съвещателно и информативно значение, както за работата на Парламента, така и за публиката, тъй като едно от най-важните предимства на демокрацията, е публичността и възможността за изказване на противоречиви мнения. Отказвайки се от силна опозиция в Парламента ние не пледираме за отказване от опозицията въобще, още повече, че тя съществува в някакъв вид и в Парламента където, на практика, има различни партии и, следователно, различия в мненията.      Приемането на законите и други важни решения протича по следната схема: Парламентът разисква проблема и извършва контролно или пробно гласуване (не приемане), след което препраща материалите на Антипарламента и Президента, за мнение, което те трябва да дадат (ако желаят) в срок от две седмици (или дори една, ако Парламента постави това условие). Ако тези инстанции не дадат мнение до изтичане на определения срок се счита, че нямат такова (като, разбира се, е желателно това да се декларира явно, а не по подразбиране). След това Парламентът се запознава с мненията на Антипарламента (гласуването там и забележките му) и Президента, разисква по тях (ако намери за необходимо) и/или прави нужните корекции. Чак тогава Парламентът пристъпва към истинското гласуване със съответното болшинство, и ако не може да вземе решение (поради малката положителна разлика в гласовете, или ако тя е изобщо отрицателна), отлага приеменето за след поне един месец, когато въпроса може да се постави отнови. Ако при повторното гласуване не са направени никакви корекции, то не е необходимо проблема да се праща отново за мнение на Антипарламента, но в противен случай се следва пак горната схема.      3.3. Други положения      Отделянето на Парламента от Антипарламента води и до необходимостта от различно заплащане в двете интституции, като най-простото приемане е НП от Антипарламента да получават два пъти по-малко възнаграждение от тези в Парламента, което да им напомня постоянно за тяхното място в системата. Това, обаче, не означава, че отделни личности от Антипарламента не могат да заемат ръководни длъжности в управлението (например като Министри), или да бъдат включвани в различни Комисии по решение на Парламента, в каквито случаи тяхното възнаграждение за периода се коригира съответно с работата.      С оглед на кризисни ситуации, които в традиционните Парламенти водят до тяхното разпускане и нови избори, се допуска след изтичане на поне половината от мандата на Парламентите в Парламента да се проведе гласуване със значително болшинство по въпроса за размяна на местата на Парламента и Антипарламента, с всички произтичащи от това следствия. В редица случаи, особено при двуполюсен модел, това би могло да доведе до значително успокоение сред масите и нови емоции за народа. 4. Други избори      4.1. Избор на местни Съвети      Изборът на местни Съвети се провежда също с два вида пликове и на принципа на разликата в гласовете както при Парламентите, само че, тъй като той има локално значение, въпроса с видовете балотиране отпада и всички процедури се извършват отделно за всеки район. Друга особеност е бройката на Съветниците, която се определя предварително в зависимост от големината на района, като нечетно число в границите между 7 и 15 души. Функционирането на Антисъвети е също целесъобразно, но те могат да бъдат и с по-малък брой хора от Съветите, като ние предлагаме те да са, като правило, с 4 души по-малко (т.е. при 7 души в Съвета, в Антисъвета да има 3-ма, и т.н.).      Вземането на решения този път става с болшинство само от един човек (което при средно 10-тина души прави пак 10%), като решаващия и изпълнителен орган е Съвета, където се гласува по аналогичен начин, т.е. след първоначално пробно гласуване следва препращане на проблема към Антисъвета за мнение (за срок от една седмица) и окончателно гласуване след това в Съвета. Поради нечетния брой Съветници тук обикновено (ако всички са налице и гласуват) не се стига до отлагане на решението, което е напълно оправдано, тъй като Съветите са основно изпълнителни органи и не изработват закони. Възможност за размяна на "добрите" и "лошите" Съвети не считаме за нужна (най-малкото поради различната им численост).      4.2. Избор на Президент      Изборът на Президент (и Вицепрезидент) е всенароден и се провежда също на принципа на разликата в гласовете "за" и "против", с тази особеност, че, доколкото Президентската институция е предимно представителна и консолидираща за страната, тук не може да става дума за някакъв-си "Антипрезидент", така че се работи само с положителните разлики. Президентът се избира от пръв път, ако разликата при първия в списъка е поне +15% (изчислени на базата на общия брой гласове "за" и "против" него), иначе се стига до втори тур, където вече се избира с поне +10%, иначе се стига до трети тур на избор с поне +5%, и в противен случай избора се счита за неуспешен. При неуспешен избор съществуващият Президент продължава да изпълнява функциите си още 6 месеца, през което време се провежда нов избор. Ако отново се стигне до неуспешен избор Парламентът има правото (и задължението) да определя служебен Президент за срок от 6 месеца и да насрочва нови избори дотогава, докато това се налага.      Вицепрезидентът върви с Президента и не се избира отделно. Въпросът за замяна на Президента с Вицепрезидент при оставка и прочее се третира според приетия в страната начин. Президентският мандат трае 4 години, като ако той изтича в околността на 3 месеца около края на мандата на Парламентите, той може да бъде продължен от Парламента с до 6 месеца. Един и същи Президент не може да бъде избиран в повече от два последователни мандата (но Вицепрезидента може). Правата на Президента се определят от законите на страната и могат да бъдат коригирани от Парламента при решение със значително мнозинство, но тези изменения влизат в сила от следващия мандат (т.е. Президент). Нито Президента може да разпуска Парламента (или Антипарламента), нито обратното, но Парламента може да се размени с Антипарламента, а Президента да си подаде оставката (като Вицепрезидента го замести).      В същото време Президентът има право на въвеждане на Президентска власт или военно положение за срок от две седмици до 2 месеца, при което Министерския Съвет и Местните Съвети преминават на прякото му подчинение, а всички закони гласувани от Парламента могат да бъдат сезирани или отменени от него, но той не може да издава закони, а само Декрети, които не бива да противоречат на Конституцията, което пък се определя от Конституционния Съд. Продължаване на Президентската власт може да се глаува от Парламента за срок до 6 месеца, но многократно.      4.3. Избор на Съдии      Аналогично на избора за Президент и изборите за Съдии са преки и общонародни, като пак се работи само с кандидатите с положителна разлика, но те се ранжират в намаляващ ред на разликата и избират от първи път (а ако техния брой се окаже недостатъчен се провеждат допълнителни избори). Техният мандат е 5 години, като може да бъде продължаван по решение на Парламента с до 6 месеца, ако техните избори се падат в околността на 3 месеца около Парламентарни или Президентски избори. Предложенията за Съдии се правят от политическите партии, както и лично от лицата (което донякъде е аналогично на ИК), но кандидатите трябва да отговарят на определените в закона изисквания за професионална квалификация и стаж. Други подробности се уреждат съгласно законите на страната.      В този Манифест изложихме основните идеи и необходимите изисквания за промени в съществуващото законодателство с оглед подобряване на демокрацията и поставянето ù на платформата на Радетелите за Разумна Разлика, тъй като считаме, че отчитането на разликата в гласовете "за" и "против" при всяко отговорно гласуване е крайъгълния камък по пътя към бъдещата демокрация. Всички световни демократични модели, длъжни сме да го заявим открито, са само донякъде добри (което ще рече че те са и донякъде лоши, и това последно "донякъде" е доста повече отколкото бихме искали)! Единствено РРР предлага смекчаване на търканията, подобряване на градивния материал, т.е. на политическите партии, и премахване на парадоксите на демокрацията, запазвайки основните ù идеи и принципи.      Ако сте разумни, значи сте за демокрацията; ако сте за демокрацията, значи сте за разумната демокрация. Ако това е така, присъединете се към РРР за да я направим такава.      Ако радеете за демокрацията, значи радеете и за разумната разлика в становищата, следователно сте Радетел за Разумна Разлика.      Ако бъдещето на човечеството е в неговата разумност, то бъдещето на демокрацията е в разумната разлика!             * Както беше у нас през първите почти 10 демократични години, поради което "царя" след това изведнъж, за 2 месеца, събра толкова гласове, че да окупира половината от Парламента. ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ РРР      Тук излагаме резултатите от едно примерно гласуване за Парламент на национално ниво, с разпределението на гласовете, изчисляването на квотите и определянето на мандатите съгласно предложението на Радетелите за Разумна Разлика. Първо привеждаме резултатите от гласуването. Код Полит. сила За Против Зн. разлика 001 (партия) 2,328,131 2,122,568 +205,563 002 (партия) 1,850,232 2,125,384 -275,152 004 (коалиц.) 3,456,789 3,231,392 +225,397 005 (партия) 2,050,275 2,563,471 -513,196 006 (коалиц.) 1,338,993 1,003,475 +335,518 007 (партия) 3,256,771 2,384,583 +872,188 009 (партия) 2,374,856 2,429,361 -54,505 011 (коалиц.) 835,266 562,431 +272,835 102 (ИК) 125,348 168,327 -42,979 103 (ИК) 876,923 758,326 +118,597 104 (ИК) 2,321,497 2,545,395 -223,898 106 (парт.лидер) 1,274,934 983,406 +291,528 108 (партия) 564,358 321,075 +243,283 109 (ИК) 723,361 794,580 -71,219 110 (ИК) 846,903 1,045,962 -199,059 112 (парт.лидер) 2,492,942 2,856,205 -363,263 114 (партия) 345,982 321,576 +24,406 115 (ИК) 531,850 462,951 +68,899 116 (ИК) 83,842 41,952 +41,890 120 (ИК) 635,932 567,853 +68,079 Табл.1. РЕЗУЛТАТИ ОТ ГЛАСУВАНЕТО.      След това отделяме само тези политически сили, които имат положителна разлика в гласовете, и ги подреждаме по намаляващ ред, като изчисляваме общия брой гласове (ОГ) и първоначалната квота (ПК), което е дадено в следващата таблица. Последната партия отпада от класацията, къй като гласовете за нея са по-малко от ПК, след което пресмятаме валидните гласове за участие (ВГ) и реалната квота (РК). После в колонката "Дес.Ман." са приведени мандатите като десетична дроб (с два разряда, за удобство), след това е даден реда на обхождане на дробната част, и в последната колонка е крайния брой мандати (чиято сума прави точно 100). Код Полит. сила Глас.разл. Дес.Ман. Ред Мандати   007 (партия) 872,188 31.79 3 31+1=32   006 (коалиция) 335,518 12.23 10 12+0=12 ОГ=2,768,183 106 (парт.лидер) 291,528 10.63 4 10+1=11 ПК=27,681 011 (коалиция) 272,835 9.94 1 9+1=10   108 (партия) 243,283 8.87 2 8+1=9 ВГ=2,743,777 004 (коалиция) 225,397 8.22 11 8+0=8 РК=27,437 001 (партия) 205,563 7.49 7 7+0=7   103 (ИК) 118,597 4.32 9 4+0=4   115 (ИК) 68,899 2.51 6 2+1=3   120 (ИК) 68,079 2.48 8 2+0=2   116 (ИК) 41,890 1.53 5 1+1=2   114 (партия) 24,406 0.89       Табл.2. ПОЛОЖИТЕЛНА ЛИСТА.      Аналогични са пресмятанията и при отрицателната листа (като знака на гласовете е изпуснат). Реалната квота тук е същата като началната (т.е. никоя сила не отпада), и в два случая (кодове 112 и 104) имаме еднаква дробна част на мандатите (до 2 разряда), но реда им не е съществен защото и двете сили получават добавка. От този пример се вижда още, че някои ИК или партийни лидери може да бъдат и много мразени (толкова, че да вкарат и сумата свои хора в Антипарламента), което е по своему показателно при едни реални избори. Разбира се, примерът е измислен, но тъй като не може да се знае предварително на какви настроения ще се поддадат хората при реална ситуация, то ако не искаме ИК да превземат Парламентите, може да се наложи някакво допълнение на модела. Например да се постави условие за максимален брой мандати заемани от ИК, да речем, 3-ма души, и за всички ИК които имат повече от тази бройка да се фиксират по 3 мандата, като после се повтори процедурата за пресмятане на ВГ и РК само за останалите (които вече са по-малко от 100), пак се изчислят дробните им мандати, и аналогично се ранжират и обходят. Код Полит. сила Глас.разл. Дес.Ман. Ред Мандати   005 (партия) 513,196 29.44 5 29+0=29   112 (парт.лидер) 363,263 20.84 1 20+1=21 ОГ=1,743,271 002 (партия) 275,152 15.78 3 15+1=16 ПК=17,432 104 (ИК) 223,898 12.84 2 12+1=13   110 (ИК) 199,059 11.42 6 11+0=11 ВГ=1,743,271 109 (ИК) 71,219 4.09 8 4+0=4 РК=17,432 009 (партия) 54,505 3.13 7 3+0=3   102 (ИК) 42,979 2.47 4 2+1=3   Табл.3. ОТРИЦАТЕЛНА ЛИСТА.      При изборите за Съвети, очевидно, за изчисляване на квотата се дели на нужния брой хора. При изборите за Президент се проверява дали първия в списъка има съответния процент разлика (по отношение на всички гласували "за" и "против" него) за съответния тур на изборите; а при Съдиите само се вземат първите лица с положителна разлика до попълване на бройката. МАНИФЕСТ НА ССС (СДРУЖЕНИЕ ЗА СИЛА И СПОРТСМЕНСТВО)      Историята на всички общества е история на демонстрация на сила и борба за надмощие на силния над слабия! Поне от времената на Вавилон е било известно, че почти винаги е много трудно (да не кажем невъзможно) да се докаже кой е правия и кой "кривия", понеже няма обективни критерии за истинност в социалната сфера, така че абсолютната (или Божествена, ако така повече Ви харесва) истина остава най-често дълбоко скрита за човека, и каквото и положение да приемем за вярно минава време и то се оказва погрешно в светлината на новите знания, обаче и това схващане след време отново се оказва погрешно и човек просто не знае на какво да вярва, а на какво — не. Но ако не е ясно кой е правия, то винаги може да се определи кой е силния и затова от дълбока древност е било прието правилото, че прав е силния!      Тази "формула" направо няма грешка, и затова никой и не си прави труда в съдбоносни моменти да доказва кой е правия, а само кой е силния, след което последния се приема за прав и с това въпроса е решен. Правото на силния е основен природен закон във Вселената, и единственото нещо, което човек може да направи, е да се примири с него и го приеме, като прави всичко възможно то поне да се прилага справедливо, т.е. да съществуват условия за осъществяване на честна проверка за това кой е по-силния. Силата съществува за да бъде уважавана (тя и няма друго оправдание за съществуването си) и нашата грижа е само да определим точно кой е силния, за да го слушаме и да живеем щастливо! Сдружението за Сила и Спортсменство (ССС) застъпва именно тази теза, като я издига в ранг на основоопределяща в политиката. Ако досега при управлението на всяка страна са били допускани грешки, това е било защото политиците все още не са знаели за целите и задачите на нашето Сдружение! Нека сега да поправим този пропуск. 1. Изисквания към политиците      От казаното до тук вече трябва да е ясно, че ние издигаме силата и честната игра направо в култ, така както е било още в Древна Гърция, когато в години на Олимпиади са били прекратявани дори военните действия, защото ако войните са били проверка само на военната сила, то в Олимпийските игри са се проверявали силите в най-различни спортове; ако при войните загубите са били огромни, то в спорта губи само една нищожна част от населението, а печелят всички, или "цял един народ", ако цитираме видния наш революционер Васил Левски! Ако прав е не правия (защото не се знае кой е той) а силния, то единствено чрез спортсменска игра (т.е. честна, справедлива, или fair play, както се казва вече и у нас), може лесно и атрактивно да се докаже неговата сила. Ако демокрацията дава зрелища и буди емоции сред народа, нейният естествен завършек е в спортсменската битка. Ако бъдещето на социалното управление е в демокрацията, то бъдещето на демокрацията е в реализацията на целите на нашето движение, или в единната спортсменизация на политиката! Щом демокрацията идва от Древна Гърция, то натам и трябва да обърнем взора си, ако искаме да я подобрим и подкрепим. Ето какви трябва да бъдат основните изсквания към политиците за да гарантираме това.      а) Мъже и само мъже, защото така е било в древността, защото само мъже могат да водят честна игра (чувал ли е някой за женски дуели или рицарски турнири — за да защитят честта или каузата на някой мъж, може би?), защото само мъжете се гордеят със своята сила и я приемат за тяхна правота! Ние не сме против жените в политиката изобщо, но сме против жените в най-висшата политика, където трябва да се доказва правотата на едно или друго мнение и да се "коват" нови закони. Жената си има своето място в живота, разбира се, но мъжа е този, който трябва да ù дава тон, а не обратното, иначе излиза, че "слагаме каруцата преди коня", според англичаните, и тогава държавната колесница не върви както трябва. Прочее, кесаревото кесарю и мъжкото на мъжа!      б) Възраст от 20 до 45 години, защото това са достатъчно широки граници за активна спортна дейност и е нереално да се предполага, че един 55 годишен мъж ще вземе да излезе по-силен от 25 годишния в каквато и да е спортна дисциплина, и, следователно, за такива политици няма място в управлението на страната! Това може и да е жестоко към редица заслужили държавни мъже, но в спорта (и политиката) печели по-силния, това не е място за почетни жестове, така че на такива хора не им остава нищо друго освен да гледат отстрани и да се радват на младото поколение.      в) Спортсмени, или честни играчи, в смисъл, че те не трябва да имат някакви забрани за нечестна игра (което е въпрос на законово уреждане), а ако са имали подобни провинения, то трябва да е изтекло законно определеното време на забрана за участие в управлението на страната — това трябва да бъде нещо като "свидетелство за честна игра", което да се издава от специално определени държавни инстанции. Основното, макар и неконкретизирано точно от закона изискване, си остава необходимостта от някакво доказателство за активна спортна дейност: разни звания като Майстор на Спорта, национални, световни и олимпийски рекорди, медали, купи и свидетелства от редица спортни състезания. Не всеки спортист може да стане политик (това не е достижимо, защото ние сме за масов спорт, а в политиката не трябват толкова много хора), но всеки политик трябва да бъде спортист, и при това известен!      Така, а доколкото в светлината на основополагащите принципи на нашето Сдружение някои от съществуващите демократични инстанции се изпълват с ново съдържание, ние предлагаме и нови, по-удачни за целта названия, а именно: Олимпиамент, вместо Парламента и Локалмент, вместо местните Съвети. И наистина, както в древността Олимп е било мястото, където са седели боговете, така и днес в Олимпиамента трябва да се решават съдбините на страната, а въпросите от компетенцията на локалните органи за управление — в Локалмента. Като събирателно название на тези два вида органи ние предлагаме най-естественото — Спортаменти, защото това са все места, където функционират видни спортисти. И обърнете внимание, че тази мнемоника не само отразява тяхната нова същност, а и отрича старата им, която идва от parlare (или "говоря", на италиански), докато ние от ССС си поставяме амбицията в новите органи на управление, не да се говори, а да се върши работа! Как по-конкретно ще става това ще разясним в следващата точка. 2. Дейност на Спортаментите      2.1. Спорове и дебати      Не можем да си представим каквото и да било управление без спорове от един или друг характер, защото истината изкристализира само в резултат на сблъсъка между различни виждания, но ние не считаме, че тези спорове трябва да бъдат само някакви словесни еквилибристики или ухапвания (за сведение на читателите латинската дума discussion или "дискусия" е получена от "дис"+ "кус" и означава просто ръзкъсване на проблема на хапки или късове). Къде-къде по-достойно за една висока трибуна е да се дебатира, или да се водят битки (баталии), в които правотата да се доказва, чрез победата на по-силната страна в условия на честна игра. Щом някой има свое (или колективно) виждане по въпроса, което се отличава от виждането на друга някоя страна, и щом е готов да спори, че то е правилното, нека го защити в двубой!      Та нали така се е процедирало векове наред и затова са били измислени дуелите или просто битките между противниците (отново още от древни времена), че и войните като крайно средство. Може ли да се вярва на някой оратор повече, отколкото на мъж, който е готов да се бие (и дори да жертва живота си) за да защити становището си? Но ние не сме жестоки и не искаме човешки жертви (когато те могат да се избегнат)! Лошото на дуелите от миналите векове не са били самите дуели, а техния смъртен изход, но като се вземат съответните мерки за безопасност (както е във всички съвременни спортове), остава само възможността за проверка на правотата и убедеността на политика. Това е нашето становище и то, очевидно, е правилно, като изпитано във вековете човешка история. Дори етимологично погледнато думата "спор" е тясно свързана с думата "спорт", което ще рече, че хората отдавна са били подсъзнателно на ясно, че всички спорове трябва да се решават чрез спортове! По-долу предлагаме конкретната процедура.      Когато лицето X обиди лицето Y и не пожелае да му се извини (т.е. това не е станало случайно), то лицето Y има правото и моралното задължение да го извика на двубой, като ако го направи, то X пък избира в какъв спорт ще се състезават. Всичко е просто и ясно, като остава само да се уточнят и узаконят някои подробности. Преди всичко трябва да се изработи точен списък на спортните дисциплини, по които може да се провеждат такива дуели в Спортаментите, като те трябва да бъдат зрелищни и убедителни, т.е. да е ясно кой е победителя, а не това да става чрез усредняване на спорни мнения на членове на твърде професионално жури. Ние само ще споменем, че художествената гимнастика, например, не може да има място тук (а тя, освен това, е и женски спорт); различните акробатични упражнения на спортни уреди също не са подходящи; за шахмата изобщо не можем да говорим, защото той не проверява силата, а интелекта, но в коя държава управлява интелекта (?) — риторичен въпрос, защото ако такава държава съществуваше, значи скоро там хората щяха да започнат да бъдат командувани от компютрите, а нас, лично, такава перспектива хич не ни устройва; алпинизма, скоковете с парашут, делтапланеризма и парапланеризма, пещерното дело, ски скоковете от трамплин, и прочее, също отпадат. Що се касае до колективните спортове, то те могат да бъдат прилагани само при колективни спорове или при официални празници и други особени случаи.      Остават, обаче, огромно разнообразие от подходящи батални спортове, като различни видове борба, бокс, фехтовка (където победа по точки би трябвало да се изключи), някои рицарски битки, може би, и пр., а също така и различни "надигравания", като вдигане на тежести, мятане на копия, гюллета и други, надбягвания, надплувания, надскачания, конни състезания, мотоциклетни гонки и прочее "над-", за всеки от които спортове трябва да има специални регламенти за победа (или спепен на надмощие), които да изключват равния резултат като изход, тъй като в политиката и спорта се търси само победата! При това Спортаментите, разбира се, ще трябва да разполагат с редица зали, намиращи се най-често по стадионите, и със самите стадиони също, но това са лесно реализуеми формалности, като на първо време, може да се използват съществуващите спортни съоръжения.      Следващият въпрос за законово уреждане е създаването на специални Комисии към Спортаментите като аналог на съдийската институция в спортните игри, които ние предлагаме да се наричат Комисии по Спортсменска Етика (КСЕ). Тези комисии трябва да имат определени права и задължения и само чрез заявка към тях трябва да се санкционират и планират всички политически спорове, които след това трябва да бъдат официално регистрирани и запазвани в архивите. Никой политик няма право дори да удари един шамар на свой противник, освен чрез специално определена за целта бяла копринена ръкавица, която той е длъжен да носи винаги на работа (на заседанията на Спортаментите, или при официалните двубои), втъкната в малкото джобче на сакото му вместо кърпичка! Всички обиди и предизвикателства трябва да бъдат нанасяни стилно, а не чрез обидни думи (както е в съществуващите Парламенти), иначе КСЕ може да глобява лицето със суми от порядъка на 1/10 до 1/2 от месечната му заплата. При по тежки случаи на нарушения тези Комисии трябва да могат да налагат и временно изключване (до три месеца) от Спортамента с лишаване от заплата за периода, като при повторно налагане на същото наказание лицето да се изключва постоянно и да му се вписва забрана за участие до четири години в управлението на страната.      Ако не може съвсем да се избегне употребата на политически квалификации като: "шарлатанин", "мошеник", "продажник", "некадърник", и прочее, то трябва поне да се даде възможност на всяка политическа сила да отхвърли (или потвърди) подобни прозвища чрез честен двубой, като ако обидата не е персонална а партийна, могат да се използват и груповите спортове, като футбол, баскетбол, волейбол, водна топка, и пр., без да забравяме един особено подходящ, но непопулярен у нас мъжки спорт като ръгбито.      Нещо повече, тъй като някои политически разногласия могат да предизвикват вечни спорове (като, например, въпроса: какво да направиш, ако децата ти искат мляко а пък ти си нямаш крава: дали само да гледаш; или да се наемеш да я подоиш и ти, макар и да не е твоя; или да запретнеш ръкави и след десетина години труд да спестиш пари за кравица, и, макар още и да нямаш пари за фураж, да увеличиш шансовете за закупуване на своя крава, та ако не децата ти, то поне внуците ти да пият мляко колкото си искат; или пък въобще да се откажеш от мечтата за кравата, а да си харчиш парите за да купуваш по малко мляко, от тези дето си имат крава и те дерат колкото си искат за разреденото им мляко, и пр.) — та, ако има такива вечни спорове, то трябва да има и някакви ограничения за броя на битките, които могат да се водят в Олимпиамента по въпросите.      Ние от ССС предлагаме да има следните ограничения за обиди към дадено лице или политическа сила в рамките на един мандат: само една битка с дадено оръжие (т.е. в даден спорт) по даден въпрос; и до три битки по един и същ въпрос но в различни спортове (а дали той е един и същ, независимо от различните начини на поставянето му, се определя от КСЕ), като при две спечелени от едната страна битки трета не се води. В същото време, обаче, ако спора вече е приключен с решение от предишни двубои, трябва да се налагат съответни глоби за ново предизвикателство; но при всеки нов мандат, разбира се, въпросът може да се повдига наново. Локалментите разискват само въпроси от локално значение и нямат право да спорят по глобални такива (например, за кравата).      И така: джентълменски двубои по всички въпроси, спортни битки и защищаване честта на личности или политически сили по всяко време докато не се изчерпа разумния лимит на споровете — това е правилното и обективно решение на ССС! Но обърнете внимание, че ние никъде не изискваме двубоите да стават лично от оскърбените или оскърбяващи личности, това е въпрос на чест и решение за всяка от страните. Предполага се, че избиращата страна ще предпочете спорта, в който е силна, но никой не може да изисква другата страна да участвува лично в двубоя, тя може да излъчи и друг човек за свой защитник — защото: какъв интерес имат избирателите да гледат, да речем, борба свободен стил между световен шампион по тази борба, от една страна, и жокей, или боксьор категория "перо", или дори олимпийски първенец, но по плуване или бягане на 100 метра, от друга? Народът може да иска зрелища, но истински зрелища, не циркаджийски истории! Така че всеки може да играе вместо всеки, когато иска да защити честта или веруюто на свой съмишленик, само трябва да заяви това предварително пред съответната КСЕ. Възможно е, също, оскърбяващата страна да избере специално спорта на оскърбеното лице, за да го предизвика да се бие лично, но пък самото оскърбяващо лице може да реши да не участвува лично, а чрез свой застъпник. Освен това, независимо от съответните арбитри в лицето на КСЕ, всяка страна може да си има и свои секунданти, но те нямат решаващ глас.      Що се касае до самия повод за битката (защото хората все търсят повод за да оправдаят с нещо неприязънта си към други лица или чужди идеи), нека укажем, че за препоръчване е изобщо да не се търси повод, поне за лични двубои, а да се използува копринената ръкавица за едно леко потупване с нея по носа на противника на публично място — било то на някое състезание, било в кулоарите или бюфета, било по време на заседание, но във всеки случай в официална служебна обстановка, отколкото да се отправят недоказуеми словесни обвинения, недостойни за видни държавни мъже! Дори и когато обвиненията могат да бъдат съдебно доказани, ние предпочитаме правото на силата, пред силата на правото (най-малкото защото ако нямаше сила, то нямаше да има и какво да узаконява правото). Е, разбира се, всички двубои без повод се считат за един тип и, следователно, не може да се води повече от една битка по въпроса, но пък "всеки със всеки" е доста голямо число, така че няма опасност на народа да му стане някога скучно.      2.2. Приемане на закони      Доколкото основната дейност на Олимпиамента, все пак, е приемането на закони, то ние сме длъжни да изложим нашето виждане и по този въпрос, защото съществуващата (по целия свят) процедура на гласуване е, ей Богу, не само незадоволителна, ами направо погрешна! Тя дава лошо решение, защото избора само от три варианта е силно ограничен (представете си ако в училище се пишеха само три вида бележки на учениците, а именно: "знае", "не знае" и "не знам дали знае", без каквато и да била възможност да се прецени степента на знание — тук полезността на закона), но тя дава и грешно решение, защото това, което трябва да се разбере при гласуването е каква е силата, която стои зад решението, а не бройката на хората, т.е. какво е качеството, а не количеството!      С други думи, тук трябва някакво плавно решение и то такова, което да оценява силата и волята на спортистите. Нашето предложение удовлетворява тези изисквания и освен това е значително по зрелищно от обикновеното гласуване. Това чисто спортсменско решение е ... тегленето на въже! Предоставяме на всеки да размисли и се убеди сам в неговите предимства. Разбира се, можем по старому да говорим за гласуване вместо за "изтегляне" на решението, при все че и двата израза са допустими. А пък ако при някои уморителни гласувания (особено, ако има редица поправки и допълнения, за всяка от които се извършва отделно теглене) се наложат временни прекъсвания на заседанията за подкрепяне на политиците, то това си е напълно в реда на нещата, защото силния дух обитава в силното (и добре нахранено) тяло. За народа, обаче, винаги остава с нищо незаменимото зрелище на този вид гласуване — атмосферата на борбата и силата! 3. Избори      ССС не налага други промени в съществуващите избори за Олимпиамент, Локалмент и Президент, освен указаните в т.1. изисквания към всички висши политици, а именно: да са мъже между 20 и 45 години и да нямат в момента някаква забрана за нечестна игра, като при това могат да представят убедителни доказателства за активна спортна дейност. Формалното преименуване на тези институции беше обяснено по-рано. Ние считаме, че всички избори трябва да бъдат преки и всенародни, доколкото това лежи в основите на истинската демокрация. Нека укажем също, че самата предизборна агитация в случая ще бъде значително облекчена поради широката известност на кандидатите, което ще спести доста средства от бюджета на страната.      Нещо повече, с оглед на повече емоции за народа може да има редица извънредни предизборни спортни състезания, събраните средства от които ще отиват за издръжка (а може би и самоиздръжка) на Спортаментите. Вместо предизборни митинги, на които народа да слуша разни речи и да вика "У-ууу" или "У-раа" (според предпочитанията на всеки*), ние предлагаме силно емоционални спортни състезания, които, освен като триумф на силата и спортсменството, ще дадат и добра политическа ориентация за вижданията на спортистите (така или иначе, кумири за мнозина мъже и съкровени желания за редица жени) и ще помогнат на обикновения човек да направи своя избор по един приятен за него начин. Чрез проникване на спорта в политиката ние ще направим и самите избори едно спортно състезание, в което побеждава по-силния и по-смелия — не този, който обещава повече, а този, който дава повече (положителни емоции) на народа; не този, който мисли за своята лична изгода и облагодетелстване, а за идеалите на чистия спорт и е стимулиран само от желанието за победа. Това, разбира се, не пречи на политиците да печелят актив (и други облаги) от тези спортни битки, но нали затова съществуват наградите в спорта — за да поощряват и отличават най-добрите!      Специално при изборите за Президент трябва да се тегли първоначално жребий за спортната дисциплина, в която ще се състезават кандидатите за предстоящите избори, както и за категорията им (някоя от по-тежките, разбира се). При един удачен регламент за наистина мъжки спортове като: борба (свободна, класическа, източни), бокс, вдигане на тежести, и други, може да се очакват много интересни предизборни битки ангажиращи вниманието на цялото население към политическата арена. Единствено при това положение нашият Президент ще седи като Зевс-гръмовержец на трона си и ще бъде слушан и уважаван от всички, което неизбежно ще окаже своето благотворно влияние върху демократичното развитие на страната ни. 4. Заключителни бележки      Нека в заключение обърнем внимание на това, как здравия фундамент на силата и спорстменството в политиката поставя лесно всичко на местата си и разрешава сумата нерешени проблеми, като например: за некоректните спорове, тъй като най-убедителната защита на неубедителни позиции е само борбата за тяхното отстояване; за неразумната пристрастност към идеи, чията вярност никой не може да докаже, а и да го направи, след определено време, все едно, ще се окаже, че е сгрешил; за предимствата на смелите и динамични позиции на силата и младостта, а не на опита на старото поколение, защото ако разчитахме само на опита и мъдростта, досега да си живеехме още в пещерите; за правилното гласуване чрез силата и убедеността на Народните Представители при теглене на въжето, а не чрез просто преброяване на гласовете, които всички се считат за равни; за култа към спорта и спортсменството, като един от начините за подобряване на нашия живот; и най-сетне, ако ще да е само заради съчетаване на полезното за страната с приятното за народа!      Но най-важното е, че ние не добавяме нови минуси към демократичната идея, защото ако за управлението на страната не е нужен някакъв ценз (понеже такъв и не се изисква), то значи нашите изисквания за сила и спортсменство не могат да влошат управленческите механизми! Няма никакви съображения, поради които един известен спортист трябва да се окаже по-лош съдник за доброто или злото (което е работата на Народните Представители), от някой ограничен в своята тясна област юрист, или лекар, или икономист, инженер, и прочее, но има голяма убедителност в аргумента за силата, а още по-голяма — в честната игра — и въпреки това такова изискване не съществува в никой Парламент! Само ССС намира правилния ценз за политика, както и правилното място за спортиста, защото и единия и другия живеят за лична изява и за да доставят емоции на народа! Ами, в такъв случай: нека емоциите са повече и по-красиви!      Ако политиката има за цел да направи нашето общество по-добро, то спорта има целта да направи нашето тяло по-добро. Отдавна човечеството е стигнало до истината, че здрав дух може да обитава само в здраво тяло, от дълго време то е на ясно, че здраво общество може да има само при здрави управленчески институции, но за първи път ние от ССС стигнахме до извода как да постигнем това! При това ние не търсихме нещо ново, а просто гледахме както трябва в човешката история, като взехме най-доброто от нея и го въплътихме в демокрацията. По този начин ние създадохме една по-добра, или една нова демокрация!      Чрез ССС към подходяща селекция на държавните мъже и подобряване на техния облик!      Към истински политически битки и двубои само чрез Сдружението за Сила и Спортсменство!      Подкрепете силата, подкрепете спортсменството, подкрепете ССС!             * Изглежда, че в това и се състоеше основната разлика между нашите две водещи политически сили в първото десетилетие на демокрацията: БСП-то или партията на бившите комунисти, наричащи се вече социалисти, и казващи "мили хора" като модификация на старото "ура" (за Партията, Правителството, и т.н.), от една страна, и СДС-то или Союза на Демократичните Сили (считащи, че други демократи освен тях просто няма), обичащи да викат "у-уу" и "долу" и да са "анти" на всичко. МАНИФЕСТ НА ТТТ (ТАНДЕМ ЗА ТОТАЛНА ТОТАЛИЗАЦИЯ)      Историята на всички общества е история на победи и поражения, на печалби и загуби! Желанието на човек да спечели в каквато и да било своя дейност, или той самия, или посредством победата на хора (или животни), които той подкрепя или на които залага, е неунищожимо (т.е. то може да бъде унищожено само заедно с човека). Това е най-силната емоция, защото на този свят, както казва народа ни, "човек предполага, а Бог разполага", така че никога не може да се случи човек само да печели (или пък, не дай си Боже, само да губи) и играта да вземе да му омръзне. Поради тази причина още отпреди 25 века в Древна Гърция е била въведена демокрацията като една политическа игра, в която всеки (с малки изключения и много късмет) може да печели — или сам, или най-малкото негови хора, които печелейки чрез него, му дават надеждата (е, твърде често илюзорна, ала крепяща човека), че по-късно той, на свой ред, може да печели чрез тях. Това е най-великото интелектуално постижение на тогавашната цивилизация в социалната сфера, носещо много емоции и зрелища на народа, и задоволяващо извечното му желаие за печалба!      Но дали това постижение е разработено докрай, т.е.: дали съвременната демокрация е най-добрата и най-зрелищната, дали не е изпуснат най-важния елемент на нашия свят — неговата неопределеност и случайност —, дали не се залага твърде слабо на късмета на всеки, и ако съществува нещо по-добро, дали то е достижимо? С една дума: съществува ли начин да подобрим това шоу и ако да, то какъв? Ние отговаряме утвърдително на всичките тези въпроси, защото подхождаме научно и обосновано към тях! А за да изложим нещата нека първо разгледаме по-подробно демократичния избор, за да установим едно негово основно качество, след което да видим как можем да го подобрим, като предложим един, не само по-добър, но и идеален избор — Тоталната Тотализация (ТТ). 1. За неразумния избор      Демократичният избор е, наистина, едно епохално постижение, защото никой "нормален" (т.е. обикновен, или средно интелигентен) човек не би могъл сам да стигне до него (човека от народа може да си хареса един или друг цар, но никога не би помислил сам да се кандидатира за "цар"), и не напразно демокрацията не е тръгнала от народа, а първоначално е била наложена отгоре, тъй като този избор, всъщност, противоречи на здравия разум, и това е, може би, неговото най-значително качество! Най-простата мотивировка на това твърдение е факта, че такъв избор и не се прилага никъде, където трябва наистина да се върши работа, т.е. няма предприятие, в което при избор на директор или началник отдел, да събират всички общи работници, портиери, чистачки и пр. и да им казват да си изберат някой, може и измежду тях, за тази длъжност. Не се прилага, разбира се, демократичен избор, нито в армията, нито в органите за сигурност, нито в образованието или здравеопазването и прочее, че дори и в семействата все някой има решаващата дума по даден въпрос, а не се събират всеки път да гласуват (заедно с невръстните си дечица).      Това е така, защото (ако човек се замисли малко) демократичния избор предполага: хора, които не разбират (т.е. не познават предметната област на управлението и не са завършвали някакви мениджърски курсове) да избират хора, които не познават (освен дето са ги виждали чат-пат по телевизията, но то някои живеят по десетина години заедно и пак накрая се оказва, че не се познават добре, та какво остава в нашия случай), като при това не изискват от кандидатите никакъв документ за ценз, т.е. за "правоуправление на политическата колесница", нито пък ги подлагат на някакъв изпит (примерно: по надлъгване?), и най-сетне дори не знаят за каква длъжност ги избират, освен дето си мислят, че ще им хареса да бъдат командувани от тях. При това положение е съвсем очевидно, че по този начин не е възможен избора на човек, който да върши работа!      Въпреки това обаче, демократичният избор върши работа вече хилядолетия и особено през последните векове се прилага във все повече страни по света! Така че: как е възможно хора, които не се избират за да вършат дадена работа, да могат да я вършат? Ами, тъкмо в това се състои изключителната важност на това решение, в смисъл, че не народните избранници, а самото решение върши работа! Важното в случая е, че хората ги питат какво мислят (за да нямат основание после да негодуват), а какво те ще решат няма съществено значение, като дори на практика е все едно кой ще бъде избран! Едно такова решение се нарича "нулево решение", защото то е изродено, частно решение. Най-общо казано, съществуват два начина, хора, които не се избират специално за някаква работа, да могат, все пак, да я вършат, а именно: а) когато не те вършат работата, а имат достатъчно компетентни помощници, които да работят вместо тях; и б) когато всеки друг може да върши същата работа, защото тя не е много сложна и който и да е алтернативен кандидат би постъпвал по подобен начин! Възможна е, разбира се, и някаква комбинация от тези начини. С други думи, важен е не конкретния избор на кандидата, а процесът на избора; важно е зрелището на избора или шоуто за народа!      Но щом демократичният избор е неразумен, той трябва да бъде поне максимално атрактивен! Казано по друг начин, щом разумността на избора е в неговата неразумност (като избор), то нека той да бъде поне наистина неразумен в този смисъл, а не "разумно-неразумен", защото съществуващите демократични избори, в стремежа си да бъдат разумни (без да разбираме точно кое е разумното), само опорочават избора като изкривяват критериите така, че вместо някои случайно избрани неподходящи кандидати, се избират (доста често) тенденциозно само неподходящи такива! Така например, ако хвърляме монетка и залагаме само на герба, може да загубим много повече, отколкото ако залагаме всеки път по някакъв случаен начин, защото, както хората от дълбока древност са забелязали: какво е случая, ако не Божията намеса в избора ни?      Изборът по "разумни" критерии неминуемо налага някакъв филтър върху кандидатите, като при това накърнява един основен (но, уви рядко срещан) елемент на демокрацията — представителността на извадката. Подобна ситуация бихме имали при избора на съдебни заседатели в някои западни страни, ако предявявахме изисквания те да бъдат само бели, например, или да не са жени, да са не по-възрастни от 60 години и пр., след като е ясно, че единственото изискване в случая трябва да бъде това те да са (средно избрани) хора от народа! Казано по друг начин: равномерно разпределените случайни числа са най-сигурното средство за премахване на изкривяванията в демократичния избор, защото те доближават неразумните ни представи за разумното (от гледна точка на конкретния индивид) към Божествената представа за разума, като разумност в цялата съвкупност, а не индивидуално. Резюмирано това се свежда до твърдението, че случайността (в живота) е необходима, а необходимостта — случайна (нещо, което всеки, изучавал поне малко теория на вероятностите, би трябвало да знае)!      Стигнем ли веднъж до извода, че трябва да търсим случайността, като най-разумен критерий за избор, няма проблеми да го направим и по-интересен, защото основния фактор, който намалява зрелищността при демократичните избори е ... известността на кандидатите! Ако човек знае предварително резултата от даден мач, защото той вече е бил изигран, например, то малцина са тези, които биха го гледали (да кажем, на видео-запис); ситуацията е аналогична и в нашия случай, поради което са малко изборите по света, където гласуват повече от 85% от избирателите. Освен това човек се интересува не от вероятността някой-си да спечели или загуби, а от това дали той самия може да бъде един от печелившите! Сега вече става ясно какво да се направи, защото съвсем друго би било положението, ако хората не знаеха предварително за кого гласуват (но, разбира се, знаят че гласуват за "техни" хора) и ако имат шанс (макар и малък) те самите да се окажат избрани — понеже, въпреки многократните запаси в кандидатите при съществуващите избори, най-много един човек на 10,000 може да се надява да бъде избран. С други думи, навсякъде по света, все още, са далече от идеалното (но напълно реализуемо) решение за избора и това е така, защото досега въпроса просто не е бил правилно поставян. Единствено ние от Тандема за Тотална Тотализация (ТТТ) намерихме това решение, което излагаме по-долу. 2. Нова процедура на избори      Предлаганият от ТТТ нов вариант на демократични избори изисква съвсем незначителни промени в Избирателния закон и може да се прилага наред с всички останали конвенционални партии или коалиции, при които кандидатите се избират по съществуващия неразумен начин: чрез предварителни листи на кандидатите, без образователен (или какъвто и да е друг) ценз, от некомпетентните народни маси, при това без представителност на извадката, и без никакъв шанс за милионите избиратели да попаднат в Парламента. Това, което ние изискваме, е предварително да е известна само бройката на кандидатите, а не и техните конкретни имена, за да може всеки избирател, който приема нашите условия и членува в някакъв Тандем (няма проблеми те да са много и различни — по възрастови групи, професии, образование и прочее) да има шанс да се окаже избран в Парламента (Общинските Съвети или за Президент, респективно). По долу привеждаме точните процедури при различните видове избори.      2.1. Избори за Парламент      Случайният демократичен избор налага две нови фази, а именно: на формиране на пула (или участниците в избора) за даден Тандем, при което се определя бройката на кандидатите, и заключителна и най-атрактивна фаза на същинския случаен избор, така че общо (със самия избор) се получават три етапа. Те се провеждат както следва:      а) Формирането на пула се извършва за всеки избор наново, като се състои в официално регистриране в съответни за целта бюра на Тандемите, срещу заплащане на някаква минимална такса (защото няма никакви основания такива разходи да се поемат от държавната хазна, след като всеки участник може лично да спечели от тази демократична игра). Регистрацията може да стане и по пощата, като се приложи квитанция за преведената сума. След това в двуседмичен срок на участниците трябва да бъдат разпратени картички с поредния им номер (той е важния), като официално потвърждение за включване в пула. Две седмици преди деня на изборите тези регистрационни бюра приключват своята работа и оповестяват бройката на техните участници — да я наречем T. Тъй като за всеки избор предварително се знае общия брой на гласоподавателите и броя на местата, за които се гласува, то се определя и оповестява публично представителността на едно место, която ще означим с N. Тогава ние предлагаме броя на кандидатите за Народни Представители от Тандема да се пресмята по формулата: 2*T/N + 3 (т.е. с двукратен запас, но не по-малко от трима).      За нашата страна, ако приемем кръгло 6 млн. гласоподаватели за 200 места в Парламента, получаваме N = 30,000. Ако сега в нашия Тандем имаме записани 100,000 участници, то броя на кандидатите, които той ще излъчи за изборите ще бъде 2*100,000/30,000 +3=9.66 ≈ 10 души, закръглени според правилата. Кои са те, обаче, ще остане в тайна за всеки, защото никой не би гласувал за Тандема, ако знае, че той не е измежду кандидатите, докато при съществуваща неизвестност, но съвсем реален шанс, човек да е един от тях, той би могъл да проагитира (до последния момент) някой свой познат, роднина или член на семейството, който не е регистриран официално за този Тандем. Това прави изборите наистина свободни и демократични, като няма проблеми този принцин на неизвестност на конкретните кандидати да се прилага и от всяка съществуваща партия, защото избирателите, така или иначе, гласуват най-често за партии /коалиции, а не за личности.      б) Явното всенародно гласуване се провежда по познатия начин като Тандемите се считат за вид партии. Тук няма нищо ново, поради което веднага преминаваме към следващия етап.      в) Заключителната фаза на избора, или същинският избор на представителите от даден Тандем се извършва от три до 10 дни след деня на изборите и се показва по Националната Телевизия. Тъй като всеки регистриран си има свой уникален номер става теглене на определения на етап а) брой номера, но по начин, изключващ възможност, както за фалшификации, така и за някаква клъстеризация, т.е скупчване на номерата. Ние предлагаме да се теглят цифрите на номерата в обратен ред на изписването им! За нашата страна максималният пул може да бъде най-много седемцифрен, но когато той е с по-малко цифри се теглят само нужния минимален брой цифри, като всяко число извън реалните граници се отхвърля и номера се тегли отново. При това положение в изборната сфера се зареждат четири групи от цифрите от 0 до 9 (за да не се върти тя почти празна), като всяка цифра на номера се изважда, записва се, и се връща обратно, и така докато се изтеглят нужния брой цифри, а за всеки нов номер се извършва ново зареждане на сферата (не защото е необходимо, а за да се проверят отново всички числа). Възможно е, разбира се, и едновременно теглене на всички цифри на номера в няколко сфери.      Тези номера определят със запас една листа на кандидатите, като с оглед на справедливостта на избора, както и по-големи емоции за участниците, ние предлагаме изтеглените номера да не се третират като наредени по реда на изтеглянето им, а да служат като база за още едно теглене — този път за поредност в листата. За целта изтеглените вече лица (веднага се прави връзката между номера и лицето) се подреждат по нарастващ ред на ЕГН (или по азбучен ред на имената, ако така се регламентира), като получават съответните поредни номера. След това сферата се зарежда с всичките номера от едно до последния пореден номер в тази листа и се провежда изтегляне на всичките тези номера без връщане само за определяне на наредбата им в листата, като лицата с номера по-големи от бройката на спечелените мандати (т.е. извадени по-късно в това последно теглене) се третират като резерви (както и при класическите избори).      Нещо повече, за да се даде възможност, ако някой пожелае, да отдели печалбата от работата, ние предлагаме всеки избран по този начин Народен Представител да може да се откаже от действително участие в Парламента, като получава всеки месец половината от полагаемата му се заплата, а на негово място влезе първата следваща резерва, която е съгласна да работи за останалата (тук половинка) от заплатата, като това правило да може да се прилага по всяко време на мандата и неограничен брой пъти с все по-намаляваща заплата (например, при двама отказали се кандидати, третия съгласил се ще получава само 1/4 от заплатата — както и втория — но ще е пълноправен НП във всяко друго отношение). По този елементарен начин изплащаната заплата за едно представителско място ще бъде винаги една и съща. Ако, случайно, по различни причини, получената листа се изчерпи (което е практически невероятно с оглед на нашия двукратен запас), то няма проблеми за теглене на още номера (например, 1/2 от първоначално изтеглените), защото пула е огромен. Ето как може да има: хем свободен и демократичен избор, хем шанс за всеки наистина да участвува, в управлението на страната, хем представителна и неизкривена извадка от даден Тандем, хем бурни емоции за народа!      2.2. Избори за местни Съвети      За тях е нужно ново формиране на пула, защото Тандемите може да са различни (например на териториален принцип), но доколкото те са съвсем аналогични и минават през същите стадии на изборите за Парламент ще споменем само някои минимални отличия. При формирането на пула е ясно, че той ще бъде значително по-малък и представителността на едно место (N) ще бъде различна за всяко населено място, като може да спадне до около 5,000, но формулата с двукратен запас си остава същата. Това намаление, разбира се, означава повишение на шансовете за печалба и емоциите за народа! При заключителната фаза, пак поради броя на участниците, се теглят 5- или 4- цифрени номера, а шеста цифра може да е нужна само за столицата.      2.3. Избори за Президент      Тук нещата са малко по-сложни защото става въпрос за избор само на двама души от дадена партия или Тандем като първо трябва да се определи самата партия. Разбира се, ако политическата сила е вече известна, то тя би могла лесно (по предпочитания от нея начин) да посочи нужната двойка за Президент и Вицепрезидент, така че основния акцент пада върху избора на тази сила. Нека не забравяме, че хората гласуват не толкова за лицето, колкото за партията, която стои зад него (защото трябва, все пак, човек да базира на нещо своето решение, при положение, че не може да познава достатъчно добре лицето), поради което ние считаме, че индивидуални кандидати, т.е. хора които имат достатъчно различни платформи за да се приобщят към някоя от съществуващите партии, но пък нямат достатъчно влияние да организират своя партия, просто нямат място като кандидати за този висок пост. При това положение нуждата от ново всенародно гласуване отпада, защото може да се приеме, че квотите на политическите сили в Парламента вече решават въпроса с избора на политическата сила (макар и да няма проблеми за ново гласуване, но само за партията /Тандема), обаче директното прилагане на едно такова правило би направило нещата много скучни и недемократични, така че правилното решение изисква пак някакъв случаен избор, но такъв, който да държи сметка за пропорционалността на парламентарните квоти, и да не лишава народа от хубави емоции. Всички други варианти имат своите недостатъци.      И наистина: ако Парламента избира Президента персонално според своето мнение, този избор може да отразява мнението на болшинството в Парламента, но няма никаква гаранция, че такова е мнението на целия народ (особено ако в него има партии, а не само Тандеми, което изкривява представителността му; но още и защото текущото мнение на народа много бързо се мени, а Парламента си остава един и същ през целия мандат); а ако Президента се избира пряко от народа, то няма никаква гаранция, че народа го познава достатъчно добре за да направи разумен избор (народа може да избере по-рекламирания, но не и по-способния кандидат, а освен това болшинството също може да греши, дори по-често, поради тъй наречения "стаден" инстинкт). В същото време при нашето предложение на помощ на избирателите идва случая, или шанса (т.е. "божията намеса"), като най-справедливия арбитър, тъй като всички кандидати са по своему достойни хора от народа! Във всеки случай ние елиминираме възможността за продължителни и безсмислени дебати, водещи често до задънена улица, когато се получава нещо като известния още от древността пример с Буридановото магаре, което било толкова умно, че винаги когато почвало да яде, първо избирало най-голямата купа сено (да не би случайно да "се мине" и на друго магаре да се падне по-голямата купа), но веднъж като видяло две, ама съвсем еднакви, купи сено, то започнало да обикаля около тях и да се чуди от коя да започне, и обикаляло толкова дълго, че накрая ... умряло от глад, понеже не успяло да направи своя разумен избор.      И така, етапите на избора са четири, като първите три трябва да се приложат на национално ниво, поради което са нужни още някои промени в Избирателния закон. Макар и свързани с Тандемите, те не отричат изобщо партиите или коалициите, които могат да налагат свои начини на избор на конкретните Президент /Вицепрезидент (на последния етап), а изискват само нужните мерки за пропорционален случаен избор на политическата сила. Специално при Тандемите нова регистрация и плащане не са нужни, понеже се използуват номерата от избора за Парламент. Нека се спрем по-конкретно на тези етапи.      а) Най-напред трябва да се сформира процентния Президентски пул за страната, който се състои от сто места (затова го наричаме процентен), и в който всяка политическа сила има толкова места, колкото е нейното процентно участие в Парламента. Това ще рече, че ако даден Тандем (или партия) е представен, например, със 75 мандата от 200 души общо, той ще има 37.5%, които трябва да закръглим до цяла бройка. Известен проблем възниква когато сме точно на половинката, като тогава може: или да се откажем да поддържаме точно бройката сто и да закръгляме както се реши; или пък да приложим "училищното" закръгляване нагоре (51/2 се счита за 6) при малките квоти, като при това намаляваме най-големите квоти (последователно в намаляващ ред за да не се ощетява само една страна) — прочее, това не е съществено. Така получаваме по едно число за всяка политическа сила, което нека наречем P (кандидати за Президент), с което първия етап приключва.      б) Следващият етап е разбъркването на Президентския пул, което е нужно с оглед избягване на клъстеризацията при избора, но най-напред трябва да подредим всички бройки (защото тук нямаме никакви номера). Това става като първо за всяка политическа сила заделим по нужния брой места в някакъв ред, например азбучен на инициалите им (или названията) като отбелязваме само това (например: от 1 до 15 — ААА, от 16 до 19 — БББ и т.н), и след това теглим жребий за наредба на всичките тези междинни номера без връщане до изчерпването им (съгласно изложеното в края на т.2.1.в). Така се получава пропорционалното случайно разпределение на политическите цветове.      в) Следва етапа на избор на конкретната политическа сила, който предлагаме да протече по един атрактивен начин, като се тегли не направо числото, а неговите части, само че сега това не са цифрите на номера от предишната фаза, защото те са само две, а да се погрижим първо да ги направим повече, като вземем двоичното му кодиране! Доколкото това е нещо доста просто (учи се в горните класове по информатика или математика) и ще бъде, все едно, публикувано официално с разбъркания президентски пул, няма смисъл да обясняваме как става изчислението, а само ще укажем, че за целта са достатъчни седем двоични цифри (т.е. 0 или 1), при това за до 127 кандидата. Изтегля се само един номер по аналогичен начин на изложеното в началото на т.2.1.в), чрез цифрите му четени в обратен ред, или при едновременно използуване на седем сфери, само дето тук ще са нужни по 20 двойки цифри за да позапълним сферите. При изтегляне на номер надвишаващ общия брой етапа се повтаря. Тегли се само едно число, защото ние считаме, че Президента и Вицепрезидента (както и някой техен евентуален заместник) трябва да бъдат от една политическа сила.      Това приключва избора за традиционните партии, защото всяка от тях си има готова двойка хора. Но да подчертаем пак, че "цвета" на Президентството следи този на управляващата (собствено, най-силно представената) партия /Тандем само вероятностно (т.е. усреднено за много избори), обаче във всеки конкретен случай са възможни (и естествени) изключения, според както реши "провидението". Така, хем избора е разумен, хем емоциите са големи, или както казва народа: "хем вълка сит, хем агнето цяло"!      г) Последният етап е избора на конкретните лица, като и тук аналогично на т.2.1.в) първо се формира листата на кандидатите за Президент /Вицепрезидент от даден Тандем, като трябва да се погрижим техния брой да не е по-малък от 3-4 (тук можем да използуваме аналогично формулата P+3, където P е броя на местата в Президентския пул за страната и играе ролята на T/N), след което се тегли жребий за наредбата им, като първите два номера се считат за избрани, а останалите са резерви. И тук, разбира се, важи правилото за отказване от длъжността и получаване на съответната половинка от заплатата при което влиза първата поредна резерва. 3. Бъдеще на изборите      След преминаване към едно всеобщо и пълно участие в изборите само на Тандеми, като следващо и по-съвършено стъпало в еволюцията на партиите (или частите от народа с различни интереси), ще настъпят и някои промени в характера на самите избори. Преди всичко няма да има нужда от всенародно гласуване с бюлетини на кандидати, предизборни обещания и надлъгвания, избирателни райони и секции, хора за броене на гласовете, застъпници, и прочее и прочее, защото всеки, който иска да участвува в изборите ще има грижата да се регистрира в някой Тандем и по този начин той вече ще е направил своя избор предварително, а пък който не го е направил, той, значи, и не желае да гласува. Доколкото мнозина може да участвуват в няколко Тандема, то общата бройка на избирателите получена чрез сумиране на членовете на Тандемите може да надвиши реалния брой на избирателите, но това не е съществено, защото ще бъде оповестено официално, а и пропорционалността в числеността на Тандемите ще се запази. Просто ще трябва преизчисляване на представителността за едно место (числото N) в Парламента (Съветите) като се използува този брой (на "тандемо"-хора), но пък този който е регистриран на повече места ще повиши шансовете си да бъде избран.      Ще останат всички процедури на публично теглене на номерата за формиране на листите от кандидати, било то за Народни Представители, било за общински Съветници, било за Президент, но те хем ще бъдат по-атрактивни от традиционните избори, хем ще бъдат поне десетина пъти по-евтини, като при това ще се заплащат от самите участници, така че няма да струват нищо на държавата! Дори още при първото въвеждане на Тандемите при изборите за Президент вече отсъствува всенародната (и най-неразумна) фаза, като остава само тегленето на жребия. Тъй като формирането на Тандеми може да става по най-различни признаци: по райони или махали, по възрасти, по привърженост към различни футболни отбори, по имуществено положение (имат хубава кола, имат само превозно средство, нямат кола), по пол, по професия (на жените-домакини, на студентите, на строителните работници, на техническата интелигенция, на пенсионерите и пр.), и други подобни, е възможно голямо разнообразие и много интересни изборни игри.      Въпреки че на този свят човек рядко може да вземе само хубавото без лошото, то в нашия случай ще се запазят всички плюсове на демокрацията, като не само няма да присъствуват нейните минуси (трудността за намиране на разумно решение при неразумността на традиционните избори; деформираността на народното представителство в Парламента; пристрастността и необективността на партийните членове, каквито качества не може да присъствуват в Тандемите, тъй като те са временни групи от хора с общи интереси само в момента на играта и нямат никакви морални задължения да прикриват или принизяват грешките на своите хора; никакъв шанс за 99,99% от избирателите; и пр.), но се появяват и нови очевидни плюсове, като: лесни, атрактивни, евтини, и действително полезни избори за формиране на представителна извадка от всички народни слоеве, даващи реални шансове на всеки участник да бъде избран в управлението на страната, като по този начин постепенно излишния шум на традиционните избори ще бъде изместен от разумната, жива, весела и интересна игра, от незаменимото шоу на изборите!      Ако разумното в демократичните избори е в тяхната неразумност, то Тандема за Тотална Тотализация е най-разумния избор на неразумното, избор който (най-после) връща съвременната демокрация към първоизточника на Древна Атина, където равномерността на извадката се е гарантирала на родов принцип (тъй наречените "демове"), а вътре в родовете често се е теглел жребий, докато ние не ограничаваме изобщо принципа, на който ще се формират Тандемите. Ние изискваме само, когато избора е труден или невъзможен, да го поверим изцяло на Случая, а за нас да оставим емоциите на играта, защото какво е нашия живот ако не една игра? Но тази игра трябва да бъде изцяло демократична и достъпна за всеки, не само за някаква привилегирована аристократическа, финансова, етническа, мафиотска, или друга йерархия! ТТТ не само се приближава към идеалното решение — ТТТ е това решение!      Ако демокрацията е шанс за всеки, то ТТТ е шанс за демокрацията!      Ако човечеството не може без демокрация, то демокрацията не може без тотализация!      Към тотална демокрация чрез Тандема за Тотална Тотализация! МАНИФЕСТ НА ФФФ (ФОРМАЦИЯ ЗА ФОРСИРАНЕ НА ФЕМИНИЗМА)      Историята на всички общества е история на борба между изключителното и посредственото! При това в тази борба най-често побеждава посредственото, защото то именно е по средата, то е това, което желаят широките народни маси, и което те могат да разберат и приемат. Изключителното, от друга страна, е подкрепяно и разбирано само от едно малцинство, и изобщо не е ясно дали то е добро или лошо, докато на този въпрос не отговори бъдещето (най-често пак нееднозначно), тъй като не съществува обективен критерий за това. С други думи, няма никакви гаранции за пренебрегване на посредственото болшинство в името на някакво, неизвестно накъде водещо, изключително малцинство! В областта на политиката това означава, че ръководните длъжности трябва да бъдат заемани именно от посредствени личности, изразяващи най-пълно въжделенията на усреднените народни слоеве, а "трябва" означава, че ако не е така, то тези личности просто не се задържат дълго на политическата сцена! Тази теза сигурно е известна, но досега тя не е била излагана аргументирано. Единствено ние от Формацията за Форсиране на Феминизма (ФФФ) имаме логическо обосновано мнение по въпроса, което и излагаме тук. 1. Избори на централни и местни органи на управление      Приемайки като основополагащ гореизложения принцип на посредствеността ние предлагаме следните етапи.      1.1. Предварителна (предизборна) селекция на кандидатите според определени показатели, фиксирани, разбира се, в избирателния закон. Тук става въпрос за параметри като: пол, материално положение, образование, физически характеристики, и прочее, които ще детайлизираме по-долу. За съжаление не можем да предложим никаква интелектуална селекция, тъй като (поне засега) тя не може да бъде обективна, защото ако е трудно човек да се покаже по-умен (изобщо по-способен в дадено отношение), то той лесно може да се направи на по-глупав, така че рискуваме да вкараме в управленческите органи редица изключително способни хора (които добре са се престрували на посредствени), но бъдещите постижение на психологията навярно ще ни помогнат в това отношение. И така, нека формулираме един филтър за посредственост на кандидатите като условия, на които те задължително трябва да отговарят за да се кандидатират, а именно:      а) Жени — всички кандидати за ръководни длъжности трябва да бъдат само жени! Очевидно е, че от двата пола жените са най-посредствения пол, ако не за друго, то поне защото те са натоварени с основната задача за продължението на рода, а Бог или природата (ненужното да се зачертае) не би поверил/-а най-важната жизнена функция на един изключителен индивид, при положение че изключителността му след време може да се окаже погрешна — в този най-отговорен случай може да се залага само на средното! Прочее, считаме за широко известно, че по най-различни показатели (сила, интелект, физически качества и пр.) жените, като правило, са посредствени и това е причината всяко изключение от това правило да се цени високо и да ни прави особено впечатление. Ако досега жените не са заемали своето подобаващо място в политиката, то е само поради неразбиране на принципа на посредствеността в управлението и основната задача на ФФФ е да се пребори с тази неразумна аномалия.      б) Лични доходи в размер на повече от една и по-малко от три минимални работни заплати (МРЗ) за последната календарна година. Това е един приемлив и достатъчно широк критерий за посредствени доходи, който при това остава винаги актуален, тъй като МРЗ постоянно се коригира.      в) Средно, полувисше или висше (но само едно) образование. Основната причина за включване на висшето образование тук е световната тенденция към девалвация на образователния ценз, която неминуемо води към едно "средно" висше образование. В този смисъл е възможно след време да се пледира за премахване на средното образование като вече под средното ниво, но по-високо от едно висше образование, така или иначе, не бива да се допуска.      г) Възраст — от 35 г. (навършени) до 45 г. (ненавършени) към момента на избора. Освен че средата на този интервал е по средата на продължителност на човешкия живот (около 80 год., поне за жените), такъв относително тесен възрастов интервал изключва възможността за участие в повече от три (а обикновено два) мандата, което е твърде съществено за обновлението на ръководните длъжности във всяка една партия.      д) Ръст — от 155 см (включително) до 165 см (изключително), измервани боси към деня на избора. Това изискване, разбира се, е продиктувано от посредствеността на избора, но то отговаря също така и на общоприети естетически критерии.      е) Тегло — от 55 кг. (включително) до 65 кг. (изключително), към деня на избора — съображенията са същите. Тук заслужава да се отбележи, че ръста и теглото трябва да се удостоверяват чрез официално замерване от авторитетна комисия при условия на всенародна гласност от един до три дни преди избора, като тези, които не отговарят на изискванията отпадат като кандидати, макар и в последния момент. Съществуват брожения за налагане на условието този избор, който ще се показва и по телевизията, да се провежда topless за кандидатките, и ние не можем да отречем определена доза разумност в това, тъй като народа има право да познава колкото се може по-добре своите избранички, но засега не го считаме за задължително. Аналогично още не е включена селекция по гръдна обиколка (например, от 1.2 до 1.4 от обиколката на кръста), понеже в условията на масово прилагано изкуствено хранене на бебетата, от една страна, и на големите успехи на козметичната медицина, от друга, това не е особено показателно за посредствеността. В крайна сметка, винаги може да се узакони някоя добавка към закона, ако в последствие това се окаже нужно.      Както вече споменахме това са изисквания само към кандидатите за ръководни длъжности в страната (Народни Представители или общински Съветници) и не налагат промени в партийните структури. Не е необходимо и е погрешно, да се прави извода, че във всяка партия могат да влизат само жени, или че те трябва да бъдат само между 55 и 65 кг. и пр.; или пък опошленото схващане, че всеки партиен член (независимо към коя партия принадлежи) трябва да се представя винаги гол до кръста на партийните сбирки — при неблагоприятни метеорологични условия това може да бъде и пагубно за здравето! С други думи, във всяка една партия може да има, както членове мъже, така и "членки", но само жените отговарящи на гореизложените изисквания могат да се кандидатират за участие в управлението на страната. Ако тези изисквания доведат до постепенно оттегляне на мъжете от политиката (така както появата на автомобилите на времето си е довела до постепенно изместване на файтоните от позицията им на превозни средства) — е, добре, ние не възразяваме срещу това; ние ще го приветстваме, но не го изискваме! Ако такова време настъпи, значи такова е естественото развитие на нещата и то просто трябва да се приеме.      1.2. Същински избори за централни и местни органи на управление. Изхождайки от принципа на посредствеността в управлението ние считаме, че е необходимо да се отрежат всички възможни случаи, когато за една партия (коалиция) е очевидно, че тя не изразява мнението на средата от народа, т.е. на около 1/4 до 1/2 от гласоподавателите. Тези ситуации са три, а именно:      а) Долен праг за участие — ние предлагаме 10% от местата в Парламента, защото ако една партия не събере поне толкова проценти тя в никакъв случай не може да изразява интересите на средния гражданин и, следователно, трябва да отпадне от управлението.      б) Горен праг за участие — ние предлагаме 60% от местата в Парламента, защото ако една партия спечели повече от това то тя получава очевидно надмощие в Парламента (или общинските Съвети) и подтиска всякаква опозиция! В този случай трябва да се анулират изборите, защото освен нарушение на принципа на посредствеността се накърняват и основите на демокрацията.      в) Корелационен праг за участие — имаме предвид разликата в местата между първата и втората партии с най-много гласове отнесени към всичките места в Парламента, в проценти. Ако те са много близки, то не се знае коя партия е по-посредствената, защото разликата е в границите на грешката, като ние считаме, че този процент трябва да бъде поне три и при по-малка разлика отново да се анулират самите избори (така например при 100 души Парламент, ако едната партия спечели 37 от местата, а другата — всякакъв брой между 35 и 39 включително, изборите се анулират). За местните Съвети, обаче, този праг не се прилага, най-вече поради малката бройка на местата в тях.      Прочее, това са очевидни изисквания, като долния праг, така или иначе, съществува в повечето Парламенти, горния води до диктатура, а при нарушаване на корелационния се стига до ситуацията на "два остри камъка", за които нашия народ отдавна е казал, че те заедно "брашно не мелят". По важно е да се уточни, че тъй като тук често може да се стига до анулиране на изборите, то те се провеждат до три пъти, след което (при неудовлетворяване на някое от условията) органите остават в стария си състав за още 6 месеца, когато отново се провеждат избори.      Доколкото при изборите за Парламент се избират, всъщност, само жени, то имаме всички основания да го наречем Женско Събрание, защото това отговаря точно на действителността; аналогично и местните Съвети стават Женски Съвети. Нека, обаче, изрично подчертаем, че в Женското Събрание жените само вземат решения, т.е утвърждават или избират, докато изработването на самите законопроекти се извършва от различните Комисии към него, които се формират от добри професионалисти (юристи), а не от посредствени политици, и в тях, разбира се, могат да участвуват и мъже (като това дори е за предпочитане). По този начин съкровеното желание на жената да взема решения по предложения на мъжа, т.е. след като той вече е направил всичко, което зависи от разума, за да сведе нещата до обикновен избор измежду трудноразличими и несъществени алтернативи (нещо като избора на вратовръзката, например), и което намира израз в почти всяко семейство (а още повече при извънсемейните връзки), става реалност и в политиката, при това на най-високо ниво!      Та нали не напразно народът казва, че мъжа е този, който трябва да предложи, а жената да откаже (или приеме, съответно); също, че мъжа е "главата", но жената — "шията". Казано по друг начин, настъпва едно естествено разделение на процеса на разработка и анализ на законите, от една страна, извършван от компетентни професионалисти, т.е. от изключителни личности, от процеса на вземане на решение от народа или от негови предварително избрани посредствени (т.е. средни) представители, от друга. Така че няма опасност, както цинично пророкуват някои врагове на ФФФ, да се затворят ... мъжките тоалетни в Женското Събрание.      Нищо по-различно не може да се каже за Женските Съвети, където работата е преди всичко административна и, като така, още по-пригодена за извършване от посредствения и трудолюбив пол; както и че и там също може да има различни мъжки звена, които да мислят по-задълбочено или да извършват творческата и тактическа работа, ако това се налага. 2. Избори за Президент      Противно на повечето очаквания тук предлагаме нещо диаметрално противоположно, защото и ситуацията, в този случай, е противоположна! Президентската институция е предимно консолидираща и представителна, тъй като Президента не утвърждава закони а просто ръководи (доколкото законите и Женското Събрание му позволяват това). Той трябва, фигуративно казано, да разтървава жените, когато те вземат "да се хванат за косите", трябва да е човек с авторитет, чар, обаяние, излъчващ сила и власт, мъж какъвто всяка жена (или поне тези от Женското Събрание) би пожелала да слуша, и затова той няма право да бъде посредствен! Иначе етапите на избора са аналогични.      2.1. Предварителна селекция за Президент      От изложеното току-що следва, че Президентския филтър трябва да е филтър за изключителност, такъв, че да подбере един патриарх, или "баща на нацията", и условията, на които той трябва да отговаря, са следните:      а) Мъж, защото само мъж Президент може да балансира сексуално управлението на страната, само мъж Президент може да усмири Женското Събрание, само мъж може да командува с твърда ръка, само мъж може да обявява и прекратява войни, когато това се наложи! Останалите подточки, всъщност, уточняват какъв трябва да бъде този Мъж (с главна буква!).      б) Лични доходи повече от 4 МРЗ за последната календарна година. Президента не бива да бъде посредствен, а пък бедността никога не е била на почит (най-вече сред жените), така че остава само той да бъде достатъчно заможен.      в) Образование — повече от (едно) висше, като за предпочитане е някаква докторатура.      г) Възраст — поне 55 (навършени) години, защото иначе просто не би могъл да бъде наречен "патриарх". Нека напомним, че аналогично изискване се прилага в редица страни, макар и най-често негласно.      д) Женен и с поне две дъщери към момента на изборите — съвсем естествено е един мъж, който ще трябва да се справя с цяло Женско Събрание, да покаже, че може да се оправя поне със три жени.      е) Ръст — над 175 см (бос) — очевидно изискване.      ж) Тегло — над 75 кг към момента на изборите. Претегляне (по бански) ще се извършва аналогично от един до три дни преди изборите и ще бъде показвано по националната телевизия — зрелищността никога не е пречила на политиката, а само е помагала!      2.2. Същински избори за Президент      Тъй като той ще работи основно с Женското Събрание, ние предлагаме неговия избор да става чрез непряко гласуване в Женското Събрание (няма проблеми за евентуално пряко всенародно гласуване, но това само ще оскъпи процедурата, без да я направи нито по-разумна, нито по-зрелищна). Изборът приключва: или от първи път, ако някой кандидат спечели поне 50% от гласовете; или (в противен случай) се провеждат неограничен брой гласувания докато не бъдат набрани поне 1/3 от гласовете, като при това разликата между първия и втория кандидат е поне 3%.      Във връзка с тезата "Президентът — баща на нацията", е нужно да му бъдат гласуват и прилични пълномощия, например: той трябва да може да поставя задачи на Женското Събрание (какви закони да се приемат или актуализират) и да иска отчет за тяхното изпълнение; да може да наказва и дори освобождава от длъжност, когато пожелае, членките на Женското Събрание или Съветите (като те се заместват със съответните резерви от листата на същите политически сили), но не повече от 1/3 от общия им брой във всяка такава структура за един негов мандат; да има право на вето по всички въпроси и при неограничен брой разглеждания (т.е. да не може да бъде прокаран никакъв закон ако Президента не го санкционира, поне с мълчанието си); да бъде Върховен Главнокомандуващ на въоръжените сили; и прочее. Надмощието на Женското Събрание може да се упражни само чрез смяна на Президента, но такова изключително събитие е допустимо след двукратно гласуване "за" взето с квалифицирано мнозинство (от 2/3) и в интервал от поне една и не повече от две седмици между гласуванията. 3. Други избори      3.1. Избори на съдебни органи      Изхождайки от принципа на посредствеността, понеже прилагането на законите е още по-рутинна задача от тяхното гласуване (и в близко бъдеще би могла дори да се повери на някакви компютърни системи), и като така е напълно от компетенцията на жените, би трябвало и Съдиите да се избират по аналогичен начин на Съветите. Но пък от друга страна в цялата човешка история практически няма случаи на жени съдии (нито в старите религиозни книги има описани такива), което е обяснимо с тяхната изключителна пристрастност и емоционалност, водещи до необективност в оценката на фактите, така че би трябвало жените изобщо да бъдат изключени от съдебната система (както и е било дълго време). Е, ние предлагаме едно "Соломоново" решение задоволяващо и двете страни, а именно: изборите за съдебни органи да не подлежат на феминизация и да се провеждат според досегашните правила.      3.2. Избор на Правителството      При все че Министрите не се избират по демократичен начин от народа, защото те трябва да бъдат компетентни професионалисти и да вършат тактическото управление на страната, ние считаме за необходимо да очертаем основните изисквания в случая. Министрите е редно да бъдат мъже, но това може да остане само препоръка, като се допускат и жени Министри, защото тези длъжности са до голяма степен и стратегически (ако считаме, че истинските тактици са служителите в министерствата), така че и тук е приложимо "Соломоновото" решение. Тези хора трябва да се предлагат от политическите сили, с право на вето от страна на Президента, и само да се утвърждават от Женското Събрание, но то трябва да може да отмени или сезира всяко тяхно решение, ако го счете за погрешно. В заключение е справедливо да отбележим, че участието на жени в управлението не е новост, нито в световен мащаб, нито за нашата страна, като във фолклора на редица народи намира отражение женската мъдрост при решаване на редица трудни положения, говори се за "женска интуиция" (като понятие заместващо мъжкия разум, и в редица случаи дори по-успешно), и прочее, но досега всичко това е ставало хаотично, случайно, и немотивирано. Единствено ние от ФФФ за пръв път предлагаме логическа обосновка на това положение и намираме точното място на жената в управлението.      При това, обаче, ние не сме за еманципация на жената — нито в масово разпространения у нас смисъл на това движение като "равенство", тъй като не може да става дума за равенство там където съществува най-голямото различие при индивидите (между половете), нито в правилния смисъл на "освобождение" (което е точния превод на думата) на жената от господството на мъжа, защото това господство, най-често, е в интерес на самата жена! Нито пък пледираме за утвърждаване на другата крайност — матриархата, като господство на жената над мъжа, защото мъжете и без това са по-неиздържливия пол и остава само да им се отнеме и правото да командуват, за да загубят те изобщо желание за пълноценен живот.      Поради това ние говорим за феминизация, като разбираме поделяне на дейностите, а именно: борческото, творческото, рискованото, изключителното — на мъжа, а рутинното, посредственото, всекидневно необходимото, съдбоносното за потомството и народа — на жената. Мъжа предлага, а жената приема; мъжа командува, но жената избира (кой да я командува); или, другояче казано: Формацията за Форсиране на Феминизма подчертава изключителното значение на посредствеността на жената, което именно я прави идеалния политик!      Силата на жената е в нейната слабост, слабостта на мъжа е в силата му, силата на ФФФ е в разумния компромис между двете!      Без ФФФ няма феминизация, без феминизация няма сексуално равновесие и стабилност в политиката, без стабилност в политиката обществото няма бъдеще, ergo: без ФФФ няма бъдеще!      Форсирайте феминизацията чрез нашата Формация! МАНИФЕСТ НА ЦЦЦ (ЦИВИЛИЗОВАНА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ И ЦИРКОВЕ)      Историята на всички общества е история на компромис между хляба и цирковете за народа! Това е формулирано най-точно в крилатата римска фраза: "panem et circenses", която ние не съвсем точно превеждаме като "хляб и зрелища". За осигуряване на хляба трябва стабилно, централизирано, най-често диктаторско или поне еднопартийно, управление, докато за предлагане на циркове на народа в областта на социалното управление е измислена демокрацията, или избора отдолу, който създава възможности за надприказване на различните партии и за смяна на тези, които са се заседели доста дълго на трона. Истината в този случай, както и в редица други ситуации, е в задоволителната степен на компромис между двете крайности, защото добрата централизация изисква пълно подчинение на народа на властващите, за да се осигури спокойния живот в страната, тъй като целта на всяко управление е да се запази статуквото, но никой не може да се подчинява достатъчно добре ако има правото да критикува и да сменя тези, които го командуват. От друга страна, само възможността за участие на широките народни маси в управленческите процеси, споровете и борбата на различните виждания, реализирани в демократичните форми на управление, могат да предложат така необходимите за народа политически циркове, които наред с това осигуряват и бърза и лесна промяна на линията на управление при нужда.      Както се вижда, това са противоречиви изисквания, и съвременната демокрация успява да се задържи дълго в редица страни, защотя тя самата не е тази класическа старогръцка демокрация (която, понеже е била чиста демокрация, или е осигурявала основно само цирковете, не е изтрайвала повече от десетина години в Древна Атина и е била сменяна от поредна тирания). Въпреки всичко, обаче, съвременните компромисни демократични управления, макар и да съдържат наченки на силна централизирана власт, залагат основно на демокрацията, и поради това осигуряването на хляба продължава да куца, като колкото по-бедна е една страна толкова по-осезаемо народа чувства нуждата и от истинска стабилна власт, а не само от циркове. Но за да се оцени правилно нашето предложение, нека първо се спрем на 1. Основните недомислици на демокрацията.      1.1. Опозицията и народът пречат на управляващите в процеса на управление, като най-често искат неща, които, ако самите те трябваше да претворяват в дела, много добре биха осъзнали тяхната неоправданост, а това пък кара водещата партия рядко да се вслушва в техните гласове! Това е психологически добре обяснимо, защото по един начин мисли човек когато самият той трябва да реализира това, което предлага, и по съвсем друг начин този, който просто иска да си каже мнението, но знае, че, все едно, никой няма да го послуша. Точно това дава цирковете, разбира се, но тези циркове пречат на управлението, когато престанат да бъдат само циркове, а позволяват и възможност за влияние върху управлението. След като веднъж една партия е победила в изборите тя трябва да се остави да управлява сама; може да ù се дават съвети и да се предявявят искания, но не и да се очаква тя да се вслушва в тях! И точно тогава управляващите повече ще се вслушват в циркаджилъците, защото те хем ще са им интересни, хем ще могат да минат за техни мнения (докато за народа е важно той да е сит и спокоен, а не кой именно е предложил нещо разумно). Управляващата партия трябва да носи цялата отговорност за своето управление; тя ще има възможността да чуе гласа народен когато дойдат изборите, но не бива да ù се пречи по време на нейния мандат.      1.2. Управляващите подтискат свободните изяви на управляваните, защото се страхуват (и то оправдано), че народа и опозицията ще започнат да търсят начини да попречат на провежданата линия на управление и дори да сменят предсрочно управляващите. Когато някой не е убеден, че другия ще го слуша и уважава, той се опитва или да го излъже, или да прикрие фактите, и когато това не му се отдаде, то управлението става неефективно и започва да буксува. Аналогична ситуация се наблюдава в съвременните семейства, където, понеже решаващите страни са точно две, е очевидно необходимо еднозначно определяне на решаващия глас, и ако то отсъствува (както и става в днешно време), то семейството започва да се разпада. Подобна е участта и на редица демократични режими, особено на тъй наречения двуполюсен модел, когато се появяват "два остри камъка", за които народа казва, че те "не мелят брашното", защото най-честата реакция е просто да се прави обратното на това, което другата страна иска (за да се види кой е по-силния). Ако управляващите са убедени, че никой няма да им попречи да си изкарат мандата те ще се стремят (или поне по-умните от тях) да удовлетворят желанията на опозицията и на народа, за да бъдат отново избрани и следващия път. Както се вижда, едновременното действие на победилите и победените в изборите, на една и съща арена наречена Парламент, води само до неприятности, като нито хляба се осигурява добре, нито цирковете са си циркове.      1.3. Истинската демокрация остава на улиците, тъй като в повечето случаи основните предимства на демокрацията се проявяват под влияние на най-различни извънпарламентарни сдружения, били те: движения за опазване на околната среда, за защита на животните, за свобода на хомосексуализма, разни женски дружинки, пацифистки движения, обединения на пенсионерите, или на някои малцинства, и прочее, както и на редица видни личности, или пък на извънредно създадени временни сдружения, но не и в резултат на дебатите в Парламента. Не че Парламентът съвсем не предлага циркове на народа, но истинските циркове стават по улиците, и дори ако си представим, че е възможно задоволяването на всички желания на масите, преди още те да бъдат изказани, то пак ще се намерят недоволни поне от това, че няма да има на какво да възразяват! Следователно всички циркаджилъци трябва да се съберат на едно място, в специално определено учреждение, до което всички желаещи да имат достъп, а не само официалната опозиция от Парламента.      1.4. Във всички Парламенти отсъствува правилото за два мандата за политически партии, което е важен динамичен елемент в съвременната демокрация. Такова правило съществува за Президента, но той е само един човек, а не съществува за самите партии, като при това положение дадена партия може да печели изборите и пет мандата подред, и народа да бъде управляван от все едни и същи хора, защото никой няма да се откаже от поста си доброволно, ако неговата партия продължава да води. При демокрацията няма най-добра партия, защото ако имаше такава, то не би трябвало тя да се подменя (както и става при тоталитарните режими), така че всяко по-дълго заседяване на власт неизбежно засилва централизацията, но намалява зрелищността за народа. Нужен е, следователно, някакъв таван за продължителност на управление на всяка една партия (коалиция), което ще доведе и до по-честата подмяна на самите политици, понеже, както в семейството, така и в политиката, разнообразието е основното нещо, което прави живота поносим.      От казаното вече става ясно, че съвременната демокрация представлява една безразборна смесица от централизация и циркове, при която никой не си прави труда да определи някакви граници, където свършва едното и започва другото, поради което цирковете пречат на управлението и обратно, а демокрацията съществува, защото не може страна без управление, и досега не е било известно нещо което да я направи по-добра. Ние от Цивилизованата Централизация и Цирковете (ЦЦЦ) се наемаме да поправим този пропуск, като предлагаме 2. Нови демократични структури.      Тези структури са основно две, които са чисто въплъщение на двете начала в управлението, като първата от тях се нарича      2.1. Говермент.      Това е самото управление и няма нужда да измисляме друго название след като тази дума е добре известна в западните езици. Говерментът е Правителството в съвременните демокрации, но наред с управленческите функции на Министерския Съвет, който е част от Говермента, тук влизат също и Местните Съвети, като регионални управленчески органи, Законодателната Палата, като аналог на законодателните функции на традиционните Парламенти, както и Президентството, с представителни и консолидиращи функции. Тези структури и техните права се определят от Конституцията на страната, а тяхното запълване с конкретни личности става по решение на Представителния Съвет (ПС) на партията спечелила изборите. Този Съвет се състои от 100 души Народни Представители (НП) от водещата партия в изборите, които се определят като се сумират гласовете само на първата партия, разделят се на сто и така се определя квотата за едно представителско място в ПС. После според тази квота за всеки район се изчислява едно число равно на броя на местата в ПС от района, като гласовете за тази партия се разделят на квотата. Това число не е цяло и затова първо се избира минималния брой НП според цялата част на това число и след това всички райони се подреждат в намаляващ ред на дробната част на същото число и се избира по един човек от всеки район от началото на списъка в този ред до набиране на нужния общ брой от сто души, което гарантира едно справедливо закръгляване в полза на най-големите части. Изборът отдолу стига до определянето на политическата сила и нейните представители, а оттук нататък вече започва разумния избор отгоре според решението на тази сила.      Водещата партия определя различните Министри, но те не са толкова важни личности, както е прието да си мислим, а само помощници в процеса на управление, което казва и самата дума, която е производна от корена ... "мини-", разбира се, т.е. нещо малко (като специално на английски minister значи още дребен свещеник или клисар, посланик, и въобще служител на някаква централизирана структура; е, той не е чак толкова дребен служител понеже има и по-дребни, добавени — от add като събирам или ad- като представка — към него хора, които администрират). Представителният Съвет на управляващата партия назначава също и членовете на Законодателната Палата съобразно определени професионални критерии, утвърждава Местните Съвети според листите на партията по райони, както и избира и Президента и Вицепрезидента, и това е върховния орган на страната след започване на дадения мандат, който може да извършва всякакви смени в Говермента или да сезира (отменя) решения на отделни негови звена. Това, естествено, не означава, че в Говермента не могат да влизат представители и на други партии или безпартийни, ако те са добри професионалисти, но ПС е инстанцията, която трябва да ги утвърди и си носи отговорността в случаи на евентуални грешки.      Представителният Съвет не е постоянно действащ орган и той избира един Координационен Съвет (КС) от 12 души от редовете си като постоянно функциониращ такъв и с права да предизвиква свикване на целия ПС при нужда, тъй като повечето НП от управляващата партия заемат някакви постове в Говермента. Приемането на законите, се извършва от ПС, като всеки проектозакон може да бъде подложен на предварително обсъждане. Заседанията на ПС се провеждат, като правило, при закрити врати, като решенията се вземат с обикновено или квалифицирано мнозинство (според случая) и се оповестяват официално. Същото важи и за отделните звена на Говермента. Мандатът на Говермента и на Представителния Съвет е съгласно приетото в Конституцията (като ние считаме 4 години за подходящ срок) и той не може да бъде продължаван, но може да бъде прекратен предсрочно по решение на ПС взето с квалифицирано мнозинство от 2/3 от членовете му и тогава трябва първо да се проведат нови избори в съкратени срокове (до три месеца) и чак след това да се предаде властта. Представителният Съвет може да се свика и по инициатива на поне 1/4 от членовете му, но само той олицетворява цялото управление и носи цялата отговорност. Всякакви публични дебати пречещи на управлението са изключени от Говермента, тъй като той целенасочено е отделен от цирковете и изявата на народната воля, за което съществува друга структура наречена      2.2. Циркамент.      Както следва от названието му това е структура за предоставяне на демократични циркове на народа, за спорове и за изява на народната воля. Нашата презумпция е, че всяко сравнително масово движение трябва да има някакво представителство в Циркамента, с оглед хората да могат да се изкажат и претенциите им да се протоколират и бъдат представени на Говермента, ако получат положителна резолюция в някое от звената на Циркамента. Това, разбира се, не означава, че Правителството трябва да им обърне внимание, но пък и всяко "необръщане" на внимание може да се стовари после на гърба на управляващата партия, така че точно това е нужната степен на компромис и на разделяне между управление и циркове. С оглед на справедливо представяне на всички слоеве от населението в Циркамента той се състои от три отделни Камери, а именно:      а) Камера на Представителите (КП). Тази Камера е твърде близка до традиционните Парламенти, или по-точно до тяхната опозиционна част, т.е., това е официалната опозиция, като в нея влизат също 100 души но от всички останали партии като изключим водещата (която окупира Говермента), и освен това тези партии имат достатъчно набрани гласове за да прескочат някакъв долен праг (също традиционно изискване). Този праг според ЦЦЦ трябва да бъде пет процента от гласовете за Циркамента, което, всъщност, съответствува на около 3% при другите Парламенти (защото нормално поне 1/3 от НП са от първата партия, която тук отсъствува). След като се изхвърлят тези партии които не прескачат прага се сумират гласовете на тези за КП и се делят аналогично на 100 за определяне на квотата на всяка от тях, като се заделя първо цялата част, а после и добавката в реда на намаляване на дробните части. Конкретните представители се избират според листите по райони, пак най-напред целите бройки, а след това и добавките според десетичните остатъци. Между другото по този начин е редно да се определи и един списък от десетина резерви (като се продължи обхождането на дробните части и, евентуално, се почне пак отначало), с които да се допълва КП при нужда.      б) Камера на Антипредставителите (КА). Тази Камера е вече нов елемент, който няма аналог в традиционните Парламенти. Тя се състои също от 100 души, като тук са представени тези политически партии, които не са набрали нужния брой гласове за да влязат в КП, като и тук съществува долен праг от пет процента. Сметките са напълно аналогични на предишната подточка, като вече се изключват всички партии до последната представена в КП включително, само че, тъй като тази Камера и без това е на малцинствените партии, то те се представят обратно пропорционално на гласовете си, така че тези с най-малко гласове да се "чуват" най-добре. Това е един типично цирков елемент и той положително ще доставя много емоции на народа по време на дебатите в тази Камера. По точно казано, тази обратна пропорционалност означава, че след определяне точната бройка на мандатите по партии тези мандати се зачитат точно в обратен ред като първата партия получава бройката Представители на последната в КА и обратно, втората — на предпоследната, и тъй нататък.      в) Камера на Извънпарламентаристите (КИ). Тази Камера също е съвсем нетрадиционна и се състои пак от 100 души. В нея влизат по трима души от всяка от непредставените никъде другаде политически сили от участвалите в изборите, както и от всяка друга организация пожелала да бъде включена (стига да е регистрирана според закона за организациите с идеална цел), която може да бъде представена в момента. Нека поясним това: тъй като тук могат да бъдат представени най-много 33 организации това ще рече, че ако те са повече от тази бройка, просто се тегли жребий кои от тях да влязат, като всяка сила вече си излъчва по 3-ма души, които да я представят (първите в листите, ако те са от участвалите в изборите), и освен това тези хора избират един от тях за Председател (и за да допълнят бройката до 100), като тази сила, от която е Председателя предлага още един на негово място. Поддържа се и списък на чакащите за включване, като на всеки шест месеца тези сили се актуализират (евентуално се избира и нов Председател) като се подменят максимум десет сили (ако има поне толкова на опашката), като както определянето на тези, които трябва да излязат от играта, така и на тези, които трябва да влязат, става по случаен начин — чрез жребий! Това е съвсем справедливо защото в КИ са представени сили с практически нулево значение за управлението (но със значение за цирковете), и няма никакви други съображения за по-голямата ценност за демокрацията на която и да било от тях, като в този смисъл наредбата в опашката не дава никакъв приоритет за включване. При това всяка излязла сила може отново да застане на опашката при желание. И, естествено, че ако няма 33 такива сили, то КИ ще бъде с непълен брой.      Камерата на Извърпраламентаристите разрешава задоволително и въпроса с индивидуалните кандидати (ИК), тъй като те могат да си регистрират лесно някакви сдружения с идеална цел (примерно: "Иван Иванов и Поддръжници") и просто да се запишат в списъка на чакащите, дори и да не са участвали в изборите, при което ще имат съвсем реални шансове да бъдат представени (и то от трима души) в Циркамента, за поне 6 месеца. Може, обаче, да се предложи и алтернативен вариан на КИ, при който тя да се състои от до 30 партии по 3-ма души и до 9 индивидуални кандидати, плюс Председател, като се поддържат два отделни списъка на чакащите — за партии и за ИК — като се подменят до 10 партии и до 3 ИК. Но, все пак, нека отбележим, че презумпцията за индивидуалните кандидати е по-скоро една поредна демократична недомислица, защото те се избират по райони, а не за цялата страна, където много по-лесно една известна личност би могла да събере нужния брой гласове. Освен това, какъв е смисълът един ИК да спечели в три района, примерно; или пък, ако се избира от цялата страна, то да спечели пет мандата, да речем? Прочее, ясно е, че те съществуват само за да прикрият политическата сила, която стои зад тях, поради което ЦЦЦ счита, че те и не трябва да съществуват, а съответните лица да вземат участие в управлението, ако желаят и ако могат, по някакъв друг (по-лесен) начин.      Както се вижда Циркамента е един истински демократичен цирк, където са представени: както традиционната опозиция — в Камерата на Представителите; така и типичните малцинства, които участвуват в изборите но не стигат до класическите Парламенти, при това максимално атрактивно — в Камерата на Антипредставителите; а така също и всички извънпарламентарни сили, които отсъствуват в традиционните Парламенти и обикалят улиците с надеждата да привлекат вниманието на населението и управлението — в Камерата на Извънпарламентаристите. Тези Камери са наредени по старшинство (по реда на изброяването), и всеки човек от народа може да иска достъп до Циркамента, но отдолу нагоре, т.е. първо до КИ. Ако КИ излезе с Резолюция, че неговото мнение заслужава внимание, той може да иска достъп и до КА, и по аналогичен начин и до КП. Разбира се всяка Камера може и да откаже достъпа на това лице, или да отхвърли неговата теза като безсмислена или неактуална. Аналогичен е начина на кореспонденция на тези Камери и с Говермента, като само КП има право на достъп до него, и то пак не непосредствено, а чрез кореспонденция, на която, както споменахме и по-рано, Говермента съвсем не е задължен да обърне внимание. Ето как и управлението може да бъде управление, и цирковете — циркове!      В Приложението е даден един подробен пример за разпределението на местата в гореуказаните демократични структури според изискванията на ЦЦЦ. Тук остана да разгледаме още една структура, който има временно участие в управлението и която се нарича      2.3. Общо Събрание.      Общото Събрание (ОС) се свиква в началото на всеки мандат за срок от две седмици, който може да бъде продължаван още до два пъти за същия срок. При навременно проведени избори ОС може да се свика дори и един месец преди изтичане на мандата на стария Говермент. В него влизат 100-те души от Представител-ния Съвет на водещата партия, както и 100-те души от Камерата на Представителите от Циркамента. То може да се произнася само по въпроси за промени в Конституцията, водещи до промени в състава на демократичните органи на управление, за евентуални корекции в продължителността на мандата с оглед на закръгляване, но по-малко от плюс /минус една година, или за преразпределение на някои власти. Всички решения на ОС се вземат с квалифицирано мнозинство от 2/3 и докато то не приключи своята работа стария Говермент продължава да функционира. В нормалния случай тези две седмици са просто един период за опознаване на бъдещите управници, за анализ на изминаващото управление, и за предаване на работата в съответните структури от една партия на друга. Възможно е също да се приеме ОС да се събира след изтичане на една година пак по за две седмици на всеки 6 месеца, за анализ и отчет, като след втората година да има право да се произнася и за предсрочно прекратяване на мандата и насрочване на нови избори. 3. Демократични избори      Изборът за Говермента и Циркамента е всенароден, с бюлетини и листи на кандидатите, така както е в традиционните демокрации. Новият момент тук, е така наречения, отсрочен мандат, което означава, че ако една партия /коалиция заема два поредни пъти Говермента и ако спечели и трети път тя получава само правото в някой от следващите два избора да премине с едно място напред, докато в момента се връща с едно място назад, като се счита за втора сила и като така получава сигурно надмощие в КП на Циркамента! Разбира се, това преминаване напред при следващ избор има смисъл само от второ място на първо, защото тази класация няма как да промени процента на гласувалите за партията и, следователно, не оказва влияние на КП, но това може да се окаже много съществено понякога, когато не ù достига някакъв си процент до първото място. Този отсрочен мандат е съвсем справедливо решение, което удовлетворява изискването за максимум два мандата за всяка партия, като в същото време не ощетява никого, но ако вместо партия имаме коалиция, то това правило се прилага за цялата коалиция, така че ако до следващите избори дори една политическа сила излезе от нея, то и всички останали също губят отсрочения си мандат. Освен това нека укажем, че тъй като това състояние остава в сила само до два поредни избора, и се завоюва също за толкова, то няма как повече от една партия /коалиция да се ползуват едновременно от него.      Тъй като Местните Съвети са част от Говермента то няма нужда от отделни избори за тях, а те и без това са административни звена, или поне би трябвало да бъдат такива. Ако нашата страна беше разделена на автономни области или щати, с някакви отделни териториални органи и закони, тогава би могло във всеки щат да се провеждат и избори за местни органи на управление, но при нас такава нужда няма. Определянето на Законодателната Палата като професионален юридически орган за законопроизводство решава и въпроса с професионалната некомпетентност на политическите лидери, защото този който управлява съвсем не е нужно да може и да съставя закони. Законите се изработват от Палатата, а се приемат от ПС на Говермента, което не изключва (дори предполага) възможността Камерата на Представителите на Циркамента да се произнесе по всеки законопроект, ако ПС или КС реши да им го прати за мнение. КП от своя страна може да реши да запознае и другите Камери с даден законопроект, но Циркамента не решава нищо, а работи по указания на Говермента и в определени от него срокове. Изборът на Президент престава да бъде един пореден цирк за народа, защото неговата длъжност е особено важна за държавата, а професионалните му качества могат да бъдат най-добре оценени от неговите колеги от партията, която оглавява Говермента, и затова той се избира от Представителното Събрание на победилата партия. Така се изключва и възможността за съществуване на Президент от опозиционна партия, което може само да отслаби дадено управление и да предизвика предсрочни избори.      Като правило ЦЦЦ предлага всички мандати да започват от 01.01. на година кратна на 4, като изборите се провеждат три месеца преди това време (т.е. през октомври), и дори Общото Събрание да се свиква в началото на декември. Предизборната борба започва нормално 6 месеца преди поредните избори (или от 1 април), и всякаква временна забрана на политически партии, ако такава е била наложена от Говермента, се отменя за да протекат изборите справедливо, а после следващия Говермент може пак да наложи такава, ако счете това за необходимо, но само с решение на Представителното Събрание, взето с квалифицирано мнозинство. Дори и в обстановка на военно положение, или при предсрочно прекратяване на мандата (пак по решение на ПС), изборите трябва да протекат нормално, като в такива случаи се разрешава предизборния период да бъде съкратен, но до не по-малко от три месеца.      Военно положение може да обявява първоначално само Президента но за срок до 14 дни, което може да бъде продължено още веднъж. При военна опасност или сериозни вътрешни размирици ПС има правото да продължи това положение и до края на мандата (т.е. след изборите и до поемане на властта от новия Говермент). Прочее, всички тези неща трябва да бъдат фиксирани в Конституцията на страната, като се спазят основните идеи на ЦЦЦ. Редно е да се определи също и заплащането на различните структури, като ние предлагаме следната градация: КИ на Циркамента да получава само по една минимална работна заплата (МРЗ) месечно, КА — по 2 МРЗ, КП — по 3 МРЗ, а служителите на Говермента и ПС — от 4 до 7 МРЗ.      Цивилизованата Централизация прилича донякъде на познатия ни демократичен централизъм, само че при него имаше само централизъм и нямаше реална демокрация, защото нямаше партийни борби и истински избори. При нашето предложение има както силна централна власт (която може да забранява временно политически партии, демонстрации, и прочее изяви на публично недоволство водещи до размирици в страната), така и истински свободни демократични избори, при което в Циркамента са представени не само спечелилите изборите партии, а и всички останали партии и слоеве на населението. Разбира се, всички нямат равни права за намеса в управлението на страната, но нали тъкмо за това се провеждат изборите — за да се определи коя политическа сила какви права ще има през поредния мандат! А правилото за отсрочения мандат е просто необходимост за всички демократични форми на управление, само дето още не се прилага никъде.      Искаме ли адаптивно и динамично управление трябва да изберем някаква форма на демокрация, искаме ли стабилна и силна демокрация трябва да изберем някакъв начин за централизация, искаме ли зрелища и емоции за народа трябва да му дадем възможност за свободна изява и циркове. Цивилизованата Централизация и Цирковете удовлетворява всички тези изисквания.      ЦЦЦ запазва всичко ценно от демокрацията като я централизира и засилва, но по един цивилизован, а не тоталитарен начин. Цивилизованото общество изисква цивилизована демокрация, а цивилизованата демокрация е ЦЦЦ.      Демокрацията постоянно се развива и подобрява, или мутира и еволюира. Най-новата мутация в областта на демокрацията е ЦЦЦ.      Ако цените цирковете, ако цените централизацията, ако цените цивилизацията, значи цените Цивилизованата Централизация и Цирковете!       ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЦЦЦ      Това Приложение съдържа едно примерно разпределение на квотите според гласовете на избирателите. Нека имаме следните резултати от гласуването на точно 6 млн. участници (дадени в хил.) и 27 партии, което е близко до реалното за нашата страна: Партии П01 П02 П03 П04 П05 П06 П07 П08 П09 Гласове (хил.) 2,076 1,843 615 442 338 251 124 72.3 53.4 Общ % 34.6 30.72 10.25 7.37 5.63 4.18 2.07 1.21 0.89 Циркамент % —- 46.97 15.67 11.26 8.61 6.4 3.16 1.843 1.361 Влизат в КП % —- 52.82 17.63 12.67 9.69 7.19 —- —- —- КП мандати —- 53 17 13 10 7 —- —- —- Партии П10 П11 П12 П13 П14 П15 П16 П17 П18 Гласове (хил.) 41.32 32.43 27.37 22.36 17.42 13.58 10.62 7.122 5.481 Общ % 0.689 0.541 0.456 0.373 0.290 0.226 0.177 0.119 0.091 Циркамент % 1.053 0.826 0.698 0.570 0.444 0.346 0.271 0.181 0.158 Партии П19 П20 П21 П22 П23 П24 П25 П26 П27 Гласове (хил.) 3.125 1.281 .847 .638 .594 .425 .351 .213 .123 Общ % 0.052 0.021 0.014 0.011 0.010 0.007 0.006 0.004 0.002 Циркамент % 0.080 0.033 0.022 0.016 0.015 0.011 0.009 0.005 0.004 Табл.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПО ПАРТИИ.      Както се вижда от горната таблица за Говермента са гласували 2,076,000 избиратели, което при 100 места в Представителното Събрание дава квота от 20,760 души за едно място, като конкретните лица се избират според листите по райони със съответните добавки при закръгляването. Тогава за Циркамента остават още 3,924,000 гласа с показани проценти на гласуване за партиите на 4-ия ред, като в Камерата на Представителите влизат само тези от П02 до П06. При това положение техните проценти се преизчисляват (на 5-ия ред) на база на сумата от гласовете за тях, които са 3,489,000, което пък разделено на 100 места дава квота от 34,890 гласа за едно лице от КП. На последния ред на първата част на таблицата са показани точните мандати за КП.      След това продължаваме с останалите партии за да определим мандатите и за Камерата на Антипредставителите съгласно следващата таблица. Партии П07 П08 П09 П10 П11 П12 П13 П14 П15 П16 Гласове (хил.) 124.0 72.3 53.4 41.32 32.43 27.37 22.36 17.42 13.58 10.62 КА+КИ % 28.51 16.62 12.28 9.499 7.455 6.292 5.14 4.005 3.122 2.441 Влизат в КА % 33.23 19.37 14.31 11.07 8.69 7.334 5.992 —- —- —- КА пр. манд. 33 20 14 11 9 7 6 —- —- —- КА обр. манд. 6 7 9 11 14 20 33 —- —- —- Партии П17 П18 П19 П20 П21 П22 П23 П24 П25 П26 П27 Глас. (х.) 7.122 5.481 3.125 1.281 .847 .638 .594 .425 .351 .213 .123 КА+КИ% 1.637 1.26 0.718 0.294 0.195 0.147 0.137 .098 .081 .049 .028 Табл.2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ОСТАНАЛИТЕ ПАРТИИ.      Пресмятанията са аналогични, като за КА+КИ остават 435,000 гласове и партиите от П14 нататък отпадат от КА, което дава само 373,180, или разделено пак на 100 прави по 3,732 гласа квота. Разпределението на окончателните обратни мандати се вижда на последния ред на първата част на таблицата.      Останалите 14 партии влизат в Камерата на Извънпарламентаристите в състав по трима души от всяка, при което там може да се включат и други политически сили. При реалните резултати за нашата страна в изборите през 1994 год. участвуваха даже 47 партии, което тъкмо би запълнило КИ, ако се гласуваше според това предложение. СЛЕДГОВОР Диктатурата е единственото нещо, което може да убеди народа, че в демокрацията има нещо хубаво, така както и демокрацията е единственото нещо, което може да накара народа да разбере, че и в диктатурата има нещо хубаво! Тъкмо затова, нито чистата диктатура, нито чистата демокрация траят вечно. Единственото хубаво нещо на демокрацията е факта, че тя е лоша форма на управление, но като такава тя може винаги да се усъвършенствува! Диктатурата пък, обратно, е най-добре организираната форма на управление и при прилагането ù има два варианта: или тя е лошо насочена и това е лошо, или е правилно ориентирана и след време това прави живота скучен и безцветен и хората губят интерес да го правят по-добър, което също е лошо! С диктатурата можем да се преборим и историята е пълна с примери за падания на диктатури (в най-лошия случай със смъртта на диктатора, защото всички сме смъртни а той също е човек), но с демокрацията, със средствата на демокрацията, това, уви, е невъзможно (тъй като народът е неунищожим). Надеждите, че демокрацията в някоя страна може да се измени със смяната на управляващите, не са базирани на нищо; ако тя с течение на времето все пак еволюира, то това е защото условията в страната се изменят, но това в по-силна степен се отнася за разните диктатури. Всеки демократичен избор, като правило, е неразумен и се явява, един вид, процедура за утвърждаване на неразумността! Допускането на възможността за съществуване на разумност в избора изисква прилагането тъкмо на тази разумност вместо всенародния избор. Демокрацията е най-добрия ... биберон за народите, защото хем запазва майчината гръд (политическата система), хем създава илюзия за ситост (привидно участие в управлението)! Какъвто демосът — такава и -крацията! Другото название на демокрацията е вулгарокрация! Тъй като отдавна е известно, че народът иска основно хляб и "циркове" (panem et circenses, по латински), то съществува диктатурата — за да даде хляба, и демокрацията — за да осигури цирковете! Лошото е когато тези неща се разминават във времето. Не демокрацията води до по-добър живот, а добрия стандарт на живота дава възможност за идване на демокрацията! Така е било преди 25 века в древна Атина, така става от преди два века по целия цивилизован свят, така беше и у нас, когато се отказахме от тоталитаризма. Ние, обаче, решихме да сложим "каруцата пред коня" и затова оплескахме нещата. При житейските проблеми въпросът, най-често, не е в това какъв е отговора, а в това какъв е въпроса! Поради инерционността на социалните системи, обаче, там се получава нещо по-различно и трудността при тях не е в намирането на нови идеи (за решаване на проблема), ами в отказването от старите! Съществуват само два начина да се накара някой да върши нещо, което той не иска, и това са: или принудата, или заблудата! Но те не може да бъдат избегнати, защото в противен случай не бихме имали човешко общество, способно да обвърже отделните индивиди в пространството и времето. Диктатурата, както е известно, залага основно на първия начин, а демокрацията — на втория, но нито едната, нито другата форма, могат да съществуват дълго време, ако не използуват и другия, несвойствен за тях, вариант, тъй като иначе палитрата им би била доста бедна. Една личност не може да бъде наистина велика, ако няма смелостта да се надсмива над себе си; така и една демокрация не може да бъде истинска, докато не включва възможността хората да се майтапят с нейните недостатъци. Знанието е сила, а невежеството — щастие! Мъдростта е в компромиса между тях! Знанието разединява хората, докато глупостта е това, което ги сближава! Целта на общественото управление, обаче, е сплотяването на масите, и поради това то обикновено залага на тяхната глупост! Равенството е въпрос по който много се спекулира, защото Бог или Природата (ненужното да се задраска) се е постарал /-ала сред живата материя то да е невъзможно, а пък на нас (поради човешка глупост, навярно) много ни се иска то да съществува. Добре, обаче, че нашите желания не съвпадат с възможностите ни, защото иначе просто нямаше да сме хора (а роботи, може би)! Свободата е ... коварно понятие, защото нашия свят е свят на силните, ergo, единственото спасение за слабите е да се обединят, за да станат силни, само че това, естествено, намалява свободата им! Което ще рече, че всички приказки за свободата при капитализма (или индустриалното и пост-такова общество) са само притчи за лековерни, т.е. за "популиса", и дори при тоталитарното общество би могло, в известен смисъл (икономически), да има повече свободи за народа (а и имаше)! Основното различие в икономическата област между капитализма и социализма (съответно комунизма) е по въпроса за притежанието на средствата за производство. Това противоречие, обаче, изчезва ако нещата се разглеждат от позицията на личното им притежание от работещите с тях, тъй като в развитите страни поне 95% от хората не притежават това, с което си "вадят хляба", така че излиза, че кой именно ги притежава не е от особено значение. При това за благоденствието в обществото е важно не дали има много богати, а да няма много бедни! Последното, обаче, зависи не от политиката, а от икономиката и сплотеността на народа! Което ще рече, че новите (стари) форми на управление и собственост няма изгледи особено да ни помогнат. Най-лошото на лошите идеи е, че в тях има нещо хубаво (поради което те завладяват умовете на хората), така както и най-хубавото при хубавите идеи е, че в тях има нещо лошо (поради което след време е възможна подмяната им с нещо още по-хубаво)! След като "Mundus vult decipi!" (или "Светът иска да бъде лъган!") значи трябва да има социална структура, която да се заеме с това. Та ето как политиците са се появили на арената. Политикът е човек със: високо самомнение, посредствен интелект, и примитивни емоции! Първото му е необходимо за да се кандидатира, второто — за да бъде разбран от народа (средата), и третото — за да прави добро шоу. Дали това ни харесва или не — няма значение, понеже демократичния избор го изисква. Политикът е като ... парче месо, закачено на куката в месарницата — всяка муха може да го наплюе! В този смисъл, лошият политик е този, по когото "мухите" не кацат, а добрият, обикновено, е "най-оплютия"! Политикът е резонатор на гласа народен и затова добрия политик често ... кънти на кухо! ДОБАВКА: УРА, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?* (УПРАВЛЕНИЕ НА РАЗУМНАТА АЛТЕРНАТИВА) 1. Защо?      Историята на всички общества е история на противодействие между масите и управниците, или между низовете и върховете, за по-добро и морално, справедливо управление. Това е така понеже управление не може да няма (идеята, че всеки сам ще знае какво да прави е повече от утопична), но и всеки човек има достатъчно добра представа за морал и справедливост, понеже това е нещо вродено и действуващо на базата на сравнението с другите (така че ако някой нарушава дадени морални или правни норми то това почти винаги е не защото той, ако е пълнолетен, разбира се, не знае кое е добро и кое лошо, а защото се надява да остане ненаказан, нещо което, дори и да не му донесе преки изгоди или удоволствия, най-малкото повдига самочувствието му). В резултат на това противодействие се стига до намиране на компромис между желанията на народа и интересите на управниците, които по принцип не би трябвало да са антагонистични, но обикновено са тъкмо такива, и който компромис най-често се свежда до ... залепяне към единия край (понеже златната среда, уви, за нас е недостижима), така че това е или някакво силно централизирано управление, или някаква форма на анархия.      Е, ако те са крайни, то нито диктатурата (респективно тиранията — въпрос на название) не може да трае дълго (историята дава много примери за това), нито пък анархията (която в крайна сметка се свежда до една или друга форма на изява на народните желания при поне минимална дисциплина, както е при демокрацията). Считаме, че е ясно, че добрите решения трябва да са по-близо до центъра, който е общоприето да наричаме демокрация (макар че идеята на демократичния централизъм не е много по-различна — тя защитаваше /защитава интересите на народа, но без толкова циркаджилък както при западната, а вече и наша, демокрация). Но остава още важният въпрос за морала, който просто е длъжен да присъствува в каквото и да било управление, ала за беда, от времето на Ренесанса, той (т.е. религията) е бил изхвърлен от там — понеже се е оказало, че той (т.е. тя) остарява по-бързо от икономическите отношения в обществото и започва да пречи на управлението (което днес е поставено и на добра научна база). Изхвърлянето на морала от управлението, обаче, не значи, че той не присъствува незримо в съзнанието на хората (спомнете си за абсурдния, но реализиран в САЩ, сух закон наложен от пуританите), неговата сила просто е била малко намалена, докато в днешно време, когато влиянието на църквата вече е доста отслабнало (и, между впрочем заменено с медиите), и особено в страни с общо взето атеистично население (като нашата), се оказва че тепърва трябва да вкарваме морала в управлението (което комунистите и бяха направили, според техните виждания, разбира се).      Пък и не става въпрос само за морала, а и за интелекта (или просто за народната мъдрост) който може, че и трябва, да се противопоставя на (неизбежните) егоистични интереси на управляващите. В редица западни страни, където хората са достатъчно заможни за да позволят на техния морал да си казва думата ако те заемат управляващи длъжности, или както комунистите казваха, че щяло да бъде когато човек почне да живее за да работи, а не да работи за да живее, и каквото е било правилото векове наред сред потомствената аристокрация (което е и основното оправдание за нейното съществуване), нещата може да вървят по-добре (макар че и в тези случаи нерядко възникват проблеми), но не и в бедни страни като нашата, или сред не много религиозни граждани (пак като при нас).      А не е и само морала още и защото народът продължава да не бъде представен равномерно, като една статистическа величина, в Парламента. Нито управляващите се избират като добри професионалисти; те са първо видни политици (разбирай въжеиграчи, шарлатани и прочее, най-малкото добри оратори, и тук не става дума само за у нас, а за всяка демократична страна), и чак после, ако някой път това се случи, и добри професионалисти. Нито пък някой се опитва да махне най-после тези явно пристрастни (partial, или защитаващи частни интереси) партийци, което ни кара да мислим, че комунистическото виждане за една партия просто от най-добрите (каймака на обществото, в тяхното виждане) съвсем не е било лишено от основания (човек трябваше да види до каква степен политиците могат да опошлят всяка идея, в случая тази за плурализма, за да повярва, че в комунистическата идея имаше много резон). И това не са разтягания на локуми, понеже, ако се абстрахираме от икономическите проблеми, демокрацията върви добре в тези страни, където и няма големи разлики между различните партии, т.е. там, където народа може да сменя политиците без да променя особено политиката — както мъжът сменя вратовръзката си, която е само декоративен елемент в облеклото, така че, всъщност, може и изобщо да не я сменя. 2. Как?      Предвид на това, а и по редица други неспоменати тук явно (но застъпени на други места в тази книга) проблеми, ние считаме, че едно разумно управление (самото Правителство, или Управление, или Парламент, или Върховен Орган), което е съвсем подходящо да бъде наречено на български (а и на руски) УРА, като съкращение от Управление на Разумната Алтернатива, трябва да съдържа следните три елемента, а именно: Палата на Ръководителите (ПР за кратко), Палата на Народа (ПН за кракто), и Палата на Мъдреците (ПМ). Нака се спрем последователно на всяка от тях.      2.1. Палата на Ръководителите      Тя, по принцип, е сегашния Парламент или Народно Събрание, и това е причината поради която ние твърдим, че преминаването към такъв демократичен модел (в общи линии това е вид демокрация, само че по-добра от досегашните), може да стане и в днешно време. При това положение, и на първо време, можем да считаме, че партийната система, колкото тя и да е гнила, може като начало да се запази, но после трябва да се изработи някакъв вариант на селекция на добри професионалисти, мениджъри или бизнесмени, които да се избират за определена длъжност (а не защото "фасона" им ни харесва) и от самите тях (а не от цял народ лаици!). Това е най-добре да са 100 души на национално ниво (на местно — според както се реши, но навярно: 5, 7 или 9), и от техните среди да се определят: Министрите, Президента, и другите ръководни длъжности в страната, а останалото болшинство от тях да се разпределя в различни Комисии, както и да участвуват общо в гласуването на важни документи и решения. Докато и ако те са партийци то избора на квотите за всяка партия (броя на хората, или процента им) може да се определя с всенародно гласуване, макар че е по-добре за тази цел да се използува разширения състав на ПМ (или ПН и ПМ, като се вземе средното им значение), което не само ще е много по-бързо, но и ще дава възможност за текущо следене на политическата ориентация в страната (нещо което във всички съвременни Парламенти отсъствува) като такова определение на квотите се провежда, да речем, на всяко полугодие.      Това съвсем не е някаква фикция, тък като подобна процедура се прилага при избора на Папа (не се избира от всички вярващи, нали?), при избора на съдии за спортни състезания, в Управителните Съвети на различните компании, на партийно ниво в повечето партии (т.е. итеративно, от делегати), и другаде. Така че това е реално и възможно и така трябва да се постъпва ако искаме да се върши работа, а не само да се хвърля прах в очите. Само че това е само една трета от цялото Управление, тактическата му част, и решенията на ПР са предложения, които влизат в сила едва след като се гласуват и в двете останали Палати (които и играят ролята на опозиция), първо (да речем) в ПМ и после в ПН. Парадоксът, когато една и съща група хора, хем предлага, хем приема, тук не може да съществува, и няма основания да се очаква да бъдат приемани неща изгодни само на управляващите в момента, които после, като дойде друго Правителство, ще бъдат отново радикално променяни. Разбира се, в случаите на Решенията на разните Министерства, те влизат в сила веднага след приемането им от хората на ПР (всъщност само от Министрите, но те може да са и повече хора, цяла Комисия), но ПМ и ПН трябва да имат възможност да сезират всяко неудачно решение, ако решат че трябва да го разгледат и го счетат за неправилно.      С други думи: дотук нищо радикално, само дето опозицията е отделена от управляващите (за да се върши работа и да няма възможност за непрекъснати спречквания), а е и правилно формирана (като други хора, които разглеждат нещата от други позиции, от тези на масите и на интелигенцията, а не на хора, които до вчера са управлявали а днес връзват кусури, или обратното), като е налице и едно допълнително, трето ниво на разделение на функциите. Е, това навярно ще позабави работата на УРА, но пък, ако се замисли човек, номера не е в бързата процедура а в правилната и добре обмислена; а и имаме добри гаранции за това, че решенията ще бъдат добре приети от народа, и няма да са някаква поредна глупост, която всеки що-годе интелигентен човек би могъл веднага да забележи.      2.2. Палата на Народа      Тя е това, което Народното Събрание, по същество, би трябвало да бъде — представителна извадка на народа като върховен съдия (а не място за приказки и разтягания на локуми, съдейки по названието "Парламент"). Това е нова структура, но очевидно необходима (така наречения vox populi — разисквахме го в другите Манифести), която е ясно, че трябва да се избира по случаен начин, като ние предлагаме тук също да има 100 души, избирани чрез обикновен случаен избор по ЕГН на по двама от всяка година на раждане от 20 години включително до 70 изключително; също така е необходимо да има и Разширена ПН от 1,000 души (получена по същата процедура), че дори и от 10,000 (ако това се счете за уместно), като всяка година (или половин година) може да се преизбира наново половината от тях, случайно избрани. Тази Палата трябва да има и някакви инициативни права, ако трябва да се постави даден въпрос, който среща съпротивата на ПР, но тя не е тази, която прави законите, тя само ги одобрява или не.      Вярно е, че на пръв поглед изглежда твърде рисковано да изберем, дето се вика, "сульо и пульо", и да ги оставим да решават съдбините на страната, но тези хора само преценяват дали това, което им се предлага, е добро или лошо за тях, а и точно това правят Съдебните Заседатели, така че не виждаме особени проблеми в случая; в крайна сметка, несигурния човек може да си избере някого за образец (а и нещата минават преди това през ПМ), освен това е нормално да се признае правото на всеки от ПН да се откаже, ако желае, от поста си (тъй като хората тук ги избират без да са се кандидатирали, предполагайки тяхното съгласие). Това че тези хора няма да са професионалисти (т.е. най-вече юристи, ако се съди по реалните Парламенти) и много неща може да потрябва да им се разясняват — е, ами че тъкмо това е и целта на занятието: да се приемат ясни за народа закони, а не да се надхитряваме един друг.      2.3. Палата на Мъдреците      Тази Палата (или още на Мъдрите, или на Старейшините, още добродетелните, образците за нас, и прочее) е вече принципиално нов елемент в Управлението, отсъствуващ от всички съвременни Парламенти, при все че не може да се каже, че тя е съвсем неочакван елемент, понеже се базира на идеята за избор отдолу, избор некомпетентен, но не за професионалисти а за хора, които уважаваме, ценим, доверяваме им се. Тук е мястото за истинския демократичен избор, само че не просто за залъгване на масите (с някой нов биберон), а за итеративен избор отдолу, избор на хора не само от върховете (като: видни учени, хора на изкуството, духовни лица, а ако щете и поп-звезди или футболисти, и пр.), но и на такива от прякото ни обкръжение (примерно: съпруг, баща, майка, началник, и др.), като във всеки по-горен кръг избират само вече избраните и само измежду избраните — така както прави и всяка уважаваща себе си партия.      Най-общо казано това ще рече, че на първата итерация гласуват всички, и не само за един човек, това е твърде упростено, а за пет (или 10) души (не от партии, тук се избират личности) без да се прави разлика за приоритет между тях, като за всеки (по ЕГН, и с компютър, очевидно) се събират гласовете на гласувалите за него, после този списък (за цялата страна на национално ниво, но днешните компютри няма да се затруднят с това) се ранжира в намаляващ ред на получените гласове, и се отделя началото му, да речем като 5 до 10 пъти (както се реши за всяка итерация) по-малко хора от началото на итерацията. Тази процедура се прилага и за следващите итерации, само дето (освен че гласуват само тези от намаления списък — един вид делегати) при броенето на гласовете за всеки се прибавя не по единица за всеки гласувал за него, а броя на гласовете, които последния вече е получил (т.е. теглото на гласа). Освен това на последната итерация, когато останат 1,000 души (или 1,200, с малка резерва), е необходимо тези хора да се съберат лице в лице на едно място (да речем в някой курорт) за да се опознаят доколкото е възможно, който процес трябва да трае поне седмица. Така накрая се избира ПМ пак от 100 души, както и Разширена ПМ от 1,000 души. Този избор също може да се провежда всяка година, по Интернет, или от специални терминали, и той е явен, понеже няма смисъл да се пази в тайна щом не избираме големи началници, а само хора, които ценим и уважаваме.      Та това са нашите Мъдреци или Старейшини, хора на чийто, не само интелект, но и морал ние залагаме. Е, вярно е, че изглежда странно да се учим на ум и разум, или морал, от поп-звезди, манекенки, или футболисти, но, смешно или не, такива хора, действително, твърде често са образци за подражание за мнозина (а и това ще придава известна "свежест" на състава, така да се каже). Но дори и хората от ПМ няма да управляват (ние не сме привърженици на Платоновата идея, че страната трябва да се управлява от философи — ако не за друго, то поне защото народа, нито ще ги избере, нито ще ги разбере; а и поп-звезди, да речем, сигурно не е редно наистина да ни управляват). Тези хора, обаче, са стратезите, които трябва да могат да кажат какво да се прави, какви са проблемите, по какви въпроси да работи ПР, както и дали последните са си свършили добре работата. Това е Палатата, в която може и трябва да има дискусии, която може (и е желателно) да се следи от публиката, а не останалите две Палати, и в нея единствено човек може да се гордее ако бъде избран, не и в ПР (където просто пада работа), а още по-малко в ПН (които са, един вид, "кибиците"). Тази Палата трябва да има, наред с утвърждаването или не на законите и другите важни документи, също и основни инициативни функции; тя е по същество и опозицията, но една разумна опозиция, упражняваща градивна, а не деструктивна критика (според правилото, че щом нещо не е от нас, то непременно е лошо). 3. Дали?      Ами, в общи линии, това е идеята на УРА, но дали тя не е поредната утопия? Дали не е добра само на теория, а на практика да се окаже по-лоша от традиционната демокрацията (макар че, ако гледаме българската демокрация, то по-лошо нещо от нея май не може да има — след като дори и при тоталитаризма беше значително по-добре, поне по жизнен стандант за народа —, но ние говорим за демокрацията изобщо, така че да не се отдаваме на емоциите си)? Е, надали ще е по-лоша, поне a priori погледнато. Защото работата на ПР уж ще е малко по-неефективна (поради засиления контрол от страна на ПМ и ПН), но тя, въпреки всичко, може да се окаже и по-ефективна, понеже при отделена от "Говорилнята" опозиция, управляващите просто няма да има с кого да се карат и ще трябва да си вършат работата; а и те ще бъдат не само амбициозни оратори (и достатъчно богати за да се кандидатират, или поне подкрепяни от богати и, респективно, със съмнителен произход на богатството, среди), а истински професионалисти в управлението (доколкото изобщо може да се въведат точни критерии там където дейността не е само рутинна а е по-скоро изкуство).      После, ПН очевидно ще бъде наистина представителна извадка на населението, едно Народно Събрание; после, ПМ задължително ще внесе малко морал и разум в управлението (т.е. изключено е да се случат само глупаци в Парламента, както май и се случва у нас понякога, а?). А и противодействието между три сили, не толкова като християнската Света Троица, колкото в духа на древната източна философия застъпена чрез боговете: Вишну (Вършителя, поддръжката, или тактиката за нас, ПР), Брама (бога, който кара нещата да бръмчат, Създателя, или стратега за нас, ПМ), и Шива (Разрушителя, този който ще ни ... нашиба с някоя пръчка ако не слушаме, в известен смисъл аналог на народа или ПН в случая, който е способен да разруши всичко създадено от управниците или мъдреците), е за предпочитане пред две Камери, още повече пред нашия еднокамерен Парламент; така диалектическите противоречия могат по-добре да се разгърнат! Освен това избора в отделните Палати трябва да се разминава по време, и ако в ПР той е за четири (или три, или дори две) години, то ПН може да се обновява наполовина поне веднъж годишно, а ПМ може да се избира на една или две години, Президента може да се избира половин година след идване на власт на новата ПР, и прочее.      И още нещо по въпроса за морала: той става лош не защото е лошо е да има морал в управлението (това е задължително изискване и ние много добре виждаме че без морал до никъде не я докарахме), ами когато само една избрана група има правото да поучава, когато само една истина е добра, само една религия е приета и официална — защото тогава идва стагнацията, при която морала тъпче на място, докато вижданията на хората се променят. Но при управлението на УРА това никога не може да стане, понеже ние избираме силни личности или образци за подражание, към половината от които са известни и успели в живота, така че те, очевидно, имат свои лични виждания, а не общоприети предразсъдъци, и те са най-различни хора, и по професии, и по склонности, не са обединени в никакви партии, нито имат някакви общи платформи (освен това на което казваме мъдрост и добродетел). Така че при тях никога не може да има една единствена вяра, и, следователно, не може да има и застой; те могат да формират само това, което е редно да се нарече сечение на всички религии (вери, истини, и прочее), и което, ако успее да се формира, то и ... ами, слава Богу! Понеже това е най-трудното нещо в социалния живот на дадена общност — постигането на единно виждане по основните житейски въпроси, при толериране на различните желания на всички отделни групи и прослойки. Търсейки единно виждане там където всеки, както се казва, дърпа чергата към себе си, може да се стигне до един морален минимум, който да важи за всички, да е ясен на всички, и да е зачитан от всички!      Е, вярно е, че в днешния глобален свят радикални промени в социалната област трудно могат да се въведат в една отделна страна, още по-малко в такава с численост на населението едва ... едно про миля от световното, но, както знаете, една верига се къса в най-слабото си звено, така че не е изключено на нас да се падне честта да проведем този важен експеримент (да речем, първоначално на местно ниво, в един град или област). В крайна сметка, напоследък доста се говори за гражданско общество, но то никъде не работи достатъчно добре, ако го има, така че това може да бъде нашия, български вариант. Защото ако той не се приложи у нас ще трябва да се надяваме това да стане, да речем, на Аляска, или при племето Мумбо-Юмбо, или ... на Луната. Във всеки случай, когато едно нещо е необходимо, то рано или късно става, или, както е казал шопа, "Онò, шо си требе, онò си го сàка", и единствената причина (според нас) поради която това може и да не стане (поне в скоро време) е, че идеята на УРА е съвсем ... разумна.      Но пък, помислете: не е ли по-добре да кажем УРА, отколкото после да се "кòсим", че не сме приели една идея просто защото тя се е оказала по-разумна от нас?             * Това е една по-късна добавка (от 2007 г.), където въпросът е разгледан не толкова едностранчиво, но за сметка на това и по-схематично, както и подобава на чернови вариант на проекто-предложение. То, обаче, е напълно реализуемо, ако се обсъди и допълни с нужните детайли. КРАЙ На Книгата