МАХЛЕНСКОТО СЪБРАНИЕ ВЗЕМА РЕШЕНИЕ
(За Българската Варварщина На Най-Ниско Ниво) — Част Първа
Йотата – Ататой, 2022
Abstract: Here are described some petty quarrels about trifles in a little neighbourhood (an entrance of big apartment building) in Bulgaria, i.e. about collecting of common money from everybody, which are indicative about both, our democratic poverty, and our barbarity. The point is that such is the behaviour of common people, not of highly placed political figures, so that our poor democratic achievements are results not only of objective circumstances but also, and predominantly, of our inborn barbarity in a country of unbelievers! The material is in form of really written letters to the neighbours, which all have remained without proper actions on the part of the masses. However, because it turned out at the end that the piece came to be pretty big (about 30 pages), I have decided to split it in two parts; yet it is interesting and funny enough, I vouch for this.
[ Idea for illustration: Ah, this is a task that I don't like much but try to do in case of necessity some time (after my demise, probably). So usually I require putting of a picture (square and probably 450 x 450 pixels) under the title and the author, and in this case on it has to be shown the following: in the left part of it are depicted 3 snakes (let them be cobras) staying on their tails with stuck out forked tongues, under which, in an oval and with arrows pointing to them, is written "barbarous neighbours", and in the right part stays humbly one chicken or duckling (pictured for more fun with spectacles), with partially plucked feathers lying around it, and below it similarly, in an oval and with pointing arrow, is written "democratic pauper"! I think that this is eloquent enough that it goes about bad neighbourhood and poor innocent victims of our democracy. ]
СЪДЪРЖАНИЕ
В първа част:
-1. Предварителни бележки
0. Обрисовка на ситуацията
1. Първо писмо
2. Второ писмо
3. Трето писмо
4. Четвърто писмо
5. Пето писмо
6. Шесто писмо
+1. Междинно заключение
Във втора част:
-2. Кратко повторно встъпление
7. Седмо писмо
8. Осмо писмо
9. Девето писмо
10. Десето писмо
11. Единадесето писмо
12. Дванадесето писмо
+2. Заключителни бележки
-1. Предварителни бележки
Редно е в началото да кажа нещо за това, защо аз се заех да пиша този оплюващ страната и народа ни материал, при все че най-простия отговор би бил: ами, защото заслужават! Така че нека напомня на читателите си, че преди все още по-малко от 10 години аз и хабер си нямах за това, че от мен ще се пръкне някакъв нов Йотата, и един основен и 1-2 по-незначителни псевдонима напълно ме удовлетворяваха, като основната ми анти-демократична линия беше достатъчно добре изявена и там, а и в поетично отношение бях изфабрикувал вече над 20-тина хиляди реда. Е да, ама, ето че се появи случката с НОИ (вижте Отвореното ми Писмо), където висши държавни служители се правеха на, дето има един лаф, ударени с мокър парцал по главата, само и само да не ми отговорят по същество, защото това същество щеше да ги изложи. Е, ама аз продължавам да си мисля, че то така както стана ги излага още повече.
Та така и тук. Аз си пишех от време на време по едно писъмце до моите комшии от входа, съвсем не често, най-много веднъж годишно, и никой не ми обръщаше внимание, но съвестта ми беше чиста (че съм направил каквото мога за да им обърна внимание на това, че само се излагат). Та ето, след като стана ясно, че у нас нищо няма да се оправи от само себе си, нито само с обръщане на внимание и осмиване (а и сумата общонародни протести през последните години доказаха, че не съм само аз дето не харесвам тая пущина наречена демокрация), то аз взех да правя най-естественото и единствено възможното, да разширявам аудиторията си от читатели! И тогава идеята за едно материалче разкриващо варварщината ни на най-ниско ниво ми дойде добре дошла. Речено-сторено, и аз взех да си събирам писмата изпращани до моите мили съседи и съседки (най-вече последните). И те станаха бая много и аз все чаках нещо да се промени, обаче йок, всичко се развиваше според сценария характеризиран с народния лаф: "Ти му думаш, онò рупа ли рупа!". Както в НОИ, или Парламента, или всяка от партиите (защото аз съм пращал копия от Писмото си и до някои водещи партии), така и тука, простащината ни си е простащина, но думата варварщина е по-точна, така че аз ще се придържам към нея.
И какво разбирам аз под варварщина ли? Ами това съм го обяснявал на много места, и то се свежда, общо взето (но с други изводи) до разбирането на всички народи по света, до безбожност, липса на срама от Бога, отношение към съседите си като към, ако не врагове, то поне безразлични нам добичета (според поговорката ни, че "на чужд гръб и сто тояги са малко"), докато виж, ако става дума за нещо чуждо, то тогава ще го харесаме (в повечето случаи). Това може да е общо-човешка черта, но различните религии (и комай всичките) се борят по някакъв начин с това, карат хората да се сплотяват тъкмо с ближния си, защото той е като теб и като се сплотите така всички стават по-силни. Това доста прилича на комунистическа пропаганда, но то е такава дотолкова, доколкото комунизма има сходство с религиите. (И то затова комунистите отричаха религиите, защото те се опитваха да ги заменят, да въведат морал, защото без такъв една държава не може да се управлява, и по тази причина този строй взе да се нарича тоталитарен след 1990 година, понеже Запада бе изхвърлил морала от управлението някъде от времето на Френската революция; да де, но нека, между другото, ви напомня, че изхвърлянето на морала от светското управление не означава отричане на Църквите от обществото, само че при нас, като безбожна страна, премахването на комунизма означаваше и премахване на всякакъв морал — нещо което на английски се нарича loss of values.)
Та това е варварщината: да не броиш ближния си и за слива, както често казваме. И понеже това изглежда бая странно за моите читатели в чужбина (защото у нас аз просто не мога да се публикувам, трябва да си плащам, ама в чужбина мога), то нека изброя някои причини, поради които ситуацията у нас, или в случая във нашия вход, се усложнява и изглежда като да е от някакъв сапунен сериал. Само че няма да ги подреждам по важност, защото това изисква много мислене (а пък аз съм вече над 70-така), а само ще изброявам. Та от една страна това е така, защото аз живея в София, която ни е столица, както знаете, и като така там гъмжи от — ха-ха, ама е така — ... селяндури (или пейзани)! Нека не задълбавам тук, но това е всеизвестен факт за целия свят, понеже уж елита имал нужда от повече обслужващ го персонал, но най-вече защото тези селяни се натискат да отидат в столицата та белким "намажат" нещо покрай големците. А пък в нашия вход май че единствените интелигенти бяха баща ми и аз, а другите са все от селата и обикновени работяги.
После, и свързано с предишното, е това, че когато имаме някакви групи от противоположни слоеве, хора (или животни, ако щете) със силно различаващи се характеристики, то те, естествено, няма да се харесват много, но повече мразят тези, дето са отдолу в даденото отношение, отколкото обратното, тези дето са по-добрите да не харесват по-лошите! Аз това нещо не съм го прочел никъде, стигнал съм сам до този извод, но то трябва да е известно на психолозите, и аз мога сега само да го мотивирам. Значи по-добрите хем са били някога по-лоши и това им е позната ситуация (никой не се е родил научен), хем те са по-снизходителни към по-лошите (поради това че са минали през този стадий), докато по-лошите съзнават това и просто ги е яд (или им завиждат), че, ето, другите могат (да станат по-добри) а пък те не могат (а ако ще и да не искат, все тая е). Вземете за пример, да речем: по-красиви и по-грозни, по-умни и по-глупави, по-силни и по-слаби, по-богати и по-бедни, по-млади и по-стари, и други подобни и ще видите, че е така (и, примерно, старите пò не разбират или уважават младите, отколкото обратното, защото знаят, че хубавото е младостта, а те не са вече такива).
След това идва съображението, че всеки съди по себе си, и този който е лош и неморален ще предполага това и от съседа си, а тук всеки гледа с нещо да прецака ближния си, да го излъже (особено след идването на демокрацията и без налична религиозност в съзнанието ни, както споменах), така че навред, а особено на ниско ниво, цари едно повсеместно надлъгване! А и когато човек излъже ближния си той се чувства горд от себе си, разбира се, че той се е оказал по-хитър. А пък интелигенцията едно време беше по-морална, не толкова защото беше учила марксизъм-ленинизъм, а защото беше от една по-привилегирована прослойка, а това задължава (а и тогава нямаше мизерстващи интелигенти, те получаваха прилични заплати). Така, но особено когато някой ползува нещо повече от другия (примерно, асансьор), той счита че и другите, които не ползуват това нещо, също трябва да плащат като него, а пък ако не ползуват това нещо, то — ами да го ползуват де! Тоест те просто намират някакво оправдание за своя нисък морал, считат че е само правилно и другите да плащат като тях, при все че това не е справедливо! При което аз наричам правилно да се поделят общите разходи според хората, а за справедливо считам това, което отговаря на консумацията, разбирате ли колко е просто всичко? Но на хора с нисък морал тези неща не могат да се обяснят, те гледат да те надхитрят, а не да си осигурят място в Рая, когато отидат на оня свят.
След това идва и това, че ... ами просто акъла на някои е малко и те не могат да съпоставят правилно, не могат да правят изключения и компромиси, те се прикриват зад някакви разпоредби в общия случай като винаги дърпат чергата към себе си, според нашата поговорка; и тази глупост е лошо нещо (то затова има различни свещеници в религиите, за да обясняват нещата на хората, да им четат проповеди), понеже тук възниква положителна обратна връзка, т.е. колкото някой е по-прост, толкова той се мисли за по-умен! Нека не задълбавам и тук, но това е така, и за най-умни, както знаете, се считат невръстните дечица, или изкукуригалите дъртаци, или пък идиотчетата.
А при нас е в сила и това (което най-вероятно важи и за други домове), че тези въпроси се решават от жените, т.е. тук става въпрос за Женско Събрание, а жените са известни не само със своята хубост (по който въпрос аз лично имам особено мнение, аз твърдя, че красивия пол са мъжете, но те са пуснали лафа че това са жените, за да им направят някои "четки" на булките), а така също и със своята пристрастност (и обърнете внимание, че аз не казвам глупост, а просто неспособност да разсъждават безпристрастно за нещо) или повишена емоционалност. Е, ама в крайна сметка тази пристрастност е практически еквивалентна на малко акъл когато нещо ги засяга, понеже те се намесват само когато нещо ги засяга, иначе го игнорират! И наред с това може да се появят и други причини за лошо отношение на едни хора към други, нещо лично, а и имущественото положение също е от значение, защото дали едно нещо е дребно или не зависи именно от личните доходи на човека, а не е нещо обективно (понеже всичко е относително).
Така, и за капак на всичко идва и нашата тъпа (ами защото не е "остра") демокрация, която и подсказва и натрапва на хората извода, че те са тези дето знаят, че колкото по-обикновени хора са, толкова по-добре те разсъждават, и че дори и тези в Парламента се учат и избират от обикновените хора, което, естествено, е слагане на каруцата пред коня, според както казват англичаните! Защото при тоталитаризма нашата варварщина просто не се забелязваше, хем нямаше основания за големи различия между хората (понеже имаше уравниловка в доходите), хем комунистите някак-си ни учеха, те не позволяваха Сулю и Пулю да учи партийните кадри, така че обикновените хорица просто си кротуваха и слушаха. Да ама сега не е така, сега всичко е наопаки, противно на здравия разум (който е фиксиран в морала, който се проповядва от религиите, ама ако страната е набожна, а не като нашата).
Е, май че този преамбюл се разтвори като един същи божур, от една пъпчица и превзе основната теза, но аз мисля че това беше необходимо, защото после като цитирам някои направо казано тъпи но упорити реакции на моите комшии, да не се чудите как е възможно това, да не би те да са марсианци? Не, моите комшии са ... обикновени български варвари, много мили хора, но все пак варвари! А че нашата варварщина съвсем не е нещо чак толкова лошо — но все пак е варварщина — нека оставя да разясня в заключението.
И последната добавка е че писмата станаха твърде много и материала порасна, така че се наложи да го разделя на 2 горе-долу еднакви по обем части, но те са тематически оправдани, защото във втората се появява ново действащо лице, което бие всички останали (по варварщина, of course), а и това става цели 10 години след началото на сагата.
0. Обрисовка на ситуацията
Ами ситуацията при нас е такава, че изобщо не ти е работа, защото сме, както се казва, разпасана команда! Домоуправител нямахме откакто аз си спомням (да речем от 20 години), защото това е длъжност, която ангажира но не се заплаща с нищо, а от демокрацията насам за всичко се плаща, както знаете. Имаме касиер, който събира пари най-вече за асансьора, и то защото някои хора ги мързи да ходят, ще ви кажа аз, понеже блока е само 6 етажен, което се равнява на към 5 етажа в нормална стара сграда (знаете, че сега етажите са просто по-ниски), така че това е височина, която всеки здрав човек трябва да може да изкачва, и аз лично, въпреки 70-те си години и отгоре, ги изкачвам и се чувствувам доста по-добре от това упражнение. Но хайде, има болни хора, майки с деца и детски колички (от време на време), така че това е необходимост, но ако той се ползува по-рядко, то и по-рядко ще се разваля, така че аз пак съм прав за това, че е редно винаги когато може — а поне надолу всеки здрав човек може — той да се елиминира; което ние и бихме правили, ако се плащаше със стотинки и касичка, както беше в доброто старо време.
Да, но този касиер, за който аз си спомням от преди доста време (след 2006 година, когато останах сам и взех да плащам всичко аз), събираше парите не на човек, а на жилище, и оттам започна всичко. Защото има разлика — нали? — между 1 човек и 3-ма души, а още повече ако те са 4-ма! А пък има апартаменти и с 4 души, и то — я виж ти, какво съвпадение! — тъкмо тези хора са инициаторите и поддръжниците на събирането на пари според апартаментите, с оправданието, че така било по-лесно, а иначе хората се менели, един месец тъй, друг иначе, и тям подобни. А за някакво средно определяне на хората в рамките на годината (да речем на базата на миналата), и с някакви индивидуални коефициенти, по всичко личи, че трябва поне едно висше образование, иначе това е направо невъзможно да влезе в главите на моите комшийки (защото тези които решават тези въпроси са 95 % жени).
Така че това старо ръководство се прикриваше зад някакво уж (защото никой не може да потвърди това) решение от по-рано, ама по-рано беше със стотинки и нямаше богати, което да наложи необходимостта от бедни, така че това са само измислици. Нещо повече, аз лично си спомням, че към 1995 година, примерно, аз бях минал с един лист по всеки апартамент с предложение да се събира за асансьор според етажа, да речем по тази схема (сега не си спомням точно): от 3-ти етаж с коефициент 1, от 4-ти с 1.25, от 5 с 1.45, и от 6-ти с 1.6, което изглежда съвсем добре и справедливо пресметнато, и с което повечето хора се бяха съгласили (не за друго, а защото най-много живущи имахме на 3 и 4-ти етаж); но това, разбира се, не влезе в сила, аз исках само да покажа, че ако ще смятаме според хората, то трябва да отчитаме и етажите (но аз бях на 5-ти етаж, така че не съм предлагал нещо дето да е изгодно за мен а неизгодно за други, а просто да е справедливо).
После се появи въпроса с чистачката, която идваше 2 пъти седмично и миеше, действително, с вода всеки път (и то топла, понеже ни редуваше да взема от нас по една кофа топла вода). После това нещо спря, защото нещо не намирахме чистачка. После и хората ни взеха да намаляват, някои измираха, а нови уж идваха, но не живееха ами си купуват апартамента като инвестиция, като второ жилище. След това се появи ново решение да се събира за чистачката от всеки апартамент, а не според хората, което беше върло несправедливо, и тъкмо в този момент аз започнах да пиша моите мили писъмца, които като ги закача на таблото и някой ги маха още същия ден! Защо ги маха ли? Ами защото сме бугари, което ще рече варвари!
А наред с това възникна и един още по-смешен и незначителен въпрос, но пък ние няма да сме българи, ако не можем да направим от мухата слон! Оказва се че стълбищното осветление и асансьора били вързани на общ бушон, така че не може да се раздели точно кое отива за едното и кое за другото, и с това започва да се спекулира не с проценти, а с пъти, и то дори с 10 и повече пъти, но от тук нататък аз започвам да цитирам писмата си, които са достатъчно подробни и разясняват (като за бавно-развиващи се) всичко, и някои неща се повтарят, но въпреки това не се решават правилно (най-малкото правилно, т.е. от всеки по равно, а да не говорим за справедливо, т.е. от всеки според консумацията му). Така че аз минавам към писмата, които цитирам практически дословно, само с минимална анонимизация, като може на места да има и по-нови коментари сложени в квадратни скобки. Приятни смехории!
1. Първо писмо
Отворено Писмо до живущите в к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към дата 04.04.2011, от Йотата Йотабашев, ап. 969
Въпроси, на някои от които може да отговори който се счита за засегнат, а някои са риторични.
1. След като нямаме официално никакво ръководство, кой си присвоява правото да забранява на хората да коментират материалите закачени на таблото, считайки че само неговото мнение е важно? [Защото като сложа някакво листче с мнението си, то веднага изчезва.]
2. Как може асансьора да работи вече цял месец без да се събират пари за него? Дали "резервите" на старото ръководство са толкова големи (защото на месец той харчи към 60 лв. заедно с таксата), или ще ни събират после пари за да се пусне тока след като го спрат (40 лв.); или пък вече си имаме фракции във входа и всичко се върши скрито? Изобщо, не е ли ясно, поне на човек с някаква икономическа култура, че когато се предава някаква каса, или власт, трябва първо да се нулират всички сметки, което значи да се спре абонаментното поддържане на асансьора, да се изключи електромера му, и да се остави само стълбището (или и то не), понеже то гори към 5-6 лв./мес.? ( Направете си сами сметка: при 6 ел. крушки по 40 вт. трябват 4 часа за 1 квтч., който в момента е към 16 ст. или по 4 ст. /час общо, а с автомата те надали се включват за повече от 1 час дневно, и умножете по 30 дни, и след това разделете на 35 души, и това ще даде пак към 4 ст. за цял месец на човек, но нека да са 10 ст. /човек — ама не 1 лв. или 1.30 [защото тогава ми искаха толкова]. Респективно, ако си направите сметката другояче излиза, че някои хора са ощетявани по 1 лв. на месец, и то, май, в течение на години, което ще хвърли към 10 лв. годишно, или 50-тина лева общо на човек; за тези които ползуват асансьор не е особено съществено по какво перо ще минат парите, но и там има не малка разлика за апартаменти където има по 1 човек, до което ще дойдем сега, така че правилната сметка винаги е за предпочитане. )
3. Не ви ли се струва, че този "някой", който слага материалите (които никой няма право да коментира съгласно т.1.), изглежда ги чете, както казва народа, както "дявола чете евангелието"? Защото там изрично пише, че разходите за консумативи се делят спрямо хората, а не спрямо апартаментите. ( И ако сега погледнем към "асансьораджиите", то такива останаха само в 8 ап-та, а 2 от тях (969 и 972) просто ги загубиха като клиенти поради явно несправедлива политика, но в още май че 3 (970, 971, и 961) има също по 1 човек, обаче общо хората май са 16 (при 12 възможни ап-та), така че някои плащат към 2 пъти повече, и за тях има значение дали е на човек или на апартамент. И най-потърпевши са хората по горните етажи и над средна възраст, т.е. в 968, 970, и 971; докато тези от 3-ти етаж, съвсем определено, могат да се откажат от него; после има няколко апартаменти където са по 2-ма души, така че на тях им е все едно; и тогава ще останат само 1-2 апартамента които "мътят водата", и то от години [абсолютно вярно], защото, когато аз преди почти 5 години се отказах от асансьора — и от тогава се чувствувам много по-добре —, го направих основно, понеже въпроса стоеше неправилно и противно на разпоредбите на здравия смисъл. А оправдания от рода на това, че някога си било прието нещо са съвсем несъстоятелни, понеже това е било в "доброто старо време", когато комуналните разходи бяха цели 10 пъти по-ниски от сега, и, примерно, никой не мислеше да си спира парното. [Но при нас поне в 2 апартамента то беше спряно, и то чрез прерязване на тръбите и затапването им, защото иначе не можеше.] )
4. Дали все пак "някой" не си мисли, че ще накара някои хора да плащат за неползувани услуги, понеже те били, виждате ли общи? Аз, лично, досега плащах за асансьор нещо (всеки месец по 1 лв. или общо малко над 50 лв.), но то беше защото съм възпитаван с комунистическо съзнание, каквото и да говори това на хората, но дори и аз мисля че стига толкова ... бакшиши, и, както казва народа: кой __ал (може би бяг-), __ал, Мара, Пена, или както и да й е името, вече не е курва. (Да сме наясно, че асансьора не е като тока, водата, или парното, които са задължителни за всички, и ако някой се противи то пречи на другите, ползуването на асансьор е въпрос на желание, лукс, ако щете, както би било, примерно, да имаме видео камера на входа, метална врата, домофон, халогенна лампа с детектор за включване, и прочее.) Изобщо, защо някои отиващи си [както и стана в крайна сметка, понеже недоволството от тази касиерка беше масово] дължат непременно да ги запомнят с лошо?
Предложения, по отношение на домоуправител, чистач, асансьор, и други общи теми.
1. За домоуправител. Откакто дойде демокрацията, както знаете: сиренето е с пари! Т.е. за всичко трябва да се плаща нещо, дори и да не е много. Предложението ми е за такава дребна сума, за която никой да не го прави на въпрос (понеже толкова струва едно ... изпразване на мехура в тоалетна навън), или по 50 ст. /човек на мес., което ще даде в момента към 18 лв., но с тенденция към нарастване (защото арабите и китайците все още ни харесват, така че все някой ще идва да живее в тази страна); колкото и да е малко това, то и работата не е много, а пък за година това горе-долу ще му покрива парното (към 250 лв.) на човека. Ако това все пак е малко то може да се комбинираме с вход Ь и тогава парите ще се удвоят.
2. За чистач(ка). Аналогично предложение за по 50 ст. /човек на мес., или почти 20 лв. /мес. за него (нея), като чистенето е почти символично, но все пак по-добре от нищо, т.е.: веднъж в седмицата сухо помитане, и веднъж (евентуално 2 пъти) в месеца измиване с вода. Това е към 4 пъти по-малко работа от по-рано и за повече пари, така че може някой от входа да се съгласи (още повече, че някои вече частично го правят [ами някоя булка не изтрайва и излиза на стълбищната площадка с метлата да позамете малко, но това се налага само около асансьора и на площадката, а не по стълбите]).
3. За асансьор. Най-простият вариант е да се събират от всеки човек, който го ползува, по 5 лв./мес. при което навярно и ще остава малко и ще се натрупва за ремонти. Друг вариант е да има някакви коефициенти за етажи и/или за използваемост (това е сложничко, но не е невъзможно). Другия очевиден вариант е с касичка (или някаква фонокарта), като се отчита и броя на возенията. (Изобщо погледнато в повечето случаи има два крайни варианта: десен или прав, т.е. съобразно употребата, респективно приноса, и ляв или справедлив за слабите, т.е. от всеки, или на всеки, по равно, че дори и от по-богатия повече. Прилагания във входа вариант е нещо като ултра-десен, или — както и нашата демокрация — анти-народен!)
4. За осветление (по стълбите и в мазето). Тъй като това е символичен разход, то може да се съберат по 2 лв. от човек и да се използуват докато стигнат (навярно поне до края на годината). Ако въпроса е само в това перо, и ако няма решение по горните точки, то това може да стане и при мен, но след спиране на асансьора, разбира се.
5. За кворум. Тъй като е трудно да се съберем на общо събрание, а и сме "разпасана команда", предлагам ако има разумни предложения те да се закачат на таблото (и да стоят 3 до 5 дни, нито по-малко, нито по цял месец), и евентуално да се гласуват на някакъв лист.
Мои мнения, по някои от повдигнатите теми.
1. Що се касае до асансьорния въпрос, то аз не мисля (поне засега), че някой е присвоявал неправомерно общи пари и е правил нещо нарочно, най-вероятно и тук, както и почти винаги, хората грешат защото им е ... малко акъла (за да си оценят правилно интереса), но не изключвам съвсем покровителствуване на свои хора, както и желание за разправии (да има ... екшъни). (Не ми се вярва хората, извършвали явните финансови машинации, да са се правили на интелигенти — по-рано се казваше на цигани, но сега това не е актуално — заради 2-3 лв. /мес., ако имат работа и в дома им влизат, да речем, 1000 лв. /мес. Във всеки случай е ясно, че от тук нататък всички сметки ще трябва да се оповестяват на таблото и проверяват, защото — е, знаем приказката за лъжливото овчарче.) А спирането му е нужно за да може хората да проверят на практика доколко той им трябва, защото при нашата демокрация, съвсем очевидно, ще трябва да се ограничаваме в нещо (след като за повече от 20 години още сме в криза, т.е. не сме излизали от нея [годините вече станаха над 30 и сме на опашката на Европа]), а пък без асансьор, повярвайте ми, е много по-здравословно; но също и защото няма кой да приеме отново касата, иначе сегашното положение е просто узурпация на властта. Обаче е най-малкото некоректно сега да повдигаме въпроса със стара дата — да сме му мислили овреме (както, примерно, когато си избирахме царя; или Бойко Бабаита, или Хайдук Сидер, или Първия Човек, или Стани Шефски, и прочее).
2. Ако въпроса с домоуправителя продължава да виси ще трябва да се разреши донякъде този с чистача, и навярно с избиране на някакъв "съвет" от по един човек на етаж, примерно, за да може да се събират лесно и да се чуват.
3. Но нека сме наясно: това, че аз имам мнения и давам акъл, не значи, че аз (понеже съм чувал подобни подмятания) трябва да застана на "топа на устата" (като официален, или не, домоуправител); аз просто не мога да работя с хората (както се казваше по-рано), защото си мисля, че трябва винаги да се постъпва логично — ама хората не искат така (те искат да ги лъжат — Mundus vult decipi!, на латински).
Е, засега толкова. Мнения и критики по това — или в кутията ми, или на таблото, или на тел.: 000-11-22. Й. Йотабашев.
2. Второ писмо
Писмо до живущите в к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към Великия ден на 2012, от Йотата Йотабашев, ап. 969
Е, този път въпросите, които смятам да засегна не са чак толкова важни, тъй че ако не Ви се чете, то може да ги пропуснете, но аз да си кажа мнението; само че, хайде да не снемате листа поне 3 дни (аз ще го снема [защото предишния беше снет веднага, както казах]).
1. Може да започна с констатацията, че благодарение на моята градивна критика от преди година асансьора работи бомба, като дори никой не събира пари и, може би, и сами си ги носите на когото трябва (както е редно). Явно е, че в България се работи по български, което в този случай значи: чрез нахалство към прогрес! Т.е. щом нещо се "поема" значи може да се опита още да се "намаже". Както и да е, да считам, че въпроса е уреден, поне засега, макар че сигурно не по правилния начин, на човек, а по неправилния, т.е. несправедлив, необвързан с консумацията, метод на апартамент. Този въпрос не е съвсем без значение, защото той възниква (и ще го прави) и в редица други случаи (примерно, за стълбищното осветление засега не се събира съвсем нищо, поне на мен никой не ми иска, а би могло да се взема по левче на човек на година, да речем), като, ако махнем такива "тежки" случаи като мен с по един човек на апартамент (което, положително, би могло да се третира някак-си, да речем, с половин такса), и като махнем още буквално 1-2 семейства с повече от 3-ма души, то основната част са с по двама души, евентуално с един допълнителен човек, който може да се брои и за половин (дете, или стар човек на легло, или който не ползува дадено нещо). Искам да кажа, че ако не се "мъти водата" то може да се процедира дори и на апартамент, но за особени случаи да се налага някакъв коефициент, нормално от 0.5 (или дори 0.25) до 1.5 (максимум 2) и да се работи на апартамент, но това не е правилно, и в повечето нормативни документи то е отчетено; алтернативно, а и правилно, е да се работи на човек, като пак може да се наложи някакъв коефициент за 2-3 особени случая. Във всеки случай аз лично, при все че, слава богу, не ползувам асансьора (което започнах да правя най-вече благодарение на разправиите с Клюкаря [измислен псевдоним] по рано), бих си плащал на половин човек, или на 1/4 апартамент, примерно, и пак нямаше да го ползувам, защото той е абсолютно нездравословен, поне за възрастни (над 50-тина години) хора.
2. Прави ми впечатление също и това, че откакто предложих да се събират по 50 ст. на човек (едно ... изпразване на мехура навън) на месец, за да се метат стълбищата веднъж-дваж в седмицата и евентуално да се мият веднъж в месеца, то оттогава, по типично български начин (в случая, тъп, според мен) това хем някой го прави, хем не му се плаща нищо! Е, щом в най-бедната страна на Европейския Съюз на някой, който върши неприятната (общо-взето) работа, не му трябват особено едно 200 лв. на година, то това може само да ме радва.
3. Предложението ми, за да имаме домоуправител да събираме пак по 50 ст. на човек на месец, или, може би по-добре, по 5 лв. на човек на година, си остава в сила.
4. За символичната консумация за осветлението в мазето и по стълбите (към 1 лв. годишно [нещо което аз пак изчислявам и след няколко писма, при новата домоуправителка, във втората част, и излиза пак толкова]) е хубаво, че не ни се събират пари (поне от мен никой не иска), но да сме наясно, че това не е защото ползуващите асансьора са ларж към останалите 1/3 от апартаментите, а защото сте ни надвзели поне за едно 20 години напред!
5. По отношение на ремонтите по покрива от по-рано, да Ви кажа, че особена "файда" не виждам и ситуацията при мен е трагична, т.е. където е текло пак си тече! Моето мнение е, че тече не от уплътняването с асфалтовите листове, а някъде около ламарината към улуците; нещо повече, че там нещата са се влошили (защото първата година след ремонта мисля че не тече), поради това, че някои хора правят външни ремонти, а спускането на въжетата с "люлките" някъде мачка нещо [по бордюра на покрива]. Това е класически вариант описан от Чудомир — че тези дето чистят комините трошат керемидите, а тези дето оправят керемидите бутат по един парцал в комините.
6. Е, и това табло го ползувайте понякога, де. Защото ние, да ме прощавате, но процедираме пак по български, т.е. от едната крайност та на другата. И като така сега висят само обяви от външни фирми.
3. Трето писмо
Отворено Писмо (поредно) до живущите в к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към 01.02.2018, от Йотата Йотабашев, ап. 969
Господа, веднъж на пет (че и повече) години мисля, че имам пълното право да Ви пиша по едно дълго писмо, защото когато закачам някакви малки бележки има хора ("защитници"), които считат че изразяват публичното мнение на презрението си към мен като ги махат, а пък една определена част от Вас продължават (вече не знам за коя година по ред) да "мътят водата", кажи-речи по същия начин, и за почти същите въпроси със събиране на общи пари, като считат че очевидни нелепости са оправдани, само и само защото на тях това им оттърва! В същото време се появяват нови лица във входа (понеже старите, малко по малко, са са запътили "да се срещнат със Създателя си"), а пък аз имам доста акъл, та като така го раздавам на който иска (само дето хората не искат — и затова и си теглим, като цяло в страната, т.е. че си изпозатрихме интелигенцията). С други думи, аз Ви "продавам индулгенции", за да не би като отидете на оня свят и стигнете до Рая Свети Петър, като разбере от къде сте, да Ви каже: "А, Вие сте от тези дето искахте да морите Йотата Йотабашев от глад, защото не се бил научил да ... лети над стълбите. Ами, на Вас Дядо Господ Ви тури 5 века Чистилище, така че вървете най-напред там." (Защото, то уж няма Господ, но пък това никой не може да го докаже; а и да Го няма, има нещо, на което му викат съвест, отражение на нашите постъпки върху другите, спомени за нас, и т.н., така че няма никаква нужда за дреболии да си разваляме имиджа, нали?)
Сега, има няколко теми, които са свързани, така че аз се чудя от коя да започна, но мисля, че е по-правилно да започна с най-неприятната, за да може по-нататък да Ви е по-леко на душата. Освен това, тъй като предполагам три основни групи от читатели, то да Ви дам някой съвет в началото. Ако сте от тези дето, меко казано не ме харесват (защото много съм учил, разбира се — то и аз да съм, и аз няма да харесвам някой, който има ... 3 пъти по-дълъг от моя, фигуративно казано, така че ги разбирам хората), то тогава прескочете цялото писмо, и вървете направо на последния параграф, където Ви съветвам какво за правите със самото писмо, ако много ме мразите. Ако сте от тези дето са безразлични към мен, то просто приемете писмото като опит малко да Ви разсея с някои комични ситуации (а ако покрай това и Ви "предложа някоя индулгенция" за да Ви е чиста съвестта, то няма страшно, аз пари не искам). А ако сте от тези (евентуално, аз не вярвам да има такива, но все пак за пълнота на изложението да ги спомена), които ме харесват или ми съчувствуват — е, недейте, то и аз самият не се харесвам!
Така, вижте, от мен едно неписано (но полезно) правило: нещата може да варират до +/- 2 пъти, ако е повече това не е хубаво, води до революционни ситуации, 3 пъти е вече твърде много, а повече е грехота! А пък ако в един среден апартамент има 2.5 души и ако те са нормални хора (не като мен), т.е. излизат към 1.5 пъти дневно (броено в двете посоки, излизане и влизане — и имайте предвид, че аз не завишавам, курсовете навярно са повече), това дава за 1 ден 3.75 пъти, или за месец 112 пъти, нали така? Но аз броя толкова, защото който работи излиза поне веднъж на ден, но като се върне, най-често ще излезе пак някъде на пазар, но може да не е всеки ден; ама пък който не работи то него изобщо не го свърта в дома му, той излиза 3-4 пъти дневно. Да, но аз излизам средно към 12 пъти в месеца, това го заявих на един от "мътещите водата", но за да не допусна неволна грешка аз започнах да си броя излизанията, и излезе че в рамките на 6 месеца (7 – 12) имам 67 такива, или по 11 на месец, като максимума е 15 (лятото), а минимума е 7 (зимата), и сега за януари имам пак 7 пъти. Тоест 12 е съвсем правилно преценено, и, предполагам, че и първолаче може да Ви каже, че 110-120 е 10 пъти повече от 12, така че това съвсем ясно си е пладнешки обир, нали така? [Понеже, когато след разговора с този човек, който, всъщност, и не е човек а булка (ха-ха), аз сложих едно откъснато от нещо листче, на което пишеше, че към мен се упражнява именно този току-що цитиран вид обир, то един от "защитниците" веднага го махна, мислейки навярно, че по този начин, когато нещо се скрие от очите на хората, то ще изчезне. Е, то не изчезна, само дето човека си слага грях на душицата (но пък, може би, на него така мед му капе на сърцето?).]
Сега, аз, вярно, ходя по всичките етажи, затова казах, че може да се счита (при все че не е правилно), че аз ползувам 3 пъти повече чистачка от това, но и това е по-малко от 1/3 от средното, а там където има 3 и 4 души, то нещата са съвсем драстични. И недейте, ако обичате, да твърдите, че от I до V етаж са 4 етажа, защото, с което аз и почнах, до 2 пъти плюс или минус е правилно, но повече е опасно. Понеже тогава може да се счита — и то с пълно право (поне на пръв поглед) — че тези на 5-ти етаж трябва да плашат за асансьора 2 пъти повече на човек от тези на 3-ти (а на 6-ти още повече), и обърнете внимание, че аз сравнявам с нещо около средата. На втори поглед (защото аз съм мислил по въпроса) се налагат други съображения, примерно, че е важно тръгването и спирането, а не равномерното (неускорително) движение, както е, да речем, при излитане и кацане на самолетите; и подобни съображения може да важат и за движението по стълбите, като след като човек измине 2 етажа той вече е оставил основната част от мръсотията от подметките си. Аз обяснявам всичко подробно, но ако приемем евристичното правило за 2 пъти (най-много 2.5) завишение, или респективно намаление, т.е. 0.5 човека (но може и 0.4), то сметките са елементарни.
Обаче има и друга гледна точна, кой колко печели, това е един хуманен поглед, но той не бива да се изпуска от предвид при драстични (много над 3 пъти) разлики в доходите. Защото, примерно, някои казват, че щом някой-си, също сам човек, може да плаща на апартамент, то и аз трябва да мога, но тогава идва на ред това, че този "някой-си" е собственик на фирма, и сигурно получава поне 3 минимални заплати, от 500 лв. за кръгло , или към 1500 – 2000 лв., което е поне 10 пъти повече от моята скромна пенсия от: тогава 140 лв., после 150, а сега вече и 170, нали? Така че обърнете внимание пак на страхотното завишение от 10 (и повече) пъти. Защото, вижте, знаете че колите плащат данъци на държавата, защото замърсяват въздуха, и прочее, ама то и хората замърсяват, а? Та дайте сега да искаме от всеки, който минава, да речем, отвъд (към центъра) Лъвов мост, да плаща едно 20 ст /час, нещо подобно. Такива такси са се събирали някога и някъде, но, естествено, трябва да се проявява някакво минимално разбиране, не е ли така? И аз говоря за себе си, но нещата се повтарят, и предполагам че много хора си спомнят, че имаше една възрастна баба над мен, 96 % инвалид, от която също се искаше да плаща за асансьора като за цял апартамент, защото понякога идвали хора при нея. Тоест аз не си измислям, и никой не е застрахован, че няма да му се случи нещо подобно (примерно, ако дойдат фашистите на власт), така че не забравяйте човечността. А аз лично, поне в последните 10 години живея — ако щете вярвайте, ако щете недейте — с 1.50 лв. дневно (или 40-45 лв./мес.) за ядене и пиене, и не се оплаквам от това, а от комуналните разходи (и от някои безсъвестни комшии). Така че — ако не можете сами да си направите това сравнение, да го направя аз вместо Вас — искани 3.50 от мен за чистачка означава, че аз трябва поне 2 дни, а то и 3, ако се откажа от една чашка дневно, в месеца да не ям нищо (за здраве, а?), или че 1 (двойно) минаване от мен по стълбите ми струва 30 ст. или 10 пъти повече от средното (да не говорим за някои апартаменти където живеят по 4 души ама, пусто, не им стигат парите за бензина за колите им). И изобщо 10 пъти значи че, примерно, хляба може да поскъпне 10 пъти, и Вие да си мълчите! И т.н., съжалявам, че Ви казвам очевидни неща, но някои хора обичат да си затварят очите (както, казват, на времето си обикновените германци не знаели, че фашистите умъртвявали евреите в газови камери). Единственото оправдание за такива хора, и за съжаление от нашия вход, е (според мен), че социалните грижи трябва да са функция на държавата — да, но не и във варварска страна като нашата!
Така, а сега да Ви кажа и какво може да се прави. По отношение на чистачката аз реших, че има 3 варианта: или сами да се редуваме да чистим, като само се мете веднъж в седмицата и с вода веднъж в месеца, повече не е нужно, което при 36 души във входа (а те са повече) значи 1 месец на 3 години. Не че аз се натискам да мета стълбите, но такова решение би имало едно възпитателно въздействие, особено за децата (ако те най-често мърсят). Другото решение е да се събира на човек, като аз съм съгласен да ме броят за 1 човек (при все че излизам 12 пъти месечно, вместо към 50 пъти средно за човек). А е възможен и компромисен вариант, с изключения в някои случаи като моя, като ме броят за около 0.7 души или закръглено на 1 лв./мес.
После, кой е казал, че е толкова трудно да се установят някакви приблизителни коефициенти на човек за каквото и да е, асансьор, чистачка, оправяне на домофона, и прочее, и от гледна точна на използуването, както и на доходите? Освен това кой е казал, че хората трябва да се броят като цели числа? Дроби (поне обикновени) съществуват от времето на Вавилон, така че няма проблеми за всеки апартамент да се вземе някакво приблизително значение. И още: кой е казал, че хората всеки месец се менят? Защото може да има усредняване, на базата на миналата година, и аз мога да Ви кажа за най-горните два етажа моето мнение: 972 ап.– 1 човек (те твърдят че са двама, но няма и един, ама хайде, щом имат пари да купят апартамента и да не живеят в него, то нека да е 1), 971 – 2 (официално може да е 1, но през лятото, ама през зимата са 4, така че 2 е съвсем справедливо), 970 – 1 (unquestionable), 969 (аз) – от 0.2 (дори) до 0.7 (зависи за какво, за чистач 0.7, за асансьор 0.2, ако почна да го ползувам понякога, да речем след 70 или 75, защото той е противопоказан за възрастните хора, а за нещо друго като 0.5), 968 – 2.5 (те официално са 2, но понякога се събират до 5 души, така че 2.5 е правилно), 967 – 2.5 с тенденция до 3 (но те може да претендират и за 2, защото понякога ги няма цели седмици), и т.н. Освен това, господа, съвсем не е нужно да се правят точни сметки до стотинката всеки месец (след като личната консумация е толкова различна), може да се направят веднъж в годината сметки за дадено перо на стойност 10 лв. разходи, и да се събират за всеки месец дори и авансово, като това ще е фиксирана сума, което е значително по-добре, и не съм го измислил аз този метод, той се прилага понякога; при това 1 или 2 пъти в годината ще се правят изравнителни сметки, пак на база 10 лева. Също така може при някои общи разходи да се прилагат раздвижени сметки като някои, най-заинтересуваните хора, плащат 1/2 от общата сума, а другата част се плаща от всички (да речем за водопроводни щрангове, или счупен прозорец, или ремонт на покрива, и прочее).
А сега да мина към социализацията. Ето Ви едно просто предложение: от всеки може да се събират на месец суми по едно перо до 1 % от неговите доходи (смятано за апартамент, с лицата на издръжка), и общо за всички пера до 3 %, като ако сумата надвишава това но е еднократна (примерно покрива пак протече), тя може да се разсрочва най-много до година (или до 1/2). Просто един максимален таван, независимо от всички други сметки, това също е използуван метод. За да бъде подхода правилен е редно да се направи един списък, където за всеки апартамент да пише броя на реалните хора (а може би и с дробите), и общата сума на месечните доходи (смятано за предишната година), оттам среден доход на човек като отношение към МРЗ (минималната работна заплата, тя не може да се фалшифицира), като интересното е когато тези доходи са под 1 МРЗ, а за големите не е интересно колко над 3; така ще се вижда веднага дали трябва някаква сума да се намалява (1 % лесно се взема). И нека този списък за всяка година, след обсъждане с лицата, че дори и по техни лични данни, се пази някъде, за да няма хър-мър. Защото изключителните случаи може да са към 5 до 10 % от всичките, но те да не се отчитат е чиста варварщина!
Apropos, по отношение на варварщината, аз нямам навика да преувеличавам, ние се излагаме пред целия свят тъкмо с нашата варварщина, и затова мине се не мине едно поколение време (25 години) и възниква някакъв нов казус с нас; да Ви припомня последните 3: Лайпцигския Процес срещу Г. Димитров, случая Антонов и Папата, българските медици в Либия. Във всички тези случаи се счита, че щом сме българи, то ние сме гяури, диваци, содомити, и какви ли не, изобщо без никакви основания и доказателства. Което ние не сме, така както хората го разбират, но от друга страна и сме, по нашенски, защото при нас е възможно да няма, примерно: официални бани на цена 1-2 ... яйца за къпане (както беше по-рано), публични пунктове за пране на дрехи също с подобни цени за една пералня, обществен транспорт до Витоша, намалени на 50 % билетчета за транспорта (не карти) за някои категории хора (пенсионери и учащи се), заплащане на лекари съобразно личните доходи, аналогично за обучение, детски заведения, санаториуми, комунални разходи, и прочее и прочее. А последния рекорд на Гинес, какъвто няма да срещнете другаде дори в рамките на Слънчевата система, е пенсия от порядъка на 3 ... трамвайни билетчета дневно, за всички разходи! Аз лично започнах с пенсия от 2.85 билетчета дневно, но сега тя вече ми е към 3.5. И всичко това е заслуга на родната ни демокрация, ура господа! И не си мислете, ако обичате, че това не е демокрация, напротив, това е демокрацията, на която аз съм посветил, поне по-долното стихче (на английски), това е което народа ни може да направи, никой не ни принуждава да си избираме управниците, а че те били сите маскари, както е казал Алеко Константинов, ами това е положението (ние дори и един Президент си "пушнахме", досущ като в Америка).
BULGARIA
B_ecause, you see, we are not like the other people,
U_nweller much, than under hammer and the sickle,
L_ook, some are pretty miserable, tears trickle.
G_reat never we were, yet in poorer conditions,
A_ccording to the others led life sated, decent,
R_ight now we seem to have at all confused the mission.
I_n fact, amidst such widely spread prosperity,
A_s we to live is symbol of barbarity!
[ И сега, не че искам да се хваля, но човек да напише стих на чужд език, и то дори акростих, с две 3-ни рими, не е чак толкова лесно нещо. Ако аз се бях сблъскал с нещо подобно преди 30 - 40 години щях да си кажа: "Я го виж ти тоя комшия, той май е бая умен?", нещо такова, и бих се замислил за това, което той казва. Но кой да се замисли в случая с моите комшии, особено комшийки, след като при тях нищо не е случайно, да, те нарочно искат да ме прецакат както само могат, защото варварщината им избива и през носа? Е, аз през целия материал тъкмо това и доказвам, и ще го правя до самия край, но истината е, че в случая нямаше никакъв отзвук, нито положителен, нито отрицателен, защото хората са опитали да ме минат, и след като не са успели са се отказали, нали? Какъв е смисъла да се обръща внимание на умни приказки? Виж ако те бяха глупави, тогава може би, но така не! Изобщо, това е поредно потвърждение на латинската поговорка: "Не хвърляй перли на прасетата!", което аз цял живот, изглежда, съм правил. ]
Така, а сега да Ви кажа какво да направите, ако това писмо не Ви харесва, понеже аз не Ви харесвам (понеже много съм учил и затова съм без работа над 25 години). Ами, първо го накъсвате със зъби и нокти, може и с ножици тук-таме, после го слагате в някаква чиния или пепелник и го запалвате, а след това го изхвърляте в тоалетната и пускате водата да помете и последните останки от него. Така е правилно, защото се подлага на няколко начина на унищожение, иначе яда Ви няма да мине. А ако, примерно казано, някой реши да си избърше задните части с него, то тогава, освен че това не е мека (3-пластова) тоалетна хартия, ще му бъде трудно да го разкъса след това със зъби и нокти, прав ли съм? Е, чао, значи.
Това е. Мнения и критики: в кутията ми, на таблото, или на телефон 000-11-22, jotata@abracadabra.com, Йотата Йотабашев
4. Четвърто писмо
До съкафезниците живущи в к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към 02.01.2019, от Йотата Йотабашев, ап. 969
Господа (без да изключвам и -жите, -ците, и невръстните отрочета),
Честита Ви Новата Година, макар че 2019 на мен не ми харесва, то е едно некрасиво, недовършено число, ала с годините е като с мацките — някои са добри, но повечето са проклети —, така че да се надяваме, че всички ще я изкараме здрави и читави.
Аз искам само да Ви информирам, че за цялата 2018-та съм излизал (слизане и качване) точно 108 пъти (І-во п-годие 53, и ІІ-ро 55), което прави по 9 пъти на месец, и след като съм плащал по 1.50 лв. /мес. (чрез посредник, защото тарторите на инициативата за чистачката са непреклонни в тяхното неправилно решение), то това значи, че едно излизане ми струва 16 ст., което е поносимо. Това вече не е пладнешки обир, а само демократична просия, каквато срещаме през път и на път в нашата безморална демокрация. Правилното за мен би било по 1 лв. /мес., а супер-правилното е само 10 лв. /год. за кръгло, включая всички разходи. Но това е пресилено, моето поведение е направо ненормално, би трябвало да излизам 15-тина пъти месечно, което си пожелавам занапред, но просто не ми стига времето да излизам да се разхождам, а и парите за да пазарувам.
В същото време аз считам, че един среден човек излиза 1.5 пъти дневно (в 2-те посоки), или 45 пъти в месеца. Това ще рече, че при 2-ма души имаме 90 пъти мес., или 4 ст. на излизане, а там където са 3-ма и 4-ма души ще излиза и по към 2 ст. Всеки може да провери това с неговите излизания като си слага някъде чертички винаги когато се върне в къщи. Но аз Ви казвам това не за да пледирам за намаление — след като пенсията ми я вдигат всяка година с 10-тина лв. на месец, то аз мога да си позволя да давам на "просяците" 10 лева отгоре годишно. А просията е очевидна не само защото те плащат 5-10 пъти по-евтино за една и съща услуга, а и защото техните доходи са също поне 5 пъти по-големи от моите (които са 1/3 от МРЗ, минимална работна заплата, а средната е 2 и 1/3 = 7/3 МРЗ). Само че тези хора ще предпочетат по-скоро да се гръмнат, отколкото да делят сумата дори на цели бройки хора (да не говорим за закръглени с точност до 1/4, примерно, където аз трябва да съм 3/4 човек), което ще позволи и поевтиняване на база човек, защото практиката във входа показва, че, горе-долу, един човек се изнесе (на оня свят) а двама се нанесат тук.
Но това е същността на нашата анти-народна демокрация, където няма билети (не карти) за възрастни и учащи се, няма транспорт до Витоша, няма народни цени за социални услуги (бани, перални, закусвални, но евтини, и прочее), на лекар не се праща според личните доходи (а това е такса, това не е истинска стойност на услугата, така че може да бъде каквато я гласуваме), няма и нормален данък общ доход (а максимално десния плосък данък), и много други, така че варварщината ни е повече от очевидна. Ние сме много хрисими (благодарение на турското робство, уви) хорица, и с нашето варварство само си пречим един на друг, но хората отвън не разбират това и ни приписват кой знае какви грехове, както преди почти век се е водила една Междусъюзническа война, защото сме бугари. Така че ако искате си вадете поуки, но работата е там, че каквото е нашето махленско събрание, такова е и Народното ни събрание, само дето то има по-големи прерогативи (което не е същото като ... презервативи)! Но нейсе, да приключим засега, с една стара песен на нов глас, с извинение към русофобите:
Пустите клису-урци
м`езват си с огу-урци,
а панагю-урци —
с руски сала-ати.
5. Пето писмо
До комшулука на к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към 20.02.2020, от Jotata Jotabashev, ап. 969
Госпожи и господа, връстни и невръстни отрочета, мирни, но овълчени (от демокрацията) хорица,
Аз бая се забавих тази година да се "изокам", и навярно някои от вас се питат: "Абе, какво става с този човек, да не се е затрил от глад, случайно?". Та да Ви успокоя, нищо подобно, на мен демокрацията отдавна ми е изработила инстинкти на ... бездомно куче, така че колкото и да се напрягат някои комшийки, е достатъчно само да взема да обикалям по-често кофите за боклук, и все ще намеря нещо за ядене там. Забавих се просто защото през зимата ми е студено, а и откакто се пенсионирах и мога да живея както при комунизма (т.е. мизерно, но сито), не ми остава хич време (понеже принадлежа на потомството). Така че честита ви новата (е вече поостаря, де) и много хубава (като число) година, на която съм посветил следния експромпт:
Във годин'та двайсет-двайсет
ш'се живей и ш'се не хай се,
щот' не е добра туй доба
да се влезе ей тъй в гроба.
Същото важи и занапред,
чак в двайс'т седма мож' да дойде ред
земний да приключим берекет.
Така че не бързайте, и дори и да имате пари за ядене и пиене на корем, както и за лекари, то гледайте да мърдате повече, да ядете по-малко, и изобщо да не следите нашите медии, защото ние сме страна с изчезващи функции, so to say, и освен към стопяване и асимилиране няма накъде другаде да отиваме. Аз даже вече очаквам след 4-5 години да се появи нова партия като тази, примерно: Аграрно- Работническа и Адаптивна Българска Инициатива, която като инициали дава ... АРАБИ — защото натам вървим, нали?
Та да премина към моя въпрос, или поне да ви информирам, че за миналата година, и то след сумата усилия, успях да стигна до 131 излизания навън, което прави точно (без 1) 11 пъти в месеца, така че вече слязох до към 14 ст на излизане (или към 2 филии хляб, горе-долу). През тази хубава година смятам да ги докарам до 12 пъти средно, но повече от 13 са невъзможни за мен (освен чрез някои други мерки, които може да ви споделя догодина). Е, ще каже някой, та какво от туй, "кучето си лае, ама кервана си върви", и никой не смята за нужно да му обръща внимание на този гнил интелигент, и да се съобразява с него. Е то е така, но ако аз си мълча то удоволствието на въпросните булки се свежда до 0, нали? А така, като им напомням, то на тях сякаш мед им капе на езика (или каквото и да е, и където и да е, това, дето им капе)! Защото е ясно, че действията им са съвсем преднамерени и породени от обикновена човешка (т.е. женска) злобица — понеже иначе отдавна да са приели моето предложение. А пък на моя посредник, на когото плащам всяко полугодие авансово по 1.50 лв./мес. вече му е омръзнало да ме представя пред тях. С други думи така аз, с цената на 50 ст. (разликата от 1.50 до желаното от мен, и справедливо, 1 лв.) аз ощастливявам цели две булки наведнъж! По 25 ст. на булка, и то на моите тъкмо 70 лазарника, но те вече могат да дишат спокойно, и да ми се присмиват (за това, че много съм учил — защото то няма друга причина за моята мизерия). Е, аз обичам да правя добрини на другите (особено след като не мога да правя злини, ха-ха, за това трябват преди всичко парици). И ако някой е недоволен от тона ми — ами че аз само отговарям на действията на въпросните лица, а те са тези които са ги започнали и не желаят да живеят с мен като нормални съседи. Ами това е, догодина пак ще се чуем. Чао-чао.
Jotata
6. Шесто Писмо (неизпратено)
До комш- -иите и -ийките на к. "Комплексен", бл. 696, вх. Ъ, към 21.03.2021, от Йотата Йотабашев, ап. 969
Госпо- -жи /-жици (-жички) и -да, мои скъпи енвайрмънтъчещи ме пипъли, тая година се забавих още повече, но тъй като и ... не смятам да ви изпращам това писъмце, то това няма значение! Ами, няма смисъл, защото предишното писмо от 15 ап-та 6 ми го върнаха чинно и културно (демек, нас това не ни засяга), а от останалите сигурно още толкова мислят пак така, но ги мързи да го връщат, и аз трябваше да го пускам това само на 2-те госпожи, и да го закача на таблото, където някой щеше одма да го махне, а така си спестих 2 левчета от копиране. Освен това те ме прецакаха с 3 лева, защото от ноември сме без чистачка, а аз бях платил авансово (но кой ми е виновен, че проявявам добра воля?).
Така, после за излизанията ми: ами за 20-тата година те бяха общо 129, или пак 11 пъти на месец, така че нищо ново. Новото (което е точно от преди година) е, че аз дори им ... посветих стихче, че и акростихче, на тези булки. Ето го:
К_огато дойде на живота заник*
О_бземат често мисли ретроградни,
М_орбидни, всеки, кой в властта им падни.
Ш_аблонни тез' сравнения изглеждат,
И_ към печални мисли ни навеждат:
Й_ок кярене, без никаква надежда!
К_акво, обаче, можем да направим,
И_ ний, кат' всички, ш'се пред Бог изправим.
Към което се добавя: първо че в думата "заник" няма "д", но тъй като в следващите рими има, то може да го вмъкнете; после, че това звучи доста минорно, в духа на memento mori, но когато човек приема нещата с покорно примирение, то той прощава прегрешенията дори и на комшийките си, защото те ми дават стимул, живинка, които са особено нужни на стари години; след това всяко зло — защото това, че жените са зло, е очевидно — може да е на добро, ако човек съумее да го използува; и накрая това ме наведе на мисълта, че може би най-лесно бихме могли да се отървем от петното на варварщината като си ... сменим името! Аз предлагам на ... благари, т.е. благи хора, носим благà на другите по света (което е вярно, защото им подобряваме гена, а вредим само на себе си). Така че не им се сърдя.
Дори взех да търся нова причина за безпричинната им злоба, и стигнах до извода, че това е, защото те са ... нещастни, ами да, и след като сам Бог ги е наказал с нещо, то защо и аз да се намесвам ? (За по-младата си спомних, че наистина бе така, имаше една тежка автомобилна катастрофа в семейството ù, а пък като се загледах веднъж в по-старата, разбрах, че и тя няма основания да е много щастлива.) Така че аз им прощавам, но нека спомена, че те, божите наказания, са непостижими за нас, и понеже Бог се движи свободно във времето, ми се вижда съвсем възможно Той да ги е наказал именно защото е знаел, че ще дойде момент, когато те ще искат да уморят един интелигент от глад! Е, както и да е, въпросът тук го приключвам и минавам към по-широка аудитория, към Интернета, където очаквам поне 1000 пъти повече читатели, или отгоре, като го преведа и на английски, защото случая е интересен и смешно описан, така че нека ни се смеят хората, щом не можем да се преборим с варварщината си, с тази, so to say, "детска болест". Само дето той така и не се разреши, и ще възниква отново, и аз ще трябва да си правя оглушки. Е, чао, май до оня свят, където навярно ще ме вземат за придворен поет при Дева Мария и свитата ù.
+1. Междинно заключение
Тук аз ще се простя в вас временно, и само ще дам един съвет към всички българи, за това как да се отнасяме един към друг. Това прекъсване се наложи защото докато аз намеря време да напиша тази писмовна сага поне на български — понеже бях зает с осветляване на доста по-важни въпроси (което може да видите по датите на другите ми публикации) —, взе че се появи ново действащо лице, един диктатор от женски пол, който повдигна отново старите въпроси, и не само ги повдигна, ами и ги ... стовари върху главите ни, поне върху моята. Но то у нас е така, народа е толкова заблуден и ошашавен от демокрацията, че когато го питат си избира най-често някой тиранин, за да не се мъчи поне да мисли, ами да слуша и да изпълнява (както ние си избираме на най-висше ниво десетина години все един и същ генерал — понеже човека може да командува); и това в общи линии ... помага, т.е. ние вървим към нови ... пропасти, разбира се, пак сме си на куйрука на Европейския Съюз, но поне вървим напред, не се запъваме (и като си сменихме генерала с по-меки управници, от много акъл се натресохме на поредната инфлация на основните хранителни продукти и всичко останало, и защо? — ами защото вдигнаха пенсиите бая яко, а моята направо двойно, и това трябваше да се компенсира с практически същото повишение на цените!).
Така, а пък съвета ми към всички българи е следния: хора, отнасяйте се към ближните си (особено към такива които не са от вашата черга) като към ... домашни любимци (кучета, да речем)! Само не и като към паразити, от рода на хлебарки, мухи, комари, и прочее (а новата дама се отнася поне към мен тъкмо по този начин, като към досадна муха, на която просто не трябва да се обръща внимание, както ще видите в следващата част). Та в тази връзка аз не мога да не си спомня как веднъж гледах с такова недоумение и завист как пред вратата на един магазин бяха сложили цяла една консерва с пастет за едно бездомно малко котенце (съвсем културно отворена и изсипана в една купичка, за не би горкото животинче да се пореже на тенекията), но то изобщо не им обръщаше внимание и не идваше да си хапне от него, и те се кахъряха (охранителя разговаряше с една от касиерките) по този въпрос. Дори и консервата да беше с изминал срок на годност (но сигурно не беше така, пък и да беше, мен и три години просрочване не биха ме въздържали да я изям), то това пак е много показателно, защото аз щях да закусвам цяла седмица с него, а може би и вечерям, като измажа едно 10-тина филии хляб. (Аз дори си мислех дали да не мина след затварянето на магазина и да прибера консервата, но овреме се отказах, понеже хората сигурно имат прибори за наблюдение около входа. В крайна сметка реших, че котето няма никаква вина за беднотията на българската интелигенция и разслояването на нашето общество и прочее, а и не може да искаме то да е по-умно и човечно от цял един народ.)
Ами това е господа, смешно, а? Толкова смешно, че направо да ти се доплаче. Но ни чака продължение.
07. 2022