Отворено Писмо До Българската Общественост

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БЪЛГАРСКАТА ОБЩЕСТВЕНОСТ (за пенсионирането и бедността в България) от Иванчо ЙОТАТА,   2016 Отворено Писмо До Българската Общественост Относно: пенсионни куриози, предложения за оправянето им, съвети към пенсионерите, мнение за социалната ни политика и борбата с бедността, отново идеи и предложения, мнение за краха на капитализма, как да си оправим имиджа пред света, и други. От: Иванчо Йотата, анонимен автор, потомствен интелигент, отучен работник, с две висши образования и половина и от 25 години безработен, вече пенсионер.      [ The idea for illustration is in placing of one picture in a frame under the title and the author, which has to be square and probably 450 x 450 pixels (because I use usually 525 x 725 for the cover and then multiply by 3, when necessary). The picture is as follows: simple ink-drawing in one colour (black or dark blue) and in thick strokes (nothing specially detailed, just a sketch), where on the left is seen one orator, with goatee (if visible), disheveled hair, stepped on some returned empty casket, catching a pack of sheets in the left and raised the right hand (as if in some explanations), then in the middle nothing or some shrubs or flower beds (i.e. this is some park), and on the right is pictured a group of people, young and old, some 4-5 persons (probably a dog running in front), and between them is squeezed some naked … bottom giving, I beg your pardon, a fart as a stylized cloud. This is nearly all, but for more fun there have to be also some explanations in bubbles like in a book of comics, where the bubbles are 3 and there is written (or typed) with another ink, I think red, the following: in the low left part, and pointing to the orator — "Jotata", in the low right part, and pointing to the people — "Bulgarian Public" (the arrow line can split in 2 or 3 arrow heads), and in the middle above, and pointing to the cloud of fart — "Bulgarian fart". This is exactly the reaction of whole Bulgarian public, of all our democratic authorities, to this Letter. The same picture is valid for all languages, because everybody can grasp such simple words in English. ] 0. Встъпление и план на писмото      Госпожи и господа, политици, обикновени граждани, съотечественици,      Аз считам за свой дълг да Ви информирам за някои невероятни куриози в пенсионната ни система, а оттам и за други моменти от социалната ни политика, която, откакто дойде демокрацията ни, хич я няма, и по вина на които (както и на други, разбира се) ние сега сме на последно място по бедност в Европейския Съюз (с единствената надежда да минем поне на предпоследно място само ако нашите евро-депутати успеят да убедят някак-си Съюза да приеме и Албания в него). Писмото е много дълго, определено, но това е защото Йотата няма намерение да тероризира народа ни за щяло и не щяло, а е решил, че щом сега е взел думата, то да каже нещо максимално съществено. Е, и нещо сравнително комично, естествено, защото, все пак, е по-добре да се смеем отколкото да плачем или да налитаме на бой, стачки, или пък революции, нали? Пред вид на големия обем на писмото аз го снабдявам със съдържание, с кратък указател за това къде какво ще намерите, за по-бърза ориентация, обаче трябва да сме на ясно, че е най-добре всичко да се чете под ред, за да не останат бели петна в материала, понеже аз нямам навика да говоря банални неща и правя на места неочаквани връзки (които, все пак, съществуват, всичко е диалектически свързано).      За медиите, ако решат да му обърнат внимание, е най-добре да се публикува, или по части /точки, или само тази точка и после препратка към Интернет-страница, където може да се намери цялото писмо; повярвайте ми, че по-кратко от мен трудно ще го преразкажете, така че аз Ви спестявам време и редакторска работа, аз, дето се вика, мога да претендирам за хонорар, но пустата анонимност ми отнема тази възможност. За политическите сили, ако също му "платят" (както казват англичаните) нужната "атенция", е най-добре да го прочетат изцяло поне някои от ръководните им кадри, и там вече да решават дали да информират и поддръжниците си или не; обаче да сме наясно, че основните политически сили, антиподите БСП и СДС, както и всякакви техни издънки (най-вече на последните) носят съвкупно вината за това, че за цяло едно поколение, 25 години, не направиха практически нищо да не слизаме чак толкова надолу (в тинята) на мизерията. Че това е така говорят красноречиво изборите, на които от повече от десетилетие вече всеки втори българин не гласува (защото няма за кого), а пък да се гласува за новите партии няма никакви основания засега, те нямат прецеденти, и не са грешили само защото нищо не са направили. "Говорилнята" ни, или Народното ни Събрание, е толкова размито понятие, и те имат толкова неотложни проблеми (и политически дрязги, разбира се), че сигурно няма да имат време да се запознаят с материала (и затова нещата ще продължават да куцат, ако питате Йотата). А служителите на НОИ са толкова ангажирани да спазват нормативните изисквания, че просто нямат нито време, нито желание, да проявят каквато и да била инициатива. Така че проблемите са сложни, и не е ясно кой трябва да им обърне внимание, но някой трябва да се нагърби с това, така че може би дори и фашистите да са тези хора, то това, навярно, ще бъде по-добре отколкото никой да не им обърне внимание. При все че ако аз съм пропуснал някой важен според Вас адресат, след като сте прочели всичко, то просто му го пратете, а и го закачете някъде, аз го пиша за хората, не за мене си. С оглед на използуването на Интернета аз изпращам не само .doc файл, а и .htm, който някъде може да е по-удобен за четене; във всеки случай с обикновено копиране на текста ще се загубят bold и italic, които са много и нужни при четене.      А сега плана на писмото.      1. "Епикриза" на случката в НОИ.      2. Пояснения и тълкуване на тези събития.      3. Няколко предложения за лесна промяна и смекчаване на куриоза.      4. Полезни съвети към събратята-пенсионери, и към бъдещите такива.      5. Въпроса за борбата с бедността и защо трябва да го решаваме ние самите.      6. Няколко загатнати идеи и предложения за подобряване на социалната ни политика.      7. Глобален поглед върху неизбежния крах на съвременния капитализъм.      8. Евентуалния български принос за поне отсрочване на кризисните моменти.      9. Приложения на кореспонденцията с НОИ, анонимизирана.      10. Заключителни бележки.      [И добавка с email-ите, които изпращах.]      11. Първият emai (първата година).      12. Вторият emai.      13. Третият emai. 1. "Епикриза" на случката в НОИ      В края на март 2016 подадох молба в НОИ за получаване на пенсия по таблицата с 15 години трудов стаж и навършени почти 66 години, като след 2 седмици прикрепих към нея и едно УП-2 (удостоверение за пенсиониране, образец 2, предполагам), за работа в едно звено на БАН за периода от 82 до 85 година, където индивидуалния ми коефициент (ИК) излезе 1.28 (а иначе, на още две други места, от където също взех за всеки случай УП-2, беше към 1.2), което излиза че по принцип е добър ИК (това е отношение на личната месечна заплата към средната в момента на работата). Общият ми трудов стаж беше 14 години и почти месец, плюс 2 години и 3 месеца самоосигуряване между 1997 и 1999 година, което дава 16 г. и към 4 месеца; е, това, естествено, е малко, но пък никой и не ми е виновен, че съм учил толкова много, че и в няколко страни, за да не мога да си намеря работа с идването на демокрацията. След това за по-малко от 1 месец (писмото се бави при техните бързи куриери повече отколкото докато те ми отговорят) получих утвърдена минимална пенсия по тази таблица от 133 лв. (тогава, сега е вече 137), и дори ми изпратиха на куп пенсиите за два месеца и нещо, което бе много добре, ако не броим минималния размер, но такава им била практиката, с което аз се съгласявам. Обаче после, в течение на почти пет месеца, аз не получавах никакво съобщение за окончателната пенсия, но ми превеждаха всеки месец нужната сума от 130 и няколко лева.      Едва след като реших да проявя настойчивост и да запитам директно централното управление на НОИ, защо за пет месеца нямам утвърдена пенсия, ми бе отговорено, бързо и експедитивно, че пенсията ми е утвърдена, но не съм си получил официалното писмо, защото не съм бил отишъл там, а пък аз не съм отишъл, защото не съм знаел, ама те ми били звънели два пъти по телефона и никой не им бил отговорил. Е, естествено, че никой няма да им отговори, защото Вашия Иванчо практически по цял ден си държи телефона изключен (защо да харчи ток без нужда), защото все едно никой и не му звъни (и той не е съвсем мобилен, а само "пунтира" такъв, но има стационарен номер); никой не му /ми звъни защото аз живея супер икономично и не поддържам никакви контакти (освен минималните връзки с няколко Интернет-сайта в чужбина където публикувам разни неща, бая множко), защото за всичко трябват пари, а аз нито мога да си позволя да изляза някъде до града с превозно средство, нито да пия дори едно кафе от автомат. Но както и да е, след като отидох до НОИ (пеша, едно 10-12 спирки с няколко транспорта, но въпреки това не мога да считам че по този начин печеля повече от една дневна карта от 4 лева) си получих документа, от който излиза че, накратко, въпреки твърде високия ми ИК се оказва, че, поради разни икономически трикове (макар и законни, не отричам), аз слизам с 10-тина лева даже под минимума, но нейсе, хората са ларж, и ми дават пак минимума!      Сега, аз ще поясня тези моменти и в следващата точка, но всичко се свежда до това, че пенсията се изчислява не съвсем на база три години по избор, а на тази база плюс годините от 97 до 99 на миналия век, когато аз не съм работил, но понеже съм се самоосигурявал, се счита че съм работил, и въпреки че аз, съвсем естествено, не съм искал те да ми се включват, то хората ги включват защото такива са им нормативните изисквания утвърдени някога от някого. Съвсем очевидно, че това не е правилно, защото това не прави ИК по-реален, те не вземат предвид други места на работа (а и не могат да ги вземат, защото за 70-те години нямат никакви данни), но го прави по-нисък! Колко по-нисък, а? Ами, много! Моят ИК за този период излиза 0.49 (даже няма и половинка) и това сваля общия ми ИК от 1.28 до 0.943, което, и при този "мижав" трудов стаж, дава сума, както казах, под минимума, който е установен за такива случаи като моят, той е един социален чадър (или праг, както Ви се хареса). Но обърнете внимание и на факта, че за минималния размер на пенсията ми изпращат писмо чрез куриер, а за точния не ми изпращат (дори да ме уведомят, че трябва да отида там лично), и още едно друго писмо след това също ми изпращат по пощата, и по Интернета ми отговарят на няколко писма, но за това за размера на пенсията, който изглежда съвършено неочакван, намалява ми ИК с повече от 1/4, никой не ми казва нищо, хората чакат да мине време и да свикна с минимума, те си имат психолози (предполагам).      Така, и тогава аз предприемам един абсолютно нормален ход, според мен, като решавам да искам преизчисление на пенсията като ми се премахне плащаната осигуровка за 97 и 98 година (1 г. и 3 м.), това писмо го има в приложенията, и остане само последната една година, 1999, за да имам 15 години минимален стаж (и почти един месец), което, естествено, ще намали трудовия ми стаж, но според моите изчисления излиза, че ИК ще ми порасне поне до 1.08 (може би и до 1.1), но тъй като трудовия ми стаж пък малко пада, то това дава едно чувствително (е, 10-тина процента) увеличение на размера на пенсията, но все пак някъде с точност до 1-2 лева около (най-вероятно под) прага на минимума. Аз лично не виждам какво толкова гениално има в моето искане, нито пък какво толкова странно може да има в него, защото аз не оспорвам законовите им разпоредби (верни според буквата, но не и според духа на закона), а просто искам плащани от мен суми да бъдат оставени без внимание, отказвам се от нещо което имам, но, ей Богу, всеки има право да се откаже от нещо негово, това не е вземане на нещо чуждо, и ако по този начин един очевиден парадокс в пенсионната ни система изпъква по-ярко, то аз не съм виновен за това, той, парадокса, все едно, си съществува, всеки може да го провери по таблиците.      В известен смисъл аз искам да направя един подарък на държавата, но хората не ми разрешават. Остава само да се изясни дали това нежелание да разсъждават служителите на тази, може би не чак висша, но все пак отговорна, държавна инстанция е, тъй да се каже, вродено, или е придобито, изисквано от работата им (според стария казармен лаф: "молчать, не рассуждать")! Е, аз ще продължа тези си разсъждения и в следващата точка, но с това аз реших да приключа "тормоза" си върху НОИ, защото те ми отговарят два пъти, на тази молба, като може да се каже, че и двата пъти просто си "правят оглушки", както се казва. А това, поне на този етап, не дава никакво увеличение на пенсията ми, това е просто принципиален въпрос, как може един научен сътрудник на БАН (с две висши образования, и т.н.) да има ИК доста под единицата, това е срамното, според мен, и това е което аз искам да премахна с по-нататъшните си действия, дори и ако трябва нещо да доплатя (до което просто не можах да стигна при тях, след като те, пак според един израза, "нито приемат, нито предават"). 2. Пояснения и тълкуване на тези събития      Тези пояснения ми се иска да започна с разясняване на моите две основни грешки, защото те не е изключено да се правят и от други хора, пенсионери, или бъдещи такива, или пък медии и политици, и у нас и в чужбина. Първата е че тези пресмятания през средната заплата, а не минималната, която просто няма как да се фалшифицира, тя се установява със закон и се публикува в ДВ, имат преди всичко психологическо значение да заблудят хората! Да ги заблудят в това да си мислят, че минималната пенсия съответствува на минималната заплата, а пък средната — на средната, което не е така! Минималната пенсия е един социален чадър, и тя може да бъде по-голяма от средната, някъде с към 10-тина процента, но всичко е индивидуално. Ето при мен, при коефициент значително над средното, с повече от 1/4, излиза че минималната пенсия е някъде с 10 лева над изчислената. Или да вземем трудов стаж точно от 15 години, и точно среден доход (ИК=1), който през март 2016 е бил точно 730 лв, което ще даде 1.1 * 15 = 16.5 %, или 0.165 * 730 = 120.45 лв, а тогава минималната пенсия по тази таблица беше 133.82 лв. Това е просто логически парадокс, като се има предвид, и това хората от осигуряването много добре го знаят, че средната заплата е около 2 до 2.2 пъти по-голяма от минималната (а имаше периоди някъде в края на миналия век, когато тя се даваше дори към три пъти по-голяма), така че се имплицира една грешка към два пъти и половина! (Е, ами щом народа се лъже, то защо да не го лъжат, а? Това е съвсем законен и демократичен подход.)      Подобно залъгване (или red herring според англичаните) има и когато се казва, че средната пенсия била 320 лв., при МРЗ (минимална работна заплата) от 420 лв., което означава че според техните правила за изчисление, ако имаме 40 години трудов стаж и ИК=1 то трябва да излезе 1.1 * 40 = 44 %, или 0.44 * 730 = 321 лв, но само един — да ме извинят читателите — олигофрен може да повярва че всички наши пенсионери работят средно по 40 години; разбира се че това важи само за тези дето имат трудов стаж над 38 години (и тогава най-вероятно максимума да достига до към 44 години и само 1-2 % от хората да имат по-дълъг трудов стаж). Повечето хора се пенсионират по таблицата за 15 години минимум стаж, ако ще той да е и 30 години, и тогава ще получат, примерно, 0.33 * 730 = 240 лв., което е почти половин МРЗ (от 420 лв.); а при 25 години стаж ще се получи 27.5 % или 200 лв., и при 20 години стаж излиза 22 % или 160 лв. Така, ама при лошия "бай Тошо" се казваше, че пенсията възлиза на 60 до 80 % от заплатата (и колкото е по-малка заплата, то толкова по-голяма като % е пенсията, в което аз не съм съвсем убеден), и, най-вече, за пенсиониране трябваха 20 години стаж (а за половин пенсия 10, не 15 като сега), и ако при 20 години стаж по-рано се получаваха 60 % пенсия (нека да я считаме средна, така е най-удобно), то сега при същите години стаж излиза 22 %, което, предполагам че е очевидно за всички, прави едно намаление от поне 3 (три) пъти на пенсиите с идването на демокрацията. Да ни е честита, госпожи и господа! И това е втората уловка, или национална "особеност", или както го наречете. Докато за някои хора, най-вече интелигенти, които не са можели да си намерят работа (по вина на прехода, очевидно), пенсията възлиза на 133 / 730 (към средното) = 18 %.      А да погледнем сега и под друг ъгъл на нещата, по отношение на това какво човек плаща и какво използува, лично всеки който е доживял до пенсия. Ами, тук зависи от осигурителните вноски, които сега се дават 17.8 % но за старите хора, а за младите е по-малко, като те самите трябва нещо да си доплащат за да се стигне до този процент (а такива измишльотини, за да не кажа глупости, по-рано нямаше, работодателя плащаше всичко), обаче това е сравнително от скоро, по-рано, към края на века и към началото на този, имаше периоди когато се плащаха над 30 %, почти до 35, и най-малко 29 ако е само за пенсия, без болнични, и това върху поне две минимални заплати ако се самоосигурявате. Така че е нормално да приемем за приблизителни сметки, и с надеждата че нещата няма пак да се влошават, че се плаща едно 20 % за едно x (нека да са 30) години, с което се натрупват толкова пари, колкото могат да се изразходват за едно 20 години по x (по-точно 1.1*x) процента от последната им (най-често, като най-висока) заплата, обърнати в левове, т.е. разменят се годините и процентите. Тогава, ако средния пенсионер (или пък Вие лично) живее 20 години, то сметките са приблизително верни, само че номера е там, че продължителността на живот у нас е рекордно ниска и сега се дава към 75 години, но до преди 10-15 години се даваше към 70 (за мъжете 67.4 а за жените 74.6 години, нещо такова, цитирам по памет), и дори ако продължителността е 75 години, то ако се пенсионирате на 65 това прави само 10 години средно, но май че поне за мъжете излиза доста по-малко, някъде към 6-7 години средно в най-добрия случай, което ще рече че плащате средно от 2 до 3 пъти повече отколкото можете да използувате! Това е положението, as you like it, както бил казал Шекспир на времето си.      Освен това не забравяйте че за едно поколение време, към 25 години, възрастта за пенсиониране на мъжете нарасна с около 5 години, а тази на жените с около 10 години, цифром и словом, защото през цялото ни (е, поне последните 20 години) тоталитарно минало мъжете се пенсионираха на 60 години, а жените на 55; дори имаше моменти, някъде между 90-а и 95-а години, когато пенсионната възраст беше снижена до 57 за мъжете и 53 за жените, според мнението на видни наши СДС-ари, защото, виждате ли, старите ненужно задръствали местата за кариера на младите, така че дайте да ги изритаме по-бързо в пенсия. И също: дайте да отприщим възможността за обмяна на валута до 2,000, май че беше, долара на година официално, и това при минимална заплата около 50-тина долара месечно, което, очевидно поне за Вашия Иванчо, доведе до издънване на пенсионните фондове и до "лудата" инфлация преди въвеждането на Валутния Борд, който пък от своя страна ни фиксира на дъното от тогава нататък, та чак до сега и за още 20-30 години навярно. Такива ми ти работи.      От което следват различни изводи, и добри и лоши, зависи от гледната точка, така че те може да са и едновременно добри и лоши! Примерно следва, от една страна, че НОИ си върши работата, доколкото може, в обстановка на вечно (т.е. поне 26 години вече) продължаваща криза, едно към 90 процента от служителите ù изпълняват стриктно задълженията си и са неизменно учтиви с пенсионерите, които, твърде често, са малко (или повече) "изкукали" от годините си. Те имат една доста добра система на взаимозаменяемост, има доста хора, които могат да вършат дейността на другите, превеждат стриктно парите в срок, което е най-важното, и отговарят на всякакви въпроси, в определени граници, ако човек не започне особено да им досажда. Но като почне да им досажда, както стана с мене, тъй като те ми отговаряха на 3-4 имейла (е, не по същество, но се опитваха, "изпяваха си песента" както са я научили), обаче накрая, когато аз и не исках нищо повече от тях, а само ги уведомявах, че ще търся външни инстанции, които може би биха направили нещо за да разрешат донякъде парадокса, те вече отказаха да им заведат по Интернета писмото от 18.10 с мотивировката че трябвало да присъствувам там лично, при все че аз им съобщих своя персонален идентификационен код (ПИК) който си бях извадил за подобни случай и което би трябвало да ги убеди, че аз съм си аз, така че аз го заведох точно един месец по-късно, при поредната ми "екскурзия" към центъра на София.      Или пък: защо тези хора ми изпращат несъществените писма по пощата, а това, което е съществено, изчислението на действителния размер на пенсията, не ми изпращат? Или пък: защо те "си правят оглушки" — аз се извинявам за израза, но предложете Вие друг по-учтив за необръщане на внимание и за подминаване, за игнориране на конкретната молба — когато аз изрично обяснявам в молбата си (тя е приложена тук) от 15.09, с думи прости и на български език, че искам именно да се игнорира самоосигуряването ми за първите година и 3 месеца (използувам дори главни букви за подчертаване, което е малко нахално, но го правя защото се налага), и изобщо не отговарят на този въпрос. Ами прочетете молбата и ще видите, че тя съдържа 3 параграфа, където в първия обяснявам ситуацията и моите грешки, във втория пиша пределно ясно какво точно искам, а в третия обяснявам мотивировката си за това, т.е. че това не е каприз, а желание да вдигна поне малко своя ИК, като съм готов дори и да внеса нещо, стига според техните изчисления "играта да си струва свещите" (разбирай, стига да мога да изплатя сумата поне за 10-тина години — защото аз още тогава реших, че просто съм длъжен да живея поне 16 години, след като се пенсионирам със 16 години стаж!). Е, след едно разяснение от 2 страници изпратено по Интернета те ми отговарят този път на молбата, но не по същество, казват ми нещо от сорта, че "човек а забранено да лети във въздуха, защото той няма да може да литне, понеже е по-тежък от въздуха", нещо подобно, описващо че това щяло да им обърка начина на пресмятане (с което аз, донякъде, бих могъл да се съглася), а не че съгласно еди-какво-си разпореждане е забранено човек да се отказва от трудов стаж (или от каквото и да било — на мен просто ми е интересно да видя тази забрана, тя би била интересен юридически казус). Е, аз съм склонен да повярвам, ако се постараят да ме убедят, че аз им създавам допълнителна работа, но пък, в крайна сметка, на тях затова из плащат, и те нямат право да грешат — аз съм този, който може да греши и да е "изкукуригал" дъртак, нали така?      Изобщо, за мен възникна този въпрос, дали те наистина са толкова, е хайде, няма да използувам епитети, дори прилагателни няма да използувам, а ще измисля една нова болест наречена "неспособност за логически разсъждения", НЛР, т.е. дали те наистина са болни от НЛР, или го симулират, за да си изкарат някак-си премиални? Защото, виждате ли, ясно е че те не могат да изкарат премиални, или някакъв вид допълнително възнаграждение, или поне да си защитят с нещо заплатите, да прогресират нагоре в йерархията, ако правят преразходи, нали? Те могат да се отличат само ако правят икономии на пенсионния фонд. И тяхната работа дава доста мултиплициран резултат, искам да кажа, че един лев икономия месечно се обръща в минимум 100-тина лева, средно към 150, а пък в по-лошия случай за тях и в 200 (ако не повече) лева! Как го смятам това ли? Ами много просто, един лев това са 12 лв. на година, и за 8 години изплащане на пенсия прави 100-тарка, за 12 години дава 144, за 16 дава 192, а за 20 години прави точно 240 лева. Ами ако аз докарам парите до 2 лева, и ако живея наистина 16 години и нещо, то това ще станат 2*200 = 400 лева, ами ако с някакво доплащане вдигна пенсията си с 10 лева, то това ще даде 2,000 лева, не е ли така? А ако успея да се преборя с тях и се въведе някое от предложенията ми в следващата точка, то, теоретически, един коефициент от 1.25 (нека да не е чак 1.28), върху старата (от март 2016) средна заплата от 730 лв, дори при 15 години стаж (и почти 0.08) ще даде 15.08 * 1.1 = 16.6 и 0.166 * 1.25 * 730 = 151 лв. (сега даже към 155), и разликата между 151 и 133 е 18, което умножено по 200 лв преразход за тях лично за Йотата, ще даде около 3,600 лв. "потурчени" пари, а?      Тоест, откъде да знае човек дали тези икономисти от НОИ не са чак толкова хитри а да се правят на гл..., ах, болни от НЛР, защото, ако се вярва на една древна латинска фраза, Ars est celare artem (Изкуството е в това да криеш изкуството), така че може хората просто да се преструват. Сега, аз лично съм склонен да мисля, че те не са чак толкова хитри и не се преструват, и също че тяхното НЛР не е вродено, т.е. извън работата си те всичките са едни такива умнички и съобразителнички, да им се начудиш само, обаче работата ги задължава да се правят на такива (без малко щях да кажа на "абдали", но добре че не го казах), или че, може би, при постъпване на работа, с тях провеждат някакво събеседване, и ако успеят да дадат логични отговори на някои въпроси, то просто не ги вземат на работа! Нещо такова, или иначе, че на хората просто им е писнало от досадни пенсионери и не искат да си усложняват живота. Е да де, ама аз се опитах да им изясня добре ситуацията и да ги убедя, че е най-добре на направят какво аз ги моля, защото иначе, на каквото и да се дължи това НЛР, то е недопустимо в една, както казах, не висша, но все пак държавна, инстанция, където трябва да има и хора които могат да вземат решения, а не само да си прехвърлят топката от един на друг. Защото те точно това и правят с тази тяхна перфектно работеща система на взаимозаменяемост, всеки път ти отговаря някой друг, никога един и същ човек, и не можеш да разбереш кой стои над него, та да се обърнеш след това към него! Както виждате нещата, наистина може да имат различни трактовки, и аз предоставям на нашите читатели, политици и граждани, сами да преценят на какво се дължи това нежелание на служителите на НОИ да ми помогнат да разреша по най-лесния начин един парадокс възникнал, навярно по някакви обективни причини, през бурните години на прехода (който все още не е приключил, но годините вече не са чак толкова бурни и политиците ни не са чак толкова налудничави). 3. Предложения за лесна промяна и смекчаване на куриоза      Предложенията ми са няколко, така че да има избор, ако хората искат нещо да направят, било то в Народното Събрание, било по инициатива на някои партии, било то в самото НОИ (защото там, все пак, не може да няма умни глави), а че и самите граждани да се убедят че Йотата не е човек който само търси с какво да се заяде, ами преди всичко как да помогне на народа си. Но аз специално ще прескоча първоначално очевидното решение, че тази въведена поправка към духа на закона за три години по избор (т.е. да се добавят задължително годините от 1997 до 1999 година), която прави нещата узаконени, но неправилни, си остане! Предложенията са подредени по простота, започвайки от най-простото.      а) Да се добави някъде изрично, че всеки има право да се откаже от някои години (период) трудов стаж ако те му снижават много ИК. В крайна сметка по този начин човека директно губи, той излиза че прави подарък на държавата, това е очевиден куриоз, но пък защо той да не може да го направи? Това, дето се вика, е поредното ни демократично право, както, примерно, да се откажем от парното, или да си спрем хладилника защото харчи много (средно годишно моят хладилник от 250 литра харчи около 8 лева месечно, което ще рече 100 лева годишно, като през лятото е двойно повече, до 1.4 квтч /дн., отколкото през зимата, и по тази причина аз съм го спрял от 10-тина години), или да не ползуваме градски транспорт при сегашните цени на билетите (както аз правя и до 10-тина спирки), и други подобни лишения. Ако чрез едно лишение човек може да се отърве от друго лишение, то това е съвсем редно да му бъде разрешено, а пък после, с течение на времето, можем да се опитваме да се преборим по-добре със ситуацията. Според мен е очевидно това да е разрешено, след като не е забранено, според класическата формула от римското право, но за по-сигурно, и с оглед на прекалено стриктните (в някои случаи) служители на НОИ е добре това да бъде добавено някъде като нова алинея.      Само това може да не даде добро решение в някои случаи (примерно при мен това е слабо решение), но без него не може да се мине, то е първата възможна и най-лесна стъпка; освен това специално 1997 година беше нещо доста сбъркана (нека да се търсят виновните политици, ако някой иска), защото аз много добре си спомням, че започнах да се осигурявам поради това че първо плащах само 10 (десет) лева сегашни пари, което е смешна сума за осигуровка за пенсия, така че този куриозен период просто трябва да се отреже, той не е реален! При това положение пенсионния фонд, т.е. държавата, ще реализират първо една очевидна икономия, те ще са получили пари без да има нужда да плащат нищо от тях, защото аз не искам чак да се връщат парите на хората, те са доброволно дадени от тях и добронамерено получени от държавата, така че корекции със стара дата не трябва да има. Всичко е правилно и коректно, а че после от това някои граждани може да спечелят, е, изключения се случват, тук важат вероятностни зависимости, и ако едни печелят то други ще губят, а и няма опасност всички ще вземат масово да се отказват от трудовия си стаж с надеждата да спечелят от това (защото те и няма да спечелят).      б) Да се разреши доплащане на осигурителни вноски за минал период. На пръв поглед това изглежда нещо доста объркано, такива неща не се правят, но пък то и не е редно човек да си купува трудов стаж, но щом като по време на следване това е разрешено, и именно за минало време, то значи че е съвсем правилно да може и сега да се прави; в крайна сметка, живота ни е пълен с изключения, те са това което го прави интересен, стига да са обосновани с нещо. Цялата тънкост е в това как точно да се пресмятат сумите, защото тогава парите са били други, процентите на отчисления, и прочее, и как най-вече да се "слепят" двете парчета от отчисленията за пенсия, старото и новото. Да, това би било доста трудно ако не беше прието съвсем коректното — аз мога и да хваля, не само да критикувам — решение всичко да се пресмята през средните доходи, и средни доходи някога-си се считат за равни на средни доходи сега, това е така, и ако сега Вие плащате осигуровки за минало време, то Вие ги плащате на база сегашната средна заплата. Така че и това е възможно и се прави, остава само слепването на двете парчета.      Обаче и това не е проблем при този подход на пресмятане през средното, защото хората вземат отношението на отчисленията от тогавашната заплата към средната заплата и се получава някакъв коефициент, да речем при мен (не съм съвсем сигурен, защото вече не знам какво точно съм плащал тогава, но в НОИ знаят това) ще излезе, че за 1999 година съм се осигурявал за 60 % от тогавашната средна заплата. Сега средната заплата нека е вече точно 800 лева (тя е някъде там) и ако искам коефициент 1.25 това дава база за осигуряване от точно 1,000 лв., и при 17.8 % това прави по 178 лева на месец; да, но аз съм платил 60 % от средната, т.е. при сегашните условия това прави 0.178 * 800 = 142.4 лв, и 60 % от тази сума са 85.44 лв.; следователно от 178 лв се вадят 85.44 и аз ще трябва да доплатя 92.56 лв /мес. (респективно, 92.56 / 142.4 прави 0.65 или 65 %, и като съберем 0.6 + 0.65 = 1.25). Така че ако, примерно, аз искам да получа пресметната по-рано пенсия от 151 лв. при малко остарялата средна база, или към 155 лв. при сегашната база, ще трябва да внеса сумата от 12 * 92.56 = 1,110 лв, и ще получа увеличение от 18 лв. (над сегашните 137 лв.), което за година ще ми възстановява 216 лв., или за малко над 5 години аз ще си възвърна вложените пари, на което аз бих се съгласил (ако не греша някъде, и ако те потвърдят тези ми аритметики). И това спокойно може да "топли" и други пенсионери, и те най-вероятно няма да си направят толкова точни сметки, или ще се "срещнат със Създателя" по-рано от предвиденото, и от това НОИ само ще спечели.      в) Да се премахне тази противоречаща на духа на закона поправка, за задължително добавяне на годините 97-99 от миналия век. Е, това е свързано с разни сметки, които аз не мога да направя, нямам нужната информация, а и никой няма да ми разреши да я търся и да смятам вместо тях (аз може нещо да не отчета), но това е правилния подход защото закона просто е изопачен с нея, тя не е коректна; тя е узаконена, но това не значи че е правилна! Това може да даде някакво съществено увеличение на нужните за изплащане пари, и затова тя е била въведена, но да не забравяме, че от тогава са минали над 15 години, много хора са изпомрели (средно към 10 % за 7.5 години, ако средната продължителност за живота е 75 години), така че това просто трябва да се провери в НОИ, те съвсем спокойно могат да пуснат някаква програма за преизчисляване на всички пенсии ако тази поправка се направи, и след съставянето на програмата дори и тя да смята месец (което е абсурдно за днешните компютри), ще могат да имат точните резултати; аз лично, обаче, не очаквам това да увеличи общата сума на изплащаните пенсии с повече от 3-4 процента. Защо не очаквам това ли? Ами защото това засяга предимно безработните хора в този период, които са се самоосигурявали, тези които са работили не може да имат такива драстични изменения на размера на пенсията (като повече от 25 % при мен). А освен това тези безработни са предимно интелигенти, защото хем в първите (десетина) години на прехода без работа бяха основно високо квалифицирани специалисти като мен, а другите си намираха някаква работа, хем това засяга най-тежко тези хора, които и след това, през повечето години на този век, са останали все още без работа, и трудовия им стаж е смешно нисък тъкмо по тази причина.      С други думи, това е поредната отзвучаваща вълна на, да си го кажем направо, геноцида към българската интелигенция (защото, виждате ли, тя била прокомунистическа — като че ли математиката или другите точни науки са комунистически измислици). Аз не твърдя, че този геноцид е бил някак-си организиран, но той си съществуваше, а едно висше образование се получава за пет години, придобива се практическа закалка в тази област за още горе-долу 5 години, а пък се губи за около 2, трябва да Ви кажа. Така че аз лично мисля, че дори това да наложи едно увеличение на общата сума на пенсиите с 4-5 %, то това трябва да се направи, но аз, както казах, не вярвам да е толкова, и, в крайна сметка, хората в НОИ да го пресметнат, понеже сегашното решение не е правилно, и тогава когато е било въведено, и сега. Този вариант ще бъде най-добрия, но аз го предлагам най-накрая като най-труден за осъществяване; освен това при този вариант е редно да се преизчислят наистина всички пенсии, а не да трябва сумата хора да подават молби за преизчисляване, и да подчертават грешката на НОИ, докато при едно леко увеличение на някои минимални пенсии хората просто ще сметнат това за елементарна социална грижа.      Нека сме наясно, обаче, че това няма да разреши проблема с ниските пенсии у нас, защото при тази система на изчисляване те могат да се вдигнат само с повишаване на този мистериозен коефициент от 1.1 (до поне 1.2, а после и по-нагоре, до 1.5 ако може). Но тъкмо това е най-трудното, и за тази цел не е достатъчно това, че хората надплащат 2-3 пъти това, което се очаква да получат, тук трябва още доста хора да измрат, така че след по-малко от 10-тина години аз лично не вярвам той да се промени, уви. 4. Съвети към пенсионерите      Е, значи, съветите са много, и аз няма да ги подреждам специално, но ми се струва че е редно да кажа нещо, понеже аз имам огромен опит от живеене при мизерни условия (защото много съм учил, както казах, и то не някоя от класическите дисциплини където се печелят пари, като право, медицина, или икономика в днешно време), и, примерно казано, аз се оправям спокойно със суми между 40 и 50 лева месечно за ядене и пиене, и не се оплаквам от това (е, мога, предполагам, ако толкова се наложи, да харча и до 100 лева на месец за това, но повече ми се вижда нередно в демократичните ни условия), оплаквам се от комуналните разходи. Все пак, обаче, трябва да се каже в самото начало нещо очевидно, но което не бива да се забравя, и то е, че не е важен размера на пенсията, а колко дълго ще я получаваш, както и това че пенсиите не са за богатите, те са за бедните, и колкото и да са малки, те са съществена помощ на стари години. Стига човек да е здрав, да не ходи по лекари, да не купува лекарства, да води умерен живот, и да си има някаква интересна занимавка, а не да вземе просто да се пропие. Така че аз ще отделя доста време на това как да се живее правилно.      Обаче нека започнем по-отрано, някъде към 50-те години, или най-рано към 45 (на 40 човек още не мисли за старите години, не му се вярва че ще остарее). Та когато човек прехвърли "климакса" на живота си той трябва да започне да се умерва във всичко в което може, и да спортува по малко за себе си, иначе започват да се появяват цял билюк болести. Вижте, живота е преди всичко адаптация към околната среда, а старостта е неспособност за добра адаптация, която настъпва постепенно към 50-те, понеже човек си мисли, че е все още същия като по-рано, ама той не е. Така че това е време когато всеки трябва да откаже цигарите ако пуши, не защото те вредят, а защото му помагат да се справя със ситуациите — това трябва да е идеята на английското fixing —, т.е. цигарите вредят с това че помагат на човек да се бори с организма си, който си иска нужната почивка на моменти, и по този начин изхабяват организма, конкретни органи, слабите места на всеки (стомах, гърди, полови органи, мозък и прочее), но и целия организъм. Аз не съм професионалист в медицината, аз разсъждавам като интелигентен ... лаик, но това трябва да е така, защото рака е развитие на нови клетки, нали, т.е. при него организма иска да се подмлади, само дето не знае как да го направи (също както и обществото като цяло, то иска да е добро ама не е защото не знае как да бъде добро, така че да не се затрие или пострада — ха кажете, че не съм прав!).      После трябва да започне някакъв спорт или натоварване на мускулите, ако не е от тези дето работят с тях, но то такива практически няма, в днешно време за всичко си има техника. Най-простото е джогиране, т.е. подскачане, не точно на място, аз го правя в коридора на апартамента, и веднъж в седмицата (за да не ми омръзне), но едно 10-тина минути са просто задължителни; а другия прост вариант са лицевите опори, поне 20, разбира се. Защото ние, и този път хората въобще, не само българите като варварска (или малко перверзна) нация, обичаме да слагаме каруцата преди коня, както казват англичаните, и сумата хора се впускат да спортуват, да ходят по фитнес клубове (ако могат да си го позволят) само докато на млади, най-много до 30 години, а после се задомяват или най-малкото ги домързява и започват да водят заседнал живот и да трупат килограми. Да де, ама то спорта в млади години най-много да Ви навреди, защото ще Ви развие силно сърцето, и после, ако не продължавате активни тренировки до дълбока старост, започват инфарктите, така е, питайте лекари ако не ми вярвате, но моите разсъждения са логични, не е редно да се прави нещо когато на човек му се прави това нещо, а когато не му се прави, за да постигне някаква умереност! Докато 50 години са тъкмо време за започване, не непременно на активна, но все пак на спортна дейност, не за успехи, а за здраве, тогава няма опасност да преразвиете много някои органи, те вече не растат така добре (аз гледам и при себе си, след като, без да се хваля, но правя поне 30 лицеви опори през зимата, а през лятото и повече, и чак след десетата година забелязах че мускулите ми като че ли малко започнаха да се развиват, понеже аз съм бил цял живот абсолютна хърба). Добавете и движението изобщо, особено при сегашните цени на билетите за транспорта, така че едно поне 5 спирки дневно трябва да навъртате, иначе е лошо; значи, джогирането е друго, там човек лети във въздуха, мобилизира целия организъм, докато ходенето е основно уморяване на мускулите, но и това е необходимо, повярвайте ми, след такава разходка човек спи по-спокойно, това го знаят всички лекари, и на мен са ми го казвали още като студент, но аз съм се подсмивал тогава, ама сега виждам, че е така.      И тази умереност, очевидно, важи и за алкохола, и ха кажете пак че не съм прав. Защото алкохолизма може да настъпва и на млади години, но с възрастта се усилва (аз имам съвсем скорошен пример за един колега), и след като организма вече не е същия то алкохола повече му пречи. Пак да се дам за пример — Йотата новия български йога, може би — но аз пия всеки ден сигурно от 30 години насам, ама не ми се случва по-често от веднъж месечно да изпия повече от 100 грама концентрат и към 200 грама вино (от диви плодове, не с химикали), а пък то толкова малко е полезно, то стопля организма, разширява кръвоносните съдове, препоръчва се от лекарите. Също и секса трябва да се намали, и мазна храна да се избягва, и натурални вина да се пият по малко, и здравословна храна да се консумира, но на храната ще се върна по-късно.      А има и друг съществен момент, на който просто никой не обръща внимание, и той е в това че пенсионирането става ... изведнъж, а всичко което става със скок изисква добра способност за адаптация и не е за стари хора. Но аз, ей Богу, не съм чул някой да предлага постепенно пенсиониране (което аз предлагам някъде, аз имам кажи речи към стотина различни предложения, и поне една дузина от тях в социалната област, но те са по разни сайтове под истинския ми псевдоним, така че ще избягвам да ги засягам тук). Казано с две думи, това означава че след като никой официално не му намалява работния ден, то човек сам трябва да си го намали, поне да се опита, да подаде молба. Примерно 5 дин по 6 часа, най-напред, или четири дни по 7 часа, нещо такова. Такъв режим на работа би бил от полза и за самия работодател, защото, според Вашия Иванчо очевидно, когато човек се натоварва по-малко, то той-работи с по-голямо отдаване, с по-свежи сили, и може да върши почти същата работа като при пълен работен ден. А после след 55 години, и особено след 60, вече трябва да е на половин работен ден (а частичното пенсиониране означава, че той трябва да получава и някаква част от пенсията си, започвайки с 10-20 %). Разбира се че по-този начин ще се намали заплатата, но пък защо са Ви много пари на стари години? Защото (този въпрос изисква по-специално разглеждане, но аз се старая да огранича материала, така че ще прескачам някои обосновки) съвременното общество се движи към това, че който работи изкарва поне 2, а то и 3, пъти повече отколкото му е необходимо на него лично, което е така понеже иначе нямаше да се изхвърлят на боклука сумата почти нови стоки; само който не работи той има нужда от средства, в това е несправедливостта на обществото, че едни работят, а други не. А едно постепенно намаляване с 10-тина процента на работното време и заплатата през 2-3 години, отчитайки и възможния ръст на заплатата поради подобряване на квалификацията (нещо като класа който премахнахме), плюс евентуална символична пенсия първоначално, и забавяне на ръста на трудовия стаж, но способствайки за подобряване на здравословното състояние на човека, би било съвсем полезно и за работника и за работодателя, а и за държавата. Да, само дето нищо не се прави по въпроса, и затова след като човек се пенсионира той след 1-2 месеца започва да търси къде да се хване на половин ден, което важи особено за разни военни, полицаи, и други, които се пенсионират към 45 години. Докато колкото по-малко работите, то толкова по-малко се изхабявате, това е очевидно, така че и тук номера е в компромиса (между ламтежа за пари и грижите за себе си).      И сега се появява един друг момент — защото нещата са свързани, аз Ви казах. Появява се този момент, че пенсионерите чисто и просто "поизмират" малко в първите 4-5 години от пенсията им, едно така 20-тина процента априори, в добавка към това, че 15-тина процента изобщо не доживяват до пенсия. За тези неща положително има някаква статистика, или пък може да се направи (аз самият бих я направил преди време, на мен ми е интересно да знам тези неща, както и, за пример, кога хората умират най-често, като годишни сезони, не съм виждал такава статистика — аз предполагам че трябва да излезе през зимата, но може да се окаже че ще е към май месец или към октомври, при промяната на времето, знам ли?), но никой не Ви я казва, защото това ще принизи доста пенсионната система, при нея, както и в много други случаи, се разчита на взаимно надлъгване (което е основен демократичен принцип, ако не Ви разочаровам с това, пък и ако Ви разочаровам). Едва някъде след 70 години се установява що-годе плавно, по асимптота, измиране на хората, което би трябвало да е така, поне защото ... драстичното поевтиняване на картите за транспорта у нас настъпва именно след 70 години, т.е. тогава вече трябва да са останали малко пенсионери. Така че, госпожи и господа, мислете, вземайте мерки, противете се някак-си на смъртта, не създавайте подходящи за нея условия, не разчитайте на лекари, аз лично така правя, понеже нямам пари за лекари (и въпреки че се осигурявах не ходя при тях, предпочитам да се поддържам здрав, отколкото да се лекувам).      А сега да минем на храната, защото и там нещата не са добре масово. Аз имам чувството, че едно към 90 % от хората считат, че това което им предлагат по суперите, е хубаво, модерно, така трябва да се хранят, и колкото по-засукани са нещата толкова повече ги купуват, ако могат да си го позволят, докато бедните и мизеруващите (но които са само към 10-20 %) купуват предимно основни продукти (хляб, захар, олио, ориз, и пр.) и си готвят сами или продължават да си правят туршии, и в резултат на това нищо чудно да живеят по-дълго от типичните консуматори (спомнете си, че още в древен Китай богатите боледували от някаква авитаминоза защото ядели олющен ориз). Сега, то някои супери тъкмо на тази въдица Ви хващат, като Ви предлагат нещо уж здравословно, но поне 3 пъти по-скъпо, ама кой знае дали е така, докато има неща, които всеки може да си ги събира, които сигурно са здравословни, и не струват почти нищо, ама той не го прави. Изобщо, за да съкратим многото приказки, има едно супер-просто правило (което аз съм оповестявам преди повече от 20 години, но малцина са ме слушали), и то е: противодействувайте на всяка реклама, т.е. не купувайте нищо което Ви рекламират, именно защото Ви го рекламират. Да, ама пустата суетност, а? Как може аз да се мина да не си купя нещо дето ми го предлагат? Е, Ваша воля, разбира се.      А какви са тези неща дето ги има навсякъде и са полезни, а? Ами примерно ... глухарчето! Хората у нас консумират коприва (особено ако е от Гърция, защото ги мързи да си наберат), но никой не консумира глухарче, а то е известна билка още от времето на Хипократ и се прилага основно при болести на черния дроб, а според мен и на стомаха (защото е горчива). Или още: лапад, липови листа, див лук (който в един супер го видях в саксийка като "Хималайски"), левурда, акациев цвят, цвят от бъзи, диви плодове като къпини, вишни (те прорастват май навсякъде), черници, малини, джанки (най-вече зелени), и други неща, които се готвят или се правят сиропи, сладка, вина, и прочее. Но целият номер идва от там, че ние бъркаме, както аз го наричам, чистата (екологично) мръсотия, и екологично мръсната "чистотия" (като разни изкуствено отглеждани зеленчуци, торове, мутанти). Аз дори и подправки избягвам да купувам (по икономически причини първоначално), а си гледам каквото мога на терасата (примерно: целина, магданоз, калофер, джоджен, кориандър, копър, мащерка, люти чушки, и др.). Е, аз да си изпея песента до края: яжте още и яйчените ... черупки, защото те съдържат калций в най-чист вид (по.добър от млякото, там има много слузести неща), а той е нужен не само за костите и ставите, ами и за всякакви съединителни тъкани, като кръвоносни съдове, така че това е и лекарство против атеросклероза! Това всички лекари го знаят, но в днешно време никой няма да Ви го каже, защото те си защитават интересите на гилдията. Черупките просто се събират, все едно от сурови или варени яйца, препичат се леко, и се хрупкат, като приблизителната доза при мен е черупката от едно яйце за 4-5 дни, или 6 черупки месечно. И най-интересното в случая е, че млякото излиза, че се консумира основно заради калция в него (към 7% заедно с други соли), така че аз просто не изпитвам нужда от мляко и купувам не повече от литър месечно (че и по-малко), което за мен е и съществена икономия.      А, без малко щях да забравя, мислете и за акъла си, т.е. за храната за мозъка, за интересната занимавка, която да Ви дава смисъл на живота (защото иначе и алкохолизма няма да Ви помогне). Това трябва да е някакво хоби, разбира се, примерно: да рисувате, да готвите, да си майсторите нещо, да копаете в градината си (ако я имате), да си оправяте апартамента, да давате уроци по нещо, да играете шах или бридж, и прочее, но аз искам да Ви предложа едно идеално, според мен, средство, което практически никой не използува. Това са чуждите езици, или поне един чужд език, и да четете книги на него, а не на български! Схващате ли, не толкова да можете да говорите езика, а да можете да го ползувате за развлечение, като четете това което Ви харесва — криминалета, екшъни, любовни романи, стихове, каквото и да е. Когато човек чете на чужд език той най-малкото уважава автора, защото той във всички случаи се е старал, измислял е епитети и прочее, но най-полезното на този метод са различните идиоми, които именно правят езика. Е, и превеждането от един език на друг, защото всяко нещо е заучено на даден език, то зависи от него, и когато търсите превода в главата си той обикновено е запомнен едностранно, Вие се сещате от едната страна, но не се сещате от другата как беше, тюхкате се и се вайкате, това поддържа мозъка, а нервните клетки не се възстановяват, както разправят. (За майтап мога да Ви кажа, че аз веднъж, преди доста години, но в действителност, се чудих няколко часа и се псувах на ум, а май че и на глас, как беше Великден на английски, защото положително не беше Great Day, ама, пусто, как беше?)      Та възстановяването на поне един чужд език трябва да започне някъде към 50-те, не след 60-те, но всеки някога е учил някакъв език в детството си, той може да се възстанови донякъде с малко повече упорство за 2-3 години, предимно с четене, като най-напред търсите почти всяка втора дума, после по 10-20 думи на страница, после по 4-5 и така докато стигнете до 1-2 и ги прескачате поради подразбиране от контекста. Не че не може да започнете и нов език, но пак нека да не е след 60 години. Обаче ако толкова не се сещате за нищо друго, то поне всички славянски езици може да се четат от българите с речник и след предварително запознаване с граматиката, предполагам (на мен не ми е оставало време да пробвам това). Това е значително по-добре от решаване на кръстословици, които само Ви затъпяват, както и гледане на телевизия или видео, очевидно. Ами, стига по този въпрос, да преминем към следващия. 5. Борбата с бедността, основен въпрос за България      Господа, аз и под истинския си псевдоним забелязах съвсем наскоро очевидния момент, че борбата с бедността се води по-добре в богатите страни, отколкото в бедните, просто защото богатите могат да си го позволят, нали така? Да де, ама това ще рече че на нас никой няма да ни помогне ако сами не си помогнем — did you get it —, защото Запада ни учи как да се конкурираме, как да станем "боеспособни", тъй да се каже (с очевидната надежда, че ние и няма да станем такива, няма да ги бием тях), но пък какво да направим за да нямаме много бедни те не ни казват. Те не ни го казват още и защото това е въпрос на традиции, на национални виждания, а и хората предполагат (мисля си аз), че ние ще се усетим, че колкото по-бедни сме, толкова по-наляво ще завиваме, а те не искат да ни карат да завиваме още по-наляво, обаче ние, като бая "перверзен" народец, правим точно обратното, колкото по-бедни ставаме, толкова по-надясно завиваме, това е поредния парадокс в страната на парадоксите, България! Аз лично си мисля, че основната причина за това е пустия СДС-арски дух, който още живее във сумата българи, може би в 1/3 от нас, независимо от това, че СДС-то вече и половин процент не може да събере, но този дух витае във въздуха и обърква душите ни; това е основния мотив и на Дуче Бойко, както аз го наричам, който тъкмо с това плаши българите, че, виждате ли, ако не гласувате за мен то ще дойдат пак комунистите, и хората в общи линии му вярват. А самият дух е в това да викаме "у-уу" и "долу", и да твърдим че, цитирам, "компромиси с всеки, само не с комунистите".      Извинявам се, че с това ще се отвлека малко, но случая е типичен, аз лично имам една позната (бабичка, естествено), която точно така разсъждава, и единственото обяснение за това (освен, че е алкохоличка и болна от какво ли не) е, че ... живее на улица Раковски в София, където живее, тъй наричаната по-рано (и по всичко личи че с право) "недобита буржоазия". Ха-ха, естествено, но това е с нищо необосновано твърдение, това е продължение на американския "лов на вещици" някъде от 50-те и 60-те години на миналия век, че щом са комунисти то значи са някакви чудовища, людоеди, монстри, нещо такова, каквото виждане не съществува по самия Запад някъде от времето на Горбачов, т.е. от преди 30 години (но у нас го има — може би защото сме "самобитен" народ). Практически съвсем аналогичен, само че погледнат от другата страна, е случая с нас, с "бугарите", за които има много лошо мнение на Запад, ог много отдавна, от повече от век, и в което би трябвало да се е убедил всеки българин живял поне 6 месеца някъде на Запад, защото хората просто се стъписват като чуят думата българин, затварят се в черупката си, както се казва. Няма нужда да ходим много далеч за примери, всеки от нас знае поне тези три: случая с Райхстага и Георги Димитров, атентата срещу Папата и някой-си Антонов, случая с българските медици в Либия; във всеки един от тези случаи се разчита на подсъзнателното схващане, че щом се каже българин то с това вече всичко е ясно, те са диваци, содомити, гяури, и прочее. Това е много интересен случай, но не ми се иска повече да се отвличам (аз лично считам, че тук има по-скоро ... етимологически съображения, вземете за пример и това че гърците ни наричат, буквално "вулгарос"), обаче това реноме е съвсем незаслужено от нас, понеже ние сме може би най-мирния народ въобще в цяла Европа.      Така или иначе, аз споменах това защото няма никакво основание за него (при все че скоро аз ще стигна до една наша типично варварска проява, т.е. ние даваме на света примери за странно поведение, но такива с които пречим само на себе си, не на другите), ала това е подсъзнателен фон за разсъжденията на другите народи, така както и ние продължаваме да си мислим че комунизма е нещо лошо а демокрацията е панацея за всичко. Истината, според Вашия Иванчо очевидно, е в това че комунизма е много хубава идея, но нейната реализация (както практически всяка реализация) куца, и насилствения комунизъм или Ленинизъм не е привлекателен за хората (понеже никой не обича принужденията, независимо с каква цел); от друга страна демокрацията е концепция без никаква идея, освен удачното залъгване на масите, но пък иначе е много адаптивна среда за осъществяване на всякакви промени. Откъдето следва очевидния извод, че в условия на диктатура (или друга силна централизирана форма на управление) е важно да се засилват демократичните елементи (които именно куцаха при нашата народна демокрация), както и че в условия на демокрация е важно да се засилват диктаторските елементи (което ние, а и други народи, правим, като гледаме да изберем някоя силна личност която да "размахва камшика"). Всички десни партии се крепят на силната личност, всички фашистки, а и всички леви също.      Така че, за да се върнем на въпроса за бедността, преминаването към възможно десен капитализъм е поредната лудост на българския народ, породена от атавистични и немотивирани, подсъзнателни схващания, и ако те продължават може да се наложат и революции, макар че аз лично не мога да си ги представя в днешния единен свят, но поне до размирици и мизерия — сигурно. А не забравяйте и това, че световната икономическа криза засега не дава признаци за свършване, докато каквото може да се влоши още се влошава, примерно появяват се отрицателни проценти в банките (на Запад това вече е факт), и по всички личи, че тя няма да свърши преди 2020-та година, и, дал Господ, не след 2025-та, но никой не може да каже нищо със сигурност, защото хората на Земята просто са много и всичко се произвежда автоматизирано, т.е. хора не трябват, те трябва или да се избиват, или да спрат да се раждат, или да се откажем от прогреса и автоматизацията, или да търсим някакъв друг начин за организация на експлоатацията, различен от стремежа за лично облагодетелствуване. Не знам дали съм ясен, защото проблемите са сложни, но това са изходите, или някакви компромиси между тях.      Следователно, както и да го въртим или сучим, борбата с бедността става централен проблем в днешното (а и в бъдещото) общество, а ние изобщо нямаме визия, общо виждане, за това какво е правилно и морално, към какво да се стремим, на къде да вървим. Ние живеем ден за ден, и си мислим че с конфронтация и "дърпане на чергата към себе си" нещата ще се оправят, което ... е вярно, само че социалната цена ще е твърде висока! И Запада няма да ни помогне, както казах. Но тогава тъкмо ние можем да сме тези, които ще му помогнем, а? Защото — не съм го измислил аз този образ, но той е добър — веригата се къса в най-слабото място, така че тъкмо то трябва да се засили. Тъй че това е основната причина за епистоларните обяснения на Йотата, как да се преборим с бедността, а конкретния случай в НОИ с него е само повода. Тоест излиза, че ние пак трябва да сядаме на някакви кръгли маси и да спорим кое е правилно и кое не е, за да изработим единна концепция за бъдещото развитие на нашата страна, и на света, ясен ли съм? Ами тогава да Ви кажа моите схващания, а пък който иска да ги критикува, който иска да ги приема, който иска да ги отхвърля (и търси "екшъни").      Иванчо Йотата счита, че трябва да има бедни и богати, за да може бедните да имат образци пред себе си, кумири, защото съзнанието и високия морал, уви, са кът на този свят. Много богати в крайна сметка може да има (при все че те са излишни, това е затруднение за самите хора), защото те най-много ще се чудят как да разпределят богатствата си, така че да има и за другите, но много бедни, мизерстващи, трагични случаи просто не трябва да има, поради естествената причина че вече можем да си го позволим! Разбирате ли, не защото това е морално, не защото така казват комунистите, а защото можем да си позволим да облечем и нахраним всички, да ги лекуваме, обучаваме, и прочее, а когато бедните са сити (и има разни "циркове" за тях), то това прави обществото спокойно, а натрупването на капитали става най-добре в мирни условия, ситите маси не ламтят за лукса на богатите, и тъй нататък. С други думи грижите за бедните са просто необходимост, иначе се пораждат революционни ситуации, а и богатите не са чудовища (както и комунистите не са), богатите искат да помогнат на бедните, но да им помогнат наистина, така че те да работят по-активно за богатите, ха, ха. Ама то е така, всеки гледа себе си, а обществото е това, което трябва да се грижи при това положение да печелят всички, нещо което, по принцип, е възможно, и в богатите страни, както казах, това се случва.      Другият момент, който е свързан с предишния, е това че експлоатация, противно на твърденията на комунистите, трябва да има, иначе няма да има общество, то ще се разлети. Но това трябва да е такава експлоатация, която експлоатираните да искат, защото печелят от това (примерно, получават повече пари, могат да купуват повече стоки, има за кого да работят). Но наред с това трябва да има и основни права за всички, и за най-бедните, независимо от доходите им или даже те да са нулеви, такива като правото на подслон, храна, секс, образование, здравеопазване, транспорт, комуникации, и прочее, до някакво задоволително за момента ниво. Не е ли така? Което пък се свежда до комунистическото твърдение "на всекиго според потребностите", като аз дори махнах първата част, че "от всекиго според способностите", защото човека може и да няма (още или вече) никакви способности. Понеже: ако обществото е достатъчно богато защо да не гарантираме това право? Да де, ама то какво излиза тогава, а? Ами излиза, че ако някой, примерно Иванчо, иска да пътува някъде из града защото това му се налага (не да ходи да гледа мач, но пък и за това да е), то той да може да седне в трамвая или метрото или каквото и да е то и да си пътува, а ако дойде контрольор той да му каже че все някога ще плати, а пък ако не може, то значи такава е била волята Божия, нещо такова. Също, като огладнее, и влиза в магазина и си взема нещо (пак с лафа че друг път ще плати). Или ако се разболее, или иска да изучи, примерно, теорията на относителността, или пък му е станала оная работа (дето на Вашия Иванчо вече му става веднъж в месеца), и тъй нататък, то обществото да стои диван-чапраз и да му задоволи желанието, не е ли така?      Ами, и е така, и не е, т.е. всичко зависи от степента, и от възможностите на обществото в момента, но не е редно да е така, както е в нашата варварска — съжалявам ако се повтарям — страна, където, само за да дам пример, Вашия Иванчо не може да си позволи да отиде дори 2-3 пъти в годината на ... гроба на баща си, понеже при по-раншните цени (а камо ли при сегашните) едно отиване и връщане му струваше малко повече от един храноден (който е към 1.30 – 1.50 лв. за него), и поради това той чака цели 10 години, цифром и словом, за да надпише гроба му (само изчукване на името и датата, но това излезе 100 лв. когато можа да си го позволи от първата пенсия)! Или пък друг пример: не е редно в цяла София да няма нито една баня, и централната минерална баня, известна от 5 век (ако не от по-рано), след като се приватизира да престане да съществува. Или пък да няма нито един пункт за пране на самообслужване, тъй наречените ландромати, поне по филмите за Запада ги показват. Или пък, откакто дойде демокрацията и минаха не минаха 4-5 години, и вече спряха да циркулират изобщо всякакви автобуси до Витоша, и сега обикновения българин е изправен пред ситуацията от времето на Алеко Константинов — или ще кажете че не е така, а, господа демократи и политици. Ами къде отидоха евтините шкембеджийници, където, вярно, поне от към 80-те години нямаше шкембе, но имаше толкова тлъста чорба от свински глави, че да ти държи ситост цял ден и само за 10 ст. Включая лютия пипер (виж, за хляба не съм сигурен дали влизаше в цената), като тези стотинки бяха малко по-малко от цената на едно яйце? Няма ги нещо тези неща, а? Ами медицинската помощ, ами лекарствата, а? Аз лично, Иванчо, си спомням прекрасно че една таблетка аспирин струваше точно 1 ст. — 6 табл., 6 ст., или 10 табл., 10 ст. —, а сега тя е към 10-тина пъти по-скъпа, или поне 5-6 пъти за всички лекарства, сравнено със средната заплата. Или пък пенсиите, за които говорих и от които тръгнах, които бяха към 60 % от последната заплата, а не 20-25 за 20-тина години, които по-рано стигаха за пълна пенсия?      Ама то при нас има и по-драстични куриози, има такива достойни за рекордите на Гинес, защото това дето го разправят медиите, че в Габон или някъде другаде в Африка минималната пенсия била 2 до 3 пъти по-висока отколкото у нас може и да се случи някъде, Вашият Иванчо е наясно, че между различни страни може да има различна сила на парите, това на английски се нарича purchasing power parity, това подлежи на тълкуване, трябва да се "плетат" потребителски кошници, но има един абсолютен куриоз, който не подлежи на тълкуване. И кой е той ли? Ами, обърнете пенсията във ... автобусни билетчета! Тъй наречената минимална пенсия по таблицата за 38 години трудов стаж (което, както споменах, са твърде много години) е около 160 лв, което дава точно 100 билетчета на месец, или по 3.33 билетчета на ден, а пък моята пенсия на интелигент, биви научен сътрудник от БАН, с 2 и 1/2 висши образования, получени в 3 различни страни, и знаещ в момента 3 и 1/2 чужди езика, е малко под 3 билетчета на ден, като някои социални пенсии мисля че са към 120 лв., което ще даде 2.5 билетчета и то за всички разходи! Ето го рекорда на Гинес, живот с 3 автобусни билетчета дневно за всичко, включая ток, вода, парно, ядене, лекарства, транспорт, and you name it. Ето това са примерите за варварщина, които ние даваме на света, защото аз съм убеден, че другаде такова нещо не може да се случи, нито в Албания, нито в Бангладеш, нито в Руанда, или където и да е, то това и на Лувата не може да се случи, и през фашистко не го е имало, и през турското робство, ако тогава е имало пенсии (а може и да е имало за някои) не би могло да се случи, и аз никога дори не съм сънувал, че това е възможно, обаче в Бугария може. Ех, госпожи и господа Народни Представители, ако Иванчо Йотата беше гласувал такова нещо той щеше да си направи "сепуку", което е другото название на хара-кирито (тъй като човека просто се пука)! Защото, бива, бива, експлоатация, бива, бива, неравенство, но пък чак такава диващина (няма защо да се извинявам, то си е така), не бива!      Така че по-добре слушайте какво ще Ви каже Йотата след като е хванал думата. Яз мислим, че е редно да се въведе следното деление на хората на категории според бедността им: бедни са тези с лични доходи от 1/2 до 1.0 минимални работни заплати (МРЗ), мизерни са тези с доходи от 1/3 до 1/2, трагични са тези доходи между 0.2 и 1/3 (може би дори от 1/4, но интервала е много тесен затова малко го разширих), а тези под 0.2 МРЗ на месец са бедствуващи, те трябва да бъдат взети под егидата на някакъв социален патронаж, ако не можем национален, то тогава международен, те са направо изчезващи видове (extinguishing animals, ah?), или rarae aves (rara avis на латински значи рядка птица). От другата страна на единицата стоят: средни — от 1 до 1.5 МРЗ, горни-средни — от 1.5 до 2.0, заможни — от 2.0 до 3.0 МРЗ, проспериращи — от 3.0 до 5.0, и богати — с лични доходи над 5.0 МРЗ. Като под "лични" естествено се разбира това което се пада на всеки човек, а не това което човек изкарва като заплата, т.е. ако една майка гледа едно дете и то няма баща, то нейните доходи трябва да се делят на 2 и чак тогава да ù се удържат данъци ако трябва, ама да сте чули нещо подобно да се прави, а? По подобен начин да се процедира и при двама родители (нямам предвид непременно съпрузи), което е най-честия случай, и тогава детето се брои просто за половинка към всеки от родителите, като ако бащата, примерно, има 2 деца то неговите доходи се делят на 2, а ако майката има 1 то нейните доходи се делят на 1.5, а това дете, което е общо за тези родители, ще получи съответна половинка от баща си (според неговите доходи), и половинка от майка си (пак така). Във всеки случай нещо от сорта, но не си мислете, че това е кой знае колко сложно да се изчисли, защото в данъчните служби имат сведения за доходите на всеки по ЕГН, а пък в Съветите имат данни за всички наследници, така че това може да се свърже, както се казва, за нула време.      Е, повече от очевидно е, че не може да се води борба с бедността ако не се разполага с тези данни, но досега аз не съм чул (не че следя медиите, де) някой да е поискал да узнае това. А според съвсем априорни данни аз мисля, че бедстващите у нас на някъде към 300 – 400 хиляди, надали по-малко, защото аз самия поне 10 години бях такъв (откакто почина баща ми), понеже не съм имам никакви официални доходи, а неофициалните ми са били някъде към 200 лв. /год., 1 година и до 10 (десет) лв, 1 години до кръгла нула, и една май че до 400 и нещо, но дори в най-добрия случай ако разделите 1 МРЗ на 12 месеца се получава по-малко от 0.1 МРЗ, и това неофициално! Приблизително толкова, ако не и половин милион, са и трагичните с доходи до 1/3 МРЗ, което от 420 лв. е точно 140 така че аз и сега ще вляза в тази категория със 137 лв. пенсия. Мизеруващите е възможно да не са чак половин милион, но кой знае, докато бедните (до цяла МРЗ) положително ще хвърлят 1 милион. Как Ви се струват тези "завидни" демократични постижения, господа депутати? И дали Ви става ясно защо хората не ходят да гласуват? Защото според мен е напълно възможно тъкмо тези към 2 млн души общо с лични доходи под 1 МРЗ да са тези които не ходят да гласуват, защото Йотата не гласува, да Ви призная. Но е твърде възможно като прехвърля 70-те да реша да гласувам, ама това най-вероятно ще е за турците (после може и да обясня по какви причини), защото то е така, възрастово погледнато гласуват предимно младите (за фашистите), средната възраст (за Дуче Бойко, ако не броим тези дето не гласуват), и дъртите пенсионери (за комунистите дето не са дори и социалисти щом могат да предлагат плоски данъци, ами най-обикновени конюнктурчици).      А сега, я да хвърлим един поглед на това какви пари трябват за да няма чак бедстващи, трагични, и мизеруващи. Ами, не са чак отчайващо много по простата причина че ние сме една "цвъцка" хора, и както ни направиха Валутен Борд, така могат и изобщо да ни осиновят! С други думи за помощи отвън съвсем не сме много. А така ли е наистина? Ами, да речем че всеки един европеец жертвува цената на една само кутия цигари годишно, за кръгло да го смятаме 5 евро, то тогава при едно 500 млн. европейци, и като обърнем 5-те евро в 10 лв, това ще даде 5 млр. лева, не е ли така? Е, за простота да приемем, че у нас има заможни (над 2 МРЗ доход) и нагоре към 2-3 млн. души, за да можем лесно да разделим 5 млр. лв. на 5 млн. души и да получим по цяла хилядарка пари за всеки от останалите българи, а пък ако броим само от бедните (под 1 МРЗ) надолу, то хората може да получат и 2 и 3 хиляди лева, или по половин МРЗ на месец, т.е. с една кутия цигари в годината пожертвувани от всеки Европата може да осинови цяла България, или поне бедните и по-зле българи! Мислите ли че при едно разумно представяне на нещата Запада няма да ни помогне дори и с една кутия цигари от човек, а? Аз мисля че помощта е гарантирана, или най-малкото те могат да ни помогнат да гарантираме за всеки поне 1/3 МРЗ, а с това ние направо ще построим комунизма, или не съм прав? Ние даже — откъде да знам — може и да им помогнем малко на хората, защото като източат малко пари от банките си те може и да вдигнат леко процентите, да стигнат поне до нулата; във всички случаи, обаче, ще им вдигнем самочувствието; и във всички случаи те ще спечелят и поради намаляване на емиграцията от нас към тях.      Но ние положително можем и сами да си помогнем малко, ние просто не знаем как да направим това което е нужно, и, както казах, още спорим за това какво е нужно (и дали комунистите са хора, и прочее). Аз, примерно, си спомням добре че у нас, трябва да е било някъде към първите 2-3 години на века, бяхме наслагали едни метални шкафове тук-там по улиците, които бяха само за дрехи, и заключени с катинари, така че никой да не може да ги отвори, та който има нещо старо но годно да го сложи там, и после някой (я община, я църква) да го събере и раздаде на нуждаещите се. И какво излезе после, а? Ами излезе това, че твърде скоро те бяха повалени на земята и изтърбушени отдолу, защото циганите не можеха да си позволят да не проверят какво има вътре, току виж нещо им върши работа, т.е. могат да го препродадат. Защото древните народи просто не могат да не продават нещо, ако ще да е и жената. Но ето как нищо не излезе от тази идея. И аз казвам това не защото циганите (а който иска да им казва и роми, ама последните са минали през Рим, като румънците, докато нашите надали са правили тази обиколка, а и името не е с нищо обидно, то се използува и от немци, и от италианци, да не говорим за славяните, и идвало някак-си от реката Ганг), та нашите цигани с нищо не ни бъркат управлението, те напротив, помагат по своему навсякъде, работят масово в чистотата (вместо китайци и араби, примерно, защото българин би са срамувал, нали?), и напоследък провеждат активно селекционираното събиране на отпадъците, като обикалят боклукчийските кофи и събират, всеки според "профила" си, я хартията, я желязото, я пластмасата (най-вече), защото ние не знаем как да я съберем (а пък да се заравя в земята въздуха в бутилките е поредната лудост на българските управници.      С две думи, за да приключа тази точка, положително и ние можем да се преборим с бедността ако решим, но това иска чисто и просто консенсус на всички политически партии, а и на целия народ, за това quo vadis, както са казвали латинците, и кое е морално или не, ама ние не сме вярваща нация и знаем само да се разделяме на "бойни единици"; това дето го пише на Народното ни Събрание за обединението да ходи някой да го разправя на балъците, ние пък няма да се обединяваме (никога компромиси с комунистите, нали?). А пък то няма други начини да се управлява една голяма група, един народ, освен или като се обединят някак-си крайностите (примерно, комунисти и фашисти, а?), или като се появят силни центристки партии. Другият начин е да слезе самия Дядо Господ при нас и да вземе Той на ни управлява, ама ако аз бях на Негово място нямаше да направя това, защото: от какъв зор да правя изключение за една разпасана пасмина? Крайностите не се обединяват, ама те и се обединяват, ще Ви каже Вашия Иванчо, който е измислил даже този пример със цветовете на дъгата, където тъмно-червеното и виолетовото стоят от различни страни на спектъра, те съответствуват на съвсем различни дължини на вълната, те не се допират по никакъв начин, обаче за нас, хората, те изглеждат подобни, защото просто ни се иска да ги свържем някак-си (ами то е така, понеже между зеленото и синьото, примерно, се чувствува по-голяма разлика отколкото между тези два края на дъгата). Така че този метод остава открит, само че тук трябва да се добави и третата силна партия, турската, която също е някакъв край, ама в същото време е и център.      И, ех, господа политици, аз, както казах, избягвам да следя събитията у нас, за да не се ядосвам без нужда, пазя си нервните клетки, а и последния ми телевизор се повреди и като така се чувствувам много щастлив, че не трябва да си губя времето да слушам дори новините (сандвичирани от реклами), но аз дълбоко се съмнявам че някой от Вас си е отговорил на въпроса защо, дявол да го вземе, тази етническа (така си е, целия Запад го знае това) партия е центристка, а пък то отговора е толкова прост, че няма накъде повече. Ами ДПС-то са центристка партия защото са етническа! Стана ли Ви ясно или трябва да обяснявам като на първолачета. Е, хайде, от мен да мине, ще добавя, че са единствената етническа партия за турците, макар че май се използува и от циганите. Така вече би трябвало да е ясно, нали? Защото когато има една партия (както едно време беше само комунистическата — това БЗНС-то си беше бошлаф работа), тази партия се стреми да угоди на всички, и на богатите и на бедните, ама повече на бедните, на онеправданите, на париите, на робите на труда, защото те са повече, отколкото на богатите и силните, които са малцинство. Аз не казвам че ако има само една партия не може да се стига до грешки, най-вече до стагнация, разбира се че може, но тя поне е центристка и удовлетворява всички. Така че, направете друга центристка партия с влияние де, ама не можете. Аз съм изказвал някъде някои предложения, но тук няма да ги повтарям, тук аз ще стигна по-късно до един начин за обединение на крайностите, което също може да бъде изход. 6. Скицирани идеи и предложения за подобряване на социалната ни политика      Господа, както казах, аз се занимавам със социални проблеми от повече от 20 години, аз имам някакви постижения (макар и неизвестни широко), но целта ми не е да си правя реклама или да Ви отвличам сега от темата, или по-скоро от темите, защото те пораснаха, както виждате, НОИ-то остана на заден план, напред излезе българската беднотия. Та искам да кажа, че това което излагам тук може да се разбере без разни препратки към друг псевдоним, тук аз казах, че ако сме на едно мнение, че експлоатация трябва да има, но мизерия не трябва да има, е съвсем очевидно, че трябва първо да се избере някакъв специален и постоянен орган, който да се занимава с тези въпроси, някакво Социално министерство (нека го съкратя до СМ), или поне отдел към това за труда, което звено да съществува вечно, или поне едно 50-тина години (ама после то просто ще стане традиция). Това СМ трябва първо да направи нужните изчисления за да види какви са процентите към всяка от предложените от Йотата групи, и оттам да оцени възможните суми, които са нужни. Министерството на труда върши някаква работа, то тук аз говоря за друго, не за конкретна работа а за оценки и научни разработки, които да бъдат някакъв императив за всички политици, не да са им непременно шефове, но управниците ни да искат предложения от тях. Защото, няма смисъл да си кривим душата, политиците ни рядко са компетентни кадри при демократичната форма на управление, те са само стратегически управници, а тактиците са други. Освен това Министерството на труда работи, доколкото ми е известно, по някакви програми, а това не решава нещата, защото програмата е метод за изразходване на отпуснати средства, т.е. това е добре известния (поне на мен) метод от тоталитарното ни минало да се оправдаят средствата, практически нищо ново, докато аз говоря за определяне на начини, средства, варианти, оценки, за борбата с бедността, ако щете разработване на някакви програми за тази цел, но не и тяхното изпълнение, което е следващ етап.      Вижте, в крайна сметка с мизерията можем да се борим по два крайни начина, или като изравняваме доходите преди получаване на заплатите, или като ги поизравним след получаването им; при първия вариант имаме комунизъм (или социализъм) в рамките на капитализма (защото той, комунизма, се оказа просто държавно-монополистичен капитализъм, т.е. вид капитализъм, а не принципно нов строй, както твърдяха комунистите), а при втория вариант, който аз предлагам тук (защото сега нямаме друг избор), става въпрос за установяване на комунизъм в условията на капитализма, а аз не виждам какво му е толкова лошото на това, след като приблизително този метод се използува поне от половин век от скандинавските страни. Ами така де, това са вариантите, и, естествено, има разлика дали получаваш много пари или малко, но пък ако получаваш много то и ще плащаш всичко по-скъпо, защото обратното, бедните да плащат и за богатите е изключителна перверзия. Да де, само дето ние, като страна на парадоксите, като хора със сбъркан ген, или като диваци, и прочее, правим точно това последното, твърде често, по-бедния плаща относително повече от богатия! И не си мислете че Вашия Иванчо преувеличава, ни най-малкото, примерите са много.      Вземете, да речем, истинската кайма, която е към 6 лева, и тази към 5 лв. с малко соица но и с месо, и после тези дето са само от соя, евентуално и с добавка на емулсия от свински кожички (последния хит в кулинарната индустрия), които се продават за около 4 лева, ама би трябвало да са на половината, т.е. по 50 ст. пакетче от четвърт. Или вземете отношението на риба цаца към скумрията, което по-рано беше, май, 0.40 : 1.60 = 1 : 4, а сега е 2.20 : 4 (евентуално 5), което е два пъти по-малко. И изобщо всички цени в магазините са такива, че от евтините стоки те печелят повече (и затова ги продават), докато от скъпите по-малко като процент, така че излиза че бедните, които ядат карантия (която сега е поне три пъти по-скъпа по отношение на месото от тоталитарните ни години), плащат част от цената на пастърмите и луканките на богатите. Или сегашните билетчета, от които богатите хора с колите може и да печелят, защото си оставят колите в паркингите (на метрото) и пестят бензин, или въобще им излиза по-евтино да пътуват с градския транспорт, и съпоставете това дори с човек който печели нещо, не е съвсем хич като мен, но билета си е чист харчлък, той просто няма алтернативата кола на разположение. Също метода на продажба на няколко неща или услуги, или в по-голямо количество, за относително по-малко пари, отколкото ако се купува пò на дребно, се свежда пак до този принцип. Или две едностайни жилища ще излязат значително повече от едно двустайно, даже от тристайно. Или скъпите коли ползуват по-малко бензин, и тъй нататък, т.е. този принцип не е съвсем нов, в нашия свят на силните е естествено силните да са облагодетелствувани по някакъв начин, но не е естествено, когато освен това се прилага този принцип и там където това не е наложително.      А нека погледнем и по друг начин на нещата, да дадем някакъв приблизителен отговор на това кои хора са без работа в днешно време? Очевидно, че отговора, че това са мързеливите не е правилен, нито пък че са некадърните, не, най-близко до истината в общия случай стои отговора: добрите! Ако не вярвате на Йотата, потърсете някои примери от християнството, или от други религии, където навсякъде се проповядва милосърдие, състрадание, помощи от по-силните (което в света на парите е равносилно на богатите); аз дори мога да Ви приведа и едно ... етимологично доказателство, в италианския (т.е. в латинския) подарявам е regalare, което е ясно че трябва да идва от управника, който "реджира", т.е. от царя-rex, т.е. царете се предполага че правят подаръци (защото могат). Така че от по-богатите е нормално да се взема повече, само не и в нашата (хайде, няма да казвам дива) страна, където не е така, където, примерно, човек който няма кола, за да се качи на Витоша трябва да ползува такси, защото няма градски транспорт, да речем, до хотел Щастливеца. А че без работа не са некадърните е ясно, защото именно богатите могат да си позволят да бъдат некадърни, на тях все някой ще им свърши каквато искат работа, и кадърните ще служат под тях и с техни пари, а същото важи и за мързеливите, богатия може да седи и да си спекулира (демек разсъждава, съпоставя нещата) и да не върши нищо, но бедния не може, той трябва да изкара нещо за ядене.      Така че аз, по примера на някои проповедници, бих могъл да използувам и сравнението на добрите и лошите с културните и дивите растения, т.е. защо трябва да има плевели, диви растения (или народи, или животни) след като култивираните са по-облагородени и доходоносни, и изобщо по-добри? Ами защото дивото е по-устойчиво, то оцелява, а питомното е хубаво и полезно, но изнежено и слабо, нали така? Е, ама в света на капитала по силни и устойчиви (респективно диви или брутални) са богатите, докато бедните са тези които произвеждат благата, но могат слабо да се ползуват от тях. Така че в този смисъл може да се каже дори, че безработните са тези, които не искат да изместват други хора от тяхната работа, не са толкова нахални, не се подмазват или раболепничат така, и прочее, в което, разбира се, има голяма доза истина (ако не абсолютизираме съвсем нещата). Както и да е, отдавна е ясно, че на бедните и онеправданите трябва да се помага (може би защото тяхно щяло да бъде царството небесно, или обратното, че понеже са такива и никой не им помага, то пък само да "вирнат петалата", и ще видят как ще се кефят в рая, докато богатите, и т.н.), и по тази причина за бедните трябва да се полагат грижи дори те и да не работят нищо а да могат. (Също като Вашия Иванчо, той положително би могъл да продава нещо още от миналия век, ама на, не щеше, разправяше, че имал висши образования, обаче какво от това? Мързела си е мързел, а пък щом не може да се приспособи към демокрацията, то значи е и некадърен, и точка по въпроса.)      Тъй, а сега да видим как да се помага на бедните и добрите. Ами, с две думи така, че да изчезнат всички с доходи под 1/3 МРЗ, а тези с доходи под 1 МРЗ да намалеят, това е. Буквално така, трябва човека да пътува някъде (примерно да отиде на гроба на баща си), сяда в автобуса и пътува и не му дреме, че не може да плати; или пък огладнее, влезе в магазина (е, не чак в ресторант, де) и вземе нещо защото е гладен, и тъй нататък. Това е комунизъм, нали, на всекиго според потребностите? И то наистина е така, само дето още не можем да си го позволим, но поне да се стараем да го направим. Сега, има различни подходи към това как ще се задоволяват потребностите (примерно с мацки — и Йотата чувствува веднъж в месеца такава потребност, ще знаете, обаче със 130 лева, къде бе, брате?), като може да се дават пари, за да си купуват хората нещата с тях при пазарен механизъм, но може и да се регулират цените така, че да са по джоба на бедните, което при капитализма е по-трудно, но не е невъзможно (като се плаща от другаде нещо за тези услуги), а може да има и специални места, нещо като пансиони, където да са ползуват намаления. Общо взето е очевидно, че е по-лесно да се вземат пари отколкото да се дават (т.е. цените да се регулират с добавяне на данъци), но и обратното е възможно, по принцип (примерно, едно време бях чел, а май че вече и у нас се прилага нещо подобно, но сигурно пак нещо сме объркали, и то се състои в това, че щом селското стопанство е нерентабилно, то на всички селяни, или по-точно фермери, трябва да се плаща нещо, за да могат те да живеят, защото хем тези хора са много, хем те произвеждат нещо натурално, и щом на тях им се плаща нещо и без прихода от продажбата, то те биха могли да продават по-евтино стоките). Ето такива въпроси трябва да разглежда СМ, как да се дава на бедните, така че да не се злоупотребява, да не се възползуват други хора от това.      Е, ама може, стига да помислим. Примерно, за билетите за градския транспорт няма абсолютно никакви проблеми да продаваме намалени на 50 % билетчета, а не карти, на учащи се, пенсионери, а и на безработни (и инвалиди, и прочее), нещо което и се прави на Запад, аз съм го виждал поне в една страна, обаче при нас — йок. Картата е едно нещо, а билета е друго, билетите са добри за 2-3 излизания в месеца, а картите за поне половината дни на месеца, това са различни неща. И при нас сега това дори няма да е свързано с печатане на нови билетчета, може да се използуват старите 10 броя за 8 лв., което е точно половината на 1.60 за билет, като те се продават в някакви граници (за да няма злоупотреби и препродаване) и използуването им е съпроводено с карти, които им дават това право (студентски или пенсионерски); малко по-трудно ще е при безработните, но пък то е задължително, и сигурно може някак-си да се уреди с проверка в някакви компютърни бази данни; а ограниченията могат да бъдат до 10 билета месечно, или, най-много до 20, но намаление на половина вече е нещо, цените стават поносими, при наложителни обстоятелства.      Или, друг пример: аз лично считам че 50 % комунални и други задължителни разходи (като за лекари и лекарства, за обучение, или Интернет), трябва да бъдат признати като таван, и да бъдат компенсирани по някакъв начин, защото правилното е такива разходи да не надхвърлят 40 или дори 30 процента. Но засега не е ясно как ще се отчита това, обаче дори и в момента може да се предложи нещо екстрено, може да се предложи, че ако някой иска да окаже такава помощ, примерно Църквата на 77 ден (или не знам кой точно беше), то той може да декларира, че ако човек дойде с документ за пенсията си или заплатата, и със сметката от парното, то ако тази сметка в рамките на месеца надвишава 1/3 от неговите доходи, то разликата ще му бъде възстановена. Е, това е слаба мярка, но все пак е някаква помощ (за най-зимните месеци като декември, януари, и февруари). Или примерно, ако човек няма никакви официални доходи за месеца (доказвани, да речем с трудовата си книжка, то му се възстановяват половината от всички комунални разходи, плюс до 10 използувани билетчета, нещо такова. Или някои големи супермаркети може да искат да правят някакво намаление, нека да е 20 до 30 %, на хора с някакви документи, за стоки от първа необходимост като: хляб, мляко, захар, олио, ориз или макарони. Магазините все ще намерят начин да "избият" това намаление с някое незабележимо повишение, и с надеждата да привлекат покупатели, които ще купуват и месо, и други неща покрай намалените.      Или пък при заплащане на таксите за обучение те да се персонализират в зависимост от възможностите на родителите, като по-бедните ползуват намаления до 50 %, това също е възможно, и щом е свързано с конкретни лица то това може да стимулира по някакъв начин и успеваемостта (може да се прави намаление и според оценките). Или пък вземете таксите за участъковите лекари, то е ясно че такива такси в страна като България не трябва да има, но хайде, нейсе, да има все още, но да са пропорционални на доходите, а те не са, т.е. може да се иска заплащане на 1 % от техните лични доходи, с добавката, че тези с доходи под 1/3 МРЗ (или изобщо никакви) плащат върху база 1/4 МРЗ, а тези с много големи доходи върху база от 2 МРЗ. В общи линии това ще носи почти същите пари на лекарите, но ще е значително по-справедливо; а не забравяйте и че тези такси са един вид бакшиш за лекарите, кой колкото даде, приблизително, не с точност до стотинките. И е крайно време да променим този плосък данък защото той е възможния най-десен начин на облагане (по-дясно ще е ако колкото е по-малък дохода толкова повече данък да се плаща, ама то това май и в други галактики го няма, камо ли в нашата), и да изчисляваме данъка на базата на личните доходи с оглед на лицата за издръжка, защото това е най-лесния начин за достигане на някаква пропорционалност на разходите към доходите, иначе трябва много неща (ток, парно, и прочее) да се продават по-скъпо на по-богатите, което въпреки всичко пак може да се прави, но с дребни разлики, към 10-20 % максимум по-скъпи за много богатите (в крайна сметка, да си направят собствена електростанция, щом са чак такива тузари, вятърна вече май може). И тъй нататък.      Така че стигаме и до някаква банкова институция, която да прави разните трансфери, като приема дарения и ги изпраща по предназначение. Трябва да напомня пак неизбежно нужната категоризация на всеки с някаква магнитна карта по ЕГН, така че да може да се провери във всеки момент към каква категория той спада. Ако доходите са над 1 МРЗ това няма да го засяга, ако те са над 3 или 5 МРЗ може да се иска от него дори малко по-високо заплащане на някои услуги (както споменах, ток, парно, обучение), но ако доходите са под 1/2 МРЗ да започват да се правят някакви намаления, а ако е под 1/4 МРЗ, или 0.2 МРЗ както предложих, то да се компенсират всички разходи, защото такива хора просто не трябва да има у нас. Но главното е, обърнете внимание, че не трябва да се иска човека да се моли на която и да било инстанция, без да подава каквито и да е молби, просто щом е беден да получава някакви намаления, независимо дали е интелигент със 17 висши образования, или наркотизиран тинейджър, или бременна жена, или СПИН положителен, или алкохолизиран дъртак /-чка, или който и да е, повтарям, причините не са важни, важното е че това е жив човек и той има право на задоволяване на елементарни потребности според възможностите на обществото в момента. След като можем да си го позволим то трябва да си го позволим, а дали можем да си го позволим ще се определи след тази картотекизация (освен ако някой изрично декларира, че не желае да бъде мониторван, което да важи в рамките само на годината). Това е идеята на хуманността, това е идеята и на комунизма, а това е идеята и на едно добре урегулирано капиталистическо общество. Другите страни се оправят някак-си с техните мерки, но ние, като най-зле от целия Евросъюз се нуждаем от засилени мерки, аз мисля, че това е очевидно.      Ах, да, и не изпускайте от внимание и това, че ако мизерстващите и прочее получават някакви средства в повече, то те и ще ги използуват, а това не може да не оживи икономиката, защото стагнацията настъпва когато хората нямат пари да използуват това, което им трябва. Подобна криза, според мен, настъпи у нас със строителните работници преди едно 5-6 години и тя продължава още, понеже изпонастроихме сумата жилища, които няма кой да ги купува, хората нямат пари, така че, въпреки едно увеличение на жилищния фонд някъде с около 50 % по сравнение с положението от преди четвърт век, сега пак има много нуждаещи се от жилища, защото те се купуват предимно като начин за инвестиция на пари, но хората не живеят в тях. Също погледнете колко кръчмета и кафета има из градовете, и те не могат да се напълнят средно дори до 1/3, а най-често само към 10 % от възможното. Всичко това е резултат от изсилването ни да докопаме "кокала", и после нито сами да го "глождим", нито на други да го даваме. Това, очевидно, е сбъркан капитализъм. Така както се престарахме и със платеното обучение, в резултат на което децата просто не искат да се учат, що им трябва, след като могат да си купят образованието като си плащат обучението и накрая си получат дипломата, и това също е поставяне на каруцата преди коня. Правилното е това, което отрекохме, заплащането на обучението от някаква инстанция, за която после си задължен да работиш няколко години, ако не ù възстановиш средствата. И тъй нататък: СМ, банки, фонокарти с категоризирани граждани, различни цени за различни хора, според възможностите им, това е нашия близък (да речем до към края на този век) капитализъм, иначе ни чакат само фашисти и революции, госпожи и господа. Понеже не можем да преодолеем човешките си недостатъци, не можем да се преборим със себе си, а не с природата, не можем и не желаем да се обединим и да помислим за другите, не ни интересува накъде вървим и за какво се борим, гледаме само да консумираме, а забравихме, че на този свят има и други ценности.      Така, ами хайде сега да Ви дам моята идея за обединението на крайностите, за този Крайностен Блок, примерно, където да влязат и комунисти и фашисти, а и етнически партии (само без китайците и арабите, ако обичате, за тях е още рано да пеят "блъгърче да се наричам, пръва радуст е за мени"). Нека да не искаме чак една партия, това, по всичко личи, е свръх човешките възможности, обаче Блок, с обща стратегия и виждане за борбата с бедността, трябва да направим, и тогава в него, щат не щат, ще влязат и другите среднистки партии, ако има такива. Това може и да е трудно ако нямаме яснота по въпроса какво искаме, комунизъм или фашизъм или капитализъм, но ако искаме да няма бедни то това е една достойна цел и обща платформа за всички. Можем да го наречем, примерно, БББ, като Блок за Борба с Бедността, но ако някои твърдят че такава партия още съществува, то тогава да добавим още едно "Б" отпред, "Български", такава политическа сила с четири еднакви букви сигурно още няма и по света (и не ме амбицирайте, ако обичате, да добавя и пета такава буква, ако това се налага, защото аз сигурно ще мога — я "блестящ", я "бъдещ", я "буреносен", я "бамбашки", я "байганьовски", я "безбрежен", я "безкомпромисен", я "благословен", ама стига толкоз). Но може да има и друг подход към името, примерно: Платформа за Лесна и Ясна Стабилизация (ПЛЯС), Българска Абсолютна Цел (БАЦ), Човечна Лига за Единно Настъпление (ЧЛЕН), Политическа Инициатива за Човечност (ПИЧ), Асоциация за Възможни Ефективни Решения (АВЕР), Щастие, Интеграция, Твърдост (ЩИТ), Наложителни и Ефективни Мерки и Инициативи (НЕМИ), Сериозни Виждания И Решителни Колективни Анализи (СВИРКА), Българско Обединение за Общото Благо (БООБ), или пък краткото УФ (за Уеднаквен Фронт).      Абе, майтап не майтап, мислете му господа политици, и Вие госпожи. Защото иначе лошо ни се пише, понеже света върви на ляво, но не го признава, не му вика така, ама в лявото има идея, докато в дясното няма, дясното е грубата действителност. А пък завивайки на ляво естествено се пораждат и антиподите, фашистите, а света се е напатил достатъчно от фашистите (не както от комунистите, те не разпалваха войни, те тероризираха своя си народ), и това освен че не е хубаво, но и поражда ситуацията на два остри камъка, които, както знаем, и го видяхме на практика, брашно не мелят. А единствената силна центристка партия у нас е тази на турците, ама ние пък не щем турци у нас. А от друга страна партии около личности, повече или по-малко десни, не траят дълго време, ама трябва да траят, още Макиавели е забелязал че княза трябва да управлява дълго. И тогава какво се получава, а? Ами, получава се че, искаме или не искаме, но от време на време комунистите, които и не са комунисти, както казах, но хората ги асоциират с тях, пак идват на власт, а пък народа много не иска това, и се появяват нови фашисти, които и не могат да се обединят, и идват турците да ни усмиряват и печелят симпатиите и на българите и извън нас, а царе повече нямаме, Дядо Господ не го е еня за нас, и ни остава само революция, която поне НАТО няма да позволи, и безсмислени граждански протести, на които сега имаме право, ама не кярим нищо от тях. Та, с една дума, или се коалирайте някак-си с комунистите, или после сами ще сте си виновни, че не сте; народа във всички случаи ще страда (последния убеден комунист беше "другаря Жан", на когото СДС-рите му "духнаха под опашката"), но това е положението, избора остава само между турците или комунистите (защото лова на вещици все някога ще свърши и тогава няма да има кой да гласува за разни десни бабаити само и само да не дойдат левите).      Мисля че се направих достатъчно ясен. На мен лично ми е почти все едно, аз и затова не гласувам, защото умните хора признават всякаква власт, понеже без власт не може, докато глупавите не признават никаква, на всичко намират кусури, и никой не може да им угоди. Да ама повечето хора, ужасно голяма част от хората са от глупавите, и като така на тях никой не им угажда. Смяната е хубаво нещо, това че ние меним управниците си както някой мъжага мени курвите, помага донякъде, ама не решава проблемите съвсем, понеже човек иска да се ангажира малко емоционално с "курвите", нали? На Запад хората гласуват за политиците си защото ги харесват, а при нас ние гласуваме за да не дойдат на власт тези, които мразим; да, ама с омраза нищо хубаво на този свят не е било създавано. Толкова по тази точка. 7. Глобален поглед върху залеза на капитализма      Госпожи и господа, сънародници, разбирам, че Ви отегчавам, и на мен ми омръзна да пиша това писмо, аз имам сумата други идеи, както споменах, но трябва да се каже нещо и за залеза на капитализма, защото той хем си отива, хем сумата хора недоволствуват, примерно някои Бин-Ладеновци, хем вече и атомни бомбички можем да си правим, та е хубаво нещата да се смекчават, а пък и кризата не ще да свърши, пущината, така че света се обърка, и ако Йотата не поучи света то кой друг да го поучи? Значи, нека подходим по-общо към нещата: една цивилизация идва с някаква удачна форма на експлоатация, и си отива когато тази форма стане неефективна, не обединява достатъчно хората, а те са стадни животни, и оставени на самотек просто губят смисъл в живота, опълчват се един срещу друг, не им пука за другите, настъпва упадък на нравите, и така нататък. Нататък е това, че ако те намерят по-добра нова форма на експлоатация (или организация) се преминава към нея, досега е било така, а ако не намерят то, просто не знам, навярно се връщат към някаква форма на комуна, към първоизточника, затварят цикъла, защото ние оттам и сме тръгнали, от първобитните комуни, така че сега можем да почнем да строим някакви пост-индустриални комуни, кой знае?      Във всеки случай цивилизацията си отива, което е очевидно поне поради загубата на цел в живота за младите, оттам са и всичките наркомани, това е ескейпизъм, бягство от действителността, защото тя не предлага достатъчно емоции; по-рано, докато се избивахме един друг, това даваше екшъните, а сега се появи виртуалната действителност, и ние правим всичко виртуално (и секса, ако щете, защото под влияние на наркотиците или алкохолизма той става практически виртуален, нереален). После идва и свръхпроизводството, което също е очевидно, така че хора просто не трябват, всичко е автоматизирано и роботизирано, и вече избягваме да правим каквото и да било на ръка (навярно поради тази причина от няколко години у нас и ... боба стана ужасно скъп, и вече ядем, поне аз, такъв я от Занзибар, я от Танзания, я от Етиопия, а най-близко до нас май е Киргизстан). Тъй, ама то да купуваш нещо и след това да го изхвърляш на боклука далеч преди то да се е износило е просто неморално, това е като, примерно, да ... убиваме хората щом стигнат някъде към 25 години, което е 1/3 от 75 като средна продължителност на живота, ако изхвърлим нещо три пъти по-рано! Ама това 3 пъти по-рано вече не ни топли, изхвърлят се неща даже 5-6 пъти по-рано, но още не се унищожават с надеждата, че някой ще ги използува на втора ръка, а това е като: щом децата стигнат до паспортна възраст, или даже до тинейджърска, и да ги натирим от къщи защото вече са ни омръзнали (те малките дечица са интересни), ако иска някой да ги осиновява, негова си работа. Това не само замърсява околната среда, затрупва я със сумата неща дето не се разлагат и връщат в природата, ами и обезсмисля тяхното производство.      И поради това обезсмисляне на производството идва и безсмислието на съществуването ни, някак-си асоциирано. Сега вече и семейства няма (според данните от последното преброяване в България, не в някаква-си Америка, 55 % от децата са това, на което доскоро се казваше копелета), и държавите не се конфронтират така както по-рано, та да трябва да се защищават, и човек няма за какво да живее, няма за какво да трупа пари, защото при капитализма ако не трупа пари той няма за какво да живее, това е порочен затворен кръг от който не можем да излезем (и от който успяват да излязат, май, само някои ... камикадзета, като "юнаците" на Бин Ладен, или такива дето се самовзривяват някъде на улицата, защото те дават смисъл поне на смъртта си, щом не могат да дадат такъв на живота си!). Капиталистическата форма на експлоатация започва да "сдава багажа", у нас още не, ние още се крепим, имаме смисъл в живота, особено Вашия Иванчо, който с идването на демокрацията получи изведнъж ясна цел, не да работи за своята наука, ами да се бори за оцеляването си, а ако оцелее да се опита да каже нещо на света, да живее за бъдещето, това е най-висшата цел в живота, според него, постигната благодарение на ... мизерията му, такива ми ти работи), но в развитите страни не е така. В развитите страни, а постепенно и в такива като нашата, обществото се разслоява на такива дето работят, и тогава печелят 3 че и повече пъти пари от това, което им трябва, такива който не се и мъчат да работят (освен нещо чат-пат, odd jobs според американците), ами живеят като търтеи, като наркомани, алкохолици, и просто безделници (bums), и сумата други по средата, които още не са се ориентирали, но май че са по-склонни да станат безделници отколкото "делници" на обществото. Това е, госпожи и господа, хората просто не виждат смисъл да трупат пари (че после да плащат на банките да им ги пазят, а?) и предпочитат да си гледат кефа както намерят за добре, което, разбира се, е съвсем логично, само дето говори за загниването на обществото.      Така че ако съм прав — а пък Йотата да греши е нещо направо невъзможно (почти като това Слънцето да не изгрее някой ден, или Дядо Господ да вземе и да ни се покаже) — то най-важното нещо на този свят в момента е да се предложи някакъв нов начин на експлоатация, който може да има паричен еквивалент, но да не се крепи на парите, само да се измерва с тях! Е, аз засега не съм го измислил, но има разни варианти, най-фантастичния от които е на хората да им се плащат някакви пари авансово, от които те да могат да живеят, и, ако искат, да могат да си плащат за да работят някъде на половин ден, или дори на четвърт, за другите, за обществото! Друг вариант е да се създадат някакви нови, пост-индустриални комуни, за които хората да искат да работят, и да оставят каквото имат на тези комуни, което ще разреши до голяма степен използуването на парите, те няма да са нещо излишно; само че тези комуни трябва да са профилирани според професиите и всеки човек да си ги избира в зрелите (или юношеските) години и те да заместят някак-си семейството или рода, които вече ги няма. Във всеки случай хората трябва да се чувствуват част от обществото, и в пространството, т.е. около тях, в момента, и във времето, т.е. с миналите и бъдещите поколения, иначе то се разпада.      Иначе, виждате ли, излиза че смисъла на парите е да се самоотрекат, което е едно съвсем диалектическо виждане, но е малко глупаво, не намирате ли? Тоест, не е ли по-добре ние целенасочено да ги отречем като цел, и да ги използуваме само като средство — за измерване на способностите и резултатите на всеки? И аз, всъщност, нещо подобно предлагам с отстояването на тезата, че за мизеруващите, независимо по каква причина, трябва да се полагат грижи от обществото, защото в повечето случаи те не са лоши хора, те не правят революции, не грабят, и прочее, те просто имат други ценности! Защото нашето поведение е резултат на приоритети на ценности! Стигат ли удивителните, или още да слагам? Понеже има един такъв момент, който е малко комичен, но пък смешното и трагичното вървят ръка за ръка, така че не се изненадвайте. Момента е в това, че съвременното консумативно общество, същото което върви към своята гибел, се крепи на ... снобизма на хората, ха, ха. Нашето общество се крепи на консумацията, която създава работа за хората, а пък консумацията се крепи вече — от доста време, от времето на Маркс и на разни буржоазни и технически революции — на това, че хората искат да консумират нещо, което не им е особено необходимо, ама как може да останат по-назад от другите? Това е, и по тази причина, Йотата, при все че никога не е бил сноб в каквато и да било степен, се радва на това че другите са такива, защото живота продължава. С което искам да кажа, че основната част от хората, които получават някакви помощи постоянно, няма да се задоволят с тях, те обезателно ще искат нещо повече и ще си търсят работа, няма да мързелуват, а и общуването с хората на работното място също е много важен психологичен момент, докато тези които имат други ценности, които чувствуват в себе си нуждата да направят нещо със себе си, да се развият още малко, или пък са принудени да се грижат за някого, на такива хора тези помощи ще им вършат идеална работа, те ще са готови дори да целуват ръка на мис Демокрация (стига да я срещнат някъде).      Да де, ама колко дълго ще продължава това консумиране на ненужни неща, колко може един народ, или целия свят, да оснобее? А ако хората не са сноби то на тях и не им трябва работа за измислените, изсмукани от пръстите им, потребности, те търсят нещо друго, защото не всички са ... мазохисти, за да работят само заради самоексплоатацията си. Така че, ето, въпросът е хем да се намери някакъв смисъл за да продължава експлоатацията, хем да се намери за какво да се използуват натрупаните средства, хем хората да бъдат освободени он ненужни грижи за прехраната им (щом може), ако имат по-висши, според тях, ценности (примерно: учат нещо, може да е теорията на относителността, а може да е да ходят на ръце, или се грижат за някого, родител или дете, или обичат животните, или отглеждат цветя, или съчиняват нещо, или пък дори им прави кеф секса, докато може да им прави, каквото и да е, но за тях то е по-важно от напълването на търбуха им). Е, сега, то хем докато има богати и бедни капитализма съществува, и затова е важно да се забави изравняването на всички хора и държави (най-вече) по света — което е неизбежно, света в днешно време са скачени съдове —, хем е хубаво да няма много бедни, за да е добро самочувствието на по-богатите, и с надеждата, съвсем не илюзорна, че ако хората правят каквото си искат, то по-голямата част от тях ще гледат да направят нещо добро за другите! Виждате удивителната, нали? Защото аз на много места съм подчертавал, че хората (а и животните) се раждат добри, но стават лоши защото обществото ги принуждава към това, то се отнася неоправдано зле към тях (както НОИ, примерно, с Вашия Иванчо, считайки че той не си заслужава реалния коефициент от 1.28, ами трябва да му го свалят с цената на всичко). Аз лично мисля, че всичко на този свят се свежда до удачния компромис, и грижата за бедните, или установяването на някакъв вариант на комунизъм, в условията на капиталистическото пазарно стопанство, е просто императив за целия свят, а особено за такива бедни страни като нашата, т.е. ние просто сме длъжни да разрешим този проблем и с това да помогнем и на целия свят, който може и да ни помогне да го разрешим, ако успеем да го убедим в това с подробен анализ на имущественото състояние на населението ни, и с конкретни мерки в тази насока. Един плавен преход към някаква нова форма на експлоатация за мен е винаги за предпочитане пред раздухването на революционни ситуации. 8. Евентуалния български принос за разрешаването на световни социални проблеми      Ами, аз мисля, че достатъчно разглаголствах досега, и че вече е ясно че ние, като най-слабото звено в Европейския Съюз, трябва да дадем пример на света за разрешаването на наболели социални проблеми, които те също да могат да приложат при тях. Защото аз предлагам неща, които да се вършат top down (отгоре надолу), а не епизодични (или още ad hoc, разработени специално за целта) мерки по някакви локални програмки (примерно, да помогнем на раково-болните). Когато се изплащат парични помощи на всички в някакъв минимален размер, примерно 1/4 МРЗ (щом не можем 1/3), първоначално, да речем от 1-во до 5-то число на месеца, през някаква банка, по ЕГН, и после, всички плащания минават през тази банка, то няма проблеми да се удържат от плащанията първоначално изплатените суми, ако може да се удържат, а пък което остане невъзстановено, т.е. човека е храненик на държавата, си остава и покрива от някакъв фонд, то тогава може не само да се изискват и търсят средствата, които трябва да се изплащат на човека (примерно, той е пенсионер, или е болен и затова не работи, или учи нещо и има стипендия, и прочее), но и може да се концентрира вниманието върху такива, които биха искали да работят, но никой не им дава работа (като Вашия Иванчо досега, и не получава съвсем нищо, или направо трохи сравнени с ценза му), и да се включват такива хора в разни програми, а не те да ходят да се молят и да им казват (ако си направят труда) че нямат пера по които да им плащат (защото в момента такива хора, примерно, строителни работници, не се търсят). Did you get it? Това не само ще разреши радикално проблема с бедността, ами ще подобри и вземанията от държавата, и контрола върху всички програми за социални помощи, и ще направи обществото ни значително по-хуманно.      И ако излезе че Йотата е прав в общи линии (той Ви дава само идеи, няма да върши работата на десетки и стотици хора, я), мислите ли че след нашия опит, разбира се първо в някакъв малък град, с население от 50 до 100 хиляди души, после в по-голям, и т.н., с евентуалната помощ на Запада и дори на ООН, ако щете, та след този проведен експеримент у нас света няма да поиска и той да приложи нашия опит и знания? Ами че защо не, защото прецедента е велико нещо (а така е било в древността и с демокрацията, ако се вярва на историците, защото древните гърци най-напред не са искали да я прилагат), т.е. нашата малка страна ще се превърне в един ... опитен полигон за разни социални експерименти, което не само ще направи всякакви революционни ситуации излишни, но и ще подобри ... ами експлоатацията, разбира се, щом ще заздрави обществото. Ние сме удобни за тази цел защото сме в Европа, но не в пъпа ù, а някъде в периферията, малка страна сме, и сме толкова бедни, че щом нещо е добро за нас, то автоматически е добро и за целия свят! Елементарно, бе, Уотсън, както се казва. Така че у нас ще може да се проучат и разните ми подметнати идеи за бъдеща форма на експлоатация, която да не се крепи само на парите, а и варианти за излизане от кризата, ако побързаме в това отношение (тъй като след 2025, както казах, не ми се вярва тя да продължи). Защото, предполагам че разбирате, но кризите, както и войните, са добри само за богатите, те могат лесно и евтино да купуват разни блага, докато за бедните те изобщо не са привлекателни (макар че за бедните и моментите на стабилно развитие не са особено добри, понеже тогава цените са високи, но поне има с какво да се залъгват, че и те получават много).      Но всичко това беше резултат от прекия смисъл на моите загатнати предложения, а има, естествено, и асоцииран смисъл, това че ние ще станем известни в света, за нас ще се заговори, ние ще получим publicity, за нас няма да говорят само като за ония варвари там на Балканите. Защото ние може да сме варвари, или твърде самобитни, не като другите, не като в цивилизованите страни (примерно, нямаме обществени бани и ландромати, не можем дори от София да се качим с някакъв обществен превоз на Витоша, и прочее, аз споменах някои такива моменти), но ние сме, ха, ха, културни варвари, ние не са бием с другите, ние вредим само на себе си! Господи, ами че в днешно време това би трябвало да е най-ценното нещо на света, което може да се иска от един народ. Понеже сумата цивилизовани страни и народи проявяват своята цивилизованост докато не решат да правят техния "джихад" (или кристални нощи, или пък Вартоломееви, по-преди). Практически няма европейска страна която в един или друг исторически момент да не е нападала не само преките си съседи, ами да е излизала далеч (примерно 5 радиуса на тяхната страна) навън, а пък за американците да не говорим, те не могат и 20 години да изкарат без да започнат някъде война, и погледнете картата на Северна Америка, ами че те са орязали всички крайбрежия на канадците и на мексиканците. Това е така, защото "цивилизованите" страни са обединени, или са просто религиозни, и може да им дойде момента да изпаднат в масов "амок" и да почнат да колят и бесят, наляво и надясно, ама ние, с нашата варварщина, хем си имаме отдушници, не правим зулуми на другите, бием се само когато някой открито ни предизвика, хем и не можем (а навярно и не искаме) да се организираме за да наказваме или ограбваме другите! Ние, примерно, не само че не сме преследвали евреите, както практически във всички страни по света (ако не броим ескимосите, навярно), но и сме ги спасявали, ние сме състрадателни и толерантни, и това е нещото с което можем да се гордеем пред света!      Така че ако направим нещо малко ние ще задвижим някаква лавина, хората ще започнат да ни уважават, а пък то има за какво. Защото нашите народни песни и танци, особено родопските, са направо чудо и приказ; не че няма интересен фолклор наоколо (турски маанета, гръцка или сръбска музика, и прочее, по-надалеч от нас са негърските ритми и т.н.), но нашите са си наши и са уникални. Ами азбуката ни, а? Тя може да не е баш наша (макар че е, защото Атонските манастири са били в рамките на древна България), но от всички славяни ние я използуваме най-добре, нямаме нужда от нито една латинска буква, докато дори руснаците ако напишат "ето" (защото те пишат "это"), ще го четат горе долу като 'йетъ', а пък тази азбука е по-добра и от латинската във фонетично отношение (аз съм се занимавал с такива въпроси), което ще рече от всички азбуки, навярно, защото за гръцката няма смисъл да говорим, тя е сбъркана (те никога нямат едновременно буквите "б" и "в", примерно, нямат буквата "у", това е невероятно, такова нещо на Запад го няма никъде), а с турските, или еврейски, или санскритски, да не говорим за китайски и японски, йероглифи никой на Запад не иска да има вземане-даване. После идва фонетиката, тя е направо блестяща, по-добра (по-чиста и богата) от италианската, а този език е всепризнат образец за мелодичност в света. После идва нашата граматика, тя е най-простата от всички славянски езици, няма нито един падеж; тя е по-проста и от тевтонските езици, и от латинските (защото те имат страшно много времена, 14, и само минали 5, поне така е в италианския); и тъй нататък (тук нямам време за повече подробности). Така че нашия език е достоен да стане ... световен стандарт, помислете само! Език буквално на една цвъцка хора, едно про миля от света, ама ценен, лесен, модерен, и при това формиран от самия ни народ, това не е работа само на елита ни, а на всички нас.      А нека погледнем и под друг ъгъл на нещата, нека помислим по какъв друг начин, освен предлаганите от мен идеи за социализация на обществото, ние можем да си подобрим имиджа, и която и да е партия да са отличи с нещо значително, и то за практически нула време, за едно 5-10 години, и вече ще има добри резултати. Защото едно време бай Гошо (Димитров) ни беше лъгал че за 10-20 години ние ще постигнем това, което други народи са постигнали за столетия, ама ние, дори и да бяхме постигнали нещо при тоталитаризма, с идването на демокрацията загубихме всичко, слязохме по-ниско в стандарта на живота си, отколкото май и преди фашизма, слязохме някъде на нивото от времето на турското робство. Да си мислим че ще можем да се конкурираме с немци или французи и прочее, дори с поляци и чехи, или дори с румънци, ние не можем — вземете за пример печалните ни опити да произвеждаме леки коли, или компютри "Правец", и други подобни, ама всички тези народи си произвеждаха и още произвеждат (поне леки коли). Така че ние сме разпасана команда, няма защо да отричаме очевидни неща и да прилагаме политиката на щрауса, не искайки нито да виждаме нито да чуваме когато ни говорят лоши неща за нас. Обаче, аз мисля че добре обясних тези неща, ние може да сме "разпасани", но ние сме самобитни, ние имаме глави на раменете си, нас не могат така лесно да ни водят за носовете, както в други страни управниците водят раята си, ние сме по своему уникални, за нас трябва да се грижи целия свят, без майтап!      Това е така понеже при нас и гена ни е по своему уникален, ние сме просто красиви, и мъжете и жените, докато сумата други народи, с чисти гени (ние никога не сме претендирали за това, и няма смисъл да се опитваме) изглеждат просто безлики, приличат си всички (поне за немците, руснаците, украинците, и много други — да не говорим за китайците —, това е така). Ние сме хора с южна кръв и затова сме интересни, но и в това отношение сме уникални, понеже с още по-южна, примерно араби, евреи, негри, гърци, и други, не са така добре приети на Запад (струва ми се). Ние можем да се сравняваме само с италианците — и те го съзнават това, защото са ни ... откраднали знамето, само малко са разместили цветовете — но и от тях изглеждаме навярно по-красиви, по своеобразни, е и по-диви, това го казах. Така че ние имаме с какво да се гордеем, както имаме и за какво да се "срамим че сме българи", разбира се, но ако попаднем в центъра на вниманието на света, то навярно ще почнем предимно да се гордеем, и да спрем да бягаме от нас (още повече ако тук плащат на всеки по нещо, а на Запад още не плащат). Във всеки случай по-удачен и бърз начин да си оправим имиджа аз не виждам, който вижда да го предложи, аз спирам до тук и остава само да приложа анонимно основната част от кореспонденцията ми с НОИ (аз съм я писал интересно, няма да Ви е скучно да я четете), и да мина към заключението (с нещо оригинално в него).      ( Тъй де, ама понеже навярно от 10-тина години в главата ми се върти една комична музикална идея, то нека Ви я кажа, пък някой може и да я реализира. Става дума за музикалната пиеса "Тракийски танци" от един обикновен българин, Петко, нали така, по мелодията на която може да се пее една песен почти без думи, т.е. с едни и същи думи, такива: "Да напълним гушата, да напълним гушата, да напълним гушата, гуша-гуша-гушата, да напълним гушата, да напълним гушата, да напълним гушата, гуша-гуша-гушата; гу-уша, гуша-гушата, да напълним гушата, да напълним гушата, гу-уша, гуша-гушата, да напълним гушата, да напълним гушата; да-а напълним гушата, гуша-гуша-гушата ...", и т.н. (примерно: "оппа, гуша-гушата, ..." или "давай, гуша-тушата, ..." или "пълни, гуша-тушата, ..." и прочее). Това да се пее едно 5 минути, с хубав ритъм, именно български, не сръбски, не турски, не гръцки, ами нашенски, и с припявания от различни хорове, мъжки, детски, сопрани, басове, ето такива неща. И тази песен да се пуска в Народното Събрание преди всяко заседание, за да им напомня на хората да се сещат и за народеца, и по телевизията, преди новините да се пуска едно 10-тина секунди, защото това хем е оригинална мелодия, хем е вечно напомняне, като лозунга за обединението, на който никой не обръща внимание. Защото ние, разбира се, сме много хубав народ, ама сме си дивички, нали, макар че обратното звучи по-добре. ) 9. Приложения на кореспонденцията с НОИ (анонимна)      [ Тук ще слагам в такива скоби някои забележки и пояснения. ]      [аз питам]      Тема: Защо за 5 (пет) месеца още не ми е изчислена окончателната пенсия?      беше регистриран като документ с регистрационен индекс      1030-40-????/??.8.2016 г. [те съвсем коректно го регистрират]      Господа, но май най-вече госпожи, [самото ми питане]      Ако случайно решите да ми отговорите, от този адрес [защото аз пращам на централен адрес], то ме интересува защо за ПЕТ месеца още не ми е изчислен окончателния размер на пенсията. Аз съм Иванчо ??? Йотата, ЕГН 5005??????, от София, и подадох документи на ??.03 т.г. , на ??.04 ми е разрешен минималния размер (137 лв.) и те ми се изплащат редовно някъде от май (първо чрез банка, после по пощата). Всичко това е много добре, но минималното е към два пъти по-малко от средното, а освен това аз имам коефициент 1.28 от средното, така че парите трябва да са към 300 лв, че и отгоре. [това на италиански се казва "Campa cavallo che l'erba cresce" и се превежда като "Трай коньо за зелена трева", буквално "докато тревата порасне" стане голяма като ... кроасан, защото пък той на френски оттам идва, че растял, ставал croa по тяхному, или gross по немски; а пък "кампирането" е това което е дало "Кампарито"]      Сега, може въпросът да е, че е период на отпуски и имате много работа и малко хора. Добре, ако е така, но да не сте забравили за мен, защото аз няма как да забравя за Вас (със няма и 150 лв пенсия). И да не се окаже после, че за повече от 6 месеца назад няма да ги изплащате?      Ако до към седмица нямам никакъв отговор аз ще намина към Вас, но не знам къде точно да питам и дали трябва да подавам някаква стандартна молба. Така че, ако обичате, просто ми кажете, че работите по въпроса (т.е. си чакам реда) и аз ще чакам спокойно.      С извинение за безпокойството:      Иванчо Йотата (iva.jota@whoknowsit.com)      —-      НОИ, Дирекция "Пенсии"      Изх. № 1030-40-???? /Дата: +4дни.08.2016 г.      ДО      Г-Н ИВАНЧО ??? ЙОТАТА      iva.jota@whoknowsit.com      УВАЖАЕМИ [Йотата го уважават, виждате нали, защото не могат да му помогнат, както излиза в крайна сметка] ГОСПОДИН ЙОТАТА,      По повод на запитването Ви, получено на електронната поща на Националния осигурителен институт (НОИ), уведомявам следното:      Длъжностните лица от териториалните поделения (ТП) на НОИ стриктно следят за спазване на изискващите се срокове по чл. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж – едномесечен за отпускане на пенсията в минимален размер и четиримесечен за определянето ù в действителен размер [и е така, спазват ги, наистина]. В тази връзка, ръководителят по пенсионното осигуряване се е произнесъл с разпореждане за действителен размер на пенсията Ви от ??.05.2016 г., което все още не е получено от Вас. На два пъти са правени опити за осъществяване на телефонен контакт с Вас, но телефонът Ви е бил изключен, поради което същото се съхранява в приемната на ТП на НОИ – София град, стая ??, откъдето може да го получите лично или чрез упълномощено лице.      Главен нещо-си [там всички са главни или старши]: А.Б.В.      —-      ОК, господа [отговарям им]      Телефона ми, действително, почти винаги е изключен (включвам го основно след 15 ч.), но предишното писмо за минималния размер го получих с куриер, така че предполагах [е, да де, ама Йотата предполага, а НОИ разполага], че и това ще получа така. Освен това аз бях по-късно, на ?.6. за да сменя получаването на пощата, но никой не ми каза на гишетата (? или ?), че имам писмо (а аз питах дали е определен размера). Както и да е, аз ще мина другата седмица към Вас, стая ??, щом казвате.      Благодаря за бързия отговор. Значи съм можел да питам и по-рано, но не исках да Ви безпокоя. Но тогава остава въпроса [ами ще си остава, те затова се поставят въпросите, за да си остават да висят някъде], защо получавам минималните 137 лв., след като размера е определен? Предполагам, че в писмото ще пише нещо.      Иванчо Йотата      [После пиша още едно писмо.]      Г-н А.Б.В.,      Обръщам се към Вас защото Вие ми отговорихте последния път, но ако не е необходимо да ангажирам пряко Вас, то ми кажете към кого и на какъв адрес да пиша.      Значи, първото нещо е, че Вие ми отговорихте съвсем конкретно и точно, и моите негодувания практически стават безпочвени, но нека все пак обясня, защото аз бях решил, че Вие сте "потурчили" някъде моето УП2, щом с коефициент 1.28 аз получавам минимален размер на пенсията, което, разбира се, просто не е редно, но няма смисъл да Ви губя времето с обсъждане на лоши закони. И освен това аз си мислех, че след като съм получил по пощата първото уведомление за минималния размер, то трябва да получа и следващото по този начин, но при Вас е правилно решено да се връчват лично такива документи, за да може да се обжалват в срок, което сигурно е често явление. Така че Вие сте процедирали правилно (а аз, навярно, е трябвало някъде да впиша и email адреса си.      След това за моите принципиални заблуждения, които са две. Едното е, че аз считах минималната пенсия в подобно отношение към средната, както минималната заплата е към средната, което отношение трябва да е, май, към 2.2 пъти (т.е. обратното). Да ама не, минималната е просто един "чадър" за гражданите, изглежда, и при мен на това писмо пише, примерно, че според изчисленията излиза тя да е 123. лв, обаче тя става 133 лв. (а вече е и 3 лева отгоре). Второто нещо е, че аз считах че този индивидуален коефициент се определя от трите поредни години, но той трябвало да се усредни и с времето когато аз съм се самоосигурявал (97-99), а пък в това време, естествено, аз съм плащал възможния минимум, и там излиза някакъв коефициент 0.49, който не корелира с нищо разумно, така че поради това ИК ми пада до 0.943. Плюс това аз си направих труда да изчисля и ако беше с "моя" коефициент (1.28, почти шефски) и излиза че тогава трябваше да е към 168 лв. или с някакви 26 % повече (а не със 100-200 лв. отгоре).      Така, сега по отношение на молбата ми за преизчисляване. Тъй като всичко идва от тези 2 г. и 3 м. самоосигуряване, но пък иначе не ми достига почти година, аз желая, ако може, да изчислите колко ще ми е пенсията (след като тя е минимална то аз, определено, нищо не губя [е да де, ама и не печеля, там има сумата главни специалисти които за това се грижат]), ако се вземе от осигурителната книжка само последната цяла 1999 година и тогава се пенсионирам с по-МАЛКО години, т.е. 14 г. 0 м. 26 д. според Тр. Кн.. плюс едната година самоосигуряване или с 15 г. и почти цял месец, което стига за пенсиониране по пози параграф, а другото самоосигуряване просто да не се зачита. Аз правих приблизителни пресмятания, и излиза (но не сам сигурен за парите през тази година, вземам ги в същото съотношение като за 2г и 3м, което не е съвсем така), че ИК ще ми стане към 1.082, но пък после % ще падне до 16.5, така че, едно на друго, ще излезе че пенсията ми трябва да се вдигне до към 130, но това е пак по-малко от минимума, така че това нищо не променя. Моля Ви проверете това точно и нека го видя написано в същия вид както в заповедта от ??.05. Ако не греша в това може и да не искам това да остане окончателно, но може все пак да искам, защото е просто обидно с този ИК (а то е и смешно той да е под 1-ца) да съм толкова зле.      Ако това не помогне за вдигане поне с 10-15 % на пенсията ми, то ми остава още само варианта за купуване на трудов стаж за една година, и пълно отказване от самоосигуряването, но този въпрос нека остане за другия път, понеже зависи, това може да е периода 67-72, може да е към 83, а може и към 93, но не знам нито какви документи ще искате, нито колко ще ми струва това..      Извинете за безпокойството, и ако трябва да кореспондирам с по-"нисши" служители, ме препратете към тях.      С уважение. Иванчо Йотата      —-      [което те регистрират, но не щат така да работят, имат си техен ред, и ми отговарят:]      Изх. № 1030-40-???? /Дата: ??.09.2016 г.      ДО      Г-Н [както виждате, вече не е много "уважаем"] Иванчо ??? Йотата      iva.jota@whoknowsit.com      По повод на новите Ви запитвания, вх. № 1030-40-????#2 от ??.08.2016 г. и вх. № 1030-40-???? от ??.08.2016 г., постъпили по електронната поща на Националния осигурителен институт (НОИ), уведомявам следното:      Пенсиите се изменят/преизчисляват от компетентния орган, оторизиран с правото да се произнася с административен акт – в случая териториалното поделение (ТП) на НОИ – София град. Последният може да се произнесе след подаване на заявление с представени нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход (включително и за друг 3-годишен период от последните 15 години осигурителен стаж до 31.12.1996 г.), гражданско състояние и други.      Пореден главен нещо-си Г.Д.Е. [и вече започва "футбол на малки вратички", както виждате, защото ми отговаря друг човек, макар че аз пиша на същия имейл адрес]      —-      [Е, тогава Вашият Иванчо си написва една културно молбица, която следва отдолу и я занася в НОИ и зачаква отговор. Обърнете внимание на текста и структурирането на материала, за да усетите как хората започват да си правят по малко "оглушки" при толкова ясна молба.]      До Началника на Отдел Пенсии, ТП на НОИ, София М О Л Б А За преизчисляване размера на пенсията От Иванчо ??? Йотата, ЕГН 5005?????? Живущ: София-1???, ул. ???, № ??, вх. ?, Емейл: iva.jota@whoknowsit.com, тел. 02-???-???? (рядко, 15-20 ч.)      Господин Началник,      С писмо от ??.05.16 ми е утвърден минимален размер на пенсията по таблицата за 15 години стаж, въпреки че индивидуалния ми коефициент (ИК) съгласно приложеното УП-2 от Института по Каквото-и-да-е на БАН е 1.28, което, меко казано, ме учуди. В крайна сметка се оказва, че за изчислението на този ИК трябвало да участвуват и годините на самоосигуряването ми (97-99), а през това време аз, естествено, съм плащал възможния минимум, и там излиза един коефициент от 0.49, който не корелира с нищо разумно (защото аз имам УП-2 и от други две места, където ИК излиза към 1.15 до 1.21), така че поради това ИК ми пада до 0.943. Е, то и ако беше с "моя" коефициент от 1.28 (както си направих труда да изчисля) излиза че пенсията ми би трябвало да е към 168 лв. или с някакви-си 26 % повече, което е далеч под моите очаквания, но пък и никой не ми е виновен, че съм живял с тоталитарните си разбирания за грижи за човека (както и никой не ме е насилвал да уча толкова много, та после да остана без работа). Както и да е, тъй като Вие изпълнявате а не обсъждате нашите закони, то нека премина към моята молба за преизчисляване.      Тъй като недоразуменията идват от тези 2 г. и 3 м. самоосигуряване, но пък иначе не ми достига почти година, аз желая, ако може, да изчислите колко ще ми е пенсията (след като тя е минимална то аз нищо не губя), ако се вземе от осигурителната книжка само последната цяла 1999 година и тогава се пенсионирам с по-МАЛКО [главните букви са от мен, за да не би да не ги видят, но те, както ще установите, тъкмо това правят, не ги виждат] години, т.е. 14 г. 0 м. 26 д. според Тр. Кн.. плюс една година самоосигуряване или с 15 г. и почти цял месец, което стига за пенсиониране по този параграф, а другото самоосигуряване просто да не се зачита. Това би трябвало да е възможно, защото аз не допускам, че някъде изрично се забранява това, а което не е забранено трябва да е разрешено (и, в крайна сметка, аз губя трудов стаж по този начин; и, освен това, Вие, все едно, не изчислявате ИК за всичките ми години на работа, а той положително никъде не е бил под 1.1).      Аз правих приблизителни пресмятания, и излиза (но не съм сигурен за вноските, нито за заплатите, през тази година, вземам ги в същото съотношение, което не би трябвало да е съвсем така, осигурителните вноски нарастваха доста бързо, аз и затова спрях да се осгурявам, така че в последната година може ИК да излезе към 0.6), че ИК ще ми стане поне 1.082, но после общия процент за пенсията ще падне до 16.5, така че, едно на друго, ще излезе че пенсията ми трябва да се вдигне до към 130 лв (според сметките към май 2016), но това е пак по-малко от минимума, така че това нищо не променя. Моля Ви проверете това точно и нека го видя написано в същия вид както в заповедта от 27.05. Това че крайното решение не се променя (или ще се вдигне с 1-2%) нека не Ви кара да пренебрегвате молбата ми, защото е просто обидно да съм с този ИК (а то е и смешно той да е под 1-ца за човек с две висши, че и отгоре), тъй като, макар и пожизнена, пенсията ми може и да се вдигне малко, ако реша да работя нещо, дори и на половин ден, или нецелогодишно, като при този вариант аз нещо и ще внасям в пенсионния фонд, докато със сегашния смешен коефициент аз само ще ползувам. Съществува още и вариант с доплащане на стаж по време на следването, но при този нисък процент на пенсията ми това сигурно ще е твърде скъпо за да може да се очаква да се изплати дори и за 10 години.      С уважение: ??.09.2016, София      —-      [След което доста експедитивно Йотата получава отговор, който не ми се иска да преписвам подробно, но той е в този дух:]      Република България, НОИ, ТП София-град, Дирекция "Пенсии"      Разпореждане № 5005?????? [там за всичко се използува ЕГН-то]      За отпускане /изменение на пенсия      Име и прочее ...      Със заявление вх. № 1023-??-???? от ??.09.2016 Иванчо Йотата иска да бъде преразгледано ... .      Личната пенсия за ... е отпусната с разпореждане ... съгласно чл. 68 ал.3 от КСО в минимален размер. С разпореждане от ??.05.2016 пенсията е изменена в действителен размер по чл 99, ал.1, т.6 от КСО [запетайката на члена не я пишат, но още от тук става ясно, че на човека нещо не му е ясно, защото аз изобщо не го питам за това; плюс дето фразата "изменена в действителен размер" формално погледнато не е вярна, нищо не е изменено, нито с една стотинка.]      Съгласно чл. 70 ал.3 от КСО ИК се изчислява ... [и т.н., човека си изпява песента, на него за това му плащат, само дето аз не това искам].      В конкретния случай пенсията е изчислена при следните данни: ... [като ми цитира и моите три години, и периода от 2 г. и 3 м. самоосигуряване, и общия ИК, но то това си го пише в предишното им писмо още от май месец, той не ми казва нищо ново, абсолютно].      Личната пенсия за ... е правилно определена, и с настоящето заявление лицето не предявява нови доказателства [очевидно човека не е прочел молбата ми, то няма какви нови доказателства да се предявяват за незачитане на някакви документи, т.е. тук аз не добавям, ами изваждам документи] за осигурителен стаж и доход, поради което не следва изменение на пенсията.      ... [човека се разпорежда като ми отказва изменение на пенсията] ...      Длъжностн лице: Ж.З.И. [отново друго лице, разбира се]      —-      [Така, и след като това изобщо не е отговор, то Йотата изпраща пореден имейла, с надеждата така да кореспондира, и им пише следното]      Тема:      Re: [Archimed] 1030-40-???? / ??.8.2016 г. / плюс: въпроси, обжалване, молба за преизчисляване.      беше регистриран като документ с регистрационен индекс      1030-40-????/??.8.2016 г. [тоя техния Архимед трябва да е хубав "човек" защото регистрира всичко точно ]      Господа,      Досега ми отговаряхте съвсем коректно, така че моля и този път обърнете внимание на приложението, където има две неща: второто е моя молба за преизчисляване на пенсия, а първото е мое писмо защо не съм доволен от отговора Ви на нея.      С уважение:      Иванчо Йотата      [следва само първото приложение, защото второто е същата молба, която е поместена по-горе:]      ??.09.2016      Господа,      Вие ме изненадвате от ден на ден, по две линии. Едната е на учтивост, бързина, контакти по интернета и прочее, а втората е че ... ами не отговаряте по същество, шикалкавите нещо, но засега не е ясно дали това е поради недоглеждане или умишлено!      Ами съдете сами. На молба с № 1023-??-???? ог ??.09 т.г., която за всеки случай прилагам и сега (след това писмо), Ваше длъжностно лице, Ж.З.И., ми отговаря още на ??.09 (т.е. писмото пътува до мен два пъти повече време отколкото за да ми отговорите Вие), че всичко е правилно пресметнато, и ми обяснява подробно неща за които аз не питам изобщо, и резюмира, че понеже не представям нови доказателства, то и отказва да измени пенсията ми. Сега, аз вярно че нямам литераторско образование, но писмото (приложеното) има три параграфа, където в първия аз обяснявам историята на нещата, във втория казвам какво искам, и в третия обяснявам причините и моите по-нататъшни действия, така че аз просто не виждам как по-добре може да се структурира една молба. Освен това аз изрично пиша че това е молба за ПРЕИЗЧИСЛЯВАНЕ размера на пенсията, не е обжалване, за да ми обяснява длъжностното лице как е процедирано, това аз го разбрах и обяснявам накратко в първия параграф на приложеното ми писмо. Обаче във втория параграф аз черно на бяло пиша, че, с две думи, искам да ми си изчисли пенсията с 1 г. и 3 месеца по-МАЛКО (и в писмото използувам главни букви) трудов стаж, като на това, че аз съм плащал осигуровки искам да не се обръща внимание! Нека не се повтарям отново (не че нещо ми пречи, но мисля че това е излишно). Може да изглежда парадоксално, че с по-малко трудов стаж аз се надявам да имам по-голяма пенсия, но това касае нашите законови разпоредби, а не това, което аз искам да бъде свършено от Вас.      Това, което длъжностното лице трябваше да направи, е първо да ми отговори дали е възможно да ми се игнорира указания от мен период — но той дори и не загатва, че е разбрал какво аз искам —, и ако не е то, разбира се, защо, по каква причина, въз основа на каква разпоредба (която аз щях да проверя, защото това изглежда невероятно), и след това, ако това е възможно, да преизчисли пенсията ми. Аз дори обяснявам какъв би трябвало приблизително да е резултата, и в третия си параграф пък споделям защо това ме интересува (че търся някакви начини, дори и ако доплатя нещо, да се стигне до нормална ситуация, а не до абсурдна). И очевидно аз НЯМА какви по-нататъшни документи да представям, след като всичко е същото, т.е. трудовия ми стаж според трудовата ми книжка е същия с точност до ден, а пък от самоосигурителната книжка остава само последната цяла 1999 година, за която осигурителната книжка остана при Вас.      Така че в случая има само два начина на обяснение (респективно на моя реакция), а именно, че Вашия служител неволно не е обърнал внимание на моите желания, или че това е умишлено! Ще ги разгледам по-подробно за пълнота и за Ваша информация.      Неволната грешка е възможна и простителна, защото молбата ми не е съвсем кратка, и ако длъжностното лице е свикнало да чете "през ред", защото знае какво хората обикновено искат (т.е. работи се по стереотип, стъпва се в утъпкани коловози), а също и с това че сумата пенсионери искат "и баща си и майка си", то човека ми обяснява подробно неща, които не са нужни в случая (но той предполага че ме интересуват; а и винаги е по-добре клиента да чуе потвърждение на неговите сметки). Но обърнете внимание на това, че той си губи времето за нищо, той цитира сумата цифри, това иска проверки, дори и да копира частично фрази от някаква стандартна бланка, то той си е загубил едно поне половин час, а може би и повече. И това само и само за да докаже, че НЕ Е ПРОЧЕЛ добре какво аз искам, и изобщо не засяга повдигнатите от мен въпроси. Това изглежда странно, но бих могъл да го приема засега, до доказване на противното.      От друга страна, обаче, това може изобщо да НЕ е случайно, а да е политика на Вашето учреждение, т.е. с усмивки хората да се залъгват, така както прави и всеки магазин откакто дойде демокрацията, но магазините са търговски обекти, те работят за печалба, а Вие не би трябвало да сте в тази категория. Ама пък може и да сте, защото, разберете ме правилно, но всичките Ваши действия могат да имат и друга, коренно противоположна трактовка, ако се вдигне шум и се стигне до медии и политически партии. Примерно, още в началото Вие ми изпращате по пощата първоначалното Ви решение за минималната пенсия, но следващото изчисляване, което дава също минимална пенсия НЕ ми изпращате по пощата, и това може да е с оглед на това да мине време и аз да свикна с нея. Тоест, разбира се, че можехте да пратите и второто решение по пощата, както и първото, или най-малкото да ми пратите писмо, че трябва да дойда при Вас, след като телефона ми не отговаря, защото адреса ми е верен, парите не се връщат непоискани; чак след като питам защо пети месец нямам решение, то разбирам че трябвало да го получа при Вас. Аз не съм учил public relations, не знам какви са психологическите причини за това Ви поведение, но те може да са практически проверени и издържани.      После, от какъв зор (извинете) трябва да отговаряте на последната ми молба за преизчисляване в рекордно кратки срокове и не по същество, ако не искате някак си да ме "хипнотизирате", знам ли? Този подход на отвличане на вниманието с несъществени детайли и представянето им подробно може да се научава от юристите (и в други хуманитарни специалности) още първата година, на английски той се казва red herring, но аз не мога така лесно да бъда залъган. Казвам Ви тези догадки, които и медиите биха могли да си направят, или някои политическите партии, ако трябва да стигам до тях, при положение че продължавате да извъртате нещата, защото те няма да процедират като мен изцяло добронамерено, а ще търсят, ако могат, и "под вола теле". Понеже парадокса си е парадокс (че за по-малко години работа ще имам по-голяма пенсия), той няма да изчезне ако го прикривате; нещо повече, самият факт че го прикривате говори за нечиста съвест, нечестни, макар и законови, методи на работа, и прочее, и прочее. А аз искам да ГУБЯ по някакъв начин, първоначално внасяните от мен пари за тези година и нещо самоосигуряване, а после може би и още да доплатя. И пред медиите ще може да поставя спокойно и моралния въпрос, че, ето, понеже аз имам 2 и половина висши, и съм бил научен работник в БАН и другаде, то аз получавам толкова малко, защото не съм можал да си намеря работа именно предвид на високата ми квалификация, и прочее. А пред Вас аз тези въпроси не ги засягам, искам само да се намери някакъв що годе приемлив вариант при който да си запазя моя индивидуален коефициент, защото той е реален, не е измислен. Изобщо, започнете ли да се оправдавате, да доказвате че, според нашия лаф, "върви доказвай че не си камила", то Вие най-малкото ще си развалите още имиджа, който е развален не толкова от Вашата работа, колкото от това че сме бедна страна и Вие сте "на топа на устата" на всички.      Така че, дайте да разрешим мирно и тихо този въпрос. Аз лично Ви предлагам да задействате служебно нещата и да ми се изпрати в разумен срок отговор на това, което искам, след което може да имам още три варианта на действие, които засега не Ви казвам точно (само съм ги загатнал в молбата ми) за да не Ви обърквам, а и те влизат в сила едва след като се окаже, че може да се откажа от трудов стаж като самоосигуряващ се (но ако не може то излиза, че ме наказвате за това, че съм внасял някакви пари в пенсионния фонд, т.е. че съм бил съвестен и добронамерен!). Още повече, че аз, както казвам и предполагам, НЕ очаквам засега промяна на размера на пенсията ми, той трябва да остане пак минимален, но заради годините ми на работа, не заради коефициента. А разумен срок значи, да речем, 10.10, лесно се помни, и то не за да пристигне до мен отговора по пощата, а да ми го пратите по имейла дотогава. Но ако случайно повдигам труден казус, то се бавете колкото е необходимо, ако трябва свиквайте и съвещания, Ваша работа, само ме дръжте в течение, за да не взема прибързано да пращам разни информации тук и там считайки че продължавате недобронамерени действия.      Въпросът за мен е преди всичко принципиален, а дали ще се вдигне пенсията ми с 10-тина лева, и то след сумата разходи, които може да не мога да покрия докато съм жив, не е особено съществено. След като разбрах, че демократичните ни пенсии са свеждат до почти толкова процента колкото години работа, или че, примерно, за 20 години работа ще са 22 %, а не както беше при оплютия "бай Тошо", когато пенсиите излизаха поне 60 % и то за 20-тина години работа, то оттук нататък нищо не може да се направи. Човек може да се пребори с диктатура, ако не се пребори, то със смяна на диктатора (а той е смъртен), в крайна сметка, положението ще се промени, но с демокрация това е невъзможно, в това отдавна съм се убедил, така че аз не смятам да Ви виня за чужди грехове.      Така, а пък аз да подавам нова молба няма смисъл защото, след като Вашите служители не четат до края една страница писмо, то като напиша три дали ще им е по-лесно да ги прочетат? Освен това с нова молба аз трябва изрично да обвинявам Вашите служители поне в случайно нехайство, всичко това е излишно на фона на същия очакван от мен размер на пенсията засега; или мога да напиша само едно изречение, че, примерно: моля да прочетете внимателно подадената от мен молба с № еди-кой-си, и да ми отговорите по същество.      Ами това е, учудвам се как може да сте постигнали такава взаимозаменяемост на служителите, че всеки пък да ми отговаря друг човек, но засега това при Вас работи, само дето не знам до кого да адресиран писмата си. И извинявайте, естествено, за прекалено дългото ми писмо сега, но пък аз искам да съм убеден в лош умисъл от Ваша страна, а засега не съм, той само изглежда много правдоподобен (защото от евентуални икономии от пенсионния фонд сигурно излизат някой премиални и награди за служителите Ви — понеже те няма как да излизат от преразходи, нали?).      С уважение:      Иванчо Йотата      —-      [Така, и на това писмо по имейла те ми отговарят, пак достатъчно експедитивно, с писмо чрез техните куриери, но пак неправилно, т.е. този път уж по същество, но продължават да не се мотивират логически правилно. Аз няма да го преписвам дори съкратено, защото в моя отговор, който следва, го коментирам достатъчно.]      Господа,      Нещата са описани в приложеното писмо. Те звучат смешно, но не съм аз този който ги прави такива. Аз лично не държа да продължавам преписката с Вас, но Ви държа в течение на нещата и затова Ви отговарям. Ако нямам отговор до 2-3 седмици считам въпроса за приключен и ще действувам чрез други инстанции (макар и не за да се разреши въпроса ми, а защото това е куриоз, достоен да се научи от хората).      Иванчо Йотата , 5005??????      [самото писмо]      До НОИ , София-град, ТД "Пенсии" От Иванчо ??? Йотата, ЕГН 5005?????? Относно отговора Ви от ??.10.16 на мое писмо с вх. № 1013-??-??? /??.10.16      Господа,      Аз имам две новини за Вас, едната е добра, а другата е лоша.      Добрата е че аз вече почти се убедих, че няма недобронамереност от Ваша страна, Вие отговаряте бързо и експедитивно, и правите всичко, което е във Вашите възможности. Примерно, сега Ваш служител, този път К.Л.М. [друг, разбира се], ми отговаря, че:      "За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. ...      2. съотношението между средно-месечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.96 и средно-месечния осигурителен доход за страната за същия период (...). Това означава, че лицето не може да се отказва от осигурителен стаж, съотв. зачитане на осигурителен доход, за времето след 01.01.97 г. и съответният период да бъде прескочен, тъй като не би било възможно индивидуалният коефициент да бъде правилно изчислен. ... ", което е отговор по същество, макар и неправилен.      А лошата новина е, че Вашият служител демонстрира неподправена ... неспособност за логически разсъждения, уви! Защото и за едно дете от забавачката, което може да не разбере какво значат тези дълги фрази за средно-месечни осигурителни доходи и дати преди то да е било родено, би трябвало да е ясно, че от тези неща изобщо не следва, че лицето не може да се отказва от осигурителен стаж, никъде не е казано, че лицето не може да се отказва от това, или пък от нещо друго. А има и втора логическа грешка в същото изречение, че ако този период бил прескочен то това щяло да попречи на изчисляването на ИК, тъй като ако аз не си бях внасял осигурителните вноски за този период, то тогава той щеше да се прескочи без нищо да му попречи, нали?      Понеже, нека за не знам кой-си път повторя, че аз не искам отказване от осигурителните вноски а трудовия ми стаж да остане, това вече би влязло в някакво противоречие със законите, не, аз искам отказване и от осигурителните вноски, които аз съм правил за това време, губейки и трудовия си стаж, искам просто да направя един малък подарък на държавата! Кой е този, който ми забранява да правя подаръци на държавата, а?      Изобщо, господа, включвайки и всички госпожи в това число, разбира се, аз съм Ви много благодарен за откриването на този казус в нашите демократични бъркотии, really! Човек може с години да търси по-добър пример за парадокси в нашето демократично законодателство, както и за наивна, съвестна, експедитивна, но в същото време и лишена органично от възможност за упражняване на елементарни мисловни дейности работа на официална държавна инстанция. Sorry, господа.      Сега, предполагам че всички медии ще искат да ме прегърнат (а може би и целунат, кой ги знае) за такъв блестящ пример за това, защо ние сме все още толкова зле, ами защото на най-висши държавни инстанции се назначават специално (докажете противното) хора, които не могат да мислят, защото това им е противопоказано на работата! А пък хората които можеха да мислят, като мен, не можеха да си намерят работа, защото много бяха учили, и у нас и в чужбина. Но, хайде, нейсе, аз имам няколко висши, включително и математическо, аз може да греша, така че ха да видим как ще мисли обикновения българин, и обикновените политици (от които, предположително, ще трябва да изключим БСП и СДС като ангажирани в една или друга степен със законите ни по това време, в края на миналия век, ама те тези партии вече не "предат", остават фашистите, турците, и "Бойковистите").      Но не се притеснявайте, господа, аз няма да критикувам Вашата работа, Вие, както казах, правите каквото можете, и по тази причина аз ще елиминирам всички имена на Ваши служители, и моето, ще оставя само някои номера на кореспонденции, нещо такова, и ще използувам някакъв анонимен адрес, така че просто да предложа поредното шоу на българския народ (защото като няма хляб то барем циркове да има, нали така?). И това няма да стане преди 01.01.17, хем да Ви оставя още време за реагиране, хем защото и аз се нуждая от време (може би да преведа нещата на 2-3 езика, които използувам на чужди сайтове под псевдоним), така че спокойно си празнувайте Коледата. Аз, действително, нито печеля, нито губя, къкъв по-добър случай от този за раздуване на една муха до слон. И всичко това благодарение на Вашата съвестна, наистина, работа. (Ха, ха, ха, с Ваше позволение)      С уважение: Иванчо Йотата ??.10.16 —-      [Както и може да се предположи, след едно такова доста дръзко от моя страна писмо — но не съм аз виновен за тяхното НЛР, както го нарекох — е възможно хората да вземат нещо да се "офлянкват", което те и правят. Този път техния Архимед навярно е бил ... отишъл да си купи цигари, но вече той не ми отговаря, отговарят ми следното:]      Здравейте,      За да подадете заявлението си чрез официалната електронна поща — noi@nssi.bg, е необходимо да имате Квалифициран електронен подпис (КЕП).      Предвид гореизложеното, Ви уведомяваме, че за да бъде преразгледано Вашето заявление, е необходимо да се явите в приемната на ТП на НОИ — ??? стая, за да подпишете молбата си.      Поздрави      [На което пък аз отговарям]      Господа,      До преди ден-два нямаше нужда от такива усложнения и ми отговаряхте, но Ваша воля.      Първо, това мое писмо е обяснение за Вас, аз вече НЕ искам нищо конкретно от Вас, убедих се, че Вие не можете да ми свършите работата и ще търся други инстанции, така че ако не искате не ми го завеждайте, то е за Ваша информация (но след като ми правите спънки, то може и да не чакам чак до 1.1. догодина за по-нататъшните ми действия, може това да стане и до месец време [но все пак реших да изчакам, не за друго, а защото баш около Коледа да се повдигат сериозни въпроси не е редно]).      Второ, може и да опитам да използувам електронната Ви поща, защото аз за всеки случай имам удостоверение за ПИК и с № ?????????? така че ако това Ви върши работа то ми заведете писмото по стария начин, както вече сте процедирали 3-4 пъти с мен.      Ваша воля, аз може и да пробвам дали мога да направя нещо с този ПИК, но трябва да го проуча и ще мине време, само че КЕП нямам защото той, доколкото знам, струва пари, и не е за хора с няма 140 лв. пенсия. Досега Вашия Архимед вършеше работа.      Иванчо Йотата      [И в резултат на това аз заведох това писмо точно след един месец, защото тогава можах да направя поредната "екскурзия" до към центъра на София, тъй като аз, както обясних някъде в началото, не мога да си позволя да ползувам никакъв градски транспорт, не и когато едно билетче ми струва повече отколкото аз изяждам и изпивам за цял ден, а едно билетче и не върши работа.] 10. Заключение      Е, в тази точка поне аз ще бъда кратък, защото то и няма какво особено за "заключвам" тук. Както видяхте всичко тръгна от един уж незначителен повод, обърканото ни (макар и постепенно оправящо се, ала около тинята или дъното) пенсионно осигуряване, но упоритото нежелание на служителите на НОИ да вникнат в молбата ми и да уредят парадокса по най-лесния начин ме амбицира да въвлека и сумата други, икономически и морални, че и глобални световни проблеми, че и нашия болен имидж пред света, обаче мисля че това трябваше да се направи и затова, действително, съм им благодарен на хората там. Надявам се медиите, а и политическите партии, и самото Народно Събрание (ако успея да пробия до него) да не бъдат недоволни че ги занимавам с толкова много неща, но другия вариант е да ги "тероризирам" многократно, който мисля че е по-лош за тях, докато така те могат да не ми обърнат внимание само един път (а иначе би било много пъти, това е по-нахално, според мен).      Обаче въпросите са важни, имиджа ни пред света е очевидно твърде лош, и търсенето на пътища той да се оправи ми се вижда достатъчно важна цел за да проявя известно нахалство ангажирайки вниманието на много хора, на хипотетичната общественост. Разбира се, че и казуса с НОИ също представлява интерес за мен, но след като те нещо ми плащат, то аз, както казах, съм доволен, на мен лично тази смешно ниска пенсия ми стига, аз се главоболя за други хора, които не са толкова интелигентни като мен (защото, както знаете: ученото си е учено ...), и които може да не могат да се справят с такива доходи, може да недоволствуват. Докато аз лично отдавна, от повече от 20 години, проумях, че прехода ни към демокрации, естествено, послужи основно да ни направи лесна плячка за крупните западни капитали, и че ако демокрацията е била някаква панацея, то милионите хора (а може би и милиарди, ако броим и Китай) нямаше да измислят народната демокрация, която, си имаше кусури (нищо реално не е без кусури), но беше значително по-хуманна за народните маси (само дето накрая стана бая скучна). Е, ама каквото човек или един народ си направи сам, никой друг не може да му го направи, така че сега ние нямаме друг вариант, освен да чакаме още доста време докато се оправим, т.е. да стигнем жизнения стандарт от времето на "бай Тощо". Това доста време съвсем очевидно (поне за мен) няма да е по-малко от 10-15 години, но предвид на икономическата криза може да се проточи и още едно поколение (от 25 години), че и повече.      От друга страна аз мисля, че открих един начин за радикално оправяне на имиджа ни и на плачевното положение на народа, тази комунизация на капитализма, макар и това да изглежда доста утопично. Ама аз си обичам утопиите, те са разумни. И освен това, ако не ги предложа на хората ще е къде-къде по-зле. Е, аз правя под истинския си псевдоним сумата предложения, и хората попрочитат по нещо, не е като да не ми обръщат съвсем внимание, още повече, че аз не работя на един език, но тъй като това е в други страни, то появата ми на българска сцена може би е оправдана. Ваша воля, господа читатели и сънародници.      Нека, обаче, Ви предупредя нещо, което би трябвало да е ясно от изложението, но да го кажа черно на бяло: аз не желая да се занимавам с каквато и да била политика! За мен прозвището политик звучи обидно, аз не мога да лъжа (или будалкам, манипулирам), аз съм се учил да търся истината а не лъжата, аз не мога на стари години да правя толкова остър завой, аз и нямам нужда от известност, нито от големи суми пари (нямам на кого да ги оставям), пък и имам сумата планове за останалите ми години живот (минимум 16, както съм решил, но те може да не ми стигнат за реализация на всичките ми идеи), за да мога да отделям време за нещо друго. Така че ако някоя политическа сила случайно вземе да ме хареса, то нека знае че няма "да ù се отвори парашута" с мен. Да използуват идеите ми, да, това може, но не мене лично, аз съм анонимен и си оставам такъв. Освен това аз вече знам и една, казват че старо-еврейска поговорка, а именно, че нито едно добро дело на този свят не е останало ненаказано, а пък аз не виждам защо трябва още да ме наказват, мен демокрацията достатъчно ме наказа (от нея даже ... ми изпопадаха зъбите, а по-рано си стояха, при тоталитаризма). Така че, народе мой, не ме търсете повече, иначе няма проблем да си закрия този анонимен адрес; освен ако случайно "леда се размърда" със НОИ, за да ме уведомите за това, понеже аз и медиите не следя, омръзнаха ми, твърде вулгарни са за мен. Останете си със Бога, госпожи и господа, адио. К_ойто не може да мисли, работ_и, А_мортизира ръце и крак_а, З_акономерно, рутинно, се пòт_и, А_з пък с главата дарявам свет_а. И_скам, не искам, живея аз ту_к — В_есел ли, тъжен ли та ми се плач_и —, А_ла не мисля, че чак съм боклу_к, Н_ещо за хората правя аз, знач_и, Ч_естичко на глупостта ни напу_к О_бикновени предлагам илач_и. Й_алово вече е май обществот_о, О_бщий упадък цари там и кра_х, Т_ъй че борба пак е нужна със злот_о, А_ко не станем на ядрен ний пра_х, Т_а затова насочете окот_о, А_ко сте честни, към другите, а_х!      Края на ноември, 2016, висо(ко)кос(т)на година 11. Първи email      А ето и текста на имейла със списъка на адресите, до които писмото бе пратено в края на февруари (21.02.17) и за 5 седмици няма никакъв отговор, защото хората, и това са всичките ни официални иснстанции, и партии, и медии, а че и Парламент и Президент, чисто и просто не обръщат внимание на нещо, което не им харесва! Което е по-зле от тоталитарното ни време, когато имаше поне няколко души в органите за сигурност, които да се запознаят с критиката, която тук изобщо не е злонамерена. Но пък тя, варварщината ни, все от някъде трябва да избие, нали? —-      Госпожи и господа,      Това е един прекалено дълъг материал, който аз си дадох труд да напиша преди около три месеца, но все отлагах изпращането му, защото пред големи празници не е редно да се повдигат сериозни въпроси, после, таман се наканих да го пращам, и то стана студено, а при такива условия българина се чувства дискомфортно, но най-после реших, че зимата, все пак, си отминава, и писмото трябва да се изпрати.      То бе провокирано от някои очевидни куриози в пенсионната ни система, и от нежеланието на служителите на НОИ да се опитат поне малко да разсъждават, но после се добавиха много други моменти, съвети към пенсионерите, социални въпроси, за нашия имидж, и прочее, така че то набъбна. Разбира се, че такива писма не се пишат, но пък по този начин, при толкова многобройни теми, всеки човек ще намери поне една тема, която да го заинтересува, така че реших че "и аз мога да изокам някой ден". Е, то всяко чудо за три дни, но аз Ви съветвам да му обърнете внимание, което се състои в това поне един човек от Вас да го прочете внимателно и да го препрати на нужните инстанции, или да си извлече нужните поуки, и освен това да го закачите някъде на Ваш сайт, за да може хората да се запознаят с него, ако искат; аз, всъщност, го пиша за хората, не храня особени надежди нещо да се промени в моя пенсионен статус (аз пак ще си остана с възможно най-ниска пенсия по простата причина че при тоталитаризма съм учил, кажи речи, възможно най-много).      Нещо повече, ако публикуваните отдолу email-адреси според Вас са сбъркани или неработещи, то го препратете Вие до там, където намерите за добре, за което не ми остава нищо друго освен да Ви благодаря (ако го направите). Разбирането ми за българската общественост се свежда основно до: Парламента, с всички политически сили представени в него, Президентството, самото НОИ (от коректност), после някои политически партии с влияние, поне тези от Парламента, после най-крупните медии, и накрая няколко основни църкви у нас (защото подвигам социални въпроси). Използувайте идеите ми както намерите за добре (аз лично споменавам мнозина от тях в сумата материали, по сайтовете където работя, но под истинския си псевдоним), стига само да се позовавате на писмото, което да може да се прочете от всеки желаещ. Не се опитвайте, обаче, да ме въвличате в каквито и да било политически дейности, тъй като аз винаги съм бил аполитичен за да мога да бъда безпристрастен; аз мога да давам акъл (защото имам), но не желая на стари години да си хабя нервите в разправии с личности и инстанции защитаващи частни интереси (и капитали), тъй като някаква визия за борбата с бедността ние нямаме, и не сме имали през всичките демократични години, ние знаем само да "дърпаме чергата към себе си", което е основна проява на варварски народи като нашия.      Ами това е, още веднъж извинете за безпокойството, но в крайна сметка аз имам правото да си кажа мнението, а пък Вие имате Вашето право да ... не му обърнете внимание, което не би ме изненадало (откакто дойде демокрацията у нас вече нищо не ме изненадва).      Подписвам се анонимно, като Иванчо Йотата, защото винаги съм мислил, че не е важно кой казва нещо, а какво се казва. infocenter@parliament.bg priemna@president.bg. noi@nssi.bg SocDelovodstvo@sofia.nssi.bg pr@gerb.bg bsppress@bsp.bg presscenter@dps.bg @ataka.pr dsb@dsb.bg presscenter@sds.bg info@dnes.bg 168pisma@168chasa.bg igizdov@duma.bg agency@standartnews.com society@segabg.com trud@trud.bg (pbluskov@trud.bg) editors@capital.bg monitor@monitor.bg news@bnt.bg btvpr@btv.bg office@tv7.bg newsroom@bnr.bg hristobotev@bnr.bg synodicalchancellery@abv.bg info@grandmufti.bg sofia.synagogue@gmail.com + pensioneribg@abv.bg по-късно      Пак Йотата 12. Втори email      Госпожи и господа,      Аз не съм смятал да пиша тези продължения, още първия имейл си беше извън писмото, за Ваша вътрешна консумация, но след като времето минава и изобщо никой не ми обръща каквото и да било официално внимание то аз промених стратегията, от писма към българската общественост, те се превръщат в писма към света за ... излагане на българската общественост! Тоест, аз не съм мислил да "излагам кирливите ни ризи на показ", но след като това се налага, след като ние просто не можем да се стърпим да не си покажем, ами, варварщината, разбира се, — защото какво е това игнориране на неудобни теми, ако не старото заглушаване на чуждите радиостанции? — то аз просто съм принуден, дори и ако трябва да положа още труд, но да направя моите писания достояния на все по-широк кръг читатели, и щом не може у нас, то по света, българи има навсякъде, а и да не са българи, то тогава хора, които са готови да ни се смеят (докато на нас ни се плаче), и да научат нещо нецензурирано за аутсайдера на Обединена Европа. Докато по-рано ние далеч не бяхме аутсайдери, а бяхме гледани с най-добро око от целия Съветски Съюз, не само защото използуваме кирилицата, а и защото сме най-близки до руснаците и най-дружелюбни (само у нас от страните от Варшавския Договор нямаше руски войски), и може да бяхме бедни и не като чехите или унгарците, да не говорим за немците, но не бяхме просяци, а хора с достойнство. А пък сега сме на куйрука на Европа, и — ей тъй, за сравнение — един немец има минимална часова ставка от 8.5 евро през 2017, демек 17 лв /час, или за един ден 136 лв, докато моята пенсия в началото на годината беше 133 лв, ама за цял месец! Ето, this is the Bulgarian democracy, дами и господа!      И че заглушаването на умните мнения — на моето, господа, не виждам защо да се срамувам от акъла си — е проява на варварщина е било ясно от няколко века, защото преди Горбачовската перестройка, станала известна като дума и на китайски и японски, е имало един Habeas Corpus Act на Запада, че не може някой да се обвини без да се представи телом, да му се даде възможност да каже мотивите и действията си, докато в случая дори най-големите викачи, фашистите — а ние имаме цели три фашистки партии в Парламента, нов рекорд на Гинес — и те не ми обърнаха никакво внимание, защото аз не стоя на тяхна страна, аз нямам високо мнение и за тях, с такива като мен и те ни искат да имат нещо общо, а камо ли останалите партии. И знаете ли, ще добавя още две изречения в тази насока, като едното е, че аз не считам, както масово хората от народа считат, че нашата демокрация не е истинска демокрация, а че всичко е нагласено и някой дърпа конците, защото тогава поне медиите щяха да се заинтересуват, те печелят от спорове и конфликтни ситуации, а тук и те мълчат, т.е. моята извадка за българска общественост е съвсем представителна, тя си е наша и вярна, но е просто недостойна за имиджа ни. А второто нещо в случая е, че опитвайки се да прикрием един скандал по недостоен начин ние всъщност създаваме още по-голям скандал, най-малкото като даваме основания за твърдението, че сме варварски народ; защото ако аз греша в нещо (което е малко вероятно), то нека народа да се изкаже по въпроса, нека нещата се обсъдят, това може да доведе до по-умни мнения, или методи за постигане на целта (за борба с бедността, най-общо казано), но това не може да стане ако ме криете от народа.      Така че аз, в известен смисъл, се чувствувам като ... джина от арабската приказка, който бил затворен в една бутилка, и през първите сто години бил решил да се отблагодари богато на този, който го извади, през следващите сто години стигнал до извода, че няма основания за благодарности, след като толкова дълго никой не го е извадил, а след това вече решил направо да накаже този, който го е извадил, поне за да му мине яда. И при моето положение аз почнах, или по-скоро продължих, да работя в насока на разширяване на аудиторията от мои читатели, като първо написах един на половина по-къс материал на английски, като преразказ на изложеното тук, но вече с засилено акцентиране на варварщината ни (която по-рано беше основно загатната). Така, но понеже: кой съм аз та да ме четат, и още повече в чужди страни, аз въпреки английския текст имам смешно малко читатели — правилната бройка е милиони, едно така 10-тина, а може и повече, защото материалите са няколко — то на мен просто не ми остана нищо друго освен да започна с преводи на други езици. Така че аз загубих едно 2-3 месеца за да преведа това огромно писмо на немски (който аз чета свободно, но не говоря добре), а после и на руски (което вече беше далеч по-лесно, аз съм превел хиляди страници мои текстове на този език), и сума-сумарум като Йотата аз съм изразходвал едно половин година. Така вече стават четири материала, и имам идея за един пети, този път на ... италиански, който няма да кажа как ще се нарича (за да не си отнемам възможността да използувам тази идея под основния си псевдоним). При 4-5 неща на 4-5 езика някой трудно ще може да ме обвини в това, че съм "сулю и пулю", нали така? Но може да взема и да се ... клонингувам, на което ще се върна след някой параграф, а на това място нека за разрядка Ви запозная с един мой последен поетичен експромт. България тясна за мойта душа е, светът ме привлича, умът ми витае във сферите чужди на други езици, сред нови читатели, нови кибици.      Което се потвърждава от моето, засега определено скромно, но с надеждата за по-"светло бъдеще", представяне по света, т.е. от едно кратко списъче от сайтове, където Йотата го публикуват (докато в България не щат). Те са поне следните: http://samolit.com/authors/30105/books/, http://www.proza.ru/avtor/ivajota, http://www.lulu.com/spotlight/Jotata_bg, https://www.braviautori.com/2016.html, http://welovewords.com/jotata, https://www.booksie.com/users/ivancho-jotata-213800, https://wordpress.com/view/jotatablog.wordpress.com,      А сега, господа, да Ви кажа защо аз не съм доволен от Вас, при все че, вярно не поради мой натиск, но все пак (явно и други недоволствуват, то това положение е съвсем безобразно), Вие нещо променяте, и моята пенсия за малко над една година се вдигна от 137 до 153 и после до 170 лв., което е практически това, за което аз претендирах, като пари (сметките ми стигнаха до 168 лв — макар че тук се намесва неизбежната актуализация, но в общи линии е така). При това положение моята пенсия вече е към 3.5 билетчета дневно, и има шансове в скоро време да стигне и цели 4 билетчета, което направо надминава всички мои очаквания, а току виж станала и повече. Обаче не е така, аз все едно съм недоволен. Недоволен съм защото това е, както споменах и някъде в текста на писмото, на английски е adhocracy, или работа в момента, без предварителен план, според случая, което на Запад може и да има хубав смисъл понякога, но при нас това значи кръпки, работа на юруш, което просто не може да бъде правилен метод на работа на официално правителствено равнище; при това положение Вие може да успеете за година-две някак-си да докарате минималната пенсия до 4.5 билетчета (чак до 5 не ми се вярва), и тогава след 4-5 години ще назрее момента за ново повишение на цените на градския транспорт и тази пенсия пак ще стигне до 3 билетчета, т.е. всичкия "барут" ще отиде на вятъра, господа. И всичко останало, за което аз намеквам, ще си остане същото — т.е, примерно, пак няма да има обществен транспорт до Витоша, публични бани (на цена от 1-2 ... яйца за къпане, както беше по-рано), здравни услуги на прилични цени (при минимална пенсия към 35 % от МРЗ, да се плаща само на един лекар 1 % е ненормално скъпо, още повече че хората са се осигурявали), средните комунални разходи за едно двустайно жилище пак ще гонят една минимална пенсия през зимата, и тъй нататък. Така че аз мисля, че е крайно време да кажем: с кръпките дотук, отдавна трябва национална стратегия за борба с бедността.      Господа, не желая да се повтарям, но въпросът е че ние не поддържаме никакво съотношение между цени и доходи, и само там където има свободен пазар (за хранителни стоки и прочее) нещата горе-долу се нагаждат (с цената на лошо качество — емулсия от свински кожички в саламите), но при комуналните разходи или транспорта, а и обучението, здравеопазването и лекарствата, цените се определят централизирано (примерно, нямаме някакъв алтернативен градски транспорт, който да работи с тоталитарните автобуси, но с 3 пъти по-евтини билети, или респ. лекарства, безплатни университети, наред с платените, и прочее). Докато на Запад не е така, и за един немец, примерно, със 17 лева на час, не е особен проблем да плаща и транспорт и такси за обучение или лекари и тям подобни. Ама по-рано, при лошия тоталитаризъм, имаше Комитет по цените, т.е. нещата определено са се влошили, и никой не мисли да ги оправя; във бедна страна не може да се прилагат мо-та-мо неща от Запада, те трябва да се "присадят" някак-си на наша почва, при нас не може без специална инстанция за статистика и борба с бедността, и за единна стратегия, която, както казах, нямаме; десния капитализъм е за богати страни, разберете, той не е за такива като нас!      После, какво значи 200 лева минимална пенсия, господа? Ами че това е нищо, това е формално измиване на ръцете, това са все кръпки. Не че аз отстоявам налудничавите предложения на фашистите (да ме извиняват хората, ама си е така) за вдигане изведнъж на всички минимални пенсии и заплати и какво ли не, но все пак, сега, в 2017-18 година, всички индивидуални доходи под едно 500 лева за кръгло, са под границата на бедността. Това е оцеляване, мои (представителни но) недостойни Народни Представители и медии, но това не е достоен живот! Аз лично мога да оцелявам със 150 лева на месец, че и с по-малко, но това не е живот както по-рано, когато човек не се замисляше дали да изпие едно кафе, или сладолед на улицата, или баничка или нещо подобно (бира, да речем), да не говорим за това дали да се качи в трамвая или да ходи за здраве, или за медицинското обслужване или образование (които по-рано си бяха изобщо безплатни), или да поддържа 14-15 градуса за икономия в къщи през зимата (като мен), и други такива. И пред подобни проблеми на оцеляване а не на достоен живот са изправени (или легнали — то когато човек е принуден да прави нещо насила обикновено се свива до земята) едно около един милион граждани, че и селяни (ха, ха, нали?), а това са много хора. И тъй нататък. По-малко от 400 лева месечно на човек е поносимо, но пак не е като по-рано с минимални доходи или пенсии, по-малко от 300 вече е определено зле, а под 200 е трагично и пълна излагация на нашата демокрация, ама е така! Единственото положително развитие, ако това може да се нарече положително (защото то само закърпва положението в момента), за периода на нашата демокрация (ако не броим това, че всеки вече има мобифони, но това е защото те станаха много евтини) е, че народа вече масово не напиня да учи, гледа някак-си да хване някаква обикновена, но доходна професия (примерно, продавач в магазин, което значи и чистач, ще Ви кажа аз); това настъпи някъде точно около началото на новия век, и аз го знам това, защото давах уроци по математика, но децата (разбирай родителите) вече не искат да учат повече (щом могат да си купят образование). Казано по друг начин, аз лично съм абсолютно убеден, че ако комунистите бяха успели да задържат властта (което беше практически невъзможно), то сега щяхме да сме поне 2 пъти по-добре отколкото сме (като имам предвид, че сега сме 3-4 пъти по-зле по жизнен стандарт от преди). Равносметката е печална, и само младите (дето вече могат да се ... — se scopano, казано на италиански, пък дано да се досетите за какво става дума, — колкото искат и където си искат), които просто нямат база за сравнение, са доволни, но и те не гласуват, както предполагам че виждате (освен за фашистите, или като своего рода неизпитан ... оргазъм — тази дума спокойно може да се използува в преносен смисъл, което италианците често и правят).      И по отношение на повода за това ми писмо, методиката на НОИ за изчисляване на пенсиите, която напълно проваля идеята за 3-те години по избор (щом задължително се включват години, които лицето в никакъв случай не иска да бъдат включвани; параграфа "задължително" вече значи, че не е по избор, това и първолаче би го разбрало), очевидно някак трябва да се промени, да се върне в нормалното русло. Да, ама аз не съм чул тя да се е променила, вдига се социалния праг, но не се променя погрешната методика. По друг начин казано, при нас нищо не е като при хората в нормалните страни, което е също аргумент за твърдението ми за нашата варварщина, а тя е нарицателна за нас пред страните по света. И що се касае до сумата други въпроси, които аз повдигам, то аз настоявам — вече настоявам — те да станат достояние на най-широката общественост, защото няма никакви основания толкова упорито да доказваме че демокрацията е ЛОША форма на управление, т.е. това е така, разбира се, но в нормалните страни тя върши работа, само в такива като нас (не че има много други, но, примерно, Бангладеш, Буркина Пасо, Албания, може би Украйна, и други някои, нека не стесняваме обхвата чак само до нашата страна) тя буксува — защото, съгласете се, но "преход" към демокрация, който за повече от четвърт век все не свършва (ако свършваше нямаше да има пенсии под едно 10-тина билетчета дневно, и щеше да има намалени билети за пенсионери, студенти и безработни, и прочее) не е никакъв преход, а чиста излагация.      Така че, господа представителни, но не баш каквито би трябвало да сте, Народни Представители и медии, аз не желая да се занимавам с политика, но ако се наложи може и да реша да го правя, може да реша да организирам една страхотна нова партия, партията ... НАПУК! Невероятна идея, нали? И, в крайна сметка, аз може и да не заставам начело на нея, може да бъда скрит идеолог, може да разработя един Манифест, нещо като Устав, може би План-програма, знам ли, каквото потрябва. Така че не ме амбицирайте, ако обичате! За да пусна идеята по целия свят, т.е. на 3-4 езика, и по 10-тина и повече сайтове, остава основно да реша как ще се превежда това име, да речем, на английски, но това може и да не е необходимо, защото NAPUK се пише достатъчно добре и с латиница, и ако обясня на хората, че тази дума значи против, на инат, на опаки, въпреки масовата практика, и етимологично идва от думата "пукам", която на сръбски става "пуцам", на руски си е пак "пукать", ама там значи чисто и просто изпускане на ... газове, това, което звучи като чупене на клони, и което е съответно: на немски Furz, на английски fart, на старо-гръцки perdeoo, и тъй нататък до санскрита, където е "прдь", та като обясня това накратко, то хората ще схванат идеята, нали? Тоест, това ще е партия напук на всички останали демократични партии и ще се различава от тях всичките! Може би това ще е панацеята за демокрацията, а? Откъде да знам? Но една съвсем мирна коренна промяна на жестокия капитализъм е повече от необходима.      Е, аз няма да Ви обяснявам сега каква точно ще е програмата на тази партия, това са неща които трябва да се обмислят, аз засега нямам време за губене, но имайте предвид, че нещо противно на почти всички партии не е лесна работа, това не е като да завием от крайно ляво на крайно дясно, това е цялостна реновация на политиката, това е някакво разумно центриране, но което да удовлетворява и всички възможни крайности (аз загатвах подобни неща в писмото си). А пък аз нямам време за губене, защото откакто се пенсионирах (вече с 3.5 трамвайни билетчета дневно за всички разходи) аз все едно че живея при комунизма (или в рая ама на земята), и като знам че не ми остава много време (е, аз прогнозирам още 15-тина години, но един Бог знае дали ще е така), се разбързах и имам сумата неосъществени идеи, които после трябва и да се превеждат на няколко езика, а че и стиховете вече не сколасвам да си записвам (требе ми секретарица), та съм много притеснен, ще знаете. Ах, да, нека Ви дам една транскрипция на това име на български. Първи вариант: Народен Алианс за Постепенен и Умерен Комунизъм, което е изключително актуално име, понеже нашето демократично развитие се характеризира основно с това, че ние отчаяно се мъчим да се върнем колкото се може по-близо до тоталитарните години на застоя, но на ново ниво, и това все не ни се отдава (защото сме варварска нация, и т.н.); но като говоря за комунизъм, това, разбира се, не значи такъв комунизъм, какъвто биха разбрали някои комунисти (ако такива има останали, или пък тогава социалисти, ама пак истински, не конюнктурчици). Втори вариант, понеже някои може от "естетични" съображения да не харесат думата "комунизъм": Нагледна Агитация за Правилен и Уравновесен Капитализъм, което за мен е практически същото като комунизъм, но всеки си има свои разбирания по въпроса, така че на когото му харесва да има капитали то нека е уравновесен капитализъм, но да е уравновесен, а не като нашия, който започна с публични изяви на народната лудост (като: 46 години стигат, и нека сега ги задраскаме от нашата история и се върнем с толкова години назад — което и направихме, де). Трети вариант, който е п`о по духа някои фашисти, но далеч не само, и той е: Ново Анти на Политическата Упадъчност и Корупция, което е едно муци-название, както биха казали някои, защото политическата упадъчност и корупция е тема стара колкото света, тя винаги е актуална, и ако предложим нещо ново, то хората може и да тръгнат подир нас (вече Йотата става "ние", както разбирате.      Та такива ми ти работи, където, с две думи, акцента ще бъде на планирана борба с бедността, на всеобщо задължително авансово плащане на някакъв минимум (1/3 МРЗ), на социална категоризация на всички, на очертаване на минимално необходими комунални и прочее разходи, с възможност за персонифициране на техните цени, така че всеки да плаща според джоба си, истински безплатно здравеопазване и образование (както по-рано), и други такива неща. Както казах, комунизъм в рамките на капитализма, или капиталистически комунизъм, нещо такова, така че и "вълка (богатите) да е сит, и агнето (бедните) да е цяло (и kicking, или оживено)".      Така, а сега на клонингуването на Йотата, което е съвсем естествен начин за увеличаване но силата на един индивид, а тук автор, т.е. да публикувам същите неща, само че под няколко имена. Гениално, нали? Защото някои от Вас може да решат да се оправдаят за тяхното необръщане на внимание на мен с това, че Йотата не е сериозно име. Е добре, тогава какво ще кажете за Очнави Ататой /Ochnavi Atatoj, а? Аз мислим че е много удачно, защото звучи загадъчно (при все че идеята е от едно наше тоталитарно криминале за Авакум Захов), човек може да се чуди дали е арабско или японско, или индианско, изобщо не е ясно, и това може да заинтригува възможни читатели, още повече на 4 езика засега. И под това име да се "тропосам" на едно 5 сайта още. Това може и да стига за втората година след моята "одисея" с НОИ (които не могат или не желаят да мислят). Друг вариант е Ivan Bugarow, пределно ясно че става дума за българин, ама и той ще си е пак същия Йотата и със същите произведения, и на 5 нови (макар че може и да се повторя тук-таме) сайта. Станаха вече три имена, нали? Аз мисля да ги направя пет за по-представително, като добавя още Jotabash Giaurgi, и Nostradamus Buladamus, ама ако продължавате да ме ядосвате може да се появи и Jotabau Bulbau, като едно универсално за света лаещо име. Защото аз действувам според нашата поговорка: каквото повикало, такова се и обадило. А Вие имате възможността да гласувате някакъв вариант на ... Закон за защита на държавата, съгласно който моите произведения да се изземат от всички чужди сайтове (с намесата на Евросъюза, предполагам, или НАТО, знам ли?), ама това надали ще е толкова лесно, да Ви кажа, а и така ще ми се вдигне рейтинга, защото те светците не се правят сами такива, другите ги правят с тяхното презрително отношение и подценяването им.      Но иначе основание за протести срещу мен ще имате, защото аз излагам България, нали? Е да де, но нека използувам един елементарен пример: има два крайни варианта да се отучи едно дете да ... си бърка с пръст в носа, и те са, принудителен или тоталитарен, свързан с наказания (шамари, и прочее), и още демократичен или на разрешаване на действието но и засрамване, като детето само трябва да разбере, че това не е хубаво, когато другите започнат да му се смеят и да го сочат с пръст. Ами, в демократични условия аз прилагам демократичния метод, друг избор нямам; ако не ме бяхте заглушавали нямаше да излагам страната си, но щом това е единствения начин да помогна за нашето "интегриране" в Европата и света, то ще го правя, няма как; защото всеки който е живял поне няколко месеца в чужбина знае, че като се каже българин хората се спотайват, като че ли се казва СПИН-аджия. Sorry господа.      Ами това е. Смятам и на третата година да Ви изпратя същото писмо, ама с добавка само на нови адреси на които се публикувам, ако не ми натрапите и други теми.      Bye, bye, and don't cry.      Йотата шъ съ упрай.      Българина сал ще вика "вай".      Написано в ноември 2017, изпратено на 20.02.18 13. Трети email      Госпожи и господа,      За трети и последен път Ви изпращам това прекалено дълго писмо, не защото се надявам някой от Вас да го прочетете поне този път, а защото повдигнатите от мен въпроси в него са изключително важни, както за живота у нас, така и за имиджа ни пред света, така че искам да съм направил всичко зависещо от мен за неговото официално разпространение, и да няма възможност после никой от официалните ни инстанции да каже: "Ама какво писмо, бе, аз нищо не съм чул за него". Не е чул само този, който не е искал да чуе.      Но това е у нас, обаче в ерата на Интернета трудно някоя страна може да се изолира от света като си прави оглушки за всички умни мнения и предложения. Така че хората малко по малко почнаха да попрочитат по нещо, тъй като освен това писмо се появиха и други социални материали, за да не бъда голословен, още повече, че аз им предлагам и избор на език. Дали това са местни българи, или от диаспората, както се казва понякога, или пък любопитни от други страни и народи, не знам, но засега имам, както си мисля, повече прочитания на моите статии, отколкото ако бях професор по, да речем, палеолингвистика, или нещо подобно. И българската общественост, като инстанция със слаб слух към разумните неща, вече я подмених с международната, колкото тя и да е видеотена в условията на съвременния безморален свят.      Така че нека видим (не аз, но другите след мен), ако не след 5 - 10 години, то тогава след 50 - 100, кой ще излезе накрая победител, здравия разум или българската ... варварщина. Понеже аз смятах първоначално да се огранича само с това писмо (и затова го написах толкова огромно за да включа, или поне да намекна за, по възможност всичко в него) и само на български, и да предизвикам някакви дискусии по медиите или сайтовете, но при пълното информационно "затъмнение" което Вие ми наложихте (с което да докажете някак-си нашата варварщина, нали така? — защото ако я нямаше то все някой, поне някоя партия или някоя медия, щеше да ми обърне внимание), то аз започнах да обикалям света по Интернета, и вече материалите ми за 2 години надхвърлиха 15, а за 3 години ще стигнат и 30-така, понеже са на четири езика (че даже едно нещо е и на пети език, за да им направя хатъра на хората там).      Ами това е, няма да добавям повече неща (които да трябва после и да превеждам на няколко езика), така че ще се огранича само с адресите на сайтовете, където ме публикуват, за разлика от България, а именно:      http://samolit.com/authors/30105/books/,      http://www.proza.ru/avtor/ivajota,      http://www.lulu.com/spotlight/Jotata_bg,      https://www.braviautori.com/2016.html,      http://welovewords.com/jotata,      https://www.booksie.com/users/ivancho-jotata-213800,      https://wordpress.com/view/jotatablog.wordpress.com,      tolino.de – там само аз имам достъп,      https://lit-salon.ru/users/1775 ,      https://www.chitalnya.ru/users/jotata/ ,      https://www.smashwords.com/profile/view/Jotata ,      https://www.cibum.ru/author/1130900 ,      Това е всичко, господа.      В_ече приключвам, народец мой дребен,      А_з се оттеглям със туй от света.      Ш_антаво ми'й, но се чувствам потребен      Й_ощ да засрамвам да имам честта.      О_х, то при нас на обществений гребен      Т_ъкмо мискини стоят, за беда,      А_ла не знам как да правя молебен.      Написано в октомври 2018, изпратено на 20.02.19

---