СЪДЪРЖАНИЕ
0. Начални забележки
1. Каква е целта на всичко съществуващо?
2. Защо всичко се движи?
3. Защо е нужен цикъла?
4. Какво е диалектиката?
5. Какво е правилното поведение?
6. Защо е нужна смъртта?
7. Защо хората са лоши?
8. Заключителни изречения
9. Poetical appendix: A bit of philosophy
0. Начални забележки
Нека да обясня в началото защо реших да напиша това есе. Ами по простата причина, че аз вече имам 8 различни есета посветени на всякакви социални и философски теми, и независимо от това, че 8 е много хубаво число, аз винаги съм считал 10 за по-добро, така че аз съм длъжен да продължавам стараейки се да достигна това число, при все че вече прехвърлям 72-та си година, и намирането на изцяло нови теми започва да става трудничко за мен. Да, но аз имам достатъчно стари идеи, и комбинирайки някои от тях това може да ми даде необходимия обем (от над 10 страници) плюс традиционното поетично приложение (като правило на английски, за да не мисля за преводи, тъй като стихове се превеждат много трудно, особено дълги). Аз мислех първоначално да напиша нещо за необходимостта от затваряне на циклите, тъй като природата изисква някакъв начин на затваряне (с оглед на това да може и занапред да се въртим по обичайното трасе), и ако не сме направили това както трябва, то това става по доста по-груб начин, но аз вече говорих за това (в "Неумението ни да рушим").
Така че аз реших да направя един конгломератен материал, където ще стигна и до циклите, но ще започна със съществуването на всичко (Сътворението), после ще мина към непрестанното движение на всичко съществуващо (което е намерило своето отражение даже ... в граматичните падежи), после ще поразсъждавам известно време за диалектиката, след това за нашето поведение (какво трябва да правим, защото ние във всички случаи ще страдаме, но да намалим поне малко страданията си), после ще стигна до смъртта като противоположно състояние или затваряне на живота, и накрая ще говоря за доброто и злото, което като че ли е нова тема за мен. Като първоначален план това ми се вижда добре, а по отношение на числото седем, ами, това е еврейска цифра, тя не може да се каже че е красива за Запада (тя е даже нещо разлагащо се или ... септично), но за древните евреи тя е означавала слава и мистерия (на Сътворението, предполагам). Това навярно е свързано с лунния календар, но по-интересно за мен е да повторя (защото аз съм казал това отдавна в моя "Urrh" и в "Да поразсъждаваме за числата", което е накрая на 3-та част от "И таз добра"), че картинката на тази цифра е ... флаг с дълга дръжка, леко наклонена напред, на дясно, който флаг се развява!
По този начин вие можете да си мислите, че аз развявам пред вас знамето на вечните философски въпроси за живота и смъртта а и за всичко! Което аз и правя в известна степен в моите 70 с плюс години (откопавайки някои детайли и за мен самия, понеже човек никога не може да престане на разсъждава за нещо, ако това е единственото нещо, което той умее да прави, да прескача между за и против нещо-си). Така че нека да започвам, и можете да бъдете сигурни, че тук няма нищо трудно даже за едно дете (защото аз съм философ-аматьор, както и старите хора в древността). Макар че това дете навярно трябва да бъде бая умничко, нещо като вундеркинд, защото ще има и някои сложнички места; казано по-точно, моите прости идеи са доста размити на места, но такава е и цялата философия, като наука за всичко съществуващо тя трябва да бъде не много точна.
1. Каква е целта на всичко съществуващо?
Ах, целта това е най-голямата загадка в нашия живот, защото ние не можем да проумеем как е възможно да няма определена цел, ние предпочитаме да умрем, но да намерим някаква цел; не че аз не съм такъв човек, който също иска да има някаква цел, но работата е там, че моята цел в момента е да ви докажа, че да няма цел е много пò за предпочитане, поне понякога, защото това ни позволява повече свобода на действие, а ние всички обичаме свободата (или това е което французите ни казват с тяхната дума liberté-свобода, свързана с немската Liebe-любов). Поради нашата гонитба за целта ние още от дълбока древност сме измислили някакви божествени създания, богове, които имат своя собствена цел, която, обаче, остава винаги скрита за нас! И ако вземем да се замислим, то има един въпрос, по който всички религии са на едно мнение, което е в това, че ние сме крайни същества, докато боговете съществуват винаги, те не могат (дори пламенно да искат — само си представете това) да умрат и да престанат да съществуват. Така че това, което аз искам да ви кажа, е практически перефразиране на теософски идеи, за границите.
Защото: какво искам аз да ви кажа? Ами аз искам да акцентирам на това, че целта е вече ограничение, след нея няма нищо повече (освен ако не някаква друга цел-граница, в който случай ние имаме просто йерархия на целите, но крайната цел е границата на нашите търсения). Вие може да си представяте тази цел като връх или пик или максимум (респ. дупка или минимум), и ако я достигнете то няма накъде повече да се качвате след нея; ако наоколо се виждат и други върхове, то вие трябва първо да слезете от този и после да се качите на друг, което вече е картинка на някакъв цикъл, което означава, че вие не сте тръгнали в правилната посока и още не сте стигнали глобалния максимум. А нека ви напомня също и чутата поговорка: "Виж Неапол и умри!", която означава, че сте стигнали границата на всичките ваши желания. Така че лошият момент не е когато вие още не сте стигнали дадена цел или граница, а когато вече сте я стигнали (защото: накъде след това?)! И по тази причина пътищата господни са неизповедими и непознаваеми (или непредсказуеми) — защото ако ги разберете то сте длъжни да умрете (от скука, бих казал).
Без строго математическо доказателство, обаче, аз мога да кажа, че друг начин да говорим за цели, към които се стремим, е да говорим за top-down (отгоре-надолу) или bottom-up (отдолу-нагоре) начини за извършване на каквото и да било. Когато човек прави нещо top-down той знае накъде отива, и че ще стигне до някаква цел на края, т.е. това е целенасочен метод! Това е правилния път за изпълняване на задачите, това е начина по който всички живи обекти, особено хората, постъпват, но в този случай, ха-ха, върха се оказва долу, откъдето вие започвате да правите нещо, и края на идеята това е върха на построението (или съзиданието); така също върха е във вашата глава, вие знаете какво искате да построите (във връзка с което мога да ви напомня една стара, навярно библейска фраза, използувана също и от скулптура Огюст Роден, за това как той създавал своите статуи, а именно, че той вземал къс мрамор и отсичал от него всичко излишно — в съответствие с плана в неговата глава); това е също и начина по който всички живи организми, растенията и животните, се възпроизвеждат, където плана е фиксиран в генетичния код.
Следователно винаги е добре да имаме някакъв план и да подхождаме към всяка задача top-down, обаче самия Бог (най-малкото според мен, което е изложено в моето скорошно есе "Открито писмо до всемогъщия Бог") не е използувал този метод, не, Той е вършил всичко точно обратно, bottom-up! И защо? А-а, защото Той е неограничено Същество, както във времето, така и в пространството, и не е искал да поставя ограничения за Сътворението. Разбира се, обаче това е неувереност, господа, Той би могъл спокойно да не поставя ограничения защото няма достатъчно знания за природата и материята; т.е. Той за мен не е нищо повече от Дух на Вселената. Но аз няма да задълбавам много тук, защото това беше темата на моето Писмо, ала ще продължа още малко в тази мисловна насока, тъй като има и други интересни моменти. Както това, че този метод отгоре-надолу е знание и организация, той е ограничен (или работи в ограничен брой случаи), но той съдържа в себе си повече организация между елементите, това е като че ли предпочитания метод на работа, това е научно, и по тази причина организираната материя се нарича така. Докато метода bottom-up се базира на ... хаоса и неувереността, той е вероятностен, той е за неорганизираната материя, и работи основно при атомните частици.
Откъдето следва че може да има изключения или размени на тези методи, и че целенасочеността може да бъде заменена с нецеленасоченост, или че човек никога не може да бъде сигурен за действителната цел. Възможно е организираната материя да помогне на хаоса и обратното, но никой, даже самия Бог, не знае това, и в нашия социален живот ние доста често прибягваме до хаоса, когато целенасоченото движение се оказва погрешно. А ако вземем в предвид и тази разширяваща се Вселена, което е много хубав модел, включващ също и вездесъщото движение (до което ще стигна в следващата точка), то никой не може да каже със сигурност дали след невероятно дълго време Вселената няма да бъде спряна някъде в нейния неограничен край, и да бъде заставена чрез някаква рефлексия да започне да се свива, и в такъв случай цялото събрано знание и целите просто ще изчезнат и ние ще се върнем към единствения хаос, който може да бъде по някакъв начин и ограничен някъде на стадия на първичното яйце! Ах, целта е много коварно нещо, и е налице също и този момент, че обекта (от който започва някакво действие) и субекта (към който то е насочено) могат често да се обърнат, така че може да се окаже че индуктивното движение е всъщност дедуктивно, т.е. целта и началото могат да си разменят местата (в редица случаи това е въпрос на вкус)!
А сега нека да ви дам пример за нещо, което като че ли няма никакви основания да съдържа цели в себе си, да бъде целенасочено, но независимо от това то може да покаже съвсем целенасочено поведение, да изглежда като добре организирано нещо. Това са така наречените клетъчни автомати (cellular automata), което е дял от математиката, който се занимава с групи клетки, които се подчиняват на прости правила за изменение в следващото поколение, и образуват интересни структури, обаче те не са създадени от Бога, положително. Като че ли най-интересната от тях е играта "Life", открита преди половин век, където е било забелязано че определена доста голяма група от клетки може да формира след известно време така нареченото "оръдие" (gun), което изстрелва от себе си някакви подобия на семена наречени "лодки" (gliders), които се движат и продължават да живеят като истински потомци! Тези, а и много други примери, още от дълбока древност, са навели мъдреците на мисълта, че самата материя предизвиква по-нататъшното поведение на нещата, което не може да се каже, че е целенасочено или дадено от Бога, но то определя действията на тази материя, образува причинно-следствени зависимости! Последствията от тези причини зависимости определят целта на всичко, която в редица случаи не може да се предскаже, но тя живее дълго време, и в такъв случай целта се оказва самото съществуване, самия живот! Така че целта на Сътворението е в създаването на интересна и непредсказуема (включвайки и вероятностни елементи в нея) игра, където всичко се движи и непрекъснато се изменя, но каква е крайната цел на всичко това не е ясно; нещо повече, за да се направи живота интересен не трябва да има цел, защото това само ще ограничава живота, и при това, ако ние успеем някога да намерим тази цел, то какво да правим след това, да умрем ли? Това изглежда доста разочароващо за хората, но пък и това е което прави живота струващ да се живее!
2. Защо всичко се движи?
Аз мисля, че това е интересен въпрос, защото всички небесни тела се движат, и живите обекти, а също и на атомно ниво, и, накратко, живота е движение! (Където мога да ви дам следния смешен пример, че мъртвото тяло в латинския се нарича cadaver, оттам и в английския, но това идва от техния глагол cado /-ere като падам, т.е. вие го вдигате и му крещите "върви" или нещо друго, но то просто пада на земята.) Поради това непрекъснато движение на небесните тела е било забелязано, че Вселената се разширява, но те също се въртят и около осите си, и по тази причина всички планети се въртят в една плоскост, в тази на еклиптиката; също и галактиките имат форма на леща, а планетите, бидейки твърди тела, са сфери (докато астероидите не са такива). И, независимо дали ние обикаляме около Слънцето или обратното, но различните планети се движат, а също и много звезди, така че това е било забелязано в дълбока древност, и е накарало мъдреците в санскрита да измислят притчата за създаването на Вселената чрез ... еманация от червата на бог Татагата, където това първоначално движение добре се вижда; подобни идеи са положени и в теорията за големия взрив (big bang theory) и първичното яйце. Да, но защо? Защо те не стоят като забодени с карфици на небосвода?
А-а, по енергетични причини, защото те като че ли носят със себе си ... батерии. А как става това? Е, движението се извършва защото се изразходва някаква енергия, поне кинетична, но също и потенциална, и тя може да се превръща в други видове енергия, или обратното, енергията дава движение. Но нещата са значително по-дълбоки, понеже енергията я носи самата материя, всякаква материя, и даже в твърдия камък има атоми и в тях има ядра и те имат енергия, а и електроните (пък и другите частици, аз не съм физик, за съжаление) могат да се движат и съдържат доста голямо количество енергия! Освен това вие знаете, че обикновената вода може да доведе до атомна бомба, подобна енергия има и във въздуха (кислород и водород), енергия е скрита практически навсякъде, даже в космическото пространство съществува гравитация, има още центробежна и центростремителна сила, в звездите горят атомни огньове, материята е превърната в плазма, но това също е материя, всичко на света е материя! (Което ми напомня следната шегичка на английски: What is Mind? No Matter. What is Matter? Never Mind.) Да, и оттук следва, че всичко е също и енергия, която може да се превърне в някакво движение! Плюс това, както положително знаете, енергията не се губи (даже тогава, когато тя, съдейки по всичко, изчезва), тя може да се разсейва, но това не е изчезване. А има също и закон на термодинамиката, който твърди че топлите тела предават енергията на студените, а не обратното, обаче с помощта на достиженията на съвременните науки ние можем, в крайна сметка, да охладим някое тяло, отнемайки енергия от него. И много други, известни и неизвестни закони, които определят редица странни моменти при обмена на енергия.
Така че всяка материална частица е своего рода акумулатор за някаква енергия, това е действително божествено, ако аз имах някаква власт и бих могъл да намеря този наш мил Господ (който винаги се крие от нас и нищо не ни казва, навярно защото се страхува, че ние веднага ще установим по-голям хаос от създадения от Него), аз бих Го потупал по гърба, възхвалявайки Го преди всичко за това чудно укриване на енергията в материята, и за възможното превръщане на едното нещо в друго, и обратно! Именно това е истинското чудо на Сътворението (хъм, наред с откриването на специалната мъжка ... "спринцовка" — ако схващате мисълта ми), а не създаването на живата материя, включително на маймуната наречена човек. Енергетичния въпрос лежи в основата на всичко, без успешното разрешение на този проблем във Вселената не би се случило нищо, защото всичко създадено много скоро би спряло! Но доколкото ми е известно енергетичния проблем не се дискутира нито в една религия, навярно защото това е било нещо скрито от умовете и на най-великите мислители на древността, за това е било необходимо количественото познание от последните няколко века.
Да, енергията не се е дискутирала в античните времена, но това, което е можело по-лесно да се забележи, движението, е било дискутирано и хората положително (както ми се струва) са успели да стигнат до извода, че първичното нещо е движението, защото всичко се движи (тече, бяга или тича, и т.н.), докато неподвижността или покоя се случва много рядко, и за неговото достигане е нужно да се изразходва някаква енергия! Или че движението съществува винаги, а покоя е само временен, даже че неподвижността се осъществява като едновременно съществуване на две противоположни сили, които поддържат ситуацията. А защо аз мисля така? Ами, поради граматичните падежи, както вече споменах, като от дълбока древност, може би от незапомнени времена, се е правела разлика между движението и покоя, и за движението се използува по-лесния винителен падеж (Akkusative в немския), а за стоенето на място — дателния (Dativ в немския, или предложен в славянските езици, а той е доста далече от именителния). (Аз даже мога да си позволя да мисля, че обекта, който стои на място, трябва да бъде поставен в дателен падеж, защото на него му е дадена някаква сила, за да го спре, а пък тогава, когато той се движи, той веднага отива при противника, когото ние винаги приемаме за ... виновен за нещо — защото ние го accuse или обвиняваме! И не се смейте, ако обичате, тъй като това е недвусмислено заложено в думите поне от латински времена.)
Така че всичко се движи, защото то има енергия за това, носи със себе си батерийката; и то не бива да се спира (поне за дълго време) защото това означава, че то е умряло, издъхнало е, не живее повече, ала на този свят всичко трябва да живее (и ако се случи, че нещо все пак умира, то това нещо веднага започва да се стреми да се превърне в някаква друга материя, която започва свой собствен живот, тъй като материята, така както и движението или енергията, никога не може да умре). По този начин се изпълнява прост цикъл, така че вече настана време да преминем към тази тема.
3. Защо е нужен цикъла?
Ами, ако приемем за дадено, че всичко на този свят е движение, то ние трябва да можем понякога да ... бягаме на място, което, ако разтеглим координатата, ще даде движение! Така че това е цикъла, връщане на същото място, повторение, поддържане на динамиката, движение без чувствително изменение на положението, само за да не бъдем принудени да спрем и да умрем. Обикновено цикъла се изобразява като кръг, което е 2-D изображение, но ако ние го обърнем на обръча му и наблюдаваме движението на някаква материална точка, то тогава ние имаме движение на бутало, напред и назад, което е основна характеристика на ... секса, разбира се. Обаче това е ограничение на движението, докато ако го разширим, добавяйки нова координата, то тогава получаваме бубина или спирала, като в английския и двете неща носят названието helix, което вече е по-добра картинка, тъй като това не е само повторение, а повторение с добавяне на нещо ново (което, между другото, е целта също и на сексуалното общуване, да бъдем всеки път различни). С други думи, това е същото, което е и живота, цикъл, повторение, създаване на нови обекти подобни на старите.
Защото, виждате ли, човек (или нещо) не може винаги да се изменя по непредсказуем начин, трябва да съществуват стабилни и постоянни форми, които са динамични но и повтарящи се, както и самия живот. Погледнато отдалеч цикъла често изглежда като трептене, пулсиране, но това е състояние на ... готовност (stand-by), когато системата е готова за изменение, тя не е мъртва, това действително е като бягане на място. Така че ако ние искаме да имаме постоянно движение, то сме длъжни да допуснем съществуването на цикъла, друг начин няма, иначе ще съществува абсолютен хаос или смърт. И когато ние имитираме живи системи с помощта на някакъв механизъм, да речем на компютър, то трябва да съществуват някои базисни цикли, и такива има (това е четене на записаната на някакво запаметяващо устройство последователност от знаци, и изпълнение на някаква дейност в съответствие с разшифрования код, включително записване на някакви нови знаци на същата тази памет — нещо подобно е така наречената машина на Тюринг).
И не само това, циклите са начин за достигане на ... безкрайността! Защото, вижте сега: ако ние се движим в дадена посока и се връщаме обратно то това е цикъл, а иначе трябва да се движим винаги в една и съща посока и така до безкрайност, нали? Но какво е това безкрайността, ние не знаем как да работим с нея, ние сме крайни същества, за нас това е просто да се движим винаги в една и съща посока и да не умираме, да не излизаме от играта наречена живот. Но това е невъзможно, тъй като ние не можем, да речем, да ставаме все по-големи и по-големи и така винаги (освен ако не съществуват някакви крайни фази в безкрайната последователност). И тези крайни фази това са индивидуалните субстанции — атоми, звезди, дървета, животни, и така нататък. Да, обаче свързването на тези индивидуални неща прави, всъщност, цикъл, така че с помощта на жизнения цикъл ние можем, по един или друг начин, да стигнем до безкрайността (което не е живота на оня свят, не, това е твърде наивна картинка, това изисква някакво невъзможно вечно съществуване).
На практика, формално казано, съществуват само два начина за движение винаги в една и съща посока: единия е по експонента (или по-точно по логаритъм), а другия е чрез непрекъснато връщане обратно, което значи чрез цикъл. Но експонентата е измислена от математиците крива, тя не може действително да съществува, само в известно приближение, следователно остава само неизбежния жизнен цикъл. Това е скрития смисъл на акта на копулация, да продължим нашата плът и кръв в бъдещите поколения, и аз мога само да хваля нашия мил Бог за това, че Той е стигнал до идеята да ни излъже, да се сношаваме колкото можем повече. (Защото Той ни лъже, на нас не ни трябва това продължение, действително, и даже ако на хората то им трябва, то за какво им е на рибите, или дърветата и растенията, и така нататък? Повече нови индивиди около родителите означава повече съперници в живота, положително!)
Така че не може да съществува Сътворение без цикли, и което е по-важно (и за което аз разсъждавам в моето есе "Неумението ни да рушим") е, че ние (а и другите живи обекти) не сме в състояние правилно да затваряме редица цикли, по простата причина, че ние сме добри в съзидателната фаза, но не и в разрушителната! Но когато някой цикъл не е затворен правилно то живота не може лесно да продължи в своите обичайни коловози, в резултат на което често се случват различни катаклизми, които имат за цел да затворят цикъла по някакъв друг начин, т.е. неправилно! Ако вие мислите иначе (примерно, че ще можете да надхитрите милия Господ, или, иначе казано, природата), то вие просто показвате своето неуважение към цялото Сътворение, наред с вашата глупост! Да, но аз лично не съм срещал никъде подобни идеи, за затварянето на циклите, а това лежи в основата на почти всички наши страдания, тъй като вече две хилядолетия, а особено в последните 2-3 века, нашите основни врагове не са другите животни или цялата природа, не, основните ни нещастия се случват главно по вина на нас самите.
( И, да речем, последния пандемичен вирус е само наша вина, защото ние живеем неразумно отворено, пътуваме твърде много, изразходваме твърде много бензин, смущаваме атмосферата, храним се със синтетична храна, губим съпротивителните си сили, и сме станали, преди всичко, твърде много "маймуни" на земното кълбо, това е очевидно. Ние не бива в никакъв случай да превъзхождаме по численост един милиард на Земята, но е къде-къде по-добре ако сме от порядъка на 100-тина милиона, както това е било, горе-долу, по времето на Христос. Защото ... в една мъжка ерекция се изхвърлят милиони, а може би и милиарди, сперматозоиди, но има разлика кога болшинството от тях ще умре, преди зачатието или след него, и ако е след, то в резултат на някакви болести или чрез ненужни войни, или те само ще напълнят Земята с безработни хора. Докато контрола на раждаемостта не е толкова трудно да се осъществи в една цивилизована страна. А това е неправилно затваряне на цикъла раждане и смърт, защото ние увеличаваме силно числеността си, но навярно в течение на хилядолетия не сме я увеличавали така силно. Така че хайде аз да ви дам едно просто правило: ако нещо се измени повече от 2-3 пъти — и аз имам предвид именно тези числа — то ние сме длъжни да започнем да мислим по въпроса и да вземем мерки за пресичане на тази неправилна тенденция. )
Следователно всички цикли трябва да се затварят правилно, за да можем да водим спокоен живот, и сега отиваме към следващата тема, за диалектиката.
4. Какво е диалектиката?
Ех, аз обяснявах това много пъти, използувайки моя любим етимологичен подход, свързвайки думата -lectic / -лектика с българската дума (която е френска и латинска, де) "ластик", т.е. еластична нишка, която може да придърпва даден обект към себе си когато се разтяга, а пък dia- /duo /two /две е ясно на всички, т.е. това е притегляне от двете страни! Това е съвсем елементарно, но аз никъде не съм чувал да се говори за еластични нишки, ала с тази добавка става ясно, че диалектиката е добър модел за изобразяване на пулсации, които са неизбежни при Сътворението, за да се запазва движението и циклите. Идеята тук е в това да си мислим, че всеки обект или процес е някакво дребно топче, което е прикрепено с еластични нишки към множество диаметрално противоположни точки (където вие сте в правото си да приемете, че всяко направление е друго измерение), и когато го дръпнете на една страна, то започва да трепти и ако е нужно да изменя своето положение на друго стабилно такова, при новите условия. Защото, както е известно от древни времена: нищо не е постоянно (така както и нищо не е перфектно или съвършено, и нищо не е изолирано), съгласно идеите на древните индийци.
Така че това е по отношение на самата дума диалектика, тя е подходящ модел за нашия свят, но тя е непосредствено свързана с някои други идеи, и бидейки название на цялата диалектична наука тя обхваща редица теми дискутирани тук, както и много други. Най-напред за някои неща непосредствено свързани с този модел. Основното понятие тук е самата среда и обкръжението, а така също и противоположните неща. Що се касае до средата (middle по английски), то това е нещо между двата края, но средата или ядрото и обкръжението (environment) са дуални неща (т.е. едното определя другото и обратно) и по тази причина те могат често да се бъркат. Дуализмът е интересно нещо за не особено склонните към задълбочаване хора и то означава, че ние можем да използуваме едното понятие и да имаме един поглед върху нещата, но можем така също да използуваме и другото и да имаме друг, различен (но в общи линии еквивалентен) поглед (както в математиката може да се дефинира права линия чрез две точки, или още да се дефинира точка като пресичане на две прави). И дуализма между средата и обкръжението може много добре да се забележи в българската дума (която е и славянска, с козметични разлики) "среда", която означава и двете неща (конкретното значение се определя от контекста — така както стоят нещата, примерно, и с английската дума "party", която значи както сбирка на хора, така и политическа партия).
Но това не значи че съществува само този пример, не, аз лично намерих същата идея между българската (руска, и т.н.) дума "кол" като пръчка, или също латинското collo като врат, шия, и френското collier като колие или гердан, или пък вземете още руското "колесо" (колело по български), че и българския "коловоз" като път, следа от някакво колело. Или още може да се спомене английското "hole"-дупка и "whole"-всичко, и много много други примери, което е нужно затова (според мен, но то е очевидно), за да може лесно да се прескача от едното понятие на другото, те да се противопоставят. Нещо подобно аз бях забелязал твърде отдавна в немския между техните Boden и Bogen, където първото значи земя или долна дъга, а второто е горна дъга (както техния Regenbogen, който е rainbow на английски и радуга на руски). И това са противоположни неща (както и средата и околната среда), а противоположните краища се свързват, както вие положително сте чували, което продължава да звучи странно, но това е така, аз даже намерих пример и с крайните цветове на дъгата, червения и виолетовия, които имат съвършено различни дължини на вълната, но за нас те изглеждат близки. И положително още много примери, като любов и омраза, горещо и студено (изгарянето и измръзването предизвикват сходни болки, и тяхното близко звучене води началото си още от санскрита), голямо и малко (във вида на латинското и гръцко minor и major, което аз давам по английски, но и в старо-славянския има мъного и мъненко), и тъй нататък.
Да, и това затваряне на противоположните краища става често чрез безкрайността, обърнете внимание на това (както графиката на функцията 1 / (1-x) прави това в точката x = 1), така че двата края доста често се оказват много близки, и това е така също и в модулната аритметика (да речем, по модул 10 цифрите следват така: … 8, 9, 0, 1, …), което обяснява циклите, които възникват даже там, където те като че ли не трябва да възникват, би трябвало да се разкъсат. И не пропускайте да забележите, че ако в някоя посока топчето не е в средата, а е отишло в единия край и е останал само другия край свободен (който е свързан с първия чрез безкрайността, нали така?), то това означава че ние просто ... не гледаме достатъчно добре, трябва да съществува някакво невидимо по-рано измерение, което може да бъде забелязано при по-голямо увеличение, и че тъкмо това качество (или измерение) просто не съществува (както, например, ако няма разлика между мъжете и жените — нека да е в социалната сфера — то тогава просто не съществуват мъже и жени, няма полове при хората)! И, господа, когато аз давам примери използувайки връзки между думите, то това означава, че тези неща са били забелязани много отдавна, преди хиляди години, когато езиците още са се създавали.
Нека сега да премина към някои основополагащи парадигми (понятия или идеи) на диалектиката, като отрицанието на отрицанието. Как ви звучи това, а? Е, на мен то ми звучи направо гениално (по-гениално отколкото, да речем, твърдението за нашия Христос, че той смертию смерть поправ, победил смъртта чрез смъртта си — защото това са детски приказки, ако това беше начина да се побеждава смъртта, то тогава нека всички ние започнем да се самоубиваме, и даже в много ранна възраст, примерно преди 7-та си година, а?), защото това подчертава постоянното изменение на Сътворението, неговото непрекъснато подобрение, динамиката на живота, преминаването към противоположната страна, циклите, почти всичко в диалектиката! И обърнете също внимание но факта, че това съвсем не са бръщолевения, това не са приказчици, това може и да не е точно в количествен смисъл, но то е гениално в качествен смисъл, а тъкмо този качествен начин на разсъждения е това, което на нас ни липсва в днешното време на роботизирана промишленост и всичко изложено наготово в магазините, защото по този начин ние се движим директно по пътя към тоталната моронизация (към затъпяването)! Или, в частност, оттук следва, че парите трябва да се отрекат най-накрая, а-а, не смъртта, а парите са това, което трябва (и ще бъде) отречено от самите пари, да, от много пари и към никакви пари, навярно не чрез методите използвани от комунистите, но тогава по някакъв друг начин. (Макар че е добре ние малко да помогнем на този процес на отричане на парите, защото ако ние не правим това, което диалектиката изисква от нас, то тогава, както аз съм споменавал това вече на разни места, ние … пак ще направим това, само че по доста по-жесток начин, това е! Моля за извинение за лирично си отклонение.)
Така че, действително, всичко се отрича в края на краищата, и после пак и пак, и по този начин ние, и природата, всичко съществуващо се развива, но с добавянето на някои нови елементи, това не е неговото окончателно изхвърляне на боклука, не, това е изменение в съответствие с новите условия. Иначе казано, цялото развитие е отрицание на някакво старо състояние на нещата! Обаче тази велика диалектика не се изучава на Запад, а сега вече и на Изток, най-малкото като алтернативен поглед на ... религиите! Защото то е така, диалектиката е мировъззрение, както и всички религии, и тя не е комунистическа наука, тя е на повече от две хилядолетия, господа (и с тази добавка, че комунистите не са чудовища, те са се появили по вина на лошия капитализъм, преди малко повече от столетие). Както и да е, диалектиката просто не може да се игнорира (в смисъл че тя не бива да се игнорира), и с това аз завършвам тази точка и минавам към следващата, където поставям някои морални въпроси.
5. Какво е правилното поведение?
Или иначе казано, какво се счита за хубаво и какво за лошо? Но в такъв вид всичко е просто, защото да бъдеш добър значи да мислиш за другите, не само за себе си, което се нарича егоизъм. Но животът е суров към всеки, и човек не може да не се грижи за себе си, така че какво да правим тогава? А-а, на Запад говорят за индивидуализъм, не точно за егоизъм (egoism, или правят разлика между това и egotism като хубав или позволен егоизъм, просто да имаш високо мнение за себе си), но това не прави нещата по-ясни. Аз лично предпочитам да говоря за рефлексия или отражение на мненията на другите, на опонентите, и тогава нулево ниво е само аз мисля (нещо си), първо ниво е аз мисля че той /тя /то мисли (обикновено за мен), второ ниво е аз мисля че той мисли че аз мисля, и тъй нататък, и поне първото ниво е нужно във всяко общество (даже и в животинско). Във всеки случай аз и другия или другите образуват едно измерение в равновесието на диалектическите връзки, и всеки трябва да се стреми да не стига до крайности в това направление.
Аз мисля, че е ясно защо това не трябва да се случва, но нека да добавя няколко изречения. Поради това, че всичко на този свят е свързано (или нищо не е изолирано), ако ние не се грижим за мнението на другите, то ние биваме често изложени на отмъщението на този друг обект /-и, но отмъщението е сляпо, както е известно отдавна, така че нещо винаги се връща към нас (и то на този свят, не на някой друг измислен), обаче удара не винаги е насочен към нас самите, а към някои от нашите роднини или близки познати, това е. Докато ако ние проявим известно обмисляне на всяка ситуация, то тогава просто живеем по-добре, по-спокойно, при все че не получаваме абсолютно всичко което искаме. Да, но ако приемем за дадено, че ние винаги ще бъдем наказани от нашето обкръжение, то тогава е за предпочитане да рефлектираме малко по-задълбочено за всичко. Обаче тъкмо алтруизма (грижата за другите) не е най-добрата реакция, защото това изглежда наивно, а и ние не можем да знаем какво точно е желанието на другия (тъй като той може, хъм, аз моля за извинение, но пък съществуват хора, които искат да го почувствуват ... отзад, ха-ха), докато индивидуализма, ако го приемаме за желание да развиваме своите способности, да се освободим от изравняващото подтисничество, е много добро поведение, ако обществото го позволява. Защото, когато става въпрос за това да сме с другите или не, то по-сигурно е да сме с другите, но не може да се каже, че тъкмо това е което нашия скъп Бог иска от нас, не, Той предпочита (тоест аз си мисля че е така, защото успях веднъж да прочета това като стара латинска фраза) ние да сме такива, каквито можем да бъдем, да демонстрираме своите различия от другите (понеже никой не знае кое е по-добро, дори и самия Бог, уви).
Казано с други думи, тези разсъждения могат да се сведат до необходимостта да имаме глобален поглед практически върху всичко, което ние не можем да постигнем, бидейки направени индивидуални и крайни и несъвършени и така нататък! И практически всички наши страдания, вече няколко хилядолетия (както споменах по-горе) са резултат от отсъствието на този глобален поглед върху ситуацията; хубаво е да имаме свободна воля, но е лошо да нямаме достатъчно познания и да не сме готови да действаме срещу собствената си кожа. Така че няма веднъж завинаги установен отговор на въпроса как е правилно да се държим, но именно поради тази несигурност ние имаме интересен и непредсказуем живот! (А пък по отношение на интересния живот аз никога не се уморявам да повтарям едно чуто китайско проклятие, или просто недобро пожелание, което ние сме склонни да приемаме за добро пожелание, а именно: Дано да имате интересен живот! Защото това, което е интересно, то е рисковано, то не е спокоен, и навярно донякъде скучен, живот.) Обаче ако човек се придържа към източния поглед върху нещата, че всичко е справедливо (да речем, хвърлянето на атомната бомба над Хирошима, самоубийствения атентат на юнаците на Бин Ладен в Ню Йорк, сегашния Корона вирус, и т.н.), то човек може да свикне да търпи всичко! Защото ако всичко е взаимно свързано, и е нужно да се съобразяваме поне с двама, но обикновено с много участници, то човек не може да намери по-добро действие от това, което вече се е случило. И, да ви кажа искрено, аз все повече и повече започвам да вярвам в това, тъй като правилните неща може да се случват в някоя друга паралелна Вселена, но в нашата се случват само такива неща, които трябва да се случат!
А сага нека обърна вашето внимание на религиите, които са основните носители на морала, и трябва да учат хората как да се държат. Да-а, и на какво ни учи нас християнството? Хъм, на нищо важно! То ни разказва приказки, прави усилия да застави хората да се подчиняват като ги плаши с вечни мъчения (което е нужно, аз не отричам това, защото ние сме склонни да се държим много лошо, аз ще стигна до това в друга точка), но всичко е толкова наивно, че даже ако човек иска той не може да измисли някаква разумна мисъл, не, за тази религия хората са само овчици. После нека вземем исляма. Там човек учи в Корана куп умни мисли (или остроумни отговори), техния Алах е по-атеистичен, Той е като Дух на Вселената (Него не го изобразяват, това е твърде наивно за тези умни хора — понеже аз преди десетина или повече години стигнах до възможната връзка на нашата славянска дума "мисъл /мысль" с началото на думата "мюсюлманин"), така че той се базира на задълбочено обмисляне (не на повторение на приказчици)! А преди това са били: хиндуизма, будизма, таоизма, и навярно и други източни религии, които са къде-къде по-дълбокомислени даже от исляма, защото те са теософии (аз говоря тук като лаик, или по-точно като интелигентен лаик, както понякога се наричам, но аз не измислям приказки). Почти всичко, което тези древни религии казват, е правдоподобно и логично. Нека погледнем за миг към тяхната основна парадигма, медитацията.
Защото, какво е това медитация? А-а, това е начин човек да се постави в центъра на Вселената, това е! Вие може да си гледате пъпа, или пък трепкащ лист на някое дърво (защо не?), но идеята е в това да станете с вашето тяло тъкмо това топченце (за което вече говорих), което се придърпва от различни сили от всички възможни страни, и да започнете да мислите какво сте направили днес, или ще направите утре, и как това се отразява на останалите край вас, ето това е квинтесенцията на идеята. Така че именно това е правилното поведение! Докато съвременното бизнес-обкръжение и съревнование на всички западни страни, или ни отделят от човешкото обкръжение, или ни правят още по-егоистични към другите, натрупвайки пари без необходимост, само за да демонстрираме своето умение да мамим хората около нас.
Но навярно стига с морализирането, нека да премина по-нататък към въпроса за живота и смъртта.
6. Защо е нужна смъртта?
Ами, по идея за да поддържа живота! Защото, както аз обяснявах това, циклите трябва да се затварят, и ако този на живота и смъртта не се затвори правилно настъпват всякакви катаклизми (както сега тази пренаселеност). Не само че е глупаво да мечтаем за вечен живот, но в него няма да има нищо хубаво, ако това по някакъв начин се окаже възможно. След като проблемът с възпроизводството на живите обекти е бил разрешен (от нашия мил Бог, ха-ха) смъртта е станала само необходима и неизбежна. Ако ние бяхме в състояние да живеем вечно, то не би трябвало изобщо да раждаме, тъй като вечно е вече достатъчно, докато добавянето към това още и на неограничено количество индивиди би било истинска лудост. И, в крайна сметка, щом можем да се възпроизвеждаме, то нашите нови копия живеят след нас, това е, всъщност, път към безсмъртието! Също това е и по-добър начин отколкото да оставаме винаги неизменни, тъй като това позволява изменение, еволюция, живот, с една дума! Ние може да възразяваме, че нашето потомство не сме ние самите, ние не можем да чувстваме това, което те ще чувстват, и така нататък, но това е най-доброто което можем да имаме (защото ние не можем също да разкъсаме причинно-следствената зависимост и да се върнем обратно във времето, но успяваме някак-си да преглътнем това "неудобство").
И, господа, старайте се да бъдете по-внимателни с безкрайността (в какъвто и да било смисъл), защото това е, тъй да се каже, мярка за нашата липса на познание, както и вероятността (която дава добра картина на общата съвкупност от събития, но не и във всеки отделен случай). Това обикновено е измислено и символично понятие, докато в действителност съществуват много големи (или пък малки) количества, а тук това означава да живеем в течение на, да речем, хиляда години. А-а, това вече би било по-добре, не е ли така? Обаче, хъм, аз не бих казал това, защото сега съм на малко над 70 и положително не искам да живея още 70 години, вярвайте ми! Понеже трябва да има някаква сравнимост между фазата на подем и тази на падането надолу, и ако човек се учи (да живее) около 20 години, той трябва да свиква с процеса на бавното умиране, на постепенното намаляване на неговите възможности, за горе-долу пак толкова време (обикновено в обхвата от 10 до 30 години, но не повече от това). (А някои хора лежат 10-тина години в кревата, парализирани или с някаква неизлечима болест, и те не искат да умрат, но надали са особено щастливи да живеят, техният начин на живот е доста далеч от този, който са имали като млади.) Накратко, аз мисля, че най-доброто, което ние можем да искаме, е да живеем около 100 години, но за сегашното състояние на медицината навярно 90 е вече достатъчно добре. И след това да умрем … бързо, както древните са били забелязали това, когато става дума за действително умиране (най-добре по време на сън), а иначе да сме в състояние да водим пълен със събития живот.
По-нататък, аз не мога да не спомена редица лошо разбрани от нас идеи, започвайки с евтаназията (безболезнената смърт), където ние просто сме се върнали назад по сравнение с обичаите на древните народи (аз предполагам основно поради християнството). То е ясно, че след като никой не ни е питал дали искаме или не да се раждаме (което аз казвам само формално, разбира се), то ние трябва да имаме правото да напуснем този свят щом силно желаем това; това трябва просто да е легализирано и да са установени разумни правила за изпълнението му (с потвърждаване на желанието, да речем, 3 пъти, през не по-малко от един месец между тях, и т.н., но ако човек е на повече от поне 60 — нещо в този дух). Така също аз не мога да не се чудя как хората могат да искат да живеят вечно на оня свят (разбира се ако това е възможно), защото на мен самото понятие "вечно" ми е противно, това трябва да е непоносимо мъчение! Докато древната източна идея за прераждането е къде-къде по-привлекателна и логична, в крайна сметка, това потвърждава размяната на елементи между разните живи обекти, не постоянен живот а нещо различно, гледане на Сътворението всеки път през различни очи (и аз лично съм готов да умра, но да имам възможност да се родя отново като ... хлебарка, това са моите постоянни врагове в жилището ми, аз бих искал да почувствам по-дълбоко защо те са такива същества, каквито са).
И някакъв дълъг живот след смъртта, символично, както също и чрез своето потомство, фактически съществува, да, това е в спомените на хората които са ни познавали, в нашите роднини и близки познати! Тялото е разрушено и хвърлено настрани, но паметта остава, и хората могат също да запазят (ако те искат) някакви ... кости от умрелия, или неговия прах, или, тогава, гроба; това не е много, но, все пак, е нещо. (Аз даже имам една идея за НФ разказ, ако намеря време за това, където ще се пази някаква психическа или ментална картина за всеки, някакво кодиране на неговите основни характеристики, възможности, знания, маниер на говорене, заедно с външността, не само за умрелите, а също и за всеки който иска, и после тази информация ще може да бъде заредена в някаква компютърна памет и да се използува някаква програма, така че оригиналния човек да бъде имитиран! Да, даже сега е възможно да се води диалог с компютърна програма, така че защо не след няколко века?)
Също, хора, не забравяйте въпроса с пренаселеността, защото вече няколко столетия това е което създава нашите основни проблеми, но ние сме толкова глупави, че не можем да разберем това и продължаваме да поддържаме видимост на бурен живот, произвеждайки сумата ненужни в действителност неща, и намирайки по този начин работа за не особено нужния огромен брой хора на Земята. Аз съм мислил за това преди приблизително четвърт век и съм стигнал до извода, че правилния брой хора в целия свят трябва да бъде от порядъка на 100 милиона, най-малкото защото това е обичайния брой хора в една голяма държава, а света вече все повече и повече става една голяма държава. Да, но ние отиваме към почти 100 пъти по-голям брой хора, а аз ви казах по-горе, че ако нещо се промени повече от 2-3 пъти, то това вече е лошо. Така че ние просто трябва да мислим (ние не можем винаги да разчитаме на скъпия Бог, който този път ни прати вируса Корона, не, ние станахме твърде интелигентни за да се борим с Него и ... да губим накрая двубоя, разбира се). Ние трябва да направим нещо, тъй като стига значи стига (това е английското enough is enough), и има разлика дали ще убиваме няколко милиарда сперматозоиди, или няколко милиона души, не е ли така? И, в крайна сметка, живота е временен, той съществува и спира да съществува, докато смъртта съществува винаги, нужни са твърде специални условия за появата на живота, ние не бива да обричаме на неуспех висшия живот (поне) на Земята, само поради нашата неспособност да разберем значението на смъртта, да, но само когато тя е нужна! Ние не можем да се борим с пренаселеността чрез ... пренаселеност, това може да доведе само до по-големи катаклизми и хаос.
7. Защо хората са лоши?
Да, действително, защо хората са лоши и често вършат зли дела? Понеже ние говорихме за доброто и злото в общия случай, те са взаимно свързани в какъвто и да е аспект, образуват едно измерение, едното не може да бъде отделено от другото, и ако няма нещо лошо в даден аспект, то ние не можем да различим също и доброто, тази характеристика просто не съществува! Така също е глупаво да говорим за добър или лош ... камък, примерно (освен ако не решим да считаме, че всички камъни които не падат на нашите глави са добри, нали?), неживата материя реагира в съответствие с въздействието, тя не акумулира и не изкривява, това е очевидно и съществуват физически закони за това (пък и аз самият съм дискутирал тези неща в моето "цинично" есе за Сътворението), така че както вие ударите един камък, с такава сила и в противоположна посока той ще ви "удари" и вас. И с тази добавка, както наскоро споменах, че всичко е справедливо, защото има много участници с които трябва да се съобразяваме, а също и съществуващия свят е най-добрия от всички възможни, които биха могли да възникнат. Още може да се каже, че ако Бог е направил всичко добро на този свят, то Той е трябвало да направи и всичко лошо; да, съвсем не е лесно да си бог, винаги може да се намери някой невярващ като вашия автор, който да Ви обвини в правене на зло.
Но има и още нещо, което може да се добави към общите разсъждения. Като това, че лошото е корекция на доброто, то говори за лошо функциониране на цялата система, защото всички системи трябва да функционират колкото се може по-гладко, и ако една от страните страда повече от нужното, то цялата система е лошо построена! (Да речем, вълците не бива да изядат повече овце или зайци от нужното количество, трябва винаги да остават достатъчно живи и мърдащи тревопасни. И то обикновено така и става с животните, само по- интелигентните — но недостатъчно — човешки същества създават проблеми и катаклизми.) Което означава, че природата не иска нарочно да бъде груба, това не е достатъчно икономично (примерно, ураганите изразходват много енергия, след тях всичко се успокоява задълго), но ако се случи голяма разлика в температурата в съседни райони, то тогава "скъпия Бог" е длъжен да изпрати там няколко такива силни ветрове (с женски имена), за да оправи ситуацията.
А сега към хората: защо мнозина от нас продължават да бъдат лоши към своите съседи, и вършат даже злини? Е, има множество причини. От една страна те искат да докажат своето превъзходство, а то се доказва със сила, положително! Също човек се чувства по-щастлив на фона на контраста със страданията на другите, това повишава неговото самочувствие, разбира се. Друга причина е това, че повечето хора които вършат злини обикновено са млади хора (старите не може да се каже че действително са вършители, те стават все повече и повече само наблюдатели), а младите са по-глупави, просто не може да бъде иначе. А съществува още и следната (и също очевидна за мен) причина, че доброто и злото, както вече споменах, са разположени близко едно до друго, разстоянието между тях — в затворената (често през безкрайността) модална скала — е по-кратко от това от най-положителното усещане до неутралното положение! Опитайте се да прозрете това, ако обичате, но аз съм имал множество случаи да забележа, че нещата стоят точно така, както ви ги описвам, и по тази причина болшинството от хората (и почти 100 % от жените) променят своите възгледи от положителни на максимално отрицателни! А това е важно, защото живите обекти, както казах, акумулират своите чувства, и когато те се обръщат на противоположни, то се обръщат в отмъщение, което не изчезва (то е един вид енергия, то мени формата си но не изчезва), не, то само търси пътища да се изрази в действие.
Докато ако някой е по-умен отколкото е в действителност, то той би се старал да стигне до неутрално положение, или до разбиране на различната позиция на своя опонент, или до избягване на действието, или да почака още известно време, или пък да се консултира с някой съветник и /или свещен текст (в този смисъл даже християнството е достатъчно добро), с оглед на това да намери пътя към някаква любов към опонента (да речем, защото той защищава своите позиции, и също има право да живее). Обикновено това се изказва по-кратко (но също правилно) като твърдението, че: човек върши лоши дела защото не знае как да върши добри! Да, но разбрахте ли вие това правилно? А-а, защото ако човек върши добри дела то него ще го запомнят с добро, а пък (пак както вече споменавах) спомените са единствения възможен "живот" след смъртта (а ние никога няма да се откопчим от ноктите на смъртта).
Добре, но аз още не съм свършил с тази тема, защото съществуват ситуации които благоприятствуват правенето на лоши или зли дела, и аз относително наскоро стигнах до това заключение, обаче религиите са били дошли до него в дълбока древност и са взели нужните мерки. Започвате ли да ме чувствате или още не? Е, аз имам предвид тук мощността или силата, или по-скоро преувеличението на силата, а религиите са стигнали до необходимостта от молитви и ... унижения на вярващите! Разбрахте ли това, както и неговите дълбоки диалектични връзки? Ами, механизмът е прост: ако някой е по-силен от нужното, то той започва да се изключва от обкръжаващата го среда, мисли се за всемогъщия Бог, забравя за възможното отмъщение, и по този начин той започва да действува неразумно (и рано или късно бива наказан за това)! Докато това, което религиите изискват от вярващите, е да са скромни, хрисими, послушни, и уверени че ще бъдат наказани, ако не на този свят, то на някакъв друг, и това заплашване в редица случаи помага. Да, само че такова поведение в днешно време просто не е ... демократично, ние трябва да се учим да се държим добре по пътя на разсъжденията, не по пътя на измамата от църковни авторитети; унижението подрива човешкото достойнство, докато разума повишава духа.
Това е почти всичко, аз искам още само да ви покажа ясно и недвусмислено тези хора и народи, които имат най-лошо поведение, които вършат най-големите злодейства. Аз нямам намерение да играя с вас на криеница, най-големите вършители на злини в света това са световните жандарми, американците, без съмнение, тъй като те все още са най-силната нация, макар това да е само въпрос на време, на мен ми се струва че Бог скоро ще разреши този проблем и ще намери друга силна нация. Най-вероятно това ще бъдат китайците, което няма да бъде чак толкова добро решение, по простата причина че те, независимо от това, че са по-миролюбиви от американците, се размножават като — моля за извинение — ... хлебарки (да, като моите постоянни обитатели на жилището ми)! От друга страна аз мога да ви кажа също коя нация е най-добрата и мирна и слаба и така нататък, и това е моята бедна българска нация, която страна доста скоро ще изчезне от картата на света, понеже ние емигрираме зад граница (примерно, за последните 10 години ние сме намалели с 11.5 %)! Ако ви интересува защо ние сме най-добрата нация в света, то прочетете моето есе "За българската варварщина", но съвсем накратко това се свежда до твърдението (но засега само мое), че ние сме толкова варварска държава, че не можем да се обединим за да направим каквито и да били злини, ние даже имаме нужда от чужди управници, за да ни командуват! Това е всичко, и с ваше позволение аз ще свърша тази глава със следното двустишие (на английски):
All nations bad are, must be cursed,
Americans, yet, are the worst!
8. Заключителни изречения
ОК, аз свърших основната част от това конгломератно философско есе, дискутирайки такива въпроси като: каква е целта на Сътворението, защо всичко се движи, защо навсякъде е нужен цикъла, какво е това диалектика накратко, как ние трябва да се държим за да ни считат добри, защо е нужна смъртта, и защо има толкова много хора които вършат лоши дела? Тези въпроси се преплитат един с друг, и това, от което аз съм основно доволен, е че моя подход беше доста научен, но също и нетрадиционен, без специални термини и дълги досадни обяснения. И аз обяснявам тези неща защото болшинството от хората обикновено имат доста изкривена представа за тях, докато аз съм убеден, че хората трябва да бъдат по-добре образовани. Тоест тези неща трябва да се изучават в училище, не в началните класове, разбира се, но в 10-и (и до 12-и). И как трябва това да се прави?
Ами, това трябва да се нарича мировъззрение, или философия и вероизповедания, или нещо подобно, и в него трябва да се обясняват 3 (навярно от 5 или повече) религии, включително и атеизма! Защо и последното? Е, защото истинските атеисти (не просто неверниците), са всъщност, вярващи, те просто вярват че бог или богове няма, но това е твърдение което не може, нито да бъде доказано, нито опровергано! По този начин учениците или студентите ще имат възможност да сравняват и избират предпочитания от тях вариант. Но не като истинска вяра, не, само като път за разбиране на света! И именно тук е цялата трудност, защото болшинството от хората просто предпочитат да се заблуждават с нещо (с демокрация, някаква религия, искрена любов, и тъй нататък), но не да гледат с отворени очи на предмета. Обаче аз мисля, че в ерата на Интернета и клетъчните телефони хората трябва да започнат да бъдат по-непредубедени, и да възприемат религиите като някакви красиви и мотивирани ритуали, които са се появили за това, за да поддържат хората и да им помагат в техните страдания и във всекидневния им живот, но не като истинско вероизповедание. Да, но лошият момент тук е в това, че възрастните хора стават по-наивни от малките деца (на които просто им харесва, да речем, Дядо Мраз, или Великден, и т.н., но те не вярват наистина в такива измислици). А по отношение на диалектическия материализъм позволете ми да ви кажа, че това може и да е била комунистическа дисциплина, но тя не е измислена от тях, тя има двухилядна давност и предлага много добър поглед върху света.
Както и да е, това е края на прозаичната част, и после следва само Поетичното приложение (на английски), което съдържа точно 100 реда! (Със забележката че знака "º" се използува по-долу за добавяне на сричка, подобно на апострофа, "'", който се използува когато се изпуска буква.)
05.2022
9. Poetical appendix:A bit of philosophy
— 0 —
Theºre is a sciºence called philosoph`y,
that pretends to know aboºut all a bit.
It is pretty fuzzy, cannot be exact,
but that it's important, this is proven fact.
It is surely boring, just to sit and think,
yet to wise men knows it pleasure how to bring.
Means its name that prefer`abºle's to be soft,
what is so because strong actions failed quite oft.
Let us cast a look profoºund but not much
at some of its questions, that I'll slightly touch.
— 1 —
What is first the purpose of Creation whole?
Why's the Earth, the stars, the life, the trees, the wind?
Ah, the purpose limits, it's the final goal,
while the future is a fruit that has no … rind!
Everything must, hence, be built withoºut sight
at the future possibºle effects of it;
th'very matter grows or shrinks, gives blows, is hit,
and let happen what is destined, what just might!
Th'method used in the process is bottom-up,
the resources mixed are in enormous cup,
and what happens drives us further, like with club.
— 2 —
Why's the movement then, incessant, everywheºre?
At a macro level, but in-th' atoms, too.
Run the stars and suns, fall stones, blow winds in-th' aºir,
moving is like breathing, standing's forced, taboo!
It is so: the movement, this is energ`y!
All the particºles in this way carry
with themselves … accumulators! Fairy
the Creation is, this looks like magic, gee!
Hence the matter moves, but sometimes also bursts,
'cause itself in energy at once converts,
what can be the best, or, then, can be the worst!
— 3 —
Why is then the cycºle, this is what I ask,
present at all levels? It's returning, hey!
Ah, because the movement sometimes must be masked,
and the winding gives a longer but good way!
Running on the place provides a slight increase
in direction other, this is evolutºion,
what's the surest way t'avoid the revolutºions,
and the movement is preserved, it does not cease!
Yet the cycles must be closed, do not forget!
Not obeying this 's-like crossing by light red.
'Cause they will be closed, but we will more blows get!
— 4 —
`And what is the very diºalectics?
I'll say picture of elastic ties that pull
every thing to opposite sides, hectic;
so's this modºel precious, magnificºent tool!
In this way is everything pulsatºion,
in dynamics 's-equilibriºum maintained,
nothing's constant, everything is to be blamed
for malfunctioning, and no end-statºion!
Also in the social sphere is this true,
nothing's isolated, and you must feel blue,
if to other persons something bad you do.
— 5 —
Let us to the right behavior noºw come.
But it's easy, you must th'others not ignore;
to reflect what they think is a rule of thumb,
also what they think you think, and further more!
'Cause forgetting th'other's wishes often leads
to accumulating peopºle's curses, hatred,
the revenge is suitabºle conditºions waiting,
and it turns that you alone have sown bad seeds.
Theºre's in additºion also this nuance,
that returning's not exact and not at once,
so that to be hit a next of kin has chance!
— 6 —
Ah, and why the death is also destined us?
Or we do not live three hundred yeºars?
Less life than a century to me's not just,
and such God for me is not much deºar!
Yet the death supports the life and helps a littºle,
generations lead to immortality,
ouºr flesh goes deep in the eternity,
and the shorter's life, the greater is it riddºle!
In this way is every day a wonder,
we are moving through the life like thunder,
and don't care to be buried under.
— 7 —
Why the peopºle bad are, ask I in the end?
Well, for one thing, on the contrast they feel better,
then are only enviºous to theºir friends,
while to be afraid of them 's-a thing that matters!
Yet this happens oºut of exaggeratºion
of the powºer, so that this distorts the ties,
that relate them with the world, hence this is why
they behave so bad and lose orientatºion!
What's reduced to this, that good are who are weak,
respectively bad are who are strong and big,
and forgetting th'others theºir interest seek.
— 8 —
In this way I for a while gave lessºons
in the dialectics for to lessºen
all the problems to embrace this sciºence,
if approached with your brains in alliºance,
'cause it of importance is enorm,
when your worldview must the best have form.
Even if it's not exact but fuzzy,
it explains well many secrets, puzzºles;
when aboºut qualities it goes,
precious is like freshly opened rose!
The philosophy's the only solace
for profoºund thinkers, who with more lust
rush to grasp the hiddºen causes. Call us.
May 2022